Речник на българския език/Том 2/461-480

траене на всичко, което става, което се извършва в битието, измервано със секунди, минути, часове, дни, години и пр. Левски спада към онези дейци, чието величие времето с нищо не може да засенчи. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Своята дълбока наука и всичките си знания той беше добил от безчислените писмена, които времето чертае по корите на старите дървета и по йероглифите. Елин Пелин, Съч. II, 133. Колкото повече минава времето,{попр|Премахната двойна запетая.}}, толкова повече расте тревогата в душите. Л. Стоянов, X, 12. Те [колелетата] пееха сега много по-хубаво, отколкото по-рано, и Сали Яшар ги правеше тъй не само за да задоволи мющериите си, но защото беше вече убеден, че наедно с това той върши и онова голямо благодеяние, за което толкова време много беше мислил. Й. Йовков, ПР, 160. // Период от последователна смяна на минути, часове, дни и т. н. Откакто са в тоя лагер, времето тече бавно, монотонно и скучно. Й. Йовков, Разк. I, 13-14. Може би не бе изминал един час, откакто лежеше в леглото, но му се струваше, че времето върви много бавно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 363. Разговорът ни отиваше занимателен, времето минаваше неусетно. Ив. Вазов, Съч. IX, 175. Ден за ден времето се изнизваше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.

3. При състезание или при тренировка — резултат, постижение по отношение на продължителност на пробег, преплуване и под. с оглед на някакъв еталон. Начеващите лекоатлети дават по-добро време, когато при стартирането на завои застават от вътрешната страна на пътеката. НС (превод), 31. — Аз, такова… пак за плувците… — продължи веднага атаката Найден Кирилов. — Вчера на контролните състезания се смаях. Нямате представа какви времена дават. В. Райков, ПВ, 6.

4. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Определен период, част от година, месец, денонощие и т. н. Миналата година, .., по това време беше, отидохме с нея на нивата да копаем царевицата. К. Петканов, МЗК, 62. Точно в определено време през нощта и особено сутрин, ясният и звънлив глас на петела огласяше околността и обаждаше на старите войници, колко е часа. Елин Пелин, Съч. II, 156. И наистина, редовно всяка събота, почти по едно и същд време, Папазов дохождаше в Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 40. След като се поти и пъшка три недели време, момъкът най-сетне измайстори една кошница. А. Каралийчев, МО, 16. По време на блокадата бяха разбити четите на Дойчин, Касапа, Македонски и други. К. Ламбрев, СП, 82. — Баща ми загина с кораба, а майка ми през време на чумата. Гр. Угаров, ПСЗ, 31. Възнисичкият селянин дойде до него и мълчаливо го гледа някое време. А. Гуляшки, ЗР, 317. Ази във времето на пожара ся разпоредих да изведат болните вън, за да не изгорят. С, 1872, бр. 43, 337. Вечерно време. Неделно време. Нощно време. Работно време. Учебно време. Губя си времето. // Обикн. със съгл. опред. Част, период от годината, който се характеризира с определени климатични условия; сезон. Местото около тия брястове беше варовито и усойно, пролетно време навсякъде избуяваше трева. Г. Караславов, СИ, 19. Тая воденица беше настрана от селото и работеше почти само зимно време, защото беше на извори и не замръзваше. Ил. Волен, МДС, 15. Есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир кервани коля към Балчишката скеля и към водениците в Батова, нямаше през де другаде да минат, освен през Антимово, край хана на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 5. Скучен ми е животът тука. Да беше поне лятно време да имаше разходки. Ив. Вазов, ПЕМ, 29. Освен това цената на кожите зависи и от времето, през което са одрани: зиме убитите лисици дават по-гъсти и по-хубави кожи от лете убитите. Т. Икономов, ЧПГ, 19. Ходя на екскурзии през всяко време на годината.

