Речник на българския език/Том 2/561-580

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 2
Версия от 09:29, 16 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom2.djvu" from=561 to=580 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

движението на огнетечната маса, (магмата) и с нейното изливане на земната повърхност във вид на лава заедно с газове, водни пари, вулканска пепел и др. Вулканизмът е резултат на сложни процеси, свързани с проява на вътрешната енергия на Земята. К, 1963, кн. 3, 13. Неотдавна върху Луната са били забелязани вулканични явления и можем да се надяваме, че ракетните изследвания ще помогнат на учените да разрешат проблема за лунния вулканизъм. РД, 1959, бр. 261, 3. Активен вулканизъм. Пасивен вулканизъм.

ВУЛКАНИ`ТИ обикн. мн. Геол. Скали, образувани от застинала лава. Застиналата лава образува масивни вулкански скали, които за краткост наричаме вулканити. Геол. IX кл, 1951, 89.

ВУЛКАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до вулкан; вулкански, вулканически, ефузивен. Вдясно се провиждаше дългият полегат хълбок на Братан, .. а по-нататък нагънати планински вериги, остри вулканични конуси, голи бърда. П. Вежинов, НС, 235. Вулканична пепел.

2. Който се отнася до вулканизъм; вулканически. Само островите от вулканичен произход са красиви, с планини, реки и долини, с разкошна растителност. М. Марчевски, ОТ, 32. Вулканични скали. Вулканична област.

3. Прен. За чувства — много бурен, мощен, ярко проявен. И застиналата лава в тая страна ми говори за вулканични страсти, за огнени чувства, за революционни трусове. Л. Стефанова, ВМД, 5. Ракията възпламеняваше душата му, по-скоро отприщваше една вулканична жизненост. А. Гуляшки, ЗР, 34. Какви ще бъдете? Ще останете ли докрай верни на тази своя вулканична обич и вулканична омраза и тогава, когато ще бъдете извън опасността? К. Странджев, ЖБ, 121.

◇ Вулканична бомба. Геол. Едър къс от вулканична лава, изхвърлен по време на изригване.

ВУЛКАНИ`ЧЕСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил. Вулканичен, вулкански, ефузивен. Вулканическо изригване. Вулканическа почва.

— Друга (остар.) форма: волкани`чески.

ВУЛКАНОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Който е от вулканичен произход. Вулканогенна скала.

ВУЛКАНОГЕ`ННО. Геол. Нареч. от вулканогенен. Манганолитите се срещат във вид на слоеве .. Разделят се и на морски, езерни, блатни .. и вулканогенно утаени. Г. Георгиев, П, 219.

ВУЛКАНОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, който изследва произхода и дейността на вулканите. Напоследък вулканолозите изследват изгасналия вулкан Килауеа на Хавайските острови. Ц. Цанев и др., ЧП, 105. Група учени под ръководството на известния .. вулканолог Харун Тазиев са конструирали система от уреди, с помощта на които ще може да се установи кога един вулкан ще изригне. ВН, 1961, бр. 3060, 4.

ВУЛКАНОЛО`ЖКА ж. Жена вулканолог.

ВУЛКАНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до вулканология; вулканологически. Вулканологичен наблюдателен пункт.

ВУЛКАНОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Вулканологичен. Вулканологическа обсерватория. Вулканологическа станция.

ВУЛКАНОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Наука, която изучава произхода, дейността, разпространението на вулканите и състава на изригнатите продукти.

ВУЛКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулкан; вулканен, вулканичен, ефузивен. В Източните Родопи се е развила силна вулканска дейност, в резултат на което са се образували богати рудни залежи. Геогр. VII кл, 6. Вулканските планини са образувани от затвърдяването на вулкански материали. Такива са Везувий, върховете Елбрус и Арарат. Р. Христов и др., Г, 20. След застиване на лавата се образуват вулкански (ефузивни) скали. Р. Димитров, РЗН, 11. Вулканските острови са образувани от материали, изхвърлени при изригването на подводни вулкани. Геогр. V кл, 22. Вулканско изригване.

◇ Вулканска бомба. Остар. Вулканична бомба.

Вулкански комин. Геол. Кръгъл процеп в земята, откъдето изригва земната магма. Той [кратерът] е свързан с вътрешността на земята чрез гърло или вулкански комин. К., 1963, кн.З, 13.

— Друга (остар.) форма: волка`нски.

ВУЛКАНФИ`БРОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулканфибър. Вулканфибров куфар. Вулканфибров варел.

ВУЛКА`НФИБЪР, мн. няма, м. Техн. Еластичен непромокаем картон, който се получава при специална обработка и пресуване на влакнести материали (като целулоза) и се използва за направа на куфари, в електротехниката и др.; фибър. Вулканфибърът представлява твърд от светлокафяв до тъмнокафяв материал, притежаващ добри механични свойства. В. Кабаиванов и др., ТП, 372.

— От лат. собств. + fibra ’влакно’.

ВУЛО`САМ. Вж. вулосвам.

ВУЛО`СВАМ, -аш, несв.; вуло`сам, -аш, св., прех. 1. Остар. Затварям, запечатвам писмо с вула (в 3 знач.).

2. Диал. Украсявам обреден хляб с помощта на дървен печат, на който е изобразен кръст или друг образ; просфоросвам.

3. Диал. Лекувам буци под гушата на някого, като ги паря с нагорещена на свещ вула (в 3 знач.).

4. Диал. Изцапвам нещо с петна; лекьосвам. Вулосале бела риза. Т. Панчев, РБЯд, 63. вулосвам се, вулосам се страд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВУЛО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вулосвам и от вулосвам се.

ВУЛФЕНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Оловна руда с жълт или червен цвят, използвана за добиване на олово, молибден и др. Минералът вулфенит .., който обикновено е жълт, в присъствие на хромови съединения става червен. Н. Преславски и др., НПБ, 110.

— От нем. собств.

ВУ`НДЕРКИНД м. Книж. Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен „вундеркинд“. А. Гуляшки, Л, 466. — Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто… чудо на природата! Пешо не разбра подигравката. — Да, да! .. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери! П. Вежинов, СО, 146.

— Нем. Wunderkind.

ВУ`НТУР м. Диал. Голям скален орел; картал.

— От лат. vultur ’лешояд’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВУ`РА. Само в съчет.: Вура кома; .. вура .. кома. Диал. Олелия, разправия, спор (при пазарлък и др.). Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла. М. Георгиев, Избр. разк., 202. Вура тута. Диал. 1. Само ед. Вура кома. „Аз да ви кажа вам, // като ви слушам тъй одеве нанасам / да се делякате, на памет що ми падна: / отколя имало два циганина — / .. / И вашта вура тута / е за попарата на циганина.“ П. П. Славейков, КП I, 105-106. 2. Като нареч. С много мъки, най-после, най-сетне, как да е. Вура тута завърши гимназия.

— От тур. vur ’бий’ (от vurmak ’бия’) + komak ’оставям’ или + tut ’дръж’ (от tutmak ’улавям, замерям’).

ВУ`РСТ, ву`рстът, ву`рста, мн. (рядко) ву`рстове, м. 1. Колбас. Бирата върви с всичко солено. Немците я предпочитат с вурст, сирена или кашкавал. 24 часа, 2000, бр. 159, 16.

2. Стесн. Вид пресен колбас, който се приготвя по немска рецепта. — Пресен ли е вурстът? △ Премерете ми четвърт вурст.

— Нем. Wurst ’салам’.

ВУЧЕТИ`НА ж. Диал. Вълча кожа. Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цяла мечетина, / на гърбина цяла вучетина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 41. // Епитет на дреха от вълча кожа. Премени се Илия козарче, / премени се свилено, чоено, / па загърна кожух мечетина / и си тури капа вучетина, / па возседна своя добра коня. Нар. пес., СбНУ XLIII, 138.

ВХЛЪ`ТВАМ, -аш, несв./i>; вхлъ`тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. За лице, гърди и др. — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Нещо демонично имаше в това черно-жълто надупчено от шарка лице, вхлътнало и горящо като в треска. М. Кремен, Б, 172.

ВХЛЪ`ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вхлътвам; хлътване.

ВХЛЪ`ТНА. Вж. вхлътвам.

ВХЛЪ`ТНАЛОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Рядко. Вдадено навътре, хлътнало място; вдлъбнатина. Като спомени от тия години, в душата на писателя бяха останали спазени само горделиво-студеният поглед на бащата, .. — а на лобния му череп една правилна кръгла вхлътналост. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114-115.

ВХОД, вхо`дът, вхо`да, мн. вхо`дове, след числ. вхо`да, м. 1. Отвор или врата, порта, откъдето се влиза някъде. Противоп. изход. Когато побойникът приближи входа на голямата бяла кооперация, в която бе влязъл Тороманов, от същия вход излезе забързано височко момиченце и решително му прегради пътя. П. Вежинов, СО, 70. Бай Ганьо сложи нерешително кърпицата с мускалите пред входа на стаичката си. Ал. Константинов, БГ, 13. Дядо Костадин се прибра рано. Мина през харманите и влезе в двора през малкия вход. К. Петканов, СВ, 219. Наблизо в белия сипей на скалистия склон зееше широк и тъмен отвор: това беше входът на черквата. Й. Йовков, Разк. II, 126. Пещерата е с няколко вътрешни входове. П. Делирадев, В, 327. Чакам при вход „А“. △ Главен вход. Параден вход. Преден вход. Заден вход. Страничен вход. Черен вход.

2. Разш. Път или място на път, разположени непосредствено преди да се навлезе във вътрешността на селище, гора, планина и др. Той мина безбедно турското село Текия. При западния му вход стоеше стража, знак, че откъм изток няма опасност… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 139. Тоя вход в столицата, тая дълга улица от няколко мили, .. показвала е отдалеч що е пак самата столица. Б. Димитров, Я I (превод), 47. Да ви помена Шумен, град укрепен от първа важност при входа на Балкана. С. Бобчев, ПОС (превод), 76. При входа на града, от две страни, / .. / рой граждани печални на нощта / стоеха и викнаха разярено / с глас див. К. Величков, Ад (превод), 85.

3. Техн. Част на уред, съоръжение и под., от която започва някакъв работен процес (действието на уреда, съоръжението) или през която влиза някаква течност, вещество и под. Вход на помпа. Вход на електрически усилвател. Вход на воден праг в канал.

4. Нов. С предл. на. Начален етап при започването на производствен процес, свързан с доставяне на суровини, материали, сключване на договори и под. Противоп. изход. На входа и на изхода на производството стоят чужди фирми. // Стесн. Начални изисквания, данни и под. В интерес на истината трябва да се признае, че входовете [входните величини в оценяването на университетите] са по-лесни за формализиране и количествено оценяване в сравнение с изхода. АБ, 2000, бр. 51-52, 16.

5. Само ед. Остар. Влизане. Той бутна страничната врата, мина през другата стая и се намери в заседателната стая. Входът му произведе смущение. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. Входът при него в тъмницата бил секиму свободен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 228. // Стесн. Влизане при посещение на спектакъл, концерт, изложба и др. Вход с покани. Вход с пропуски. Вход свободен.

6. Само ед. Остар. Такса за посещение на спектакъл, концерт, изложба, и др. От радост той бе предложил днес на Митка да го почерпи .. с едно водене на цирка, като плати входа от скромната си икономийка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 105. Входът бе за възрастни и за ученици. За възрастни по пет лева, за учениците по три лева. Г. Караславов, Избр. съч. II, 47.

7. Остар. Обикн. в съчет. с гл. съм, имам, давам, намирам, добивам. Право, възможност за влизане някъде, при някого; достъп. Черквата беше тясна извътре, та в такива случаи само големците имаха свободен вход в нея. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5-6. Симон .. сполучил да добие вход в едно от първите български семейства. Хр. Ботев, Съч. 1929, 275. [Вестниците] „Македония“ и „Турция“, издаваеми в Цариград, имат вход навред. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.

◇ Влизам / вляза през задния вход. Разг. Ирон. Приет съм да уча, следвам или да служа някъде не по установения ред, а по незаконен начин. Влязохме с него в поделението, както моят приятел Симеон се готвеше да влезе в университета — през задния вход. К. Грозев, СС, 31.

ВХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до вход (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Ключът на входната врата се заяждаше и той позвъни. М. Грубешлиева, ПП, 73. Едва когато входната кула на Трапезица се изпречи пред него, Теодосий се изправи и се огледа наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 277. Входната представителна артерия за центъра на града ще стане изключително търговска улица. ВН, 1960, бр. 2710, 2. Може да се открои една съществена слабост на системата за външно оценяване [на университетите]. Тя е ориентирана .. към т. нар. входни величини (учебни планове, преподаватели, материална база и т.н.) и почти не отчита изхода на системата (качеството на получаваните знания и умения). АБ, 2000, бр. 51-52, 16. По правило за нощните клубове трябва да платите входен куверт. МТР, 2000, бр. 31, 14. Входен билет. Входна такса. Входна карта. Входна виза. Входно сечение. Входно съпротивление.

ВХО`ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Входно помещение, коридор. В хладния входник, постлан с мозайка, замириса на карбол. Една каменна стълба, по чиито площадки бяха наредени лимонови дръвчета в бурета, извеждаше към двата етажа. Ем. Станев, ИК I и II, 149. Полите на коженото му джубе се развяха из двора и той потъна във входника на глухата си къща. А. Христофоров, А, 239. Вилата се намираше на двадесетина и повече крачки от вратата .. — Студеничко ще бъде тука — каза Григоров, затваряйки вратата на остъкления широк входник. Ст. Мокрев, ПСН, 57.

2. Покрито пространство зад дворска порта, оградено от двете страни от стени на постройки, през което се минава за двора. В постлания със зеленясали плочи входник до пътната врата чакаше дребничка селянка с цедило на гърба, в което плачеше пеленаче. Ем. Станев, ИК III и IV, 351. Бързахме да се разделим на „апаши“ и „стражари“. Тогава всеки близък входник разкриваше потайните си места. А. Христофоров, О, 13.

ВХО`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от вход; входен. Той считаше свой дълг да изследва до дъното [тунела], па на връщане, при помощта на входовата виделина да провери впечатленията си. Ив. Вазов, Съч. А, 129. Входово осветление.

ВХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вход (в 1 знач.). Играхме и пачанго. От касата се купуват метални топчета, поставят се едно по едно в тясно входче и като се натисне една ръчка, те започват да се въртят около дупчици, плътно оградени с гвоздеи. Б. Трайков, ВО, 69.

ВХО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Остар. Книж. Влизам; вхождам. Свекърът още веднъж целува сина си и снахата си и казва им: — Заповядайте .. в къщата ми ..! Тогава входи в къщата невястата с деверете, после кумът. Л. Каравелов, Съч. II, 140-141. Всичко го [пътешественика] очаровува, всичко го удивлява .. едно безбройно число .. чувствувания .. входят в душата му. Ч, 1871, бр. 7, 224.

— От рус. входить.

ВХОДЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който навлиза или който води навътре. Противоп. изходящ. В Черно море има две течения — горно (изходящо, повърхностно) и долно (входящо, дънно). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 6. Входящите и изходящите водопроводи [на чешмите] трябва да се запазят от измръзване. М. Томова, ТГЖ (превод), 66. Жилищната телефонна централа е за 11 абонати и е свързана със столичната автоматична телефонна станция с две съединителни линии. Едната линия е изходяща, а другата — входяща. ВН, 1961, бр. 2970, 1. Входящи газове.

2. Канц. За книжа, документи и др. — който се получава, постъпва в учреждение. Противоп. изходящ. Не беше малко това учреждение — имаше, да речеш, двайсетина чиновници, и входяща и изходяща архива, и профгрупа. А. Тодоров, СбСт, 46. Входящи писма.

3. Канц. Който е свързан с отбелязване на постъпването, получаването в учреждение обикн. на книжа, документи и др. Противоп. изходящ. Наведен над голям входящ дневник, той записа в него името на Кукушкин. М. Марчевски, П, 119. — В канцеларията имаше да оправям входящия регистър. Н. Хайтов, ШГ, 99. — Искам да зная какво е станало със заявлението ми .. — Ето ви входящия номер. Св. Минков, РТК, 191. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи, .. питаха за входящи и изходящи номера. Д. Калфов, Избр. разк., 229-230.

— От рус. входящий.

ВХО`ЖДАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. 1. Движа се отвън навътре в нещо, което е ограничено, затворено в пространството; влизам, входя. Противоп. изхождам2. Вратник .. оставят един голям на изток и до него едни малки врата*: първи им служи да влизат коля и добитък, а втори — да вхождат человеци. Г. С. Раковски, П I, 34.

2. Имам място, включвам се в състава, обсега, обхвата на нещо; влизам, входя. В сравнителната же наука язиков славянският язик твърде малко е вхождал, а старобългарският писмен и говорен язик никак не ся е и споменувал. Г. С. Раковски, БС I, 43. При преработването й [на числителницата] старах ся чтото да бъде поместено в това издание всичко, .., каквото да може послужи и удовлетвори нуждата както у най-горните училища, .., така и у най-долните училища, у които учителиете могат отбележва на учениците си само това, което вхожда в кръга на училищната им програма. Хр. Данов, ТПЧ, III. // За измерителна или парична единица, число и под. — съдържам се, влизам. В найдений сбор 67 200 вхожда повече едно събираемо 672. Хр. Данов, ТПЧ, 78.

3. Прен. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Изпадам в някакво ново, обикн. неприятно положение, състояние, без да съм очаквал; попадам, озовавам се. Колкото человек успява в службата и удоволствието на владетелите, толкова е по-голяма опасността, в която вхожда. А. Гранитски, ПР (превод), 79.

4. С предл. в и в съчет. с отвл. същ. Започвам да извършвам действието, изразено със съществителното; впускам се, започвам. Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис. Г. С. Раковски, БС I, 202.

◇ Вхожда ми в ум. Остар. Помислям си нещо, сещам се за нещо; минава ми през ума. До вчера нито в ум не ми вхождало да пиша история. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 346.

ВХОМО`ТВАМ, -аш, несв.; вхомо`тя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Индив. Поет. Заробвам, вкарвам в хомот, поставям някого, нещо в пълно подчинение. Странен е наистина животът: / често с нас капризно си играй… / Ала скоро / ний ще го вхомотим! / Скоро / той ще бъде наш ратай! Хр. Радевски, П, 34. вхомотвам се, вхомотя се страд.

ВХОМО`ТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вхомотвам и от вхомотвам се.

ВХОМО`ТЯ. Вж. вхомотвам.

ВЦЕДЯ` СЕ. Вж. вцеждам се.

ВЦЕ`ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вцедя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Обличам се в нещо тясно, което се впива в тялото ми. — Ама и временцето е едно днес, а докторе? .. Стига си писал!… Излез, разтъпчи се… Гледам отзаран Донка отчетничката, като се вцедила в едно тясно рокле .. Борислав се усмихна насила. Ив. Венков, ХКН, 81.

ВЦЕ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вцеждам се.

ВЦЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вцеля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. 1. За пръстта на нива, която дълго не е обработвана — ставам твърд, спечен като целина. Но и сичката държава крее; нивята се вцеляват и опустяват. Н. Михайловски, ПТ (превод), 210.

2. За късове от нещо — споявам се, съединявам се и ставам едно цяло. Два къса желязо, нажежени и чукани, се вцеляват. Ст. Младенов, БТР I, 270. • Обр. Твърде крепък трябва да е бил съставът на тая груба маса [народа], която е могла да се удържи, да се възроди и да се вцели пак като един народ под такъв един губителен натиск. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 81.

3. Прен. Схващам се, вцепенявам се от студ, простуда и др. (Н. Геров, РБЯ).

ВЦЕЛЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцелявам се.

ВЦЕЛЯ` СЕ. Вж. вцелявам се.

ВЦЕ`ПВАМ1, -аш, несв.; вце`пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам, вчепквам (ръце, пръсти). Само Петър / ръце в кърмата вцепил е и окол / без страх оглежда се със тъмен поглед. К. Христов, ПХ (превод), 62.

ВЦЕ`ПВАМ СЕ несв.; вце`пя се св., непрех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам се, вчепквам се. Водата стигна още с първия си удар до коленете му [на Методи], разтърси го и той се олюля, щеше да падне, ако не беше се вцепил с длани за каменната облицовка на стената. А. Гуляшки, ДМС, 221. • Обр. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви: Ето пред него животът, за който той така яко беше се вцепил. Елин Пелин, Съч. III, 161.

ВЦЕ`ПВАМ2, -аш, несв.; вце`пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вцепенявам (в 1 знач.).

ВЦЕ`ПВАМ СЕ несв.; вце`пя се св., непрех. Диал. Вцепенявам се (в 1 знач.). Вцепила ми ся е шията. Н. Геров, РБЯ I, 177.

ВЦЕ`ПВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вцепвам и от вцепвам се; вкопчване, вчепкване.

ВЦЕПВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцепвам2 и от вцепвам се; вцепеняване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЦЕПЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепя` като прил. Остар. и диал. Вцепенен. Раната ми ся вече затвори, нъ ръката ми е оше вцепена, та не мога да дръжа здраво перото. АНГ I, 318. Ако и да почувствуват нещо любов [някои хора], тя тутакси изгасне ..; души студени и вцепени или вдървени, които прекарват живота си като в сън. Ч, 1871, бр. 19, $83.

ВЦЕПЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепеня като прил. 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован. Полянката остана самотна с вцепенените трупове на умрелите и дългите, все още мърдащи призраци на обесените. Ст. Загорчинов, ДП, 153. И като гледаше своите вцепенени членове, .., тя проливаше сълзи и плачеше. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. // Който временно е загубил способност да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вдървен, вкочанен, вкочанясал. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той .. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия. Елин Пелин, Съч. II, 72. Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях… Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст .. Минутно прояснение на ума и те сепнато повдигнаха вцепенени тела — изправиха се на крака. Ц. Церковски, Съч. III, 159. Във гората — враг стаен, / във гората — мрак и изстрел. / Той сега е вцепенен / и не чувства, и не мисли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 104. Вцепенени крака. • Обр. И сутрин, и следобед небето е все такова — тъжно. По вцепенените от студа дървета не трепва никакъв живот. К. Странджев, ЖБ, 115.

2. Прен. Който има неподвижен, застинал вид, който не мърда, не реагира временно обикн. поради силно преживяване; вдървен, вкаменен, безчувствен. Нонка стоеше вцепенена. Искаше да извика или да избяга, ала нито можеше да си поеме дъх, нито да помръдне. И. Петров, НЛ, 178. Тя лежеше притихнала, вцепенена, а очите й бяха все така сухи и устремени неподвижно в тавана. Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. — Ти знаеш ли, бай Тано, че ще те уволним! Старият слуга вдигна глава и изблещи очи. Зина да каже нещо, но езикът и челюстите му се схванаха и той остана вцепенен. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.

3. Прен. За сърце, мислене и под. — който временно е станал безчувствен, апатичен, лишен от способност да реагира, да функционира, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване. Никой, никой не биваше да узнае нейната [на Николина] тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и — търпеше и мълчеше като камък .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото й сърце. Г. Райчев, ЗК, 80. В един миг вцепененият му мозък се проясни, той зърна зелените летви и хукна към тях, лек и пъргав като козле. А. Гуляшки, Л, 184.

ВЦЕПЕНЕ`НИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на неподвижност, неспособност да се възприема със сетивата; безчувственост, вцепененост. Савата беше толкова отслабнал от загуба на кръв, че щом го превързаха, изпадна във вцепенение, сякаш загуби съзнание. Ем. Коралов, МВ, 20. Когато поиска да се извърне и погледне зад себе си — не можа. Някакво странно вцепенение беше сковало цялата й снага. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68.

