Речник на българския език/Том 2/501-520
наклаени, да ме отепаат. Нар. прик., СбНУ XV, 124.
ВСЕ`ГНА. Вж. всягам.
ВСЕГРЪ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до всички гърци и до цяла Гърция; общогръцки. Нищо в тихата самотна утрин не подсказва, че духът на насилието витае наоколо, макар че през тия дни Александър е свикал в самия Коринт всегръцки събор, за да се провъзгласи за главен стратег на елините. Б. Болгар, ПД, 22-23.
ВСЕДЕРЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. няма, м. Остар. Книж. Вседържител. Сделай же тако, бай Либене, сице и Господ вседержител простит тебя, а дявол изчезнет. Л. Каравелов, Съч. II, 110.
ВСЕДНЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Всекидневен. Режимът, който обезпечава разраст на силите на интелекта, гласи: методична, вседневна умствена работа, която да ни доставя радост и увлечение. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 24. Не се учудваш, че летиш нагоре, / това е сякаш твой вседневен път. М. Петканова, С, 112. И само навици вседневни пред тях им пътя уравняват. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 162.
2. Който трае, продължава цял ден; целодневен. Стозвучний рев на битката вседневна / не стихва в снежните поля. Хр. Смирненски, Съч. I, 77.
ВСЕДНЕ`ВНО нареч. Книж. 1. Всекидневно. И тъмний вид на тез страдалци [младите български инвалиди] мълчаливи / вседневно съвестта народна ще терзай. К. Христов, НН, 69.
2. В продължение на цял ден; целодневно. Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха сврени и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти вседневно гърмеше опустошителна война. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Тук-таме се съзират / дръвчета с китен цвят, / в който пей вседневно / безброен птичи свят. Ц. Церковски, Съч. II, 64.
ВСЕДЪРЖА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който има отношение към цялата държава; общодържавен. А пък в туй време и Резил-Ахмед, / и Пис-Осман, та и Ахмак-Мехмед, / повикаха ги във Стамбул отдавна, / за някаква потреба вседържавна… Д. Подвързачов, Б, 42.
ВСЕДЪ`РЖЕЦ, мн. няма, м. Остар. Книж. Вседържител. — Може ли обикновеният смъртен да се сърди на вседържеца-бог? А. Гуляшки, ЗВ, 411.
ВСЕДЪРЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. няма, м. Остар. Книж. Епитет на Бога, който според християнската религия управлява, владее и държи целия видим и невидим свят. За разлика от тях [народните предания], Библията е пречистена, съобразена с догмата: „единно е началото на зримия свят, един е Бог-вседържител“. В. Мутафчиева, ИКМ, 75-76.
— Друга форма: вседержи`тел.
ВСЕЗНА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Рядко. Всеизвестен.
ВСЕЗНА`ЕЦ, мн. -а`йци, м. Рядко. Ирон. Човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко; всезнайко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕЗНА`ЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който знае всичко или е осведомен добре за всичко. С острия си език Славейков жигосваше тежко, биваше понякога несправедлив и краен, но понеже неговите читатели и слушатели намираха в думите му голяма доза от истина, повечето се питаха — няма ли право тоя всезнаещ човек? М. Кремен, РЯ, 235-236. — Бегай, братче! — викна бай Лазо. — Аз съм под силно наблюдение. Ще загазиш и ти. Бегай по-скоро! — Не се бой, бай Лазо, полицията нито е всемогъща, нито е всезнаеща. Сл. Трънски, H, 226. // Свойствен, присъщ на човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. Бертолт Брехт, .., човекът с куртка на работник и със спокойно съсредоточено лице на учен, който те гледа от портрета с проницателен, сякаш всезнаещ и същевременно винаги изпитателен и проучващ поглед, днес е безспорният първенец на немската драматургия. ЛФ, 1957, бр. 31, 4.
2. Разг. Който се представя или си въобразява, че знае всичко. И чорбаджията все ще се намеси, все ще вземе участие в техните разправии, все ще каже и своята дума на всезнаещ човек. Т. Влайков, Съч. III, 318. Работата едва не стигаше до бой. Единият ожесточено ругаеше, а всезнаещото овчарче току повтаряше: аз чета, не лапам мухи! Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. Има ли човек, който през младостта си понякога да не е бил самонадеян до маниачество и всезнаещ до комичност? Т. Генов, ДОД, 49.
ВСЕЗНА`ЕЩО нареч. 1. Книж. Като човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. — Каква стъпка, какъв път? — попита развълнувано младият. Рой Смит всезнаещо се усмихна: — Първо — да прочетеш тази книга, а пътя — ще ви посочи самата книга. Б. Йосифова, БЧМ, 76.
2. Разг. Ирон. С вид на човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко. Всеки път, когато се събираха на приказка, той се намесваше всезнаещо в разговорите и често искаше да наложи своята дума.
ВСЕЗНА`ЙКО, -то, мн. -вци, м. Разг. I. Шег. Човек, дете, който се държи така, като че ли знае всичко. — Как се казваше, мамо, този добричкият доктор от Пудълби? — Доктор Дулитъл. — Той слагал инжекции на маймуните в Африка — съобщава моят всезнайко. Н. Стефанова, ОС, 26. Най-напред сядаше той, чичо Сава, старейшината; до него — жена му; от другата страна — синът му, по-малък от мене, но голям всезнайко и умник… Обикновено почваше да ме заяжда всезнайкото. К. Калчев, ПИЖ, 54.
2. Ирон. Човек, който има за себе си мнение, че знае всичко. Не знаех какво повече да предприема, всезнайкото Дорчев също очевидно не знаеше и най-после бе предпочел да мълчи. Л. Дилов, МСП, 152.
ВСЕЗНА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Всеизвестност, общоизвестност.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕЗНА`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. 1. Пълна осведоменост за всичко или по много въпроси. Ако беше се помамил от космически теми; ако беше приел тактиката на тотално всезнайство, .., той щеше да подкопае здравата основа под краката си. Ив. Спасов, БС, 60.
2. Обикн. ирон. Качество на човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко. — Докторе! — викаше той. — Знам, че дунапренът е за предпочитане пред тапицираните с пружини кресла .. Всичко знам аз! И за секционната мебел, че е по-удобна. — Типична циклофрения с мания за всезнайство — отсъди дежурният лекар. З. Петров, ВН, 1965, бр. 4335, 4.
ВСЕЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Качество на човек, който знае всичко или е добре осведомен по много въпроси. Застанал на синура на две епохи с поглед към бъдещето, Парацелз скъсва с предразсъдъците на миналото .. В това отношение той може да се сравни с Леонардо да Винчи. Но за разлика от него той е самонадеян, горд и влюбен в своето всезнание. Б. Илиева, КХСН, 24-25.
2. Пълна осведоменост за всичко или по много въпроси. Всезнанието не е дадено човеку. Н. Бончев, Съч. I, 146.
ВСЕИЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е известен, познат на всички; общоизвестен, общопознат. Една стара, грохнала жена, с прикачена шарманка през рамо, мина под самия прозорец на Матеев и свирейки някакъв всеизвестен валс, изгуби се надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 355. Поради една нещастна двойка по всеизвестната на гимназистите дескриптивна геометрия, аз получих назначението си за учител, преди да взема зрелостното си свидетелство. О. Василев, ЖБ, 349. Всеизвестна личност.
ВСЕИЗВЕ`СТНО нареч. Обикн. с гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Книж. За означаване, че нещо се знае от всички, известно е на всички; общоизвестно. Всеизвестно е, че ония, чиято професия е да развеселяват другите, обикновено са мрачни хора! Р, 1926, бр. 225, 3. Това, че той е корумпиран, беше всеизвестно, но всеки си мълчеше.
ВСЕИЗВЕ`СТНОСТ, -стта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на всеизвестен; общоизвестност.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕ`ЙВАМ, -аш, несв. (диал.); все`я, -е`еш, мин. св. вся`х и все`ях, прич. мин. св. деят. вся`л, -а, -о, мн. все`ли и всея`л, прич. мин. страд. вся`н, -а, -о, мн. все`ни, вся`т, -а, -о, мн. все`ти и все`ян, св., прех. Всявам, все`йвам се, всея се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЕ`ЙВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всейвам и от всейвам се; всяване.
ВСЕКА`. Вж. всичам.
ВСЕ`КИ, вся`ка, вся`ко, мн. все`ки и вси`чки, дат. все`киму, вин. все`киго (само за лица от м. р. във II знач.), обобщ. местоим.
I. Вместо прил. 1. Само ед. Един, който и да е, взет отделно от дадена общност, съвкупност, без да се изключва някой от нея. Дали двамината са чакали на пътя да се изниже край тях цялата редица от ездачи, всеки от които можеше да вдигне ятаган и да ги съсече, или са се качили в гробищата, разбрах чак когато пътеката изви далеч напред и аз хвърлих поглед надире. А. Дончев, ВР, 15-16. Като че искаше да каже: „Какво се чудите? Занаят, като всеки занаят.“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26. На обед майката даде по едно яйце на всяко дете. Св. Минков, ПК, 20. Всяко зло за добро. Погов. // Само ед. Със същ., означаващи определен момент, период от време. Един, който и да е, взет отделно от даден ред, поредица от еднакви неща без изключение. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. За какво ще тъжа? За мама ли? Но от нея всеки ден получаваме добри известия. В . Друмев, И, 6. Особено обичаше той да изрежда на поп Ставря, който всяка неделя му идеше на гости, .., имената на четиринайсетте си сина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. // Само ед. с числ. редни. Един, взет отделно от елементите, които по белег се отличават от останалите в даден ред и се повтарят на определен интервал. Та, думата е, че и в София кафенетата бяха много, всеки втори дюкян из чаршиите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126. Отведнъж в това „хю, хю, хюююю“ аз видях провикванията на шаферките, .., долавях речите и тостовете на сватбарите, където всеки втори човек държеше реч. И. Радичков, ПЦ, 58.
2. Само мн. всеки с числ. бройни. Без изключение, които и да са от даден последователен ред еднакви и повтарящи се на определен интервал или на определено разстояние части, взети отделно, като цяло. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас, съобщава направлението на треновете. Ал. Константинов, БГ, 4. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачки се спира и продължително кашля. Елин Пелин, Съч. I, 206. Както знаете, караули пазят на всеки сто разкрача на брега. Ив. Вазов, Съч. VI, 57.
3. С мн. всички и (остар.) всеки. Какъвто и да е; всякакъв. Когато изгуби всяка надежда, той се изправи на селския беден чардак срещу гъстата мъгла, непроницаема като неговото бъдеще. Елин* Пелин, Съч. II, 180. Той се приближи към нас без всяка предвзетост и без всеки театрален жест. Й. Йовков, Разк. III, 130. В 559 г. нови славенски пълчища нападнали на империята и достигнали без всяко съпротивление до дългата Анастасиева стена. М. Дринов, ППБН, 23. Считайте се от днес освободени от всеки тягостни връзки с мене и вярвайте пак в почитанието ми. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 121. Болният е вън от всяка опасност. // Остар. Рядко. Всякакъв, най-различен. Тълпи, разнообразни, многобройни, / от всеки род, жени, мъже, деца, / тук сливаха гласа си в жалби знойни. К. Величков, Ад (превод), 37. После го оставиха, като му пожелаха лека нощ и всяко щастие. Ив. Вазов, Съч. XII, 115.
II. Вместо същ. Само ед. Един, който и да е човек от дадена общност, съвкупност, взет отделно без изключение. — Хайде, всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 3. Очите й били черни като тая черна нощ, и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. Елин Пелин, Съч. I, 8. От тука някой да извика, дето е с по-гърляст глас, всеки ще чуе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 124. Целуна ме [дядото] и ми рече: — Пътят ти е хубав, но опасен. Пази се и не се доверявай всекиму. Сл. Трънски, Н, 60. А дядо Славчо всичко знае и всекиго ще на ум и разум да научи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Всеки се е родил с късмета си. Погов.
