Речник на българския език/Том 2/681-700
ВЪЗСВЕ`ТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Който е по-светъл от обикновеното или отколкото се очаква. До масата на гемиджиите се приближи млад, спретнат момък. Под феса му се подаваха няколко възсветли къдрици. Д. Спространов, С, 49. Възсветли очи. Възсветли дрехи.
ВЪЗСЕ`ДВАМ, -аш, несв. (диал.); възсе`дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възсе`днат, св., прех. Възсядам. Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 9. възседвам се, възседна се страд.
ВЪЗСЕ`ДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възседвам; възсядане.
ВЪЗСЕДЛА`ВАМ, -аш, несв.; възседла`я, -а`еш, мин. св. възседла`х, св., прех. Диал. Оседлавам. Свети Георги коня кове, / коня кове възседлава. Нар. пес., СбНУ IV, 22. възседлавам се, възседлая се страд.
ВЪЗСЕДЛА`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възседлавам и от възседлавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЕДЛА`Я. Вж. възседлавам.
ВЪЗСЕ`ДНА. Вж. възсядам и възседвам.
ВЪЗСЕ`ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; възсе`пна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. възсе`пнат, св., непрех. Поет. Сепвам се. Пронизва болка кърваво сърце, / възсепва се душата плаха / и сили се, в желания накипели, / отдавна скършени криле / напразно да размаха… Й. Йовков, Худ., 1907, кн. 6, 2. Вълните се гонят и в шум монотонен / гърмят, изведнаж се възсепнат и с плясък / задавен клокотят. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 80. Над майката земя / надвисва ураган, .. / .., / а майката земя възсепва се сама, / потъпкала греха, отърсила срама. Хр. Смирненски, Съч. I, 100. Снежинки като парашути / заваляха, / градът възсепна се, зачуди / се в уплаха. Хр. Радевски, Избр. пр II, 89.
ВЪЗСЕ`ПВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от възсепвам се.
ВЪЗСЕ`ПНА СЕ. Вж. възсепвам се.
ВЪЗСИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, близък до сив или в цвета на който има сива отсянка. Очите му гледат меко, .., тънките му устни са червени, възсив мъх се свлича по сколуфите му. З. Сребров, Избр. разк., 70. Тя беше дребна жена .., с дълъг нос и тънки, стиснати устни, очите й бяха възсиви и погледът им беше някак бавен, тежък. Д. Талев, И, 301. Горе, по царския път, изтрака военна талига, повдигна овлагнала от росата прах и сякаш пак я сложи на мястото й, сега възсива и рохка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5.
ВЪЗСИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възсив. В пространната нива цъфтеше цвеклото. Хиляди и хиляди скромни възсивички цветчета, наредени на китки по дългите стъбла, се усмихваха свенливо на целия свят. П. Бобев, ЗП, 99.
ВЪЗСИ`ВКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко сивкав. Лицето й беше все тъй прибледняло, изглеждаше и възсивкаво поради възмургавата й кожа. Д. Талев, ПК, 340.
ВЪЗСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до син или в цвета на който има синя отсянка. Откъм къщи влиза чорбаджи Петко .. Над копринена котнияна антерия облякъл сукнена салтамарка, възсини сукнени потури, препасал също тъмен пояс. П. Тодоров, Събр. пр II, 334. Той беше с въздълго мургаво лице, .. Странна черта придаваха на това строго лице големите черни очи, които се покриваха от възсини клепачи и редки ресни. А. Страшимиров, А, 87. С голяма известност сред туристите се ползува живописното езеро Миватън в северна Исландия, .. Това плитководно езеро с множество острови се отличава с необикновено чистата си вода, която дори изглежда възсиня. С. Кюпрюбашиев, И, 50. Отблизо морето ся види да няма никаква боя, ала отдалеч то има възсиня или бледнозелена боя. Ч, 1872, бр. 13, 686.
ВЪЗСИ`НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко синкав. Окъсели бяха ръкавите й, та ръцете й стърчаха напред голи, корави и възсинкави, с изпъкнали жили. Д. Талев, И, 301. До скрина седеше леля Танаска, плетеше чорап и беззвучно шепнеше нещо с тънките си възсинкави устни. А. Гуляшки, ЗР, 208. В тъмната планинска нощ отново се появяваше възсинкавото загадъчно сияние — кротко и спокойно като луната. Н. Хайтов, ПГ, 80.
ВЪЗСИЯ`ВАМ, -аш, несв.; възсия`я, -я`еш, мин. св. възсия`х, св., непрех. Поет. Засиявам силно. Запролети се горе в планината, / вършини снежни в блясък възсияха, / усмихна се небето — от чело му / се облачните бръчки разпиляха. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Там, където първом зърна / слънце в ясен ден огряло / и небето модросиньо / с рой звездички възсияло; / .. / там е, галено детенце, / твойта хубава родина. Ст. Чилингиров, СБД, 9. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй. П. К. Яворов, Съч. I, 32.
ВЪЗСИЯ`ВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от възсиявам.
ВЪЗСИЯ`Я. Вж. възсиявам.
ВЪЗСКИ`С м. Остар. Ферментация. Человеци ся насадили виноград, тъпкали гроздето, предали виноградний сок на възскис, прецедили виното. Ч, 1871, бр. 8, 228.
ВЪЗСЛА`Б, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се очаква. Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа. З. Сребров, Избр. разк., 182-183. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка. П. Льочев, ПБП, 4. Тъничек бе малко и възслаб бе, ала се` можеше да се смята за ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174.
ВЪЗСЛА`БИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възслаб. На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице. Д. Спространов, С, 288. Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
ВЪЗСЛА`ВА, мн. няма, ж. Ритор. Прослава. Тя не е само ода за възслава на Хаджи Димитра, а и пророческо проникване на поета в своята собствена чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 173. Тихо апостолите запели Хаджидимитровата песен за негова възслава. Ст. Станчев, ПЯС, !9.
ВЪЗСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Ритор. Който възславя; хвалебствен. И паднаха на колене, възславен / химн магите подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас — / „Небесний цар е в земния избавен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187.
ВЪЗСЛА`ВЯ. Вж. възславям.
ВЪЗСЛА`ВЯМ, -яш, несв.; възсла`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ритор. Прославям. Мила си ми, родна земьо! .. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото, .., и в есента, .. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов. Ст. Станчев, ПЯС, 7. А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, — / народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сирашки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. В подобните на вас небето се оглежда, / ..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 196. възславям се, възславя се страд. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида .. Най-нови са съвременните песни, .. и трудовите песни, в които се възславя свободният труд. Христ. VI кн, 4.
ВЪЗСЛА`ВЯНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възславям и от възславям се; прославяне.
ВЪЗСЛА`ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Който е малко, леко сладък. От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани, от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н. Л. Мелнишки, С, 9. Възсладък хляб. Възсладък компот.
ВЪЗСЛА`НЯМ, -яш, несв.; възслоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Облягам; възслонявам. Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица. Й. Груев, (превод) КН 4, 23.
ВЪЗСЛА`НЯМ СЕ несв.; възслоня` се св., непрех. Остар. и диал. 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. Ала Донка го извика и той доде и се възслони воз градинския стобор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106.
2. Прен. Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони. Т. Влайков, Съч. III, 263.
ВЪЗСЛА`НЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възсланям и от възсланям се; възслоняване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395.
ВЪЗСЛОНЯ`. Вж. възсланям и възслонявам.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ, -аш, несв.; възслоня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възсланям.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАМ СЕ несв.; възслоня` се св., непрех. Остар. и диал. Възсланям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЛОНЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възслонявам и от възслонявам се; възсланяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСТАНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възстановя като прил. 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид. Ст. Михайлов, БС, 174. Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант. △ Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.
2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. Населението се радваше на възстановените си свободи. △ Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.
ВЪЗСТАНОВЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възстановяване. Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита, .., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползуваме за възстановение на живота му почти изключително от анекдотични бележки. Ив. Шишманов, СбНУ XVIII, 254. За възстановението на старото благочестие [императорът] осъдил Йонна Хуса на смъртно наказание. Д. Писарев, УЖ (превод), 44.
ВЪЗСТАНОВИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което прави нещо, обикн. разрушено, унищожено, да добие отново предишния си вид. И ето, на около километър от спирката той открива 7 повредени релси, повреда, която преди два часа не е съществувала .. Той трябва да реши или да изчака това време тук, да спре идващия влак и после да отиде на спирката за бригадата възстановители .. Или незабавно да изтича за бригадата. РД, 1950, бр. 268, 6. Възстановителите на българското царство, братята Петър и Асен, щом провъзгласиха българското царство независимо, изведнъж се постараха да си възвърнат и самостоятелността на българската черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 35. Метхат паша, смятан от турското правителство за человек с гений, почти като възстановител на България, биде наименован за управител на Туна-Велаети на 1863 г. ДЗ, 1868, бр. 19, 74.
ВЪЗСТАНОВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е предназначен за възстановяване. Началникът на плановото бюро е мъж на средна възраст, .. През цялата война е бил офицер .., а сега командува възстановителната работа във Вроцлав. Н. Фурнаджиев, МП, 81. За първи път предлагаме .. и практически средства за гимнастика преди започване на работната смяна и за възстановителна гимнастика, т.е. гимнастика след приключване на работната смяна. Ив. Мангъров и др., ПГ, 3. Сънят е най-естественото физиологично средство за възстановяване на силите, .. „сладък сън“ — след умора, .., „възстановителен сън“ — след болест и т.н. Пр, 1952, кн. 6, 34. Възстановителна хирургия.
2. През който някой или нещо се възстановява. Възстановителен период след тежко боледуване. Възстановителна ваканция.
ВЪЗСТАНО`ВКА ж. Книж. Възпроизвеждане, възстановяване. Той започна собствено разследване на престъплението, след като следователите подминаха с мълчание идеята му за възстановка на разговора между министъра и партийни активисти. ДТ, 200, бр. 289, 3. Възстановка на събитията в деня на убийството.
ВЪЗСТАНОВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възстановяване. Но Арсениев .. не падна духом, .., а, наопаки, със същото постоянство и с удвоена енергия се залови за възстановлението на потъпканата законност и свобода. Ал. Константинов, Съч. I, 30. Трябваше да се опитат решително за възстановлението на прежното положение. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Отменението на конституцията .. принуждава Каравелова да се оттегли в своята родина в Източна Румелия, .. След възстановлението на конституцията Каравелов скоро отново става министър-председател. Пряп., 1903, бр. 89, 3. Питанието или хранението е необходимо за човеческия живот, за поддържанието на здравето, за възстановлението на силите. Знан., 1875, бр. 13, 199. Павликиените били убеждени, че господствующата черкова, т.е. Византийската повредила и развалила първобитното християнство, към възстановлението на което те са се стремили. ПСп, 1871, кн. 4, 52.
ВЪЗСТАНОВЛЯ`. Вж. възстановлявам.
ВЪЗСТАНОВЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възстановля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възстановявам. Повече от сякой други народ румъните тряба да земат бележка от това заевление [на унгарците], защото то възстановлява историческата истина, че тяхната кръв, а не кръвта на унгурите, са е проливала за спасението на човечеството и цивилизацията от варварските орди на Гюл Баба. НБ, 1877, бр. 60, 233. възстановлявам се, възстановля се страд.
ВЪЗСТАНОВЛЯ`ВАМ СЕ несв.; възстановля` се св., непрех. Остар. Книж. Възстановявам се. Патриаршеската разпря най-после ся обърнала на разпря черковна и макар след Фотиевата смърт препирнята да беше поутихнала, нъ общението между изток и запад пак ся не възстановляваше. Д. Душанов, ИПХЧ, 117.
ВЪЗСТАНОВЯ`. Вж. възстановявам.
ВЪЗСТАНОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възстановя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо разрушено, унищожено или увредено да добие отново предишното си състояние, предишния си вид; възобновявам. Той беше започнал да възстановява стара стенопис от лявата страна на олтара. А. Гуляшки, ЗР, 60. Преди 120 години, когато градът все още имал важно стратегическо значение като кръстопът, .., Хюсеин паша възстановил една част от старата и достроил новата част от крепостта. Н. Стефанова, РП, 88. Всички жени се бяха струпали около старата колиба, която отново възстановяваха. Г. Белев, ПЕМ, 110. Те [поляците] събарят онова, което не може да се спаси и се готвят да възстановят старата Варшава. Н. Фурнаджиев, МП, 72. // Набавям отново или връщам нещо, което е изразходвано или изгубено. В къс срок трябваше да възстановя взетите суми. △ Накараха го да възстанови откраднатите вещи.
