Page:RBE Tom3.djvu/429
ГРУПИРОВКА ж. 1. Подреждане, разпределяне в групи; групиране. Рошавелов разтваря пред задокеанските гости най-секретните карти на Генералния щаб и те узнават всичко: групировката на българските войски, разположението на германските части и поделения. П. Илиев, ЛB, 269. Художникът е обърнал твърде широко внимание на ефекта, който е искал да извлече от групировката на лицата, които взимат участие в нея [картината]. К. Величков, ПССъч. ГП, 185. Най-грозно впечатление прави отсъствието на единство в групировката на отделните фигури при който щете от паметниците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 381.
2. Група (във 2 знач.). Евлоги не разбра, че на това тържествено събрание двете групировки — националисти и комунисти — си бяха дали генерално сражение. А. Гуляш-ки, Л, 58. През 1942 година в Островско излиза първият партизански отред на чешките патриоти.. След този отред излизат още няколко партизански групировки, които са действували при крайно тежки обективни условия. Г. Караславов, Избр. съч. 1П, 194.
О Силова групировка. Нов. Неформална организация, групировка на лица, обикн. борци (в 4 знач.) или бивши полицаи, която се занимава с незаконен бизнес (рекет, кражби, незаконна охранителна, застрахователна или друга дейност). Силовите групировки се състоят от бивши ченгета и хора на ДС. Остатъци от бивши силови групировки организират кражбите на автомобили. Дем, 1998, бр. 318,4.
— Рус. группировка.
ГРУПИЧКА ж. Умал. от група (в 1 и 2 знач.). Най-напред почнаха с групови излети, с водачи, с команди .. Тия групи после се разсипаха в групички без водачи .. Мина се някоя година и друга, тия малки групички се разсипаха на още по-малки. Елин Пелин, Съч. IV, 191. В общинските гори на някои от селата в Чепино има наистина тук-там групички от зелени и здрави дървета, но те трябва да се запазят. Пряп., 1903, бр. 74, 3. Към два часа след полунощ партизанската групичка се бе разположила за почивка на една малка зелена полянка, обиколена от всички страни с гъста гора. К. Ламбрев, СП, 117.
ГРУПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се извършва, прави от група. Видял ли си туристи самички, без женска компания? Най-напред почнаха с групови излети, с водачи, с компании .. Днес по двамка, по двамка. Мъжко и женско, момче и момиче. Елин Пелин, Съч. IV, 191. Групов полет. И За беседа, консултация и под. — който се провежда с група, а не с отделно лице. Тъй като повече от учениците били славяни, в груповите занимания владеел обикновено славянски дух. Ст. Грудев, ББ, 19. И през лятото агитаторите трябва да използуват най-резултатните форми на устната агитация
— груповите беседи и личната агитация. ОФ, 1950, бр. 4793, 4. Освен индивидуалните консултации консултантът провежда и групови консултации. И Който се отнася до някаква група, в който е обхваната няка-ва пзупа. Групови снимки.
2. Който ръководи група, който отговаря за дадена група. — Напред, по-бързо, другари!
— чуваха се гласовете на груповите командири [на партизаните]. К. Ламбрев, СП, 177. Групов ръководител. Групов майстор. Групов отговорник.
ГРУПОВО. Нареч. от групов; на групи. Танцът „гопак“ се играе единично, на двойки и групово. Пеене VI кл, 87. Ние бяхме по-скромни. На камилите се качвахме плахо.., а снимките си правехме групово за спомен.
С. Северняк, ОНК, 253. В по-голямата част от околията избирателите са решили да отидат да гласуват групово по махали. РД, 1949, бр. 124, 5.
ГРУХ. Обикн. удвоено грух-грух между м. За наподобяване на звук, издаван от свиня.
ГРУХА ж. Диал. Горещина, жега, пек.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРУХАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Грухтя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРУХАМ2, -аш, несв., прех. Диал. 1. Чукам жито, за да му паднат люспите. Най-напред от новото жито нагреба стопанката на къщата., цял час груха плода на Мерджановата нива в една дълбока чутура и най-сетне го сложи да ври на огнището. А. Каралийчев, ЛС, 70. Жъне и вършее [лъкав-ченинът], а житцето груха в дървени чу тури и го яде чукано. Н. Хайтов, ШГ, 238.
2. Чрез удряне отделям зърната на царевица от кочана им (Л. Андрейчин и др., БТР, 1955). грухам се страд.
— Друга форма: г р о х а м.
ГРУХАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от грухам1; грухтене. Непрестанното грухане на свинете в кочината го дразнеше.
ГРУХАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от грухам2. Понякога шествието се пръскаше в малки площади, осеяни с огромни каменни кутели за грухане на пшеница и окръжени от тънки прави трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 125.
ГРУХВАМ, -аш, несв.\ грухна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Грухам1, грухтя веднъж или няколко пъти.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГРУХВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от грухвам.
