пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки. СбГЯ, 15. Индже войвода говори: — Я слегни, Коле, по-доле / да ми събереш дружина / със тънки пушки бойлийки, / със остри сабли френгии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 406.
БОЙЛИ`ЙКА2 ж. Само в съчет.: Фидан бойлийка. Нар.-поет. Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). Ако оздрава, аз съм негова, / ако ли умра, вий му дайте / наша Марийка фидан бойлийка — / най-мъничката, най-хубавката! Нар. пес., СБНУ XLVI, 90.
БОЙЛИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Само в съчет.: Фидан бойлийче. Нар.-поет. Гальов. Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). Момиче фидан бойлийче, / защо си толко убаво? Нар. пес., СбНУ XIV, 28.
БОЙЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Нар.-поет. Висок, голям. Каква е нива бойлия, / какви са снопи легнали .. / Не било снопи легнали, / най било хора изклани. Нар. пес. СбВСТ, 11.
◇ Пушка бойлия. Нар.-поет. Пушка, която е с дълга цев и има точна и далечна стрелба; пушка бойлийка. Стоян мама си думаше: / „Майно ле, стара майчице! / .. / Имам ли сабя френгия / и дълга пушка бойлия? СбБр М, 114. Ала пушките, дългите бойлии пушки, които бият тъй вярно и отдалече, те не достигаха… Д. Рачев, СС, 123. Да бяха огън елмази / твоите черни очици… / Мяна бих сторил мило за драго / пушка бойлия, .. / турци да бия! П. К. Яворов, Съч. I, 63.
— От тур. boylu ’висок, строен’.
БО`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Бойница (в 1 и 3 знач.). Полицаите притичваха между ниските къщурки .. В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник. Д. Ангелов, ЖС, 489.
БО`ЙНИЦА ж. 1. Тесен отвор в зид на средновековна кула или укрепление, предназначен за наблюдение и стрелба. Тия зъбчати зидове, тия бойници в тях, тия кули, тия бастиони господаруваха над столицата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 34. До тая сграда .. се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за огледване на местността. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Прозорците [на конака] бяха на втория кат, първият кат беше построен от камък, с тесни бойници. А. Дончев, BP, 35. Върху най-горните площадки на кулите й [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници. Й. Вълчев, СКН, 12.
2. Малка кула, обикновено върху крепостен зид, която служи за прикритие и стрелба. Сред широката поляна напред стърчаха олющените от времето и дъждовете бойници на старинната крепост. Ст. Марков, ДБ, 416. И мълчеше целият град, заспал своя предутрен сън — спеше, пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули. Н. Райнов, ВДБ, 57. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.
3. Тесен отвор в прикритие, който се използва за наблюдение и стрелба. Веднага се настанихме зад камъните и открихме огън. Йонко Вапцаров и Мицо влязоха в плевнята, отвориха бойници и ни придружиха. П. К. Яворов, ХК, 153. През кръглите бойници, от които провирахме дулата на пушките и отдето гледахме навън, ясно се вижда голямо ято диви патици. Ем. Станев, ЯГ, 65. // Специално пригодено място или съоръжение за прикритие и стрелба. Сантименталното име на укрепената линия [„Маргит“] съвсем не отговаряше на озъбените с многобройни дула бункери .., на барикадираните с циментови бойници населени места. П. Вежинов, ЗЧР, 210. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници. Ст. Станчев, HP, 13.
БОЙНИ`ЦА, мн. няма, ж. Диал. Времето, когато рибите изхвърлят и оплождат хайвера си. На бойница ся лови лесно риба.
H. Геров, РБЯ I, 61.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БО`ЙНИЦИ обикн. мн., ед. бойник, м. 1. Специални израстъци в основата на рогата на елен, които са насочени напред и му служат за отбрана и нападение. Рогата им [на елените] пак се сплетоха, седефените саби се вмъкнаха между бойниците на едрия елен. Ем. Станев, ЯГ, 110.
2. Бивни на глиган.
БО`ЙНО. Рядко. Нареч. от боен; войнствено. Остроноско [таралежът] намаза раните си с кал, да спре кръвта. Винаги бойно настроен, той се готвеше и сега за борба. Ем. Станев, ПГВ, 44.
БОЙО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Боен. Българските патриоти правеха от своя страна всичко, щото да се опрат на гърците по всичките точки по тая широка бойовна линия. Св. Миларов, СЦТ, 188. Сега, каза поета, на върховний / на Ада вожд града ще видиш ти, / къде седят пълчища му бойовни. К. Величков, Ад (превод), 78.
БОЙО`ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Боец, воин. Ще да събереме бойовниците и на двете войски в Арджисовът дворец и там ще се посъветваме какво трябва да правим. Ст. Ботьов, К (превод), 181.
БОК1, бо`кът, бо`ка, мн. бо`кове, след числ. бо`ка, м. Остар. 1. Хълбок. Тук пред погледа изпъква някаква изблещена фигура .., по-нататък, подпрял ръка на бок, продава
