Page:RBE Tom2.djvu/80
в сърцето си студен, вледеняващ прилив на страх. Д. Талев, И, 410. // Обикн. за крайник, част от човешкото тяло — ставам временно неподвижен или загубвам чувствителността си, обикн. от продължително стоене неподвижно, от студ, уплаха, силно вълнение и др.; изтръпвам, сковавам се, схващам се, вцепенявам се, вкочанясвам се. Черната тълпа се размърда, войниците пристъпяха от крак на крак — едва сега усетиха, че нозете им са се вдървили. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 195. Полека-лека почнах да си мърдам пръстите на краката. А то, като се бяха вдървили… Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. Когато джелатинът вдига ятагана, за да отсече беловласата глава, ръката му се вдървява. П. Стъпов, ГОВ, 204-205. Макар да знаех урока си „на вода“, устните ми се слепиха, езикът ми се вдърви и не можах да отроня нито дума. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Като се събуди, пазачът усети, че краката му се вдървяват. Снегът го беше затрупал до пояс. Ламар, ГМ, 29.
ВДЪРВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдървявам и от вдървявам се.
ВДЪ`ХАМ, -аш, несв., прех. Диал. Вдишвам, поемам въздух, газ, пара и под. Вие отваряте вашия прозорец, вдъхате в себе си онзи оживителен воздух, който може да се нарече сладък, като дъханието на щастието или като моминска целувка. Л. Каравелов, Съч. VIII, 106. вдъхам се страд.
ВДЪ`ХАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдъхам и от вдъхам се; вдишване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДЪ`ХВАМ, -аш, несв.; вдъ`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ`хнат, св., прех. 1. С дишане поемам навътре в себе си въздух, газ, пара и под. Катерех се по височината с ръце на кръста и вдъхвах дълбоко свежия планински въздух. П. Михайлов, МП, 107. Аз вдъхнах високо и едва сега усетих, че наистина вятърът носеше аромат на липи. Кл. Цачев, СШ, 16. Боян Златев запали цигара и като вдъхна от дима, замислено се усмихна. А. Гуляшки, Л, 155. Като вдъхна от амоняка, тя направи отрицателен жест с ръка, с отвращение поклати глава. Ем. Станев, ИК I и II, 246. Дядо Гуни вдъхва острата миризма на бензин и потръпва. С. Северняк, ИРЕ, 13.
2. Прен. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и под.; внушавам, будя. Сали Яшар беше прост човек .., но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му. Й. Йовков, ПК, 6. Този наглед прост и грозноват момък стопли сърцето й, вдъхна й нова вяра в живота. Г. Караславов, ОХ I, 404. Нарочно скъсявам срока, за да вдъхна повече бодрост на стареца. Б. Райнов, ГН, 133. Командирът на дружината съумяваше да вдъхне смелост и на най-страхливия боец. Д. Кисьов, Щ, 282. Баща ми, добър турист за онова време, ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството. К. Константинов, ППГ, 186. Вдъхни всекиму, о, Боже, / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Не вдъхвам доверие. △ Вдъхвам страх. △ Вдъхвам отвращение. △ Вдъхвам респект. // Прен. В съчет. със същ. живот, душа. Придавам, правя да се появи у някого или нещо жизненост, бодрост. Писателят трябва да вдъхне живот на своите образи, които са вяли и скучни. вдъхвам се, вдъхна се страд.
ВДЪ`ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ`хна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. вдъ`хнат, св., непрех. Диал. Придобивам лош дъх, лоша миризма; вмирисвам се. Обикновеното сирене начина малко по малко химически да ся разлага отвън навътре, затова ся вдъхва (вмирисва). С. Веженов, X (превод), 107.
ВДЪ`ХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вдъхвам и от вдъхвам се. Чак призори .. той заспа. Дълбоко, тежко. И всяко продължително вдъхване и издъхване се съпровождаше от тревожното потръпване на мускулите по лицето и ръцете. П. Михайлов, ПЗ, 52. От гърдите й се изтръгна щастлива въздишка, каквато човек има след вдъхване на ухаещо цвете. Б. Болгар, Б, 144.
ВДЪ`ХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вдъхвам се; вмирисване.
ВДЪ`ХНА. Вж. вдъхвам и вдъхнувам.
ВДЪ`ХНА СЕ. Вж. вдъхвам се.
ВДЪХНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдъхновя като прил. 1. Който твори, обхванат от вдъхновение. Плеяда вдъхновени мислители са оставили на човечеството плодовете на своя гений. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим, натрупани бяха съвършени произведения на вдъхновени майстори. А. Каралийчев, В, 129. Вдъхновеният певец и мъдрецът струват колкото хиляда войни. А. Дончев, СВС, 102.
2. За произведение на изкуството, науката и под. — който е плод на вдъхновение, изпълнен е с вдъхновение. Докато българите провъзгласяваха своя цар, докато край Средец пламтяха празнични огньове и се пееха вдъхновени песни .., ромейските приготовления за решителен поход срещу българските земи завършиха и ромейските войски напуснаха Константинопол. А. Дончев, СВС, 561. В градинката на университета ние често се срещахме и другарувахме с професор Асен Златаров, който преподаваше химия и увличаше младото поколение
