Децата, които използуват ерогенната възбудимост на аналната зона, се издават с това, че задържат изпражненията си дотогава, докато те — натрупвайки се в голямо количество — не започнат да провокират силни мускулни контракции и при преминаването си през ануса са в състояние да предизвикат силно дразнене на лигавицата. При това заедно с усещането за болка възниква и сладострастно усещане. Един от сигурните признаци за бъдещи странности в характера или нервност се явява упоритото нежелание на малкото дете да се изходи, когато го сложат на цукалото, т.е. когато бавачката иска това да стане, и желанието му да изпълни тази дейност само по негово собствено усмотрение. За детето, разбира се, не е важно дали ще изцапа леглото: то се грижи само да не се лиши от удоволствието при дефекиране. Възпитателите долавят истината, като правилно наричат лоши тези деца, които «задържат» изпълнението на тези физиологични нужди.
Съдържанието на червата, което в качеството си на дразнител на чувствителната в сексуално отношение повърхност на лигавицата се държи като предвестник на друг орган, който трябва да влезе в действие едва след като отмине фазата на детството, има за кърмачето и друго важно значение. Кърмачето се отнася към това съдържание като към собствена част от тялото си, гледа на него като на «подарък», отделянето на който изразява отношението на малкото същество към заобикалящите го, а отказът от това отделяне свидетелствува за признаци на упоритост. Преминавайки през значението на «подарък», то по-нататък придобива значението на «дете», което — според една от теориите за инфантилната сексуалност — възниква благодарение на яденето, а се ражда през червата.
Задържането на фекалиите, предизвикано отначало с цел да се използува един вид като мастурбационно дразнене на аналната зона или пък като инструмент в отношенията с възпитателите, е впрочем и един от корените на толкова честите прояви на запек при невропатите.
