безл. В него время в Атонски сички мънастири ся богослужило на черковни български язик. Г. С. Раковски, П I, XIX-XXI.
БОГОСЛУ̀ЖБА ж. Книж. Богослужение. Храмът Св. Георги, в София, — отколе езическо капище, .., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156.
БОГОСЛУЖЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с богослужение. Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги. А. Каралийчев, С, 10. — На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, златошита и дълга, почти до петите. А. Христофоров, А, 262. Богослужебни обреди.
БОГОСЛУЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение. Д. Талев, С II, 247. Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението. Г. Йошев, КВИ, 42.
2. Събир. Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Методия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Святаго и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение. Р. Каролев, УБЧИ, 18. На 29 май I860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // Разш. Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62.
БОГОСЛУЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник.
БОГОСПАСЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който, когото Бог пази; спасителен. И така ден след ден изпълнявах аз повелята на своя пастир, докле срещнах на петия ден зографа Захарий, и ме отклони той с грешния свой разказ от богоспасяемия труд. П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. Тъй и аз съм запомнил един Великден над Великдените, в който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е загнездил в богоспасяемия град. Ем. Станев, А, 13.
БОГОСЪЗДА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богосътворен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОСЪТВОРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е направен, създаден от Бога; богосъздаден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОТВОРЀНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от боготворя и от боготворя се. И ето го подигнат против мен — / за богохулство — чрез боготворене / на туй що е божествено в живота, — /на туй що сам принася жъртви той! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42.
БОГОТВОРЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Боготворене. Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворението на царското лице. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85.
БОГОТВОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Книж. 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня, .., старите дървета и хляба. П. Здравков, НД, 161. Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопоклонници и когато са боготвориле природата. Знан., 1875, бр. 1, 13. Тии [германците] ся делили на много дребни народи, .., боготворили силите на естеството и старите си юнаци. ВИ, 65.
2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“. П. Славински, МСК, 51. Тя имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му. К. Калчев, СТ II, 101. Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешковская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове. Ст. Грудев, АБ, 31. Хиляди умове се борят помежду
