Page:RBE Tom1.djvu/1048
живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие. Р. Стоянов, М, 41. — До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си, .. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува. Ц. Гинчев, ГК, 160. Тях [нивите] бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. — Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се страд.
БЪЛНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бълнувам и от бълнувам се. Ако спеше, спеше с чести прекъсвания, с бълнувания. Й. Йовков, ПК, 200. Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци. Д. Димов, Т, 540.
БЪЛНУ̀ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бълнуване. Отровен воздух изново са разпиле у стаята: .. Само едно неразбрано бъбрение и бълнувание са чуваше. Ил. Блъсков, ПБ III, 40.
БЪЛНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Бълнувам (в 1 знач.). Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълнила, мани му, сън съм бълнила. Нар. пес., СбНУ XXV, 45.
БЪЛХА̀ ж. 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха! К. Петканов, МЗК, 167. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Лято без бълхи не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184.
2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха.
◇ Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia.
> Бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: Бай Гунчо, какво си приказващ сам? — Гунчо Митин: — Бая си за бълхи. Й. Йовков, А, 7-8.
Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). Разг. Ирон. Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор. К. Петканов, СВ, 203.
За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). Разг. Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите.
Надула се бълхата да избълва слива. Разг. Ирон. За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда.
Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. Разг. Много старателно се потайвам, (спотайвам).
Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото някому. Разг. Създавам някому неоснователно безпокойство.
Търся вълна под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.
— Други (диал.) форми: болва̀, бъала̀, бълва̀, бъйла̀.
БЪЛХА̀РНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Помещение с много бълхи.
2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи.
БЪЛХЍЦА ж. Умал. от бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица.
БЪЛХЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бълха; голяма едра бълха.
БЪЛХЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.) Бълхливо коте.
БЪЛХОСЀРКА ж. Диал. Бълхосранка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛХОСРА̀НКА ж. Диал. Следа от бълха върху дреха. Пра, пра, пък бълхосранките личат по ризата. СбНУ XIV, 41.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛХО̀ТИНА ж. Диал. Оцапано от бълха място на долна дреха.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.
БЪ̀ЛША̀, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал!. Пощя бълхи; бълшевя. бълша се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪ̀ЛШАВ*,-а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.).
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪЛША̀САМ. Вж. бълша̀свам.
БЪЛША̀СВАМ, -аш, несв.; бълша̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛША̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшасвам.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛШЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛШЕВЀНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшевя и от бълшевя се.
БЪЛШЕВЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Бълша. бълшевя се страд. и възвр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
