Page:RBE Tom9.djvu/871

място 871 място

стъпено доволно широко място за работите на патриаршията. К.Величков, ПССъч. VIII, 271.

12. В съчет. с прил. висок и др. Институция, която разполага с голяма власт, която има ръководни позиции. В един момент, когато Митхад паша иска отоманизирането на българските училища, за да спре ръста на българското национално движение, не е чудно, че всеки помисъл за български научен комитет и за самостойна управа на българските училища е трябвало да бъде безусловно осуетен от високото място. М. Арнаудов, БКД, 71. Околийският началник, скритом от когото бе свикан митинга,.., разсърдва се и праща стражари да разпръснат събранието.. Какво биха казали на високото място за него? Т. Влайков, Съч. III, 58. Свикайте първенците на правоверните във вашата кааза и им предайте дос-ловно тая наша заповед, която е заповед от най-високото място и не може да остане неизпълнена. Д. Талев, ПК, 287-288. Важният чиновник, от когото зависи съдбата му, му дава уклончиви отговори.. Защо?.. Има и друга кандидатура, подкрепена от влиятелно място? Ив. Вазов, Съч. IX, 103.

— Няма друг път! Само отгоре ако кажат, ще ги изловят до един.. — Значи, ти предлагаш да направя изложение направо до най-голямото място? Ст. Даскалов, CЛ, 403. Нареждане от отговорно място.

13. В съчет. с прил. (централен, главен, виден и др.) или числ. поредно (първи, втори и т.н.). Означава позиция, положение, степен (на участие, значение, проявление, на оценка и проч.), окачествявани от съответното прилагателно или числително.

— Големството ни е в кръвта... и името ни такова. Кой не знае Големановци? Дядо ми ... баща ми... аз — все на първо място! Ах, защо не са живи те да видят най-малкия Големанчо министър! Ст. Л. Костов, Г,

36. Печалбата беше на второ място и занятието за тях преди всичко беше увлечение и страст. Й. Йовков, Разк. III, 149. Той в скоро време разбогатя и доби предно място между първенците в Неготин. Ив. Вазов, Съч. VII, 83. В съревнованието се оказахме на последно място. Д Централно място в дейността на Кузман Шапкарев заема събирането на народни песни от Македония и други краища на страната. Д Призово място. Почетно място.

14. Диал. Плацента, последък; баба, бабица, бабино дете, бабиното, ложе (Н. Геров, РБЯ).

15. Диал. Разстояние. От града до наше село има три сахати място. Н. Геров, РБЯ III, 101. О Дворно място. Недвижим имот в района на населено място, представляващ непарце-лирана земна площ; дворище. Тате отваря кожухарница, замогва се, купува ниви, ливади, дюкян, дворно място. Г. Белев, ПЕМ,

14. Дворното място се простираше по дължината на шосето чак до големите брястове и черковния двор. В. Геновска, СГ, 69. Едно<то> място. Евфем. Разг. Клозет, тоалетна, нужник. Ние с жената живеехме в антрето на една милостива нейна леля, чиято челяд всяка нощ ни прескачаше, когато отиваше до едно място. Хр. Пелитев, ХО, 38. Не е добре с бъбреците и често посещава едното място. Лобно място. Място, където някой е загинал. Върхът [Бузлуджа] днес посреща хиляди туристи,.., които отдават заслужена почит на героичните деди и внуци. Венци и свежи планински цветя красят лобните места. Л. Мелнишки,ПОС,

20. Палатът извисяваше мраморен стан, блестеше бялата настилка, но тази стъг-да, на която сега тъмнееха лобните места, потискаше с мълчанието си, дишаше с угрозата на смъртта. М. Смилова, ДСВ, 285. На места. Нареч. В определени участъци, не навсякъде; тук-там. На места снегът се беше стопил, между сивозелената, прегоряла от мраза равнина, все още имаше големи бели петна. Ем. Станев, ЯГ, 61 .Реката на места се разливаше и беше по-плитка, но на места беше дълбока. Елин Пелин, ЯБ,

49. От място. Оттам, където се намирам. Ако е вълчица, ще я обградят и техният лай ще бъде по-остър. Но сега те лаели от цясто и предупреждавали за нещо лошо. П. Йорданова, СЕ, 17. Ученикът бе изпитан от място, а не пред черната дъска. Отход-но място. Евфем. Книж. Клозет, тоалетна, нужник. Войниците спят както завърнат върху мократа слама; по-здравите се пробуждат, превити от слабост и наметнати с шинелите си, влачат се към отходните места. Л. Стоянов, X, 114. По места. 1. В съчет. със същ. Който се отнася до определен район, област; местен. Властта по места се намираше в ръцете на въстаналия народ. Д Властта по места не се води умело, на съвременна научна основа. 2. В съчет. с глаг. В най-низшите, най-крайните подраз-делеия (на организация, институция, учреждение и др.). Нужна беше организация, която да обясни причините за бедственото положение на народа, да канализира негодуванието на масите, което да се излива не по пътищата, а пред правителството и неговите органи по места. Сл. Трънски, Н, 125. Голяма част от членовете на комитетите, отивайки по места, се занимават само с адми-нистративна работа. ОФ, 1950, бр. 1814,

1. Старият стил и метод на работа в много случаи господствува по места.

> Болно (слабо) място. Разг. 1. На някого. Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого, обикн. някаква страст, слабост. Димето им разказваше. Най-често съседните пазачи се събираха в неговото лозе,.. Той съобщаваше новини от вестниците, човъркаше им болните места за неплатените данъци и тежката мизерия. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 117. Ученичките му бяха намерили слабото място да разказва и