ВСИ`ЧКИ мн., обобщ. местоим. 1. Вместо прил. Цялото количество от лица, предмети, обстоятелства и под. от даден вид, без да се изключва нещо от тях. Ето защо Крум щастливо се обръщаше в леглото и премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. К. Калчев, ЖП, 229. Последните думи трепереха на устните му [на подсъдимия]. Надали би могло да се отгатне — съжаляваше ли за станалото или го преживяваше с всичките му сладости. Г. Стаматов, Разк. II, 138. Може би не всичките му шеги [на Сашо Сладура] блестяха с остроумието си, но начинът, по който ги казваше, винаги пленяваше. Г. Данаилов, ДС, 191. Мрежата в окото не е във всичките си части еднакво чувствителна за светлината. И. Гюзелев, РФ, 314. И ще гръмне навред по земята: / „Пролетарии от всички страни / пролетта и за нас прозвъни / с огнекрилия зов за борбата!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 111.
2. Вместо същ. Обикн. нечленувано (за лица) и членувано (за животни и предмети). Лицата, предметите, явленията от дадена общност, съвкупност в цялото си количество без никакво изключение. И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите. Елин Пелин, Съч. III, 10. — Слушай, булка, дай на всички по едно [питие] от мене, кой каквото пие. Аз черпя. На всички дай! Й. Йовков, ВАХ, 36. — Ии, ама аз що свят съм изръшнал! .. Туй Гюргево, Турно-Магурели, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац, .. — всички съм ги изредил. Ал. Константинов, БГ, 6. — Защо плачеш, Косе Босе? — Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Ран Босилек, ВП, 27. Ний всички сме деца на майката земя. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. „Един за всички, всички за един — / задружно към успеха да вървим!“ Ем. Попдимитров, СР, 22.
◇ Всеки един. Разг. Всеки. И всякога всяка една работа дядо Славчо се самичък ще нареди. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. Оттам той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станиния баща. Той спираше пред всяка една и пред всяка една се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. III, 134.
Всеки момент (миг, час); всяка минута. Разг.; На всеки миг (час); на всяка минута. Остар. 1. В най-скоро време, почти веднага, в следващия миг, момент. Корпусът на парахода така силно заскърца, сякаш всеки момент ще се разглоби. Г. Белев, КВА, 331. И пред нас всяка минута можеше да се яви неприятел. Й. Йовков, Разк. II, 113. Всеки час се очакваше сръбска войска да нападне града. П. Здравков, НД, 29. На всеки миг една сполучила граната можеше да запали джепането и да хвърли на въздуха всичко. Ив. Вазов, Съч. XII, 171. 2. През цялото време; винаги, непрестанно. — Вземете предвид и двата закона: божият, който ни говори всяка минута да пазим живота си от чудовища .., и човешкият, който разделя деянията на престъпни и непрестъпни. Елин Пелин, Съч. I, 197.
Всички наопаки, той на терсене. Разг. Пренебр. Употребява се за много опак, неразбран човек.
Всяка коза на (за) свой крак. Разг. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че за собствените си постъпки сам отговаря. Отче, не си прави труд, ние сме безбожници — обади се Борис. — Ти ще отговаряш за себе си — обърна се наставнически свещеникът. — Всяка коза за свой крак. Г. Караславов, Т, 118-119.
Във всеки случай; всеки случай. Разг.; На всеки случай. Рядко. За подчертаване на една от възможностите, която се предполага като действителен факт; при всички положения, обстоятелства. На обед ще се връщаш ли? — Едва ли. Ти във всеки случай не ме чакай. Ем. Манов, ДСР, 120. Не погледнах часовника за времето, но всеки случай не беше по-рано от десет часа вечерта. Сл. Търнски, Н, 107. Дали градът е съществувал в древността, не се знае с положителност. На всеки случай най-високите скали на града се наричат „Римското кале“. Й. Радичков и др., ГСП, 17.
Във (от) всички времена. Винаги, всякога. Но хората във всички времена все ги блазнила мисълта, че урядбите и законите могат им оздрави` благат и честит живот. Й. Груев, СП (превод), 1-2.
За всеки случай. Ако се яви нужда, евентуално. Когато работничките почнаха по-настоятелно да искат парите си — затвориха голямата порта и повикаха стражари. Да се въртят пред фабриката — за всеки случай. П. Спасов, ХлХ, 113. Столетов почистил из основи екипажа… Спас махна с ръка. — Важно е и ние да се доберем. Довиждане за сега. Аз пак ще проверя за всеки случай. Д. Добревски, БКН, 17.
Изгърмявам / изгърмя (изпуквам / изпукам, изхабявам / изхабя) всичките си патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите си или резервите си.
Меря всяка <своя> дума (приказка). Разг. Сдържан съм в думите си, говоря малко и внимателно обмислям това, което казвам. Домакинът смукна от цигарата си и като премисляше и мереше всяка своя дума, отговори. Д. Спространов, ОП, 85.
На всяка дума капак. Разг. Готов отговор (употребява се за бърз, остроумен отговор при спор, за умело направено възражение).
На всяка крачка (стъпка). Разг. Непрекъснато, много често. Вместо да ти каже истината, той отново те е излъгал! Тоя човек на всяка крачка те лъже, а ти си готов да му вярваш! П. Вежинов, СО, 45. На всяка стъпка [във Варшава] — високи скели: бързо се градят нови постройки. В. Фурнаджиев, МП, 71.
На всяка цена. Разг. Непременно, въпреки всички пречки. Ако се случи нещо лошо с Митко, да знаеш, ти си ми син и на всяка цена да отмъстиш за тия наши мъки. Сл. Трънски, Н, 105.
На всяко гърне похлупак (захлупак, капак); на (във) всяко гърне <и> мерудия. Разг. Ирон. За човек, който се меси навсякъде, във всички работи, където трябва и където не трябва. Старецът киснеше по цял ден в кръчмата и щом започнеше спор, беше на всяко гърне похлупак. — И ти, все ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116.
Намирам / намеря (слагам / сложа) на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, мога веднага да отвърна, да отговоря. Бай Андрей беше пълен с турски мъдрости. Той обичаше хумора и слагаше на всяко гърне похлупак. Сл. Трънски, Н, 21.
Очите ми играят на всички страни. Разг. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нещо. На път [Филчо] винаги караше след Богдана, очите му играеха на всички страни, гледаше да не пропусне някой богат турчин. К. Петканов, X, 129-130.
По всички линии. Книж. Във всичко, във всяко отношение. Не бил и добър баща! — .. А съпруг? — тази скучна немска добродетел той я е компрометирал по всички линии, за което има безброй свидетелства в писмата му до разни хубави и умни жени. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 8.
По всички показатели. Книж. Изцяло, без пропуски. Изпълнихме плана по всички показатели.
По всички<те> правила <на…>. Според обичая, практиката, съобразно с приетите изисквания или с изискванията в някаква област, в някакво отношение. До обзаведената по всички правила баня имаше спалня с два кревата. Г. Белев, КВА, 328-329. Той посрещна неканения си гост по всички правила на гостоприемството. Д. Талев, ПК, 135. Аз бях тогава член на Окръжния съд, но това никак не ми пречеше .. да стоя на стража по всичките правила на изкуството. Ал. Константинов, Съч. I, 154.
По всяка вероятност. Вмет. израз. За изразяване на предположение; вероятно, навярно. Лекарите констатираха сътресение в мозъка от удар с тъп предмет, по всяка вероятност — дърво. Г. Караславов, СИ, 95-96.
С всеки изминат (нов) ден. Постоянно, непрекъснато; все повече. Когато той сучеше жадно с едва разпукнатите си устнички, тя съзерцаваше личицето му, което с всеки нов ден се избистряше и се оформяваше. Г. Караславов, ОХ IV, 261. Политическото съзнание на недоволните народни маси расте с всеки изминат ден. Ив. Унджиев, ВЛ, 41.
С всеки миг (час); с всяка минута. Разг.; На всеки миг (час); на всяка минута. Остар.За означаване на всеки следващ момент. „Мъглата на всяка минута се сгъстяваше и талазите й забуляха всички около мене“. Ив. Вазов, Съч. XII, 49.
С всички сили. 1. В съчет. с работя. Разг. С най-голямо старание, с голяма енергия, без да се щадя (работя). 2. В съчет. с тичам (бягам). Разг. Много бързо, извънредно силно (тичам).
Хвърлям всички<те си> сили. Разг. Заемам се да извърша нещо с най-голямо старание, без да щадя себе си. За да свърши този труд, той хвърли всички сили, изостави всичко друго.
— Други (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форми: се`ки, ся`ка, ся`ко, мн. се`ки, си`чки.
ВСЕ`КИГО. Вж. всеки.
ВСЕКИГОДИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. Който става, извършва се всяка година; ежегоден. Всекигодишна изложба.
ВСЕКИДНЕ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който става, извършва се всеки ден; ежедневен. Привечер позицията наистина оживява: още слънцето е на хоризонта, а долу от полето, потънало в сянка, неприятелската артилерия започва всекидневния си урок. Л. Стоянов, X, 21. Той беше доволен от днешния ден и, с ревността на древен летописец, готвеше се да напише всекидневното си съобщение. Й. Йовков, Разк. II, 28. Ицо сега съвсем замлъкна — .. Погледна в чекмеджето на масичката, дето събираха парите от всекидневната продажба, поразгледа и тефтерите, но не се бави много тук и се върна пак в къщи. Д. Талев, ПК, 113. Тя [Ирина] бе отслабнала — благодарение на умереното ядене и всекидневната гимнастика — и така бе придобила съвършен вид на жена-паразит, която не върши нищо друго, освен да поддържа красотата си. Д. Димов, Т, 437. // Който се проявява, възниква всеки ден; ежедневен. Ясно ми е какво говориш, ама човек има всекидневна нужда и трябва да има ред в живота, да пази приличие, за да живее като човек между людете. Д. Талев, ЖС, 370. // Който се дава в един и същи вид всеки ден; ежедневен. Погледна нагоре към скалите, за да разбере по слънцето кое време е. Да не би това да са последните млекарки и да изтърве тоя път всекидневната си безплатна закуска. Т. Харманджиев, КЕД, 13. Аврам Исакович преброи цигарите и даде десет на Кукушкин. — Защо? — учуди се той. — Това е всекидневната дажба. М. Марчевски, П, 120.
2. За горно облекло — който се носи всеки делничен ден. Той [Борис] беше с панталоните на всекидневния си костюм и цветна риза с отворена яка и запретнати ръкави. Д. Димов, Т, 339. Антоанета почука и влезе. Беше във всекидневна сива рокля с дълги ръкави, набрани на буфани. Ем. Станев, ИК III, 21-22. Джони почна да бърка по джобовете на дрехата си, но изведнъж се сети, че документите му останаха в сивия всекидневен костюм. М. Грубешлиева, ПП, 266.
3. За периодични издания — който се издава, който излиза всеки ден; ежедневен. Когато се запознахме, бай Йордан вече беше виден писател, .. и една след друга във всекидневния печат излизаха неговите дивни „Старопланински легенди“. А. Каралийчев, С, 256. Кажете най-после, господин прокуроре, какво става с всекидневния ни вестник, ще види ли бял свят! Хр. Радевски, Избр. пр III, 124.
4. Който винаги става или се извършва в рамките на привичното, обикновеното, обичайното; обикновен, привичен, делничен. По улицата минаваше всекидневният поток от тютюноработници, които отиваха към складовете. Д. Димов, Т, 269. Тинка тичаше, трепеше се във всекидневната работа, но не работата я уморяваше. Съсипваше я грижата за Русина, убиваше я това мъчително чакане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. Щом умееш ти да ни предаваш така забавно и най-незначителните всекидневни историйки, какво остава тогава за едно преживяване от времето на [войната]… Д. Калфов, Избр. разк., 291-292. Султана искаше да насочи своите мисли и мислите на болната в друга посока, искаше да върне и себе си, и болната във всекидневния живот, като нищо да не било. Д. Талев, ЖС, 403. Всекидневен ход на събитията. Всекидневна реч. // Който по сила не се отличава от нормалното, обикновеното. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — всекидневния обикновен вид страдание, което не таи в себе си героизъм и не завършва с мълниеподобна смърт. Ем. Манов, БГ, 208.
5. За чувства или състояние — който съществува постоянно в един и същ вид; еднообразен. Върху зданията чернееха следи от огъня и разрушенията на войната, но животът се възвръщаше към всекидневните си скърби и радости. З. Сребров, Избр. разк., 146. Дамян тръгна да оре и да сее, а Дафина потъна във всекидневните грижи около къщата и синовете си. К. Петканов, ДЧ, 381. Тежеше им и ги смущаваше още споменът за срещата им с Оломан бег, мислеха си и за своята всекидневна неволя. Д. Спространов, ОП, 67.