2. Състояние на временна загуба на способността да се мисли, разсъждава, чувства поради страх, ужас или друго силно изживяване; вцепененост. Той се сепна, потрепера от хлада и потри лицето си, цялото измокрено. И тая хладина го пробуди от вцепенението на страха и го накара да мисли: — Спасен съм! Зл. Чолакова, БК, 29. Той ту се събуждаше, сепван от болно предчувствие, ту го обхващаше някакво вцепенение, което смразяваше всичките му чувства. Д. Немиров, Др, 27. Към обед жегата стана непоносима .. Хората се бяха отпуснали на пейките, никой не проговаряше .. Трябва да ги раздвижи, да ги разбуди, да ги съживи. Трябва да ги извади от вцепенението. П. Вежинов, ДБ, 177.

ВЦЕПЕНЕ`НО. Нареч. от вцепенен. Горе върху капрата, до тържествения файтонджия, стърчеше вече вцепенено мюфтията. Г. Стоев, З, 50. Виктор Ефимич не разбираше какво му говореха и гледаше вцепенено с мътните си очи. Д. Димов, Т, 673.

ВЦЕПЕНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на вцепенен; вцепенение, безчувственост. Детето й я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, която можеше да я погуби, то разпука убийствената ледена броня, в която скръбта скова сърцето й. Д. Талев, И, 611. Очите й [на княгиня София], разширени и тъмни, изглеждаха застинали в непонятен ужас… Тя излезе от своята вцепененост и попита глухо: — Кои сте вие? Какво правите тука? Ст. Загорчинов, ЛСС, 135-136.

ВЦЕПЕ`НО. Остар. и диал. Нареч. от вцепен; вцепенено.

ВЦЕПЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Вцепенение, вцепененост.

ВЦЕПЕНЯ`. Вж. вцепенявам.

ВЦЕПЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вцепеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. За смърт, парализа, студ — ставам причина човек или животинско тяло, крайници да станат неподвижни, безжизнени, безчувствени; вкочанявам2, вкочанясвам, вдървявам, сковавам. Тя [птичката] бе само вцепенена от студ и сега се стопли и съживи отново. Св. Минков, СЦ (превод), 71. Смъртта вцепенява телата. △ Студът вцепени пръстите ми.

2. Прен. Ставам причина някой да изгуби временно способността да се движи, да мисли, разсъждава, чувства, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване; вкаменявам1. Никога досега тя не беше виждала баща си в такова тежко състояние. Това я срази, вцепени. Кр. Кръстев, К, 148. Тя се завъртя на петите си, ударена сякаш от куршум, и се строполи в безсъзнание на пода. Тая трагична сцена вцепени всички присъствуващи и им отне дори възможността да се притекат на помощ на нещастницата. Св. Минков, РТК, 184. Един леден ужас я заля цяла — от нозете чак до косите, и я вцепени. К. Константинов, СЧЗ, 66. Необикновено изумление вцепени Младена. Д. Немиров, Др, 146.

ВЦЕПЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вцепеня` се св., непрех. 1. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради парализиране, смърт; вкочанявам се, вкочанясвам се, вдървявам се, сковавам се. Иван Кунчев не можа да издържи; една вечер той получи удар и лявата половина на тялото му се вцепени. Ст. Дичев, ЗС I, 80. Караибрахим щеше да лежи на земята с парче студено желязо в сърцето. Щях да видя как искрата живот изгасва в зениците му, как зениците му се вцепеняват и очите му стават стъклени. А. Дончев, ВР, 26. • Обр. Улиците се вцепеняват от мраза и хората едва се задържат по тях. К. Странджев, ЖБ, 48. // Ставам временно неподвижен, безжизнен, безчувствен поради силно измръзване, схващане и под.; вкочанявам се, вдървявам се, сковавам се, изтръпвам.

2. Прен. Загубвам временно способността да се движа, да мисля, разсъждавам, чувствам, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване; вкаменявам се, вковавам се. — Вярно ли е, че ще осъдят Левски на смърт? Славейков се вцепени от ужас. Цв. Минков, МЗ, 206. Знам само, че там ме пресрещна нещо друго, още по-страшно. Баба. Тя беше застанала на прозореца и ме гледаше от запустялата къща. Вцепених се от страх. К. Калчев, ПИЖ, 40. Моминката не може да каже нищо. Върху острите й раменца през този ден се струпа толкова много щастие, че тя се вцепени и не може да си отвори устата. С. Северняк, ИРЕ, 142. Пристъпиха към вратата и се вцепениха от вътрешен смут. Мария завъртя ключа, вратата изскърца и ги опомни. К. Петканов, ДЧ, 265.

ВЦЕПЕНЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вцепенявам и от вцепенявам се. След веселието у него настъпи някакво вцепеняване, някаква забрава. Й. Йовков, ЖС, 123.

ВЦЕ`ПЯ1. Вж. вцепвам1.

ВЦЕ`ПЯ2. вж. вцепвам2.

ВЦЕПЯ`. Вж. вцепявам.

ВЦЕПЯ`ВАМ, -аш, несв.; вцепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Вцепенявам (Ст. Младенов, БТР).

ВЦЕПЯ`ВАМ СЕ несв.; вцепя` се св., непрех. Остар. и диал. Вцепенявам се. Прекръсти се три пъти на изток, въздъхна издълбоко и се улови да съблича падналия труп на Иланджика, който не беше се още вцепил. Ц. Гинчев, ГК, 327. Краката ми захванаха да се вцепяват, не ги усещам. Китка V, 1886, кн. 13, 10. Всичките разбойници издигнаха очите си нагоре и ся вцепиха от страх. На сяко дърво седяха по двама-тримамина. В. Друмев, НФ, 57. И когато отвори полусклопените си очи, той са вцепи и смая на мястото си: като че един леден мраз са разпространи по сичкото му тяло. Н. Михайловски, ПА (превод), 90.

ВЦЕПЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вцепявам се; вцепеняване.

ВЦРЪ`КВАМ, -аш, несв.; вцръ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вцръкнат, св., прех. Разг. Вкарвам изведнъж в нещо силна, тънка струя течност, която излиза под налягане от малък отвор; вцърквам. Сестрата ловко вцръкна серума във вената. вцръквам се, вцръкна се страд.

ВЦРЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вцръквам и от вцръквам се; вцъркване.

ВЦРЪ`КНА. Вж. вцръквам.

ВЦЪКЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцъкля като прил. Диал. За очи, поглед — който има стъкленостуден блясък и е безизразно втренчен някъде, в нещо; изцъклен. Вдървените ми крака, заковани сред дюкяна, трепваха навремени и още по-страхотно се унисаха вцъклените ми очи в светлата точка на мрака. Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Когато останахме сами, мама се разрида и сложи глава върху коленете на татя. Той мълчеше и гледаше с вцъклен поглед. X. Чилингиров, ХНН, 226.

ВЦЪ`КЛЯ`. Вж. вцъклям.

ВЦЪ`КЛЯМ, -яш, несв.; вцъ`кля`, вцъ`кли`ш, мин. св. вцъкли`х, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.

ВЦЪ`КЛЯМ СЕ несв.; вцъкля се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха. П. Вежинов, ДБ, 204.

ВЦЪ`КЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вцъклям и от вцъклям се; изцъкляне.

ВЦЪРВУЛЯ` СЕ. Вж. вцървулявам се.

ВЦЪРВУЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вцървуля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. За кожа — ставам твърд, корав като кожа на цървул (Ст. Младенов, БТР).

◇ Вцървулява ми се / вцървули ми се кожата. Диал. Ставам нечувствителен, равнодушен, безочлив (Н. Геров, РБЯ).

ВЦЪРВУЛЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вцървулявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЦЪ`РКАМ. Вж. вцърквам.

ВЦЪ`РКВАМ, -аш, несв.; вцъ`ркам, -аш, св., прех. Рядко. Вцръквам. вцърквам се, вцъркам се страд.

ВЦЪ`РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вцърквам; вцръкване.

ВЧАС нареч. Диал. 1. В същия миг, веднага или за миг. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81. Още сборот не ми го дорече, / вчас ми дойде Ерина Самовила, / му донесе билки чемерлики. Нар. пес., СбБрМ, 84.

2. В уречения час, навреме. Дойдохте вчас. Ст. Младенов, БТР I, 370.

ВЧЕЛОВЕЧА`. Вж. вчеловечавам.

ВЧЕЛОВЕ`ЧА. Вж. вчеловечвам.

ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ, -аш, несв.; вчеловеча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни. Ив. Вазов, Д, 17. А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вче-ловечава чловека, та го прави истинский чловек. Й. Груев, СП (превод), 233. вчеловечавам се, вчеловеча се страд.

ВЧЕЛОВЕЧА`ВАМ СЕ несв.; вчеловеча` се св., непрех. Остар. Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се.

ВЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вчеловечавам и от вчеловечавам се; вчовечаване, вчовечване, очовечаване, вчеловечване.

ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ, -аш, несв.; вчелове`ча, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. Но опит не прави` да вчеловечиш / жестокий властолюбец. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. вчеловечвам се, вчеловеча се страд.

ВЧЕЛОВЕ`ЧВАМ СЕ несв.; вчелове`ча се св., непрех. Остар. Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се.

ВЧЕЛОВЕ`ЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вчеловечвам и от вчеловечвам се; вчовечване, вчовечаване, очовечаване, вчеловечаване.

ВЧЕ`ПКАМ. Вж. вчепквам.

ВЧЕ`ПКВАМ, -аш, несв.; вче`пкам, -аш, св., прех. Рядко. В съчет. с ръце, пръсти и др. същ. С предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото. К. Константинов, ППГ, 169. Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчепква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 109.

ВЧЕ`ПКВАМ СЕ несв.; вче`пкам се св., непрех. С предл. в, за. 1. Рядко. Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 87. • Обр. Ето, мъхове се вчепкали в камъка, по-нататък люлякови храсти давят зеленясалия зид. Н. Хайтов, ШГ, 218. Такива душевни състояния го караха да се вчепква като удавник в скъпо платените препоръки на лекарите: храна, почивка, чист въздух. Ил. Волен, НС, 50.

2. Хващам се здраво с някого, обикн. за да се боря, бия с него; счепквам се. Жорж и другият здраво се вчепкаха за гушите. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете. Ив. Мартинов, ДТ, 194. Възпитателят се видя принуден сам да ги разблъска. — Я се дръпнете! Оправете си дрехите! Как може така? И за какво се вчепкахте? Б. Болгар, Б, 368. // Прен. Разг. Започвам да воювам, да се бия с някого. Тук, в Близкия изток, Гърция и Турция се бяха вчепкали в жестока война за Анадола и средиземноморските острови. К. Константинов, ППГ, 348. При такова положение, ако те [съюзниците-победители] пристъпели към подялба на разкапващата се Турция, имало опасност да се скарат и вчепкат в нова война. ВН, 1959, бр. 2537, 2.

ВЧЕ`ПКВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вчепквам и от вчепквам се. И ето боят се почена. / Ала серьозно нещо в тез / юнашки вчепквания няма. К. Христов, ПХ (превод), 85.

ВЧЕ`РА нареч. 1. В деня преди днешния, преди днес. — Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туй чудо? — думам си. — Кой бояджия е минал нощес, та е боядисал гората? — Вчера беше зелена, а днес — жълта. Й. Йовков, ПГ, 42. Призори Еньо стигна в града и за пръв път от вчера срещна живи хора. Елин Пелин, Съч. III, 161. Вчера са подсетило, а днеска са усетило. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82. Вчера Петко, днес Агетко. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82.

2. В най-близкото минало, неотдавна. — Кога порасна, ма Цвето, вчера беше дете! Елин Пелин, Съч. III, 108. — Каква майка ще стана, когато Бог не иска да се смили над мене? — Ще се смили, има още време. Гдето се казва, вчера минахте под венчило. К. Петканов, БД, 81. Моето детство бе вчера. Толкова ясно се виждам като дете. И. Петров, ОЗ, 41. Заслужилият и до вчера почитан чорбаджия се видя изоставен. Й. Йовков, Ж 1945, 149. Що е било вчера, то да се забрави и сички съгласно да се потрудим да си наредим общонародните работи. С, 1872, бр. 41, б.с. Който вчера лъгал, нему и утре не вярват. Погов., Ч, 1872, бр. 13, 690.

