по вакарелското възвишение, влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 17. Вакарелски селянки.
ВА`КЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вакъл. Обзаложи ся Дойна, Дойне ле, / обзаложи ся с брата си Юванча: / Ако отиде нощя в полунощ / през планина, Дойна в полугар, / да й подари брат й Юванчо / до девет ювна с превити рога, / десяти овен, ваклест овен. Г. С. Раковски, П I, 20. Ваклесто девойче.
ВА`КЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от вакъл. Вакличката му главичка [на агнето] с хубави кротки оченца бе неизразимо хубава. Н. Попфилипов, РЛ, 21. Кога отсеят брашното, ще накарат едно хубавичко и вакличко момченце да разбърка напред брашното със свирка. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356. Кога съм била мънинка, / мене ма мама къпала, / с прясно ма мляко къпала, .. / с черно ма грозде хранила. .. / Ют гроздето съм вакличка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 120.
ВАКЛОО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Черноок. Хубавичката му ваклоока жена хвана ръката му, но не успя да го задържи — мъжът й рипна всред стаята, за да може свободно да размаха ръцете си. О. Василев, ЖБ, 111. Ваклоока хубавица.
ВАКЛОША`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гальов. Обикн. за агне, овен. Който е доста вакъл. Отде се взеха дор два овна, / дор два овна ваклошати / .., / разблея се сиво стадо, / .. / разблея се, размърля се. Нар. пес., СбВСт., 44. Ваклошати агнета.
ВАКЛОША`ТКА ж. Диал. Гальов. Ваклуша.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВАКЛОША`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Гальов. Умал. от ваклошат. Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици, / ем Люлянини другарки — белким Люляна ще дойде. Нар. пес., СбНУ XLVI,139-140.
ВАКЛУ`ША ж. Диал. Гальов. 1. Вакла овца (Ст. Младенов, БТР).
2. Жена с черни очи и вежди. Тодоро, вакла ваклушо, / що ноща не спиш? Нар. пес., СбНУ XLVII, 49.
ВАКЛУ`ШКА ж. Диал. Умал. гальов. от ваклуша. Той ще ходи често, ще носи токички и тасми, обнизани със зелени синци, и ще ги привързва на вратовете на най-лудите ваклушки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. Кога ме мама родила, .. / на череша се подпрела, / та затова съм ваклушка. Нар. пес., СбНУ XIV, 28.
ВА`КСА ж. Разг. Боя за лъскане на обувки. Вътре бе топло, .. миришеше приятно на войнишки ботуши, на прясна вакса. П. Вежинов, ЗЧР, 116. Обущата му са тези, с които работеше, но сега са поизчистени и намазани с вакса, та изглеждат празнични и нови. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 38. Предложи ми боя да лъсна черните си обувки. Аз ги лъснах и наоколо ми замириса на вакса. К. Калчев, ДНГ, 140. Кутии от вакса.
— От нем. Wachs „восък“ през рус. вакса.
ВА`КСАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до ваксаджия. Ваксаджийско сандъче.
ВА`КСАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие на ваксаджия.
ВА`КСАДЖИЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от ваксаджия; момче ваксаджия. На всяка гара от последния вагон на предизборния влак слиза един усмихнат човек и вика черни ваксаджийчета да лъснат обущата му. Вн, 1960, бр. 2857, 4. Буцев .. сложи ботуша си. Ваксаджийчето се усмихна и четките заиграха по леко напрашените кончови. М. Яворски, ХСП, 317.
ВА`КСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който си изкарва прехраната с почистване и лъскане на обувки. Ваксаджии чукаха с четките по своите ниски сандъчета. Ст. Дичев, ЗС II, 396. Ваксаджиите цигани се караха пред кафене „Роял“. Ем. Станев, ТЦ, 118.
ВА`КСАМ. Вж. ваксвам.
ВА`КСВАМ, -аш, несв.; ва`ксам, -аш, св., прех. Разг. Лъскам обувки с вакса. Носих на Стамболкова вода да се мие, ваксах му чизмите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Едно циганче ваксва обущата на артиста. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 47. ваксвам се, ваксам се страд.
ВА`КСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ваксвам и от ваксвам се. Четка за ваксване.
ВА`КСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вакса. Ваксена кутийка.
ВАКСИ`НА ж. Мед. Препарат, получен от отслабени микроорганизми (бактерии, вируси и др.), причинители на заразни болести, който се използва за активна имунизация на хора и животни с профилактична или лечебна цел. Имаше и три клетки с морски свинчета .. — върху тия животни той правеше своите биологични опити, изследваше ваксини и серуми… Ст. Волев, МС, 22-23. Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка, бяс, жълта треска. Хр. Одисеев, ТН, 154. Предпазна ваксина. Лечебна ваксина. Противотуберкулозна ваксина.
— От фр. vaccine. — Друга (остар.) форма: вакци`на.
ВАКСИНА`ЦИЯ ж. Мед. Вкарване на ваксина в организма на човек или на животно; ваксиниране. Правеха ни ваксинация против заразните болести, които се срещат