6. Като същ. всекидневна ж. Разг. Дневна стая; дневна. В кухнята и във всекидневната още не бяха прибрали празните съдове. Г. Караславов, ОХ IV, 106. Янков лежеше във всекидневната — тясна сенчеста стаичка, в която децата създаваха постоянен безпорядък. Ем. Станев, ИК III и IV, 313. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндеря има една възглавница разпрана. Чудомир, Избр. пр, 38.
◇ Всекидневна стая. Разг.; Всекидневна одая. Диал. Дневна стая; дневна, всекидневна. Кадански влезе във всекидневната стая, седна на постоянното си място и погледът му падна върху празната тава, оставена на тухлите до загасналия огън. К. Петканов, ДЧ, 89. Тъкмо се прибраха долу, в широката всекидневна одая на долния кат, влезе там по чорапи Неда. Д. Талев, ПК, 421.
ВСЕКИДНЕ`ВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Обичаен, привичен и повтарящ се всеки ден начин на живот, който запълва времето на едно общество или на един човек; ежедневие, всекидневност. Там в Тетевен всекидневието минаваше в градината пред къщи, на тихата комшийска улица, в залисията из училище сред откритите слънчеви лица на юношите. Б. Болгар, Б, 127. Дълго време след като горенето навлиза широко в бита на човека и във всички отрасли на промишлеността, след като хората вече знаят как да добиват и поддържат огъня във всекидневието си, неговата природа остава скрита за тях. В. Цокова, ОПВ, 26. В същност на Боян се нравеше всичко в тоя живот, който ставаше негово всекидневие — хората, разговорите за литература, за които не можеше и да мисли в родния си град. Ем. Манов, ДСР, 283. Това [появяването на Людмила] бе усмивка сред тъжното му всекидневие, но не остави след себе си радостна следа. А. Гуляшки, СВ, 329. А после дойдоха и още някои неща, дреболии на дружба и внимание, между всички тия дреболии на всекидневието, за които не си струва да се говори. Б. Райнов, НН, 410.
ВСЕКИДНЕ`ВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вестник, който излиза всеки ден; ежедневник. Бай Пондю четеше най-разпространения утринен всекидневник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 196. Когато акостирахме, на кея имаше съвсем малка група посрещачи — неизбежните фоторепортери и журналисти от мелбърнските всекидневници. П. Вежинов, ДМ, 30. Един левичарски всекидневник изобличи „Никотиана“ и другите тютюневи фирми. Д. Димов, Т, 223.
ВСЕКИДНЕ`ВНО нареч. 1. Всеки ден; ежедневно. Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове… Б. Несторов, АР, 187. — В работилниците на предприятието всекидневно се преработва много пресен зеленчук. ВН, 1958, бр. 2225, 1. Явявам се всекидневно при градината, даже дваж или триж през неделята ходя до езерото! Ив. Вазов, Съч. IX, 107.
2. Постоянно, много често. Доскоро не му обръщах внимание: малко ли са свободните старци, които срещаме всекидневно по бакалниците и клубовете! Др. Асенов, СВ, 71.
3. С всеки изминат ден; от ден на ден. Клеопатра нарастваше благополучно под това нежно опекунство, приемаше лесно уроците от гимнастика и привързаността към господаря й растеше всекидневно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 36. Предишната интимност помежду им [баща ми и калфата] се рушеше всекидневно. Ст. Чилингиров, ХНН, 50.
ВСЕКИДНЕ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Всекидневие. Два основни мотива има неговата поезия: обичта му към природата и всекидневността. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 95. Не знам дали ви се е случвало някога, господине, да видите обнажен човека, освободен от всички условности и предразсъдъци, на които е принуден да се покорява при всекидневността. Г. Райчев, Избр. съч. II, 225.
ВСЕКИМЕ`СЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който става, извършва се всеки месец; ежемесечен. Те [акциите] ми носят грандиозен всекимесечен дивидент, който е предостатъчен за цели четири билета за метрото. Ст, 1960, бр. 726, 4.
ВСЕКИМЕСЕ`ЧНО. Рядко. Нареч. от всекимесечен; ежемесечно. Всекимесечно се обсъждат резултатите от изпълнението на проектите.
ВСЕКИМИНУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който става, извършва се постоянно, като че ли всяка минута; ежеминутен. За Чернев хората, .., бяха постоянни извършители на малки или големи престъпления: .. важното за него беше да дебне и да разкрива тези всекиминутни престъпления. К. Калчев, ЖП, 104-105.
2. Който съществува постоянно, непрекъснато. Тихата безлунна звездна нощ, .. още по-силно й внушаваше неспокойната мисъл за всекиминутната опасност там, на оня далечен и незнаен фронт, дето се бие и нейният син. Г. Караславов, Избр. съч. I, 379-380.
ВСЕКИМИНУ`ТНО нареч. 1. Постоянно, почти във всяка минута. Пътят за Синая води през Плоещ, чиято околност на голямо разстояние е осеяна с петролни сонди, които работят непрестанно и всекиминутно изсмукват из недрата на земята ценната и толкова важна в икономическо и политическо отношение течност. Г. Белев, КР, 94. Тя пъдеше от съзнанието си странната мисъл за най-лошото, но тази мисъл упорито налиташе и всекиминутно се вплиташе в другите й мисли. Г. Караславов, Избр. съч. V, 179.
2. С всяка измината минута; постоянно. Летвата заплава по течението бавно и несигурно, като менеше всекиминутно посоката си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 36. Тъгата му растеше всекиминутно. За малко остана да се разхълца. Повторно стисна зъби, овладя се. Ив. Хаджимарчев, ОК, 45.
ВСЕКИ`МУ. Вж. всеки.
ВСЕКИНЕДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който става, извършва се всяка неделя, във всеки неделен ден. Малина премести пълното ведро в стаичката на Биляна. И започна всекинеделното измиване на недъгавата. Д. Талев, С II, 309.
2. Разг. Който става, извършва се всяка седмица; всекиседмичен, ежеседмичен (Ст. Младенов, БТР).
ВСЕКИСЕ`ДМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който става, извършва се всяка седмица; всекинеделен, ежеседмичен.
ВСЕКИЧА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който става, извършва се всеки час; ежечасен, непрекъснат. По същото време той [докторът] имаше един безнадеждно болен пациент. Отдаде се на денонощни, на всекичасни грижи. Вл. Полянов, ПП, 151. В средата на политическите затворници те [Юрдан, Борис и Иван] бързо укрепнаха, заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Те живееха трескаво, те гълтаха всекидневните, всекичасните политически уроци на по-възрастните и по-опитните партийци. Г. Караславов, Т, 92.
2. Който съществува постоянно; постоянен. Те действително ценят човека и го ценят не отвлечено, само на думи, а го ценят в своите всекидневни, всекичасни конкретни отношения. Г. Караславов, Избр. съч. III, 325. Всекичасните опасности, .., бяха му станали като свой елемент. Ив. Вазов, Съч. VI, 72.
ВСЕКИЧА`СНО нареч. 1. Ежечасно, непрекъснато, постоянно. Садет започна да го стяга за път — пра, глади, .. И всичко китеше в куфара, който два дена стоя отворен на един стол до вратата. Като че нарочно го държеше така, за да й напомня всекичасно, че ще остане сама. Б. Несторов, АР, 174. Сгур, греди, камъни… — ето материалите, които всекичасно минаваха през ръцете ни. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 76-77. Да, и самият Манол не би се наел с това ( .. ) да го търси въпреки обещаната от патер Евгений земна и небесна отплата, ако да не беше нуждата, която всекичасно го душеше с жестоките си ръце. Ст. Дичев, ЗС II, 270.
2. С всеки изминат час. Тъгата всекичасно нарастваше в гърдите на момичето.
ВСЕКОНЕ`ЧНО нареч. Остар. Книж. Изцяло, напълно, окончателно. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Но они и него всеконечно победиха в лето господне 1383. Хр. Павлович, Ц, 59. Такожде са достойни за хуление някои бащи, които заборавят должността си, децата си като предадат на учителите всеконечно. Й. Стоянович, ДСС, 35.
— От рус. всеконечно.
ВСЕЛЕ`НА, мн. няма, ж. Книж. 1. Цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата, междузвездната материя и всички останали космически тела; свят, космос, всемир, макрокосмос, мироздание. Астрономията се занимава с изучаване устройството, състава, движението и развитието на всички небесни тела — Слънце, планети (и Земята като като една от тях), спътници, комети, астероиди, метеори, звезди, мъглявини, галактики — изобщо Вселената, която включва всичко това. Астр. XI кл, 1964, 3. Вселената няма граници нито в пространството, нито във времето. Р. Христов и др., Г, 5. Земята .. е една твърде малка част от всичко туй, което съществува; в безкрайното пространство на вселената тя е една малка звездица. С. Бобчев, ПОС (превод), 2. Птицата на мисълта ти странства / над материци и брегове, / .. Търси тя / галактики незнайни / на вселената / в безкрайността. Мл. Исаев, ПТН, 30.
2. Всичко, което ни заобикаля, цялото пространство, което можем да наблюдаваме. — Знаете ли какво мечтая понякога? Да се изкача на челото на един висок, висок планински връх. Оттам захласната да гледам величието на вселената. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28. Отново един далечен, глух, отчаян стон се разлива проточено в нощта, .. Сякаш самата планина проплаква в тоя среднощен час и потапя цялата вселена в някакво зловещо предчувствие. К. Константинов, НЗХ, 39. Небето край облака изглеждаше посипано със сребристосив прах и звездната светлина, разпиляна по цялата вселена, едва достигаше тъмната земя. Ем. Станев, ИК III, 249. И бесен вихър се над тях изви; / като че звер, изтръгнат от вериги, / се хвърли той над тъмните вълни / .. Раззина / зловеща паст настръхналата бездна / и оглуши тя с дивия си рев / вселената… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 82.
3. Остар. Земята, земното кълбо; светът. Примамката на златото е привлякла в този град народи от четирите краища на вселената и му е придала характер космополитически, заедно с трескавия кипеж на спекулацията. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 46. От Азия са се разпръснали хората по всичка вселена. С. Бобчев, ПОД (превод), 199.
4. Прен. Остар. Хората, човечеството; светът. Простите турци, които вярват, .., че на тоя свят има само един цар .. и че тоя цар е техния Султан, на когото сичката вселена се покорява, говорят си, че англичанете щели скоро да са потурчат. НБ, 1877, бр. 57, 223.
◇ Голяма вселена. Астрон. Вселената извън нашата Галактика; мегагалактика. А сега вижте сами как изглежда мярката „километър“ в мащабите на голямата вселена: разстоянието до най-близката звезда е 40 680 000 000 000 километра. Д. Пеев, ЖДП, 72.
— Други (остар.) форми: вселе`нна и вселе`нная.
ВСЕЛЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Книж. Прил. от вселена; вселенски, всемирен, космически. Че няма дух и няма вещ / вън от гърдите мои — пещ / на живия вселенен плам, / на цялата вселена храм. П. К. Яворов, Съч. I, 71.
ВСЕЛЕ`ННАЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Вселена. Сичките тела, .., наричат ся вселенная, такива са: светилата, .., водата, землята, .., и воздухът. Ив. Богоров, ВГД (превод), 357-358. Империята им [на хуните], която дотогава грозяше да завладее сичка вселенная, него ден паднала и ся разрушила. Г. Кръстевич, ИБ, 415.
ВСЕЛЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до вселена (в 1 и 2 знач.); световен, всемирен, космически. Директорът стоеше забъркан като пред вселенска катастрофа: да нападат така вулгарно прекрасната Германия в повереното му учреждение! О. Василев, ЖБ, 420. Беше много тихо, .. Едно вселенско спокойствие бе обзело море и суша. Сл. Чернишев, ЛО, 31. Ето виж: / с един скок / ний скачаме право в небето: / ДОЛУ БОГ! / .. / и от твоя престол / те запращаме мъртъв надолу / вдън вселенските бездни / безвездни, / железни — ДОЛУ БОГ! Г. Милев, С, 46-47.
