EBPOKPÀT м. Нов. Книж. Еврочинов-ник. Вземането на решение по въпроса за визите се отлагало до ноември. Еврокра-тите в Брюксел твърдят, че не се знае до кой ноември — този, дето наближава, след година или след две. ДТ, 2000, бр. 264, 9. Време е еврократите в Брюксел да се сетят, че обещания къща не пълнят. ДТ, 2000, бр. 126, 11.
— Англ. eurocrat, фр. eurocrate.
ÈBPOKPEflHT м. Нов. Финанс. Кредит, заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Друго предимство на евро-кредитите е, че се разширява обхватът на фирмите с право да получат кредит. 24 часа, 2000, бр. 305, 7.
ЕВРОМИНЙСТЪР, мн. -три, м. Нов. Полит. Член на Съвета на министрите — управителен орган към Европейския съюз. Евроминистрите изискват затягане на контрола по границите.., подобряване на работата на полицейските служби у нас с оглед на бъдещото им сътрудничество с полицията на страните членки. БА, 2000, бр. 14939, 7.
ЕВРООБЛИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Нов. Финанс. Който се отнася до еврооблигация. Изграждането на нов път ще струва 3,1 млн. лева. Това са последните пари, които остават от еврообли-гационния заем.., който Столична община взе. Дн, 2001, бр. 19, 3.
ЕВРООБЛИГАЦИЯ ж. Нов. Финанс. Краткосрочна облигация, която се емитира в евровалута или щатски долари и се търгува на европейските валутни пазари, като обикн. се издава от държавна институция. Най-бързо и лесно България може да намери средства, като излезе на международните финансови пазари чрез емисия еврообли-гации. ДТ, 2000, бр. 263, 6. „За първи път., български град емитира еврооблигации на международните пазари“, отбеляза Софи-янски. 24 часа, 2000, бр. 314, 16.
ЕВРООПТИМЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Нов. Книж. Вяра, оптимизъм по отношение на положителните резултати от интегрирането на европейските страни в рамките на Европейския съюз. Противоп. евроскептицизъм. Анкетата показва евро-оптимизма на голяма част от анкетираните за ползата от присъединяването на България към Евросъюза.
ЕВРООПТИМЙСТ м. Нов. Книж. Лице, което споделя еврооптимизма. Противоп. евроскептик. Еврооптимистите отбелязват още, че влизането на Норвегия в ЕС ще ù даде възможност да участва при оформянето на обединена Европа. Кап., 2004, бр. 18 [еа].
ЕВРООПТИМИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Нов. Книж. Който се отнася до еврооптимизъм, който изразява или споделя еврооптимизма. Противоп. евроскеп-тичен. Еврооптимистични настроения в обществото.
ЕВРОПАЗАР м. Нов. Търг. Съвкупност от пазарите на западноевропейските страни, в частност — на страните от Европейския съюз. България е била стабилен износител на млечни продукти за ЕС през 1993 и 1994 г.. Оттогава износ на тези продукти за европазара няма. Кап., 2000, бр. 49, 23. Земеделието ни може да се моделира така, че да запази идентичността си и да намери ниша в общия европазар. ДТ, 2001, бр. 119, 4. Пътят към европазарите е отворен и за България. Д, 1993, бр. 287, 1.
ЕВРОПАРЛАМЕНТАРЙСТ м. Нов. Полит. Евродепутат. Европарламентари-стите направиха всичко възможно да ни махнат от проклетия [Шенгенски] списък. ДТ, 1999, бр. 69, 1. Вестникът потърси за коментар европарламентаристи от основните политически сили. НМж, 2000, бр. 21,
16.
EBPOnÈE4, мн. ^йци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Европа. Американецът гледа с известно пренебрежение и снизхождение на оголелия и изгладнял днешен европеец. Защото известно е, че повечето европейци, вследствие на страхотната война, още са принудени да търпят лишения. Г. Белев, КВА, 231-232. Сенегалците изпитват почти езически ужас от фотографическия апарат и не позволяват на европееца да ги снима. Св. Минков, ДА, 21. Гр. Тунис е 15 км надалеч от развалините на стария град Картаген.. Населен е с бербери, арапи, маври и европейци. Хр. Даалиев, ТИ А, 180. // Стесн. Разг. Мъж от западноевропейските страни. — Какво прави европейският земеделец? Тук [у нас] гребнеш да речем, шепа пръст, погледнеш я — пръст. А той, европеецът, вземе, че й тегли една анализа и вижда какво има, какво ù липсва. И. Йовков, ПГ, 40-41. Един умен европеец е казал преди няколко години, че не ние [българите] тряба да заим-ствоваме от европейците, a mue от нас. Знан., 1875, бр. 10, 156.
2. Добре възпитан, културен или с хубава външност, добре облечен човек. Познаваш ли го? Хе, той ходи по Европа / и европеец се в България прибира —/ со диплом скъпо-цен. К. Христов, ППII, 116.
ЕВРОПЕЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет. Европеидна раса. Книж. Една от големите човешки раси, хората от която се отличават със светла кожа, с прави или вълнисти меки коси с различни отсенки, слабо издадени напред скули или челюсти, остър, изпъкнал и тесен нос, сини, зелени, пъстри, кафяви, черни очи и др.; бяла раса, европейска раса.
ЕВРОПЕИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Приобщаване към европейския начин на
