ГРУХКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Грухтя, грухам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРУХКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от грухкам.
ГРУХНА. Вж. г р у х в а м.
ГРУХТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от грухтя. Не се чуваше нито кучешки лай, нито грухтене на свини, нито кудкудякане на кокошки. М. Марчевски, ОТ, 47. В дъното на двора се мъдреше и здраво изкованата от дъски кочина. Оттам се донасяха доволните грухтения на свинята. Д. Спрост-ранов, С, 89.
ГРУХТЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. грухтял, -а, -о, мн. грухтели, несв., непрех. За свиня — издавам характерни звуци „грух-грух“. В кочината свинята недоволно грухтеше, а накацалите по клоните кокошки страхливо се притискаха една до друга. Ив. Мартинов, ПМ, 53. Изви се проточен кучешки лай. После всичко стихна. Чуваше се само как прасето грухти в кочината. М. Грубешлиева, ПП, 69. В двора й не играеха агънца, върху покрива й не кукури-гаше петел с червен гребен, не грухтеше охранен шопар в кочината. А. Каралийчев, ПД, 164. Напред вървяха най-слабите и най-малките свини, а най-отзад тежко пристъпяше грамаден глиган, който силно грухтеше. Ем. Станев, ПЕГ, 62.
ГРЪБ, гърбът, гърба, мн. гърбове, след числ. гърба, м. 1. Задната част на човешкото тяло от тила до кръста. Косите му [на момичето] бяха гладко вчесани на път и се спускаха в две плътни плитки на гърба. П. Спасов, ХлХ, 115. От една недалечна нива жътварите се изправиха, погледнаха боязливо и пак приведоха гърбове. X. Русев, ПС,
157. На излизане се разминахме с Фатина, която идеше от плевнята и носеше тежък чувал с картофи на гръб. Л. Александрова, ИЕЩ, 91. Лежах по гръб със затворени очи върху нара, без да мога да заспя. Ем. Манов, ПЯ, 92. // За животно, птица и др. — горна-та част на туловището от шията до опашката. Из тревата излиза хергеледжията.. Той хваща сивия оседлан кон и се мята на гърба му. И. Йовков, ЧКГ, 70. При него дойде кучето.. Лепо го помилва по гърба, но не му каза нищо. Елин Пелин, Съч. I, 98. През дълбокия прозорец на обора течеше като порой сноп лунна светлина и заливаше гърбовете на налягалите волове и биволици. А. Каралийчев, ПГ, 140.
2. Задната, нелицева част на предмет (сграда, лист хартия, картина, книга и др.). Про-тивоп. лице. Бараката ни е свързана с кокошарника, залепени са един до друг гърбовете им. Ст. Стратиев, СВМ, 71. Завеждат ни в една градина с високи елхи, зад гърба на един хан с изписани стени отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Като бършеше праха, хазяйката му забеляза, че на гърба на единия портрет пишеше: „Ленчето като бебе“. М. Грубешлиева, ПП, 124. Страничната част на книга, която свързва предната и задната корица. Напълни цялата библиотека с книги. Техните кожени гърбове, изпъстрени с позлатени букви, заблещукаха в мрачината като скъпоценни камъни. А. Каралийчев, ТР, 144. Кондарев написа върху гърба на бележката няколко думи и му я подаде. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 444. Веднъж на един разгорещен покер у Торосян.. експертът бе забелязал как италианецът правеше с нокътя на малкия си пръст резки върху гланцирания гръб на картите. Д. Димов, Т, 525. // Горната задна част на дреха. Следния понеделник тя отиде в града на пазар, купи хубав черен плат и поръча да ушият една горна дреха също като изтърканото джубе на глухонемия, но със скъпа подплата и с вата на гърба. Г. Караславов, СИ, 45.
3. Задната вертикална част на стол, канапе и под., която служи за облягане при седене. Той често сваляше очилата си, облягаше се на гърба на креслото. М. Грубешлиева, ПП, 229. Той хвана с една ръка дръжката на сребърната си сабя, другата., сложи върху гърба на канапето. Ст. Дичев, ЗС I, 298. Мъжът сложи вестника на коленете си и се облегна на гърба на седалката. ЖД, 1967, кн. 6, 2.
4. Прен. Горната най-висока част на планина, хълм и под.; било. По заник слънце Витоша добива особено обаятелен вид.., гърбът й е позлатен и тихо рисува в модрите висини своите грапави очертания. Ив. Вазов, Съч. XVII, 6. Беше хубаво и чудно. Светлият летен залез гаснеше над залива и начупения овален гръб на планината. С. Чер-нишев, ВМ, 121. Пътеката оттук извива край сливаци и други храсти, по гърба на хълма. Л. Стоянов, X, 104. Отвъд равния потъмнял гръб на баиря сред светлото жълто небеи се чернееше само върхът на бряста. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Покачихме се по гърба на една могилка. Елин Пелин, Съч. IV, 106.
5. Обикн. след глаголите минавам, явявам се, удрям и др. и предл. в. Тил на войска. Двайсет души с пушки да се явяват в гърба на аскера, да го смутят, да го забъркат и може би четата на Церски ще успее да се изтръгне по някакъв начин, да се отдалечи. Д. Та лев, И, 123. Една чета да удари в гърба Тосун-бея. Ив. Вазов, Съч. ХХШ,
146.
6. Разг. Нещо или някой, на които човек може със сигурност да се опре, да разчита. Наистина е невероятно, че с такъв мощен гръб като партията на мнозинството президентът не успя да спечели изборите.
7. Спорт. Стил в плуването, при който се плува легнал с лицето нагоре.
О Вземам / взема и дрехата от гърба на някого; вземам / взема (свалям / сваля, свли
