война. Й. Груев, КВИ (превод), 90. г) Възпитавам (се), убеждавам (се), обучавам (се), обвинявам (се), упреквам (се) и под. Трънката лениво влачеше крака, а Орлето току притичваше .., ръкомахаше, убеждаваше го в нещо. П. Проданов, С, 18. Навикнувай да се обучаваш в най-приятните и най-благодетелни длъжности. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 25. Кога Фотинов е захванал най-напред да се обучава в списателство, не ми е известно. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 638. Възпитание в патриотичен дух.
12. Първа съставна част на предложно-именни съчетания като: в отговор на .., в потвърждение на .., в течение на .., във връзка с .. и др.
◇ В часа (минутата, секундата). Разг. Веднага, моментално. Той настояваше въпросът да се реши в часа.
Вътре в сложен предлог. Остар. За означаване на времето, в продължение на което се извършва действието. Вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Вътре в една година той развалил обещанията си. ИЗ 1877, 1881, 145.
В-, въ- и (остар. книж.) во-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието към вътрешността на нещо или извършване на действието или състоянието вътре в нещо, напр.: вбия, вбивам, вкарам, вкарвам, вмъкна, вмъквам, внеса, внасям, въведа, въвеждам, врежа се, врязвам се и др.
2. Извършване на действието, като едно нещо се вмъква, прибавя към друго, напр.: вплета, вплитам, впреда, впридам, вшия, вшивам.
3. Преминаване в друго състояние, изразено от изходната дума, напр.: вбеся се, вбесявам се, вдетиня се, вдетинявам се, вдървя се, вдървявам се, вкаменя се, вкаменявам се, вкоравя се, вкоравявам се, вкочанясам, вкочанясвам, вовоня, вовонявам и др.
ВА1 частица. Диал. При обръщение или само` като обръщение — за привличане на вниманието; бе, ба. Смятат ги малко диви и ги наричат „въяци“, защото говорят с „ва“; Иване ва! Ела ва! Й. Йовков, ВАХ, 35. — Тук е като в консулато ва, Божиле. Тоя твой гавазин носа ми смачка. Н. Хайтов, ПЗ, 70.
ВА2 и (удължено) ва`-а…. междум. Диал. За израз на учудване, на изненада; ба. — Кво? — гореше от нетърпение тя. — Избягало му Еминето. — Ва! — възкликна Келепирица високо. — Избягало? Б. Несторов, АР, 263.
ВАВИЛО`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Лице от основното население на древната робовладелска държава Вавилония,* възникнала в началото на второто хилядолетие пр. н.е. по средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат.
2. Жител на древния град Вавилон, столица на Вавилония.
ВАВИЛО`НИЯ, мн. няма, ж. Книж. Безредие, бъркотия. Много от критиките бяха напълно противоречиви и в това имаше наистина нещо комично: как могат хората да виждат едно и също нещо тъй различно! Това бе действително някакъв „хаос от мнения“, някаква вавилония! М. Кремен, РЯ, 589. Българите почнаха да не си познават и душите под чуждото облекло. Настъпи една вавилония в разбиранията, която се определяше не от вътрешни, а от външни различия. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Навсякъде цареше страшна вавилония, .. И навсякъде — хора, хора, забързани, припрени. А. Гуляшки, ЗВ, 596-597.
ВАВИЛО`НКА ж. 1. Жена от основното население на Вавилония.
2. Жителка на град Вавилон.
ВАВИЛО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Вавилон и до Вавилония. От намерените археологически останки учените съдят, че Вавилонската кула е съществувала. Тя е представлявала огромен осеметажен терасовиден храм. ВН, 1960, бр. 2672, 4. Тихо пеехме родните песни със сладка тъга в душите, както пленените при вавилонските реки евреи пеели песните на Сион. Ив. Вазов, НР, 77. Вавилонска държава.
2. Прен. Който е свързан с голямо безредие, бъркотия, хаос. Ще свикнете и ще се убедите, че нашият свят е по-добър от света, откъдето дойдохте. Оня свят със своята нищета и блясък, със своята вавилонска анархия и несправедливост е като дълбока зловонна яма, в която хиляди човешки същества затъват и загиват. М. Марчевски, П, 101. Крайбрежието на Ню Йорк е буквално опасано по всичкото продължение на острова от всички страни със станциите на параходите и железопътните компании и навсякъде .. виждаш едно трескаво, бясно, вавилонско движение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37.
◇ Вавилонско стълпотворение. Книж. Голяма бъркотия, неразбория, хаос (от библейската легенда за Вавилонската кула, която трябвало да се построи до небето, но разгневеният бог объркал езиците на строителите, за да не могат да се разбират, и те се пръснали по света, без да я довършат). През това време спирачите, агентите на Храноизноса и цялата глутница комисионери и чифликчийски надзиратели сновяха като бесни по гарата .. Селяните гледаха това вавилонско стълпотворение, радваха се на неразборията .. А. Гуляшки, СВ, 29. — Та, както ви казвам, на сцената шум, в салона
