прочувствени слова на Кралича гърмяха на душата му сладко и тържествено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49.
О Буйна кръв. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. — А бе аз... какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял. Н. Хайтов, ПЗ, 70.
БУЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мома, облечена в красива премяна, която води лазар-ското хоро. На Лазаровден малки момичета се сбират.. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици. Нар. пес., СбНУ XLyil, 461.
БУЕРИЯ ж. Диал. Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. От градинката ще минеш през отвода..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен. Т. Влайков, Съч. II, 206.
БУЕТАК, мн. -ци, м. Събир. Диал. Буя-дак. Ето и една необитавана червена къ-щурка с градинка до гърба и`. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа. Ил. Волен, РК, 34.
БУЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) буях, прич. мин. деят. буял, -а, -о, мн. буели, несв., непрех. Диал. Раста буйно. Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска. К. Христов, ОВ, 12.
— Друга форма: б у я я,
БУЗА ж. Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, jcamo надуваше бузите си и въртеше очи. Й. Йовков, ВАХ, 157. Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи. Ст. Загорчинов, ДП, 91. — След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата. М. Грубешлиева, ГР, 77. Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива. Д. Талев, ПК, 358. Животното,.., беше едро и силно.. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена Ем. Станев, ПГВ, 102. Пълни бузи. Месести бузи. Червени бузи.
БУЗЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето. Т. Влайков, Съч. II, 192. Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си. Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34,44.
БУЕНЕЦ
БУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Рядко. Прил. от буза. Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца. Цв. Ангелов, ЧД, 162.
БУЗЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. галъов. от бузе. Бузенцата му бяха се заруме-ниле. Т. Влайков, Съч. II, 69.
БУЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с пълни, големи бузи. Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. —Добра си има момче.. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан! К. Петканов, X, 197. Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце. И. Петров, НЛ, 13.
БУЗИЦА ж. Диал. Умал. от. буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки,.., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220.
БУЗИЧКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузка. Той с любопитство следеше бо-ричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него. К. Петканов, ОБ, 225. Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си. Д. Калфов, Избр. разк., 13.
БУЗКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузичка. Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Дако плесна детето по бузката. Г. Райчев, ЗК, 45. Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали. Ем. Манов, БГ, 76.
БУЗЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. Сичко ми бе мило у какини Донини — ..и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бу-злета. Т. Влайкв, Съч. II, 71.
БУЙ, буят, буя, мн. буи, след числ. буя, м. Мор. 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура.
2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода.
3. Плаващо върху водната повърхност приспособление, свързано с въже към тялото на воден спасител, използвано за изваждане на пострадали по време на къпане.
— От хол. boei.
БУЙ