2. Остар. Който се отнася до цялата Земя; световен, всемирен. — Светът види ли веднъж, че е сладък и приятен езикът ни, той ще го приеме със се` сърце, също тъй както са направили френците, та днес техният език е станал току-речи вселенски. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 4.
3. Църк. Епитет на гръцката патриаршия и гръцкия патриарх. На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с .. патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места, спор, който изглежда и Кримската война не беше разрешила. Ст. Дичев, ЗС I, 22-23. Когато вселенските патриархи захванале да купуват своето патриаршеско достойнство като беглик от високата порта и самият патриарх изгубил вече своето велико значение, и думата „вселенски“ останала само празна титла. С, 1872, бр. 46, 363. Вселенска патриаршия. // Остар. Епитет на цар, светия, държава и др. за подчертаване на значението, влиянието, авторитета му. Асен покори под своята власт и двете Влахии и направи ги поданни: .. за което се и прослави най-много от другите царе и наименова се цар вселенски. Хр. Павлович, Ц, 45. Някои святители черковата е назвала вселенски според важностите на трудовете им. З. Петров и др., ЧБ (превод), 248. Китайците наричат своята държава небесна Империя, караказанците, .., по подражение тям наричат и те своята държава вселенска. Г, 1863, бр. 2, 10.
4. Рядко. Който се отнася до вселенска църква. Единната Източна църква не съществува, тя е разпокъсана на национални църкви, много повече от Западната, от католическата. Националните движения и националните интереси са победили вселенския принцип дори в самата църква. Т. Жечев, БВ, 107.
◇ Вселенска църква (черква, черкова). Остар. Църк. 1. Християнската църковна институция преди разделянето й на източноправославна и западна. Вселенската черква е изгубила своята цялост още тогава, когато биле разделени двете черкви, т.е. когато западната черква са отделила от православната. С, 1872, бр. 46, 363. 2. Източноправославната църква (за подчертаване на широкото й влияние, обхват). Вярват ли тие, че вселенската черква, т. е. гръцката цариградска йерархия е света, непогрешима и целокупна? С, 1872, бр. 40, 313. „Вие — пишеше той [владиката] в писмото си до преспанската община, — вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност, похвални усилия и синовно усърдие.“ Д. Талев, ЖС, 132.
Вселенски събори. Църк. Събори за разглеждане и решаване на основни въпроси с богословски, църковнополитически и дисциплинарен характер, в които са участвали представители на висшето духовенство на християнската църква, а след разделянето й на източна и западна — само на католическата. Пастирите на църквата, за да прекъснат препирните и крамолите, зели да се събират на сговор. Така станали местни събори, .., и вселенски събори, на които дохождали пастири на църквата колкото се могло от всичка вселена. Д. Манчев, НН (превод), 149. Патриарх е реч гръцка, .. Нашата черква въвела е тая титла и дала на някои епископи още в V век, на четвъртий вселенски — халкидонски — събор. З. Петров и др., ЧБ (превод), 58.
ВСЕЛЮ`БЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича всички; любящ, любвеобилен. А Бог-отец отблъсне ли принесения дар, / от женствена и майчина любов и скръб събран, / ще впиеш ти — родителко — проляния нектар / във своите вселюбещи, приемащи недра. Е. Багряна, ВС, 61.
ВСЕЛЯ`. Вж. вселявам.
ВСЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Рядко. Поселвам, настанявам някого някъде, в нещо (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Ставам причина нещо (мисъл, образ, дух) да проникне и остане трайно в съзнанието, мислите, чувствата на някого. Фейлетоните на Алека, покрай бай Ганьо, спечелиха симпатиите на българското общество. Те направиха името му популярно… И с това висшата награда за един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ — се падна на негова чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него, .. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син. Д. Талев, С II, 154. Тая относителност .., толкова криви схващания е вселила в народа по всички културни проблеми. Р, 1927, бр. 257, 1.
3. Ставам причина, правя да се появи и задържи трайно у някого нещо (обикн. някакво чувство); възбуждам, предизвиквам, вдъхвам. Хората няма да го [Димитър] забравят. .. Не малко сирашки сълзи изтри той, .. И всели такъв страх в сърцата на бейове и паши, че те мъчно дигаха ръка срещу някоя сиромашка българска къща… Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. С дума пълководецът вселява храброст и мъжество в сърцата на всички во`йни. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, 81. Хубава си, моя горо, / меришеш на младост, / но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост. Л. Каравелов, Съч. I, 127. Всели, Боже, у сърца ни / обич към народа,/ да милеем, да жалеем / правда и свобода. П. Р. Славейков, ЧВО, 49.
4. Остар. Книж. Установявам. Те [Стоиловите управници] управляват сега с най-голямо насилие и всячески се трудят да вселяват терор в населението. Сб. Пер п II, 1894, бр. 1504, 3. вселявам се, вселя се страд.
ВСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вселя` се св., непрех. 1. Установявам се, настанявам се някъде трайно. — Господарю, зло се всели в градището на Горно поле: нощ цяла по стените на сараи и кули пламъци зелени играят и дете пищи, та къса сърца от гърди! А. Страшимиров, А, 211. Градини дето бяха, там пустош се всели, / дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли, / и името на царя покрива тма дълбока. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 39.
2. За чувство — появявам се, пораждам се у някого и се задържам трайно. И тъкмо защото Въкрил е бил арестуван от Кавръчето, дълбоко в Станкиното сърце се всели тежка, непонятна тревога. Г. Караславов, ОХ IV, 259. Страх, леден страх се всели в сърцето ти, базилевсе! Ти почна да се затваряш — и никому не разкриваше душата си, — сякаш цял свят криеше за тебе нож! Н. Райнов, ВДБ, 136. Тъга се бе вселила у Домна, откак забеляза, че Христофоров хладнее. Б. Болгар, Б, 50.
3. Остар. Книж. Заселвам се, установявам се някъде. И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Н. Райнов, БЛ, 53.
4. Остар. Книж. Въплъщавам се (във 2 знач.). В празника [на Кирил и Методий] се вселява всичкото съдържание на понятието обособен, един и с историческо минало български народ. Р, 1926, бр. 219, 1.
ВСЕЛЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вселявам и от вселявам се.
ВСЕМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се осъществява с всички мерки, с всички средства. Никой сериозен учен не може да ви гарантира, че всемерната разработка на нови антибиотици например няма да доведе възникването на такива мутации на вирусите, които да поставят под въпрос не само съществуването на човека, но и на другите видове. П. Вежинов, НБК, 222.
— От рус. всемерный.
ВСЕМЕ`РНО. Книж. Нареч. от всемерен.
ВСЕМИЛОСТИ`В, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемилости`ви, прил. Остар. Книж. 1. Обикн. епитет на бог или цар — който е милостив към всички и във всичко; всемилосърден. — Света майко Божия, всемилостива… Ти виждаш: сърцето ми не е в моя власт, както и не мога да го спра в гърдите си или да го накарам да затупти в гърдите на мъртвия. Д. Талев, С II, 88. — Аллах, недостоен съм, грешен съм, Аллах, но ти си велик и всемилостив, смили се и над мене, грешника. X. Русев, ПЗ, 275. — Славейче! — извика силно момичето. — нашият всемилостив император желае да му попееш малко! Св. Минков, СЦ (превод), 8.
2. Като същ. всемилостивият м. Рядко. Бог; всевишният, всемогъщият, всесилният. Първи изправиха на съд Калеко. .. „Падни пред всемилостивия и пресветата му майка, отречи се трикратно от Сатаната и ще бъдеш отново приет в лоното на единната, свята, съборна църква.“ Ем. Станев, А, 172.
ВСЕМИЛОСТИВЕ`ЙШИЙ, -ая, -ое, -ие, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на цар или бог — извънредно милостив към всички и във всичко. Аз ти много благодаря, всемилостивейший царю! Понеже, като позна с мъдростта си лукавщината лисина, определи правилно като премудър судия. ВУХБ (превод), 14. По волята и предначертанията на всемилостивейшия мой господар поздравявам Ви с отварянието на първото, в освободената Ваша страна, Народно събрание. ПУС, 5.
— Рус. всемилостивейший.
ВСЕМИЛОСТИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от всемилостив; всемилосърдно. Не говори, за да не се сърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнаящи просветители, .., които просветители мислят, че ние трябва да цалуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием „благоволението“ на султана, който тогава всемилостиво ще подари свободата на народа ни. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 24.
ВСЕМИЛОСЪ`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, в обръщение за м. р. ед. ч. всемило-сърдни, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на бог — който проявява милосърдие към всички и за всичко; всемилостив. Той се извърна на юг и зашепна: „Хвала да бъде на Бога, господаря на световете, / на всемилостивия, всемилосърдния“. Ст. Дичев, ЗС I, 467.
ВСЕМИЛОСЪ`РДНО. Остар. Книж. Нареч. от всемилосърден; всемилостиво.
ВСЕМИНУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Книж. Който става всяка минута; ежеминутен, всекиминутен.
ВСЕМИНУ`ТНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеминутен; ежеминутно, всекиминутно. Одрипавелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада. Хр. Смирненски, Съч. III, 163.
ВСЕМИ`Р, мн. няма, м. Книж. Вселена, свят, космос, макрокосмос. — По безкрайното пространство на всемира са пръснати милиони и милиони тела, които нарекохме небесни тела. Г. Томалевски, АН, 19. Кометите — тия редки гости на нашето небе, принадлежат към най-загадъчните явления във всемира. ПН, 1934, кн. 2, 22. И в мен, и около съзвучно, стройно / бий пулса на безкрайния всемир. Н. Ракитин, ППВ, 21. Сега — когато вдъхновени братя / разбулват властно тайния всемир / и техните звезди / през тъмнината / ни сочат път към неизбродна шир, / .. / върви натам [старост], / денят където гасне, прием където ще намериш ти! Л. Стефанова, СКО, 12.
ВСЕМИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Книж. Който се отнася до всемира, до вселената (в 1 и 2 знач.); вселенски, космичен, космически. Щерна от неугасим светлик — всемирна порфира от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Н. Райнов, БЛ, 123. Уран обикаля по своята огромна орбита, като се подчинява на всемирния закон на тяготението и на преобладяющето влияние на слънцето. Д. Витанов, НС (превод), 126.
2. Който се отнася до цялата земя, до всички страни и до човечеството; всесветски, световен. На руската мисъл предстои още широко поприще за развитие и за творческа деятелност; .. Тя има задачи благородни да гони в областта на духа, както и във всемирната история… Ив. Вазов, Съч. XVI, 165. Името на гениалния писател-реалист Лев Николаевич Толстой се ползува с всемирна известност. Лит. X кл., 49. Александър основал при западните Нилови устия нов град, наречен в негова чест Александрия, който наскоро станал стоварно място на всемирната търговия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 245. Умира планетата. / Мина й модата. / Очаква ни всички / всемирен потоп. В. Сотиров, ЛНП, 37. Всемирна война. Всемирно изложение. Всемирна слава.
◇ Всемирно време. Астрон. Средното слънчево време на областите и държавите, разположени по началния (нулев) гринуички меридиан и около него, което е с 2 ч. по-назад от българското време.
Всемирно притегляне (привличане); всемирна гравитация. Физ.; Всемирно теготение (тяготение, притяжение). Остар. Книж. Според теорията на Нютон — взаимно притегляне на всички тела във вселената с определена сила, която е право пропорционална на масата на телата и обратно пропорционална на разстоянието между тях; гравитация. Законът на гравитацията представлява един универсален закон за цялата Вселена. Затова той се нарича и закон за всемирното привличане или всемирна гравитация. Астр. XI кл, 1964, 48. Голяма роля за изясняване движението на кометите изигра фундаменталният закон, открит от Нютон за всемирното привличане. ВН, 1958, бр. 2210, 4. Нютон не е правил такова силно умствено напрягане, когато е откривал великия закон за всемирното теготение. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Притяжение всемирно е такава сила, от която всички части във веществото взаимно ся теглят да ся сближат една с друга. Н. Геров, ИФ, 8.
ВСЕМИ`РНО. Книж. Нареч. от всемирен. Всемирно разпространени явления.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕМИРНОИСТОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до историята на цялото човечество. Когато ние се запираме на всемирноистпорическа гледна точка, т. е. когато се питаме: По какъв път е вървяло человечеството към сегашното си положение? — Тогава всичките отдалечени личности: Фридриховци, .., Лютеровци, .. — стават за нас отвлечени величини. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 19. Всемирноисторическо значение на откритията на Айнщайн.