3. В конструкции с други нареч.: а) <3авчера…,> вчера…, днес<ка>…, утре… При означаване на последователни действия (състояния), които се съпоставят по време (неопределено точно) помежду си, а също и с някое друго действие. — Завчера депутат, вчера търговец, днес инженер, а утре видя щем, пак ще измислим нещо. Ив. Вазов, Съч. XII, 119. б) Вчера…, днес<ка>… При означаване, че много скоро след действието (състоянието), означено в първото изречение, е настъпила някаква промяна, някакво ново състояние, означено във второто изречение. Вчера са Стоян ожени, / неска са скара с майка си / за къщнина, за покъщнина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 90.

4. Като същ. Книж. Рядко, а) Денят преди днешния. Мойте спомени мрат. Няма вече ни вчера — ни днес. А. Разцветников, С, 28. Сганта за кръвнини настръхна — / и вчера побледня пред ужаса на днес. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 273. б) Най-близкото минало. Ако зависеше от нея, веднага би освободила училището от един негов роден отрицател. Но веднага след едно такова решително заключение Катя се връщаше към своето вчера и виждаше ясно, колко тя е несправедлива. Ст. Чилингиров, РК, 237.

◇ Като вчера. Разг. Много ясно, сякаш е било, случило се е много скоро. Нашият град помни като вчера последния бой с русите на 54 г. НБ, 1877, бр. 62, 244.

Като че ли вчера съм ял и пил <заедно> с някого; като че ли вчера сме яли и пили <заедно>. Разг. Като че ли съм много близък, интимен приятел с някого (употребява се, когато някой се държи свойски, фамилиарно с някого, без да са много близки с него). Димитър Плахов и дядо Ганчо поемаха подаръците [за манастира] и ги среждаха, където им беше мястото, а Тинко се покланяше дълбоко, пращаше много здраве от манастира и от патрона му, като че ли вчера са яли и пили заедно с него. Г. Караславов, СИ, 12.

Който вчера умрял, днес пишман станал. Диал. Употребява се, когато отначало времето е лошо, а после се оправя.

ВЧЕ`РАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отнася до вчера; който е бил, станал е в деня преди днешния. И вчерашният ден беше също тъй светъл и топъл юнски ден като днешния. Ем. Коралов, ДП, 9. Като разбра, че се говори за Панко, той се намръщи и като си спомни вчерашната обида, каза: — Той да яде милин, а ние да стоим гладни. Й. Йовков, АМГ, 51. Тя бе във вчерашната си нова премяна, защото днес беше неделя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 64. Вчерашен хляб. Вчерашно ядене.

2. Който е бил в близкото минало, доскоро, неотдавна; доскорошен, неотдавнашен. — Аз съм селски син, вчерашен овчар. Ив. Вазов, Съч. XXI, 38. Вчерашната власт ви даваше заплати и облекло и вие й бяхте верни. Д. Кисьов, Щ, 240-241. „Една, че две, че три — усилни / и паметни години .. / .. / Кой ли може / неволя клетнишка изказа, / макар че вчерашна се дума?“ П. К. Яворов, Съч. I, 44.

3. Разг. Пренебр. Който е твърде млад или нов в някаква работа и е неопитен, незрял. Хич, къде се е чуло и видяло, ти, вчерашен хлапак, .., не можеш царевицата от просото да различиш, а на мене ум по земеделските работи ще даваш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 160. Той си е .. вчерашно момче, не му приличаше да се увира още отсега между хората. А. Страшимиров, А, 600. Момичето отвчера прохвръкна. То се е засрамило и уплашило. Вчерашно дете, неопитно. Елин Пелин, Съч. III, 116. — Можехте да заковете [колата] на място. — Заковах я аз и изскърца, обаче нямаше начин изведнъж. Не съм вчерашен шофьор, макар да карам собствена кола. Г. Краев, СКТ, 7.

◇ Вчерашно лайно. Простонар. Грубо. Неопитен, незрял, млад човек. — Я го гледай този нахал. Вчерашно лайно, още жълтото по устата му не е изсъхнало, а вече иска да се мери с мене! П. Незнакомов, АБМ, 56.

Не съм вчерашен; вчерашен ли съм; да не съм вчерашен. Разг. Имам опит, не могат да ме измамят. — Не си вчерашна, да не знаеш, че мойта работа е голяма и че трябва добре да я гледам, ако искаш да я изкарам на добър край. К. Петканов, ЗлЗ, 225. — Тъй ли? — отвърна той ледено. — Да не сте вчерашни, та не знаете какво искат от нас! Ст. Дичев, ЗС II, 60. Вчерашен ли е той или чак толкоз глупав го смятат тези момчетии? П. Тодоров, И I, 120.

ВЧЕРВИ`ВЯ. Вж. вчервивям.

ВЧЕРВИ`ВЯМ, -яш, несв.; вчерви`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане червиво. Най-големият неприятел на ябълката, който вчервивя плодовете й, е ябълковият плодов червей. вчервивям се, вчервивя се страд.

ВЧЕРВИ`ВЯМ СЕ несв.; вчерви`вя се св., непрех. Рядко. Ставам червив; червясвам. Ябълката се е вчервивила.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЧЕРВИ`ВЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от вчервивям и от вчервивям се; червясване.

ВЧЕРВЯ`САМ СЕ. Вж. вчервясвам се.

ВЧЕРВЯ`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; вчервя`сам се, -аш се, св., непрех. Диал. Червясвам, вчервивям се. Сиренето се вчервяса.

◇ Вчервясвам се / вчервясам се от пари. Диал. Грубо. Натрупвам много пари, много забогатявам. Пеньо фелдшерът си отвори аптека, та пак ни дере, ама не е като напред. Пък и стига му, урсузинът, вчервяса се от пари, има два живота да яде. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186.

ВЧЕРВЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вчервясвам се; червясване, вчервивяне.

ВЧЕ`СВАМ, -аш, несв.; вче`ша, -еш, мин. св. вчесах, св., прех. Подреждам или приглаждам с гребен или четка нещо (коса, косми); сресвам. Младежът остана да вчесва кестенявата си коса пред огледалото. Д. Димов, Т, 553. Тя се втурна по разкопчана блуза и разрошени коси, тъй като не беше успяла да ги вчеше. П. Стъпов, ЧОТ, 18. Ако мога да получа едно ново гребенче, да си вчесвам сутрин брадичката, ще бъда много благодарен. Св. Минков, ПК, 16. Богдан отрано приготви коня си за път — нахрани го, напои го, вчеса гривата му. К. Петканов, X, 210. // Приглаждам, подреждам с гребен или четка косата, космите на човек или козината, космите на добиче, животно; сресвам някого или нещо. Тамара се заиграла със свои другарки у някои съседи и забравила, че ще дойде баба й. Докато майка й я намери, докато я измие, вчеше и облече, бабата чакала вън във файтона. П. Славински, МСК, 13. Бае Стоян внимателно и грижливо го очисти [добичето], вчеса и го опуха с метлата. Елин Пелин, Съч. II, 158. Умили я [Яна], вчесали я, / кош гребени изчупили. Нар. пес., СбГЯ, 145. вчесвам се, вчеша се. I. Страд. от вчесвам. II. Възвр. от вчесвам. Дълго се плиска със студена вода, вчеса се, забради единствената си бяла забрадка с дантелка и излезе. Н. Каралиева, Н, 137. Съблече престилката [продавачката] .. и се вчеса набързо с голям жълт гребен. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2.

ВЧЕ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вчесвам и от вчесвам се; сресване. Оформянето на прическата завършва с вчесване на косата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 169.

ВЧЕСТЯ`1. Вж. вчестявам1.

ВЧЕСТЯ`2. Вж. вчестявам2.

ВЧЕСТЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вчестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Почвам да върша нещо по-често; зачестявам. През зимата той вчести посещенията си у нас.

ВЧЕСТЯ`ВАМ СЕ несв.м вчестя` се св., непрех. Диал. Почвам да ставам, да се извършвам, да се случвам по-често; зачестявам. Владо провря ръката си под тялото му и го надигна. Забелязаха ги и гърмежите се вчестиха. М. Яворски, ХСП, 254.

ВЧЕСТЯВАМ2, -аш, несв.; вчестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Сгъстявам.

2. Усилвам, увеличавам. Дойде свещеникът. Жените откъснаха очи от ковчега и се поклониха на лъскавите одежди. Белите пръсти полюшнаха кандилницата, тамянът вчести особения мирис на погребение. М. Яворски, ХСП, 90.

ВЧЕСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вчестя` се св., непрех. Диал. Сгъстявам се.

ВЧЕСТЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вчестявам1 и от вчестявам се; зачестяване.

ВЧЕСТЯВ`АНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вчестявам2 и от вчестявам се.

ВЧЕТА` СЕ. Вж. вчитам се и вчитвам се.

ВЧЕТВОРЯ`. Вж. вчетворявам.

ВЧЕТВОРЯ`ВАМ -аш, несв.; вчетворя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. В съчет. с очи. 1. Втренчвам съсредоточени, разширени очи, за да видя по-добре. Петко, като си беше вчетворил очите към нея страна, подскокна завчас. А. Дювернуа, СБЯ, 309. Р. бе си вчетворил очите към кораба. А. Дювернуа, СБЯ, 309.

2. Ставам причина очите да се разширят до премрежване и да виждат нещата недействителни, преиначени. — Ха, хайдути да ми кажеш че има, вярвам, а таласъми и самодиви, и караконджовци, .. това аз не вярвам .. Ще видиш някоя котка да ти препречи път — ето ти — таласъм, .. видиш прасе — ето ти таласъм, а то страхът ти вчетворява очите… Ц. Гинчев, ГК, 100.

ВЧЕТВОРЯ`ВАМ СЕ несв.; вчетворя` се св., непрех. Диал. За очи — от преумора, напрежение или страх виждам двойно, премрежено. Снощи си отидох на чешмата / .., / стоях и чаках [либето си] и погледвах, / очите ми са вчетвориха. Нар. пес., СбВСт, 761. Конче крака заболяха, / очи му ся вчетвориха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 178.

ВЧЕТВОРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вчетворявам и от вчетворявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЧЕ`ША. Вж. вчесвам.

ВЧИСЛЯ`. Вж. вчислявам.

ВЧИСЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вчисля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Зачислявам, включвам някого или нещо някъде. Ето истинните причини, що са подканили Бориса да въведе Християнската наука в държавата си и да вчисли народа си в броя на християнските народи. ДЗ, 1867, бр. 4, 13. Спахилъците са се унищожили; приходът на всеки господар е пресметнат и вчислен в правителственото даждие. Д. Маринов, СбНУ II, 103. вчислявам се, вчисля се страд.

ВЧИСЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вчислявам и от вчислявам се; зачисляване.

ВЧИ`ТАМ СЕ, -аш се, несв.; вчета` се, -е`ш се, мин. св. вче`тох се, прич. мин. св. деят. вчел се, св., непрех. Остар. Зачитам се; вчитвам се. — В плика други плик. Чий е? (Разтваря вътрешното писмо). Ах! От господин Хоров! (Вчита се няколко време). Ив. Вазов, Съч. XIX, 26-27. // Вниквам в същността на някаква словесна творба, обикн. художествена литература, съумявам да я разбера. Поет, чието главно преимущество е афектация, .. едва ли може да се вчита в поезията на такъв художник и да се повлияе от нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 190.

ВЧИ`ТАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вчитам се; зачитане2, вчитване.

ВЧИ`ТВАМ СЕ, -аш се, несв.; вчета` се, -е`ш се, мин. св. вче`тох се, прич. мин. св. деят. вчел се, св., непрех. Остар. Зачитам се; вчитам се. Отпосле се научих по-достойно да ценя тия творения, колкото повече се вчитвах в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39.

ВЧИ`ТВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вчитвам се; зачитане2, вчитане.

ВЧОВЕЧА`. Вж. вчовечавам.

ВЧОВЕ`ЧА. Вж. вчовечвам.