2. Правя нещо (обикн. физическо или душевно състояние) отново да съществува, да се появи; възвръщам. Той имаше на разположение два месеца, в които трябваше да възстанови напълно здравето си. Д. Кисьов, Щ, 296. Приет в голямо количество той [чаят] разхлажда, намалява жаждата и възстановява силите на физическите работници. Ал. Гетман, ВС, 35. Ефендията току-що бе написал две големи страници и .. ги сочеше като безспорен следствен материал срещу Лазара Глаушев. Беше доволен от работата си и бе възстановил отново своето самочувствие на ловък, изкусен следовател. Д. Талев, ПК, 719. — Като променя обстановката, .. — може би ще възстановя душевното си равновесие. О. Василев, Л, 31. Възстанових доброто си настроение. △ Новото правителство възстанови законността и демократическите свободи в страната. △ Възстановявам реда.
3. Започвам отново някакво прекъснато отношение; възобновявам. — Когато ти се отдели от нас при село Веселин, ние поседяхме там още три денонощия в една плевня. Не можахме да възстановим връзката с отряда. П. Славински, ПЗ, 138. В душата й се промъкна съмнение защо Райна, .. така неочаквано възстанови прекъснатите си връзки с нея. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Двете страни възстановиха дипломатическите си отношения. △ Възстановиха старата си дружба.
4. Правя нещо (спомен, минало събитие, случка, преживяване и под.) отново да се появи в съзнанието ми; възобновявам, възкресявам. Въображението му възстанови живо унизителната картина в градината. Той, поручик Балчев, когото никой досега не бе дръзнал да оскърби, беше бит от някакви гамени! Ем. Станев, ИК I и II, 109. Сънят му се изпълняше със същите картини и на сутринта той със същото вълнение се мъчеше да възстанови сънищата си с най-малките им подробности. Й. Йовков, Разк. I, 49. Кънчо захваща да мисли и да си спомня за своята годеница. Но мислите му не вървят, не се лепят, а въображението му, за чудо, не може да възстанови у него нейния образ. Т. Влайков, Мис., 1890, кн. 3-4, 241. възстановявам се, възстановя се страд. — Обстрелват полето зад нас… и някой снаряд е скъсал кабела… — Да се възстанови веднага! — заповяда той остро. П. Вежинов, ЗЧР, 177. Името на главния герой [на легендата] се е изгубило и може да се възстанови само от действието, което му се приписва. СбНУ II, 133.
ВЪЗСТАНОВЯ`ВАМ СЕ несв.; възстановя` се св., непрех. 1. За състояние или за отношение — отново започвам да съществувам след период на временно изчезване или прекъсване; възвръщам се, възобновявам се. Душевното равновесие ми се възстанови и нервите се поуспокоиха сред окръжающата тишина. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Неговите [на язовеца] навици, сякаш забравени през време на съня, бързо се възстановиха. Той тръгваше на лов винаги в един и същ час, }грибираше се редовно на зазоряване. Ем. Станев, ЯГ, 83. След като тия дълго премълчавани думи бяха казани, мъглата между приятелите като че ли се пръсна .. Между тях се бяха възстановили старите другарски отношения и сега и смехът бе по-искрен, и усмивките по-сърдечни. П. Вежинов, СО, 173.
2. За човек или за друг жив организъм — придобивам отново предишното си състояние или предишния си вид, които временно съм бил изгубил. В първите три дена след тръгването ни от Хавър, около три четвъртини от пътниците се натъркаляха от морската болест, а някои се възстановиха едва в последния ден на пътуването ни, като наближихме американския бряг. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32.
— Друга (остар. книж.) форма: възстановля`вам.
ВЪЗСТАНОВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възстановявам и от възстановявам се. — Слушай; целта на тайния съзаклятнически комитет е възстановяването на българската държава с всичкото й великолепие и мощ! Ст. Дичев, ЗС I, 416. Не бяха минали две седмици от заминаването на Стойко Върбанов за Търново и в Караач се получи княжеският манифест за възстановяването на конституцията. В. Геновска, СГ, 211. С възстановяването на телесното му здраве възстановяваше се още по-бързо и душевното му здраве. Д. Талев, И, 294. В основата на вегетативното размножаване стои способността на растенията към регенерация (възстановяване). Д. Георгиев и др., ХР, 10. Възстановяване на историческите и архитектурните паметници.
ВЪЗСТА`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много стар. Между жените имаше и бременни, .., имаше и възстари невести с хлътнали очи и черни забрадки, но нито една млада и хубава жена. А. Христофоров, А, 49. Секретарят на околийския комитет, един сух, възстар, но енергичен и начетен шивач, разбра какво може да стане от младото селянче. Г. Караславов, СИ, 281. На съседната маса шуми семейство ..; две възстари жени, друга по-млада, навярно дъщеря или снаха с двегодишно дете и със съпруг. К. Константинов, ПЗ, 119. На пейката до мен сядат двама възстари мъже с побелели коси. Л. Стоянов, X, 156.
ВЪЗСТА`РИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възстар. Стаичката .., беше в съседство с къта, в който живееше сама-саменичка собственичката на тоя дом — възстаричка съсухрена женица. Б. Обретенов, С, 61. — Нонке, време е вече да се ожениш! — Хайде де, намери ми един хубав възстаричък ерген. К. Петканов, ДЧ, 153. Един възстаричък фелдшер с уморено, посивяло лице и две медицински сестри едва смогваха да превържат ранените. Ив. Мартинов, ПМ, 10З.
ВЪЗСТЕ`ГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-стегнат от обикновеното или отколкото се очаква.
ВЪЗСТЕ`ГНАТО. Нареч. от възстегнат.
ВЪЗСТРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е доста, твърде странен. Тя наблюдаваше един възстранен тип със съмнителен вид и гузен поглед, който от половин час висеше пред къщата.
ВЪЗСТРА`ННО. Нареч. от възстранен. От свода до основите мостът бе обрасъл в треволяк, край зидарията белееше говежди череп .. Магарешки трън бе пробил бялата кухина, възстранно навървил се там. Р. Сугарев, СС, 125.
ВЪЗСТУДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-студен от обикновеното или отколкото се очаква. Не намираш ли, че чаят, който току-що ни сервираха, е възстуден.
ВЪЗСТУДЕ`НО. Нареч. от възстуден. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде е по-студено от обикновеното или отколкото се очаква. Щом спрат парното в спалнята през нощта става възстудено.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-студено от обикновеното или отколкото се очаква. Пусни, ако обичаш отоплението в колата, защото ми стана възстудено.
ВЪЗСУ`КВАМ, -аш, несв.; възсу`ча, -еш, мин. св. възсу`ках, св. Диал. 1. Прех. Завивам нагоре нещо (обикн. мустак), като го усуквам; засуквам4. Една заран, когато си бе облякъл вече блестящия мундир и възсукал черните мустачки с маджарска помада, денщикът му доложи, че някаква млада госпожа пита за него. Ив. Вазов, Съч. XI, 179. Отдире му изпъчений стражар / мустак възсуква и поглежда строго. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65.
2. Прех. Завивам нещо (ръкав, крачол и под.) нагоре; запретвам1. Един овчар — възсукал крачоли, наметнал ямурлук — стои пред стадото си. Ил. Волен, МДС, 245.
3. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам2, възвивам, извивам1, възсуквам се. — Кой да отиде? Ти сам иди! Промени си дрехите, слез полека, полека през скришния път, възсучи към нивята. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 35. възсуквам се, възсуча се страд. от възсуквам в 1 и 2 знач. Мустачките му порасле толкова, колкото да могат вече да се възсукват. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19.
ВЪЗСУ`КВАМ СЕ несв.; възсу`ча се св., непрех. Диал. 1. Изменям посоката на движението си, като правя завой, за да се скрия; възвивам, възсуквам. Щом поисках да се възсуча зад едно дърво, ето че едни бели ръце се обвиха около врата ми и ме притиснаха на пълнички, силно затуптели гърди. Св. Миларов, СЦТ, 152. Ако да не бе пристигнал да ся възсучиш там в онзи завой на улицата, щеше да правиш сега поклони пред Бога. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 128.
2. Извивам се. Разсърди са бял Димитър, / .. / че извади тънка сабя .. / .. / възвъртя са, възсука са, / че изсече триста души. Нар. пес., СбНУ XXVI, 60. Фанаха го, свързаха го, / свързаха го със синджири, / със синджири и коприна .. / Разсърди се Марко Краляв, / възвъртя са, възсука са, / че изкъса синджирите. Нар. пес., СбНУ XXVI, 138. • Обр. Разбра са, че добромисленици някои на съветника искали да бъде редакцията му бурмалия, за да ся възсуква и разсуква, според кога както им скивни. Г, 1863, бр. 10, 73.
ВЪЗСУ`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възсуквам и от възсуквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСУ`Х, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-сух от обикновеното или отколкото се очаква. Беше възсух, кокалест, изпечен, с увиснали мустаци. Й. Йовков, ПГ, 165. На една от тия станции се качва в моето купе един млад поп, с бледно, възсухо лице. Ив. Вазов, СНЖ, 48. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Ем. Манов, БГ, 76. Платото на прериите при Високата равнина има надморска височина от 600 до 2000 м. Поради възсухия си климат то до неотдавна е представлявало велико царство на тревите. Л. Мелнишки, ПП, 106.
ВЪЗСУ`ХИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възсух. На тазгодишния вестникарски събор особено привличаше вниманието на всички един средновисок, възсухичък старец с побеляла коса и брада. СбЦГМГ, 57.
ВЪЗСУ`ЧА. Вж. възсуквам.
ВЪЗСЪЗДА`ВАМ, -аш, несв.; възсъзда`м, възсъздаде`ш, мин. св. възсъзда`дох, прич. мин. св. деят. възсъзда`л, св., прех. Книж. 1. Правя нещо да се появи отново във вид, в който е съществувало преди, повтарям нещо, както е било; възпроизвеждам. Аз живеех с тия исторически сенки и моята мисъл възсъздаваше гордите зидове със зъбци, с кули и бойници. Ив. Вазов, Съч. XVII, 143-144. Мозъкът му постоянно се опитваше да възсъздаде картината на бягството. Ем. Станев, ВТВ, 43.
2. Творчески предавам, представям нещо наблюдавано, чуто или преживяно; пресъздавам, възпроизвеждам. В одата „Паисий“ израства обаятелният образ на атонския монах, наведен над масата пред жумяща лампа, отдаден изцяло на своята идея да възсъздаде славното минало на народа си. Лит. X кл, 197. // За човек на изкуството — предавам, изобразявам действителността в художествени образи; възпроизвеждам. Пръв той измежду поетите на новото време <iсе откъсва от неискрената и подражателна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин. М. Арнаудов, Г, 76. Досега само един български писател, Веселин, .., е смогнал да вникне в любовта на нашия селянин и да я възсъздаде с такъв свенлив реализъм, както сам народът я възсъздава в своите песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. По своята природа най-реалистичното от всички изкуства, театралното, .. — най-силно се противи на всяка абстракция, тъй като „театърът е преди всичко изкуство на актьора, който възсъздава живи човешки характери, човешки живот“. Н. Лилиев, Съч. III, 171. Народната поезия е възсъздала великолепно характера на тие три величествени и хубави реки. Знан., 1875, бр. 1, 13. възсъздавам се, възсъздам се страд. Трябва да се възсъздаде [в превода] повишената вълнуваща интонация на оригинала, от чийто текст не бива да се допуща никакво отклонение: да не се заменят простите негови думи с дълги тиради. Н. Лилиев, Съч. III, 101.
ВЪЗСЪЗДА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възсъздавам и от възсъздавам се. Чрез възсъздаване на миналото — безгрижните детски дни — и съпоставянето им с послешните дни на живота и грижите — на читателя се дава да види и почувствува оная пропаст, що дели тези два бряга и която докарва нерядко до тъжни размисли. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 331. При прегледванието им [на материалите] и при подробното им изучаване ще се види, че те могат да бъдат използувани в трудовете за възсъздаване, възстановление и построение както на стария съд у нас, така и на тоя от обичаен характер през време на турското владичество. СбНУ XXXIII, б. с. Действителността е единствената и неизменна основа на всяко изкуство. Само нейното художествено възсъздаване може да упражни върху чувствата и въображението трайно и силно въздействие. Б. Ангелов, ЛС, 10.
ВЪЗСЪЗДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възсъздаване. Те и техните постъпки би му доставяли удоволствие, само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. За да не бъдем обаче и към тях хора несправедливи, ний земаме да им разправим, че препирнята е полезна за общественото развитие, за нравственото пък възсъздание изобличението на пороците е необходимо. Г, 1863, бр. 7, 56.
ВЪЗСЪЗДА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Индив. Лице, което възсъздава. Тия чувства и вяра са възпитани у нас .. от европейските велики учители и възсъздатели на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 37.
ВЪЗСЯ`ДАМ, -аш, несв.; възсе`дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възсе`днат, св., прех. 1. Качвам се върху нещо или някого и сядам върху него, като го обкрачвам; яхвам. Мутовото магаре спокойно си зобаше от царския трън. Без много да му мисля, изтичах до него, бързо го възседнах, притиснах колене и го смуших с пирона, който винаги носех в джеба си. Г. Белев, ПЕМ, 106. Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа, веднаж черква пусна, пак нова служба захвана. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Мешинен мех, напълнен със сено и тъй добре съшит, че да не проникне нито капка вода, набързо помага на скитите да преминат реката. Скитът възсяда такъв един мех, връзва го за конската опашка, .. и по тоя начин използува коня като кораб с платна. А. Каралийчев, В, 130-131. Ще възседне стария велосипед, няма да върти бързо, .. Свикнал е да кара бавно, спокойно. Сл. Македонски, ЕЗК, 157. Аскерлиите в горнята махала бяха възседнали няколко бедни селяни да ги пренасят през калта. НБ, 1876, бр. 56, 219.
2. Прен. Поставям някого в положение на подчинение; потискам, угнетявам. Майките няма с какво да нахранят децата си. .. Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб… Ето това докарва кликата, която днес е възседнала целия български народ!… Д. Димов, Т, 305. — Чорбаджилъка на дяда си ли му се ще да си повърне или ни дири отнейде слабото място да ни възседне: турил е този синковец нещо на око… П. Тодоров, Събр. пр II, 336. възсядам се, възседна се страд.
◇ Тъй намерих кон, тъй го възседнах. Диал. Постъпих така, както ми се удаде случай.
ВЪЗСЯ`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възсядам и от възсядам се.
ВЪЗТВЪ`РД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-твърд от обикновеното или отколкото се очаква. В селото нямаше фурна и хлябът, който се докарваше чак от окръжния град обикновено биваше възтвърд. △ Кладенчовата вода най-често е възтвърда.
ВЪЗТЕ`ЖИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки. Умал. от възтежък. Възстаричък, възтежичък е, ама се върти като пумпал. Г. Караславов, Избр. съч. II, 114.
ВЪЗТЕ`ЖКО. Нареч. от възтежък. Наистина той беше оплешивял, изглеждаше подпухнал и дишаше възтежко, но какво? А. Гуляшки, Л, 113. Ей го, върви той бавно и възтежко из сокаците на горна махала с големия рабушчийски тефтер под мишница. Т. Влайков, Пр I, 100. Влезе дядо Райчо и възтежко поздрави. А. Страшимиров, А, 549.
ВЪЗТЕ`ЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Който е по-тежък от обикновеното или отколкото се очаква. Той вървеше бавно, като се клатушкаше леко с цялото си едро, високо, възтежко тяло. Г. Караславов, ОХ II, 499-500. Да ви кажа ли, човек с ямурлук някак по-тежко се чувствува и стъпката му става някак по-възтежка. Й. Радичков, ББ, 7. Той беше от ония едри, големи, малко бавни и възтежки наглед хора, които не обичат много да говорят. Ст. Даскалов, СЛ, 353. Обичната тема на проповедите им [на доминиканците] били известните сношения на Фридриха с мохамеданските владетели; .. От всичките тези неопровержими и достоверни факти усърдните калугери изваждали възтежкото заключение, че Фридрих свършено се отрекъл от християнството. Д. Писарев, УЖ (превод), 34. „Да даде Господ, драгинчо, / три години болен да лежиш, / да лежиш, да не стануваш, / със сламка да се подпираш / и тя да ти е възтежка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 229.
ВЪЗТЕ`СЕН, -тя`сна, -тя`сно, мн. -те`сни, прил. Който е по-тесен от обикновеното или отколкото се очаква. Поизвехтялата й рокля беше възтясна в кръста и плътно се врязваше в бедрата. Ст. Марков, ДБ, 31. Отстрани по тревата ергените бавно пристъпваха — с престегнати в червени пояси кръстове, .., с развени абички и с черни възтесни потури, стегнато закопчани от глезените до кондурите у едни, а у други свити в бели навои. А. Страшимиров, ЕД, 117. Имаше лице на добряк — кръгло, малко грубичко, с възтесни цепки на очите. П. Вежинов, ДБ, 8. „Не съм бегал, ни съм се уплашил, / ала тува арап че пресречам. / У град сокачини су възтесни, / нема дека саблю да размаам.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 52. Възтесен отвор.
ВЪЗТО`К, мн. няма, м. Остар., сега поет. Изток. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. На далечний възток два стари монголски народа, китайците и японците, ся намирали на такава степен в образованост, каквато не могла да ся предполага преди няколко время. Лет., 1874, 140. Обичам те, долино моя хладна, / .. / Възток ли, запад ли изгрей пламливо — / ти каниш ме приветливо на гости. Ив. Вазов, Съч. II, 14. Преди да побелей възток, / спре дъжд, задуха изведнъж южнякът. К. Христов, ЧБ, 273.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`к.
ВЪЗТО`ПЛО. Нареч. от възтопъл. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. В стаята е възтопло.
2. С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му е по-топло от обикновеното или отколкото се очаква. Стана ми възтопло.
ВЪЗТО`ПЪЛ, -пла, -пло, мн. -пли, прил. Който е по- топъл от обикновеното или отколкото се очаква. Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда… Т. Влайков, Пр I, 15.
ВЪЗТО`РГ, мн. -зи, м. 1. Силно повишено чувство, свързано с изживяване на висше удоволствие, голяма радост или висока степен на удовлетворение от някого, от нещо. Сам бях обзет от силно вълнение, едно смесено чувство на скръб, благоговение и възторг, защото пред мене възкръсваше далечен спомен, и тъжен, и хубав. Й. Йовков, Разк. III, 75. Иска ти се да снемеш шапката си, да я подхвърлиш нагоре от възторг. За кой българин Балканът не е живо същество? Ем. Станев, ЯГ, 102. Той се засили, подскочи нагоре и изведнъж се намери върху масата. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг и ревнаха с цяло гърло: — Ялаа! Браво, Панкоо! Д. Ангелов, ЖС, 388. После отново тръгнахме из улиците на нощния Париж. Аз бързах да намеря предишните възторзи, да вкуся отново смътния и тревожен чар на всеки ъгъл. К. Константинов, ПЗ, 175. Гилдейски надпрепускания с кораби ще станат идущата неделя срещу пристанището Марблхед; и вий сам можете да видите какъв е народний възторг, който се предизвиква от тия събития сега, в сравнение с онзи, който се е проявявал при таквиз случаи във ваше време. ССГ (превод), 131.
2. Обикн. мн. Външна изява на такова чувство, изразено обикн. с възгласи. Признателността на колегите и възторзите на публиката са ми бивали единствената награда. Ив. Димов, АИДЖ, 108. В същност срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора, .., винаги са извиквали най-много възторзи. Д. Калфов, Избр. разк., 127.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`рг.
ВЪЗТО`РГВАМ, -аш, несв.; възто`ргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възто`ргнат, св., прех. Предизвиквам възторг у някого. Всичко у това младо същество като че бе създадено, за да възторгва и да покорява. Г. Караславов, ОХ IV, 373. Тоновият език на композиторите додекафонисти .. е крайно субективен и лишен от образна конкретност, .., следователно той не може да вълнува и възторгва множество хора. НК, 1958, бр. 39, 2.
ВЪЗТО`РГВАМ СЕ несв.; възто`ргна се св., непрех. Изпитвам възторг от някого или от нещо. Да, аз съм виждал Антона Страшимиров да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. СбАСЕП, 73. Истинска ценителка на талантите, Будевска не пазеше словото и перото си само за утвърдените големи имена. Тя се възторгваше еднакво и от по-незначителните, от по-скромните, стига да виждаше талант, искрено чувство и големия човек. Ст. Грудев, АБ, 184.
ВЪЗТО`РГВАНЕ ср. Отгл. същ. от възторгвам и от възторгвам се.
ВЪЗТО`РГНА. Вж. възторгвам.
ВЪЗТО`РГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възторгна като прил. Който е обхванат от възторг от някого или нещо; възторжен. „То [списанието] трябва да се грижи за проявения вече в българите „пламен божествен“ .. Ах, този пламен! .. Възторгнатият Марко Балабанов го провъзгласява „божествен“. С. Северняк, ИРЕ, 277.
ВЪЗТО`РЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпаднал в състояние на възторг, който е обхванат от възторг. Всъщност, колкото и да се опитваше да се приобщи към радостния народ, да бъде като всички естествено възторжен и непритворен, .. сам чувствуваше, че хората не му вярват. П. Славински, ПЗ, 124-125. Неволно тя си спомни първия [съпруг]; колко развълнуван и възторжен беше в деня на обяснението им… М. Грубешлиева, ПП, 155. — Вашето име трябва да остане безсмъртно! — извика възторженият и разтрогнат Викентий. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 60. // Който има способността често да изпада в състояние на възторг. Той се боеше за сина си, .., но сърцето на стария човек бе пълно и с една сладка гордост, че Борис беше тъкмо такъв човек — чист душевно, храбър, възторжен, достоен човек. Д. Талев, И, 599. Необикновено жив, необикновено възторжен, .., — Гео Милев лесно минава безкрайно дългия път, който бележи неговото творческо развитие от „Жестокият пръстен“ .. през „Иконите спят“ до поемата „Септември“. Н. Лилиев, Съч. III, 74. Будевска беше възторжена натура. Тя обичаше съпруга си, децата си, дома си не по-малко от изкуството си. Ст. Грудев, АБ, 156. Поиска й се да се изправи пред него и силно и нервно да извика в лицето му: „Обичах те, Роби! Обичах те с всичките чисти пориви на млада и възторжена студентка, която е срещнала в живота си талантлив и умен, но беден художник.“ Б. Йосифова, БЧМ, 237-238.
2. Който изразява възторг. И Клисура с възторжени викове и при звона на камбаната се прогласи въстанала. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. Все по-бурно и по-високо ура. Ярка светлина огрява възторжените лица, запалените очи. Й. Йовков, Разк. II, 228. Никога Христина не беше го виждала тъй приказлив, с такова щастливо изражение, с такива възторжени като на момче очи. Ем. Станев, ИК I и II, 465. Възторжен отзив.
ВЪЗТО`РЖЕНО. Нареч. от възторжен; с възторг. Гледаше я вторачено и лукаво, цо ви същото време възторжено и занесено. Й. Йовков, СЛ, 61. — Оня ден ти ми разказваше прекалено възторжено за новата приятелка на брат си. Значи, красотата на жените от другия свят те вълнува!… Д. Димов, Т, 225. Само учителят Цано излезе по-корав, разбута народа и им държа реч, като размахваше възторжено бомбето си. Ст. Даскалов, БМ, 53.
ВЪЗТО`РЖЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние или качество на възторжен. Тия млади момчета бяха повече от бъбриви, изпълнени с възторженост, особено едното от тях, което ни описа чудесиите на Якутия. Й. Радичков, НД, 183. — Бих искал да погледна света еднаж с вашите очи, .. Груев се усмихна едва-едва на младежката възторженост на Борис и му беше драго да погледа лицето му. Д. Талев, И, 485. И някак хладно, без присъщата му в такива случаи възторженост, той пристъпи да изложи това, за което в началото на срещата им загатна и което сега не му се дип щеше да разправя. Т. Влайков, Съч. III, 31.
ВЪЗТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар., сега поет. Източен. Тогава запукаха пушки от западната урва, запукаха от възточната. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. Той дълго време е служил на възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284. В песните на възточните певци има само вино, рози, Айше или Фатме. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. Ала — не купува ни цар, ни велможа съсъди и накит, ако му не кажат, че са възточна или ромейска работа. Н. Райнов, КЦ, 97. Едно прилично и народополезно решение на черковния ни вопрос ся тегли само от решението на възточния въпрос. ДЗ, 186о, бр. 14, 55. Едно отделение кавалерия .. бяха останали на десний бряг на Мозел да наблюдават Мец от възточната страна. Ч, 1871, бр. 24, 742.
— Друга (остар. книж.) форма: восто`чен.
ВЪЗТО`ЧНО. Остар., сега поет. Нареч. от възточен. Етрусците, гръцките преселници, завзели най-напред западната част от севера и средна Италия. Възточно от тях покрай Адриатическо море живеяли умбрите. Г. Йошев, КВИ (превод), 88.
ВЪ`ЗТРЕБ м. Диал. Място в селска къща, където се нареждат завивките и постелките. Досети се Тошка и се повлече към полутъмния ъгъл, дето беше възтребът. Тя стигна дотам, подпря се и се помъчи да се задържи така. Но не можа. Прилоша й. Г. Караславов, Тат., 262.
ВЪЗТРЪБЯ`. Вж. възтръбявам.
ВЪЗТРЪБЯ`ВАМ, -аш, несв.; възтръбя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Ритор. Тържествено възвестявам нещо, като свиря с тръба. И, щом възлезе на върха, възтръбиха ангели дохождането на жреца. Н. Райнов, БЛ, 107. възтръбявам се, възтръбя се страд.
ВЪЗТРЪБЯ`ВАНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възтръбявам и от възтръбявам се.
ВЪЗТЪ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е малко тъжен. Жената пред него му се видя възтъжна и потисната, въпреки старанието й да изглежда ведра.
ВЪЗТЪ`ЖНО. Нареч. от възтъжен; малко тъжно. — Не беше ли подхвърлил Елин Пелин шеговито, възтъжно и мъдро по шопски, че ако у нас би се родил гений, би бил гений на завистта? Б. Болгар, ОП, 149. Той се усмихна възтъжно, а в гласа му се долавяше лека горчивина.
ВЪЗТЪ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е по-тъмен от обикновеното или отколкото се очаква. Тяхната къща е нисичка и собата им възтъмна. Т. Влайков, Пр I, 252-253. Беше голям стар вълк с възтъмна козина. Й. Йовков, АМГ, 170. Доктор Филев поглеждаше към кръглата маса, където над всички стърчеше високият трети секретар с белия път на рядката възтъмна коса. Б. Несторов, АР, 107. Човекът .. беше висок благообразен старец с дълга сребърнобяла брада и кротък поглед. По възтъмното му сухо лице се четеше смирение и доброта. Д. Ангелов, ЖС, 27.
ВЪЗТЪ`МНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възтъмен. От къщи ще влезеш в собата. Тя е възтъмничка, прозорците й са малки, с дебели старовремски пармаци. Т. Влайков, Съч. II, 206.
ВЪЗТЪ`МНО. Нареч. от възтъмен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-тъмно от обикновеното или отколкото се очаква. Възтъмно е в огнището, не играят светлини и сенки, ала иде оттам топъл ласкав дъх. А. Дончев, СВС, 189.
ВЪЗТЪ`НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възтънък. На десетина крачки напред вървеше стройна, възтъничка млада жена в елегантен светъл костюм. Л. Дилов, ПБД, 136.
ВЪЗТЪ`НЪК, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Който е по-тънък от обикновеното или отколкото се очаква. Той беше трийсет, трийсет и пет годишен, възтънък и висок. Й. Йовков, Ж 1945, 12. — Минко, да направиш питите възтънки, да ги подупчиш с пръсти знаеш — като млада булка. Ц. Гинчев, ГК, 61. Гласът му възтънък, мек и сладкозвучен — в черкова пееше много хубаво. Т. Влайков, Пр I, 209.
ВЪЗТЪ`П, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-тъп от обикновеното или отколкото се очаква. Подвитите нагоре показалци, възтъпата долна челюст със слаба трапчинка по средата, .., във всички това той виждаше забелязани особености у стария Найден. Д. Немиров, Д, 22. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко възтъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1.
ВЪЗТЪРЖЕСТВУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Вземам надмощие над някого или над нещо, като спечелвам бляскава победа. Той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава, рано или късно правдата възтържествува. Ст. Дичев, ЗС I, 398. — Поздравете я от мен! Радвам се, че сте добре. И заради вас, и заради справедливостта, която не можеше да не възтържествува. Л. Дилов, ПБД, 132. Злото владее в този свят, мислеше си той и ако доброто възтържествува, то неговото тържество е краткотрайно и се изкупва със страшни страдания и реки от кръв. Г. Караславов, Избр. съч. II, 204. Многожелаемата минута най-сетне настана, за да възтържествува правдата над мрака и азиатската варварщина. НБ, 1877, бр. 75, 291. Работите в Турско от ден на ден стават по-тежки. Партията за бой в Петербург приближава да възтържествува. ДЗ, 1868, бр. 12, 48.
ВЪЗТЪРЖЕСТВУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възтържествувам. Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина: тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива. На това се дължи и невероятно бързото й и пълно възтържествуване. Ив. Вазов, Съч. XXV, 232. И сега има хора, които разчитат на своите дребни кариеристични сметки повече, отколкото на възтържествуването на правото и гражданската сигурност и свобода. Ем. Станев, ИК I и II, 410.
ВЪЗТЯ`СНО. Нареч. от възтесен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-тясно от обикновеното или отколкото се очаква. Тук е възтясно. △ В стаята беше възтясно и нямаше място за много мебели.
ВЪЗХВА`ЛА ж. Книж. Похвала, изразена в силна степен, за нещо, което по всеобщо признание има изключителни качества или много висока стойност. В обширния предговор на своя най-известен труд „Христоития“ той [Р. Попович] прави възторжена възхвала на просветата. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Той [Вергилий] получил всестранно образование и създал безсмъртни произведения, от които най-забележителното е поемата „Енеида“. Тя представлява възхвала на славното минало на Рим начело с Август и неговите предци. Ист. V кл, 143. Двайсет певци-стихоплетци в черни дрехи вървяха пред войската. Всеки хвалеше на свой глас великите дела на Абдул Хамид хан .. Тълпата. .., не смогваше да улови цяла дума от двайсетте наведнаж изпети възхвали. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 111-112. „Трябва да ви кажа още един път, че аз не заслужавам възхвалата, за която ми правите чест.“ ДЗ, 1868, бр. 51, 194.
ВЪЗХВА`ЛВАМ, -аш, несв. (остар.); възхва`ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Възхвалявам. Късогледи и плиткоумни хора, като виждаха Иванчовата способност, неговото напредвание в търговията, възхвалваха го, като приказваха сякак: „Туй момче, думаха те, ще стане причина да подпре и закрепи един дом, кой беше почти на събаряне.“ Ил. Блъсков, ПБ II, 57. възхвалвам се, възхваля се страд.
ВЪЗХВА`ЛВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възхвалвам и от възхвалвам се; възхваляване. И други деца имаме, ама туй не е като тях. Ако беше момче, я военачалник щеше да бъде я… Генерал, пълен генерал .. Същата тая почуда, същото това възхвалване, .., па и преклонение бивало изразявано и при другите деца, догдето най-сетне сами родителите им са се убедили, че от тях няма да стане нищо, освен най-обикновени сополанчета. Ст. Чилингиров, РК, 252.
ВЪЗХВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който заслужава или предизвиква възхвала. Да възблагодарим Вам и на благородните родолюбиви братя и съграждани, кои дадохте възхвален пример за общото добро [издаване на вестници]. ДЗ, 1867, бр. 3, 11. От някое време насам промени съвсем стила си вестникът в чест и братски защищаващ окаяните си събратя българи, като захвана да описва възхвалната храброст на народните ни въстаници в Стара планина. ДЗ, 1868, бр. 43, 159. За тяхна [на доброжелателите] всеобща възхвала и за общото добро сполучи [делото] възхвалната си цел, даже двойно. ДЗ, 1868, бр. 49, 183.
ВЪЗХВАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Възхваляване.
2. Обикн. мн. Думи, с които се възхвалява някой или нещо. Те [спартанците] тутакси стават с почитание и турят стареца помежду си да седне. Всичкото събрание, като вижда това, еква от най-живи възхваления. Пч, 1871, кн. 5, 77.
ВЪЗХВАЛИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което възхвалява.
ВЪЗХВАЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който изразява възхвала. Възхвалителни слова.
ВЪЗХВАЛИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена възхвалител. Кореджио е намерил една възторжена, би могло да се каже, вдъхновена възхвалителка в госпожа Маргарита Миняти. К. Величков, ПССъч. III, 208.
ВЪЗХВА`ЛЯ. Вж. възхвалвам, възхвалявам и възхвалям.
ВЪЗХВАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възхва`ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Изразявам възхвала устно или в писмена форма, изключително много хваля; величая. Днес бай Мичо беше много мрачен, защото гостът му .. му противоречеше и възхваляваше Англия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. Най-много възхваляваха Райкович. Той беше геният на техния търговско-житарски свят. П. Спасов, ХлХ, 250. Слязохме от конете и коленичихме върху червените разкъртени плочи на древния римски път, за да възхвалим аллаха с вечерна молитва. А. Дончев, ВР, 11. Измина месецът. И вечерта пред шаха / поетите отново се събраха. / Най-старият удари своя саз. / .. / Той пя за битки, за ранени войни, / възхвали в песни доблестите бойни. Л. Даскалова, СТ, 123-124. „Всякий почтен человек, който не ся владее от завист, има длъжност да възхвалява и да ръкопляска на ония хора, които само чрез тяхното достойнство достигват до високите чинове.“ ДЗ, 1868, бр. 4. • Обр. Разни птички я възпяват, / до небеси възхваляват. / .. / България, красна мила. Ч, 1872, бр. 17, 804. възхвалявам се, възхваля се страд. Като четеше вестниците, в които се възхваляваха новите министри, които бяха професори, учени и генерали, незамесени в старите политически партии, Гърмелов вярваше, че новата власт е чиста, здрава. Г. Караславов, ОХ IV, 252-253.
ВЪЗХВАЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възхвалявам и от възхвалявам се.
ВЪЗХВА`ЛЯМ, -яш, несв. (рядко); възхва`ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Възхвалявам. За виденото в мрачний тоз простор / възхвалям божията правда свята. К. Величков, Ад (превод), 78. възхвалям се, възхваля се страд.
ВЪЗХВА`ЛЯНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от възхвалям и от възхвалям се; възхваляване.
ВЪЗХИ`ТА, мн. няма, ж. Поет. Възхищение (в 1 знач.). Как живо, с искрена възхита говореше той [Лилиев] за Георги Бакалов, Гео Милев, Боян Пенев, .., Иван Димов, Олга Кирчева, Маргарита Дупаринова… Н. Лилиев, Съч. III, 430. Виждаха [пътуващите до по-далечните манастири] стара българска книжнина, която разкъсваше тъмната завеса на миналото и пренасяше погледа далеч напред, изпълвайки това тъмно минало с образите на една възкръснала за почит, възхита и национална гордост историческа действителност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 181. Всички, които са го познавали, с възхита и преклонение говорят за редките му качества на човек, за благородството му, за себеотрицанието му, за хуманното му сърце. Пл, 1969, кн. 23, 60. За него някой казваше с възхита: / човек с талант / и непреклонен дух, / той божества и догми не почита, / лъжата дразни будния му слух. Л. Стефанова, СКО, 14.
ВЪЗХИТЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възхитя като прил. 1. За човек — който изпитва възхищение, който е изпълнен с възхищение; очарован. Радоил пи здравица за нея, па извади и й подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Възхитената мома си втъкна това цвете, очевидно блестяло на косата на някоя гръцка княгиня. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима… И душата на възхитения зрител неволно възклицава: „Поклон, о моя хубава Българийо.“ Ив. Вазов, Съч. XVII, 8.