— От рус. всемирноисторический.
ВСЕМИ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. 1. Книж. Качество на всемирен. Възхождала високо буржоазната идея за нацията, за автономността и независимостта на българския народ, на фона на агонията и залеза на великата идея на Византия за универсалност и всемирност. Т. Жечев, БВ, 170.
2. Поет. Всемир, свят. Всред тая грандиозна планинска всемирност усещам уюта на всенародната светиня [Рилския манастир]. П. Росен, ВПШ, 181. И цялата всемирност проговори / в извивките на моя детски стих. Н. Лилиев, С 1919, 66.
ВСЕМОГУ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всемогъщ. Обичта към Стремски, уважението към чича му, бяха слаби пред волята на всемогущия хаджи Гъча. Ив. Вазов, Съч. XXV, 33-34. Въодушевлението, което стана на Богоявление, разплака даже и продадените, подлите и низките душици и накара ги да видят, че волята на цял един народ е всемогуща. С, 1872, бр. 32, 254. Радвай ся, парице, / всемогуща царице! П. Р. Славейков, КМ 1871, 56.
— Цсл.
ВСЕМОГУ`ЩЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Всемогъщество. Белодушков. .. Нашите оръжия са грубата сила, железния юмрук, гръмотевицата на нашето всемогущество. Ив. Вазов, НП, 83-84. Тези списания бяха нарочно наперени срещу властта на тогавашний садразамин Али Паша, и му съветваха да ограничи всемогуществото на султана. Св. Миларов, СЦТ, 38.
— Цсл.
ВСЕМОГЪ`Щ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемогъщи, прил. Книж. 1. Който има неограничена сила, могъщество, власт; всесилен, всемощен. В грижите и в страха тя се надяваше на всемогъщия бей — той ще я освободи от тия грижи и тревоги. Д. Талев, И, 419. — О, да-а!… Едно време имаше всемогъщ господ на небето, от когото зависеше всичко на земята. О. Василев, Л, 26. // Който притежава голяма мощ и трудно може да бъде победен. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир — и завещал / на синовете си държава всемогъща. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165.
2. Обикн. за чувство, мисъл и др. — който е много силен, който се проявява в много висока степен и може да направи, да преодолее всичко; всесилен. Тежко беше да го убедя да остане дома и да варди бащиното ни огнище, но братската любов е всемогъща. После дълги молби брат ми са съгласи да остане дома. П. Хитов, МП, 10. Всемогъща вяра.
3. Като същ. всемогъщият м. Рядко. Бог; всевишният, всесилният, всемилостивият.
ВСЕМОГЪ`ЩЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество на всемогъщ; всесилие. В тая пъстра бъркотия от знания и легенди обаче имаше няколко здрави, постоянни и непоклатими опорни точки: народът, родната земя, вярата в науката, в нейното всемогъщество. Д. Талев, ПК, 145. Бел бил принуден да напише учено съчинение, в което ся старал той .. да докаже, че кометите възвещават не гнева на божеството, но неговата мъдрост и всемогъщество. Ч, 1871, бр. 17, 532.
ВСЕМОГЬ`ЩИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всемогъщество. Величествени храмове и постройки се издигали в Цариград и другите византийски градове. Те трябвало да внушат на обитателите на малките къщурки мисъл за дълго вечността и всемогъщието на императорската власт. Ист. VI кл, 33.
ВСЕМОГЪ`ЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Всемогъщество. — Ако ти не доведеш тоя сиромах човек в храма на св. Кирик и Юлита, то той никога няма да оздравее. .. Божията всемогъщност и чудотворните сили на св. Кирик и Юлита са големи — каза той. Л. Каравелов, Съч. V, 35.
ВСЕМО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Поет. Всесилен, всемогъщ. Като борец и мене откалиха / всемощното време / и вечната съдба — / и мои, и твои властелини! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 25. Богатството е всемощно. БДн, 1909, бр. 22, 2.
ВСЕМО`ЩНО нареч. Поет. С всичка сила, мощ. А понесени високо, палим слънцето и греем — / .. / и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем, / пеем гордо — и всемощно благославяме света. Хр. Ясенов, Събр. пр, 57. Задружно проехтяват църковните камбани / и светла вест се носи: повтаря я всемощно / разбуденото ехо в намръщени балкани. П. К. Яворов, Съч. I, 17.
ВСЕМО`ЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всемощен; всесилие, всемогъщество. Човекът, който я [природата], разгледва, извдига са малко по малко във вътрешния престол на всемощността. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1,7.
ВСЕМЪ`ДРОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на всемъдър; премъдрост. Стоят [народите] с кръстосани ръце, .. молят ся Господу Богу .. да ги спаси, като благоволи във всемъдростта си да насели с тях освободените от всяко земно злощастие небесни обиталища. Ч, 1870, бр. 1, 12-13.
ВСЕМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, в обръщение за м. р. ед. ч. всемъ`дри, прил. Остар. Книж. Обикн. като епитет за бог — който е най-мъдър от всички. Колко тряба да е всесилен и всемъдър онзи [бог], който е създал светове толкоз безбройни, както зрънцата на пясъка край морето! Пч, 1871, бр. 5, 65-66.
ВСЕНАРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до целия народ, засяга целия народ. Един от най-радостните дни през годината беше всенародният празник Кирил и Методий. К. Константинов, ППГ, 56. Ботев вярва, че е възможно да се осъществи всенародното щастие чрез общата борба на всички народи с притеснителите. Лит. X кл, 150. Нещастието ни е голямо. Не е само твое и мое, .., всенародно е, трябва да го понесем. Сл. Македонски, ЕЗС, 65. Неделните училища следуват да раздават добрите семена за скорошний добър плод — всенародно образование. У, 1871, бр. 8, 113. // Който е общ за целия народ, принадлежи на целия народ. Фабриките вече стават / всенароден общ имот. Ас. Босев, ДО, 56.
2. В който народът участва масово. Борбата срещу отделни гръцки владици прерасна във всенародна борба за черковна независимост. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6. Всенародно въстание. Всенародна акция. Всенародно обсъждане.
ВСЕНАРО`ДНО нареч. Остар. Книж. 1. С участие на целия народ, от целия народ. Авторът на „Тихият дон“ и на „Разораната целина“ [М. Шолохов] е всенародно обичан и уважаван писател в своята велика родина. Лит. XI кл, 139. „Славените отколе .. решавали работите всенародно (публично), ..“ Т. Шишков, ИБН, 20. Спартанските царе били заедно с туй и жреци на Зевса .. Смъртта на секиго от тях са жалеяла всенародно десет дни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 79.
2. Пред целия народ, пред всички. Изгориха всенародно протестантските разни брошури и силома накараха новите вероотстъпници да се отрекат от протестантството. Н. Бончев, Съч. I, 56. У тях [богомилите] бил обичай да се каят в греховете си явно, всенародно. ПСп, 1873, кн. 7-8, 93.
ВСЕНЕДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който трае цяла седмица. Всенеделно постене.
2. Който става всеки неделен ден. Всенеделно гостуване.
ВСЕНО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който трае цяла нощ. Млъкне ли славеят, значи е станало три часа и той заспива, уморен от всенощните си любовни излияния. Отстъпва мястото си на коса и чучулигата. Л. Дилов, ПБД, 65. Нашите многоучени учители, които гледате, че знаят и че могат повече от вас, .., те са постигнали това у дома си с постоянно прочитание различни книги, с всенощни бдения и размишления върху науката. Лет., 1871, 178.
◇ Всенощно бдение. Църк. Църковна православна служба срещу големи празници в чест на Христос, Богородица и някои светии, при която вечерното и утринното богослужение се сливат и се служи цяла нощ до изгрев слънце. Когато падна нощта, започна всенощно бдение. Целият град нахлу в църквите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120.
ВСЕНО`ЩНО. Рядко. Книж. Нареч. от всенощен; през цялата нощ, цяла нощ. А сред оргии безумни / тъне празничният град / и всенощно в зали шумни / блика вино и разврат. Хр. Смирненски, Съч. I, 121.
ВСЕОБЕ`МАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Всеобемен, всеобхватен, всеобхващащ. На мястото на предишното чувство на безразличие в душата му се появяваше друго — ново, по-силно и всеобемащо, което се бе родило с умирането на старото. Ив. Мартинов, М, 53. Спокойната дива прелест на дъбовите гори и това плътно синьо море .. откриха на Анис един неподозиран южен свят,.. — свят, изпълнен с всеобемаща и тържествена святост. Сл. Чернишев, ЛО, 29.
— Друга (остар.) форма: всеобе`млящ.
ВСЕОБЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който обема, обхваща всичко или всички; всеобемащ, всеобхватен, всеобхващащ. Всички комбинации на материята са се осъществили в безкрайната и всеобемна вселена. П. Вежинов, СП, 29. Домна усети, че й призлява. Тракането на машините й се стори диво, стихийно, всеобемно. Б. Болгар, Б, 34. Отложил всяка грижа земна, / към тебе, Господи, воззвах, / и видях, и в сърце познах / аз милостта ти всеобемна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобхватен. Любовта към живота, гордостта от победата на новото, .. — всичко се прелива в едно голямо, всеобемно чувство — радостта. Лит. XI кл, 357.
ВСЕОБЕ`МНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеобемен; изцяло, напълно. — Моят син, дори като порасне, не ще може да приеме всеобемно в сърцето си чудната поезия на Димчо-Дебеляновото стихотворение. О. Василев, ЖБ, 27.
ВСЕОБЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от всеобемен; всеобхватност.
ВСЕОБИ`ЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е обичан от всички; вселюбим. Ботев е всеобичан поет. Всеобичан учител.
ВСЕОБХВА`ТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който обхваща, включва в себе си всичко или всички; всеобемен, всеобемащ, всеобхващащ. Реколтата на Съпротивата е била толкова голяма и всеобхватна, че вие можете да посочите с пръст кое и да е село на картата и там ще намерите нечуван героизъм и себеотрицание. Ал. Гетман, ВС, 115-116. Изследванията му [на Хумболд] са всеобхватни. Ето защо астрономите нарекоха с неговото име един кратер на Луната, край бреговете на Перу тече „хумболдовото течение“. К, 1963, кн. 9, 44. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобемен. Внезапната острота на болката за Илко бе смекчена в сълзите и отново я овладя всеобхватното чувство за детето. В. Андреев, ПР, 46. „Аз играх ролята на Арман — пише Т. Танев .. и с друга наша голяма актриса — .. Но малък, тъй … непохватен в своите излияния, нито пред една от тях не се чувствувах, както пред бездънната, всеобхватна любов на Маргарита Готие — Адриана Будевска.“ Ст. Грудев, АБ, 73.
ВСЕОБХВА`ТНО. Книж. Нареч. от всеобхватен; с обхващане на всичко или всички.
ВСЕОБХВА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всеобхватен; всеобемност. Най-сериозната слабост на „Стубленските липи“ произтича от стремежа на сценариста към всеобхватност — много герои, много проблеми, много теми… ВН, 1960, бр. 2631, 4. Авторът използува почти в планетарен смисъл образа на природата и му очертава измененията успоредно с образа на тоталното насилие и с всеобхватността на безумието. Ив. Спасов, БС, 128.
ВСЕОБХВА`ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Всеобхватен, всеобемащ, всеобемен. От височините на Татавла се открива всеобхващащ поглед: и към Босфора, и към Златния рог, и към Принцовите острови-цветя. Хр. Бръзицов, НЦ, 16.
ВСЕО`БЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до всички, засяга всички. Той каза в съда, че е истина и е справедливо да се спазват законите, защото те са всеобщи. Й. Радичков, Ср, 73. — Милост ние от никого не чакаме. Всеобща амнистия — това искаме, запомни го! Д. Бозаков, ДС, 14. Раздаването на храна при курбани, на Гергьовден, при заяждане на първия плод и пр. си остава всеобщ обичай. Ив. Хаджийски, БДНН I, 82-83. Било на подбив, било защото е искал да представи, че революционното движение е имало всеобщ характер .., Каблешков е бил казал в Търново, че в комитетите са участвували всички пловдивски първенци. К. Величков, ПССъч I, 93. Обществото беше убедено дълбоко, че ще настане траен и ползотворен ред, .. За тия всеобщи надежди настъпилите условия благоприятствуваха извънредно много. Бълг., 1902, бр. 450, 1. Всеобщо задължително образование. Всеобщо равенство. Всеобщо преброяване на населението. Всеобща мобилизация. Всеобщо разоръжаване.