ВЧОВЕЧА`ВАМ, -аш, несв.; вчовеча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. прех. 1. Разг. Въздействам, влияя на някого да стане разумен, морален и възпитан човек; очовечавам, вчовечвам. Да може, молех се, някой да го оправи, да го вчовечи, риза ще го дарувам, та да се знае и да се помни, докато свят светува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Нищо, моето дете, извинявай… Мислите, че този благороден жест трогваше децата и ги омилостивяваше или вчовечаваше дивите им души? Напротив, ожесточаваше ги още повече. Ст. Цанев, МБ, 73. — Много хора са излизали от хапуза вчовечени. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове, и току му светнало пред очите… Човек станал! Д. Немиров, Б, 107. Баща му продаде сума крави, за да изучи един вол [сина си]. Науката не можа да го вчовечи. Н. Попфилипов, РЛ, 146.

2. Разг. Правя някой да придобие приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам, вчовечвам. вчовечавам се, вчовеча се страд.

ВЧОВЕЧА`ВАМ СЕ несв.; вчовеча` се св., непрех. 1. Разг. Ставам разумен, морален и възпитан човек; очовечавам се, вчовечвам се. — Какви началства имаме, .. — гледат ни като свои деца, как няма да се поучиш, как няма да се вчовечиш? Г. Караславов, Избр. съч. II, 454-455. — Разбери, че ако не се вчовечиш, ще те набия. Д. Кисьов, Щ, 365.

2. Разг. Придобивам приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам се, вчовечвам се. Тука са раздели експедицията с Воронина, .. Първата им грижа беше да са вчовечат, те си купиха топли дрехи, като за пред хора. Лет., 1876, 142.

ВЧОВЕЧА`ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечавам и от вчовечавам се; очовечаване, вчовечване. В турско време народните учители работеха за свестяването на народа, сега трябва да работят за вчовечаването му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81-82.

ВЧОВЕ`ЧВАМ, -аш, несв.; вчове`ча, -иш, мин. св. -их, св. прех. Разг. Вчовечавам; очовечавам. вчовечвам се, вчовеча се страд.

ВЧОВЕ`ЧВАМ СЕ несв.; вчове`ча се св., непрех. Разг. Вчовечавам се; очовечавам се.

ВЧОВЕ`ЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечвам и от вчовечвам се; очовечаване, вчовечаване. Още при вчовечването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси — просъществувал до днес, без да отслабне — бил ужасът пред усамотението. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.

ВЧУ`ВА МИ СЕ несв.; вчу`е ми се, мин. св. вчу` ми се, св., непрех. Остар. Дочува ми се, чува ми се нещо. Внезапно й ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя. Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87.

ВЧУ`Е МИ СЕ. Вж. вчува ми се.

ВЧУ`ПВАМ, -аш, несв.; вчу`пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Счупвам. „Сега му й времето, станете да идем да вчупим една пенджура, те са дървени.“ М. Кънчев, В, 67. вчупвам се, вчупя се страд.

ВЧУ`ПВАМ СЕ несв.; вчу`пя се, св., непрех. Диал. Счупвам се. Кога се случело да се вчупи някоя керемида, ще търсят съща такава керемида да турят на мястото й. М. Кънчев, В, 162. Гълъб се навежда, хаджи Юсмен захванал да го налага и дотолкова го налагал в плешките и гърба, догде черносания му нож се изкривил и дръжката му се вчупила. М. Кънчев, В, 54.

ВЧУ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вчупвам и от вчупвам се; счупване.

ВЧУ`ПЯ СЕ. Вж. вчупвам се.

ВШЕКЕРЯ`. Вж. вшекерявам.

ВШЕКЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; вшекеря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Захаросвам, озахарявам (Ст. Младенов, БТР).

ВШЕКЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; вшекеря` се св., непрех. Диал. Захаросвам се. Сладкото се вшекери (Т. Панчев, РБЯд).

ВШЕКЕРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вшекерявам и от вшекерявам се; захаросване.

ВШИ`ВАМ, -аш, несв.; вши`я, -и`еш, мин. св. вших, прич. мин. страд. вшит, св., прех. Поставям с шев нещо в друго, прикрепям нещо за друго, като го зашивам за него, в него. Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. — За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди [самодивите]. П. Тодоров, Събр. пр II, 111-112. Зиме, лете грубите джобо`ве, / пълни със патрони, й тежат. / И в хастара вшита е отрова. / Жива няма да я уловят! Бл. Димитрова, Л, 274. вшивам се, вшия се страд.

ВШИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вшивам и от вшивам се.

ВШИ`ВКА ж. Рядко. Плат или друг материал, който е зашит, вшит в друг.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВШИ`Я. Вж. вшивам.

ВШУ`ТНИЦА ж. Остар. Смешница, комедиантка. Онзи, който са отказа за мене от толкова княгини, ма напусква за една галска вшутница! И. Адженов, ВК (превод), 117.

ВШУ`ТОШ м. Остар. Шут, смешник. — Тази малка заслуга — говоряше той — и почетта като вшутош, вещ да разсмивам с шегите си, ма държаха нещо по-горе от тях. С. Бобчев, ЖФ (превод), 22.

ВШУ`ТЯ СЕ. Вж. вшутявам се.

ВШУТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вшутя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. 1. Диал. Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ).

2. Само несв. Индив. Шегувам се. Кака Гинка се вшутява и чурулика още половина час. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15.

ВШУТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Само ед. Отгл. същ. от вшутявам се.

2. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се цели да се създаде весело настроение или да се подиграе някой; шеги. По` обичам да умра на един път под меча, нежели на хилядо пъти под отровителни присмевки и просташки вшутявания. К. Величков и др., ЛБ (превод), 30.

ВШУТЯ`ВКА ж. Индив. Шега. Със сухоежбината .. ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. — Това е катехизисът на новото християнско учение — забележи Огнянов на вшутявка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56.

ВЩУРЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вщуря` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. Ставам щур, пощурявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЩУРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вщурявам се; пощуряване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЩУРЯ` СЕ. Вж. вщурявам се.*

ВЪ-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действието по посока навътре в нещо, напр.: въвеждам, въвирам, въвличам.

2. Преминаване в състояние, означено от изходната дума, напр. въвонявам, въвълчвам.

ВЪ`БЕЛ, след числ. -а, м. Диал. Дълбок изкопан кладенец; излак. Дирили много вода и едва намерили един въбел без котел и нямало с какво да извадят вода. Христом. ВВ I, 31. — Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел. Ив. Вазов, ЖИ, 103.

— Други форми: въ`мбел, во`бел.

ВЪ`БЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Прил. от въбел; въбльов. Въбелова вода.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪ`БЛЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въбелов. Въбльова вода.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪВ. Вж. в.

ВЪВАЛЯ`. Вж. въвалям.

ВЪВА`ЛЯМ, -яш, несв.; въваля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).

2. С предл. в и в съчет. със същ. като беля, беда и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното; вкарвам, въвличам. А бе, чловече, зачто си такъв несмислен, та си харчиш парите напразно и въваляш другите в беля? Лет., 1869, 121. Въвалям в грях. въвалям се, въваля се страд.

ВЪВА`ЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въвалям и от въвалям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪВЕДА`. Вж. въвеждам и въвождам.

ВЪВЕДЕНЕ`, мн. няма, ср. Диал. Въведение Богородично.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Начална част на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; встъпление, увод. Прологът [в „Кървава песен“] е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея. Лит. X кл, 273. Въведението играе тук [в квартета] главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва. В. Йонова и др., Б (превод), 96. Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение). Пеене VIII кл, 49.

2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня. П. Спасов, ХлХ, 189.

3. Книж. Труд, който запознава накратко с проблематиката и основните понятия и положения на някоя наука; увод. Въведение във всеобщата история. Въведение в архитектурното проектиране.

4. Остар. Книж. Въвеждане.

◇ Въведение Богородично. Църк. Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалимския храм.

— Друга (остар.) форма: введе`ние.

ВЪВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; въведа`, -е`ш, мин. св. въве`дох, прич. мин. св. деят. въве`л, св., прех. 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. Противоп. извеждам. Появи се и Марга, .. посрещна гостите и ги въведе вкъщи. Й. Йовков, СЛ, 37. Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си. Д. Талев, ПК, 685. Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета .. — Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено — неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла. Ем. Станев, ИК I и II, 148. Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград. П. Р. Славейков, ПИ, 62.

2. Рядко. Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. Противоп. извеждам. — Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми / и го в яхъри въведи. Нар. пес., СбВСт, 533.

3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните „почтени семейства“. П. Славински, ПЩ, 52. При първа възможност ще въведе тя [генералшата] интересната г-жа Меворах в двореца. А. Страшимиров, Съч. V, 149. „Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели… За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покойний генерал хаджи Христо.“ Ст. Дичев, ЗС I, 491. Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора. Ч, 1871, бр. 7, 203. Въведоха ме в писателските кръгове.

4. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. — Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата. О. Василев, Т, 243. Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка. Ст. Марков, ДБ, 452. Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Д. Талев, ПК, 8.

5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и под., означени от съществителното. Толстой не се задоволява с това, а прибавя един епилог, .. С това ни въвежда в перспективите на бъдещето, разкрива пред нас картината на едно по-далечно време, което ще настъпи след действието в романа. Г. Белев, КР, 6-7. Кои обстоятелства могат най-пълно да ни въведат в духовния мир на героите и ще ни тласнат към .. разкриване на .. типични черти от техния характер? Т, 1954, кн. 4, 37. Бих пожелала на всички деца да имат такъв сладкодумен Вергилий [учителят] — да ги въведе в тайнствения свят на народното въображение. Бл. Димитрова, ОтО, 14. Четейки откъслеци от показанията и разпитите, той живо, образно коментираше най-драматичните епизоди, въвеждаше слушателите в течение на процеса, възстановяваше атмосферата, която тогава е царила в лайпцигския държавен съд. ОФ, 1949, бр. 1490, 4.

6. Слагам начало на някаква практика, дейност или на приложението на нещо; установявам, внедрявам нещо някъде. Окръжен от големци татарски и български, той въведе в двора грубия азиатски разкош и пищност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140. А Ния не се и опитваше да въвежда нов някакъв ред в къщата, да поправи нещо, да поднови нещо, всичко вървеше, както искаше и нареждаше свекървата. Д. Талев, ПК, 359. Той въвежда и преподава с любов руски език. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Градушка да удареше, .. женски моди да въведяха в селото, дядо Йорго знаеше едно, едно повтаряше: — Учените развалиха света! Г. Караславов, Избр. съч. II, 117. Борис, цар блъгарский, въвел християнската вяра в България. Хр. Данов, ТПЧ, 42. Въвеждам реформи. △ Въвеждам 8-часов работен ден. • Обр. Тоя модел сандали бяха измислени от обувните фабрики след премахването на монархията .. За известно време се загубиха, но после се появиха отново, обувните фабрики отново ги бяха въвели на въоръжение. Й. Радичков, ВН, 70. // С предл. в и в съчет. с нечленувани съществителни, означаващи действие, състояние и др. Поставям начало на указаното от съществителното действие, явление. Блазнеше ме желанието да посетя норвежките брегове, пътешествие, въведено в мода от новия германски император Вилхелма. Ив. Вазов, Съч. XI, 109. Лицата, които се явяват наследници [на някого] .. могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. ОФ, 1949, бр. 1507, 3. Въвеждам в експлоатация нови машини. △ Въвеждам в употреба нови помпи. △ Въвеждам някаква машина в действие.

7. Книж. Започвам да използвам някакво изразно средство или термин обикн. в научна реч, като разяснявам значението му и необходимостта от използването му. За по-правилно разбиране на въпроса ще въведем някои понятия, които се употребяват в международен мащаб. Л. Манолов, РА, 45. Сега ще въведем едно друго понятие — информационно тегло на даден спомагателен признак. Матем., 1966, кн. 6, 19. Балан въвежда в езика думите творба, влак и др.

