Речник на българския език/Том 2/741-760
всички ергени, да ги събира пред портата и да им се докарва. Г. Караславов, ОХ I, 18. Той [ковачът] удря по-добре от сина си, макар синът му да е младо момче с къдрава коса и да върти всички моми в селото. К. Калчев, ПИЖ, 141. Увива се около мене, защото ме счита за богаташ. Я да ме знае какъв съм, ще ламти ли? Страшни спекулантки са тукашните! Ама и аз зная да ги въртя я! Ал. Константинов, БГ, 54. — Въртиш ги — това шопкините — та ги пилееш! Т. Влайков, Мис, 1896, кн. 5, 378. Глезена дъщеря — върти баща си както си иска.
14. Прен. Разг. Ненужно бавя някого, губя времето му и преча да му се уреди, свърши някаква работа. — Месец и половина ни върти — продължи Велизаров, — месец и половина злоупотребява с нашето търпение. К. Калчев, ЖП, 193. Бъбре [дядо Станко] в ума си: „Това хора ли са? Толко дни да ги въртят — за едно нищо и никакво позволително“. Ст. Даскалов, ПЯ, 53. — Късмет сте имали, голям късмет. Господин Коен ви прие с една дума .. Другите по една седмица ги върти .. Хайде тръгвайте с мене да ви кажа къде ще работите. А. Михайлов, ДШ, 76.
15. Прен. Разг. Разпитвам продължително време някого с цел да науча нещо от него или да проверя знанията му. Повикаха Тоня. Питаха го, разпитваха го, въртяха го, мъчиха го. Но той не признаваше нищо. Г. Караславов, ОХ I, 462. Дни и нощи го въртя, забива дълбоко издевателските си нокти в размекнатата му душа, но той си знаеше само това: „Завлекли са ме“. Ст. Даскалов, БМ, 42. Дигаха ме и по пеене .. Въртя ме цял половин час. Че гами, че упражнения, че песнички. В. Бончева, АП, 103.
16. Прен. Разг. Измъчвам, тормозя някого с отношението си, с изискванията си. — Къде ти преди години Тороманова да дойде при мене! Тя ще отиде при мадам Дуранти! Виждала съм я много често, когато работех при нея! .. — Божичко, как ни въртеше! И каква беше стисната! П. Вежинов, СО, 83. Има хора, .., на които сърце плаче и ся топи от чувствования, кога четат в някой роман за съдбата, .. и бедите на някой юнак; а пък тия толкова крехки души не си почитат родителите, .., врътят безчловечно своите подчинени. Лет., 1874, 98.
17. Прен. Непрех. Разг. Отклонявам пряк отговор; извъртам, шикалкавя. Бащата на момата още върти: — Е па още нямаме мома за женене. Не е готово момето. Ив. Хаджийски, БДНН I, 134. — Колко пъти в седмицата? — Няколко пъти .. Поручикът погледна сърдито куриера. — А ти какво въртиш? Кажи точно! — Два-три пъти седмично, .. А как си обясняваш, че въпреки това войниците досега не са получили нито веднаж какъв и да е вестник заедно с пощата? П. Вежинов, ВР, 206-207.
18. Непрех. Диал. За болест — върлувам. В нашата горна махала / скоро е чума въртела, / сите си моми измрели. Нар. пес., СбБрМ, 436. въртя се страд. В Панагюрското въстание, .. той [Орчо] взе живо участие, .., когато дойде работата да се върти нож и пушка. З. Стоянов, ЗБВ, III, 256-257. — Ще наредя да те извикат във войската — да послужиш някой и друг месец, туй е запас, ние събираме старите войници от време на време, да не забравят как се хвърля копие и как се върти меч. А. Гуляшки, ЗВ, 25.
ВЪРТЯ` СЕ несв., непрех. 1. Движа се в кръг. Салонът, .., ехтеше от оркестъра; под ритъма на звуковете изящно облечени двойки се въртяха. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. Часовникът тракаше: „Тик — так! Тик — так!“ — и стрелките му се въртяха все така. Св. Минков, СЦ (превод), 63. На скалата, в чието подножие се въртеше синята вода, стоеше една жаба и Слав видя втренчените в него очи, тъмни и изпъкнали. Д. Фучеджиев, Р, 24. // Описвам кръгове като летя; вия се, кръжа. Над блатата летяха водни кончета с прозрачни криле, припряно се въртяха мушици, допирайки водната повърхност. Ст. Стратиев, ПП, 115. // За дим, пара и под. — издигам се нагоре на кръгове; вия се. Не беше равен и тежък облак, а гъсти и черни кълба, които се навдигаха и се въртяха като пожарен дим. Й. Йовков, СЛ, 115.
2. Обръщам се ту на една, ту на друга страна, обикн. поради някакво безпокойство, вълнение, неразположение. Кръстевица, Станка и Дочка разтребиха набързо всичко, постлаха и си легнаха. Но дълго време Станка се въртя в леглото и не можа да заспи. Г. Караславов, ОХ I, 419. Мъжете от стражата дълго се въртяха с пъшкане от кълка на лакът, чешеха се, където не ги сърби, докато не проговори пак Първан. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 257. През цялото време, докато траеше изпитването на учениците, аз се въртях на мястото си, вълнувах се. Г. Белев, ПЕМ, 48. Спомняш ли си разходите за твоите банкети, за твоето облекло, за твоите прищевки .. И как, преди да отидеш на бал, се въртеше с часове в новия си фрак пред огледалото. Д. Димов, Т, 644.
3. Движа се насам-натам в определено място, обикн. с някаква цел или поради безпокойство, вълнение. Видях, че Янош е тъжен — въртеше се из двора със своите нови дрехи, поглеждаше към прозореца ми. П. Вежинов, НС, 15. Сестричките ми вече спяха .. Само аз останах да се въртя из стаята, да пипам панталонките си и да шъпна нещо. Ст. Даскалов, БП, 82. Един дребен тънък мъж, гологлав и с чанта в ръка, се въртеше пред къщата и се вглеждаше в номера. Ст. Дичев, ЗС II, 565.
4. Прен. Намирам се, задържам се някъде, обикн. без работа, без да е необходимо. Завършил вършил вече института и стажа си, Белички още се въртеше из София, оставаше му да защити дипломната си работа. Д. Фучеджиев, Р, 123.
5. Прен. Бавя се, мая се, тъй като се чудя какво да кажа, как да постъпя, как да предприема нещо. Когато Петър свърши гимназията, пухтя, въртя се и една вечер на трапеза усмихна се гузно и каза на баща си. А. Страшимиров, К, 22. Хайде да сложим край на дървеното рало .. — рекли им и хората се въртели, додумвали се, па най-сетне решили. К. Григоров, ТГ, 72.
6. Прен. Разг. Много време изгубвам за някаква неспорна работа. Цял ден се въртя с тази задача и не мога да я реша.
7. Обикн. с предл. около, край, в. Постоянно или често се намирам някъде или около някого, обикн. за да му окажа внимание, да привлека вниманието му или да върша нещо; навъртам се. Старата шеташе, въртеше се около гостите, приказваше с тях и се усмихваше от време на време. Г. Караславов, Тат., 234. — Слушах, че си бил в Цариград и си се въртял около сръбкинята Неда, цар Михаиловата вдовица? Ст. Загорчинов, ДП, 93. Катка Гергова стана библиотекарка на читалището. И всяка вечер там са въртяха младежи, взимаха книги шги връщаха, четяха вестници и спореха. Ст. Даскалов, СЛ, 282. Белчо, който през целия ден се въртеше край Ивана и само се размайваше около машината, приближи се до жените и се изсмя като жена. К. Петканов, МЗК, 81. — А знаеш ли — .. — три месеца Спас не е спал за този клуб. Заряза си и работата, и всичко .. все аз се въртя в книжарничката. Г. Караславов, ОХ 11, 617.
8. Прен. С предл. в, из. Обикн. за мисъл, чувство и под.* — намирам се в съзнанието на някого. Тя си наля, па си поседна .. край кладенеца. А в главата й се въртяха все същите мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. В главата му се въртяха различни идеи за начина на производството и той се хвана за една от тях. Д. Кисьов, Щ, 345. Тежки мисли се въртяха из умовете им. Ив. Вазов, съч. VII, 67. „Що да се прави? Тия и много други въпроси се въртяха из главата ми и не ми даваха покой из пътя.“ С. Радев, ССБ II, 382.
9. С предл. в, из. Поддържам постоянни контакти, връзки, дружа, общувам с хора от някаква среда, общество; движа се. С горест на сърцето гледаше той тази луда оргия, героят на която беше неговият някогашен другар, .. погълнат и претопен напълно в тази среда, из която се върти. Т. Влайков, РП I, 160. Личеше, че е развит човек, но се е въртял в грубичка и непридирчива среда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. И обществото, в което се въртя — кой знае и в него какво чудо гадости се крие, но стените не говорят .. и в хорските сърца не можем да четем. Ал. Константинов, Съч. I, 308.
10. Прен. Обикн. с предл. около. За разговор, спор, мисъл — отнасям се към определена тема. Разговорът е все още жив, възбуден, с внезапни скокове минава от тема на тема, но постоянно се върти все около село. Й. Йовков, Разк. I, 54. Разговорите в кръчмата се въртяха все около изземването на храните. Г. Караславов, ОХ II, 548. „Вчера съгласно съобщението на Дикова разговорът на Каулбарса с полковите командири се е въртял върху нотата, подадена на правителството“. С. Радев, ССБ II, 351.
11. Прен. Разг. За филм или друг видеозапис — прожектирам се, излъчвам се. — Преди да се снеме нашият филм, по съветските екрани се „въртеше“ американската версия на „Война и мир“, където ролята на Наташа Ростова бе изпълнявана от американската актриса Одри Хепбърн. Отеч., 1978, кн. 4-5, 3. // За мелодия, песен — звуча, излъчвам се от грамофонна плоча, касета, лента и под. „Индианско лято“ .. — въртеше се милата глуповата песничка, а те се гледаха в очите. В. Пламенов, ПА, 73.
ВЪРТИ` МЕ несв., непрех. Усещам силна, постоянна, продължителна болка в някаква част на тялото (обикн. колене, стави и под.). Подгизнахме, коленете вече ме въртят ревматично и имам сигнали за ишиас. Н. Тарас, СГ, 105. — Хапове ми даде, мазило за кръста, а за плешката забравих да му кажа. Цяла нощ ме е въртяла пущината. Н. Каралиева, Н, 44.
◇ Върти ми се бръмбар (муха) в главата. Разг. Непрестанно ме занимава, безпокои някаква безполезна, неразумна мисъл, идея. — Искам да зная аз какъв бръмбар ти се върти в главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Не ти е добра мухата, казва дядо, лоша муха ти се върти в главата. Й. Радичков, 208.
Върти ми се в (из) главата (ума). Разг. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. — Но в коя година русите освободиха България? Като че ли в главата му се въртеше една дата. П. Стъпов, ГОВ, 60.
Върти ми се в (из) устата (на езика). Разг. 1. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Чичо Стайко мълчеше. Ала познаваше се, че много нящо още му се върти из устата да го изкаже, .., което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II, 83. Лалка я слушаше. Един въпрос й се въртеше на езика. Г. Стаматов, Разк II, 70-71. — Богдан и той стана като тях, сякаш им е брат. Добра неволно се усмихна, .. Въртеше й се нещо на езика за Богдана, но не посмя да го каже, за да не се издаде. К. Петканов, X, 41.
Върти ми се къщата. Диал. 1. Много съм пиян. 2. Замогвам се материално.
