Станчев, HP, 38-39. Изкачихме височината и пътят се белна пред нас.
2. Ставам бял; побелявам. Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Дърветата се бялнаха от скреж. Кр. Григоров, Н, 156. Памучно платно за да ся избели добре,… бели ся .. на реката четире пят дни и платното ся белва добре. Лет., 1871, 236.
БЯ`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от бялвам и от бялвам се.
БЯ`ЛКА. Вж. белка.
БЯ`ЛКАМ, -аш, несв., прех. Правя нещо да се откроява с белотата си от време на време. Рано сутрин и късно вечер шараните щастливо пляскали във водата, скобарите бялкали кореми по дъното, а мрените сновели насам-натам. Хр. Пелитев, ХО, 141.
БЯ`ЛКАМ СЕ несв., непрех. Откроявам се с белотата си от време на време. Селата на берзитите се белкат тук-там из пазвите на планините. Й. Вълчев, СКН, 7. Зъберите се й [на планината] светеха от слънцето като ножове. Горе някъде помежду тях бялкаше като златна нишка една пътечка. Ст. Даскалов, БП, 44.
БЯ`ЛКАНЕ ср. Отгл. същ. от бялкам и от бялкам се.
БЯ`ЛНА. Вж. бялвам.
БЯ`ЛО нареч. Означава, че някъде преобладава белият цвят. Заваля сняг и навсякъде стана бяло. • Обр. Някъде напред и встрани над хранителната влага, която се изпарява от Индия, се впиват в небето не върхове, ами океан от назъбен лед; земята крещи бяло срещу всемира. В. Мутафчиева, БС, 21.
БЯ`ЛО-. Първа съставна част на сложни думи, която показва, че цветът, означен от втората част на сложната дума, има светъл тон: бялорозов, бялопепеляв, бялосинкав.
БЯС1, бесъ`т, беса`, мн. няма, м. 1. Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която поразява централната нервна система, а чрез ухапване може да се предаде и на човека. Кучетата гладни, изпусталели вият срещу слънцето и умират от бяс. К. Петканов, П, 101. Лисицата е податлива на бяс и когато е бясна, напада и хапе наред овце, кози, крави. Й. Радичков, СР, 18. Отец Матей лекувал ревматизъм с бъзе, задух — с татул. За бяс давал кукуряк. Зл. Чолакова, БК, 43.
2. Прен. Силен, необуздан гняв; ярост. Мушна го с лакътя си в корема, а със свободната си ръка силно го удари по лицето. — Скот! Не те е срам! — почти в бяс изрева право в очите му тя и го заплю. П. Михайлов, ПЗ, 133. Хващаше го бяс и желание да запрепуска у Цветини, да замахне камшика и да ги набие всички. Елин Пелин, Съч. III, 134. Те бият с дни / от бяс обзети / и вика тя [Сашка] смъртта си с дни. В. Андреев, ППес, 81. Децата из пътя фърляха му кал, / а една кадъна чехъла извади / и с бяс въз лице му три удара даде. Ив. Вазов, Съч. I, 199. Можеше да си представиш какъв бяс го обзе, когато във фабриката му избухна стачка, а дъщеря му се омъжи за* социалист! ВН, 1955, бр. 191, 4.
3. Прен. Силна, неудържима, буйна страст. — Кръвчица, кръвчица си има момчето, тя му е топлото. Аз на неговите години гол из снега се въргалях да ми мине бесът. Ем. Манов, ДСР, 453. Прегръщай, гъркиньо, целувай ме с бяс. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 50. Навсякъде танцуват. И не само танцуват, но танцуват с бяс. Б. Шивачев, ПЮА, 85. Колкото повече се върти около мангала, толкова повече й се замайва главата. Но други примират и заспиват, а тя придобива бяс, започна да крещи. Започва да прескача мангала, да разбива пламъците. Й. Вълчев, РЗ, 28. // Буйстване. Младото и силно животно, което само преди минута пълнеше арената с бяс, с движения, със сила и ярост, внезапно стана една жалка черна маса. Л. Стефанов, ВМД, 148.
4. Диал. Куче или друго животно, което е побесняло. Ухапал го бяс. Н. Геров, РБЯ I, 101.
◇ Режа за бяс някого. Разг. Строго порицавам, разобличавам. Като се насветкам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник — вдън земя! Ал. Константинов, Съч. I, 206.
Хваща / хвана ме бяс. Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща. Дочу се някъде отдалеко, откъм турските махали, глухо думкане на тъпани, писклив вой на зурни. Ослуша се Реджеб, поклати глава: — Хвана ги бесът тия, нашите. Д. Талев, ПК, 622.
БЯС2, бесъ`т, беса`, мн. бесове`, след числ. бя`са, м. В суеверните представи — зъл дух, нечиста сила, която изкушава човека; дявол. Той се наговорил с Великия дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят. Н. Райнов, КЧ II, 8. Единият спомен за него прави да кипва цялата моя демонска натура, като че ли всички бесове на ада изпълват моите гърди и се силят всички купом да се изригнат през устата ми… Ал. Константинов, Съч. I, 13. Заплакаха, завиха много от жените, .., Някои се кръстеха непохватно, споменаваха Исуса Христа и Богородица, но много по-често споменаваха Перун и злите бесове. Д. Талев, С II, 279. Бесът да те вземе! Клетва. Бесовете да те ядат! Клетва.
◇ Бяс знае. Остар. и диал. Неизвестно (е). Ще види бой и бой… / Ще види гробица .. А сила не остана, / и бяс знай до кога така ще продължи. П. П. Славейков, Събр. съч. III,
