слява въз основа на наблюденията на температурата в 2, 7, 14 и 21 часа по местно време. Геогр. УШ кл, 1965, 27. Разликата между най-високата и най-ниската температура на въздуха през денонощието се нарича денонощна амплитуда на температурата на въздуха. П. Боянов, П, 70. В южните места денонощният път на луната, както и на слънцето минава високо над хоризонта. В. Шишаков, Св, 24. Денонощният и годишният ход на абсолютната влажност съвпадат с хода на температурата. Физ. X кл, 1951, 90. Въртенето на земята около оста става за 24 часа или за един ден и една нощ, и затова го наричат денонощие. К. Смирнов, 3,7. Средният денонощен прираст на свинете е повече от половин килограм на глава.
2. Прен. Непрекъснат, постоянен. Денонощната работа го бе изтощила и организмът му жадуваше за сън. Д. Димов, Т, 692. Не е леко да гледаш как полето е посъхнало, как денонощният труд на селяните е отишъл напразно. Кр. Григоров, ОУ, 184. Уморени от денонощното скитане,.., наметнати с дълги чепкени и къси прерязани пушки на рамо, те приличаха на плячкаджийска сган. К. Константинов, ПИГ, 204. Ние трябва да унищожим незабавно водородните бомби. Трябва да се отървем от това оръжие, от денонощния кошмар, от страха и опасността. Бр. Йосифова, БЧМ, 25. Във всички селища на окръга е организирана денонощна вършитба.
— Друга (остар.) форма: дененбщен.
ДЕНОНОЩИЕ, мн. -ия, ср. Период от време, обхващащ деня и нощта заедно, равен на 24 часа, през който Земята прави пълно завъртане около своята ос. Огнянов прекара пет денонощия в укрепленията. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 136. Апостолът не е могъл да се види с поп Кръстьо. Той не е могъл да отиде в дома му, добре охраняван през всяко време на денонощието. Йв. Унд-жиев, ВЛ, 322. А работният ден на бившата учителка растеше прогресивно и стигна до осемнадесет часа на денонощие. Н. Каралиева, Н, 30. Причината за смяната на деня с нощта е въртенето на Земята около нейната ос. Едно пълно завъртане около оста си земното кълбо прави за 24 часа, т. е. за едно денонощие. Геогр. V кл, 10-11. Едно денонощие има 24 часа.
О Звездно денонощие. Астрон. Времето, за което Земята прави пълно завъртане около своята ос по отношенние на звездите. Истинско слънчево денонощие. Астрон. Времето между две последователни кулминации на Слънцето за дадено място. Средно слънчево деноощие. Астрон. Времето, рав-но на средната продължителност на истинските слънчеви денонощия за една година.
— Друга (остар.)форма: дененощие.
ДЕНОНОЩНО нареч. 1. И денем, и нощем; непрекъснато, постоянно. — Ако се ноложи и делник, и празник, денонощно ще работим! Д. Калфов, Избр. разк., 270. Той наложил тежка ангария на цялата Рупча и на турци, и на българи, които биле длъжни да му работят денонощно. 3. Стоянов, ЗБВ I, 297. Светлий спомен за теб е кат книга любима — денонощно пред мен е разтворена тя... Д. Дебелянов, Ст 1936, 42. Оттук [от небето] гледам аз полето, / де човекът работлив / денонощно труд полага, /и му пращам поздрав жив. Елин Пелин, ПБ, 55. При вършачката, където се вършее денонощно, няколко коли дежурят непрекъснато.
2. За едно денонощие. Таксата за преглеждане и лечение в болницата е от 4 до 8 лева денонощно. БД, 1909, бр.14, 3. За отопление на двете сгради отиват денонощно по два кубика дърва.
— Друга (остар.) форма: дененощно.
ДЕНОНСЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. В международното право — обявявам сключен договор за недействителен, отказвам се от неговото изпълнение. Уверяват между добре уведомените кръгове, че Русия ще денонсира търговския договор с Италия вследствие на повишението налозите върху житата. С, 1894, бр. 1319, 1. Френско-туниският митнически съюз бе денонсиран. П. Цолов, Т, 46. денонсирам се страд.
— От фр. dénoncer.
ДЕНОНСЙРАНЕ ср. Юрид. В международното право — отказ на една от страните в международен договор от неговото изпълнение, което води до прекратяване на действието му.
ДЕНОСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Дата; деномесечие. От денословие-то ставаше ясно, че г-жа Христина преди две или три недели беше получила писмото. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 147. Макар и да са намесени разностепенно във въстанието,., решило ся да ся освободят,.. Това решение ся изпълни в разни деносло-вйя. Дун., 1876, бр. 1092, 51. // Летоброене. За люлка на Мохамедовата вяра са почитат арабийските пустини, а денословието ù започенва от 622, време на Егира/.. / или побягването на пророка в Медина. С. Боб-чев, СОИ (превод), 4.
ДЕНОТАТ м. Езикозн. 1. Предмет, обект (в широк смисъл — свойство, действие и др.) от извънезиковата действителност, означен от даден езиков знак (дума). Денота-тът може да е реалносъществуващ, материален обект (предмет, живо същество) или мислим, идеален (чувство, отношение и др.).
2. Клас от еднородни обекти от извънезиковата действителност, означени от даден езиков знак (дума) като принадлежащ на езико