2. Който изразява възхищение; очарован. Един след друг пред възхитените очи на зрителите излизаха на сцената хорове и солисти, рецитатори и хумористи. Н. Фурнаджиев, МП, 49. „Пинтезовите сякаш с мед хранят снаха си!“ — казваха, като я гледаха. На Нонка беше приятно да слуша това и да усеща върху себе си възхитените им погледи. И. Петров, НЛ, 146. Сега той видя своите другари така, както никога не бе ги виждал — видя техните развълнувани и възхитени лица, .., видя дълбоката им и искрена радост и обич и разбра колко силно бяха прозвучали думите за другарството. П. Вежинов, СО, 21.
ВЪЗХИТЕ`НО. Нареч. от възхитен; с възхищение. Дядо Йордан ги изпращаше до портата, и като гледаше изток — ясен, .., говореше възхитено: — Ех, че време ли се отваря! Елин Пелин, Съч. III, 11. — Какво е това момиче? — попита той бързо .. — Харесва ли ви? — попита Хайлборн. Лихтенфелд постави на окото си монокъл и го махна веднага. — Това е богинята на лова! .. — каза той възхитено. Д. Димов, Т, 115.
ВЪЗХИТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който с качествата си предизвиква, буди възхищение; очарователен, чудесен, прекрасен. Аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът [Искърският] през пролетните и летни месеци, когато се развие зеленината и всякой от двайсет и двата тунели ще закрива и ще открива пред нас, .., все нови и нови картини .., по-разнообразни, по-възхитителни. Ал. Константинов, Съч. I, 218-219. Малките й, като с парица цепнати, алени устица, едва-едва се поотвориха и зад тях видях два реда маргаритни зъби, които бяха възхитителни. Н. Попфилипов, РЛ, 8. Ако не видях Бога, то видях най-възхитителната панорама във вътрешните Родопи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 17.
— Друга (остар. книж.) форма: восхити`телен.
ВЪЗХИТИТЕ`ЛНО нареч. 1. Много хубаво; очарователно, чудесно, прекрасно. Тази вечер младата пианистка свири възхитително. • Като възклицание. — Ние, почва комисията, решихме да дадем за в полза на Червения кръст… — О, великолепно, славно, възхитително! Браво, браво! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Гледайте точно под оная риба, .. Виждате ли, сега тя пресича екватора! Белгийката се заглежда към посоченото място, .. — Ах, да, сега виждам! — съгласява се тя. — Възхитително, наистина! Каква красота! Св. Минков, ДА, 43.
2. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с прилагателното, към което се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Върху тъмния фон на тоя облак полето изглежда възхитително зелено и хубаво. Й. Йовков, Разк. I, 99. А небето там — розово пожарно, светло, светло, възхитително светло. Ив. Вазов, Съч. XII, 5. След това се примъква на сцената, в нощна риза, едно възхитително хубаво и нежно създание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 110.
ВЪЗХИТИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на възхитителен.
ВЪЗХИ`ТЯ. Вж. възхитявам и възхищавам.
ВЪЗХИТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възхитя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възхищавам.
ВЪЗХИТЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); възхитя` се св., непрех. Възхищавам се. Мъдрината възбужда почитание и от най-развратните, които, колкото гнусна душа и да имат, възхитяват се от тази благородна дарба. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 50.
ВЪЗХИТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възхитявам и от възхитявам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗХИЩА`ВАМ, -аш, несв.; възхитя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам възхищение у някого. Ян Бибиян се носеше в самолета спокоен и весел .., това човешко изобретение го радваше и възхищаваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. Колкото смелостта на Росинка го възхищаваше, толкова споменът за нейната близост го очароваше. Д. Ангелов, ЖС, 197. Тя дръпна воала от лицето си и Мичкин видя жената, чиято постъпка го бе възхитила. Д. Димов, Т, 490. Малко ще бъдат хората, въз които величието на природата да не упражни какво-годе обаяние; защото всеки човек, и най-прозаичният, е малко поет в душата, и ако природата не може да го възхити или вдъхнови, то все ще го побутне… Ив. Вазов, Съч. XV, 99.
ВЪЗХИЩА`ВАМ СЕ несв.; възхитя` се св., непрех. Изпитвам възхищение, като обикн. му давам външен израз, изказвам го. Писателите са много особени хора. Те обичат много да говорят за себе си, а още повече обичат хората да говорят за тях и не само да говорят, ами и да се възхищават от тях. Елин Пелин, Съч. IV, 204. Един човек може и да е лишен от дара, бих казал от — щастието — да се възхищава от природата и пак да бъде изкусен политик, полезен чиновник. Ив. Вазов, Съч. XV, 99. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Констнатинов, БГ, 68. От ден на ден все повече и повече Берое се възхищаваше от неговите познания и храброст. Д. Кисьов, Щ, 282. Гледах отблизо българските деца. Слушах как говорят, какво питат, какво желаят, от какво се възхищават. Ран Босилек, Р, 19.
— Други форми: възхитя`вам (остар.) и восхища`вам (остар. книж.).
ВЪЗХИЩА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възхищавам и от възхищавам се.
ВЪЗХИЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно чувство, при което се изпитва удовлетворение, удоволствие във висша степен и което е свързано обикн. с голяма естетическа наслада; възхита. Децата, .., след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. Онемяха от възхищение. А. Каралийчев, С, 294. Общото внимание беше .. съсредоточено все около младата виртуозка .. Любуваха й се, гледаха я с възхищение и с екстаза на някакво идолопоклонство. Й. Йовков, Разк. I, 172-173. Намирахме се тъкмо в подножието на Царев връх, .. Аз с благоговейно възхищение впивах поглед в зелената му рунеста мантия. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Свършиха се хубавите вечери, когато двамата разговаряха до късно. Свърши се онова нямо, но така доловимо възхищение, което проявяваше към нейния ум и красотата й. В. Геновска, СГ, 239. Нужно е още там .. една близка душа, с която да споделя човек възхищенията си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.
2. Обикн. мн. Думи, с които се изразява такова чувство. — К-о-о-он! — крещи тогава малкият и хуква навън като бесен, сякаш конят е най-интересното явление на природата. Какви възклицания, какви нежности, какви възхищения се сипят в такива моменти от устата му! Др. Асенов, СВ, 13.
— Друга (остар. книж.) форма: восхище`ние.
ВЪЗХЛА`БАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е доста хлабав. Възелът беше възхлабав и той успя веднага да развърже въжето.
ВЪЗХЛА`БАВО. Нареч. от възхлабав. Равният му глас и летаргичен израз го сродяваше с кротко насекомо .. Той [Алексов] и кафето тъй си пиеше, и връзките на обущата тъй пристягаше — възхлабаво. Р. Сугарев, СС, 109.
ВЪЗХЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е по-хладен от обикновеното или отколкото се очаква. Ранко станах днеска… Времето възхладно. Ив. Вазов, Съч. I, 135.
ВЪЗХЛА`ДНО. Нареч. от възхладен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-хладно от обикновеното или отколкото се очаква. Навън е възхладно, трябва да се облечем по-добре.
ВЪЗХО`Д м. 1. Отиване към по-висша степен в развитието на нещо; напредък, подем. Тук татко Пиер бе положил основите на „Никотиана“, .., оттука започваше възходът на много амбиции и гибелта на много достойнства. Д. Димов, Т, 650. Възходът на занаятите и търговията е тясно свързан с бързото развитие на нашите градове от това време. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — .., което не таи в себе си героизъм. Ем. Манов, БГ, 208. С името на родения преди 65 години във Варна Добри Христов е свързан най-тясно възходът и първият разцвет на нашата млада музикална просвета. БНТ, 1940, бр. 204, 1. Завоюваният първи бронзов олимпийски медал в историята на българския спорт въобще ( .. ) разкрива една нова страница на спортния ни възход. Ем. Жечев, Б, 10. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / — нагоре! нагоре! Гео Милев, С, 47.
2. Поет. Издигане на небесно светило над хоризонта; изгряване, изгрев. Изграждат се дворци неизградени / с възхода на безродната луна. Н. Лилиев, С 1919, 111.
3. Поет. Оная част от хоризонта, откъдето изгрява слънцето; изток. Нов ден, възход е цял във кърви / при миганията му първи. К. Христов, ЧБ, 199.
4. Рядко. Изкачване. Със затаен дъх хиляди очи от площада наблюдаваха смелия възход на пожарникарите. А. Каралийчев, ТР, 52. Разговорът прогони приказния сън между скалните гиганти. Но те сигурно продължаваха да следят нашия възход по клисурата. Ст. Станчев, НР, 9.
ВЪЗХО`ДЯ. Вж. възхождам.
ВЪЗХОДЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който върви от нещо по-ниско, към нещо по-високо с оглед на някакво движение, развитие, някаква сложност или последователност. Противоп. низходящ. По такъв начин променителните и образувателните процеси в земната кора следват свързани помежду си в непрекъсната възходяща спирала, в която всяко следващо стъпало отговаря на ново състояние на земната кора, на нов етап от нейното непрестанно развитие. Геол. IX кл, 137. От земната повърхност до началото на йоносферата ( .. ) поради непрекъснатите низходящи и възходящи въздушни потоци, .., съставът на въздушните е почти един и същ с малки процентни разлики. Л. Манолов, РА, 10. И за да бъде последователен във възходящата степен на възмущението си, бащата избърсва с трепереща ръка устата си посред яденето, хвърля салфетката, после става бързо от масата, тресва вратата на кухнята затваря се в една от стаите. СВ. Минков, РТК, 115-116. При това годините преди нашата ера се изчисляват по низходящ, а годините след нашата ера по възходящ ред. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Възходящи роднини: татко и майка. СбНУКШ ч. III, 218.
◇ Възходяща интонация. Езикозн. 1. Повишаване на тона, изразяващо незавършеност на изказването, въпрос или някои модални и емоционални отношения на говорещия. Всяко просто изречение вътре в сложното съставно изречение завършва с възходяща интонация. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. 2. Повишаване на тона в пределите на дадена звукова единица.
— От рус. восходящий.
ВЪЗХО`ЖДАМ, -аш, несв.; възхо`дя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възкачвам се, възлизам. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място, към по-високо; възлизам, възкачвам се. Хубава е Витоша .. По склоните възхождат и слизат над двеста километра нови алеи. Л. Мелнишки, ПП, 11-12.
2. Поет. За небесно светило — издигам се над хоризонта; изгрявам. Слънцето възхожда нагоре и тръгва над облака като златен шлем. А. Каралийчев, МИ, 56. Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана / шуми непристъпен, загадъчен лес, / луната възхожда, от него призвана, / луната възхожда из пламнала пяна, / луната възхожда из огнен разрез. Т. Траянов, ББ, 19.
3. Прен. Напредвам в развитието си; издигам се. Родино! / Шумиш ти под слънцето — светла, уверена, / забила върхари високо във синята вис, / .. / възхождаш по пътя и труден, и ясен, и чист.* Мл. Исаев, ЯД, 32.
ВЪЗХО`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от възхождам.
ВЪЗЦАРЯ`. Вж. възцарявам.
ВЪЗЦАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възцаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Правя нещо да се установи някъде трайно, за дълго време. И когато сетний камък на обгърнатия в пламък / и разплуха древен замък се отрони в пепелта, / вий слезнете от конете и земята целунете — / възцарете вечна обич, вечна правда на света. Хр. Смирненски, Съч. I, 75. възцарявам се, възцаря се страд.
ВЪЗЦАРЯ`ВАМ СЕ несв.; възцаря` се, св., непрех. Книж. 1. Ставам цар. Иван Александър, който са възцарил после него, успял да завладее Тракия до Пловдив. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 25. По умирачката на цара Костадина и на царица Елена се възцарили много цареи во Стамбол. СбНУ XXIX, 192.
2. Прен. Установявам се трайно, обикновено за по-дълго време; наставам, настъпвам изцяло, напълно. Някогашната тишина отново се възцари в тоя стар дом, дори стана по-дълбока и по-ясно се чуваше нощем как изпукваха старите греди по таваните. Д. Талев, СК, 12. Председателят бързо извика името му и в залата се възцари напрегнато мълчание. Насрещната врата се отвори, чу се звън от влачени вериги и оттам влезе Марин Луканов. Ст. Дичев, ЗС II, 772. Минаха два дни, умората се уталожи, доброто настроение отново се възцари на кораба. Н. Антонов, ВОМ, 72. Когато се роди обаче Мартин, в къщата се възцари един неписан закон, който не признаваше никакви дискусии, никакви правилници. И Ружа, и Колю се подчиниха напълно на него. К. Калчев, СТ, 85. Пак се възцари предишното мъртвило. Й. Йовков, АМГ, 168.
ВЪЗЦАРЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възцарявам и от възцарявам се. Смилец прие в палата честитенията на първите си боляри и за празника на царицата, и за годишнината на възцаряването си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 18.
ВЪЗЧА`КАМ. Вж. възчаквам.
ВЪЗЧАКВАМ, -аш, несв.; възча`кам, -аш, св., прех. Остар. 1. Чакам, изчаквам някого или нещо да пристигне, да дойде, да ме достигне; дочаквам, изчаквам, почаквам. Еньо тръгна със свещеника и му пошепна нещо на ухо. Куп момичета спряха на пътя и го възчакаха. Елин Пелин, Съч. III, 95. С пъргавината на балканска коза [Младен] се качваше по висоти и по брегове, принуден да ме възчаква на всяка минута, за да почивам по балваните или полянките край пътя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. Тя притуля и доволство, и възбудилото се у душата й чувство на гордост, и бърза да приседне на слога, да се поотмори, дорде възчака дружината. Т. Влайков, Пр I, 31.
2. Чакам известно време, колкото е необходимо или докрай, докато се извърши нещо или някакъв* момент настъпи; очаквам. Възчакваше [Стойко Габарът] с трепет да чуе бойния зов. Ив. Кирилов, Съч. II, 126-127. — Чорбаджийке, хай приберете се в градината .. — каза заптието, като се приближи насам и си взема пушката, за да иде при Стефчов, който го възчакваше. Ив. Вазов, Съч.XXIII, 198. Те бяха слезли на самия бряг, / там дето ги възчакваше готова, / люляна тихо над вълните лодка. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 78. възчаквам се, възчакам се страд.
ВЪЗЧА`КВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възчаквам и от възчаквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗЧЕ`Р, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. Възчерен. Из село го наричаха още Банко Тишлерчето или Жабата. Той беше нисичък, пълен, възчер и с големи изпъкнали очи — оттам идеше и прякорът му. Ил. Волен, МДС, 113. Азиз беше около на двайсет и осем до трийсет години, възчер и жив момък. Св. Миларов, СЦТ, 76.
ВЪЗЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до червен или в цвета на който има червена отсянка. Йоан Александър държеше вече в десницата си своята чаша, а отец Силвестър .. наливаше в нея вино. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съд. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Светлината от прозореца падаше върху лицето й и аз ясно виждах възчервените й коси. А. Михайлов, ДШ, 5. Неговото възчервено, изпечено от слънцето лице, беше както винаги затворено и равнодушно. Ст. Дичев, ЗС II, 38. Младите му сътрапезници се споглеждаха и мълчаливо питаха — защо ги бе поканил тоя англичанин с възчервените бакембарди. Д. Спространов, С, 127.
ВЪЗЧЕРВЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до червеникав. Монахът стоеше край вратата — беше млад човек, облечен във вехто расо, .., с гъста, къса, възчервеникава брада. Д. Талев, ЖС, 170. Той имаше възчервеникави бакембарди, каквито се носеха по времето на кралица Виктория. Д. Спространов, С, 125.
ВЪЗЧЕРВЕ`НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възчервен.
ВЪЗЧЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е с цвят, близък до черен. От ален [фесът] е станал ясночервен, после тъмночервен, .., после възчерен. Ив. Вазов, Съч. VI, 147. В джезветата .. вреше не кафе, а печен жълъд, .. („Откак се обърка, не се намира“ — оправдаваше се Ариф, щом някой еничар плиснеше с ругатни рядката, възчерна водица върху плочите.) В. Мутафчиева, ЛСВ I, 127. Три опържени яйца димяха в плитка чугунена чиния и две големи филии възчерен хляб бяха сложени една върху друга до чинията. Г. Караславов, ОХ II, 43. // За човек — който е много мургав. Неговото мургаво (възчерно) лице и страшен поглед сочеха, че тоя човек живее повече в гората с дивите зверове, а не при човеци. Ил. Блъсков, ИС, 58.
ВЪЗЧЕ`РНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възчерен. Роман Панченко е млад човек, скромно облечен, възчерничък, с живи, блестящи очи. Н. Фурнаджиев, МП, 58. — Не ни трябват герои, искаме си мъжете! Кмете, разбра ли? — обади се една суха, възчерничка жена. К. Петканов, МЗК, 24.
ВЪЗШЕ`СТВИЕ, мн. няма, ср. Книж. В съчет. Възшествие на престола (трона) или самост. Идване на власт, встъпване във власт на монарх, владетел; възкачване на престола. Новият султан Абдул Азис минал през Измит, както и през Бруса при първата си обиколка по случай възшествието на престола. Т. Жечев, БВ, 213. Тридесет и осем годишният принц Хуан Карлос наследи Франко и се готви да посрещне оцелелите короновани особи, за да отпразнува възшествието си на трона. М. Миланов, ТМП, 147. На 4 август 1791 г. Австрия сключила с Портата сепаративен мир в Свищов .. От това неочаквано благоприятно стечение на нещата побързал да се възползува Селим III, който след възшествието си през 1789 г. бил замислил своите реформи. В. Мутафчиева, КВ, 85. Две години по-късно един от придворните историци .. открил трагическа грешка: възшествието на опозореното Превъзходителство било отбелязано в протоколите само с деня на самоизбора, но не и с часа, минутите и секундите, т. е. твърде неточно. Ем. Манов, ПУ, 133.
— Рус. восшествие.
ВЪЗШИРО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-широк от обикновеното или отколкото се очаква. Единийт [от убийците] .., известен по име Мехмед Али Ефе .. има следующите белези: ръст среден .., нос възширок. С, 1894, бр. 1497, 4. Панталонът й е възширок и размъкнат, сигурно два номера по-голям, но тя си го харесва.
ВЪК междум. Диал. Само в съчет. Ни гък, ни вък и (съкр.) ни (нито) вък с отриц. и казвам (продумвам, проговарям и под.), Разг. Ни дума, нищо (не казвам). — Моята как премина? — Цяла нощ е плакала. .. — А ти? — Аз не продумвах нито вък. П. Р. Славейков, ЦП II (превод). 119. Не каза ни гък, ни вък. △ Няма да каже ни гък, ни вък.
ВЪЛК, вълкъ`т, вълка`, мн. въ`лци, след числ. въ`лка, м. Едър хищен бозайник от семейството на кучетата със сивожълтеникава козина, прави уши, остра муцуна, който през зимата в най-големите студове ловува обикн. на глутници. Canis lupus. Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено, издебело, зловещо. Й. Йовков, ЖС, 57. Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116. Гарванът грачи грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. На върха, дето вили вихрушките, / вълци разкъсали млад граничар. Ламар, СГ, 94. С вълците вълк бъди. Погов. Гора без вълци не бива. Погов. Вълкът козината си мени, но зъбите (нрава) не. Послов. На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата. Послов. Вълк куче не става. Погов. Прен. За жесток, безскрупулен човек, който експлоатира, граби и измъчва по-слабите. — Па тия тютюневи търговци печелят, .. — Тия вълци мъкнат най-малко по трийсет-четиридесет на сто печалба. Г. Караславов, ОХ III, 314. Анверските борсови вълци веднага се опитаха да изместят фирмата от нейното командно положение при сделките. П. Спасов, ХлХ, 8.
◇ Бягахме от вълци, налетяхме на мечки. Диал. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло.
Виждам / видя бял вълк по (посред) пладне. Разг. 1. Изпитвам големи трудности, неприятности. — Позивът… нищо — въздъхна леко Олга и бакъреният оттенък на русо ватото й лице помрачня. — Ще чакаме… ще видим… — Ще видим — бял вълк посред пладне! — вметна горчиво и остро Тюлев. Г. Караславов, ОХ IV, 170. 2. Само св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Ще бъда наказан заслужено, ще си получа заслуженото. „Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! — .. започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте, ..! Ще видите вие бял вълк посред пладне!“ Д. Ангелов, ЖС, 87.
Викам вълка да варди овцете на някого. Диал. Възлагам някаква работа на съвсем неподходящ човек, който ще навреди или ще унищожи повереното му.
Вкарвам / вкарам (водя, подкарвам / подкарам) в устата на вълка някого. Разг. Излагам на голяма опасност, на голям риск някого. — Трябва да са много [враговете]. — Шепа страхливци. Димо не повярва на думите на капитана. Много ясно разбра лъжата, .. Залъгват ги и ги водят на вълка в устата. К. Петканов, МЗК, 97.
Вкарвам / вкарам (докарвам / докарам, пускам, пущам / пусна) вълка (вълците) в кошарата. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки напакостявам на себе си или на онези, които са около мене. — Вие подкопахте сами един от най-важните устои на организацията, нейната най-здрава опора, нейната независимост и сами вкарахте вълка в кошарата. Д. Талев, ГЧ, 263. Костов влезе в двора не съвсем предпазливо. Общата небрежност към бдителността на полицията, .., беше се отразила и върху него. — Внимавай да не докараш вълка в кошарата — укори го Руменов, когато Костов влезе в задимената от цигарите стая. X. Русев, ПС, 240. „Баща имаш, кому го остави? Сестра имаш невръстна, защо не я закрили? А твоя град и народа защо ги оставяш на лоши и лениви пастири, които ще пуснат вълците в кошарата?“ Ст. Загорчинов, ДП, 208.
Влизам / вляза (завирам се / завра са, навирам се / навра се, пъхам се, пъхвам се / пъхна се, отивам / отида) на вълка в устата. Разг. Излагам се на много голяма или на смъртна опасност. — И как можа самичък чак в ромейския стан да слезеш? В устата на вълка да влезеш? О. Василев, 33, 67. — За Маджарско тръгвам .. Това вече не бе очаквала: Осман, .., сам се навираше в устата на вълка .. — Ти ум имаш ли? Преди да стигнеш, ще те очистят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Той каза, че да се ходи сега за лекар в тази тъмница, когато там войници и полицаи са завардили всичко, е все едно да се пъхаш на вълка в устата. Г. Караславов, ОХ III, 482.
Влизам / вляза (отивам / отида) на вълка в устата. Разг. За имот и под. — заграбвам се от някого, ставам плячка на грабител. И отиде дядо поп Николовото, отиде и нашето (нивицата) на вълка в устата .. Уплетоха си конците те — Стрезю и Кендибаша. Ц. Церковски, Съч. III, 270.
Вълк в агнешка (овча) кожа. Разг. Злостен лицемер, който под маската на доброжелателство прикрива истинските си намерения. — Вижда ми се смирен човек. — Смирен! — приподигна рамена по-старият му син. — Те всички са вълци в агнешка кожа. Д. Талев, ГЧ, 257. Че страх от бога било начало / на сяка мъдрост… Туй е казало / стадо от вълци във овчи кожи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 26.
Вълк единак. Вълк, който ходи винаги сам, отделно от другите вълци. Вълк ми препречи пътя; срещна ме вълк. Диал. Ще ми върви, ще имам успех, ще сполуча.
Вълци го яли. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Възклицание за изразяване на отсъствие на интерес, безразличие, пренебрежение към някого или нещо или недоволство от някого или нещо. — Ако си видела мъжо ти с некоя, не е била от нашата къща — и се засмива [баба Мара] широко. — Море мъжо ми вълци го яли, яз чантата съм си изгубила снощи с целата заплата. Ел. Огнянова, НШ, 42. Без доход овца, вълци я яли. П. Р. Славейков, БП I, 38.
Вълк се жени, мечка се глави. Диал. Употребява се за някаква неразбория, за нещо, което не е в ред.
Гладен като вълк. Разг: Много гладен. Като че тоя момък идеше открай света: .. Гладен беше като вълк и дядо Щерю го нахрани. Й. Йовков, ВАХ, 146.
Да ми ядат (изядат) вълци главата. Във 2 и 3 л. Разг. Руг. За изразяване на укор, недоволство от постъпката, поведението на някого. — Сватба? — .. — Не — избор! .. — Тия пристигат от Шупливци. — Вълци главата им да ядат! Елин Пелин, Съч. II, 76.
Ела, вълко, изяж ме. Разг. Ела, зло, че ме унищожи, ела, напаст (употребява се обикн. след отриц. за подчертаване, че никой не вика сам нещастието).
