бута, м. Диал. Голям чук на тепавица. Тепавица с четири бута.
БУТА ж. Диал. Подпорна греда. Кара-джов пушеше,.. Само., от време на време ще хвърли тежък поглед точно когато установяват мястото на подпорната греда — бутата. Т. Монов, СН, 58.
БУТАДИЕН, мн. няма, м. Хим. Ненаситен въглеводород — безцветен лесно окисляващ се газ, който се използва за индустриални цели, като получаване на синтетичен каучук и др.; дивинил.
БУТАДИЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутадиен. Бутадиенов каучук.
БУТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е на бутало или който е свързан с бутало. Бутален прът. Бутален болт. Бутален вентил. Бутален клапан. Бутален двигател. Бутална помпа. Бутален компресор. Бутален натиск.
БУТАЛКА ж. 1. Тесен, висок дървен съд с форма на пресечен конус, в който се бута, бие млякото, за да се получи масло. Старицата, която сега бие масло в бутал-ката, е закърпила грижливо торбите за житното зърно. А. Каралийчев, ПД, 69.
2. Прикрепен на пръчка надупчен дървен кръг във вътрешността на такъв съд, с който се бута, бие млякото; бутало.
3. Остар. Бутало на парна машина. През сложния шум на влака, ухото ми понякога сфащаше ясно равномерните ритмически удари на буталките, и тогава сякаш влакът пееше и повтаряше милиони пъти някой стих в анапест. Ив. Вазов, Съч. XV, 111.
БУТАЛО, мн. -а, ср. 1. Техн. Прикрепен за прът метален или кучуков кръг, които се движи в цилиндър, опирайки се плътно в стените му, като всмуква или изтласква въздух, друг газ или някаква течност. От кар-боратора бензиновите пари влизат в цилиндрите на мотора. В тях има бутала.., които се движат нагоре и надолу. Когато се качат нагоре, буталата сгъстяват бензиновите пари. К, 1963, кн. 2, 28. Скоро на вратата се появи и самият собственик, мистър Чан-ли. В ръцете си държеше дълга пръскачка, опъна буталото й и започна да пълни въздуха с тънки струи от някаква вонеща течност. Ал. Бабек, МЕ, 129. Автомобилно бутало. Тракторно бутало. 2. Буталка (във 2 знач.).
БУТАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бутало, движещо се в цилиндър; бутален. Бутало в прът.
БУТАЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от бутало; малко бутало. — Ще идеш в София да донесеш оттам помпено буталце —.. — за гъсеничния трактор на Досю. А. Гуляшки, МТС, 126.
БУТАМ, -аш, несв., прех. 1. Напирам, наблягам със сила върху нещо или някого, като го правя да се движи, мести; тикам, блъскам. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Отиде да види рудника. Стръмна пътека го отведе пред една скала, в която зееше хладна дупка. В нея влизаха и излизаха хора,..; те бутаха вагонетки с кална руда. X. Русев, ПЗ, 162. — Ела, хайде да си вървим! Еньо загледа свирепо брата си и почна да го бута. Но ракията беше изсмукала силите му и той почна сам да се клатушка. Елин Пелин, Съч. III, 150. — „Който пита, не скита“, казах си аз и бутам коня, успокоен, надолу. Ив. Вазов, Съч. XII, 77. Гърлести кириджии викат, псуват добичетата, бутат ги с остена да вървят по-бърже. Ил. Блъсков, СК, 59. //Блъскам, наблягам върху нещо. Момъкът прескочи ниския плет и се промъкна до висока врата,.. Нечий широк гръб, изглежда, я подпираше отвътре, защото момъкът дълго трябваше да бута и да вика, докато вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 456-457. // Отмествам нещо на малко разстояние. Бутам чашата към съседа си. А Бутам вестника настрана.
2. Блъскам, тласкам нещо или някого, за да падне от високо или от право положение. Оттук опълченците са бутали камъните въз налетелите по урвите неприятели. Ив. Вазов, Съч. XVII, 100. Бъда ли до масата, струваше ми се, че някой ме дърпа за дрехата, или че ми буташе книгата и я сваляше долу. Др. Цанков, ТМ (превод), 108. Гяволето чекали каде воденицата замрък-нувалите човеци, лагали ги,., и ги качували я у върбата, що е до виро, я на острата скала и ги бутали у виро да се дават. Нар. прик., СбНУ XLV, 388. // Разг. Свалям, събарям от правото му положение нещо изградено. Той [Тасков] му се закани [на Пашев], че ще мине втори път на проверка, .. , качи се на булдозера, с който беше дошъл да бута къшлето, и внимателно се спусна надолу към пътя. Д. Бегунов, ЧОД, 4. — Ще ви бутаме къщата за зелена площ. — Протестирам! — викна старчето. . — Къщата спада към надеждния жилищен фонд, нямате право да я бутате. И. Попов, СЛ, 80. Ще бутат старата си къща. Бутам стена.
3. Допирам, докосвам или разтърсвам, разклащам леко някого, обикн. за да привлека вниманието му. — Видя ли? — бута го с лакът Тошко. — Казах ли ти, че е злато човек. П. Незнакомов, МА, 58. Не можа да разбере сънува ли или са го събудили. Неда тревожно му шепнеше нещо и го буташе. X. Русев, ПЗ, 251. Ам на края [момата] седи, / болни дети бае, / с ръка го не бута, / с крак го залюлява. Нар. пес., СбВСт, 424. — Я бутни онова момче да се обърне. // Допирам или хващам с ръка нещо; пипам, докос