8. Книж. С предл. в и в съчет. с нечленувани отвл. същ. като: беля, грях, заблуда, изкушение, съблазън. Ставам причина някой да извърши нещо, да бъде подложен на нещо или да изпадне в състоянието, означено от съществителното; въвличам, вкарвам. Да, той се готвеше да ми протегне своята коварна, гола ръка, за да ме въведе втори път в изкушение, в непростим класов грях… А. Гуляшки, ЗР, 138. Всичките тия материали, пръснати, изложени случайно, могат лесно да въведат в заблуждение биографа. К. Величков, ПССъч. VIII, 7.

9. Остар. Книж. С предл. в и в съчет. със същ. монашество и под., означаващи духовно поприще. Утвърждавам, узаконявам по определен начин, с ритуал правото на някого да поеме попрището, означено от съществителното. И вършил той тая работа не седем библейски, а четиринайсет календарни години, преди игуменът да се смили и да го въведе в монашески сан. А. Христофоров, О, 142. Минават дни, месеци, Ангел като че е потънал вдън земя и никой освен Гоче гайдаджият в Коручешме не знае, че страшният хайдутин е свалил войводските си дрехи, разпасал е сабята и седи в една килия на Хилендарския манастир в очакване да бъде въведен в монашество. Н. Хайтов, ШГ, 148-149. въвеждам се, въведа се страд. Между книжовниците монаси са били знайни и словата на Дамаскина Студит, писани на народен гръцки език; под тяхно влияние започва да се въвежда в нашата книжнина новобългарската реч. Б. Пенев, НБВ, 43. Да се подигне българският народ .. и да се въведе той в политическия живот. Пряп., 1903, бр. 87, 3.

◇ Въвеждам / въведа ред в нещо, някъде. Книж. Правя нещо да бъде подредено, успявам да постигна да има ред някъде. Когато му поверяват съграждането на църквата „Св. Петър“, първата му грижа е да въведе ред в разноските и .. той сам служи безплатно. К. Величков, ПССъч. III, 153. Не можем да въведем ред в тази библиотека, всеки слага книгите, където си иска. △ Мъча се да въведа ред в кухнята. △ Опитайте се да въведете ред в ползването на тези книги.

— Други форми: вве`ждам (остар. книж.) и вове`ждам, въво`ждам (остар. и диал.).

ВЪВЕ`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от въвеждам и от въвеждам се. Отвори се дума и за въвеждането на нови посеви, чрез които ще могат да се завладяват и някои външни пазари. Ст. Чилингиров, РК, 39. Всичко това не е разказано на хаджи Йеронима, но изглежда, че той се досеща, затова една седмица преди неделята, определена за въвеждането на Ангела в монашество, го съветва да излезе от манастира, за да си вземе сбогом с „белия божи свят“. Н. Хайтов, ШГ, 151.

— Други форми: вве`ждане (остар. книж.) и вове`ждане, въво`ждане (остар. и диал.).

ВЪВЕ`ЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въвеждане. В Македония продължава същото положение .. Ни най-малко начинание за въвежданието на реформи не е имало. Пряп., 1903, бр. 24, 3. Аптечната търговия е специфична и за да знае човек всичките нейни тънкости не стига само да бъде добър финансист, а трябва да я познава добре .. В противен случай въвежданието в заблуждение от страна на заинтересувани лица е неминуемо. Пряп., 1903, бр. 85, 1.

ВЪВЕРЯ`. Вж. въверявам.

ВЪВЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; въверя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. 1. Разкривам, изказвам тайни, съкровени неща пред някого, на когото имам доверие; доверявам. Една жена .., като ся беше сприятелила с драгоманката Мария, .. намисли да избави приятелката си от общото изтребление на испанците и й въвери кръвавите приготовления на съотечествениците си. П. Кисимов, ОА II (превод), 86.

2. Предоставям на доверен човек да се грижи за някого или за нещо, да пази, съхранява нещо или да отговаря за нещо; поверявам. Преди да тръгне той отива при едного от приятелите си в града и му въверява скритом парите си 150 000 гр. да му ги варди догде ся върне. Ч, 1871, бр. 18, 555. // Предоставям, поръчвам на доверен човек да върши нещо; възлагам, поверявам. Ний живеем в едно място, дето народни интереси от извънредна важност са въверени нам да ги браним. Ч, 1875, бр. 10, 435. Управлението на казата е въверено на каймакам. Лет., 1871, 89. Коломб заповяда да снемат платната, .. въверява кърмата на кърмача със строга заповед от ръка да я не оставя .. и отива да си полегне. П. Кисимов, ОА I (превод), 54. въверявам се, въверя се страд. Охранението на конституцията ся въверява на патриотизма на всички българи. П. Р. Славейков, ПХС, 95. След съединението наскоро му се въвери длъжността княжески комисар при източните железници. С, 1894, бр. 1475, 4.

ВЪВЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; въверя се св., непрех. Остар. Книж. Предоставям на доверен човек грижата, отговорността за нещо; доверявам се. Неговата неустрашимост насърчи сичката му войска и тъй с радост ся въвери на неговата команда. П. Кисимов, ОА II (превод), 31.

— От рус. вверять.

ВЪВЕРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въверявам и от въверявам се.

ВЪВИ`РАМ, -аш, несв.; въвра`, -е`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. въвря`л, -а, -о, мн. въвре`ли, прич. мин. страд. въвря`н, -а, -о, мн. въвре`ни, св., прех. 1. Правя нещо да влезе обикн. с натиск вътре в друго или между други неща; вра, завирам, вкарвам, вмъквам, пъхам. Той се ослуша една-две минути, па въвря ключа, възви полека и бутна вратата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. — Другарю Пантер, ето моя шмайзер! Давам ти го на драго сърце.. — Я да видя — съгласяваше се Пантера за момент и като въвираше шията си в ремъка на картечния пистолет, хващаше със здравата ръка приклада. К. Ламбрев, СП, 154. Той [работникът] пак въвира края на цевта в адската пещ и отново .. размеква лавата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45-46. Въвирам кукичката между първите два зъба [на бърдото на стана]. Т. Влайков, Пр I, 164.

2. Доближавам, приближавам безцеремонно нещо непосредствено до лицето, очите на някого; навирам, пъхам. При всяка нова чаша, която Петър му въвираше пълна под носа, той казваше: — Стига, брате. Елин Пелин, Съч. III, 44. Той се приближи до мене, хвана ме здраво за дрехата и въвря чак до лицето ми своя отвратителен гол череп. Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. въвирам се, въвра се страд.

ВЪВИ`РАМ СЕ несв.; въвра` се св., непрех. 1. Влизам, вмъквам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; вра се, пъхам се, мушкам се. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. Ще отрежа ей там ония клони, дето се въвират в керемидите, та ги трошат. Й. Йовков, АМГ, 62. Едно малко, хубаво яре се въвря в краката ми и захвана да скача около тях. К. Ламбрев, СП, 218. // Тикам се, вмъквам се на потайно, скрито място; вра се. Въвира се като червиво куче по кюшетата. Погов.

2. Приближавам се непосредствено, плътно до някого или до нещо; вра се, завирам се, пъхам се. Едно пресекнато хъркане са чуваше от двете момичета .. Те са още въвираха една у друга, още по-стегнато са прегърнаха; след няколко минути са уталожиха и потаиха! Ил. Блъсков, ПБ III, 40. Не се въвирай у него, нали е болен.

3. Прен. Разг. Опитвам се, искам да участвам в нещо с нахалство, без да притежавам необходимите качества или без да съм желан, търсен; пъхам се, намъквам се. — Хъде-хъде, не се въвирай, където не те викат! Върви си на мястото. П. Тодоров, Събр. пр II, 279. — Какво ни се бърка той [владиката] в работата, кой го е викал, кой го е канил, какво така се въвира, ето и нов, свой човек ни праща. Д. Талев, ЖС, 135. Война, пребродихме чак до унгарските кърове. Но всичко мина. Върнахме се и всеки по своя път — аз реших да не се въвирам, дето не ми е мястото — станах горски работник. В. Ченков, ПС, 77. Костадин си казваше: „Сигурно пак гласят някой събор да свалят дружбашите.“ Не можеше да се начуди на братовата си готовност да се въвира в политиката. Ем. Станев, ИК III, 196.

◇ Въвирам / въвра в миша дупка някого. Разг.; Въвирам / въвра в кучи (кучешки) гъз някого. Разг. Грубо.; Въвирам / въвра в кози рог някого. Диал. 1. Нахоквам много остро, жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден.

Въвирам / въвра в очи<те> (носа) на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. След като му въврях в очите удостоверението, той отстъпи. 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав. — Стига ми въвира в носа това дете. Знам, че съм виновен за него. 3. Настойчиво и досадно непрекъснато казвам, изтъквам на някого нещо или напомням, натяквам на някого за нещо или за някого. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато от всяка страница на вестниците, .. на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на .. руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Дано не те види от някъде Мита — Кехайовата щерка. — Стига ми си въвирал тая Мита в очите. К. Петканов, ЗлЗ, 6. — Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. Тя ми каза със злост: — Откъде накъде ми въвираш в очите тоя Лукан? Елин Пелин, Съч. II, 62.

Въвирам се / въвра се в очи<те> на някого. Разг. Натрапвам се, налагам се на някого. Странен човек бе тоя Припрянов — колкото по-въздържан, по-надменен беше поручикът, толкова по` се привързваше към него; търсеше му дружбата, въвираше се в очите му. Ил. Волен, НС, 97.

Въвирам се / въвра се в устата на вълка (на звяра). Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност, която идва от страна на някого.

Въвирам си / въвра си носа (гагата, муцуната) някъде; въвирам / въвра нос някъде. Разг.; Въвирам си / въвра си главата някъде. Диал. Меся се, бъркам се там, където не трябва, не е желано или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. Той като на себе си каза: — Тоя господин почна да си въвира гагата там, където не му е работата, иска много да знае… Д. Спространов, С, 228. — Нали е мома… преструвки! / Жълтий Кукуряк зловолно / се обади и промъмра: / знам аз за какво е болна! / „Ти мълчи! Незван, неканен, / нос навсякъде въвираш — / сопна му се ядно Клинът.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I,

— Други форми: вови`рам (остар. и диал.), вви`рам (диал.).

ВЪВИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въвирам и от въвирам се.

— Друга (остар. и диал.) форма: вови`ране.

ВЪВЛЕКА`. Вж. въвличам.

ВЪВЛИ`ЧАМ, -аш, несв.; въвлека`, въвлече`ш, мин. св. въвля`кох, прич. мин. св. деят. въвля`къл, -кла, -кло, мн. въвле`кли, прич. мин. страд. въвле`чен, св., прех. 1. Като влача нещо (обикн. тежко), вкарвам го да влезе или да се вмести някъде; втътрям, завличам. Две мравки теглят едно зърно и го въвличат в една цепнатина. Н. Хайтов, ШГ, 183.

2. Като влача, дърпам с усилие някого, принуждавам го да влезе някъде. Бае Вездесъщов ме хвана под ръка и се` така весел и усмихнат ме въвлече в кафенето. Елин Пелин, Съч. IV, 209. Той се ръкува с него, прегърна го даже и като не преставаше да говори, въвлече го в своя кабинет. Ст. Дичев, ЗС I, 421.

3. Въздействам на някого и неусетно го привличам да участва в нещо (обикн. нежелателно, опасно и под.). Желанието му да поговорят насаме се видя на инженера съвсем нередно и нечисто, нещо като начало на някакъв заговор, в който се опитваха да го въвлекат, и той наежен се приготви за отбрана. Ив. Мартинов, М, 8. Тя се тревожеше за мъжа си и се укоряваше. Не трябваше да го въвлича в конспиративна работа! Той беше изнежен, плашлив. Л. Дилов, ПБД, 63. — Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми. X. Русев, ПЗ, 237.