Върти ми се над главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Тук Ботьо беше запрян насамо, което беше знак, че работата му не отива добре, върти се над главата му бесилницата. З. Стоянов, ЗБВ III, 52.
Върти ми се пред очите. Разг. Не мога да пазя равновесие, олюлявам се, залитам.
Върти ми се свят (главата). Разг. Губя равновесие и ми е лошо. Почувствува лек шемет от виното, разтърси глава и се изправи да види дали наистина му се върти свят. К. Петканов, ЗлЗ, 61. Колелото тракаше и камъните трептяха, а на мене се въртеше главата, защото се бях навеждал напред-назад подир стареца. А. Дончев, ВР, 237.
Въртя глава някому. Разг. Заканвам се някому. Мирно седи, овчарко будалко, / че е тука моя мили брата, / на менека руса глава връти, / а на тебе остра сабля маха! Нар. пес., СбНУ XLIV, 367.
Въртя дряновица (камшик, бич, калъч). Разг. Потискам, властвам със сила. — Какъв човек е новият ви кмет, разбран ли е? — попита той. — От брадат турчин по-проклет. Върти дряновицата и постила тръне на царщината. Ем. Станев, ИК III, 336. Ходил по Европа, а сега дошъл, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците. Н. Ферманджиев, РХ, 21.
Въртя люляка. Остар. Играя първостепенна роля. Волята не по-малко от сърцето си има дял в работата на дисциплината. Дори може се рече, че тя тука води хорото, върти люлека. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188.
Въртя мустак (мустака си, мустаците си). Разг. 1. Изразявам задоволството си от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 2. Самост. или с предл. на (към). За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да й покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Попът върти мустак, па ме гледа кръвнишки и ми казва, че му [магарето] направило зян на нивата, та го продал да си изкара зарара. М. Георгиев, Избр. разк., 202.
Въртя на кътен зъб някого. Разг. Карам някого да върши каквото аз искам, командвам го.
Въртя на пръст<а си> някого. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го както желая. Толкова време кметуваше, въртеше на пръст селото, че и министри. Н. Кирилов, ПД, 128. Той бе подочул, че Пиронев е завършил вече учението си и че се тъкмял да си отваря адвокатска кантора в града. „Ще успее! — думаше си той. — Хората на пръст ще върти“. Г. Караславов, ОХ IV, 345.
Въртя на (шиш) ръжен някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, подлагам го на големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. Кольо никак не беше спокоен за Нонка .. Каквато е лоша и надута [свекърва й], ще върти Нонето на шиш и ще я гризе като кокал! И. Петров, НЛ, 140. Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да й вземе всички ключове от сандъци и долапи. Д. Талев, ЖС, 62. И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба — еднаж да си дойде .. Ще подеме работата и ще наведе главите на тия [синове], що на шиш го въртят сега. Ц. Церковски, Съч. II, 249.
Въртя опашка. Разг. 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го. — Не се е променило много нещо и там, и тук, .. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки. Д. Талев, С II, 2. Пренебр. За жена — с лошо поведение съм, неморална съм.
Въртя се в <затворен, омагьосан, порочен> кръг. Не намирам разрешение на нещо, тъй като стигам като резултат до изходното си положение. Беше удивително да гледаш как едните пречеха на другите, другите на третите. Така работата се въртеше в кръг и каквото едните правеха, останалите го разваляха. Й. Вълчев, СКН, 526. Книгите, впечатленията от произведенията на изкуството, критиката, рефлексията — омагьосания кръг, из който се върти целият наш мир. Ив. Вазов, Съч. XV, 100.
Въртя се като калайджийка; въртя се като калайджийско дъно. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм.
Въртя се като калайджия. Разг. Постоянно, непрекъснато се въртя. А директорът .. се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание. Св. Минков, РТК, 119.
Въртя се като куче пред (на) касапница. Разг. Намирам се, задържам се, въртя се някъде, като чакам нещо упорито, с нетърпение и настойчиво. Той прекоси парка и твърдо реши да не се върти като куче пред касапница. С. Чернишев, ЛО, 102.
Въртя се като муха без глава. Разг. Пренебр. Мотая се, лутам се и не съумявам да започна да върша нещо сериозно, смислено или не зная какво трябва да върша; суетя се. — Сърненци пак ще ни натупат. Ей на`, и във вестника ги хвалят. Ама техният председател си знае работата, .. А нашият е баба, само се върти като муха без глава. Г. Караславов, Избр. съч. X, 135.
Въртя се като на тръни. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. Качиха се на сайванта. Мишо гледаше сивите греди, .. Старият се въртеше като на тръни — искаше му се да го заприказва, да го запита. Г. Караславов, СИ, 300. Въртя се като патка (гъска, пате) в мъгла. Разг. Много съм объркан, не мога да се ориентирам в нещата и не зная какво да правя. Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси в тила да се въртят като патки в мъгла и да не знаят какво да правят. Г. Караславов, ОХ II, 188-189.
Въртя се като пияна (улава) кокошка. Диал. Слисал съм се и не зная какво да правя.
Въртя се на пета. Разг. 1. Върша всичко бързо, енергично. Бюфетчикът Тунчо се върти на пета. — Една бира! — Джиброва! С. Северняк, ОНК, 125. 2. Обикн. някому или пред, около някого. Раболепно угаждам на всичките желания и прищевки на някого, угоднича пред някого. — Този е главен тук, не виждаш ли, че всички на пета му се въртят. В. Нешков, Н, 170.
Въртя се около пеша на някого. Разг. Неотлъчно следвам някого, от когото смятам, че имам някаква облага. И всички тези тревоги и срамове, които сега го халосаха изневиделица, идват от тях — и от тоя дебелак Тюлев, .., и от Слав, който се върти около пеша му, и от Въкрила. Г. Караславов, ОХ III, 514.
Въртя се около полата на жена си. Разг. Пренебр. Стоя в къщи и бездействам. — Всички се свили, мълчат, въртят се около полите на жените си и зъб не смеят да обелят. Г. Караславов, СИ, 149.
Въртя <си> очи<те>. Разг. Обикн. за жена — гледам предизвикателно мъжете; кокетирам, флиртувам. — Защо не си гледаш [Нейко] работата, а си тръгнал посред пладне да зяпаш хорските жени? Я се махай от очите ми! .. — Какво съм крив аз кога дъщеря ти върти очи като кошута? К. Петканов, МЗК, 251.
Въртя си очите на четири. Разг.; Въртя очи. Рядко. Гледам внимателно, зорко на всички страни, старая се да видя всичко, да узная нещо. Уж нищо не разбира, уж нищо не иска, а си върти очите на четири. Д. Немиров, В, 72. В третокласния коридор пътниците приседнали върху багажа си дремеха. Само двамина въртяха очи. К. Константинов, НДД, 75.
Въртя, суча (усуквам). Разг. 1. Правя всичко възможно, за да постигна нещо, да успея в нещо. Каблешков, когото беше втресло в това време, надигна се, кашля, въртя, сука, намери време да се доближи до Димитра, комуто вдъхна кураж. З. Стоянов, ЗБВ III, 94. Разтърчаха се там разни големци, .., въртяха я, сукаха я, .., наредиха я с две години затвор и се оправи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Въртях, суках, търсих нови майстори, .., няма и няма. Най-сетне се принудих да повикам същия майстор. ВН, 1965, бр. 4390, 2. 2. Умувам, размишлявам, разглеждам нещо от различни страни, за да намеря решение. — Два акъла са по-добри от един и затова двамата забистриме работата. Сукаме, въртеме и най-после стигнаме до това решение: да се признае пред общото събрание на текезето. Ел. Огнянова, НШ, 211. 3. Говоря с недомлъвки, не казвам направо нещо, което желая да получа или да се направи за мене. — Ах, Ноне, онзи ден ме държа половин час на улицата. Върти, сучи и накрая пак: „Много здраве на приятелката ти“. И. Петров, НЛ, 12. Не му родила нивата и сега човекът въртя, усуква, но накрая си каза болката. Малко жито да му дам напролет. НМ, 1956, бр. 39, 3.
Колелото на историята се върти. Книж. Развоят, прогресът на човешкото общество обективно съществува, независимо от всичко. — Вие можете да ме осъдите на смърт, господа съдебни заседатели, вие можете да ме убиете, но колелото на историята се върти, движи се напред. Ст. Цанев, МБ, 325.
ВЪРТЯ`Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въртя като прил. Техн. Който е предназначен, служи за създаване на въртеливо движение. Въртяща гилза.
◇ Въртящ динамометър. Физ. Механична спирачка на Прони, електрическа спирачка или хидравлична спирачка.
Въртящ момент. Техн. Произведение на външна сила по разстоянието й от опората на въртене, което създава условие за завъртане на дадено тяло. Силовото предаване .. осъществява предаването на въртящия момент от двигателя до задното (двигателно) колело на мотоциклета. Гр. Тимчев и др., УВА, 1975, 14.
ВЪРТЯ`Щ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от въртя се като прил. Който има такова устройство, че може да се върти около някаква ос. Влязох през въртящата се врата и седнах в ъгъла до витрината. Б. Райнов, ЧЪ, 8. По продължение на цялата дълга стена се простираше бар, при който, седнали на високи въртящи се столчета, млади мъже и жени пиеха кафе. Ал. Бабек, МЕ, 152. Вдигнаха [в града] търговски дом на четири етажа, направиха кино с фоайе, дадоха на младите обширен стадион със закрит плувен басейн, а на интелигенцията — културен дом с въртяща се сцена. А. Гуляшки, ДМС, 321. Въртящ се барабан. Въртяща се пещ. Въртяща се скара.
ВЪРХА`, върше`ш, мин. св. въ`рхо`х, прич. мин. св. деят. върха`л и въ`рхъл, връ`хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. През лятото земледелците жънат, върхат и прибират плодовете на сеитбите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 55. А из селото по това време, понеже селените като върхат, окликват се с висок глас на конете из харманите, мъчно можеше да се чуе детинский вик по околните съседи. Лил., 1884, кн. 7, 28. Сам с бабичката си орал, засявал, копал, женал, върхал. Китка V, 1886, кн. 14, 42. върха се страд.
— Друга форма: върша`.
ВЪРХА`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от върх и от върха се; вършеене, върше`не. Върхане на снопи.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪРХА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Обикн. мн. Връхна част на дърво; върши`на. Над боровите върхари се издига слънцето, ослепително ярко и красиво. Г. Караславов, Избр. съч. III, 123. Изведнъж орелът се спусна към дола, описа полукръг над най-високия смърч, кацна леко на върхара и докато се закрепи на него, постоя с разперени крила. Цв. Ангелов, ЧД, 63. Леки сенки се разредиха горе над дървесата, трепнаха върхарите на гората. П. Тодоров, И I, 24. Едра, обла луна блестеше в разредената синева на небето и върхарите на дърветата изглеждаха белосани в прозрачната матова виделина. А. Гуляшки, Л, 363.
2. Най-тънка връхна част на клон. Сърната беше ровила снега над затрупаните къпини. Отърсените зелени вейки, с прегризаните върхари, се виждаха отдалеч. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Той вървеше напосока из шумака. Върхарите го шибаха по лицето, а в краката му се преплитаха клони и съчки. П. Здравков, НД, 187. // Откършен от дървото тънък връх на клон. — Вечеряхме на дъски, наслагани пред хотентотската колиба, като ни грееха пламъците на огъня й, дето пращяха купове изсъхнали дъски и борови върхари. Ив. Вазов, Съч. XV, 132. Сънлив, пазачът грабва върхари, хвърля ги върху посивялата жарава и поглежда към небето да види кое време е. С. Чилингиров, ХНН, 82.
