Румянцев, Ст, 20. Методий, като избягваше политическите бури, премина с учениците си в Панония и панонският княз Коцел ги прие благосклонно в Мосбург. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Прен. Остар. За въоръжено нахлуване, нашествие на неприятел в дадена страна. Секи бягаше или ся каняше да бяга пред тази Унска буря. Секи бързаше да си скрие храната, златото и движимите вещи, а глад насякъде последуваше. Г. Кръстевич, ИБ, 364. Няма никакво съмнение, че Хунската буря, която потръси всичките Европейски народи, разклатила е .. и мирното Велико Славянско племе в неговите древни жилища в североизточна Европа. М. Дринов, ППБН, 19.
◇ Гръмотевична буря. Усилено електрическо изпразване на гръмотевични облаци, придружено от множество светкавици и гръмотевици.
Магнитна буря. Физ. Внезапно, кратковременно и незакономерно изменение на магнитното поле на Земята, свързано с образуването и развитието на тъмни петна на Слънцето.
Прашна (пясъчна) буря. Силен вятър в пустинята, който носи големи количества ситен пясък.
> Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод.
Затишие пред буря. Книж. Привидно спокойствие пред нещо тревожно, неприятно, което се очаква да настъпи наскоро.
Който сее ветрове, ще жъне бури. Книж. Който предизвиква раздори, неприятности за другите, ще дочака сам пагубни последствия.
— Друга (остар. и диал.) форма: бу`ра.
БУРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Спец. Дълбая дълбоко скала с пробивна машина, пистолет. Сондьорите работеха тежко, на три непрекъснати смени, денонощно .. — От инат ще караме още по-надолу, Лене, ти си предвидила към триста метра, ние ще бурим до петстотин, като на река Ерма! — провикна се шеговито мургавият хубавец Велю. Н. Стефанова, ОС, 182. На някои им се види трудно да внасят пистолета и да бурят в кариерата нагоре. В. Ченков, ЗХ, 19. буря се страд.
БУС1, бу`сът, бу`са, мн. бу`сове, след числ. бу`са, м. Нов. Разг. Микробус за пътнически или лекотоварни превози. Специални бусове разкарваха репортерите и официалните гости между отделните салони [на автоизложението], ДТ, 1999, бр. 262, 30. Шофьорът на буса се опита да избегне сблъсък с друг автомобил. 24 часа, 2000, бр. 193, 31.
— От англ. bus.
БУС2, бу`сът, бу`са, мн. бу`сове и бу`си, след числ. бу`са, м. Диал. 1. Няколко храста или дървета, израснали заедно като китка.
2. Отделен корен трева, чиито стръкове са израснали заедно като китка.
3. Правоъгълен къс земя, изкопан заедно с тревата; чим, блана.
— От ит. bosso, busso ’чемшир, зеленина, храст’.
БУСА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бус2 (в 1 знач.). Той можеше да забегне и в чуждо землище, но нямаше кой да му донася храна. Затова се въртеше все по-близо до село, оставяше на Гана бележки и знаци по техните ниви. Тя ги намираше със закъснение, оставяше му храна по бусарите. Ст. Даскалов, СЛ, 33.
БУСА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бусар. А с Качо Камарашки, съседа му, разправията стана за една межда .. Границата личеше ясно по едни бусарчета, но като почне да оре, Тошо се увлече — ха една бразда да изравни уж, че е криво, ха две-три, та цял за`мет. Ст. Даскалов, БМ, 11-12.
БУ`СОЛА ж. 1. Геод. Инструмент, който служи за измерване на хоризонталните ъгли между магнитните меридиани и направлението на някакъв предмет и се употребява в геодезията и туризма.
2. Остар. и диал. Компас.
— От ит. bussola ’компас’.
БУ`СОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геод. Прил. от бусола. Бусолен кръг. Бусолна плочка. Бусолни инструменти.
БУ`СЧЕ, мн. -та, ср. Нов. Разг. Умал. от бус1; малък бус. Пускат маршрутки до Бояна. Бусчетата ще обслужват работещите в резиденцията. ДТ, 1999, бр. 69, 2.
БУТ1, бу`тът, бу`та, мн. бу`тове, след числ. бу`та, м. 1. Мускулестата част от крака на животно или птица от коляното до хълбока. Старецът прекара гребена по широкия гръб на черното животно, хълбоците, бутовете и беше започнал да пощи опашката. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154. Сега вече пък другият вълк бе впил зъби в шията на елена, а първият хапеше бутовете му. О. Василев, ДГ, 49. // Месо от горната част, обикн. от задния крак на заклано живото. Наближаваше Коледа… Мъжете пък колеха прасетата, правеха кървавици, пушеха бутове и приготвяха зимнината. Г. Дръндаров, ВЗ, 9. Майката .., слезнала долу и отрязала едно късче от бута, опекла го и го поднесла на госта си. Ив. Вазов, Н, 31. Свински бут. Пушен бут.
2. Разг. Мускулестата част на крака на човек от коляното до хълбока; бедро. Когато тупна на земята, той се прекатури на лявата си страна и изохка — нещо го парна в бута — ножът, обърнат с острието нагоре, беше се забучил надълбоко. Г. Караславов, ОХ II, 197-198. Той беше ходил на Мора-кавгасъ, имаше белези по лицето си от ножове и два куршума неизвадени в бутовете си. Ц. Гинчев, ГК, 37.
— Тур. but.
БУТ2, бу`тът, бу`та, мн. бу`тове, след числ.
