тати и баща ти два брата, / мама й майка ти две етърви, / пък ний със тебе две първи, / две първи, две братовчета. Нар. пес., СбВСт, 733.
2. Братово дете; племенниче. Тук го е намерило [Иван Рилски] и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път. Ив. Вазов, Съч. XV, 33.
БРАТОВЧЕ`Д м. Син на брат или на сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за които беше отишъл братовчедът Борис. Й. Йовков, Разк. I, 172. Обръщаш глава на ляво — до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата, .. По-нататък — чичовците и братовчедите, всички гледат напред и лицата им уж са същите, а са тъй променени, че едва ги познаваш. А. Дончев, СВС, 734.
◇ Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри.
Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.
БРАТОВЧЕ`ДКА ж. Дъщеря на брат или на сестра спрямо децата на останалите братя и сестри. Той се венча в католишката черква, понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му… Ив. Вазов, Съч. X, 7. Както вече споменах, през лятната ваканция около семейната трапеза се събирахме цялата челяд: родителите ми, сестра ми, .., братовчедката ми Райна, останала кръгло сираче и отгледана от родителите ми, аз и малкото ми братче Кольо. СбЦГМГ, 131.
◇ Първи братовчедки. Дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри.
Втори братовчедки. Дъщери на първи братовчеди или братовчедки.
БРАТОВЧЕ`ДКИН, -а, -о, мн. -и, Рядко. Прил. от братовчедка.
БРАТОВЧЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от братовчед. Пасал Недялко овньови / край царювите друмови / с единко дете братово, братово, братовчедово / и него викат Недялко. Нар. пес., СбНУ XVI, 98.
БРАТОВЧЕ`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от братовчед.
БРА`ТO`К, мн. -ци, м. 1. Диал. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле, братче. Драгана никого немат, / един си браток Никола, / една си снаа Митана. Нар. пес., СбБрМ, 473. Кога го сестра продаде, / тогай се сестра сетила, / дека е мачно без браток. Нар. пес., СбНУ XLV, 368.
2. С удар. брато`к. Рядко. Простонар. Гальов. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братче. Като видя Бодко, той наведе глава. — Прощавай, браток — каза той. — Аз си знаех, че така ще стане, ама нали ти дадох дума, останах. В. Ченков, СНД, 91.
— Друга (диал.) форма: бра`тък.
БРАТОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича братята и сестрите си, обича ближните си.
БРАТОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е изпълнен с любов, с обич към близките, към ближните си. Бъди прочее братолюбив и обичай всичките си сродници, за да ся не покажеш непризнателен към благодетелите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 39. Бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви. ИЗ 1874-1881; 1882, 160. // Дружелюбен. В онова време сръбското правителство се въодушевлявало от по-братолюбиви и no-искрени чувства към българите. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
БРАТОЛЮБИ`ВО Остар. Книж. Нареч. от братолюбив; дружелюбно. Иван ни прие твърде братолюбиво и седеше по цели нощи около Стояна. П. Хитов, МП, 16.
БРАТОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Любов и обич към роднини, близки, към ближните; проява на братска любов. У много от нашите селени братолюбието, взаимното споразумяване…, благословения съпружески живот са на развала. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67.
БРАТО`САМ. Вж. братосвам.
БРАТО`СВАМ, -аш, несв.; брато`сам, -аш, св., прех. Разг. Побратимявам; братимя1, братимявам.
БРАТО`СВАМ СЕ несв.; брато`сам се св., непрех. Побратимявам се; братимя се, братимявам се.
БРАТО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от братосвам и от братосвам се; побратимяване, братимене1, братимяване. — Ами защо не влазяте? — учудих се аз, .. и пак ми мина през глава мисълта, че това ще са хора на Грънчарова, .. Най-после те влязоха, .. и аз се разцелувах с тях, по един скверен обичай на братосване в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 59.
БРАТОУБИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Убиец на свой брат (в 1, 2 и 3 знач.); — Другари войници! — извиси глас Марин. — Не стреляйте срещу народните партизани. Вие сте чеда на народа, .., ще станете ли изменници на народа и братоубийци? М. Яворски, ПОББ, 37. Каин е първият братоубиец. Ст. Младенов, БТР, I, 206.
БРАТОУБИ`ЙСТВЕН*, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до братоубийство. Същата година крал Милан ни обяви братоубийствената война. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147.
БРАТОУБИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Убийство от брат (в 1, 2 и 3 знач.). Проклет да бъде оня демон, който научи човека на братоубийство,