3. Само ед. Събир. Диал. Последните плодове или зеленчуци, останали по върха на растението, всички заедно като едно цяло. Чушки върхар.
4. Обикн. мн. Поет. Планински връх; върши`на. Слънцето печеше силно, но вече клонеше над планинските върхари. А. Каралийчев, ЛС, 38. А там горе, на непристъпните каменисти върхари, срещу безчетни турски пълчища бяха насочили шест хиляди щика българските опълченци Д. Линков, ЗБ, 130.
ВЪРХА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от върхар (в 1 и 2 знач.). Козата се беше извърнала и захапала зелено върхарче, учудено ги гледаше с кротките си очи. Б. Несторов, СР, 15.
ВЪРХА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има остър връх. Върхато ножче. // Който е с върхове. И мож ли скоро забрави / таз родна къща хубава, / .. / и тез равни полета / с гъста роена тревица, / усойни гори върхати, / върхати гори, клонати. Ц. Церковски, Съч. II, 107.
2. Върховат (Н. Геров, РБЯ).
ВЪРХИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Рядко. Увел. от връх.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪ`РХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който се отнася до връх. Върхова част на клон.
2. Техн. За мощност, напрежение, натоварване — най-голям, максимален. Каскадите по Арда, Въча, Велинград, Сестримо и други ще осигуряват върхова мощност около 3 млн. квт и 5 млрд. квтч годишно производство на електроенергия. К. Кузов, ПВС, 126. За покриване на моментните върхови натоварвания мощността на двигателите с вътрешно горене се избира с една резерва от 50 до 100% от необходимата средна мощност. Д. Христов, СПМ, 26. Върхов товар на електрическа мрежа.
◇ Върхова точка. Книж. Рядко. Връхна точка. И така седмата поред амнистия на Осман Пазвантоглу отбелязала върхова точка в развитието на анархията: етапа, на който се образували твърдо очертани, независими от централната власт владения със собствена управленческа структура. В. Мутафчиева, КВ, 255.
Върхов час (момент). Спец. Час (момент) на най-голямо натоварване на електрическата мрежа, на най-голяма консумация на електрическа енергия. От съществено значение за енергийния баланс на страната е свеждането до минимум ползуването на електрическа енергия във върховите моменти, отлагането му, когато е възможно, за нощните часове. Отеч., 1978, кн. 6, 2.
ВЪРХОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е препълнен догоре и има връх; върхат. — Ще ти преседне; .., дяволска Рада, едно дума — друго прави. Загреба в паницата пълна — върховата лъжица мед и го цапна на Лиловото парче от погачата. М. Георгиев, Избр. разк., 83. Виж отпред / оная дълга маса: там наред / чинии кръгли и продълговати, / и всички пълни, върховати! К. Христов, ЧБ, 230.
ВЪРХО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Най-голям, най-важен по степен или сила; висш. Той беше син на една епоха, в която войнишката доблест и суровият дълг бяха върховните догми на живота. Й. Йовков, Разк. III, 181. Опълченците напрегнато следяха придвижването на противника и очакваха момента, когато щяха да изпълнят върховния си дълг. Д. Линков, ЗБ, 130. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъща. Ив. Вазов, Съч. III, 243.
2. Който заема най-високо място в социалната или административната йерархия; най-висш, най-главен. Той [императорът] беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. След завръщането на Никола Обретенов в Русе от името на баба Тонка било изпратено „прошение“ до княз Дондуков-Корсаков, по онова време руски върховен императорски комисар в България. Н. Ферманджиев, РХ, 281. В мирно време върховен орган на властта бил съветът на старейшините. Ист. V кл, 1980, 109. Върховен главнокомандващ.
◇ Върховен съд. Висш съдебен орган, който осъществява съдебен надзор върху дейността на всички съдилища.
ВЪРХО`ВЕНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Върховна власт; господство, върховност. Всъщност той не се съмняваше, че рано или късно Сърбия ще отхвърли от плещите си османското върховенство. Ст. Дичев, ЗС I, 203. През 870 година на църковен събор в Цариград било решено българската църква да бъде под върховенството на цариградския патриарх. Ист. VII кл, 20. На Методий папата предава върховенството на голяма област, известна като престол на св. Андроник. Н. Драгова, КО, 50.
ВЪРХОВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Название на течение в македоно-одринското революционно движение, представлявано от Върховния македоно-одрински комитет (1895), което е изразявало желание за освобождение на Македония чрез пряка помощ от българската държава. — Слушайте сега какво ще ви кажа аз: ние сме българи, но воюваме жестоко с българския върховизъм. Д. Талев, ГЧ, 85.
ВЪРХОВИ`СТ м. Истор. Привърженик на върховизма. — Върховистите — каза Делчев — са послушници и слуги на българския княз и българските генерали, които искат да правят велика България. Д. Талев, И, 67. Известно е разцеплението в средата на македонските дейци, дележа им на „вътрешни“ или „централисти“ и „външни“ или „върховисти“. П. Яворов, ХК, 9. Същия ден из целия Разложки край се пуща слух, че около Разлог върлува чета от бунтовниците против властта. Стресват се управниците, събират стражари и македонци-върховисти, .., и тръгват да гонят „четата“, М. Марчевски, ГБ, 25.
ВЪРХОВИ`СТКА ж. Истор. Привърженичка на върховизма.
ВЪРХОВИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от върховист. Към края на август Милош Ванков получи от околийския комитет бързо шифровано писмо, с което му се съобщаваше, че към Железник се движи голяма върховистка чета, дошла от България. Д. Талев, И, 388. В София била образувана втора Македонска организация, която, .., скоро попаднала под влиянието на шовинистичните среди и добила името „върховистка“. Хр. Бръзицов, НЦ, 235.
ВЪРХО`ВНО нареч. Книж. За посочване на най-висока степен на качеството, изразено с прилагателното, към което се отнася; извънредно, в най-висша степен. Не весели срещи, цветя и усмивки любезни, / в самотност върховно жестока ний двама скърбим. Д. Бояджиев, С, 19. „На мнозина ти очите за грехът отвори! / .. / а не смята — може би че и забрави — / на мъдреца и пророка думите върховно прави: / че с добро добрий на злото зло прибави“. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262.
ВЪРХО`ВНОСТ -тта`, мн. няма, ж. Книж. Върховенство. Прийми тоз меч, кат’белег на върховност. Ив. Вазов, ИГП (превод), 59.
ВЪ`РХОМ нареч. Диал. До горе препълнено. Тъй през тревите вървеше низ прашните друми кервана, / в тъжна безреда. / .. / Чу се говеждо мучене, с кучешки лай придружено, / писък от стари и болни, които високо в колата / тежка, наблъскана върхом, се люшкаха в своите кревати. Ас. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 90.
ВЪРХОРЕЗА`ЧКА ж. Спец. Машина за отрязване върховете на растенията.
ВЪРХУ` предл. 1. За посочване на място, отгоре на което се намира, върши или проявява нещо; на. Върху трапезата са сложени широки съдове с плодове. Св. Минков, ДА, 29. Аз обаче стоя на мястото си, полулегнал върху пръстта. Л. Стоянов, X, 28. Едри слънчеви петна лежат върху мократа гнила шума, от дърветата капе снежна влага. З. Сребров, Избр. разк., 108. Паднаха още няколко мини, две от които избухнаха върху билото на могилата. Д. Димов, Т, 615. Върху тоя светъл фон високо над тъмното поле се рисуваше черният силует на голямата птица. Й. Йовков, Разк. II, 27. Върху роклята си носи жакет. △ Върху плика е написан адресът на получателя. // За посочване основата, на която се поставя нещо; на. Върху четири здраво заковани греди Мильо сложи дъсчения под на килерчето. Г. Караславов, Тат., 197. Той донесе стълба, опря я върху дънера на салкъма. Й. Йовков, АМГ, 63. // Прен. За посочване базата, на която се основава нещо; въз основа на. — Върху демокрацията ще се изгради нашето бъдеще. Елин Пелин, Съч. IV, 128. Романът е изграден върху исторически сюжет.
2. Обикн. между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за посочване, че много хора или нещо в голямо количество, са струпани на едно място. А там вековете незнайни / редили са пласт върху пласт. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. Децата се трупаха едно върху друго да гледат картинките в книгата.
3. За посочване на мястото, обекта, към който се насочва или на който пада действието; на. Няколко удари се стовариха върху главата му. Елин Пелин, Съч. II, 185. Чичо Митуш занесе клоните и ги хвърли върху дървата. Й. Йовков, АМГ, 65. Едни ръце ме хванаха, аз се боря с тях, а когато отварям очи, до мен е мама. Хвърлих се върху нея и се разплаках. Д. Габе, Н, 16. Този факт хвърля обилна светлина върху въпроса. △ Хвърлям поглед върху нещо. //За посочване на лицето, което поема някаква отговорност, грижа и под. за нещо. Рад Лупу упорствуваше да вземе върху себе си всичката отговорност. Ив. Вазов, Съч. XIII, 172. Аз очаквах, че Драгомир ще поеме върху себе си известен дял от несполуката. А. Гуляшки, ЗР, 133. Несполуките често спохождаха нашия дом и от тях най-много страдаше мама. Тя като че ли поемаше върху себе си грижите на всички ни. Г. Белев, ПЕМ, 12. Ние разбираме добре нашия дружинен командир .. Разбираме, че отговорността и работата остават върху нас. Трябваше да се бди. Й. Йовков, Разк. II, 169. // За посочване обекта, по отношение на който се прехвърля или проявява собственост. Тя изобщо не бе изпитвала никога чувство на собственост върху тази вила. Д. Димов, Т, 658. — Прехвърли още днес всичките си имоти върху Мина. Г. Белев, ПЕМ, 54. Собственост върху средствата за производство.
4. За посочване обекта, против който е насочено някакво действие; срещу. Улицата се задръсти, един конен стражар връхлетя върху масата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126. Войната започна. Войските се нахвърлиха върху сръбската граница. К. Петканов, МЗК, 21. От новата си позиция Шишко можеше да стреля върху тях, но се въздържа пак. Д. Димов, Т, 619. Посегателство върху правата на народите. // За посочване на лицето, срещу което се проявява лошо отношение. Често етървите й злорадо се нахвърляха върху нея и говореха с ненавист. Елин Пелин, Съч. III, 21. — Аз не позволявам да изливате яда си върху моите моряци! Д. Добревски, БКН, 59. — Лъжа е това! Клевета е това върху хубавия ми брат. В. Друмев, И, 37. Върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си. К. Величков, ПССъч. I, 9.
5. За посочване обекта, към който е отправено или съсредоточено някакво действие, при глаголи или глаголни съчетания като: а) Работя, мисля, говоря, разисквам, споря и при съществителни със същото значение; над, за. Работеше усилено върху едно дело, което искаше непременно да спечели. М. Грубешлиева, ПП, 229. Изразът на лицето му говореше, че той размисля върху всяка дума. Гр. Угаров, ПСЗ, 310. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттам разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж 1945, 24. Сичките му приказки бяха се` върху парата. Ил. Блъсков, ПБ II, 11. Няколко минути разговорът се въртеше все върху тазвечершното приключение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Често водят спор върху изкуството. △ Работи върху откриване на методи за лекуване на рака. б) Действам, упражнявам влияние, надзор, насилие и под.; на, над. Всеки други в тоя час и в тоя пущинак би уплашил момичето, но Огнянов упражняваше върху него сладко и страшно обаяние. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 187. На съвременния човек дуелите например биха действували потресающе върху изострените нерви. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Хубавото време се отрази върху настроението на пътниците. Г. Белев, КВА, 335. Книгите действат възпитателно върху младежта. △ Упражнявам контрол върху детето. △ Оказвам натиск върху общественото мнение. △ Оказвам влияние върху някого. в) Остар. Настоявам, съгласявам се и под. Голям брой депутати настояват върху едно по-голямо намаление заплатите на чиновниците. БД, 1909, бр. 11, 3. Той [дописникът] настоява върху дълга на българите да обичат своето отечество и да залягат за своята просвета. М. Арнаудов, БКД, 145. Той [Априлов] можеше в своите авторитетни настоявания да прави впечатление на човек, който обича да диктува и да се налага. Характерно е в това отношение неговото гръцко окръжно от 1836 до всички български писатели да се съгласят върху въпроса за литературния правопис и език. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 231.
