Page:RBE Tom1.djvu/933
2. Обръщение към девер; братко, бате. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкьо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно.“ М. Георгиев, Избр. разк., 44.
3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло. Л. Каравелов, Съч. VII, 47. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко. Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. — Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец. А. Гуляшки, СВ, 14.
БРАК1, бра`кът, бра`ка, мн. бра`кове, след числ. бра`ка, м. 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Конст., 24. Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да поискам да ми се разреши да встъпя в брак. Й. Йовков, ЧКГ, 253. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Ем. Станев, I—II, 40. Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.
2. Сватба. Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш. Нар. пес., СбБрМ, 24.
◇ Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път.
БРАК2, бра`кът, бра`ка, мн. няма, м. 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.
2. Бракуване. Комисията препоръча предвидените за брак машини да се ремонтират.
— Нем. Brack ’лоша стока’.
БРАКМА` ж. Простонар. Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма. Б. Райнов, ГН, 58. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Б. Трайков, ВО, 23.
— От тур. birakma.
БРА`КМА ж. Диал. Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца.
— От тур. birakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРАКОНИЕ`Р м. Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса, .. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му. Ем. Манов, ДСР, 345.
— От фр. braconier.
БРАКОНИЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бракониер. Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена. П. Делирадев, В, 229.
БРАКОНИЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той. Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. И от бракониерство разбира [Атанас], и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи. Ем. Станев, ПЕГ, 8.
БРАКОНИЕ`РСТВАМ и БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Върша бракониерство. Как не е маломерна [рибата]! Не виждам ли? — Не виждаш! .. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае. Д. Калфов, КР, 85-86.
БРАКОНИЕ`РСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствам; бракониерствуване.
БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ. Вж. бракониерствам.
БРАКОНИЕ`РСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствувам; бракониерстване.
БРАКОРАЗВО`Д м. Книж. Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия. Г. Белев, КВА, 162. Подавам молба за бракоразвод.
БРАКОРАЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от бракоразвод. Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес. К. Калчев, СТ, 224. — Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело. Б. Болгар, Б, 124.