5. Исторически момент, епоха, ера в живота на човечеството, на някой народ, държава, общество, който обикн. е известен, характерен с нещо. Накъдето да погледнеш, .., очите не могат да се наситят на широката панорама от гори, долове, .., от тепета и от такива височини, които напомнят крепости, останали от далечни времена. Ем. Станев, ЯГ, 102. Началникът на тайната полиция се поклони, седна и зачака. Времената бяха неспокойни, тревожни и той знаеше, че шефът му го бе извикал не за мухабет, а за да се осведоми за работата по разузнаването или да му даде някое нареждане. Д. Спространов, С, 103. Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян. Д. Димов, Т, 4. Самуил вдигна сведената си глава и решително обърна коня си. Напред пустееше планинският път. Като изпъна поводите, Самуил тръгна по него. Тъй завършват свитъците от сказанието за времето на Самуила. А. Дончев, СВС, 843. Силуетът й се очертаваше върху огнения хоризонт като бронзова статуя на някоя света пастирка от библейските времена. Елин Пелин, Съч. II, 64. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Геологични времена. Езически времена. Предисторическо време. Размирно време. Смутни времена.

6. Само ед. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Удобен, сгоден, подходящ или назрял момент, когато трябва да стане, да се извърши нещо. И Райка припкаше и залягаше по цял ден и знаеше се`, кога какво ще трябва да се върши из къщи и кога е време за женска работа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Каква ли беше тая магическа, неизвестна конница, която само с появата си върна назад предните части на ромеите, .. Беше ли време за въпроси, за чудене! Й. Вълчев, СКН, 183. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки .., а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци. А. Дончев, ВР, 203. Голямата дъщеря обади, че всичко е готово и че е време да тръгват. Стопанката също беше готова за тръгване. — Време ли е? — попита Милан и като погледна часовника си, отговори: — Време е. Г. Караславов, Т, 79. — Време е вече да те оставим, войводо, — каза той с предишния сладък глас. Ст. Загорчинов, ДП, 354. — Кажи на братята си, че е вече време да стегнат кораба за гроздобер. К. Петканов, СВ, 163. — Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си подробно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218.

7. Грам. Граматична категория, чрез която се определя положението на глаголното действие спрямо момента на говоренето. Бъдеще време. Минало време. Минало несвършено време. Минало свършено време. Сегашно време.

8. Муз. Всяка една от равните по трайност ритмични единици, които образуват такта и се означават с числителя на тактовия показател. Нека добавим, че още от началото Бетховен почти винаги възприема три времена и че използувана тоналност най-често е ми бемол. В. Йонова и др., Б (превод),

◇ Гражданско време. Астрон. Времето на част от земната повърхност, която се намира между два меридиана.

Гринуичко време. Астрон. Времето на Гринуичкия (нулевия) меридиан.

Западноевропейско време. Астрон. Времето на Гринуичкия меридиан.

Звездно време. Астрон. Времето на едно завъртане на Земята около нейната ос по отношение на звездите.

Източноевропейско време. Астрон. Времето, което е с два часа напред спрямо гринуичкото.

Машинно време. Техн. Времето, в течение на което машината изпълнява работа по обработването или преместването на изделие без непосредствено въздействие върху него от страна на работника.

Местно време. Астрон. Времето, определено за дадена географска дължина.

Поясно време. Астрон. Местното средно слънчево време на основния меридиан.

Средноевропейско време. Астрон. Времето, което е с един час напред спрямо гринуичкото.

> Без време. Разг. Преждевременно, по-рано отколкото трябва, би се очаквало. Към групата, която говореше български, се приближи млад, прегърбен мъж, без време застарял. Ал. Бабек, МЕ, 30. Грозни одумки отсам-оттатък, ядове и плач по дъщеря й я сведоха без време в гроба. П. Тодоров, И I, 32.

В ни`едно време. Разг. В неподходящ за случая момент. — Къде така в ниедно време си тръгнала? О. Василев, ДГ, 28. Дъждецът есенен ръми / и мокри и пронизва чак до кости / и турци, и кара гяури, що на гости / в ниедно тям време са дошли. К. Христов, ЧБ, 28.

