Като отворихме оная врата на бараката и като ни лъхна оня топъл и галещ въздух — ела, та гледай! Печката, голяма и варелена. Ст, 1964, бр. 938, 2.
ВАРЕ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от варел. В готварницата цели мисирки, прасчета зачервени чакат за гладници сватбари, чакат и няколко пълни варелчета с вино, кога щат да се опростят със своите грездеи. Лил., 1884, кн. 7, 15.
ВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни и (диал.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа вар. Всяка сутрин французите боядисваха асфалта по цялото му протежение с варно мляко, за да може сутринта да се открият подозрителни дири или маскираните места на заложените мини. Ал. Гетман, ВС, 177. Употребяваните сега ленено масло, варена вода и други средства не можеха да предпазят да не се всмукнат в кръвта отровите, образуващи се при изгарянето на тъканите. ПН, 1932, кн. 3, 48. Остана Донка във село / варена къща да маже. Нар. пес., СбВСт, 852. Де седи Цено чорбаджи, / де седи, де му й къщата ..:* / — Търговче кално и мокро, / да фанеш късна уличка, / в уличка чушма ва`рена, / ва`рена, варакосана. Нар. пес., СбНУ XXVII, 210. Варна каша.
2. В който се произвежда или съхранява вар. Варна пещ. Варна яма.
ВАРЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варя като прил. 1. Който е сготвен, приготвен чрез варене. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. А. Каралийчев, С, 68. Гробовете са застлани с хубави черги, върху които има всичко, каквото може да се намери в село за храна: хлябове .., ракия, орехи, варено жито. Ив. Хаджийски, БДНН I, 45. Варено месо. Варени картофи. Варен боб. Варена царевица. Варени билки.
2. Като същ. варено ср. Вид ястие, приготвено чрез варене от телешко, говеждо или агнешко месо обикн. със зарзават. Рада иска варено, а булката печено, пък ний с дяда каквото намерим. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 95. Телешко варено.
◇ Кален и варен; варен-кален. Диал. Който е много опитен, умее да се справя с трудности, да ги преодолява. „Най-после, генерал, вашето име — Каулбарс — май не прилича на славянско, казват, че сте били кален и варен немец, а немците, както казва вашият Катков, са заклети врагове на славянството.“ С. Радев, ССБ II, 364. Тримата другари на Стояна, от които двамата варени-калени бунтовници, не знаели що да отговорят на Стояна млекаря. З. Стоянов, ХБ, 396.
Ни варен, ни печен. Разг. Никакъв.
Почервенявам / почервенея (зачервявам се / зачервя се, изчервявам се / изчервя се) като <варен> рак. Разг. Почервенявам много, силно, обикн. от смущение, срам, вълнение. Славян Дойков .. неусетно наклони чашата с вино, която беше взел в ръка, и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Правителственият депутат се изчерви като варен рак. Д. Ангелов, ЖС, 204.
Смея се (хиля се) като <варена> пача. Разг. Смея се, хиля се глупаво, безсмислено. — Аз му говоря сериозно, а той се хили като варена пача!… Пфю! К. Калчев, ЖП, 103. — Тебе лъжа, братко, мене истина — гласуваха за него, избраха го… питам ги защо направиха така, а те, мошениците, ме гледат в очите и се хилят като варени пачи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167-168.
Червен като <варен> рак. Разг. За цвета на лицето на човек, който е силно смутен, засрамен, развълнуван и под. — много, силно червен. Разобличен в лъжа, той напусна събранието червен като варен рак.
ВАРЕ`НЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от варя и от варя се. Той [академикът] излезе с толкова лека стъпка от кабинета, сякаш варенето на кафета беше неговото любимо хоби. П. Вежинов, НБК, 319. Чичо Сава имаше сушилня за сливи, един казан за варене на ракия и една цилиндра. К. Калчев, ПИЖ, 66. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. Между другата плячка .. намираха се и 450 големи котли за варене на гюлово (розово) масло. Г. Бенев, БК (превод), 56.
ВА`РЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варя и от ва`ря се.
ВАРИА`НТ м. Разновидност, видоизменение на нещо (обикн. на литературно, музикално произведение, на проект, план, решение и др. под. или на начина на действие). През 1833 година Гогол пристъпва към работата на тая комедия [„Женитба“], която в първия свой вариант носи название „Годеници“. Н. Лилиев, Съч. III, 177. Той никога не се задоволявал с една хармонизация, т.е. с един пример, а всякога давал по няколко варианта. Ст. Грудев, ББ, 20. Крум щастливо се обръщаше в леглото и премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. К. Калчев, ЖП, 229. Безчислени са скиците, бележките, вариантите на големите Майсторови творби. Е. Каранфилов, Б III, 88. Сега той лежеше на пустия хълм и като командир пред бой искаше да запомни всички гънки на местността, да предвиди всички възможни варианти на бъдещия бой. Д. Кисьов, Щ, 164. Вариант на пиеса. Вариант на сценарий. Компромисен вариант.
— От фр. variant.
ВАРИА`НТА ж. Книж. Втори път, обикн. железопътен в същата посока на движение. Камионът лети по каменистия път — нова варианта от севлиевското шосе, направена от Росстрой. З. Сребров, Избр. разк., 184. Железопътна варианта.
