беля: забраниха да си варим петмез. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. Тази нощ Герган вареше ракия в казана на тъста си бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 164. Те садят цвекло (чукундур), от което варят захарта и я продават. Ступ., 1875, бр. 3, 24. Койчо не тряба да ходи в това проклето школо; нека по-добре иде да шие пантофе или да вари сапун. Л. Каравелов, Съч. II, 79. варя се страд. Вкъщи настана паника. Точеха се баници, варяха се яхнии, две-три кокошки с отсечени глави се върдаляха сред двора. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. Царските власти научили, че се вари контрабандно ракия и издали много строг закон. Й. Радичков, НД, 227.
ВАРЯ` СЕ несв., непрех. За ястие — вря на огън, котлон и под. Насядали край огъня в широка землянка, където в два големи котела се вареше овнешко месо, хайдутите приказваха за войводата. М. Марчевски, П, 65. На камината на веригата виси черно котле, в което се вари хошаф. Ил. Блъсков, С, 5.
◇ Вари го, печи го. Разг. Каквито и усилия да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). Беше на школа, след като го освободиха от председателството, но едва ли с нещо се е променил! Вари го, печи го — все си е такъв и с хубавото, и с лошото. Б. Обретенов, С, 67.
Змии варя. Разг. Много се ядосвам.
Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари. Разг. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно или не е предстоящо.
ВАРЯ`, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Надвивам, боря (във 2 знач.). Сон ми го варит и ми го кършит, / а немат лудо да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406.
2. Изпреварвам някого, варя се страд. и взаим.
ВА`РЯ СЕ несв., непрех. Диал. Меря си силите с някого; надпреварвам се, надварям се. Като се върнахме от сватбата, варихме се на кушия, пак моята кобила замина и взех пешкиря. М. Кънчев, В, 127. Има един войвода. Ангел войвода, на него никой насреща не може да излезе .. — Тъй ли? — креснал пашата. — Та с мене ли той ще се вари! Та от мене ли по-силен ще да е! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 318.
ВАРЯ`ГИ мн., ед. (рядко) варя`г, м. Истор. Византийско и древноруско название на норманите, които през IX-X в. предприели грабителски походи в земите на източните славяни. Левенти северняци, облечени в пъстри кожи, разклащаха широки мечове. А до тях диви злооки варяги летяха с двуостри брадви в ръце. Н. Райнов, ВДБ, 61. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.
— От гр. βαράγγοι през рус. варяги.
ВАС. Вж. вие.
ВАСА`Л м. 1. Истор. В средните векове в Западна Европа — земевладелец, феодал, получил поземлено владение от друг феодал (сюзерен), към когото е задължен с някои повинности.
2. Разш. Политически зависимо лице или държава. След два дена замина, като остави при Смилеца Азатин-бея в качество на съветник и прибирач на данъка, условен да му се плаща от васала. Ив. Вазов, Съч. XIV, 17. През същата година двамата се срещнали отново в Станимашката крепост, където императорът подарил на бъдещия си зет и нов васал на латинската империя собствения си кон и две отделения войска. Д. Цончев и др., АК, 11. Всички тия княжества [при Балатон, Каринтия и др.] ся управяли от свои князове, васали на българското господарство. Д. Войников, КБИ, 31. В един старобългарски надпис се чете името Димитър, син Дубов — навярно местен феодален владетел, обявил се за васал на турците. Ст. Михайлов, БС, 140.
— Фр. vassal.
ВАСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който се отнася до васал. От Тракия направиха Източна Румелия, уж автономна, ама я оставиха васална на султана. Д. Спространов, ОП, 91. Събрал беше Баязид не само анадолските си войски, но и западните .. — гърци, сърби и наши съотечественици .. И вървяха васалните войски, размесени между другите, през земи, които Амурат беше завоювал, и не срещаха отпор. Ем. Станев, А, 200. Шишман влязъл в преговори с турците, потвърдил наново васалните си отношения спрямо султана и обещал да плаща редовно васалния данък. Ист. X и XI кл, 1965, 88. Ристич са бил приел на аудиенция от султана, което било знак на приятелски отношения между господаря и васалния княз. З. Стоянов, ЗБВ I, 176. Васално княжество. Васална държава. Васална зависимост.
ВАСАЛИТЕ`Т, мн. няма, м. 1. Истор. Във феодалното общество — зависимост на по-низш по степен и ранг феодал спрямо по-висш; васалство.
2. Юрид. Форма на зависимост между държави, при която държавата-васал е подчинена на държавата-сюзерен въз основа на международен акт. Ние се стремим да отхвърлим нашия васалитет към султана; стремим се да освободим останалите в Турската империя сърби. Ст. Дичев, ЗС I, 250. Мехмед Али, независимият паша на Египет, изразявал васалитета си спрямо Портата само чрез годишен трибут — той го плащал естествено заради своята борба против мамелюците, .. защото