Времето ми е минало и заминало. Разг. 1. Не съм способен вече да върша работата, с която съм се занимавал досега. Младите ме вече не закачат; времето ми за работа, за овчарлък, оране е минало и заминало. 2. Остарял съм вече. Стори ми място при тебе, / .., / тебе ти време минало, минало и заминало. Нар. пес., СбНУ VI, 25.

Във (во) време о`но. Книж. Някога си, много отдавна, незнайно кога. — Старите хора разказват, че във време о`но глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116.

В последно време. Разг. През последните месеци или дни до момента, в който се говори; напоследък. В последно време групата на Щерев бе се увеличила с още шест души. Д. Ангелов, ЖС, 306. В последно време капитанът пътуваше с единствения си син Гонсалви. Гр. Угаров, ПСЗ, 9.

В първото си време. Разг. В началото, в първоначалното състояние на нещо; в нечие начално, първоначално състояние. Той беше повече в опозиция на правителството, макар че в първото си време обласгпното събрание не беше разделено на две партии. Ив. Вазов, ВБ, VII.

В скоро време. Разг. Бързо, за малко време, за кратко време. Тя [авлигата] привлече вниманието на други две авлиги и в скоро време горичката се огласи с крясъците на тия птици. Ем. Станев, ЯГ, 89.

Доброто старо време. Обикн. ирон. Миналото, гледано обикновено в идеализирана светлина. Двете възрастни дами произнасяха френски думички с френски акцент — единственото нещо, което им бе останало от доброто старо време. Ем. Манов, БГ, 127.

До <едно> време. Разг. 1. До определена възраст, до определени години. Кълвачев помълча само миг и заключи дълбокомислено: — Женската красота е до време! Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. 2. До известен определен момент. До едно време равнодушен към тях, той изведнаж наостри уши. Ив. Вазов, Съч. XXII, 169. При такова несъответстие на силите защитата, колкото и упорита, щеше да трае до време. Г. Караиванов, П, 51.

До никое (някое) <си> време. Разг. До много късно през нощта. Панко се прибра вкъщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча .. — Хубава работа! — .. — Аз съм капнала от умора, а ти хойкаш до никое време. Д. Ангелов, ЖС, 73. През зимата Найден се отпусна, започна да пие и да закъснява до никое си време по кръчмите. К. Петканов, ОБ, 205. Вечер, като си легнат чичо Венко и децата, тя до някое си време ще седянкува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167.

Едно време. Разг. Някога, много отдавна, преди много години. — Едно време, когато бях млад, идехме тук, в Добруджата, да дирим работа. Й. Йовков, ЧКГ, 172.

За (на) вечни времена. Разг. Завинаги, вечно. — Хайде да извикаме Кандовчето, художника, да те изрисува с бои на кадро, .. За вечни времена да остане и правнуци да дочака, та да знаят, кой е събирал това богатство и имот. Чудомир, Избр. пр, 9. Тя му поръча свирка в един далечен град на бащините й владения, .. Като тази свирка няма да има втора, тя ще остане за чудо и за приказ на вечни времена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281.

За време. Остар. Книж. Временно, за известно време. Знаем най-после, че сичките дипломатически доброжелания на Европа да се облекчи чрез някакви си административни реформи животът на турската рая не са нищо друго, освен желания да са отстрани за време окончателната смърт на Турция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 212.

Има време. Разг. Обикн. при отговор — за означаване, че някаква работа може да почака, може да не се върши още, не й е дошло времето, търпи отлагане. — Защо не пиеш вода? — попита го Елена. — Има време, ще пия. К. Петканов, В, 74.

Имало едно време. Нар.-поет. Живели, съществували (някога). (Обикн. начало на нар. прик.). Имало едно време един дядо и една баба.

Имам си времето. Диал. Богат съм, имотен съм. Махо си има времето, дал му господ, затова на дъщеря си ще трябва да даде .. Каквото похване, на злато го превръща. К. Петканов, БД, 13.