6. За посочване на сума, цена, на основата на която се изчислява друга сума или цената на нещо. Сметнахме го върху тридесят гроша оката. Н. Геров, РБЯ I, 163. Добавъчно възнаграждение върху основната месечна заплата. Данък върху общия доход.
ВЪРХУ`ШКА ж. Привилегирована ръководеща част от общество, класа, организация. В романа на Юго се срещаме вече не с индивидуални, а с масови действия, .. Вземат участие представителите на обществената върхушка от XV столетие: дворяни, свещеници, търговци, съдии и най-после самият Людвиг X. Н. Лилиев, Съч. III, 154. И тук [в Рим] както в стария Изток жреците били част от управляващата върхушка и имали голямо влияние. Ист. V кл, 1980, 182.
— От рус. верху`шка.
ВЪ`РША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо, занимавам се с нещо. Старецът си изми ръцете, седна и започнала яде. Той вършеше всичко бавно. Й. Йовков, АМГ, 191. Дона стана — и сама себе си вече не чувствуваше, като че ли друг някой вършеше това, което тя вършеше — стана и отвори сандъка. Д. Талев, И, 427. Когато свърши обеда, той взе салфетката и почна полека и внимателно да я сгъва — нещо, което никога по-рано не беше вършил. Г. Райчев, Избр. съч. II, 168. // Обикн. в съчет. с работа и съгл. опред. — полагам труд, за да направя нещо; работя. Синовете и снахите на Герака, .., гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин, Съч. III, 10. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. Цялата къщна работа мама вършеше нощно време .., защото през целия работен ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 306. Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.
2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша услуга — услужвам. Върша грях — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Върша предателство — предателствам. — Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син .. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо й обинаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, .., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж, 1945, 191.
ВЪ`РШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.
◇ Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.
ВЪ`РША ж. Диал. 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров, РБЯ).
2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ).
3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪРША`, -е`ш, мин. св. въ`рхо`х, прич. мин. св. деят. върха`л, върша`л и въ`рхъл, връ`хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На` и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Върше` за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ XLI, 413. Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. върша се страд.
— Друга форма: върха`.
ВЪ`РША`Ч м. Диал. Човек, който вършее. Наредихме всичко, завързах въже на стожера, впрегнах кравата и юнеца, отчупих вършина от дървеника и се провикнах като другите вършачи: — Хайде, Лисо, ейс Бичага! Кр. Григоров, ОНУ, 48. — Защо му са хлебчетата [на орача]. — Да храни орачи, да нагости сеячи, .., работливи вършачи, сладкодумни мливари. Ран Босилек, Р, 102. Те [партизаните] изпращаха свои хора по нашите села било като работници, било като вършачи или търговци. Сл. Трънски, Н, 69.
ВЪРША`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вършачка. От улея се сипе златен плод / в чувала на вършачната машина. Ламар, СГ, 61. Вършачен апарат.
ВЪРША`ЧКА ж. Машина за вършеене. Вършачката бучеше е хармана на Сенебирлията. Й. Йовков, ВАХ, 142. Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите. З. Сребров, МСП, 13. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Тук-таме край селата пухтеха с бавен темп мотори на вършачки. Д. Димов, Т, 41.
ВЪРША`ЧКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи на вършачка. Буля Атанасица си знаеше де да търси Борчо. Колко се молеха на чорбаджията да го вземе да помага на вършачкаджията. Н. Тихолов, ДКД, 40. Нямаха с какво хората да си светнат, .. Газ, необмитена, отпускана само за вършачкаджиите, можеха да им доставят те, .., скъпо и прескъпо. Ст. Даскалов, СД, 261.
ВЪ`РШЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. 1. Най-горните тънки клони, които заедно образуват върха на дърво. Вятърът съскаше из иглистите клони, люшкаше вършето, превиваше младите борове. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. И защото ръцете му бяха кървави, посегнах да ги обърша във вършето на една ела. А. Дончев, ВР, 268. Върше липата люлей, — / в сянката счува се шепот сподавен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 74. Израсъл е зелен явор; вършето му в сине небо, корене му в бял Дунава. Д. Манчев, БЕ I, 111. На сан й се присънило: / чудно дърво чудновато, / връшето му дор до` небо. Нар. пес., СбНУ I, 19-20.
2. Много отсечени от дървото тънки клони заедно; вършина, вършинак. А отстрани и отдясно на белия камък стоеше юрушката джамия, прост навес от върше между стъблата на четири бора. А. Дончев, ВР, 94.
ВЪРШЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вършея и от вършея се; вършитба. Организирано е едновременно извозване на снопи и вършеене.
ВЪ`РШЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от въ`рша и от въ`рша се. „Има толкова за вършене! Като никога съжалявам за миналите грешки!“ А. Наковски, МПП, 130. После семейството ми замина с ешелон в неизвестна посока да се евакуира по-нататък, пък аз исках да се върна в завода за вършене на друга неотложна работа. К. Георгиев, ВБ, 110.
ВЪРШЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от върша` и от върша` се; вършеене, върхане. Жетвата беше се свършила и няколко жени .. пренасяха снопите за вършене на харманя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 45. — Няма ли да вършеете, Брайко? — Тези дни ще бъде. След отзараншния дъжд какво вършене? А. Каменова, ХГ, 244. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5 000 снопа, работа, ако се върше по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1.
ВЪРШЕНЯ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Вършинак. Кирил легна на коравото, но добре настлано легло. Дълго след това домакинът седя на трикракото дървено столче до огнището и подхвърля в него от време на време ту съчки от вършеняк, ту дебели дърва. Т. Харманджиев, КВ, 449. — Къде ги скрихте [пушките]? — Къде не, има на двайсет места. Из трънаци, сечини, под пластове сено, по слами, лозиняци, вършеняци, по слогове, къпинаци — дявол не може да ги намери, ако рече да ги дири. Т. Харманджиев, КВ, 49.
ВЪ`РШЕ`Ц, мн. върховце` и въ`рховци, м. Нар.-поет. Умал. от връх. Кацнала е пъстрокрила птичка / на тополата, на гол вършец. К. Христов, Кр, 27. В задния усоен двор, където / слънчев лъч не може да проникне — / кой би вярвал: в гнилочта, в калта / стрък зелен с вършец покарал никне. Бл. Димитров, Л, 273. Върховце привеждат / крехките елхи. П. Р. Славейков, СК, 138. Израсло дърво високо, / корени са му в синьо море, / вършец му беше в синьо небе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 521.
ВЪРШЕ`Я, -е`еш, мин. св. върша`х, несв., прех. 1. Отделям, обикн. с машина, зърното от класовете на житни растения. Божан вършееше и сипваше житото в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Елин Пелин, Съч. III, 68. Самотни жетвари се трепеха, пречупили кръст. Жънеха само на ръка, с паламарки и сърп. Вършееха с кремъклии дикани, отвяваха насметеното зърно с лопати, дърмони или мрежи. А. Каралийчев, НЗ, 198. На стожера завързано въже, / на въжето привързани три коня .. / Край гумното насядали мъже .. / С камшик конете ратая подгоня. / .. / подгонени вършеят трите коня. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. Я не ма давай, майно ле, / на Димитрови синове, / че те са хора работни, / .. / денем си возат, вършеят / нощем си веят и носят. Нар. пес., СбВСт, 453.
2. Прен. Ходя насам-натам бързо, енергично. Пазвантоглувите бюлюци, които от юли насам излизаха поне през ден от крепостта и се врязваха сред войските или обоза на обсадителя, вършееха нагоре-надолу и оставяха след себе си кървава диря — тия бюлюци като по чудо не закачиха стана на Тепеделенлията. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 130. вършея се страд. И сега, в предобедните часове на трудовия юнски ден, от къра се точеха каруци, пълни с люцерна, .. караше се репица, която се вършееше от полевъдите на хармана. Б. Обретенов, С, 198. И наистина, заваляло беше дъжд и не можеше да се вършее. Й. Йовков, АМГ, 153.
◇ Вършея тръни на главата на някого. Разг. Тормозя, измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, кавги. — Най-много ме е яд мене на наш Теня, гдето стана причина градът ни да се обяви за курортен .. Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, ама де да видим. Чудомир, Избр. пр, 206-207.
ВЪРШИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Харман, гумно. Земи мене, бяла Недо, / — Зела бех та, лудо, / ем си къща немаш, / къща покъщнина, / племно и вършило. Нар. пес., СбНУ IV, 30.
ВЪ`РШИНА ж. 1. Тънък отсечен неокастрен клон. Гюрга самодива се изправя дяволито с клона между двете врати и чака. — Какво си дигнала тази вършина, невясто? П. Тодоров, Събр. пр II, 125. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чиито сухи върхари се тътреха по земята. Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. Комисарят погледна мълчаливо партизаните, които бързо мъкнеха сухи вършини за кладата. П. Вежинов, ВП, 21.
2. Само ед. Събир. Вършинак (в 1 знач.). По краищата на сечището се издигаха големи купища от вършина. Й. Йовков, Разк. I, 236. Той [Рали] насече вършина, наби коле и обгради двора. П. Тодоров, И I, 134. И той подложи малко суха вършина на Огнянова да седне. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. Докато да сваля раницата, той свърши сто неща: постла суха слама в единия й край, събра и вършина за огън и донесе един каскет прясно изровени картофи за печене. Н. Хайтов, ПП, 105-106.
3. Само ед. Събир. Диал. Отсечени клони с шума, напластени от лятото за храна на добитъка през зимата; листник (Т. Панчев, РБЯд).
ВЪРШИ`НА ж. 1. Обикн. мн. Връхна част на дърво; върхар. Когато се раздени добре и слънцето отскочи над горските вършини, в къщата влезе отец Емилиян. Д. Талев, С II, 113. Ястребът заклати криле, скърши, изви надоле над шосето и се понесе над реката към отсрещния склон, едва опирайки над зелените вършини на дърветата. Н. Попфилипов, РЛ, 118. Тия буки свършваха при малко поточе, .. Зад него тъмнееха стволите на дъбова гора .. с гъста шума по вършините. X. Русев, ПЗ, 164.
2. Обикн. мн. Поет. Планински връх; върхар. Пред погледа му [на Бойко] се простряха ридовете, наредени нататък чак до потъмнелите вършини на Балкана. П. Тодоров, И I, 88. От вършините на Странджа до склоновете на Родопите като тъмни призраци се сливаха със сенките на хълмове и гори стройните колони на младо войнство. Ив. Кирилов, Съч. II, 125. Вълшебно сияят планински вършини, / от месечний бляск посребрени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. Но де го слънцето? От тъмна полунощ / на славния Кавказ по ледните вършини / ний чакаме — защо не се подава ощ? К. Христов, Избр. ст, 204.
