В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
.. не бягаха от Живка. Те премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. И. Йовков, Разк. II, 80. Водата глухо попляскваше в ниския бряг. 3. Сребров, Избр. разк. 55. • Между две еднакви форми на едно и също съществително. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови1* — А,а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта. Г. Караславов, ОХ II, 115.
4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта. Елин Пелин, Съч. II, 173. В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини. К. Ламбрев, СП, 355. Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година. С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. В неделя ходя на екскурзия. △ В късна есен той се завърна на село. △ Това се случило в древността. • Остар. С предл. до. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. И трябваше чак понеделник да се чака,* а до в понеделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82*-83. • Остар. и диал. С предл. за. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба. Т. Влайков, Съч. I, 4. Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще. З. Стоянов, ЗБВ I, 263. Щото за в делник, то и за в празник. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // Остар. Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме. К. Петканов, БД, 12. Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия. М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. В няколко дена клетникът заприлича на смъртник. З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката. Г. Стаматов, Разк. II, 11. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята). Ил. Блъсков, ДБ, 14. В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове. // В съчет. със същ. час, минута, секунда. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. Тази кола се движи със сто километра в час. △ Колелото прави десет завъртания в минута.
5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис. М. Арнаудов, Г, 29. — Хората измислиха грамофона, кинематографии.., а в педагогическата наука се' още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си. Д. Спространов, С, 34-35. Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив. Г. Белев, ПЕМ, 12. Във физиката са постигнати големи успехи. △ В техниката се изпробват нови методи. △ В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос. △ В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане. // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. Жената е равноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си. Вл. Полянов, ПП, 212. Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Сръчен в работата. Отличник в учението.
6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. Имаше едно място около Големия кладенец, *където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Л. Стоянов, X, 9. Къде от ревност не горях / и в летен зной, и в зимен мраз? П. К. Яворов, Съч. I, 69. Сгърчил се като коза в дъжд. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 110. Приятел в нужда се познава. Погов. Не позволявам да се карате в мое присъствие. △ В студеното време се носят вълнени дрехи. △ Всичко ставаше в непрогледен мрак. △ Живея в оскъдица. А Живеем в мир и сговор. Плах в отношенията си с хората.
7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън. Гр. Угаров, ПСЗ, 419. Дяконът се намираше в голяма опасност. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. В тъги, в неволи, младост минува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. Жените в недоумение се спогледват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 119. Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение. Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг. П. Бобев, ГЕ, 37. Градът бе превърнат в куп развалини. △ Икономическата борба прераства в политическа. △ Основите променят червения лакмус в син. △ Изпадам в паника. △ От два дни съм в отпуск. △ Намирам се в затруднено положение. △ Живея в емиграция.
8. За означаване на начина, по който се извършва