Кое време е. Разг. 1. Колко е часът. — Снощи, не знам кое време е било,* ама трябва да е било късно, току-що бях позамъгнал малко, слушам, кокошчиците ми нещо изкрякаха и изпърпаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Откакто беше на границата, той можеше да познава кое време е и без часовник. Й. Йовков, ЧКГ, 184-185. 2. Много е късно.— Бъбрим ние, а другарят Павлов е гладен — кое време е! А. Гуляшки, МТС, 47.

Крайно време е. Книж. За означаване, че нещо не може повече да се отлага, непременно трябва да се осъществи, да се извърши. Крайно време е да се прекратят кръвопролитията в Близкия Изток.

Минава ми / мине ми времето. Разг. Остарявам, застарявам, минава ми младостта. — Аз няма да се омъжвам. Като че ли вече ми мина времето. Д. Кисьов, Щ, 489.

Минавам си / мина си времето. Обикн. с някого. Разг. Неодобр. В любовни връзки съм с някого, без да имам дълбоки чувства и сериозни намерения към него; забавлявам се с някого. Искал си, значи, да си минаваш времето с мене и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Тъй постъпват само подлеците! Св. Минков, РТК, 87.

На времени; на времена. Остар. и диал. От време на време; понякога. — Аз остарях, но на времени пак ми дохожда нещо като жажда да видя кръвчица. Ив. Вазов, Р, 28. Аз бях отчаян и на времени ми дохождаха такива припадки, чтото, ако да ся повтарят, може да ма докарат до престъпление или да ма убият. Хр. Ботев, Съч., 1929, 380.

На времето <си>. Разг. 1. Някога, много отдавна. Пратеник до Траяновата врата тръгна овчарят Петър — Орловото око, оня същият, който на времето срещна Самуила и му каза, че старейшината го вика в Костенец. А. Дончев, СВС, 579. На времето си, .., той хубавичко се е налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халосник и на неподражаем хороигрец. Елин Пелин, Съч. I, 168. 2. Точно в определения, най-подходящ момент. Всяка работа започваше на времето си, всяка грижа и всяка радост идеше на реда си. Й. Йовков, Ж 1920, 22. Сяко нещо на времето и копривата през велики пости. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 152.

Накрай време. Диал. 1. В последно време; напоследък. — При старите чорбаджии бяхме останали накрай време само жълъд на хромил да мелите. П. Тодоров, Събр. пр II, 410. 2. В най-последния, крайния момент. — Бе тя моята сестра днес да навършвала деветнайсет години! .. — Добре, че се сетих накрай време, Василе. Инак съвсем без армаган щяхме да дойдем! Ст. Дичев, ЗС II, 607.

На първо време. Разг. В началото, отначало. Къщата имаше шест стаи с готварница, килери и зимник, но се приготвиха за училище само две по-големи стаи на горния кат, .. и стигнаха те на първо време. Д. Талев, ПК, 237.

Ни в (по) туй (това), ни в (по) онуй (онова) време. Разг. В неподходящ, неудобен момент. — Аз пък на ума ти се чудя! Чак откъде си се запътил ни по това, ни по онова време! П. Стъпов, ЖСН, 123. Посред нощ, ни в туй, ни в онуй време, когато бяхме заспали, за чудо голямо, до краката ни излая едно куче. З. Стоянов, ЗБВ II, 274.

Никое <си> време. Разг. Неподходящ, неудобен за нещо момент, период от време. Кондукторът Павлов спря първите, които излизаха от помещението, и се развика, че сега е никое си време и е рано за почивка. Д. Добревски, БКН, 172.

Нощно време. Разг. През нощта; нощем. Рекъл й, че ща й даде млогу пари, ако изпита убаво и да му каже как може да влезе нощно време при царя. Нар. прик., СбНУ XI, 103.

Някое време. Разг.; Няколко време. Остар. Неопределено кратко време, известно време, немного време. Момчил бързо се изправи. Той пусна ръката на жената и някое време гледа пред себе си, като че ли виждаше нещо далечно и минало, но все тъй живо и ясно. Ст. Загорчинов, ДП, 86. Няколко време вече Нилов тънеше в сладостно дремливо замечтаване под музиката на веявиците, когато на вратата се почука. Ив. Вазов, Съч. IX, 65.

