Page:RBE Tom3.djvu/654

означаване, че някой очаква нещо да се случи, с отсянка на неувереност, съмнение. Решила съм това лято да го заведа на бани.. Освен това и за пенсия му действувам, но де да видим. Не признават труда на търговците от миналото. К. Калчев, СТ, кн.

II, 67. Божин Апостолов все още не можеше да разбере накъде го водят полицаите с тези въпроси. „Някаква хитрост ще да е това, ама де да видим“ — минаваше през ума му... Д. Ангелов, ЖС, 163. Ха (а) <сега> де. Разг. Възклицание за изразяване на изненада, недоумение, смайване или недоволство, предизвикателство, понякога с отсянка на ирония (обикн. когато някой е изпаднал в някакво затруднено положение). Прилага ли някой моя конкретен педагогически метод? — попита той. Учителите замръзнаха от смущение. Ха сега де!... „Конкретен педагогически метод!“ — повтаряха всички и нищо не можеха да си спомнят. Г. Кара-славов, Избр. съч. П, 102. — Викал си на конете, та си бил лош, а? — Ха де. Че то е добитък, ако не му извикаш, и ще те ритне, и ще те ухапе. И. Йовков, ЖС, 68. —-Не е в центровката. И аз допуснах това, но инженерът ми каза другаде да търся причината. А сега де! М. Грубешлиева, ПИУ,

82. — Четох някъде такова нещо, подвижни птичарници... — Абе, и аз съм чувал, ама... ха де... как беше то? — позапъна се старецът. П. Бобев, ГЕ, 21.

ДЕ-. Словообразователна частица в думи от чужд произход (обикн. от латински и френски език) за означаване на отсъствие, отстранение на нещо или лишаване от нещо, назовано с основната част на думата; от-, без-, раз-, напр.: деблокиране, дегазиран.

— Лат. (1е- 'от', 'без', 'раз'.

ДЕАЕРАТОР м. Спец. Уред за отстраняване на газове от водата или други течности. Премахването на кислорода от водата по най-прост и резултатен начин става в деаератори — топлообменни апарати. Й. Вучев и др., О, 228.

ДЕАЕРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до деаерация. Редом с машинната зала се разполага и деа-ераторното помещение. Я. Якимов, Т, 357.

ДЕАЕРАЦИЯ ж. Спец. Отстраняване на разтворените във водата или в други течности газове; дегазация, деаериране, дегазиране. Вследствие температурната разлика при смукването сокът пулверизира, с което се увеличава многократно пъти повърхността му, от което изпарението на водата се ускорява, деаерацията се улеснява. М. Киров, ТК, 41.

ДЕАЕРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам деаерация; дегазирам, де-аерирам се страд.

ДЕАЕРИРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от деаерирам и от деаерирам се; деаерация, дегазация, дегазиране. В резултат на по-пълното деаериране се ограничава дейността на оксидазните ферменти, което осигурява по-доброто запазване на витамините. М. Киров, ТК, 12.

ДЕАКТИВИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Дезактивирам. Валежите деактивират въздуха чрез предварителна акумулация на радиоактивните вещества в облачните елементи. Л. Манолов, РА, 51. деактивирам се страд.

ДЕАКТИВЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ от деактивирам и от деактивирам се; дезактивиране. Силните ветрове, валежите и големият обмен на въздушни маси., спомагат за бързото деактивиране [при реак-торна злополука] на въздуха. Л. Манолов, РА, 51.

ДЕБАРКАДЕР м. Остар. Книж. 1. Специално пригоден и прикрепен към брега не-самоходен плавателен съд, където спират и се разтоварват кораби и шлепове; пристан, кей. Сега есенният дъжд трака по дъските на дебаркадера и от канала лъха влага и хлад. К. Константинов, ПЗ, 144.

2. Платформа при железопътна станция, при която спират влакове. Ако има публика на перона, ще се смесят,.; ще стане една каша от гости, гостоприемци и от багаж, затова оставили дебаркадера празен и се явила само комисията да ни посрещне. Ал. Константинов, БГ, 32-33.

— Фр. débarcadère.

ДЕБАРКЙРАМ, -аш, несв. и ce. 1. Не-прех. Воен. За военни части, войска — слизам от кораб на брега, за да предприема военни действия; правя десант. Венецианците бяха дебаркирали е Далмация и громяха турските крепости и гарнизони. Д. Динков, ЗБ, 70.

2. Прех. Остар. Стоварвам от кораб на брега хора, обикн. войска.

3. Прех. Остар. Стоварвам от кораб на брега стока; разтоварвам кораб, дебаркирам се страд. от дебаркирам във 2 и 3 знач.

— От фр. débarquer през нем. debarkieren.

ДЕБАРКЙРАНЕ ср. Воен. Отгл. същ. от дебаркирам и от дебаркирам се. Дебар-кирането на последния ешелон продължава. У, 1911, бр. 244, 2.

ДЕБАРЦЙНИ мн., ед. (рядко) дебар-цйн, м. Вид наденица.

— От унг. debreceni от собств.

ДЕБАТИ само мн. Книж. Разисквания, изказвания, спорове по даден въпрос. Може би събранието би траело до полунощ, но парторгът се появи отново на трибуната и предложи да се прекратят дебатите и да се премине към четене на резолюцията и поздравителните телеграми. Ив. Мартинов, М, 117. Казват, че красноречието не е