2. Който е общ за всички, принадлежи на всички. Маркс е казал: „Истината е всеобща — тя не принадлежи само на мене, принадлежи на всички. Тя ме владее, а не аз нея.“ Н. Лилиев, Съч. III, 452. Всеобщо достояние.
3. В който вземат участие всички. Настана всеобщ траур. Цяла България бе покрусена. Нямаше човек да не изтръпне от ужасите на това нечувано кръвопролитие. М. Кремен, РЯ, 211. Трябва да кажа, че въпреки силните протести от новото поколение, Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважават традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. И още приживе неговите [на В. Левски] идеи и неговото дело получиха всеобщо признание. Ив. Унджиев, ВЛ, 355.
4. Остар. Общ. На всички писатели и оратори, които са се прославили през тази двехилядна епоха, за всеобща тема им е служило бъдещето, а не миналото. Е. Белами, ССГ (превод), 8. Треба да знайш, че омразата и несогласията на нашите граждане Гръци [гърци] и Българе е толкова голяма, щото всеобщите ни училища са затвориха. АНГ I, 17. // В съчет. с история, литература и под. — който обединява историите, литературите и др. на всички народи или на повечето от тях; общ. Българската, турската и византийската истории трябва да бъдат само допълнение на всеобщата. Н. Бончев и др., Съч. I, 64. Всеобща литература.
5. Като същ. всеобщото ср. Филос. Философска категория за означаване на клас от еднородни предмети или явления с еднотипни съществени признаци (за разлика от единичния предмет, различен от всички други по конкретните си признаци); общото.
ВСЕО`БЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ, от всеобщ. Всеобщност на образованието. Всеобщност на гласоподаването. Всеобщност на изборите.
ВСЕО`БЩО. Книж. Нареч. от всеобщ. Всеобщо се приемаше, че съвсем малко месеци са достатъчни за нейното [на войната] прекратяване. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 2. Всеобщо уважаван учен.
ВСЕОБЩОЕВРОПЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Общ за цяла Европа; общоевропейски. Всеобщоевропейска война.
ВСЕОПРОЩА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Всеопрощение. Идеята „за всеопрощаване“, „за непротивене на злото“ остава на заден план пред ония човешки съдбини, пред онзи огромен морален и социален гнет, който се разкрива в „Живият труп“ с необикновена сила. Н. Лилиев, Съч. III, 213. Твърде много бе преживял старецът напоследък. Убийството на Кина и Бойко, .. — всичко това бе нанесло силен удар на вярата му във „висшето“ добро и в целебната сила на всеопрощаването. Д. Ангелов, ЖС, 575.
ВСЕОПРОЩА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който прощава всичко и на всички. По Виа Апиа / минава той [Исус Христос] — неземен, / тъжен, / бос, / безмилостно всеопрощаващ. Л. Левчев, О, 25. Само като си представеше страхотния гняв на баща си… А пък сълзите на майка му, прилошаването й, .. А после всеопрощаващата й усмивка от леглото, потънала в белите чаршафи, малка и безпомощна. И. Велчев, КЕЛ 1, 65.
2. Който е свързан с всеопрощение. Баща й я гледаше някак странно, с широко отворени очи, от които струеше голяма, всеопрощаваща любов. И. Петров, МВ, 201. Всеопрощаващият разум винаги изглежда по-мъдър, но той не е по-добрият разум, защото осъжда човека на пасивност пред злото, прави го съучастник на престъплението. Ем. Манов, БГ, 139-140.
ВСЕОПРОЩА`ВАЩО. Книж. Нареч. от всеопрощаващ; с всеопрощение. Тя им се усмихваше всеопрощаващо, без да се дразни от шегите им.
ВСЕОПРОЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. В християнската религия — морална норма да се прощават всякакви простъпки, грехове, без да се търси вина и отговорност за тях; всеопрощаване. „Господи, Господи“, замоли се той мислено и чувствуваше как сетните сили го напущат — тъй горчиви бяха словата на неговата молитва и тъй жарка молбата му за всеопрощение. Ст. Загорчинов, ДП, 251. — Ще имате всеопрощение, Елена — на пръсти се броят хората, получили всеопрощение от самия папа. В. Мутафчиева, СД, 288. Печалните старчески очи на бабата излъчват онзи така познат блясък на всеопрощение и любов, които ни са познати от детските години още. П. Велков, СДН, 268.
ВСЕОРУ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Всеоръжие. Като се облякох в бронята на вярата и във всеоружието на духа на божественото слово, благовествувах при всекий случай на народа словесата на Божията правда. ПСп, 1876, кн. 11-12, 13.
— Цел.
ВСЕОРЪ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Въоръжение, оръжие. Като мя видяхя [пленниците] такъв един съвсем друг человек със смешното ми облекло и страшното ми всеоръжие, от най-напред много ся уплашиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 136-137. В подема на публицистиката е необходимо жанрово всеоръжие. В. Йосифов, Избр. тв I, 171.
◇ На всеоръжие, вдигам (зова, вдигам се и под.). Рядко. Книж. На бой, борба с всички възможни средства, оръжия (вдигам). Народът се вдигна на всеоръжие за пълното прогонване на завоевателите, на борба за единство, свобода и независимост. △ Тази реч зове на всеоръжие.
ВСЕОСВЕЩЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Най-свещен, най-свят. Всеосвещен събор. Всеосвещен клир. Всеосвещена памет.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕОСЛУША`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Само в съчет. На всеослушание, казвам (заявявам, обявявам и др.). Открито, пред всички, за да бъде известно на всички и разбрано от всички (казвам). Събранието мина без инциденти и пререкания, дори списъкът на желаещите да отидат в Търново бе обявен на всеослушание, тържествено и шумно. Ем. Станев, ИК I и II, 481. Сам обяви търга и каза на всеослушание: — Ако някой се яви утре да дели мегдан с мене, ще му пламне къщата! Ст. Цанев, МБ, 301. — Нека ние на този площад кажем на всеослушание, че заставаме като един зад екипажа-герой. Д. Добревски, БКН I, 267.
— Други форми: всеослиша`ние (остар. книж.), всеослуше`ние (остар.) и всеуслиша`ние (остар. книж.).
ВСЕОТДА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Отдаване на силите, възможностите си изцяло, безрезервно, до саможертва. В оня ураган от .. устрем на целия народ за свободата на братята ни, в ония дни, неповторими по величавото и трогателно всеотдаване, .., когато лекият облак прах скриваше чезнещите в далечината колони, .., ние, разбира се, бяхме с всички. К. Константинов, ППГ, 246.
ВСЕОТДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. 1. Който е готов, способен да се отдава безрезервно, изцяло, до саможертва, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен. Твърде много различаваща се от дружките си, Цена търси необикновеното .. Тя е и твърде добра, наивна и всеотдайна. Ст. Грудев, АБ, 83. Всеотдайна майка.
2. В който няма лична изгода, сметка, който предизвиква, поражда или изразява готовност, способност за отдаване безрезервно, изцяло, до саможертва; беззаветен. Вземи ме — с мойта обич всеотдайна / и с моя дар — безценен и безимен. Е. Багряна, ВС, 42. Всеотдайна любов към народа и родината.
ВСЕОТДА`ЙНО. Нареч. от всеотдаен; с пълно, безрезервно отдаване; беззаветно. През тази година наградихме двама ученици, които всеотдайно участвуваха в изследванието на популациите на жабите и дъждовниците в районите, където живеят. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. Иван Пейчев има богат усет за морската природа и я рисува като художник — съсредоточено, влюбено, всеотдайно. Ив. Спасов, БС, 145. Той беше красив, силен, и всеотдайно любещ, господар и закрилник, баща и другар. Д. Талев, СК, 149. Да служим на народа си така, както безкористно и всеотдайно му служеше Христо Ботев!
ВСЕОТДА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на всеотдаен; беззаветност. В тая минута изпитвах към Ирена някаква всеотдайност — струваше ми се, че бих направил всичко за нея сега, нещо много героично или някаква най-голяма жертва. П. Славински, ПЩ, 465. Най-важният е заветът, който Априлското въстание ни е оставило: заветът за всеотдайност за свободата на народа. Г. Бакалов, Избр. пр, 264.
ВСЕОТРИЦА`НИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Пълно отричане на заобикалящата обществено-политическа действителност и господстващите в нея идеология, морал и норми на поведение, при което не се издигат никакви положителни идеали; нихилизъм. Мрачните внушения от живота се засилват с четене на мрачни поети и философи, като Ламартин, Виньи, Шопенхауер. Така поетът [Ст. Михайловски] изпада е крайно всеотрицание. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
ВСЕОТРИ`ЧАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всеотрицание. // Пълно отричане на нещо. Всъщност кое го беше отвело тогава в аперитива? Отвело го беше едно объркано състояние на душата му — безпътица, близка до отчаянието, близка до всеотричането на всякакъв здрав смисъл в живота. А. Гуляшки, Л, 361.
ВСЕПОБЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който побеждава, покорява всичко; всепобеждаващ. Той виждаше как лавината се свлича, чуваше как пороят гърми, страшен и всепобеден… Д. Спространов, ОП, 211. Иди, иди при него: лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй! П. К. Яворов, Съч. I, 32. Ти, тежък чук, кови го [меча] всепобеден — / на живий тежката съдба да облекчи! П. П. Славейков, Събр. пр, III, 194.
ВСЕПОБЕ`ДНО. Книж. Нареч. от всепобеден. Всепобедно / нахлува тука новото — безшумно / изчезва всичко старо и достойно. Д. Стоевски, ВТ (превод), 67.
ВСЕПОБЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всепобеден.
ВСЕПОБЕЖДА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който побеждава, покорява всичко; всепобеден. А във въздуха се разнесе звън, .., тържественият химн на пролетта, на всепобеждаващия живот… Д. Спространов, С, 330. Основно качество, с което Йовков често идеализира своите герои, е всепобеждаващата женска хубост. Лит. XI кл., 230.
ВСЕПОГЛЪ`ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който поглъща, поема в себе си всичко. В далечното минало представата за всепоглъщащата водна стихия, която вещае края на света, е била още по-ярка. НТМ, 1966, кн. 215, 41. Неведнъж се удивлявах на упорството на виетнамския селянин, който педя по педя е завоювал земята в Делтата или педя по педя я е изтръгвал от всепоглъщащата джунгла. Ал. Гетман, ВС, 343.
2. Прен. Който обзема, поглъща, овладява съзнанието или психиката на някого. И друг път е поливала градинката, .., но като че никога не е изпитвала такава голяма, .., всепоглъщаща радост. А. Каменова, ХГ, 122. „Ако той би живял в наше време, той би могъл да се развлича през свободните си часове с всепоглъщащо четене на детективски романи или с решаване на кръстословици…“. Ив. Въжарова, ИН (превод), 216.
ВСЕПОЗНА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Познат, известен на всички; всеизвестен. Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил, че и той е певец / и замислил концерт самостоен. Хр. Радевски, Б, 27.
ВСЕПОКО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Извънредно покорен, покорен във всичко. Според него климатът е причина, дето някои си народи напреднуват .., а други живеят равнодушно ..: .. едни стават завоевателни и деятелни, а други биват лениви и всепокорни. Ч, 1870, бр. 5, 130.
ВСЕПОКО`РНО. Остар. Книж. Нареч. от всепокорен. Гердан чорбаджи коленичи всепокорно, стори темане и каза: — Бей ефендим, такива работи изгарят ръцете на человека. Ив. Вазов, Съч. VIII, 74.
ВСЕПОКОРЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който покорява, подчинява всички или покорява изцяло, напълно. Васил Левски е една от най-ярките звезди на българската национална революция. Той е пленявал Вазов с действената си личност, с всепокоряващата си воля, с необикновената си преданост на народното дело. Лит. X кл, 198.
2. Който привлича, спечелва всички. Тя притежава несравнима прелест; нейният чар е всепокоряващ… Наред с това обаче планината крие коварни изненади. Й. Попов, ТС, 17.
ВСЕПОНЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е разбираем, понятен за всички. Езикът на музиката е всепонятен.
ВСЕПРЕ`ДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Обикн. пред името на изпращача в учтив завършек на писмо — който е изцяло, напълно предан някому или на нещо. „Приемете с Бобчева най-сърдечните ми благопожелания. Твой всепредан К. Величков.“ СбЦГМГ, 254.
ВСЕПРЕПОДО`БИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на йеромонах или обръщение към него за израз на уважение. На свършвание председателят на общината, негово всепреподобие икономът поп Христо, предизвести публиката за второто тържество. У, 1871, бр. 16, 250-251.
ВСЕПРИЗНА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е признат от всички; общопризнат. Каравелов беше човек високо просветен, всепризнат писател, редактор на вестник. Ст. Дичев, ЗС II, 473. Той трябваше да възстанови засегнатия си авторитет на всепризнат главатар в игри, в лудории, в .. похождения по чужди овощни градини. Т. Харманджиев, Р, 98. Всепризнат учен.
ВСЕПРОНИ`КВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който прониква навсякъде, във всичко. Вацлав бе усетил дъха на морето още на пристанището, .. Мирисът бе силен и всепроникващ — той го зашемети за един миг, като непознат алкохол. П. Вежинов, ДБ, 56-57. Имаше тогава детската ми душа всепроникващи очички — всичко виждаше, пък нямаше думи да го изрази. Ем. Станев, А, 11-12. Всепроникващи лъчи.
ВСЕПРОЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Всеопрощение. Готов за всепрощение / към вчерашний враг твой, / ти фърляш във забвение / обидите безброй. Ив. Вазов, Съч. V, 143.
— Рус. всепрощение.
ВСЕРУСИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Всеруски. Ние, българите, трябва да се съобразяваме винаги с намеренията на негово императорско величество всерусийския господар. Ст. Дичев, ЗС I, 327. Всерусийски събор.
— Друга (остар. книж.) форма: всероси`йски (рус.).
ВСЕРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до цяла Русия или до всички руси; всерусийски, общоруски. На 1 май 1920 година Централният комитет на РКП(б) организира всеруски съботник. Нямаше кътче, дето да не работеха в този ден. ВН, 1960, бр. 2668, 2. Всеруска конференция.
ВСЕСВЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Книж. Всемир, вселена.
ВСЕСВЕ`Т, -а`, -о`, мн. -и`, в обръщение за м. р. ед. ч. всесвети`, прил. Книж. Всесвят.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕСВЕТЕ`ЙШЕСТВО, мн. -а, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово. 1. Титла на цариградския патриарх или обръщение към него за израз на уважение.
2. Лице с такава титла. Поспешиха да го [прошението] подадат на Негово Всесветейшество… като му напомниха дадените от него по-напред тържествени обещания за назначението на български архиереи в български епархии. Тогаз вселенският патриарх пак ги увери в благоразположението на черквата да им даде български архиереи. ПСп, 1876, кн. 11-12, 15.
ВСЕСВЕТЕ`ЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Епитет на най-висш духовник, на патриарх или на монарх, владетел.
2. Остар. Книж. Най-свят (Ст. Младенов, БТР).
ВСЕСВЕТО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Всесветски, всемирен. Браунинг се губи в мъглата на общочовешки абстрактни идеи и всесветовни скърби. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 171. Скръбта е само безконечна, / скръбта е само всесветовна. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 182.
ВСЕСВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до целия свят, до всички страни и до човечеството; световен, всемирен. Стечението на грамадни тълпи с цел за търговска размяна превръща Цариград във всесветско пазарище. Б. Ангелов, ЛС, 128. Последната всесветска война отвори очите, избистри съзнанията. Борба, 1920, кн. 3, 90. Сегашните обществени бедствия не са вече местни, нито пък национални; тий са станали общечеловечески и тяхното премахвание съставлява великата всесветска задача на века. Е. Белами, ССГ (превод), 4-5.
ВСЕСВЕ`ТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Книж. Ритор. Епитет на монарх за изразяване на почит. — Известно е, че славната ни войска след примирието с русите е събрана под Браила .. Всесветлият султан бе наредил да стегнем редиците й, за да измием с една голяма победа петното от последните неуспехи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 352.
ВСЕСВЯ`Т, -а, -о, мн. всесвети`, прил. Книж. Обикн. епитет на бог — най-свят, пресвят; всесвет. Който прави сякоги добро, а зло не прави, той се казва свят. Но Бог е безкрайно добър, той е следователно пресвят, всесвят. Т. Икономов, ЧПГ, 145.
ВСЕСИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, в обръщение за м. р. ед. ч. всеси`лни, прил. 1. Който има неограничена мощ, могъщество, власт; всемогъщ, всемощен. — Кой управлява всъщност тази страна?… Само капиталът!… Само Борис и олигархите като него!… И баща ти, послушно колелце от държавната машина, което вчера се счупи, се управлява пак от Борис! Борис е всесилен!… Д. Димов, Т, 305. Той ще е по-могъществен от всесилния Кира, който простря ръката си над всички земи и царства. Ив. Вазов, Съч. XI, 49. — О, всесилни господарю! — каза то, като издигна в ръката си голямата книга, която бе донесло със себе си. Св. Минков, ПК, 15. Всесилен владетел. • Обр. Зарад теб, парице, / .., / що работи стават! / .. / Няма си, безгласна, / но и тъй прекрасна; / слаба си, ухилна, / но и пак всесилна! П. Р. Славейков, КМ 1871, 56.
2. Обикн. за мисъл, чувство и др. — който е много силен, проявява се в много висока степен и може всичко да направи, всичко да преодолее; всемогъщ. Идеята на свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да направи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 240. Той разбра, че само свещената земя, на която се е родил, обладава всесилния дар да го излекува, да го успокои. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. Майчината любов е всесилна.
3. Като същ. всесилният м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесъщият.
ВСЕСИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Качество на всесилен; всемогъщество. Къде е тоя бог, надарен с неодолимо всесилие и с неизчерпаема добрина? Защо не действува? Защо да чакат печалните роби векове от него помощ, която няма никога да дойде? К. Величков, ПССъч. VIII, 96. Кореспондентът на „Русь“ виждаше в преврата тържеството на Аксаковите идеи; ..; князът — началото на своето всесилие, консерваторите — залога за своята власт. С. Радев, ССБ I, 306.
ВСЕСИ`ЛНО. Рядко. Книж. Нареч. от всесилен. Напразна е борбата ни със краля — / ние ли едничко / нелепо ще се мъчим да разбием / веригата държави, със които / всесилно ни обгражда той сега? Д. Стоевски, ВТ (превод), 64.
ВСЕСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, в обръщение за м.р. ед. ч. всеславни, прил. Рядко. Книж. Най-славен между всички; преславен. Надпис от времето на хан Омуртаг. („Великият хан Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направил преславен дом на Дунава. И като измерих разстоянието между двата всеславни дома, направих по средата могила“). Ист. VII кл, 16. Всеславен цар. Всеславен владетел.
ВСЕСЛА`ВНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеславен.
ВСЕСЛАВЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до всички славяни, засяга всички славяни; общославянски. Още тогава [Владимир] Заимов е бил включен в голямата борба. И през целите тези седем години на конспиративна дейност след излизането си от затвора той ще работи във всеславянски мащаб. Е. Каранфилов, Б III, 49. Делото на Кирил и Методий има всеславянско значение. △ Всеславянски празник.
2. Който е общ за всички славяни, принадлежи на всички славяни. Всеславянски обичаи. Всеславянски светци.
3. В който вземат участие всички славяни или техни представители. На всеславянска епопея врати България разтваря. В. Марковски, ПЗ, 150.
ВСЕСТРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до всички страни, до всички особености на нещо или до цялостната проява, осъществяване на нещо. Человечеството напредва във всестранния развой на своите сили. Ив. Вазов, Съч. XII, 146-147. Всестранно подобряване живота на народа. Всестранно обсъждане. Всестранно сътрудничество между народите.
2. Който се отнася до различни страни, области на действителността, на живота. Аз мисля, че на нашите хора са необходими знания, знания всестранни, по сичко. Т. Влайков, БСК III, 1890-1891, 278. Тя [ученичката] вледееше няколко езика, бе извънредно „начетена“, според тогавашния израз, имаше всестранни интереси. Бл. Димитрова, ОтОт, 21. Симеон Радев всякога ми е внушавал респект: учудвала ме е неговата голяма култура и всестранна осведоменост. М. Кремен, РЯ, 300. Напротив, и туй не е добро, когато са умът и душата галят, а тялото са напуща и пренебрегва, .. От това следува, че возпитанието трябва да е всестранно. К. Кесаров, ЧНУ, 36. Всестранни услуги.
◇ Всестранна кооперация. През 40-те-50-те год. на XX в. у нас — общественостопанска организация в село или малък град, която изкупува и продава разнообразни продукти, стоки; всестранка. Никола Керанов видя на площада разседлан ескадрон, .., грамаден сив кон, впрегнат в дълга платформа върху автомобилни гуми пред всестранната кооперация. Д. Вълев, Ж, 47-48.
ВСЕСТРА`НКА ж. Остар. Разг. 1. Всестранна кооперация. Като председател на всестранката и пряк шеф на трудово-земеделската кооперация, Йордан Пасков можеше да има по-добър хал. Д. Вълев, З, 156. Жената е млада, тънка и висока, облечена в бяла рокля от плат, какъвто в магазина на всестранката няма. С. Северняк, П, 139. Късно е вече, а служителите във всестранката още работят. Отворени са и петте магазина на кооперацията. РД, 1950, бр. 203, 2.
2. Потребителен селски магазин, в който се продават разнообразни стоки — хранителни продукти, електроматериали, трикотаж, текстил, галантерия и др. — Ще освободим Секиря, че е стар, пък и не е за него тая работа. Защо ни е такава всестранка… Там трябва да влезе млад човек, да светне магазинът, всичко да има в него. Б. Несторов, СР, 37. Във всестранката на китното полско селце Трендафилово например се получиха петдесет вносни палитри. Тарас, Ст 1965, бр. 1008, 1.
ВСЕСТРА`ННО, нареч. 1. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всецяло. Изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете. Ал. Константинов, Съч. I, 95. В подобни случаи той имаше навика да се затваря в стаята и между четирите стени дълбоко и всестранно да обмисля всичко. Ст. Марков, ДБ, 44. Димитър Димов не се е задоволил да покаже своите герои само в техния личен и интимен живот, а ни ги показва всестранно: както в техния бит, така и в техния производствен и обществен живот. С, 1952, кн. 3, 177.
2. В много, във всички насоки на живота. Той [генералът] беше сигурен, че точно сега синът му е в училище, защото през тази седмица момчето ставаше сутрин с него и той го откарваше с колата на тенискортовете на път за щаба. А това пък означаваше, че синът му се развива всестранно. С. Северняк, П, 78. Като Селимински мислят мнозина просветени българи, без да могат като него, умния, развития, всестранно осведомения в хуманитарните и реалистичните науки, да изкажат тъй красноречиво и убедително схващанията си. М. Арнаудов, БКД, 50.
ВСЕСТРА`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на всестранен. Като литературен критик Б. Ангелов .. е показал доста ценни качества: трезвост, задълбоченост, всестранност и темпераментност. Ив. Богданов, СП, 53. Всестранност на възпитанието.
ВСЕСЪЖЕЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. У древните народи — жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците; всесъжжение.
— Друга форма: всесъжъже`ние. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕСЪЖЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Всесъжежение. Всекидневната сутрешна и вечерна жъртва беше всесъжжение, на което принесеното трябваше да е агне. ИЗ 1877, 1881, 359.
2. Прен. Рядко. Жертва. В лето 1861 всичка Полша ся вълнуваше. Всичкият народ беше завладян от жаждата на мученичеството и принесе себе си всесъжжение за свободата. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 3.
— От рус. всесожжение.
ВСЕСЪ`ЩИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Вечно съществуващ, вечен. Душата ми е съсипня…Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот — рушителят могъщи — / на свети блянове творителят всесъщи. Ц. Церковски, Съч. 1, 248.