Някое <си> време. Разг. Много късно вечер или през нощта. У Ралчови бяха неспокойни. Стана вече някое си време, хората вечеряха и си изполягаха, а този, когото очакваха, не идваше. Ст. Даскалов, СЛ, 462.

От време. Разг. От някога си, от много отдавна. — Ние сме в планински район — продължи някак по-спокойно Тасе Стоичков. — От време тук земята е малко. Кр. Григоров, ТГ, 95. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Ив. Вазов, Съч. XXII, 121.

От време на време. През известен промеждутък, понякога, сегиз-тогиз. Под стрехата гукаха гълъби и от време на време се чуваше плясъкът на крилата им. Й. Йовков, ЧКГ, 146. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош. Елин Пелин, Съч. III, 20.

От <дядово> адамово време. Разг. От много отдавна, от много стари времена. А правото според мен е туй: кютете сукини синове, приказвайте само за онова, което от дядово Адамово време се знае, че дяволите ще ви вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 182-183. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 163.

Отживявам / отживея времето си; отживявам / отживея своето време. 1. За човек — остарял съм, не съм вече годен за работа. И Генка ще задомиш, ако е рекъл Господ — каза Кръстю. — Не знам — усъмни се старецът с онова спокойствие, свойствено за хора, които вече знаят, че са си отживели времето. Г. Караславов, ОХ I, 416. 2. За предмети, възгледи и пр. — не отговарям на изискванията на епохата; старомоден съм. В края на XIX в. романтизмът отживява времето си и се превръща в консервативно течение.

От кое време; от кои времена. Разг. От много отдавна, неизвестно кога; откога. Отвори се широко тежката порта на Аврам Немтуровата къща — кой знай от кое време не бяха отваряни така и двете й поли. Д. Талев, ПК, 236.

Открай време. Разг.; От време о`но. Книж. Откакто се знае и помни, от много отдавна. В клоните на тая чудна върба от край време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет и в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. — Ей, работен ни е народът от време о`но — това си е истината! То и затова сега никой не се плаши и не бяга от работа. ВН, 1960, бр. 2671, 4.

Петляно време. Диал. Часовете след полунощ, когато пропяват петлите. Когато есенната нощ приспа наокол селото, чак към петлено време, открехна се прозорчето и през граните на къдравата лоза надникна усмихната Неда. П. Тодоров, И I, 17-18. Някой на порти почука — / .. / Тя си йе вънка излязла / па си йе виком викнала: / „Кой иде мене да плаши / по това време петляно?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 118.

По едно време. Разг. В един не точно определен момент. По едно време леко издрънчаха прозорците на къщата, и някъде много надалече проплака глас. К. Петканов, СВ, 7.

По (в) никое (никакво) <си> време. Разг. 1. В неподходящ, неудобен, неочакван момент за нещо. В Чуреково слязохме по никое време. По улиците на новозастроеното с двукатни къщи селище хора не се виждаха. Н. Хайтов, ПП, 93. — Защо се връщаш в никое време? — попита баща му сърдито. — Не отиде ли с конете. — Чичо ги беше извел — излъга Янко. Ем. Коралов, ДП, 43. 2. Много късно вечер или през нощта. Русин се измъкваше по тъмното и се връщаше по никое време. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155-156.

По някое време. Разг. След много време в един неточно определен момент. По някое време му се счува, че вратникът наново припука. Ст. Даскалов, БМ, 13. — Милено, — извика пак старецът .., но дълго никой не му се обади. Чак по някое време медното клопотарче пак мерно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87.

Преди време. Разг. 1. Преждевременно. Камен вдигна глава. До него стоеше дребна боса женица, с пожълтяло състарено преди време лице. Цв. Ангелов, ЧД, 175. 2. Отдавна.

