таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат. Т. Влайков, Пр I, 160. Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек.. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва. К, 1963, кн. 2, 36. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха. Ст. Загорчинов, ДП, 108. 3. Прен. За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките и`, весело бърбореше поточето. Ст. Станчев, ПЯС, 69. Чучурът печално бърбори в нощта. Ив. Вазов, Съч. П, 35.
БЪРДАК, мн. -ци, м. Диал. Овен със стърчащи нагоре извити рога. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪРДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бърда за дървен тъкачен стан.
БЪРДАРИН, мн. бърдари. Остар. Бър-дар.
БЪРДАРКА ж. 1. В миналото — жена, която продава бърда. 2. Жена на бърдар.
БЪРДАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бърдар.
БЪРДАРСТВО, мн. няма, ср. В миналото — занаят на бърдар.
БЪРДЕ1, мн. -та, ср. Диал. Барде; стомничка, бардаче. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грън-ци. А. Гуляшки, ЗР, 204.
БЪРДЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бърдак. Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки. Д. Кисьов, Щ, 188.
БЪРДЕЛ м. Диал. Част от тъкачен стан, на която се поставя бърдото. Турнала платно да таче —/сама е совалкя летела, / сами й бърдел приткавал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.
БЪРДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. За овен — който е със стърчащи нагоре извити рога; виторог (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. Бърдуля бе дребничка на ръст,.. Жълтеникава, с тън- • ка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга. Кр. Григоров, ОНУ, 43.
БЪРДО1, мн. бърда, ср. Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати
склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. Пътят минаваше през голи поляни,.., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята. Ем. Станев, ИК 1-11» 176. Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. 3. Стоянов, ЗБВ I, 404. Провикна са овчар / йот високо бърдо. Нар. пес., СбВСт, 331. 2. Воен. Кота.
О Въз бърдо. Диал. Нагоре. Низ бърдо. Диал. Надолу.
БЪРДО2, мн. бърда, ср. Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата й застана Стоян. К. Петканов, П, 41. Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото.. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката. Ст. Дичев, ЗС II, 290. Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект. ВН, 1955, бр. 284, 2.
БЪРДОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бър-дест. Бърдовити места.
БЪРДОКВА ж. Остар. и диал. Маруля, салата. Градинарство., обема сеяние на разни за припитания злакове,.., картофи или барабой, чорбица, копър, кервиз, майданоз, бърдокви. Г. С. Раковски, П I, 68. О Тикви и бърдокви! Диал. Нищо и никакви приказки (Ст. Младенов, БТР).
БЪРЖЕ нареч. Разг. Бързо. Велика.., взе поводите от ръцете на мъжа си и подкара бърже конете. К. Петканов, МЗК, 8. А при последните думи на майка си тяттоко сви наведнаж недоповитото дете, грабна го в ръцете си и бърже си тръгна. Т. Влайков, Съч. II, 58. Аз стегнах бърже коня и потеглих за София. Ив. Вазов, Съч. XII, 83. Марко бега през поле широко, / ем си бе-га, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мой дружина, / де сте, да сте, сега тува да сте! Нар. пес., СбНУ XLIII, 64. • Удвоено бърже-бърже. За усилване. Домакинът и жена му се развъртели, сготвили бърже-бърже, щото имали и щото било най-харно, па сложили софра. Христом. КМ II, 185.
БЪРЗ и БРЪЗ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се движи с голяма скорост. Противоп. бавен. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но жу,во^ бяло като лебед и бързо като сърна. И. Йовков, Разк. I, 238. Полудиви като самите бикове, гау-
