животът да бъде пълен с отчаяни борби,.. Неговите бурни вълни всеки ден поглъщат безброй жертви, разбити в скалите му, уморени в буйствения кипеж на яростта му!... Ив. Вазов, Съч. IX, 218. Разлиствай лесове, дъбрави, / о край на буйствен прао-тец! Т. Траянов, ББ, 39.
БУЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Проява на буен нрав, темперамент. Но много ся не мина и конят в буйството си приклещи си и той кракът в една дупка и го счупи. П. Р. Славейков, ПИ, 13-14.
2. Неразумна проява на буен, невъздържан човек, изразена обикн. с викане, блъскане, чупене и под. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, предвождан от цигулари,.., провикваше се,.., но всичките му буйства се свършиха с много изпотрошени шишета и уащи, или пък някой стол или някоя маса. Й. Йовков, ПК, 34. След женитбата си Того Прангов поулегна,.. Преди странеше от Пиронев, .., дразнеше го непримиримата му строгост към всякакви кръчмарски буйства и аван-тюристически залитания. Г. Караславов, ОХ, IV, 391. // Необуздано държание на ненормален, луд човек. Работата е Лена. Напиши му едно медицинско за освобождаване от работа в продължение на пет дни. П. Незнакомов, СМ, 51.
БУЙСТВУВАМ. Вж. буйствам.
БУЙСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствувам; буйстване. Като се видяха в пълна сигурност и безнаказаност, колибарите зафанаха да върлуват по един обезпокоителен начин... Трябваше да се тури край на това буйствуване. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70.
БУЙЧИЦИ мн., ед. (рядко) буйчица ж. Дет. Умал. от буйка.
БУК, букът, бука, мн. букове, след числ. бука, м. 1. Широколистно дърво със светлосива гладка кора и назъбени яйцевидни листа, чиято дървесина се използва в мебелната промишленост и др. Fagus. Слънцето грее хубаво от изясненото небе, но ние сме под сянката на зелената заслона на вековните белокожи букове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Той беше се спрял под един стар бук и четеше знаццт§, които бяха начертани на кората му. Й. Йовков, СЛ, 189. Тъкмо сред поляната, два братя — / два бука — клони са разперили. П. П. Славейков, Събр. съч . III, 60. // Само ед. Събир. Такива дървета като гориво за отопление. Тази година горихме почти само бук. А Докараха ни за зимата дърва, повечето от тях са бук. 2. Само ед. Дървен материал от това дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, С, 98.
БУКА1 ж. Отделно буково дърво; бук, букак. Тук-там, тук-там, обиколи цялата гора, мина дол, мина два, все по следите. Най-после пред него се изпречи стара бука с хралупат дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Вятър минава по върха на сухарите буки и листата им зашумяват. Й. Йовкв, СЛ, 147. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сян-ки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Кукувица кука /на зелена бука. Нар. пес. О От три буки, две вретена. Диал. Подигр. За човек, който не умее да изработи нещо и хаби напразно много материал.
БУЙСТВО
БУКА2 ж Диал. Издълбано вътре дълго и дебело дърво, през което тече вода за каране на воденично колело; улей. Водата от улея на буката фучеше, .. кречеталката пееше монотонно, дорде те унесе в сън. Кр. Григоров, ТГ, 96. Там [при воденицата] приседнах на една полуодялана бука, види се тъкмена за нов улей. М. Георгиев, Избр. разк., 170.
БУКАВИЦА, обикн. мн. букавици, ж. Остар. Буква. Едно време,., ний са учахме да четем на пинакиди,.. на които наставникът.. наречен даскал, ни записваше с ръка аз буки,.. Ученикът, като изучавал бука-виците на пинакидата, захващал подир да учи псалтирът. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. Уча букавиците. Н. Геров, РБЯ I, 82.
БУКАГИ`И мн. Диал. Букаи. Но не бях още сключил тия две недели, когато Фе-рат бей,.., праща една вечер., та ме хващат в смирената ми сламена стая и с букагии на краката, —мене и едного арбанасченина, .., отведоха ни, та ни запряха в тъмницата. П. Р. Славейков, БП I, IX, Тамо [у войводата] леже млади Стоян, / вързан, кован во желязо, / букагии на нодзето. Нар. пес., СбБрМ, 423.
БУКАЙ само мн. 1. Вериги за спъване на кон. Конете се връщаха към село, дрънкаха с букайте си и, .. , бързаха да намерят под някоц сянка убежище от жегата и от мухите. И. Йовков, Ж, 1945, 150. Конят пръхтеше, от време на време букаите из-дрънчаваха. Ем. Станев, ИК III-IV, 410. 2. Простонар. Окови. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дорде-то са възкача по стълбите. 3. Стоянов, ЗБВ III, 7. Някой мрачен дух в скалите / оковал ги бе отколя;.../ Аз разбих им букаите, / пуснах бедните на воля. Ив. Вазов, Съч. III, 116-117.
— От тур. bukagi.
БУКАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Гъсто израсли букови дървета на едно място; букова гора. Отпред им се из-пречваше само непроходим гъст букак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 201. Те [партизаните] прехвърлиха срещното било и през гъста гора слязоха в дълбоко усое, врязано малко косо във вековен букак. Г. Караславов,
БУКАК
