БЪЗАК, мн. -ци, м. 1. Бъзе (в 1 знач.). “.рай реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита.“ Христом. KM II,
2. Плодът на това растение.
3. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Все покрай реката, завиха под воденицата, откъм долния край, където бъзакът беше най-гъст. Т. Харманджиев, КЕД, 48. Гюмето беше заглушено в бъзак, дребни ракити и магарешки бурени. 3. Сребров, Избр. разк., 32.
БЪЗВАМ, -аш, несв.; бъзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъзнат, св., прех. Простонар. Засягам, обиждам някого. Ти го бъзна много със тези думи. Нар. прик., СбНУ XIV, 210. бъзвам се, бъзна се страд. БЪЗВАМ СЕ несв.', бъзна се св., непрех. Простонар. Засягам се, обиждам се (Вл. Георгиев и др., БЕР).
БЪЗВА МЕ несв.\ бъзне ме св., непрех. Простонар. Неочаквано ми хрумва нещо. Не знам какво ме бъзна. Обръщам се пак да го погледна. Ив. Вазов, Съч. IX, 61. Минува се неделя и друга / наша баба пак я нещо бъзва. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 921.
БЪЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от бъзвам и от бъзвам се.
БЪЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Хлъзгав. Па си дойде рако / снаа да си тра-жи, / .. / кога ойде рако / насред средореку, / на бъзгава плоча / жаба мекокълка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 563.
БЪЗГАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. За насекомо като муха, пчела и др. — бръмча. Въздържаше се от смъртното и` [на мухата] наказание, а само се задоволяваше да я държи под затвор в кривачът си, дето, клетата, бъз! — бъз! — бъзгаше. Ил. Блъсков, ДБ, 36.
БЪЗГАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Мятам, хвърлям нещо. бъзгам се страд.
БЪЗГАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бъзгам1; бръмчене.
БЪЗГАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бъзгам2 и от бъзгам се; мятане, хвърляне.
БЪЗЕ, мн. няма, ср. 1. Едногодишно тревисто растение, едър бурен с перести листа, дребни бели цветове на съцветия и тъмни зърнести плодове, употребявано в народната медицина; бъзак, бъз. Sambucus ebulus. Защо ти дрейте меришат / на бъзе, на попарено? Нар. пес., СбНУ XLI, 408.
2. Плодът на това растение.
3. Събир. Много такива растения, израсли гъсто, на едно място. Тук-там на китки на китки се жълтеят изсъхнали бодили и бъзе. П. Бобев, ГЕ, 154-155. Той отмина пристанищните складове и излезе на открития, обрасъл в бъзе и трънаци бряг. Ст. Дичев, ЗС II, 66.
О Направям / направя <на> бъзе и коприва
някого. Разг. Прен. Небр. Нахоквам, на-ругавам някого жестоко. Босната и Коста-ки като зачесаха оня хубосник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстра-шливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ,
БЪЗЕВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бъз и от бъзе; бъзов.
БЪЗИ`КАМ, -аш, несв., прех. Разг. 1. Занимавам се, обикн. продължително, с нещо, като го пипам, бърникам, обикн. за да го видя или поправя, оправя, подготвя и под. Стига си бъзикал това радио. 2. Подигравам, закачам, задявам, бъзикам се страд.
БЪЗИКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Подигравам се, закачам се, шегувам се. — От тур. baziklamak.
БЪЗИКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бъзикам и от бъзикам се; бъзикня.
БЪЗИКНЯж. Разг. 1. Бъзикане. 2. Предмет или устройство, механизъм, който изисква продължителна и не особено приятна работа, за да стане готов за употреба.
БЪЗЛА ж. Простонар. Пренебр. Страхлива жена; страхливка, бъзливка, пъзла.
БЪЗЛИВ,-а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Пренебр. Страхлив, плашлив, пъзлив. Мен ли ще подплаши султанът с къопави-те си походи, с тая охранена, бъзлива сган? На мен ли ще попречи? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 478.
БЪЗЛИВЕЦ, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец, бъзльо, пъзливец.
БЪЗЛИ`ВИЧКО. Простонар. Пренебр. Нареч. от бъзливичък; страхливичко, пъз-ливичко.
БЪЗЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Простонар. Пренебр. Умал. от бъз-лив; малко бъзлив, страхливичък, пъзливи-чък.
БЪЗЛИ`ВКА ж. Простонар. Пренебр. Страхлива жена; страхливка, бъзла, пъзла.
БЪЗЛИ`ВО. Простонар. Пренебр. Нареч. от бъзлив; страхливо, пъзливо.
БЪЗЛИ`ВOCT,-тта, мн. няма ж. Простонар. Пренебр. Отвл. същ. от бъзлив; страхливост, пъзливост.
БЪЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец; бъзливец, пъзльо.
БЪЗНА. Вж. бъзвам и бъзнувам.
БЪЗНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бъзна, -еш, мин. св. бъзнах, св., прех. Остар. Бъзвам. бъзнувам се, бъзна се страд.
БЪЗНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бъзнувам и от бъзнувам се; бъзване.
БЪЗОВ,-а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от или на растението бъз. Той седна край по
