сербезлик някой Sonntagsreiter. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 380.
2. Страна на нещо. Приближи се той до една стара тръвна .. , подложи си лявата ръка на бока на тръвната. Ц. Гинчев, ГК, 23.
БОК2, бо`кът, бо`ка, мн. бо`кове, м. Диал. Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни; врана`.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
БОКА`Л м. Остар. Книж., сега поет. Голяма чаша обикн. за вино. Донесоха им [на офицерите] бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали. Ал. Константинов, Съч. I, 291. В готварницата има: .. паници, похлупки (т. капаци), бокали. Т. Шишков, ПХ (превод), 44. Обичам твойта зима люта, / .. / светликът и шумът на бала, / кипящото винд в бокала. Ив. Вазов, ИГП (превод), 95.
— Фр. bocal ’буркан’ през рус. бокал.
БОКЛАДИ`САМ. Вж. бокладисвам.
БОКЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; боклади`сам, -аш, св., прех. Диал. Замърсявам, развалям. Бокладиса работата. Н. Геров, РБЯ I, 61. бокладисвам се, бокладисам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОКЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бокладисвам и от бокладисвам се; разваляне.
БОКЛИ`Я ж. Диал. Бъклица. Хайдук Неделко полегна / под тая сенка дебела, на тая тънка кошуля, / па пийе вино медено / сас тая златна боклия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 419.
БОКЛУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Само ед. Събир. Отпадъци, прах и нечистотии на едно място; смет. Свини, пилци, всичко ровеше из боклука, пилееше го из двора. К. Петканов, СВ, 38. Тримата сополанковци .. изхвърлиха на бунището седем кофи боклук. И. Петров, ПР, 12. Боклукът от дребни абени парцалчета и всевъзможни други нечистотии са трупа зад вратата. З. Стоянов, ЗБВ I, 67. Малка мома брату двори мела, / двори мела и ги е помела, / изхвърлила боклук на бунище. Нар. пес., СбНУ XLIV, 479. Стар боклук като се запали, зле гори. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 130. Правя боклук. Кофа за боклук. // Ед. и мн. Ненужна, негодна за употреба вещ, предмет, нечистотия. Когато младият Гиелс .. излизал на бис, фашистите не могли да се удържат повече. Върху сцената полетели развалени яйца, разни боклуци. Кр. Кюлявков, СПП, 85. То не беше хляб, а смес от сламки, кочани от царевица и разни боклуци, които и кучетата не можеха да ядат. Ст. Марков, ДБ, 91. По градинката се валят боклуци — книжки, чашки от кафе, фасове.
2. Място, където се изхвърлят тези отпадъци; бунище. На връх боклука, там дето хвърлят пепелта от uзгqрелuя тезек, два вола се боричкат. Й. Йовков, АМГ, 9. — Отсечи въжето — извика беят на сеиза си — и изхвърлете това куче на боклука… Ц. Гинчев, ГК, 319. — А бе, като има човек късмет, на боклука да го хвърлят, пак му върви… Ст. Дичев, ЗС I, 82. Някакъв бедняк ходи от боклук на боклук и рови, търси нещо.
3. Прен. Разг. Пренебр. Нещо или някой, който е лишен от качества, стойност, ценност. Хубава стока ли ми карате или като тия преди вас, боклук… Сл. Македонски, ЕЗС, 58. Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Св. Минков, РТК, 113. Ако съм лош кундураджия, който е дошел не да продава истинска стока, а да мами хората със своите боклуци и да им обира парите, дигни ръка .. и ме посечи. Д. Немиров, Б, 82. Неговата цел е да ни убеди, че ние сме нищо, боклук, че не сме хора, а само машини. Л. Стоянов, X, 20.
4. Само ед. Диал. Оборски тор; гюбре. Пиши ми засехте ли или имате още да сеете. На нивата в Гереня да хвърлите и малко боклук, защото е слабичка. Г. Караславов, ОХ I, 366. И зафана вече и самичек да работи с волове, да оре и сее, да кара боклук и дърва. Т. Влайков, Съч. II, 90.
◇ За боклука. Разг. Напълно негоден. — Ех, младото си е младо, сине — въздъхна дядо Тома. — А ние, старите, ние сме за боклука веке… Г. Караславов, Избр. съч. V, 186.
— Тур. bokluk. — Друга (диал.) форма: баклу`к.
БОКЛУКЧИ`ЙКА ж. Жена боклукчия.
БОКЛУКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до боклук или до боклукчия. На отстрещния тротоар .. една бабичка .. тършуваше из боклукчийските кофи, обираше остатъците от консервените кутии .. и ги слагаше в голямата си мушамена чанта. Г. Белев, КВА, 170. През нощта до ранни зори из пустите и мъртви улици на града скрибуцаха боклукчийските коли. Д. Спространов, С, 356.
БОКЛУКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Лице, чиято служба е да събира и извозва боклука, сметта от населено място. — Ако не ще бащиното си поприще — нека стане чиновник, адвокатин, доктор, орач, боклукчия. Ив. Вазов, Съч. XII, 40. Из улиците гърмяха празни талиги и се чуваше звънецът на боклукчията. М. Кремен, СС, 38.
— От тур. boklukçu.
БОКЛУ`ЧА`, -и`ш, мин. св. боклу`чи`х, несв., непрех. Правя боклук, замърсявам.
БОКЛУ`ЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Боклучив. Децата наизскачат радостни, затичат по боклучавия двор .., заскачат и завикат. — Мамо — щърк! Елин Пелин, Съч. II, 8. Тя замислено разчесваше сплъстената боклучава вълна, отвреме-навреме си и приказваше нещо. Ил. Волен, РК,* 36.
