приготвен с чисто масло. Бутер тесто. Бутер баница.
2. Като същ. бутерка.
— От нем. Butter ’масло’.
БУТЕРБРО`Д м. Остар. Сандвич. Аз попитах: няма ли да спрем, за да хапнем — и той [господинът] ми приготви разкошен бутерброд. Р, 1926, бр. 205, 3.
— Нем. Butterbrot през рус. бутерброд.
БУ`ТЕРКА ж. Нов. Вид баничка, приготвена от многолистно тесто, сирене и масло или мас.
БУТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Магазин за модни и луксозни, маркови стоки (обикн. облекла, козметика и др.). Шаловете няма да се продават в бутици, а ще се купуват по поръчка. ДТ, 1999, бр. 290, 30. Моделиерът, който скоро ще открие свой бутик в София, показа последната си колекция официални облекла. СТ, 1999, бр. 49, 32.
— От итал. bottega ’малък магазин’ през фр. boutique.
БУТИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бутик. Може ли да ви се помрачи настроението, ако ваша колежка се яви отново с хубав бутиков тоалет. ВЖ, 1999, бр. 50, 22. Бутикова търговия. Бутикови облекла.
БУТИЛЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Газообразен ненаситен въглеводород, който влиза в хомоложния ред на етилена и се използува за производство на синтетични влакна, пластмаси, синтетичен каучук и пр.; бутен.
— От гр.
БУТИЛЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутилен. Бутиленова фракция.
БУТИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Наливам и затварям в бутилки напитки или други течности, за да се осигури запазването им или да се улесни пренасянето им. бутилирам се страд. В него [в търговския склад] ще се произвеждат подсладени напитки и ще се бутилират вината и ракиите. ВН, 1959, бр. 2516, 1.
БУТИЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бутилирам като прил. За напитки или други течности — който е в затворена при производството бутилка, за да се осигури запазването му или да се улесни пренасянето му (за разлика от наливен). Бутилирани напитки. Бутилирано олио.
БУТИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бутилирам и от бутилирам се. Бутилиране на вино.
БУТИ`ЛКА ж. 1. Стъклен, обикн. цилиндричен по форма съд, с тясно гърло, в който се държат течности; шише, стъкло. От край до край на масата бяха наредени бутилки с червено вино и бира. Д. Ангелов, ЖС, 28. Борис извади от бюфета бутилката коняк и две чаши. Д. Димов, Т, 187. Между платната [на българския павилион], ако се взреш внимателно, ще забележиш няколко бутилки с някакви течности, и, ако си любопитен, ще ти кажат, че това са нашите славни вина и ракии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41-42. Бутилка мляко. Бутилка минерална вода.
2. Количество течност, което се съдържа в такъв съд. Поне да бяхме се понапили. Така и така сме вътре, ами дай да му ударим още една бутилка! П. Вежинов, BP, 105. Изпи една бутилка бира.
3. Специален металически съд, в който се държат запалителни течности, втечнени газове и пр. Сгъстеният от компресора въздух се събира в специални стоманени бутилки. Р. Ранков, и др., М, 116. Кислородна бутилка.
4. Остар. Мярка за течности, равна на 0,6 литра. Мери за течни тела:…, полущоф или бутилка=5 чарка. Хр. Данов, ТПЧ, 357.
— От фр. bouteille.
БУТИ`ЛКАУЧУК, мн. няма, м. Хим. Вид синтетичен каучук, който се получава от изобутилена при съполимеризация с малки количества бутадиен или изопрен.
БУТИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с бутилка. Бутилково стъкло. Бутилков етикет. Бутилков амбалаж.
2. Който е свързан с бутилирането на напитки и други течности. Бутилкова машина.
3. За напитки и други течности — който е налят и затворен в бутилки. Бутилково вино. Бутилкова бира.
4. Като същ. бутилково ср. Разг. Вино, налято и затворено в бутилки. Гледайте сега, аз поръчах чаша гъмза, а сервитьорът иска от бюфетчика чаша червено — бутилково. Г. Кралев, A3, 11.
◇ Бутилково дърво. Евкалипт.
БУТИЛКОНО`С м. Вид делфин, който живее край северните брегове на Атлантическия океан. Бутилконосът [делфин] се оказал най-надарен както по отношение на издаване, така и на възприемане на звукове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 25.
БУТИ`ЛЧИЦА ж. Умал. от бутилка; малка бутилка. Чука по масата, жестикулира: — Малкият, четири бутилчици бира! ВН, 1959, бр. 2456, 4.
БУТИРОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за измерване маслеността на млякото и на млечните продукти; масломер.
— От гр. βούτυρον ’краве масло’ + μέτρον ’метър’.
БУ`ТКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Бутам (в 4 и 9 знач.) малко или често, на различни места, буткам се страд., възвр. и взаим.
БУ`ТКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Разтакам се, мая се, чудя се какво да направя, как да постъпя; туткам се. — Оправи свястно, де, та се не буткай такъва! Т. Влайков, Съч. II, 165. Не се буткаше и двоумеше като по-раншниите кметове. Т. Влайков,