За вълка приказваме (говорим) и (а) вълка (той) в кошарата (насреща). Разг. Употребява се, когато неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори. За вълка приказваме, а той в кошарата! — каза дядо Радул и стана да посрещне сина си. М. Марчевски, П, 25. — Коне много — каза той. — За вълка говорим, вълкът в кошарата. Аскер ще е. Ст. Дичев, ЗС I, 480.
И вълка сит, и агнето цяло. Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. Пък аз си знам работата, ще рече. Ще те отметна от списъка и толкоз! След това ще отметне срещу буре вино и Чакъровците, .., Генчо Кунин ще му брои някоя и друга стотарка, ще си ги мушне той в джеба — и вълка сит, и агнето цяло. Чудомир, Избр. пр, 230.
Като вълка за овцете, загрижил се. Ирон. Никак не (се е загрижил за нещо или някого).
Кога <то> стане вълка куче. Диал. Ирон. За подчертаване, че нещо няма да се осъществи; никога.
Мил ми е като на овцете вълка. Разг. Ирон. Никак не ми е мил.
Морски вълк. Книж. Опитен моряк. Той бил пътувал по всички паралели / и меридиани, / .. / и решил, че като стар морски вълк / има за стар морски дълг / да изживее сетните си дни / сред зелените морски вълни. В. Петров, СоСт, 96-97.
На сто вълци кози крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички.
На` ти, вълко, агне. Диал. За нещо, получено наготово, без труд.
Натъпквам / натъпча в устата на вълка някого. Разг. Правя някой да се изложи на голяма опасност, да изпадне в голяма беда. — Ти, Кунчо, си ни свой. Дето да ни завардиш, да ни оставиш настрана, знаеш ни хала, бързаш да ни натъпчеш на вълка в устата. В. Нешков, Н, 380.
Стар вълк. Разг. Опитен, обигран човек (обикн. в непочтени дела). — Тоя човек е изпечен мошеник, стар вълк е, пък е и духовит, магарето. Яде, пие с ревизорцте, прави им смешки и накрая — чист. Й. Йовков, ПГ, 8.
ВЪЛКИ`НЯ ж. Остар. Вълчица. По долищата се пробуждат кукумявките, .. Събужда се и бухала, .. Вълкинята извежда децата си от леглото. Т. Икономов, ЧПГ, 83.
ВЪЛКОБО`РЕЦ, мн. -рци, м. Човек, който се е борил с вълк. Хваща го за ей-тук, отзад за шията, и го издига; вълкът скача, бъхти се. А той с лявата ръка откача въжето от седлото и го омотава .. И го хвърля на земята, .. Вълкоборци! Й. Йовков, АМГ, 176-177.
ВЪЛКОДА`В м. Голямо куче, което се използва за преследване на вълци; вълкодавец. Кучетата на Бистрилица, дето се е родила майка ми, са повечето сури, рунтави вълкодави с железни нашийници. Й. Радичков, НД, 156. Белият вълкодав седеше клекнал под почернелия бряст и опашката му метеше земята наляво и надясно като метла. А. Гуляшки, МТС, 175.
ВЪЛКОДА`ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Вълкодав. Влезеха ли нови гости в хижата, момъкът излайваше ту като разглезено, превързано с панделка къдраво паленце, ту като английски булдог, или пък почваше да ръмжи застрашително като ония мрачни овчарски вълкодавци, с железните шипести гердани около шията. О. Василев, ЖБ, 177-178.
ВЪЛКОДА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вълкодав. Вълкодавски нашийник.
ВЪЛКОДЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Върколак. — Да ся не страхуваш никога от таквиз плашила, що ги казват веди, самодиви, влъкодлаци, вещици и вещери (вампири), защото таквизи работи няма по света. П. Р. Славейков, ПЧ, 64.
— Друга форма: вълкола`к.
ВЪЛКОЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Върколак. В тях [народните поверия] и до днес още са са увардиле множество предания, за „вълколаците“ или „върколаците“, т. е. за оние хора, които после смъртта си във вид на вълци продължават да са разхождат по земята. СбС, 97.
— Друга форма: вълкодла`к.
ВЪЛКОЛА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вълколак; върколашки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛКОЯ`ДИНА ж. Диал. 1. Остатък от животно, ядено от вълк (Н. Геров, РБЯ).
2. Само ед. Кожна туберкулоза, която се характеризира главно с хроническо поражение на лицето, разрушаване на тъканите му, наподобяващо рани, получени при ухапване от вълк (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛМА` ж. Остар. и диал. Вълна`. Дълбоко мълчене царува във въздушните височини, ветровете спират своето духане; морските вълми са уталожват. Т. Шишков, ТС, 115. Разсвирепените вълми .. люлееха корабля. У, 1871, бр. 6, 88. Любовта на майка ти за тебе е по-силна от смъртта; ..; за да отърве тебе от опасност, тя не би ся уплашила нито от раззинатите челюсти на изгладнял лъв, .., нито от най-високата вълма на разярений океан. Пч, 1871, кн. 2,20.
ВЪ`ЛМЕСТ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е с много вълна, косми; вълнест. Зелената вода беше спокойна. Той се навежда, вижда себе си умислен, .. Сега пък вижда небето, зелено като ливадето, и белите облачета, като вълмести овци се натръшкали по него, на крайчеца планина се тъмнее, и едно златно сияние над нея — София! Ст. Даскалов, ПЯ, 67. Дивото му, обрасло като с буренаци вълместо лице се раздвижи и слънцето сякаш за първи път го просветли. Ст. Даскалов, ВМ, 46.
ВЪ`ЛМЕСТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Валмест; вълмист. Онези облаци, които са носят върху въздуха на толкоз високо и са сбират на купове, назовават са вълмести. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 46.
ВЪЛМИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Валмест. Из вълмистите пухкави облаци изскочи един старинен дилижанс и през прозореца му се показа главата на мадам Бовари. Същата, както ни я описва Флобер. Г. Белев, КВА, 28.
ВЪЛМО`, мн. -а, ср. Валмо1. Извади от една малка чанта, която носеше през рамо, вълмо калчища, зацапани със смазка, и започна сръчно да чисти пушката. Д. Талев, И, 557. Когато влакът потегля отново, образът на забрадена овчарка с хурка и бяло вълмо, .., сподиря от стърнището разлюляното движение на влака. З. Сребров, Избр. разк., 179. Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си. Ламар, ГМ, 38. Понякога той [конят] приличаше на хала, с раззината уста, из която извираха вълма дим като из кратер на вулкан. Г. Русафов, ИТБД, 95. Мъглата не стоеше неподвижна и плътна като пелена, а се влачеше на вълма от пари. Ст. Загорчинов, ДП, 57.
ВЪЛМЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Вия се, увивам се във форма на кълбо. Вечерно време, .., водопадите се осветляват разноцветно със силни прожектори откъм канадския бряг. Цяла феерия от цветове се разгръща пред човешкия поглед. Долу виждаш разтопен изумруд, над него кълба от розова пара, която се вълми, разтяга, къса. Г. Белев, КВА, 122.
ВЪ`ЛНА ж. 1. Само ед. Гъст, влакнест пласт, който покрива тялото на някои животни (овце, камили, някои породи кози, зайци и др.). Те слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете й да си скубят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Тодоров, И I, 8. — Хайде, къща да си направим — добавил волът, — инак ще умрем от студ през зимата. — Много ми трябва — рекъл овенът, .. Никакъв мраз не може моята вълна да пробие. Елин Пелин, ПР, 208. — Първите овце с тънка мериносова вълна са създадени в люлката на древната култура — Вавилон, Сирия, .. и Мала Азия. Г. Ралчев, ДМЖ, 16. // Простонар. За много гъсто обрасли косми по тялото на човек. Пазвата му беше шита и отворена, а гърдите му не се видеха от вълна. Ц. Гинчев, ГК, 44. Началникът на затвора беше безмяра дебел човек .. Тлъстите му висящи като у жена гърди бяха покрити с гъста вълна, по която от време на време се струяха капчици пот. Д. Немиров, Б, 159.
2. Само ед. Остриган и обработен такъв пласт, който във вид на нишки се употребява за изработване на текстилни изделия. Те отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна. К. Петков, МЗК, 242. Баба Кируха, от долната махала, беше излязла на двора пред къщи и чешеше вълна. Ил. Волен, РК, 36. Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци. Г. Ралчев, ДМЖ, 53. Аз с булката наедно през дългите зимни нощи ще предем въ`лна, ще тъчем аби, опаси. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 33. Мека вълна. Остра вълна.
3. Изпредена във вид на нишки такава материя, използвана като материал за тъкане или плетене; прежда. Слаб ветрец подухва и ти поставяш на главата си пухкаво бяло таке от ангорска вълна. Г. Ралчев, ДМЖ, 4. Владетелят, .. крачеше бързо и неспокойно из широката и висока копринена палатка, постлана със скъпи и живописни килими от мека камилска вълна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 235.
4. Тъкан, изработена от такива нишки. Край водоскоците на Халкея той [цар Симеон] бе зърнал преди години Зое Карбонопсина, облечена с дълга дреха от черна вълна. Н. Райнов, ВДБ, 70.
◇ Азбестова вълна. Изолационен материал от азбест с нишки, приличащи по вид на вълнените.
Гладна въ`лна. Спец. Лошокачествена вълна, чието влакно има неравномерна дебелина вследствие на недостатъчно хранене на овцете.
Стъклена вълна. Изолационен материал от стъкло на нишки, приличащи по вид на вълнените.
> Не ми е чиста вълната. Диал. Извършил съм нещо нечестно, непочтено.
Стрижа вълна от яйце; стрижа яйцето за вълна. Диал. Искам да получа, да взема и това, което е невъзможно. Най-много пищяло тамошното население от арнаутите, управители на бейските чифлици, които да имало как, „от яйце вълна да стрижат“. Н. Хайтов, ШГ, 140. — Ти си глупак на три етажа! Защо купуваш от Весо? Той е стипца на дребно и стриже яйцето за вълна. Аз съм тарикат — купувам само от чичо Дани, че дава по едно бонбонче отгоре. Г. Краев, СКТ, 13.
Стрижа вълната. Диал. Заповядвам, разпореждам се. Агарянците на Умура я изядоха главата на Момчила при Перитор! Да не бяха те, ние щяхме да се разправим как да е с Кантакузина. — Агарянци, думаш, тъй е, те ще стрижат вече вълната. Ст. Загорчинов, ДП, 479.
Тръсвам / тръсна вълната на някого. Диал. Набивам добре някого.
Търся вълна под езика на бълхата; търся вълна по яйцето. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.
ВЪЛНА` ж. 1. Издигнатина, която се образува от движението на водна повърхност при всяко нарушаване на спокойното й състояние. Малки вълни ритмично прошумяват наблизо и до самите нозе на войниците пяната се разстила върху пясъка, като бяла тантела. Й. Йовков, Разк. II, 37. Когато подухнеше вечерникът, .. откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки. Ст. Загорчинов, ДП, 413. Вълните чупеха гребен край вълнолома и се стичаха на шумни сребърнобляскави потоци към скалите зад военния кей на пристанището. Д. Добревски, БКН, 5. Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей. П. К. Яворов, Съч. I, 21. • Обр. Наоколо, в зелените вълни на тревата, подскачаше Ханджар. Й. Йовков, Разк. II, 52. Бели забрадки като чайки се мяркат над жълтите житни вълни. Ил. Волен, ДД, 66. // Само мн. С предл. на. Обикн. за коса — на чупки една след друга, подобно на вълни. Тясното й лице беше в полусянка и тя изглеждаше съвсем млада и хубава. Косите й, тъмни и лъскави, падаха на вълни зад ушите. М. Грубешлиева, ПП, 141.
