Page:RBE Tom1.djvu/1014
завинтват или някоя жичка запойват. Л. Дилов, ПБД, 121. Снощи си доде млад Богдан / от дълъг пътя, от Цариград, / че й армаган донесе, / армаган — риза кървава, / в ризата й дясна ръчица, / на малък пръстец с бурмичка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 190. • Обр. Сега вниманието му е привлечено от сложната машина на живота. Той е вярвал, че е някакво колелце в тази машина или лостче, или бурмичка макар, а излиза, че се е заблуждавал. А. Гуляшки, Л, 316-317. За тях колективът е всичко, а човекът — малка, нищожна бурмичка в голямата машина на колектива. М. Марчевски, П, 276.
БУ`РНО нареч. 1. С голяма, необуздана сила; стихийно. Светят свежи листа, вятър клоните бурно люлей. Н. Фурнаджиев, ВД, 15. Отвързали устата на меха и из него изфръкнали синките ветрове и бурно погнали корабя пак към Еолическите острови. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 98. // С голяма сила и бързина; интензивно, динамично. Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, .. Тя го усети внезапно и бурно. Д. Димов, Т, 177. Дълго време той [германият] не е намирал приложение. Обаче като полупроводник днес той играе важна роля в новата бурно развиваща се област на съвременната техника — полупроводниковата електроника. ВН, 1958, бр. 2045, 4. Болестта протекла извънредно бурно.
2. С подчертана външна изява; с увлечение, пламенно, страстно. На тия съвместни вечери, ръководителите и състезателите… винаги реагираха бурно и одобрително на нашия възглас за сътрудничество, мир и дружба между народите. Ив. Мирски, ПДЗ, 32-33. Като се занимава с Ботьовите стихотворения, в които чувството се лее тъй бурно и тъй свободно, човек бива склонен да се поддаде на мисълта, че веднъж създадени, върху тях не могло да бъде работено, без риск да бъдат развалени, отслабени. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 11-12. — Е хайде, братко, хайде честито да е! — и той бурно го прегърна. Ст. Дичев, ЗС II, 205. Не може да се чака повече. Трябва да почнем напролет .. — А как си представлявате вие това?… — внезапно и бурно се намеси Симеон. — Като първомайска манифестация през легално време ли? Д. Димов, Т, 232. Никога и в никоя атака не беше се чувало такова ура .. Урата замлъкваше и наново се подемаше около нея, по-радостно и по-бурно. Й. Йовков, Разк. I, 227. Разискванията протекоха бурно.
3. С напрежение, с тревога; неспокойно, напрегнато. Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: .., славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България. Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. Бурно край него живота кипи / в грижи и горести вечни, / и пъстроцветните шумни тълпи / все тъй са зли и далечни. Хр. Смирненски, Съч. I, 31. В борба между живота и смъртта, / един след други бурно дни минават. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 141. Стачката започваше бурно, със заплашителни признаци на готовност за упорита борба и кръвопролития. Д. Димов, Т, 278.
4. В съчет. с гл. съм, ставам и др. 3 л. ед. ч. Означава, че някъде има буря. Излезе вятър, дъжд те запере, / избухне буря, ти се радваш двойно. / Че колкото по-тъмно — по-добре. / И колкото по-бурно — по-спокойно. Бл. Димитрова, Л, 82.
БУ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на бурен; бурливост. Действително, пролетта беше размирна, небосклонът беше пълен със зловеща бурност. Ив. Вазов, Съч. VII, 133.
БУРНУ`С м. Рядко. Мъжка дълга бяла горна дреха, подобна на халат, която се носи от арабите. Най-сетне камилите наближиха съвсем. Със свито сърце аз различих облеклата на ездачите. Бяха араби, мургави, чернобради, загърнати в белите си бурнуси. П. Бобев, К, 35.
— Араб. burnus.
БУ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бурова течност. Апт.; Бурова вода. Разг. Разтвор от алуминиев ацетат — безцветна течност с миризма на оцетна киселина, която се употребява при правене на компреси, промивки и др.
БУРСА`К, мн. -ци, м. Остар. Книж. Семинарист (в някои страни). Веднъж, .., на него токо речи наскокна кочия на някой си полски пан, и кочияшът, който седеше от-преде .. шлевна го добре с камшика. Младий бурсак възкипя: с безумна дързост хвана той задното колело .. и запря кочията. Н. Бончев, ТБ (превод), 16.
— От пол. bursa през рус. бурсак.
БУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бурите. В миналото всеки бурски колонист си организирал своя ферма, заемаща обширни площи плодородна земя. Б. Петровски и др., ЮР, 72. Бурска република. Бурски език.
2. Като същ. бурски м. Езикът, на който говорят бурите, създаден въз основа на холандски език; бурски език, африканс. Държавните езици [в ЮАР] са африканс (бурски) и английски. Ел. Ненков, ЮАР, 5.
БУРУЗА`Н м. Остар. и диал. Меден музикален инструмент; тръба. Няколко пъти вече гръмваха бурузани и тюмбелеци и пак замлъкваха. Й. Йовков, СЛ, 127. Ах субраха са, набраха са / сички ми бурузане, / ох засвириха, засвириха жлътите бурии. Нар. пес., СбНУ II, 125.
— От тур. borazan ’тръба’.
БУРУ`Н м. Диал. 1. Вдадена навътре в морето малка част от сушата; нос. Далече вдясно, зад острия бурун, едва-едва се виждаше
