ВЕ`НЧАМ СЕ несв. и св., непрех. Диал. Венчавам се. Како дошел дено да се венчат, комшията пракя абер на попо: „Како знаеш, попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам.“ Нар. пес., СбНУ XI, 108. — Жетваре, мои радници, / поручайте си пладнина, / и ние че идеме със Стана / у село църква голема, / та двама да се венчаме! Нар. пес., СбНУ XLIII, 364.
ВЕНЧА`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от венчая като прил. 1. Който е встъпил в църковен брак. Венчаната двойка излезе от църквата.
2. Като същ. венчани<те> мн. Лица, встъпили в църковен брак. Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, / .. / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
ВЕ`НЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Венчавка, венчаване. Дошле годежаре и поискале златната мома .. И когато да додат да я земат за венчане, майката зела златната мома, та я залупила под коритото, а другата натруфила за невяста. Нар. прик., СбНУ III, 187. Ка погледна Марко .. карая три синджире робе: / един синджир се млади девойки, / .. / у девойки мома заплетена, / заплетена мома за венчане. Нар. пес., СбНУ XLIII, 9. Сакали се Ирин и Иринка / сакали се, па се и взели. / Па тръгнали цръкви на венчане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 206. Снощи Иве майкя венчавала / на венчане писмо достигнало: / „Ютро рано Иве да отива, / да отива премладо войниче.“ Нар. пес., СбНУ XLIII, 312.
ВЕНЧА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Венчавка. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона, които донесе и ги начете на масата на годеника .. Ето от кои причини се забави днес венчанието. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Пред самото венчание свещеникът изпитва сърцата на младоженеца и невястата да покажат пред цялата черква и да обявят как доброволно желаят взаимно да ся съюзят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 148. След венчанието по обикновений религиозен ред в черквата, извождат младоженците и .. с песни и гайди отиват за дома на момъка. Ст. Шишков, ЖБ, 62. След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред. СбНУ VIII, 57.
ВЕНЧА`НИНА ж. В едновремешния народен бит — откуп, който младоженецът дава на родителите на невястата; прид, бащина правдина, бащиния. Посакай му скъпа венчанина, венчанина / три бели градое; / посакай му три руди планине, / три планине со се руди овци, / с руди овци, со млади овчари. Нар. пес., СбБрМ, 179.
ВЕНЧА`НИЦА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчалник, венчалница, венчилка, венчилник, венчилница. Каля найде мъжена; / на бунище седеше, / венчаница кинеше, / мъжу гащи кърпеше, / мъжко дете леляше. Нар. пес., СбБрМ, 487.
2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР).
ВЕНЧА`Я. Вж. венчавам.
ВЕНЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от венец (в 1 знач.). Пътеката ги изведе на широка слънчева поляна с висока трева и едри маргарити. Щом ги видяха, момичетата се втурнаха да берат букети, да плетат венчета, а момчетата опитаха ножчетата си в крехките лескови пръчки. П. Проданов, С, 128. Йоня пристъпва с венче от маргаритки на челото. Г. Караславов, ОХ IV, 602. В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец повожда най-предня от дружки, / Гюрга на чело с венче теменужки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. Прескочи Руска в градинка / да бере цвете сякакво; извила венче размесно. Нар. пес., СбГЯ, 148.
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя. Мургавото й лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните й очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска непорочност. Ем. Станев, ИК III, 36.
3. Бот. Част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. В цвета различаваме чашка, състояща се от пет зелени чашелистчета, венче, образувано от 5 бели венчелистчета, много тичинки и един разположен в средата плодник. Бтн V и VI кл (превод), 69. Зарасличето принадлежи към семейството на грапаволистните растения .. Цветовете са морави или бели, с тръбесто-звънчовидно, отвън кадифено-мъхнато венче. Пр, 1952, кн. 5, 81.
ВЕНЧЕЛИ`СТЧЕ, мн. -та, ср. Бот. Отделно листче от венчето на цвят на растение. Цветовете [на домата] са събрани на групи. Всеки цвят се състои от по шест зелени чашелистчета и шест жълти венчелистчета. Бтн VI кл, 13. Цветовете [на сливата] са сравнително дребни .. Чашката е конусовидна, .. Венчелистчетата имат клиновидна форма. П. Маринов, ССБ, 97. Тичинките на люцерната обикновено са затворени между плътно притиснатите венчелистчета. ОФ, 1950, бр. 1769, 2.
ВЕНЧЕ`Ц, мн. няма, м. Диал. Умал. от венец (в 1 знач.); венче. Синя вода / венчец роси, / зелен росен — / руси коси, / ред ги редят, / ред заплитат. Ц. Церковски, Съч. II, 62-63. На дървото мома Вангелина, / на глава й венчец от калинка. Нар. пес., СбНУ XV, 17.
ВЕНЧЕ`Я. Вж. венчавам.
ВЕНЧИ`ЛКА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчаница, венчалница, венчалник, венчилник, венчилница. Тя му приготвила щото