ВЪРШИНА`К, мн. -ци, м. Събир. 1. Много отсечени тънки клони, натрупани заедно; вършина, върше. В дъното на тесния дълбок тревясал двор се издигаше дръвник от вършинак. Ст. Даскалов, СЛ, 75. По пътя скрибуцаха четири биволски коли, натоварени със сурови цепеници и вършинак. Н. Нинов, ЕШО, 80. Две-три момчета поддържаха огньовете, като мушкаха под казаните сух елов вършинак. Цв. Ангелов, ЧД, 144. Жилищата им са изби, които те построяват според угодата с дебели вълнени платове, а отгоре им гуждат вършинак, сено и трева. С. Бобчев, ПОС (превод), 178.
2. Храсталак. Гъст вършинак ги [Желе и Никола] забикаля отвред, нийде ся пътека никак не виждаше и тий бяха принуждени с ръце да разгръщат шипарластите трънаци. Ил. Блъсков, ИС, 73-74.
ВЪ`РШИНКА ж. Умал. от въ`ршина (в 1 и 2 знач.). Съгледа ли чуждо [пиле], .., отведнъж настръхне и размаха ръце: .., грабне вършинка от дръвника и преследва докрай чужденката. Ст. Даскалов, СД, 195.
ВЪРШИ`НКА ж. Умал. от върши`на. И тъй като през тоя прозорец не се виждаше никакъв покрив, никаква вършинка на дърво, а само едно късче небе с пробягващи облачета, малката стаичка приличаше на същинска каюта на пътуващ параход. Д. Калфов, Избр. разк., 203. А той лек, пъргав като дива коза, скачаше по камъка, спираше се на вършинките, гледаше учуден от мандрището заревото на далечните пожари. З. Сребров, Избр. разк., 58.
ВЪРШИ`ТБА ж. 1. Отделяне, обикн. с машина, на зърното от класовете на житни растения; вършеене. Някои вършееха с диканя, а други наемаха вършачката на Филчовия дядо и за един-два дена свършваха вършитбата. К. Калчев, ПИЖ, 73. Някъде са закъснели с вършитбата и тъй е тихо, че ясно се чува как пръхтят конете и как глухо тънти каменният валяк по хармана. Й. Йовков, ПГ, 74. Пътищата са посипани с разпиляна слама от скорошната вършитба. А. Каралийчев, С, 58.
2. Обикн. с предл. по. Време, сезон, когато се вършее. Нейко искаше да намекне за усилената работа, която чакаше всички по вършитба. Й. Йовков, Ж* 1945, 126. И друг път Черешара беше виждал така помрачено лицето на съседа си — особено по жътва и вършитба, когато Боньо трябваше през деня да работи на чорбаджията си, а през нощта да отвозва и вършее своите снопи. П. Славински, ПЗ, 79. Настане вършитба, и кончета врани / въртят се до стожера, тичат в превара / и сламата тъпчат с копитата яки. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6.
ВЪРШИ`ТБЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от вършитба. Все тъй объркан и безмълвен, с набито от вършитбена чернилка и осил лице, Денчо се отпусна на кантара. Ст. Марков, ДБ, 301. Вършитбена площадка.
ВЪРШИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което върши нещо.
ВЪРШИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена вършител.
ВЪС, въ`сът, въ`са, мн. въ`си, м. Остар. и диал. 1. Косъм. „Народът“ уж на някаква си гара/таз грешка да поправи се опитал: / изрязъл им брадите чак до въс. Ем. Попдимитров, СР, 52.
2. Обикн. мн. Мустаци. Момчил мръдна устните си тъй, че зъбите му се бялнаха между гъстите черни въси. Ст. Загорчинов, ДП, 83. Климе беше възрастен мъж с прошарени въси. Д. Спиридонов, ОП, 77. Въсите (мустаките) ми, сами порасли вън от мярката, даваха ми образ на някакво си същество странно и чудовищно. П. Р. Славейков, ЗО (превод), 90. Бре, разсмя се Крали Марко силни, / .. / плесна с ръце голи, многожилни, / па засука свои дълги въси. Ив. Вазов, Съч. II, 84.
ВЪ`СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въся и от въся се. Той я [ракията] пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода. Ив. Вазов, Съч. X, 115.
ВЪ`СЕ`НИЦА ж. Остар. и диал. Гъсеница. Наистина, .. — каква трева имаше тогава! И като се наведеш, какво няма да видиш из нея .. Най-напред — някоя голяма въсеница .. — Жълта, на черни капчици. Й. Йовков, ЧКГ, 148. Кой би повярвал, че до вчера тази красна пеперуда не беше друго, освен една въсеница? У, 1870, бр. 1, 8.
ВЪ`СЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мустакат. Въсест човек.
ВЪ`СИ само мн. Анат. Тънки израстъци — космици по свободни повърхности на клетки, с които са покрити някои части от епидермалната дихателна или храносмилателна система у човека и животните.
ВЪСТА`ВАМ, -аш, несв.; въста`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам, повеждам въоръжена борба срещу насилническа власт в защита на свои класови или национални интереси; вдигам въстание. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина, опивахме се от подвизите на юнаците им, и във възторга, който ни увличаше, виждахме вече България цяла възпламенена, въстанала като един човек. К. Величков, ПССъч. I, 15-16. На 20 априлий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. „Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Вдъхни секиму, о Боже! / Любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гроба! Хр. Ботев, Съч., 1950, 19. С хиляди ножа / прободен / народ — / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / — и писа със своите кърви / „свободен“! Г. Милев, С, 17-28.
2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе. Л. Каравелов, Съч. II, 112.
3. Прен. Поет. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. Пред погледа още въстават и чезнат кървавите видения на боя. Й. Йовков, Разк. II, 166. Сега въстана в ума му всичкият страшен сонм от ужаси и бедствия, на които бе свидетел. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Въстават в паметта ми детските години — / аз виждам малък град, потънал сред градини, / засенчени широки дворове / и в дъното им стари домове. Н. Ракитин, С II, 99.
ВЪСТА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от въставам.
ВЪСТА`НА. Вж. въставам.
ВЪСТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Организирана въоръжена борба срещу властта в защита на класови или национални интереси. Ала ето понесе се из цялата поробена земя една дума-пламък, която бързо превръщаше дори колебанията и страховете, мъдрите прозрения и разумната целесъобразност във все по-буйно и по-широко борческо въодушевление. Тая дума беше: Въстание. Д. Талев, И, 453. След като [Стамболов] бе видял в две нещастни въстания безсилието на българския народ сам да се освободи, минаването на Дунава от победоносните руски войски завладя възторжената му млада душа. С. Радев, ССБ I, 353. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция. Ист. X и XI кл, 165. Обявявам въстание. Избухва въстание. Вдигам въстание.
ВЪСТА`НИК, мн. -ци, м. Участник във въстание. Въстаникът, който стоеше с пушка в ръка пред вратата на Главния революционен щаб, натисна бравата, отвори и влезе. А. Каралийчев, НЧ, 105. Баща ми е бил въстаник през двайсет и трета година, сражавал се е с царската власт. А. Гуляшки, ЗР, 87. Тя наистина чуваше да се разправя за бунтове тук и там по селата, за нападнати градове, за превзети гари, които въстаниците държали с дни наред в свои ръце. Й. Йовков, ЧКГ, 294. Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести, / които борбата в тез зидове сбра. Ив. Вазов, Съч. I, 177.
ВЪСТА`НИЧЕСКИ, -а, ~о, мн. -и, прил. Който се отнася до въстаник и до въстание. Бенковски, както винаги, яздеше отстрани .. в пълна въстаническа униформа, както не беше си въобразявал в най-разпалените хъшовски мечти. Л. Стоянов, Б, 101. На малката площадка пред училищната врата се бе изправил млад, хубав четник, .. Той държеше в едната си ръка въстаническото знаме, притиснал якия прът към гърдите си. Д. Талев, И, 517. В средата на май по улиците на Пловдив Димитър Матевски среща първата върволица от български въстанически пленници. К. Странджев, ЖБ, 55. Въстаническа борба. Въстаническо движение. Въстаническа чета.
ВЪСТА`НИЧКА ж. Жена въстаник.
ВЪСТА`НИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Въстанически. Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време, .., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа. Д. Талев, И, 584. Въстаници с пушки и сопи / сред боя / нападаха тук като снопи / безбройни. / Когато през пролет Огоста / приижда, / ей долу въстанишки кости / се виждат. Ас. Босев, ДО, 44.
ВЪСТЕГА`РКА ж. Диал. Тояга за подпиране на едната страна на товар, когато се товари кон или магаре.
— Друга форма: востега`рка.ВЪ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. В съчет. с лице, чело, вежди. Свивам вежди или сбръчквам чело, лице, придобивайки сърдит израз; мръщя, чумеря. Филип Тотьо беше прочут песнопоец, а дългият Жельо, макар да въсеше щръкналите вежди и да кривеше грозно своето кокалесто лице, не оставаше надире по дяволитост и закачки. Ст. Дичев, ЗС I, 439-440. Слушаха селяните, въсеха вежди, замисляха се. А. Гуляшки, СВ, 35.
ВЪ`СЯ СЕ несв., непрех. Имам недоволен, сърдит вид; мръщя се, чумеря се. Всички селяни забележиха, че Беднякът е застарял, побелял, станал мълчалив, сумти и се въси, дори се кара за по-малки работи. Ц. Церковски, Съч. III, 288. Най-напред той се зарадва, но скоро хвана да се въси: Найден пренебрегваше длъжностите си в кантората, увлечен от прочитане. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 20. // За лице, чело, вежди — свивам се, сбръчквам се и изразявам недоволство. Спокойното му изпърво лице взе да се въси и да се помрачава от недоволство. Т. Влайков, Съч. III, 250. • Обр. Няколко дни небето се въсеше, тежки облаци минаваха ниско над влажния лес, но сняг не валеше. П. Вежинов, ВР, 106.
ВЪ`ТОР м. Вътрешен жлеб в краищата на дъгите на каца, бъчва и др., в който се вкарва дъното. Годните за работа бурета се пробиват, отдънват, почистват се от стърготини и се папурясват откъм едното дъно по вътора и дъгите, след което се пречупват обръчите им и се предават за по-нататъшна обработка. М. Киров, ТК, 150.
ВЪТОРА`Ч м. Диал. Кацарско сечиво за дълбаене на вътори в каци и бъчви; вторач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪ`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от вътор. Въторно ренде.
ВЪ`ТРЕ нареч. 1. В обсега, в пределите на място, пространство. Противоп. вън. Пътищата се затвориха, животът се прибра и съсредоточи вътре в селото. Й. Йовков, Ж* 1945, 64. Всичкият театър занемя, като че нямаше вътре жива душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101-102. Широките стрехи на покрива не пущаха слънчевите лъчи през прозореца и вътре цареше полумрак. Елин Пелин, Съч. I, 18. Човекът се прилепи плътно до колата и погледна вътре. Л. Стоянов, X, 63. // В обсега, в пределите на веществена среда. Яденето е вкусно. Вътре има какви ли не подправки.
2. В съдържанието на някакво произведение, на някаква творба. — Епитафията напишете, да бъде кратичка, няколко стихчета, разумявате? Но вътре да турите, сиреч, как е била — ангел небесен — как е умряла. Ив. Вазов, Съч. X, 8-9. — Съвсем други работи, уж невинни, пише вътре, .. — каза Стефчов, като разгръщаше писмото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 22. Ще хванеш контурите само, / а вътре, знам, ще бъде празно, / и няма никой да разказва / за простата човешка драма. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 44.
3. В границите на някакво количество, на някаква сума. За курсовете ще бъдат посочени 10 души. Вътре влизат и новоназначените двама. △ Разполагаме със сумата 5 000 лв. Вътре влизат и икономиите, осъществени от колектива.