4. С предл. в и в съчет. със същ. като беда, опасност, грях и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено от съществителното; вкарвам. — Какъв народ! .. Не протяга ръка да проси, да моли .. Не проклина и съди тези, които са го въвлекли в такава обща и безмерна несрета. Д. Талев, ГЧ, 340. Мислех да ти поискам на сутринта пари, за да го [жакета] взема обратно, но ми беше съвестно. Малко ли го въвлякох в борчове, помислих си, и не посмях… М. Грубешлиева, ПИУ, 63. Мъдростта / нас вярно поучава, като казва, / че в грях въвличат нази три неща: / злост, невъздържност, зверски страсти диви. К. Величков, Ад (превод), 104. въвличам се, въвлека се страд. С действията си управниците на България спомагат да се разшири сферата на войната на Балканите и да се въвлече България в нея.

ВЪВЛИ`ЧАМ СЕ несв.; въвлека` се св., непрех. Остар. Увличам се. Защо ние тъй сладко се топим, кога четем Херман и Доротея, защо се толкова въвличаме, когато гледаме Ромео и Юлия? Хр. Белчев, Избр. съч., 100.

— Друга (остар.) форма: вовли`чам.

ВЪВЛИ`ЧАНЕ ср. Отгл. същ. от въвличам и от въвличам се. Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.

— Друга (остар.) форма: вовли`чане.

ВЪ`ВОД м. 1. Обикн. в съчет.: Въвод във владение. Юрид. Реализиране правото за владение на имущество; въвеждане във владение. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такова, се прекратяват. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.

2. Остар. Увод, въведение. Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец .. използува някоя природна картина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80.

ВЪ`ВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Уводен. Въводни думи.

◇ Въводно предложение. Остар. Грам. Вметнат израз, обособена част. Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка. С. Радулов, НГ, 14. Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения. Д. Манчов, БЕ I, 46.

ВЪВО`ЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въведа`, -е`ш, мин. св. въве`дох, прич. мин. св. деят. въве`л, св., прех. Въвеждам. Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. Тие не видят, че отсякъде им са смеят, .. а тие са седнале да* въвождат реформи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните. Р. Каролев, УБЧИ, 11. Въвождам в заблуждение. въвождам се, въведа се страд.

— Други форми: вво`ждам и вове`ждам.

ВЪВО`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въвождам и от въвождам се; въвеждане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Други форми: вво`ждане и вове`ждане.

ВЪВОНЕ`Я. Вж. въвонявам2.

ВЪВОНЯ`. Вж. въвонявам1.

ВЪВОНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; въвоня, -йш, мин. св. -йх и (диал.) -ях, прич. мин. св. деят. въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, мн. въвонели, се., прех. Рядко. Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. С това непрестанно пушене си въвонил на тютюн цялата къща. • Обр. Дори да бъде дребно [нещо, някаква работа], / завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е — ще въвони / нататък наште дни. К. Христов, ЧБ, 237.

ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ1 несв.; въвоня` се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам2, въвонявам се2. Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ и им тълкуваше, за да я разберат добре. Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв — с измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонил се на тютюн. Г. Караславов, ОХ II, 588. Въвонявам се на зеле. △ Въвонил си се на риба.

— Други форми: ввоня`вам (остар. и диал.) и вовоня`вам (остар.).

ВЪВОНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; въвоне`я, -е`еш, мин. св. въвоня`х, прич. мин. св. деят. въвоня`л, -а, -о, мн. въвоне`ли, св., непрех. Рядко. Въвонявам се1, въвонявам се2.

ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ2 несв.; въвоне`я се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се1, въвонявам2. — Запри го, не тук запри го [Теодосия]! В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече! Ст. Загорчинов, ДП, 56.

— Други форми: ввоня`вам (остар. и диал.) и вовоня`вам (остар.).

ВЪВОНЯ`ВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам1 и от въвонявам се1; вмирисване, умирисване, всмърдяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Други форми: ввоня`ване (остар. и диал.) и вовоня`ване (остар.).

ВЪВОНЯ`ВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам2 и от въвонявам се2; вмирисване, умирисване, всмърдяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Други форми: ввоня`ване (остар. и диал.) и вовоня`ване (остар.).

ВЪВРА`. Вж. въвирам.

ВЪВЪ`ЛЧА СЕ. Вж. въвълчвам се.

ВЪВЪ`ЛЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; въвъ`лча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪВЪ`ЛЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въвълчвам се; овълчване.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪГАРЕ`Ц, мн. -рци`, след числ. -ре`ца, м. 1. Паразитно двукрило насекомо по едрия рогат добитък и някои диви животни, което с особения звук на крилата си силно ги дразни и плаши и с ларвите си причинява отоци, рани, циреи по кожата на гърба им; щръклица. Hyppoderma bovis. Въгарци. Освен говеждите кожи нападат още сърни, елени .. и кози. Повреждат най-ценната част на кожата — гръбната. Я. Басан и др., ТКП, 49. Прен. Разг. За палаво, неспокойно дете, което непрекъснато шава, не стои на едно място. Я му дръпни ухото на тоя въгарец, стига се е закачал, да мирува, че ми пречи.

2. Ларва на това насекомо, която се развива под кожата на добитъка и на някои диви животни и предизвиква отоци, рани, циреи (Н. Геров, РБЯ).

3. Разш. Диал. Оток, рана, цирей върху кожата на добитък или на някое диво животно, причинена от ларвите на това насекомо (Н. Геров, РБЯ).

◇ Въртя се като въгарец. Разг. Обикн. за палаво, неспокойно дете — непрекъснато мърдам, не стоя на едно място, спокойно. Имам въгарец (въгарци) в задника си. Диал. Грубо. Не седя на едно място, не стоя мирен, въртя се непрекъснато.

ВЪГАРЧА`САМ. Вж. въгарчасвам.

ВЪГАРЧАСВАМ, -аш, несв.; въгарча`сам, -аш, св., непрех. Диал. 1. За добитък и някои диви животни — нападнат съм от въгарци (Т. Панчев, РБЯд).

2. Покривам се с отоци, рани, причинени от въгарци (Ст. Младенов, БТР).

— Друга форма: вогарча`свам.

ВЪГАРЧА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въгарчасвам.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга форма: вогарча`сване.

ВЪГАРЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Ветер. За добитък или някои диви животни — който е болен от въгарчивост, който е въгарчасал.

2. Прен. Разг. Обикн. за дете — който непрекъснато шава, който не стои на едно място.

ВЪГАРЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Ветер. Паразитно заболяване на добитъка и на някои диви животни (сърни, елени), причинено от ларвите на въгарец, вследствие на което се образуват възпаления и рани по кожата на гърба на животното; хиподермоза. От 9. IX. насам се постави началото на ликвидирането на някои паразитни болести чрез планово и масово провеждане на оздравително-профилактични мероприятия срещу метила, .., въгарчивостта на говедата и други паразитни болести. Пр, 1952, кн. 3, 78.

2. Разг. Качество на въгарчив (във 2 знач.).

ВЪГЛЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въглерод, напр.: въглеводород, въглеводи и др.

2. Въглероден, напр.: въгледвуокис.

3. Въглища, напр.: въглекопач, въгледобив, въгленосен, въглеобогатителен, въглевиден, въглевоз.

4. Въглен, въгленов, напр.: въглекиселина, въглекиселинен, въглекисел.

ВЪГЛЕ`ВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Хим. Който се отнася до въглеводи; въглехидратен. Въглеводно съединение.

ВЪГЛЕВО`ДИ обикн. мн. Остар. Хим. Въглехидрати. При бяганията на по-дълги разстояния съществено значение имат въглеводите, които могат да се вземат под формата на течна гликоза, обикновена захар, сироп и др. НС, 1958, бр. 54, 2. Хранителните вещества — масти, въглеводи, белтъчини — могат равностойно да се заместят по отношение приноса им на енергия за организма. ПН, 1933, кн. 10, 147. Необходимо е страдащите от артериосклероза с наклонност към пълнеене да намалят въглеводите. ВН, 1960, бр. 2671, 4.

— От рус. углеводы.

ВЪГЛЕВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до въглеводороди. Въглеводородни съединения. Въглеводородни газове.

ВЪГЛЕВОДОРО`ДИ, обикн. мн., ед. (рядко) въглеводоро`д м. Хим. 1. Органични съединения с много разновидности, съставени от въглерод и водород, които са основна съставна част на нефта и петролните продукти. Най-простият въглеводород е метанът. Хим. X кл, 1958, 5. Ароматни въглеводороди. Ациклени (непръстенни, мастни) въглеводороди. Наситени (пределни) въглеводороди. Ненаситени (непределни) въглеводороди. Циклени (пръстенни) въглеводороди.

2. Биол. Въглехидрати. Най-важните вещества, които поддържат химическия състав и животоспособността на мозъка, са въглеводородите. К, 1963, кн. 9, 37. За човека и за животните е необходима такава храна, която съдържа готови сложните органически химически съединения: въглеводороди (захар, скорбяла), мазнини, белтъчини, витамини. Е. Стефанов, ППР (превод), 3. Въглеводородите са основното градиво на живота.

ВЪГЛЕДВУО`КИС м. Хим. Въглероден двуокис, въглероден диоксид. В тропосферата и стратосферата главното съдържание на въздуха е молекулен азот и кислород и в много малки количества аргон, въгледвуокис. Л. Манолов, РА, 10. Водните пари, съчетани с намиращите се в състава на въздуха газове, като кислород и въгледвуокис, извършват грамадно разрушително действие. Г. Томалевски, АН, 150. От пет дни нямаше храна, а въздухът, макар и студен, замайваше главата с издишан въгледвуокис. Ст. Волев, МС, 120.

ВЪГЛЕДВУО`КИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Хим. Прил. от въгледвуокис. Въгледвуокисно наторяване.

ВЪГЛЕДО`БИВ, мн. няма, м. Добив на каменни въглища. План за въгледобив. △ Въгледобивът намаля. △ Механизация на въгледобива.

ВЪГЛЕДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до въгледобив. Въгледобивна промишленост. Въгледобивна мина.

ВЪГЛЕКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа, в който има въглероден двуокис. Скоро теснината започна да се отваря и ние се озовахме над с. Михалково, известното със своята въглекисела вода родопско селище. Н. Хайтов, ПП, 96. Въглекиселите води се използуват за лечение на болестите на сърдечносъдовата система. М. Василев и др., ВБ, 15. // Разш. Който съдържа вода, наситена с въглероден двуокис. Във въглекиселите бани въглеродният двуокис се използува за лечение на нервни и сърдечни заболявания. Хим. VIII кл, 1965, 66. Въглекисела вана.

— От рус. углекислый.

ВЪГЛЕКИСЕЛИНА`, мн. няма, ж. Остар. Хим. 1. Въглероден двуокис; въглекислота. Въглеродна киселина или просто въглекиселина .. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечто гори или кога дишат хора и животни. Й. Груев, Ф (превод), 78.

2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР).

— Друга форма: въглекислина`.

ВЪГЛЕКИСЛОТА`, мн. няма, ж. Остар. Хим. Въглероден двуокис; въглекиселина. Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород. Лет., 1871, 117. Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма. С. Веженов, X (превод), 25.

— От рус. углекислота.

ВЪГЛЕКОПА`Ч м. Работник, който копае каменни въглища в мина; миньор1, рудничар. Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините. Ем. Станев, ПЕГ, 44.

ВЪГЛЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Въглероден. Въглелив окис. Въглелив двуокис.

◇ Въглелив сулфид. Остар. Хим. Серовъглерод. Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата .., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид. Гр, 1909, бр. 9, 141.

ВЪ`ГЛЕН м. 1. Късче от изгоряло, неизгаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени. Елин Пелин, Съч. II, 71. Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо. Ем. Станев, ПЕГ, 57. В печката дървата ми бяха догорели .. Слязох аз .. и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре. А. Каралийчев, С, 253-254. Дето падне въгленът, там изгаря. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. Покрит въглен по` пари. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката, .., но духът му трептеше свеж и бистър, .. пареха го живите въглени на спомените. А. Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 427.

2. Прен. Само мн. Поет. Като епитет на очи — черни и блестящи, пламенни. Вместо да го сгълчи, / тя викна го да пее соло в хора. / И запламтяха въглени-очи / на сипаничаво лице от шарка / със любознателност и ум вроден. Бл. Димитрова, Л, 72. — О, как ме гледат въглени-очи! К. Христов, ИБ, 51. Блеснаха на котарака / двата въглена-очи. СбХ, 85.