2. Прен. Нещо (обикн. въздух, миризма, светлина, звук и др.), което се движи, като приижда и отминава. Първата въздушна вълна се блъсна в ханчето, дигна от шосето голям облак прах и го отвя насреща в гората. По керемидите затракаха тежки капки. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Вместо оръжия те [конниците] носеха дълги навити свитъци пергамент, .. Вълна от пищни благовония се провлече подире им. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86. От време на време подухва ветрец и в стаята пробягва тънка вълна мирис на босилек. Д. Немиров, Б, 37-38. Топла вълна откъм Средиземноморието беше заляла есенна София, блестеше ниско слънце, дърветата се къпеха в жълти и червени цветове. Ч. Шинов, ОТ, 46. Вечерната прохлада прииждаше на вълни през отворения прозорец. М. Грубешлиева, ПП, 171. Една голяма вълна от студ, .., заля Германия и съседните й страни. Ив. Вазов, БП, 82. Ту от тук, ту от тамо избухне огън / ту загасва, ту пак се подйеме; / .. / дим на гъсти вълни се възйема. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Горещината навън бе отслабнала и из полето на вълни се донасяха тъжни жътварски песни. Елин Пелин, Съч. I, 27. • Обр. Животворно слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. Елин Пелин, Съч. II, 43. На лунния блясък вълните / заливат пустинния път. Д. Дебелянов, С, 1936, 39.
3. Прен. Устремно движеща се, напираща тълпа, множество от хора. И човешката вълна го отнасяше все назад, все назад към голите рътове. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 141. Още през деня турците бяха видели широката вълна на нашето нахлуване. Й. Йовков, Разк. II, 120. Едно голямо множество, една буйна вълна идеше към общината. Т. Влайков, Съч. III, 152. Вълната на башибозука настъпваше. Д. Спространов, ОП, 342. • Само мн. С предл. на. Хусарите на шеметни вълни / промъкват се и залп след залп гърми / и вие се смърттта в размах велик… Хр. Смирненски, Съч. I, 62.
4. Прен. Проява на масово движение, борба като израз на протест, недоволство срещу социални несправедливости и под. През второто шестмесечие и към края на 1943 г. отново се надигна революционната вълна в армията. П. Илиев, ЛВ, 119. В края на 1917 и началото на 1918 г. в много войскови части избухнали бунтове. Започнало масово дезертиране на войници и побратимяване на фронта. Мощна протестна вълна заляла и вътрешността на страната. Ист. VII кл, 125. Стачна вълна. • Обр. Революционното брожение в Македония се предаваше на широки вълни и в Одринския вилает — чак до стените на Цариград. Д. Талев, И, 453.
5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Засилена проява, изблик на чувства, мисли. Топла вълна на надежда сгря сърцата на майката и дядото. Д. Ангелов, ЖС, 58. Вниманието на снахата, нейната топлота и непринудена грижа за здравето му, искреното й участие в мъките му трогнаха стареца. Вълна на милост, на жал и на благодарност заля гърдите му и стисна гърлото му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. Другите наставаха и започнаха да подвикват окуражително на своя другар. Това предизвика нова вълна на гняв у Пенко. Той се заогъва с всички сили и успя да се изплъзне. П. Здравков, НД, 129. После той помълча и в главата му бликнаха нова вълна мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. // Прен. За засилена проява, изблик на едни и същи чувства у множество хора. Но преди да тръгнем, едно радостно оживление, една вълна на любопитство и дори нещо като ликуваща гордост бързо обходи цялата бригада. Й. Йовков, Разк. II, 109. По това време се надигна вълната на възмущението срещу турските зверства при потушаване на Априлското въстание. ВН, 1958, бр. 2009, 4.
6. Физ. Изменение на състоянието на някаква физическа среда, което се разпространява в нея последователно от точка в точка, като се осъществява пренасяне на енергия, без да се пренася вещество. Като се съкращава все повече и повече дължината на радиовълните, може да се получат така наречените ултракъси вълни с дължина, по-малка от 10 м. И. Пандев, ТЙ (превод), 48. Още в миналия век Максуел показва теоретически, а след това и Херц опитно, че светлината е електромагнитна вълна. ВН, 1958, бр. 2127, 4. Ултразвукова вълна.
◇ Гласовита вълна`. Остар. Звукова вълна. Вълните във въздуха идат едно по друго, една от пласт сгъстен въздух, а друга от пласт разреден въздух, а двата пластове сгъстений и разредений заедно ся наричат гласовита вълна. Н. Геров, ИФ, 194.
Горещи (топли) вълни. Усещания за затопляне на тялото и прилив на кръв в главата, които следват едни след други. Той ми се усмихна печално, вдигна дискретно за поздрав юмрук — един забравен поздрав, от който усетих как ме обливат топли вълни. Г. Друмев, УКР, 20.
Къси вълни. Физ. Радиовълни с дължина от 10 до 100 м, чрез които се осъществява радиовръзка на големи разстояния.
Перисталтична вълна. Биол. Бавно разпространяващо се в една посока концентрично съкращение на гладките мускули в кухи органи при животните и човека.
Ударна вълна. Воен. Силно сгъстен въздух, разпространяващ се от центъра на взрив във всички посоки с голяма скорост.
> Деветата вълна. Книж. 1. Голяма опасност. 2. Най-висш подем на могъща непреодолима сила.
На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най-голям успех (съм, намирам се). Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка [София Лорен], твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е „олицетворение на женствеността, винаги 100%“. КСТ, 1991, бр. 12, 3. Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната. Евг. Кузманов, ЧДБ, 67.
На къси вълни. Разг. Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). — С черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за черноборсовец ме имат… З. Сребров, Избр. разк., 17.
На някаква вълна, съм (настройвам се, настройвам и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата, .., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.
— Други форми: волна` (остар. книж.), вълма` (остар. и диал.).
ВЪЛНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на вълна. В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които, .., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дада пари и да купят вълната, .., на зелено. Й. Йовков, Ж 1945, 67. И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184.
2. Човек, който се занимава с обработване на въ`лна (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛНА`РИН, мн. вълнари, м. Остар., сега простонар. Вълнар. — Знам го, как да не го знам! Че нали доде една нощ тука да търси Вълка вълнарина? Й. Йовков, ВАХ, 96.
ВЪЛНА`РКА ж. 1. Търговка на въ`лна.
2. Жена на вълнар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНА`РНИЦА ж. Остар. В миналото — приспособление в река, където се пере вълна. Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379.
ВЪЛНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вълнар или до вълна. — Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Един от най-добрите разсадници на това неминуемо следствие на цивилизующия са деспотизъм освен чиновничеството е вълнарската фабрика на Мулла Махмуда. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 19, 73.
ВЪЛНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вълнар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНАРИ`Я, мн. няма, ж. Диал. 1. Събир. Вълнени изделия от различни видове.
2. Търговия с различни вълнени изделия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града. Й. Йовков, АМГ, 35. Но! Я да видим, ще търпи ли вълнатият балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев. СбДЧ, 173. Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати. Нар. пес., СбВСт, 826.
2. Който прилича на въ`лна по мекост, рехавост; вълнест (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛНА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. Пофана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите, / гърдички му вълнатички. Нар. пес., СбНУ XXV, 125.
ВЪ`ЛНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Вълнен. И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст. Г. Йошев, КВИ (превод), 183.
2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ).
ВЪ`ЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вълна. Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш. И. Петров, НЛ, 169. На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал. Д. Талев, ЖС, 34. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка. Й. Йовков, ВАХ, 79. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани. К. Ламбрев, СП, 66. Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.
2. Който е предназначен за обработване на вълна. Едва когато било засилено добиването на каменни въглища и бил изнамерен нов начин за производство на желязо и чугун, парната машина намерила бързо приложение в памучната, металната и вълнената индустрия. Ист. X кл, 5. — Трябва ми боя… синя вълнена боя, търсих в комшийките, ходих и в купчийницата на бай Генчо, но той вчера свършил боята и рекох… рекох, че може у вас да се намери… П. Стъпов, ЖСН, 198.
ВЪЛНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Вълнообразно движение на водна повърхност. Вълните изглеждаха матови, плътни, .. Вълнението биеше камъните и равния шум прииждаше и утихваше заедно с пристъпите на водата. Д. Добревски, БКН, 12. Леко вълнение като студена тръпка минаваше по водната повърхност. Гр. Угаров, ПСЗ, 7. Вятърът също се усилваше и гларусите закрякаха още по-неспокойно над скалите. Започваше вълнение. Й. Стоянов, ПД, 111. • Обр. Нищо не може да даде понятие за чудесната панорама, видена оттука. На север — едно хаотическо вълнение от тъмнозелени бърда, рътове, хълмове, разплес-кани и шарени. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 147.
2. Възбудено душевно състояние вследствие на силни чувства (тревога, очакване, радост и под.). Въстаниците с вълнение се взираха, няма ли да се появят други сили след конниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 152. Срещу големите празници и самата природа изглежда тържествено приветлива, като че и върху нея се отражава това радостно вълнение, което обзема хората. Й. Йовков, Разк. I, 195. Елка застана настрана смутена, изненадана и бледа от вълнение. Елин Пелин, Съч. III, 34. Когато файтонът издрънка със звънчетата си и спря пред портата на бащиния му дом, показаха се от къщи — премалели от вълнение и толкова стари вече, та не можеха да изтичат, да полетят към него, баща му и майка му. Д. Талев, И, 637. Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи, без да говорят нещо, със сдържано вълнение. Ст. Загорчинов, ДП, 91. // Възбуждение, раздвижване сред обществото вследствие някакво значително събитие. Както е известно, организирането на Славянския събор в София предизвика голямо вълнение у българските интелектуални среди. К. Константинов, ППГ, 173.
3. Масово, открито изразено недоволство, протест против политическата власт, социални несправедливости и под. Той не отказваше направо да прекара силен отряд през проходите, ала едновременно съобщи, че неговите съгледвачи са донесли за вълнение сред смоляните. А. Дончев, СВС, 713. — Митьо ми писа преди няколко дни, .., че там на фронта постоянно стават войнишки вълнения. Разнасяли позиви, бунтували се. П. Здравков, НД, 90. Вълнението продължило няколко дни, мнозина били арестувани. Т. Жечев, БВ, 222. „Мисъл“ ще излезе към края на месеца. Забави я статията на Кръстева върху студентските вълнения. П. К. Яворов, Съч. III, 279. Угнетението на бедните от ден на ден се по-силно ставало — и са наченаха вълнения и въстания. Н. Михайловски и др., ОИ (превод).
◇ Мъртво вълнение. Скрито морско подводно движение. — Това е мъртво вълнение. Няма вълни, но отдолу водата бушува. И. Петров, МВ, 215. Утрото бе тихо и спокойно, но се бе появило слабо мъртво вълнение. П. Вежинов, ДБ, 245.
— Друга (остар. книж.) форма: волне`ние.
ВЪ`ЛНЕНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Пъстра надиплена вълнена женска дреха, която се запасва на кръста върху ризата. Като затропат ония чехли, като се залюлеят ония бели ръкави и алени вълненици, .. Люшка се хоро, доде слънце зайде. Ил. Волен, РК, 48. — Грубиян! Консерватор! Сукман искаш да ми наденеш! Вълненик да ми запашеш! Ст. Даскалов, ЕС, 328. Па си са Стойна опаса / с прека загорска престилка / и с ален бръчен вълненик. Нар. пес., СбНУ XLIV, 474.
2. Набран сукман от вълнен плат. Ако за по-макините махрамата е от най-личната част на облеклото, за широколъченки и чепеларки гордостта е сукманът или още вълненикът. Н. Хайтов, ПП, 121.
3. Дебела вълнена завивка. Под дебелите влашки вълненици все пак е порядъчно студено. Хр. Смирненски, Съч. III, 156. От преждата после тъчеха шаяци и хубави шарени черги. Но особено хубаво догаждаха вълнениците и месалите, чиито багри се преливаха в галещи окото живи и причудливи фигурки и цветчета. П. Здравков, НД, 160. Ахил накара другари, та и робини, / легла във трема да сложат и да поставят отгоре / алени меки постилки, черги тогаз да разгънат / и вълненици да метнат над тях — за топла завивка. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 70.
ВЪЛНЕНИ`ЦА ж. Дълга горна дреха без ръкави от вълнена тъкан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛНЕНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вълнен, напр.: вълненопредачен, вълненотекстилен, вълненотрикотажен, вълненотъкачен.
ВЪ`ЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с много и гъста вълна; рунтав. Чевръсто вакли овце разтърсиха вълнестите си руна из двора и една след друга се забутаха към портата. П. Тодоров, И II, 149. — Ръй, ръй! — повтаряше той много често и шибаше с пръчката по меките вълнести гърбове на овцете, наредени нагъсто една до друга. Й. Йовков, АМГ, 122. Той беше наметнат