2. Като същ. всесъщият м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесилният. Моето име е — Всесъщият! — „И рече му [на Мойсея] още: „— Втора заповед ти давам: не се кланяй на небето, защото не го знаеш.““ Н. Райнов, КЦ, 131.
ВСЕСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Истор. 1. Който се отнася до целия Съюз на съветските социалистически републики (СССР), съществувал от 1922-1991 и след това разделен на няколко отделни държави. Всесъюзни проблеми.
2. В който участват представители на всички републики на СССР. На 5 декември 1936 г. VIII извънреден всесъюзен конгрес на Съветите прие новата конституция. Ист. IX и X кл, 147.
— От рус. всесоюзный.
ВСЕУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който убива, унищожава всичко. Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от рабский живот на един народ, .., който е гинал под жестокото и всеубийствено иго. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 115.
ВСЕУВАЖА`ВАН, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеуважавани, прил. Книж. Който е уважаван от всички; всеуважаем. Всеуважаван учен. Всеуважаван учител.
ВСЕУВАЖА`ВАЕМ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеуважа`еми, прил. Всеуважаван. Бил назначен .. д-р М. Ксантов, .. Последният е наистина брат на г. д-ра А. Ив. Ксантов, един от всеуважаемите варненски граждани. Пряп., 1903, бр. 79, 4.
ВСЕУНШЦОЖА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който унищожава всичко. Навред около местата на пожара, по изправени о стрехите дървени стълби се изкатерваха хора .., уплашени се суетяха те .., мъкнеха там черги .., изнасяха с котли и кофи вода, разплискваха я.., за да предпазят домовете си от страшното всеунищожаващо дихание на пламъците. Т. Харманджиев, КВ, 134.
ВСЕУНИЩОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Унищожение на всичко, всеобщо унищожение.
ВСЕУСЛИША`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Всеослушание. Едно хлапе от улицата тичешком нахълта при нас, дръпна Йордан за ръкава и съобщи на всеуслишание, че бащиният му катър .. отказал да върви. Кр. Велков, СБ, 90. Той открито и на всеуслишание е подканил учениците да отидат на митинг. А. Гуляшки, Л, 276. Другите писма обаче, които бяха писани с попски слова, .., отваряше ги с благоговение и ги четеше на всеуслишание. З. Стоянов, ЗБВ I, 394.
— От рус. всеуслишание. — Други форми: всеослиша`ние (остар. книж.) и всеослуше`ние (остар.).
ВСЕУЧИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Книж. Висше училище, университет. Из Краков [Коперник] отиде в Италия, преседя у Падуа във всеучилището четире години, та в 1499 л. стана доктор на философията и на медицината. Лет., 1874, 128. Около 1776 л. проводи ся [Константий] на всеучилището Киевско, за да си довърши учението. Там ся научи руски, латински и французки. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 225. — Лорд Гилфорд подигнал беше едно всеучилище в Корф пред 30 години, и тук са доходили много гръцки юноши. БДн, 1857, бр. 9, 35.
ВСЕХВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е хвален от всички, достоен за всяка похвала. Ето ни и тая година удостоени с радостний, веселий и светлий ден за наший народ българский, ден, в когото празнуваме блажената памет на нашите славни и всехвални равноапостоли, просветители св. Кирила и Методия. Лат., 1885, кн. 9, 35.
ВСЕХО`ДКА ж. Рядко. Съоръжение, превозно средство с възможности за движение по труден терен; всъдеход. Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост… Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.
ВСЕЦЕЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерителен. Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване .. с една реч — всецелебно лекарство! Г. Раковски, БС I, 150.
ВСЕЦЕЛИ`ТЕЛЕНр -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве .. Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора, .., нежели в силата на някой специфически медикамент. Ч, 1875, бр. 4, 184.
ВСЕЦЕРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Всецелителен, всецелебен.
— От Ст. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език… 1941.
ВСЕЦЯ`Л, -а, -о, мн. всецели, прил. Остар. Книж. 1. Който е съвсем, напълно цял; целокупен, цялостен.
2. Изчерпателен, пълен. Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови“, които .. послужили би в по-послешне време за едно всецяло тяхно жизнеописание. К. Шапкарев, МЖБМ, II.
3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. Техният идеал беше всецяла покорност на господарската воля. Ч, 1871, бр. 18, 568.
ВСЕЦЯ`ЛО нареч. Книж. 1. До крайна степен; напълно, съвсем, без остатък. Погълнат всецяло от работата си, той дълго остаяше замислен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си. Й. Йовков, Разк. I, 156. Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата. Д. Шумналиев, ПЛ, 28.
2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник. X, 1909, кн. 7, 14. Ония [сведения], които съществуват засега, са тъй непълни .., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски. К. Величков, ПССъч. VIII, 16. — О, случая сега за мен е най-добрият — / душата си пред вас всецяло да разкрия. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 195.
ВСЕЧА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж., сега поет. Всекичасен, ежечасен, постоянен. Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169.
ВСЕЧА`СНО нареч. Остар. Книж., сега поет. Всеки час, всеки миг, постоянно. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой… Всечасно ми е сочила пътя на борбата… Ст. Дичев, ЗС I, 214. Но има нещо друго, тайно, властно / у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош, / и всечасно през блясъка чуден / се оглежда настръхнала нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 112.
ВСЕ`ЧИЙ, -ия, -ие, мн. -ии, обобщ. местоим. Индив. Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост. В. Мутафчиева, ВС, 6-7. Поведението му [на Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от всечия намеса тук. В. Мутафчиева, Кв, 196.
ВСЕЧОВЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всечовешки, общочовешки. В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечовеческата любов на полския гений [Л. Заменхоф] — „Есперанто“. Св, 1927, бр. 29, 2.
ВСЕЧОВЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Общочовешки. Слушай: / аз — син на всечовешкото море / .. / видях баща си изтърбушен / и паднал възнак навсегда, / за тебе, майко свобода! Н. Хрелков, ДД, 204. Непреодолима е силата на всечовешкия повик за разоръжаване. ВН, 1960, бр. 2662.
ВСЕЩЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Щедър във всичко и към всички. Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, / .. / да ви дари добри дарби обилни. П. Р. Славейков, С, 3-4.
ВСЕ`Я. Вж. всявам и всейвам.
ВСЕЯ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Зоол. За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни. ОБиол. XI кл, 27. Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми, .., подземни стъбла и др. Зоол. VII кл, 139. Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр. Зоол. VII кл, 55.
2. Прен. Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки. И. Велчев, КЕЛ I, 9-10.
ВСЕЯ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени! Н. Рилски, ОМР, 30.
ВСЕЯ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на всеяден; всеядство. Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите… Не харесва [детето им] тази дреха или този запис — значи ще има вкус, ще бъде с претенция и достойнство, няма да робува на провинциална всеядност. О, 1978, кн. 19, 18. Явно анкетираните [журналисти], разчитайки на всеядността на собствената аудитория [на вестника], не се интересуват от нея и именно тук има големи резерви за повишаване на ефективността на речта на този вестник. БЕ, 1999/2000, кн. 2, 38.
ВСЕЯ`ДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Всеядност.
ВСИ мн., дат. (остар.) веем, вин. (остар.) всех, обобщ. местоим. Остар., сега поет. и диал. Всички. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / .. / че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат. Ив. Вазрв, Съч. I, 189. От димната долина на Марица / ще тръгнат влакове на вси страни; / от нивите работните жени / ще махат с бели кърпи като птици. Ламар, СГ, 102. Дойде ли празник, ще се хванете под ръка, па насред село. Кой като вас! Ще ви видят вси селяни. Кр. Григоров, Р, 230. Гуслар ми гусли по вси мегдани, по вси чаршии, по вси долини на свойта родна страна Долиния. Р. Ралин, ВМ, 45. И вие ако живейте вси соединени с братска любов и согласие, ни един противник не ще може ви развали. П. Берон, БРП, 81. Всред селото хоро играеше, / русо момиче хоро извождаше: / всите го момчета искаха / и млад Стоян го заиска. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43.
— Друга (диал.) форма: сви.
ВСИ`ЛВАМ, -аш, несв.; вси`ля, -иш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Усилвам, укрепвам (Ст. Младенов, БТР).
2. Насилвам, изнасилвам, обезчестявам. Пратил луге да му я донесат девойката .., за да я всили. Т. Панчев, РБЯд, 62. всилвам се, всиля се страд.
ВСИ`ЛВАМ СЕ несв.; вси`ля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Укрепвам, засилвам се. С махание ръцете и нозете детето ги усилва, ..; отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, ..; така като работи свободно с тях, то ще ся развива, ще расте и ще ся всилва и наягква. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Заради това е добре по-слабите деца и след 7-та година да ся задържат у дома; нека си поиграят още, та да ся всилят и уякчат, па после щат оти да учат. Хр. Данов, Лет., 1869, 103.
2. Напрягам сили; силя се, насилвам се. От моста нагоре започенва една стръмнина. Аз се всилях, доколкото можах да възпра, колкото можах по-скоро, но усещах, че краката ми бяха се отсекли и не ми спореше никак. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49.
ВСИ`ЛВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всилвам и от всилвам се.
ВСИ`ЛЯ. Вж. всилвам.
ВСИ`НКИ, -а, -о, мн. -и, обикн. членувано, обобщ. местоим. Диал. 1. Само ед. Всичкият (Н. Геров, РБЯ).
2. Само мн. Всички; всинца. — Нареди ми тая заран председателят да прегледам и попритегна каруците, че досега съм се въртял край тях. Не съм ги изредил още всинките, ама ми додея да седя все сам, пък и цигарите свърших. Ст, 1952, бр. 698, 2.
— Друга форма: си`нки.
ВСИ`НЦА мн., обобщ. местоим. Остар. и диал. Всички (за мъже или за мъже и жени); всинки. Какъвто и да е баща ни, тез пари пак на нас ще ги остави, за всинца ни са… Й. Йовков, Б, 75. — Какви ги плещиш таквиз мари? — скастри я Малеев. — Че коя е градината? Не е ли на всинца ни? Ст. Марков, ДБ, 206. — Жал ми е за тебе… Жал ми е за всинца ви… — Защо? — попита момчето. — Защото не е добре да бяга човек от родината си… Ал. Бабек, МЕ, 5. Ние всинца, наистина, не знаехме какво да правим, но един от другарите положително изгуби куража. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Ний всинца говорим на матерний си язик от самото детинство. С. Радулов, НГ, 3.
— Друга форма: си`нца.
ВСИ`ПВАМ, -аш, несв.; вси`пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Сипвам вътре в нещо. всипвам се, всипя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСИ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всипвам и от всипвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСИ`ПЯ. Вж. всипвам.
ВСИ`ЧАМ, -аш, несв.; всека`, всече`ш, мин. св. вся`кох, все`че, прич. мин. св. деят. вся`къл, -кла, -кло, мн. все`кли, прич. мин. страд. все`чен, св., прех. 1. Рядко. Като режа или сека, с острието оформям, очертавам нещо дълбоко върху повърхността на някакъв твърд предмет; изсичам, врязвам, издълбавам. — Зноб направи светилник от кристал, окова го с кръжила и верижки от сребро, а по кръжилата всече китки от цветя и вкова скъпи камъни. Н. Райнов, КЦ, 96.
2. Рядко. Забивам острие в твърд предмет; врязвам.
3. Диал. Удрям две остриета едно о друго. — Поигравали си и хоро — .. Но главните им игри са били други .. Надпявали се, надсвирвали и надигравали, а когато им омръзвало — всичали си ятаганите, за да видят кой е почеликчия. Н. Хайтов, ПП, 92.
4. Диал. Сякам, секвам2. • Обр. — Беше един гвардеец тоя Сайфет… халал му вяра .. Ония опънати панталони с бели лампази, ония ми ти бели препаски на гърдите, шпори, шашка — огън всичаше… Н. Хайтов, ПП, 145. всичам се, всека се страд. Когато ще се прави подкоп с подкопна машина, краят на капата се всича във въглищния пласт до преминаване на подкопната машина. X. Попйорданов и др., ПИ, 236.
ВСИ`ЧАНЕ ср. Отгл. същ. от всичам и от всичам се. Колкото всичането е станало по-дълбоко, толкова ждрелото е станало по-величествено, по-красиво и по-тясно. М. Тошков и др., НР, 164.