3. Обгорели тънки парчета от клончета дърво, обикновено приготвени специално за писане, рисуване. На арабите бяха дадени дъсчици и въглени, за да изпишат арабските числа и образци от четирите аритметични действия. Й. Вълчев, СКН, 248. Върху стената на стаята ми виси портрет на жена, нарисуван с въглен. Л. Канов, ЧК, 28. Аз тука се учех, у малка килия, — / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; / на пясъчник пишехме с пръсти, и с въглен — / на бяла дъска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14.

4. Само ед. Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета. Изложбата „Съветска графика“ показва .. всички графични техники: моливна, креда, пастел, акварел, въглен. РД, 1950, бр. 235, 2.

5. Диал. Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня2 (Н. Геров, РБЯ).

6. Остар. Графит. Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид на въглен и на алмаз. И. Гюзелев, РФ, 13. // Стесн. Електрод от графит. Положителният въглен се руши по-бързо и затова се прави два пъти по-дебел от отрицателния. Физ. VIII кл, 1965, 73. Ако съставим батерията от много вериги и по тоя начин я направим по-силна, па да натъкнем на двата полярни тела въглен., и ги приближиме един до други, то искрата, която ще са яви, е много по-голяма. Лет., 1876, 92.

7. Остар. Въглерод. Алмаз е кристалован въглен. Н. Геров, ИФ, 176. Кислородът му [на въздуха] ся съединява с въглено у кръвта, та от тъмночервена прави я ясночервена. Й. Груев, Лет., 1869, 89.

◇ Активен (активиран) въглен. Само ед. Спец. Продукт с пореста структура, получен при овъгляване на растителни или животински остатъци и суровини, използвани като филтър за пречистване на вода, въздух, в медицината и др. Добро обезмирисяване на въздуха може да се получи ако той се прекара през активен въглен. Й. Вучев и др., О, 141. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисване на течности. Хим. XI кл, 1965, 90.

Гася (угасям / угася) въглен<и>. Разг. В народната медицина — извършвам баяне, чародейство против урочасване, уплаха и др., като пускам горещ въглен в студена вода, при което изричам определени заклинателни думи. Поиха го с прясно мляко, храниха го с тлъсти агънца, .., въглен му гасиха, дано премахнат тия черни уроки. Д. Яръмов, БП, 59. На някоя невяста дете се нящо поболи — при стрина Венковица пак ще иде за помощ. И стрина Венковица, според болката, ще й каже дали със светена водица да го поръси, дали да му угаси въглен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 165.

Жив въглен. Незагаснал въглен. От време на време доливаше вода, пак хвърляше ту нажежена пепел, ту живи въглени, котелът пищеше, като че каляваха желязо в него. Й. Радичков, СР, 160.

Животински въглен. Спец. Овъглени чрез суха дестилация животински остатъци (кръв, кости), които се използват като филтър заради силните си адсорбционни свойства; животински въглища.

Каменен въглен. Остар. Каменни въглища. Нека забележим .., че ялмазът не е нищо друго освен най-чист каменен въглен. ИЗ 1877, 1881, 190. С работене ся изкарва из черний каменен въглен най-хубава боя. Лет., 1874, 169.

Лош въглен (съкр. въглен). Остар. и диал. Антракс, синя пъпка. Лошият въглен е една болест, показана повечето пъти с една не яко издадена и много корава пъпка. Ив. Богоров, СЛ, 98. Синята пришка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25. Бацилът на антракса довежда и до .. възпаление, .. и до оформяне на синьочервен мехур ( .. черна прозира кръвта през стената на мехура; нашият народ го нарича поради същия цвят „въглен“). Б. Кърджиев, ОПА, 230.

Медицински въглен (съкр. разг. въглен). Спец. Въглен (в 1 знач.) на прах, обработен и подготвен специално, който се употребява като лекарство за пречистване на червата, поради свойството си да адсорбира вредни вещества, отрови и под. Ако болният е погълнал отрова, предизвиква се повръщане, прави се промивка с вода и медицински въглен и се дава очистително. НТМ, 1966, кн. 212, 53.

> Добре ми е като рак на въглени. Разг. Ирон. Не се чувствам никак добре, зле ми е.

Пада / падне като на въглен. Разг. Употребява се обикн. когато някой пие с голямо удоволствие, тъй като е бил много жаден (Ст. Младенов, БТР).

Пека се на въглени. Разг. Страдам, измъчвам се от нещо.

Покрит (тих) въглен. Разг. Прикрит, потаен човек. До вечерта Нонка и свекървата прекараха заедно, без да си проговорят, сякаш и двете бяха онемели .. — Покрит въглен си била ти! — говореше тя [свекървата], като теглеше пръта. — Не ти искам работата. И без тебе съм живяла. И. Петров, НЛ, 177-178. — Каква била Райна! Покрит въглен… — Аз надушвах нещо в нея. Бл. Димитрова, ПКС, 443.

Правя (направям / направя, обръщам / обърна) на въглен нещо. Разг. Унищожавам нещо с огън, изгарям нещо напълно. — Отиде, тейко! — Кое, Мите? — Кошарата… до сламчица… Подпалили я — кои? .. Български войници — минали и всичко на въглен направили. Г. Караславов, Избр. съч. I, 88. Големи пространства от нея [гората] бяха опожарени. Дърветата бяха обърнати на въглен. Ив. Карановски, Разк. I, 17.

Ставам / стана на въглен. Разг.; Ставам въглен и пепел. Диал. Бивам унищожен от огън, изгарям напълно. И школото пламна, и девойки двесте / станаха на въглен. Ив. Вазов, Съч. II, 69. — Но да ся опечат тия неща тука, без шиш и без подпорки, не ли ще станат въглен и пепел? М. Балабанов, ДБ (превод), 71.

Стоя (седя) <като> на въглени. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, изпитвам силно неспокойство, тревога.

Стъпвам (стъпям) / стъпя (вървя) като на въглен<и>. Разг. Предпазливо, със страх стъпвам. Кадрие стъпваше като на въглени — сама сред толкова мъже!… Не — две жени изтичаха срещу нея — Стаменова и учителката. Б. Несторова, СР, 258.

Тегля (дърпам) въглена към свойта пита (свойто яйце). Диал. Стремя се да уредя нещата, както на мене ми е угодно, в моя полза (обикн. в нещо общо — работа, дейност и др.). — Усещате ли се, .., че този човек не му е чиста козината; той тегли въглена къмто свойта пита. Лат., 1885, кн. 9, 19.

Черен като въглен. Разг. Много черен. Тоя Недьо беше дребно момче с дяволито лице, сухо и черно като въглен. Й. Йовков, Разк. I, 229. Друга птица привлече вниманието и на двамата. Тя приличаше на голям кълвач, беше черна като въглен. Ем. Станев, ПГВ, 111.

Чернея се като въглен. Разг. Виждам се, изглеждам съвсем черен.

ВЪ`ГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 3 и 6 знач.); въгленов. Въглени електроди. Въглена пръчица.

2. Рядко. Който се отнася до нещо изгоряло, овъглено. Той я [кибритената кутийка] извади и изсипа угарките на дланта си, до носа му достигна техният тръпчив въглен мирис. П. Вежинов, ДБ, 227.

◇ Въглена киселина. Хим. 1. Химическо съединение с възкисел вкус, получено от разтваряне на въглероден двуокис във вода. Водният разтвор на въглеродния двуокис действува слабо кисело. Той променя синия лакмус в бледорозов, а не в червен, защото* въглената киселина е слаба. Хим. VIII кл, 1958, 111. 2. Остар. Въглероден двуокис. Ако ся полее на земята някоя силна киселина, напр. як оцет, .., то ще земе да шумти и да ври и то толкова повече, колкото повече има у нея вар; защото киселицата пъди из варта въглената киселина, сир. един вятър (газ), който и докарва да ври пръстта. Й. Груев, Лет., 1872, 237.

Въглена кислота. Остар. Хим. Въглена киселина (във 2 знач.); въглероден двуокис. Кислородът е създаден за животните; въглеродната кислота за растенията. Знан., 18/5, бр. 2, 23.

Въглен окис. Остар. Хим. Въглероден окис. Тези въздухообразни тела, които са ся образовали от горението на въглерода, разделяме на две — на въглен окис СО и въглена киселина СО2. Ч, 1872, бр. 13, 583.

ВЪГЛЕНА`Р1, -ят, -я, мн. -и, м. 1. В миналото — работник на железопътна гара, който се занимава със складиране и съхранение на въглищата за локомотивите, със снабдяването на локомотивите с въглища и пясък и почистването им от сгур. Повечето от локомотивите в пловдивското депо имат или неподвижна, или само тръскаща скара. Това затруднява въгленарите при чистенето на огъня. РД, 1950, бр. 156, 2.

2. Диал. Въглищар. Кога стана въгленар и кога му поцърне вратът. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 201.

ВЪГЛЕНА`Р2, -ът, -а и -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Червен (черен) кълвач. Най-голям е черният кълвач или въгленарят. Той се среща във всички иглолистни и широколистни гори. Ив. Димитров, ОП, 36.

ВЪГЛЕНА`РКА ж. Диал. Въглищарка1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪГЛЕНА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Въглищарница; въгленарница. Айде, па вие, скрийте се у въгленарнико тука по-близо. Т. Панчев, РБЯд, 64.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЪГЛЕНА`РНИЦА ж. Диал. Въглищарница; въгленарник. Момче изпърво чистило въглища у една въгленарница. Ал. Дювернуа, СБЯ, 329.

ВЪГЛЕНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въглищарски. Въгленарска колиба. Въгленарски занаят.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪ`ГЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 3, 6 и 7 знач.); въглен. Когато някое тяло гори слабо, издвигат ся нагоре много ситни въгленни частици, които не са изгорели с нагретий въздух, а от това излиза дим. Й. Груев, Ф (превод), 107.

2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тези дървеса и растения са покривали тогава земята и тези въгленни слоеве вероятно са техни останки. ИЗ, 1874-1881, 1882, 210. Дървото, което някога си е украсявало някои богати и величествени лесове, днес го изкопаваме из въгленната земя. Ч, 1970, бр. 3, 85. Отде знаем, че тези въглища са станали от дървета и растения? Тука ний ще споменем само, че във въгленните рудници начесто ся намират части от дървета. ИЗ, 1877, 1881, 186.

◇ Въгленен водород. Остар. Хим. Метан. От някое время насам плънят балоните със светлив газ, който ся прави от каменни въглцща и у който има пак въгленен водород. Й. Груев, Ф (превод), 75.

Въгленен свинец. Остар. Хим. Оловен карбид. Царските закони ся обнародваха на дръвени таблици, нашарени (боядисани) с въгленен свинец. П. Р. Славейков, СК, 50.

Въгленна киселина (кислота). Остар. Хим. Въглероден двуокис. Речна вода има у себе много атмосферен въздух, но няма въгленна киселина. КН, 1873, кн. 5, 28. Ако земете запален въглен и да го спустите в някое стъкленце, пълно с кислород, то той ще пламне като барут и от него няма да останат никакви следи .. Той са е съединил с кислорода и образовал е друг един газ, който са нарича въгленна кислота. Знан., 1875, бр. 2, 24. От химията ся знае, че димът състои от въгленна кислота, която действува на животното като отрова. Лет., 1871, 117.

ВЪ`ГЛЕНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Умал. от въглен (в 1 знач.); въгленче. Мария нашла няколко въгленци в пепела и с голяма мъка стъкнала огън. С. Радулов, ГМП (превод), 43.

◇ Под пепелец въгленец. Разг. Употребява се за потаен, неискрен човек (Ст. Младенов, БТР).

ВЪ`ГЛЕНОВ, -а, -0, мн. -и прил. Рядко. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 6 и 7 знач.); въглен. Пространството между мембраната и въгленовата плочка е запълнено с въгленови (графитови) зрънца. Физ. VIII кл, 1965, 100. Нека свържем микрофона

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/561-580&oldid=11021“.