Проспивам <си> / проспя <си> времето. Разг. Изпускам важен момент, удобен за извършване на нещо. — Да, трябва да признаем, че сме проспали времето. — .. — И сега нито знаем какви са тия хора, нито кога са се формирали като нелегална група, нито къде се укриват. Д. Ангелов, ЖС, 261. — Знаеш ли, какво става утре, знаеш ли, или и ти като мене си проспал времето си? Елин Пелин, Съч. IV, 135.

С време¹. Разг. 1. Точно когато е необходимо, нужно; своевременно. „Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желал да работи, но нямал случай.“ (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 184. — Рашко, докато се върне Дойчин, всичко е в твои ръце, нали знаеш? Прави, каквото ще правиш, но жътвата с време прибери. К. Петканов, ЗлЗ, 106. 2. Без забавяне, незабавно, бързо. Тук у вас той [Стойко] няма ония условия на лекуване, които ще намери в болницата. Моят съвет е — пращай го с време, докато не е късно… Г. Караславов, С, 183.

С време². Остар. След години, в по-късен период на нещо. Понякога дори по играчките и по игрите може ся позна на кое дете какво му тегли сърце и с время что ще обича по най-много да работи. Лет., 1874, VII.

С време³. Диал. От много години; от отдавна. Щом пое работите в къщи свако му — той с време още го погледваше на криво — и даде път на Раля. П. Тодоров, И I, 117.

С течение на времето. Книж.. С време. Разг. Постепенно, в продължение на месеци, години. Младият преспанец живееше там в богата търговска среда и с течение на времето бе се сродил с нея, придобил бе нейните нрави и схващания. Д. Талев, ПК, 599. Тогава се появи на челото й [на Ганка] тънка бръчица, която с течение на времето ставаше все по-дълбока. М. Марчевски, МП, 6. После с време свикнаха и драго започна да им става, че от толкова далеко идват хора да търсят Обрада, техния съселянин. Ст. Загорчинов, ДП, 74.

Що е време — все е напред. Разг. Казва се, когато нещо може да стане, да се направи, извърши и по-късно в бъдеще, а не само до този, в този момент. Раниха ме, дето се казва, с първия куршум .. — Само за това не бери грижа! — усмихна се отново лекарят. — Що е време — все е напред… С друго ще се отсрамиш… П. Вежинов, НС, 85.

ВРЕ`МЕ², мн. няма, ср. Състояние на атмосферата в определен момент с оглед на температура, валежи, ветрове, облачност и пр. През деня далечни, тихи и сухи светкавици мигом разтваряха червени ветрила в дъното на хоризонта. Те показваха, че времето ще се задържи хубаво. Ил. Волен, МДС, 95. Заваля гъст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Но времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. И. Йовков, АМГ, 19-20. Миналата събота, ако си спомняте, утринта валя проливен дъжд, на обед времето се изясни и до вечерта имахме един прекрасен ден. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. Стоилка вървеше редом с него превита от студ, носеше палурчетата и двете блюда и кълнеше времето. Елин Пелин, Съч. II, 25. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина, на Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. Орачът иска дъжд, а пътникът сухо време. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 12. Дъждовно време. Мрачно време. Облачно време. Студено време. Топло време.

◇ Кучешко време. Разг. Много студено и понякога придружено със силни валежи време, обикн. късно есен или през сухите зимни дни. Молих се на воденичарите, никой нищо не ти дава! Па и кучешко време се покара. Буките на воденицата са замръзнале, колелата не се въртят. Кр. Григоров, ОНУ, 82.

ВРЕМЕВИ`, -а`, о`, мн. -и`, прил. Книж. Който се отнася до време¹. Знаете ли през кой времеви период слънцето е най-полезно и безвредно?

ВРЕМЕИЗМЕРВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. За уред — който измерва времето. И докато обсерваториите вече употребяват електронни, кварцови и атомни времеизмервателни уреди, от няколко години камертонът навлезе в областта на ръчните часовници. НТМ, 1966, кн. 211-212, 91.

ВРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който съществува, трае или се използва само до определено време. Противоп. постоянен. Пратениците стигнаха близо до село Чоба и там се установиха на временен лагер. Връщането им навреме стана невъзможно. К. Ламбрев, СП, 92. Макар че имаха специална задача да охраняват морския бряг, те гледаха на това като на временна и второстепенна работа и чакаха всеки ден да заминат напред. Й. Йовков, Разк. I, 47. Настана тревога из градеца ..: щяла да дойде войска. Още от сутринта хората се разшаваха; .. Превърнаха училището на временна казарма. М. Кремен, СХ, 24. Временните неуспехи никога не трябва да стряскат и да обезкуражават ръководителя. Сл. Трънски, Н, 107. Временно явление. Временна наредба./i> // Който върши, изпълнява някаква работа, дейност за определено време. — Ти, стрико Евтиме, ще дадеш пушката на някой по-млад човек. Ще бъдете вие временни управители на селото. Д. Талев, И, 518. И двамата бяха българи съдии в търновския, турски съд. Те участвуваха сега и във временния съд, който съдеше бунтовниците след въстанието. Зл. Чолакова, БК, 124. Временен работник. Временен служител. Временна управа. Временно правителство. // Който съществува или трае кратко време; краткотраен. Но изворът на поезия у Чинтолова престава твърде скоро, види се, защото у него тя ще е била само младежки кипеж, временно увлечение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 8. Мина му през ума да седне и веднага да напише писмо на Дафина, да я успокои и да я подготви с нежни думи за временната раздяла. К. Петканов, В, 199. — Това е само началото, момчета. И като всяко начало то е най-тежко: наред с радостите, наред с възторга има и разочарования, мъка, временни отливи… Ст. Дичев, ЗС I, 238. Временни нужди.

ВРЕМЕНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от временя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕ`МЕННО нареч. За известно време, до определено време. Противоп. постоянно. — Вие, струва ми се, работехте във финансовото министерство, нали? — Да. Там съм временно главен писар, с изгледи за повишение. Св. Минков, РТК, 99-100. Едно от тия отделения, .., беше преобърнато временно в затвор. К. Величков, ПССъч. I, 31. // За кратко време; краткотрайно. Годеникът на Бистра бе временно командирован на границата. М. Грубешлиева, ПИУ, 42. Стопанинът стои като на бодли и не знае как по деликатен начин да експедира временно сладкодумния си гост. Ал. Константинов, БГ, 42.

ВРЕ`МЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от временен; краткотрайност, недълготрайност, недълговременност. Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност? П. Славински, ПЩ, 264. Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята. Кр. Григоров, ТГ, 89. Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34.

ВРЕ`МЕНЦЕ¹, мн. няма, ср. Разг. Умал. от време¹ (във 2, 4 и 6 знач.). Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 214. Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо — още по` не ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се, .., сърце готово за човещина. Й. Вълчев, РЗ, 139.

ВРЕ`МЕНЦЕ², мн. няма, ср. Умал. от време². Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла .. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце! — въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма. А. Гуляшки, МТС, 230. И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо! Ст. Марков, ДБ, 8. — А временцето хубаво, рекохме да поизровим земята и да засеем нещо, малко лук, малко боб. Й. Йовков, СЛ, 141.

ВРЕМЕНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. и св., непрех. Диал. Чакам, трая.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕМЕНЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Временя.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник…, 1971.

ВРЕМЕСЪБИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологическите фактори на средата и месторастенето. Пр, 1952, кн. 6, 19.

ВРЕМЕТРА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт. Бл. Димитрова, Лав., 97. Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й — месецът — се удължава. К, 1963, кн. 3, 30. В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно. Пр, 1952, кн. 6, 69.

ВРЕ`МИЦЕ, мн. няма, ср. Диал. Временце¹. Минава се доста времице. Аз се` се вгледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа. Т. Влайков, Съч. I, 47.

ВРЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вря. Врене на виното. Температура на врене. Точка на врене.