4. В средата, в условията на някакъв колектив. — Щом искаш да вършиш добра работа за народа си, ела и стани учител с нас. Ей на`, скоро се отваря класно училище и ти вътре ще бъдеш добре дошел. Д. Немиров, Б, 49. Много го [кафенето] обичам. И запотените витрини, и миризмата на кафе, и туй, че и мен вътре ме обичат. Знаят ме. Чакат ме. М. Радев, Съвр., 1974, кн. 2, 190-191. Като излязох от затвора, видях, че съм без семейство. Докато бях вътре, жена ми се върна при родителите си. А. Наковски, МПП, 126. Отстъпки по дисциплината вътре в нашето .. движение не може да правим .. Днеска си направил една беля — къде е гаранцията, че утре няма да направиш по-голяма. П. Вежинов, НС, 217.
5. По отношение на вътрешния, интимен живот на някакъв колектив, с оглед на взаимоотношенията в някаква среда; вътрешно. — Да! Външно изглежда всичко добре, но вътре не ги знаеш как са.
6. Прен. В душата, в духовния мир на човека. Нещо сяде вътре Еньо. Но той премълча, намръщи се, сбра злъчно устни и изхвуча нещо през нос. Елин Пелин, Съч. III, 146. — Какво прави? — Никому нищо не прави. То не е човек — божа кравица. Ама там е работата, вътре има нещо. Вътре чилякът е друг. Й. Йовков, ЖС, 206. В душата ми вътре, / както в океана, / лежат на камари / разбити надежди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 169.
7. Във вътрешните органи. — Три деца съм раждала, какво ще ми разправяте! .. Като ти дойде часът, сякаш нещо вътре те човърка с нож. Др. Асенов, ПСР, 6.
◇ Влизам / вляза вътре. Разг. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. Не мога да бъда повече касиер, защото всеки месец влизам вътре с по няколко лева.
Вътре <в играта> съм с двата крака. Разг. Замесен съм в нещо, участвам в някакво дело или в някакви непочтени работи. — Разгеле, тук сте и двамата. Да ви кажа що чух за Драгул .. — И той бил вътре с двата крака. Дошел си, за да стане бунтовник! П. Стъпов, ЖН, 152.
Вътре съм. Разг. 1. Бивам приет някъде за някаква работа или да следвам в учебно заведение. Днес са изложени списъците на приетите кандидат-студенти. Как е синът ти, вътре ли е? 2. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. Както и да пресмятаха трудодните и рентата си, двамата братя бяха уверени, че са „вътре“. Ст. Даскалов, СД, 522. В края на всеки месец — ако щете, вярвайте — аз бивах вътре със стотици яйца. Г. Краев, Ч, 84.
> Вътре в сложен предлог. Остар. За означаване на време, в продължение на което се извършва действието. В няколко минути вътре бежанците видяха изведнъж, че съвсем развиделяло. Ив. Вазов, Съч. VII, 68. И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Може би новината бързо беше се разнесла от уста в уста, но вътре в няколко минути цялото село беше на крак. Й. Йовков, Ж* 1945, 123. — Аз, бай Тодоре, .., ще ви спра воденичките вътре в две години. Ем. Станев, ИК I и II, 196.
ВЪТРЕ-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира или се извършва в пределите на нещо; вътрешно-, напр.: вътревидов, вътреклетъчен, вътресъдов и др.
ВЪТРЕВИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се извършва, става в пределите на даден вид; вътрешновидов. Хибридизацията дава възможност да се комбинират ценни наследствени признаци и качества от две форми или от два сорта, принадлежащи към един и същ вид (вътревидова хибридизация) или от два вида растения (между видова хибридизация). Д. Циков, КСКР, 24. Примери на междувидова и вътревидова конкуренция се срещат в растениевъдната практика на всяка крачка. Н. Митрева, 16-17. Вътревидова борба.
ВЪТРЕКЛЕ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се намира или се извършва в пределите на клетката; вътрешноклетъчен. Противоп. Извънклетъчен. Около 70% от водата на човешкия организъм се намира вътре в самите клетки. Тя се нарича вътреклетъчна вода. В. Койчева, Б, 90. Вътреклетъчно смилане.
ВЪТРЕСО`РТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се извършва, става при определен сорт. Правилно проведеният масов отбор, съчетан с висока агротехника и вътресортово кръстосване, позволява да се подобри за кратък срок даден недоброкачествен сорт. ОБиол. X кл, 156. Вътресортово опрашване.
ВЪТРЕУТРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който се извършва или протича в утробата на човек или животно. Противоп. извънутробен. В периода на новородеността (няколко седмици .. след раждането) се извършват най-големите промени, .., при които организмът се преустройва коренно, за да се приспособи от вътреутробен към извънутробния живот. Пр, 1954, кн. 1, 27. Вродените сърдечни пороци са резултат от аномалии в развитието на сърцето или на прекарани ендокардити по време на вътреутробното развитие. М. Василев и др., ВБ, 199.
ВЪ`ТРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира вътре в пределите на нещо или е свързан с пространството вътре в нещо. Противоп. външен. С изключение на крайните сиромашки къщи — пренебрегнати от башибозуците — всички главни и вътрешни махали бяха станали плячка на пожара. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. В средата на широкия вътрешен двор стърчеше джамия. Гр. Угаров, ПСЗ, 24. Още същата вечер той повика няколко от своите приятели и .. затвори се с тях во вътрешната стая на механата. Т. Влайков, Съч. III, 201. Тя е с колони, с хубав външен изглед и с отлично вътрешно разпределение. Г. Караславов, Избр. съч. X, 82. Влязохме в стаичката на словенеца-капитан. Вътрешната обстановка се състоеше от походно легло, сгъваема масичка и платнен стол. Г. Белев, КВА, 302. Градът, сгушил се в полите на Пелистер, .., има своя красота и поезия. Двукатните му къщи напомнят по стил и вътрешна уредба домовете на първите люде на венецианската република. Д. Спространов, С, 72. Вътрешна стълба. Вътрешна врата. Вътрешна стена. Вътрешна украса. // Който се извършва, който протича вътре, в пределите на нещо. Витамин „А“ стимулира вътрешното клетъчно дишане. РД, 1960, бр. 1371 2. Вътрешно кръстосване. // Който действа, влияе отвътре върху някого или нещо. Противоп. външен. Вътрешни условия. Вътрешни фактори.
2. Който се намира зад или на задната страна на външна повърхност на предмет. Противоп. външен. Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си. Кр. Велков, СБ, 145. Той искаше да прикрие занятието си, но не успя, и аз забележих, че пришиваше един нов джеб на вътрешната страна на антерията си. Ал. Константинов, БГ, 7. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Той се върна отново към заглавието, сложи пръст върху долната винетка на вътрешната корица, погледна ме и каза. Г. Белев, КВА, 168-169. Вътрешна мазилка. Вътрешна обвивка. Вътрешен пласт.
3. Който се отнася до дейност вътре в държава, учреждение, предприятие, организация и под. Противоп. външен. Той [Каравелов] определяше какви отношения трябва да съществуват между освободени и освободители: ни непризнателност от страна на българите, ни вътрешна намеса от страна на Русия. С. Радев, ССБ I, 468. „Попче-е, добре, че ме не послуша да служиш литургия на разпетий петък. Аз питах в града нашите попове и те ми казаха, че не се служело .. Попче, аз остарях. Забравил съм. Ти гледай вътрешната работа в черквата, аз отвън.“ М. Кънчев, В, 182-183. Няма вътрешно или международно събитие през периода 1937-1940 г., на което той да се е спрял със статия, бележка, дописка, фейлетон. В. Йосифов, Избр. тв. I, 41. Многобройните чужди нашествия и вътрешни междуособици не са пощадили нито една от тези крепости. Ст. Михайлов, БС, 150. Вътрешният министър на негово императорско величество султан Абдул Азис издаде съответна и още по-строга заповед до своите валии и паши по цялата Европейска Турция. Д. Талев, ПК, 287. В отчетния доклад е отразена похвална физкултурна дейност: вътрешни спартакиади между цеховете по атлетика, многобройни състезания по футбол и др. ВН, 1952, бр. 161, 2. Вътрешен заем. Министерство на вътрешните работи. Вътрешен пазар.
4. Разг. Който е тясно свързан с хората вътре в някаква среда и засяга само тях. — Това са си вътрешни наши работи. Можем да се караме, да се съдим, но излезеш ли вън, не забравяй, че си българин! М. Грубешлиева, ПП, 247. — То, знайте, докторе, е, тъй да се рече, вътрешна работа, семейна работа. Й. Йовков, М, 88. Димо: — Какви са тия .. психологически кълчища? Трябвало тишина, жертви! .. Чавдар: Отде мога аз да знам вътрешните неуредици в Донкиното семейство. О. Василев, Л, 35.
5. Разг. Който е запознат, свързан много отблизо с живота, работите на някаква среда и й е близък, свой. — Ти, като опитен и вътрешен тука, знаеш как да сториш да се извърши това грабване още тая нощ. Ив. Вазов, Съч. I, XXI, 32. — Вие от милицията ли сте? — Не — отвърна той, — но там съм вътрешен. В. Цонев, НВЛ, 23. — Ще отида в гримьорната да я поздравя! — заявява решително Маргаритка и изтичва към служебната врата на балкона .. — Ти, момиченце — казва възрастната жена, която седи отдясно на Маргаритка, — изглежда си вътрешна тука. П. Незнакомов, МА, 80. — Къде отиде учителят, бе? — запитахме Лилка, като бяхме уверени, че и той, като вътрешен човек ще ни даде ключа на загадката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. Беше самоуверен във всичко, та и когато сам си притегли един разкривен стол като свой, вътрешен човек, личеше, че го върши като нещо, което другояче не трябва да се направи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 183.
6. Който е характерен, свойствен, типичен за същността на определен обект или явление; специфичен. Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертваше формата и стиха му. Ив. Вазов, ВБ XIV-XV. Писателят се старае да разкрие чисто вътрешния, домашния живот на българите. К. Величков, ПССъч. VIII, 51. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5, 166. Вътрешни закони за развитието на езика.
7. Прен. Който се отнася до психическата дейност на човека; душевен. Някаква червенина, плод на вътрешно смущение или на безпокойство, играеше по бузите на учителката. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. — Така, Велинчо, така .. ти си добър, лели, .. — рече прояснена от вътрешна радост леля Кирилица и в душата й се роди едно страхопочитание към богатия й братеник. Елин Пелин, Съч. I, 57. Редом с всички по централната улица на града, .. върви мъж на средна възраст — с одухотворено лице, .., с очи, които непрестанно излъчват вътрешно сияние. К. Странджев, ЖБ, 81.
8. Стесн. Който се отнася до заболяване или лекуване на органите в гръдната или коремната кухина. След няколко дни й предстоеше да се яви на изпит по вътрешни болести и да не мисли за него беше невъзможно. Ем. Манов, ДСР, 385. На Карл Кенана, .., стомахът и гърдите му така били наблягани, че .. почнало вътрешно кръвоизлияние, което траяло до самото му екзекутиране. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 74. И аз, и той [Колев] завеждахме кабинети, аз по уши, нос, гърло, а той по вътрешни болести. М. Радев, СР, 7. Вътрешна клиника. Вътрешно отделение. Вътрешна инфекция.
9. Като същ. вътрешен м., вътрешни мн. Човек, който е запознат, свързан много отблизо с живота и работите на някаква среда и й е близък, свой. И последната ми епиграма бе отхвърлена от редакцията пак по същата причина. Това редакция ли е? Събрали се все вътрешни и все своите работи печатат, а моите отхвърлят. Ст, 1965, бр. 1007, 2. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиерка? .. — Напуска ли, кажете ми, че инак ще се вредят вътрешни .. — Жената е мераклия за магазинерството. Т. Монов, СН, 141-142.
◇ Вътрешен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване на противоположни чувства или мисли у някого, от трудността да вземе някакво решение и под. В постановката на Масалитинов е разкрит дълбокият вътрешен драматизъм, борбата у героинята между съкровеното чувство към любимия и великата всеотдайна любов към театъра. Т, 1955, кн. 11, 44.
Вътрешен живот. Душевност, психика на човека. От Ленски Адриана научава, че всички изкуства трябва да преследват една цел: да разкриват пред човека неговия вътрешен живот, неговия вътрешен свят. Ст. Грудев, АБ, 43.
Вътрешен монолог. Литер. В литературно произведение — мисли и преживявания на герой, изразени негласно, беззвучно. Караславов показва силата на своя талант преди всичко в психологическите анализи, в т.н. вътрешни монолози, чрез които разкрива духовната характеристика на своите героини. С, 1952, кн. 4, 199. Често [Сартр] прибягва до известни писателски маниери: вътрешния монолог, едновременност на разказа, разнообразява действието с репортажни елементи. ЛФ, 1958, бр. 5, 4.
Вътрешен телефон. Телефон, свързан с централа, чрез който може да се осъществи непосредствена телефонна връзка в пределите на институт, учреждение и под.
Вътрешен ъгъл. Геом. Ъгъл вътре в триъгълник или многоъгълник, който се сключва от две негови съседни страни.
Вътрешна архитектура. Дял от архитектурата, който се занимава с художествено оформяне и обзавеждане на пространството вътре в сгради с различно предназначение.
За вътрешна консумация. Разг. Казва се за нещо, което трябва да се знае само от хората вътре в някаква среда, някакъв кръг. — Я, я кажи защо ти викат „Въшкаря“ — го занася моят инженер. .. — Сакън да го не пишеш това въшкаво име, че не е за книга! То си е само за нас, така, за „вътрешна консумация“. Д. Дамянов, ПИЩ, 80-81.
Вътрешна медицина. 1. Дял от медицината, който се занимава с органите на човешкия организъм, намиращи се в гръдната и коремна кухина. Вътрешната медицина е основна клинична дисциплина .. Предмет на вътрешната медицина са вътрешните болести. М. Василев и др., ВБ, 6. 2. Този дял като учебен предмет. Тя си спомни, че преди десет години бе работила с професора по вътрешна медицина именно върху такива усложнения на тропичната малария. Д. Димов, Т, 636. // Разг. Учебник по този предмет.*
Вътрешна рима. Литер. Вид рима, при която една или всички римувани думи са пред думата в края на стиха.
Вътрешни органи. Анат. Органи в гръдната и коремната кухина.
Вътрешно лекарство. Лекарство, което се поглъща.
Вътрешно море. Море, което се намира вътре в сушата или между континенти.
Вътрешно триене. Физ. Триене, което възниква вътре в течностите и газовете при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве.
Вътрешно ухо. Анат. Основна част на органа на слуха и орган на равновесието у гръбначните животни и човека.
Двигател (мотор) с вътрешно горене. Техн. Тип двигател, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа. На Хюйгенс принадлежи идеята, която след две столетия довежда до изобретява-нето на двигателя с вътрешно горене. Ма-тем, 1965, кн. 6, 10. Развитието на топлинната техника даде на човечеството възможност да строи мощни двигатели — парни машини и мотори с вътрешно горене. Физ. X кл, 1951, 34.
Жлези с вътрешна секреция. Физиол. Група жлези (щитовидна, хипофизна, задстомашна, надбъбречни, полови, околощитовидни), които отделят непосредствено в кръвта или лимфата вещества-хормони, особено важни за функционирането на организма; ендокринни жлези. Тия вещества от химичен характер, които жлезите с .. вътрешна секреция (ендокринни жлези) отдават на кръвта, бидоха наречени от Бейлис и Стърлинг хормони. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 224. Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, има единство и строга съгласуваност. Това се осъществява освен чрез нервната система и чрез редица химични вещества, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Анат. VIII кл, 127.
ВЪ`ТРЕШНО нареч. 1. По отношение вътрешността на нещо; вътре, отвътре. Противоп. външно. Сградата вътрешно е добре оформена.
2. От вътрешната страна на нещо; отвътре. Противоп. външно. Копчетата се пришиват вътрешно, много внимателно, за да не се виждат конците.
3. По отношение на средата, условията вътре в държава, град, учреждение, предприятие, организация. Трябва ни война, която да обедини всички български племена, да разбие железния обръч на Византия около Новия Онгъл, да спрем развитието на християнството, което Византия използува, за да ни подяжда вътрешно. Й. Вълчев, СКН, 115. В края на XIV в. България е разяждана вътрешно от междуособици.
4. По отношение на вътрешния, интимен живот на някакъв колектив, с оглед на взаимоотношенията в някаква среда; вътре. Колективът им не е добър. Непрекъснато се ядат вътрешно. △ Ние вътрешно ще се оправим, не ни пречете.
5. Разг. С оглед на хората, тясно свързани или запознати много отблизо с живота, работите на някаква среда. Във всестранната кооперация пристигнаха съвсем малко нарядни стоки и на всички им се струваше, че не се разпределят справедливо, а по „вътрешно“. П. Славински, ПЗ, 250.
6. По своята външност, по своето съдържание. Книгата ми вътрешно представлява едно органично цяло, а не случайна сбирка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 6.
7. Прен. Вътре в себе си, в душата си; душевно. Кардашев вътрешно си каза, че ако би бил депутат, той непременно би си избрал най-далечното място от тая стихия. Ив. Вазов, Съч. X, 75. Молбата ми го смути — друго стихотворение той не знаеше. Вътрешно злорадствувах. Й. Попов, ЧП, 32. Андрей вътрешно кипеше от негодувание, но отвърна сдържано: — Това не зависи от нас, а от Вела. Тя иска ли? П. Славински,ПЗ, 279. След поражението на седми ноември Гараишнин бе вътрешно стреснат и уплашен, но не се издаваше. В. Геновска, СГ, 410.
8. По отношение на вътрешните органи. — Вътрешно страда нещо — му каза лекарят, — нещо като тифуса, и ще трябва да се гледа известно време. Ст. Даскалов, БМ, 269.
ВЪТРЕШНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира или се извършва в пределите на нещо; вътре-, напр.: вътрешномолекулярен, вътрешноклетъчен, вътрешноконтинентален, вътрешнопартиен.
ВЪТРЕШНОАРХИТЕКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до вътрешна архитектура. Вътрешноархитектурно проектиране.
ВЪТРЕШНОВИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Вътревидов. Вътрешновидова борба.
ВЪТРЕШНОГРА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в пределите на града. Вътрешноградските главни съобщителни улици свързват отделните градски части помежду им и с главния градски център. Т. Горанов и др., ПА, 118. Вътрешноградско пространство.
2. Който се отнася до дейност в града. Вътрешноградски транспорт.
ВЪТРЕШНОЗАВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в пределите на завод. Вътрешнозаводските пътища и площадки се озеленяват с висока и ниска растителност според функцията, която изпълняват. ВН, 1959, бр. 2438, 2. Вътрешнозаводският транспорт заема голям дял както в строителството, така и при оформянето на себестойността на продукцията. РД, 1959, бр. 300, 2.
2. Който се отнася до дейност в завод. Вътрешнозаводско планиране. Вътрешнозаводско съревнование.
ВЪТРЕШНОИКОНОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна икономика.
ВЪТРЕШНОКВАРТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на квартала. Едно от главните изисквания за правилно планиране на жилищните квартали е уедряването им, което .. позволява да се създават във вътрешнокварталното пространство зелени площи за отдих. Т. Горанов и др., ПА, 212. Вътрешнокварталните горски пояси се проектират в 1-2 реда и играят ролята на ветроломни пояси. М. Мичев и др., З, 169.
2. Който се отнася до дейност в квартала.
ВЪТРЕШНОКЛЕ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Вътреклетъчен. Противоп. извънклетъчен. У повечето животни и у човека представителите на различния пол се отличават по строеж на клетъчните ядра, които участвуват дейно в процесите на вътрешноклетъчния обмен на веществата и биосинтезата. ВН, 1961, бр. 3167, 4. Многобройни изследвания показват, че витамин В1 изпълнява важна задача при вътрешноклетъчната обмяна на въглехидратите. Б. Банков и др., ВВ, 27. Вътрешноклетъчно разпадане. Вътрешноклетъчно смилане.
ВЪТРЕШНОПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Книж. Който се отнася до дейност в партия. Вътрешнопартийни борби.
ВЪТРЕШНОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна политика. Какво мисля за нашия вътрешнополитически живот, казвам го [Илия Бешков] с карикатурите си. Ал. Гетман и др., СБ, 33.
ВЪТРЕШНОРО`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който съществува в рамките на рода, сред членовете на рода. Вътрешнородови традиции. Вътрешнородови отношения.
ВЪ`ТРЕШНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Пространство вътре в нещо. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. Цялата вътрешност на землянката е тъмна и само лицата са наполовина ярко осветени. Й. Йовков, Разк. I, 45. Вратата към вътрешността на етажа се отвори и на прага се показа Елеонора. Ем. Станев, ТЦ, 75. В тази полутъмна къщичка .. се върти — когато има мливо — един единствен камък .. Цялата вътрешност е облепена като с парцали от набрашнени паяджини. Б. Несторов, СР, 178.
2. Само ед. Територия, която се намира вътре в страната, не близо до границите й. За да .. се осигури участието на по-голям брой представители на събранието в Галац, Апостолът призовава с писмо от 6 септември 1869 г. представители и от вътрешността на страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 131. Малцина смелчаци се решавали да се заселят тук [в Цариград], като доведат семействата си от вътрешността, та прекарвали понякога по десет и по двадесет години, дори цял живот като гурбетчии. Т. Жечев, БВ, 8. Морските параходи са вече започнали да разтоварват стоки, които поема железопътната линия за вътрешността. А. Каралийчев, С, 140.
3. Само ед. Това, което се намира вътре в някакъв предмет или тяло. Лахо изля сока от ореха в „паницата“, изстърга месестата му вътрешност и я изсипа в сока. М. Марчевски, ОТ, 94. На елипсовидно трупче от явор или бук се прави страничен отвор, през който се изстъргва вътрешността. Ив. Коларов, Е, 13.
4. Само мн. Органи на човек или животно в гръдната или коремната кухина. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички жреци започнаха един през друг да гадаят. Й. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. На скара се пекат кебапчета, кюфтета, .., животински вътрешности и др. Л. Петров и др., БНК, 59.
ВЪТРЕШНОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на стопанство. Разположението на вътрешностопанските пътища .. трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията. М. Мичев и др., З, 146.
2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеустройство. М. Мичев и др., З, 36.
ВЪТРЕШНОСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който става, съществува в рамките на един съюз. Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.
ВЪТРЕШНОТЪРГО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна търговия. Вътрешнотърговска организация.
ВЪТРЕШНОЯ`ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.
ВЪТРОМЕ`Р м. Спец. Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
ВЪ`ТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането. Ив. Коларов, Е, 35. „Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, / най съм се на бас хванала, / .. / на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“. Нар. пес., СбВСт, 363.
ВЪ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вътък. Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки. А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх! .. Свети Константин иде! .. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.
ВЪЧЕЛОВЕ`ЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; въчеловеча` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Вчовечавам се.
ВЪ`ЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от въчеловечавам се.
ВЪЧЕЛОВЕ`ЧА` СЕ. Вж. въчеловечавам се.
ВЪШЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въшле.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`ШИ, -а, -е, мн. -и. Прил. от въшка. Въша гнида.
ВЪ`ШКА ж. 1. Малко безкрило паразитно насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Pediculus. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина, .., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци, .. — има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Нищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува. Д. Спространов, С, 120.
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни .., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“), .., щитоносната въшка („чернилка“). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
◇ Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Eriosoma lanigerum.
Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква пакост ни е доставила Америка. Г, 1906, бр. 21-22, 319.
Попови въшки. Диал. Овчарска торбичка.
> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза). Разг. Ирон. Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182.
Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.; Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти? .. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.
ВЪ`ШКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Въшлив. Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета — ще видиш въшкави и дрипави господиновци. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му. А. Каралийчев, НЗ, 132. Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен. Г. Стоев, Зав., 122. — Е — казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, — не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? — Изяде си късмета — вика Перо. Д. Вълев, Ж, 58.
◇ Въшкав с (от) пари. Разг. Неодобр.; Въшкав с мангизи. Жарг. Неодобр. Който има много пари; много богат. — Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм? К. Митев, ПБ, 347. Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар. Д. Цончев, ЧС, 149.
ВЪ`ШКАВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Въшльо.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪШКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Пренебр. 1. Разг. Въшльо. — Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар! Г. Крумов, Т, 147. — Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях — изказа съмнение началник-щаба. Сл. Трънски, Н, 614.
2. Диал. Въшкарник (в 1 знач.).
ВЪШКА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пренебр. 1. Разг. Въшлива дреха или място, където има въшки. Да надникнем в банята: „въшкарник“ — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек. А. Каралийчев, ПГ, 197.
2. Диал. Въшльо, въшкар. Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба. И. Петров, МВ, 182.
ВЪШКА`РНИЦА ж. Диал. Пренебр. 1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд).
2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪ`ШЛА ж. Разг. Пренебр. Въшлива жена; въшливка. Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). Джена настръхна, надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш! К. Петканов, ДЧ, 110.
ВЪШЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въше.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪШЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична. П. Вежинов, ВР, 44. Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник — .. — мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 176.
Прен. Руг. За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. — Старо, къде ще разпънат кожите ни? — обърна се той към Коритаров. — Кому е притрябвала въшливата ти кожа? X. Русев, ПЗ, 28. — Ти го спасяваш! — Ти го спасяваш! — шепнеше му тя. — А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 273.
ВЪШЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшльо.
ВЪШЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въшлив; малко, до известна степен въшлив.
ВЪШЛИ`ВКА ж. Разг. Пренебр. Въшла.
ВЪШЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на въшлив. Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена. ВН, 1952, бр. 172, 4.
ВЪ`ШЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек; въшливец, въшкар. — На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшльовци! Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). — Влезни де! Влезни, куче пияно! Нека влезне и онзи въшльо, който се гои, докато мъжете ни мрат по фронтовете. П. Здравков, НД, 76.
ВЪШЛЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от въшлясам като прил. В който, по който са се завъдили въшки. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъблякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници. К. Калчев, ЖП, 51. И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба. Л. Стоянов, X, 105.
— Друга (диал.) форма: въшя`сал.
ВЪШЛЯ`САМ. Вж. въшлясвам.
ВЪШЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; въшля`сам, -аш, св., непрех. Ставам въшлив. Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в различно време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот. Т. Харманджиев, КВ, 160. — Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал. Ем. Станев, ИК III и IV, 387. Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид, .., няма да се бръсна, .., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо. Сл. Македонски, ЕЗС, 38.
— Друга (диал.) форма: въшясвам.
ВЪШЛЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от въшлясвам.
— Друга (днал.) форма: въшя`сване.
ВЪШЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въшлив, въшкав. — Ой ми ва вази два роба, / .. / башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви. Нар., пес., СбНУ XXV, 120.
ВЪ`ШЧИЦА ж. Умал. от въшка.
ВЬОРС, вьо`рсът, вьо`рса, мн. вьо`рсове, след числ. вьо`рса, м. Диал. Наковалня. Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс. И. Петров, ЛСГ, 9.
— От тур. örs ’наковалня’.
ВЮРТЦИ`Т м. Минер. 1. Само ед. Рядък минерал, разновидност на цинковия сулфид, който се среща във вид на призматични кристали или иглести и лъчести агрегати.
2. Само мн. Отделни разновидности на този минерал.
— Фр. от собств.
ВЯ`ДАМ СЕ, -аш се несв. (диал.); вям се, вяде`ш се, мин. св. вя`дох се, прич. мин. св. деят. вял се, св., непрех. Разг. Вяждам се.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯ`ДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вядам се; вяждане.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯ`ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вям се, вяде`ш се, мин. св. вя`дох се, прич. мин. св. деят. вял се, св., непрех. 1. Разг. Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса сменяше с ечемик, ечемика с чисто жито. Й. Йовков, ПК, 181. — Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мочора. Ц. Гинчев, ГК, 84.
2. Прен. Разг. Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. Големецът бил изпърво добър, па като се вял, подкачил да върши зло. Ст. Младенов, БТР I, 406.
3. Диал. Врязвам се, впивам се в нещо. Въжето се вяло в плътта му до костите. Ст. Младенов, БТР I, 406.
ВЯ`ЖДАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вяждам се.
ВЯ`КВАМ, -аш, несв.; вя`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заяквам (Т. Панчев, РБЯд).
ВЯ`КВАМ СЕ несв.; вя`кна се св., непрех. Диал. Вяквам. Така се вякнал Крали Марко с Божа сила. Т. Панчев, РБЯд, 67.
ВЯ`КВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вяквам и от вяквам се.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
ВЯ`КНА. Вж. вяквам.
ВЯКЧА`. Вж. вякчавам.
ВЯКЧА`ВАМ, -аш, несв.; вякча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Заякчавам. Самата борба, която ни ся случва да претеглим, вякчава ни мускулите. Й. Груев (превод), КН 7, 120. С игра детето си точи и остри ума, опитва си и си вякчава силите. Й. Груев (превод), КН, 7, 120.
ВЯКЧА`ВАМ СЕ несв.; вякча` се св., непрех. Остар. Ставам як; заяквам. Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят, зачтото криво си мислят, че от въздух детето бръзо ся вякчавало. Й. Груев (превод), КН 7, 94.
ВЯКЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вякчавам и от вякчавам се.
ВЯЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. Той е едър, тлъст, с мазно лице, малко подпухнало и вяло. Л. Стоянов, X, 107. Избрах номера и след малко в телефонната слушалка прозвуча неговият глас — вял и гъгнав като никога. Помислих, че е неразположен или разстроен от нещо. Др. Асенов, СбСт, 183. Движенията й са вяли, тя е видимо грохнала и посърнала. Г. Караславов, Избр. съч. X, 169.
2. Прен. Който е лишен от изразителност; безизразен. Ако художникът-творец не изгради у себе си убеждението, че служи на народа, .. — сигурно ще остане недоволен за цял живот, а изкуството му ще бъде вяло, повърхностно, нетрайно. Ив. Димов, АИДЖ, 108. След Войдан говориха и други боляри и отци .. Царят прекъсна вялите им речи. М. Смилова, ДСВ, 204.
3. Прен. Който протича или се извършва мудно, монотонно и безинтересно. Над тези вестници, разхвърляни по масите в кръчмарницата, клиентите се застояваха .. Така постепенно и през най-вялите часове, кръчмата се оживяваше .. и на кръчмаря ставаше по-весело. Г. Караславов, ОХ IV, 345. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.
4. Рядко. За човек — който е лишен от бодрост, живот, енергия; отпуснат, апатичен. Павел седеше на судурмата пред къщи, вял, тежък, гледаше лениво полето. Елин Пелин, Съч. III, 46.
— От рус. вялый.
ВЯ`ЛО нареч. Книж. 1. Без бодрост, живост, енергия; отпуснато, апатично. Войниците видяха подпоручика, повдигнаха се мързеливо и вяло отдадоха чест. Д. Кисьов, Щ, 192. Слугите се движат вяло, флегматично — между кухнята и палатката на доктора. Л. Стоянов, X, 91. Пък и работата по изборната борба се водеше вяло, без страст, без план — ей тъй, някак от само себе си. Г. Караславов, СИ, 147. Хората се бяха отдали на подготовката за акцията, но вършеха това някак вяло и неохотно. Д. Димов, Т, 562-563. Вечерта [писателите] щяха да прочетат с безизразни гласове по нещо, вяло щеше да им изръкопляска салонът. Ч. Шинов, БС, 42.
2. Без изразителност; безизразно. Набързо и вяло, със сухи думи, като не се доизказваше, разказа за отчаянието на въстаниците. П. Стъпов, ЖСН, 278. В танцувалния салон останаха да се въртят около десетина двойки и музиката, която по-рано свиреше тържествено и с подчертан такт, сега провлачваше и свиреше вяло. Д. Ангелов, ЖС, 227.
3. Мудно, монотонно и безинтересно. Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните .. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Този ден учебните часове минаха вяло. Тъкачев предаваше урока и мислеше за родителите си, за писмото, за отговора, който очакваше от баща си. Г. Караславов, ОХ I, 223. Целият ден мина вяло и скучно. Младежите напразно се опитваха да танцуват или да играят хоро. И. Петров, МВ, 158. Обядът мина някак вяло, без настроение. П. Стъпов, ГОВ, 75.
ВЯ`ЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вял. Вялост и умора започваха да витаят над всички. Ем. Станев, ИК II, 236. Умората и вялостта, които по-рано се надвиваха от вярата и въодушевлението, сега изпъкнаха ясно върху лицето му. Л. Стоянов, Б, 127. С тоя отпечатък от вялост на лицата и на облеклото, който дава затворът, те спазваха ония черти от сила и хубост, които бяха получили от планинската природа. К. Величков, ПССъч. I, 117.
ВЯМ СЕ. Вж. вядам се и вяждам се.
ВЯ`РА, мн. (рядко) ве`ри, ж. 1. Само ед. Убеждение в съществуването, осъществяването или истинността на нещо, основано на знания или опит. Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — .. изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край. Елин Пелин, Съч. III, 32. Има песни, в които гърми ритъмът на Новото, в които гори вярата във Великото. Хр. Смирненски, Съч. III, 236. О, светла вяра в новия живот, / как сгряваш и повдигаш ти сърцата! Д. Дебелянов, С 1936, 63. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от челик. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Може би искате / да я сразите / моята вяра / във дните честити, / моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, / живота по-мъдър? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29.
2. Само ед. Обикн. с предл. в или (диал.) у. Увереност в честността, искреността, добрите намерения на някого; доверие. — От града направо при тебе идвам. Тук другиму вяра нямаме. Г. Алексиев, РН, 70. — Ако искаш, седни и преброй своите пари. Захарий не рачи. Той имаше пълна вяра в брат си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 65. Светът привикнал хомот да влачи, / .. / лъжливи уста слуша със вяра: / Мълчи, моли се, кога та бият. Хр. Ботев, Съч., 1950, 26-27. „Боже ле, мили божице, / у брата вера да немаш, / че си ме брата излъга.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 231.
3. Само ед. Обикн. с предл. в, на. Увереност в способностите и възможностите на някого или нещо; доверие. Несигурното положение на княжеството не вдъхваше вяра на никоя голяма банка: България можеше да намери само лихоимци, но не и сериозни заемодавци. С. Радев, ССБ II, 524. У него се събуждаше вярата в собствените си сили. Й. Йовков, Ж 1945, 97. Старите изпърво ни нямаха вяра, бяха против отделна младежка