ВРЕСКА`ЛО, мн. -а, ср. Разг. Дете, което вряска, което е много плачливо; врекало¹.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРЕСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Вреслив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕСЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който много вряска, който много пищи; вресклив. Видът на дрипавите и вресливи чирачета, .., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки, .., изведнъж го хвърли в отчаяние. А. Христофоров, А, 161. Вреслива коза.

ВРЕ`СНА. Вж. врясвам и вреснувам.

ВРЕСНУ`ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вре`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Врясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕТЕ`Н м. Диал. Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕТЕНА`Р¹, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. От близките места се стичаха вретенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Цигани вретенари.

ВРЕТЕНА`Р², -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Вретенарка². А под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове, .., червеноперите скобари и тънкоопашатите кръглоснаги вретенари. Ц. Гинчев, ГК, 17-18.

ВРЕТЕНА`РИН, мн. вретена`ри, м. Простонар. Вретенар¹. Майстор човек вретенарин, децата му свределаре. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 262.

ВРЕТЕНА`РКА¹ ж. 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. — Ти — вика — си ме извадил като арапин, а жена ми мяза на вретенарка циганка! Чудомир, Избр. пр, 75.
2. Жена на вретенар¹ (Ст. Младенов, БТР). 3. Прен. Разг. Жена, която скита по цял ден от къща в къща.

ВРЕТЕНА`РКА² ж. Сладководна риба с вретеновидно тяло, покрито със средно големи люспи. Aspro. Голямата и малката вретенарка обитават бавно течащите и тихи води на р. Дунав.

ВРЕТЕНА`РКА³ ж. Диал. Вид дървена лъжица, правена и продавана от вретенар¹.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРЕТЕНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вретенар¹. Аз съм момиче сирмашко, / сирмашко и вретенарско: / баща ми прави вретена, / пък майка ми ги продава / за ока брашно ръжено. Нар. пес., СбНУ XXVII, 222. Вретенарски струг.

ВРЕТЕНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вретенар¹. Циганите се занимават с вретенарство.

ВРЕТЕНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вретенар¹; дете или млад мъж вретенар¹.

ВРЕТЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до машинно вретено; вретенов. Вретенен барабан. Вретенно масло.

ВРЕТЕНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Фаза в развитието на житните растения, през която се разрастват надземното стъбло и съцветието. Поливането на пшеницата особено през фазите на вретенене, изкласяване и цъфтеж в сушави години е мощно средство за увеличаване на добивите от нея. Осн. сел. стоп. VIII кл, 67.

ВРЕТЕ`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Вретеновиден, вретенообразен. Вретенест корен.

ВРЕТЕНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от вретено. Увеличителните имена представляват предмета по-голям от обикновената му големина, напр. мъжище, ръчище, воляга, вретенище. С. Радулов, НГ, 31.

ВРЕТЕ`НО, мн. -а, ср. 1. Уред за предене на ръка, който представлява заоблена къса дървена пръчка с изтънени краища. Мама предеше чужда вълна, .. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. По гредите бяха накачени боядисани прежди и въжа, .., вретена, дървени лъжици и лопати. П. Михайлов, МП, 33. Калуда, циганката, продаваше дребни неща, ..; бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58.
2. Разг. Количеството прежда, което се навива на едно вретено. Три години, три вретена смотала / от махалата сал два дни са прибрала. П. Р. Славейков, П, 77. Седя Диляна, море, и чака, / дорде петлите да пеят. / Девет къдели изпрела, / девет вретена напрела. Нар. пес., СбНУ XLVI, 124.
3. Техн. Част от предачна, плетачна или тъкачна машина, на която се навива прежда. Тия фабрики за гайтан някога заглушително гърмящи с железните си вретена и колела, сега мълчаха гробно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 17. Неспирно вретената пълни пеят, / сред нишките совалките летят. Е. Багряна, ПЗ, 43.
4. Техн. Част от машина, устройство и под., във форма на прът с кръгло сечение, който се върти около своята ос и служи за предаване на въртеливо движение на други елементи. Вретено на бормашина. Вретено на пробивна машина. Вретено на свредло. Вретено на струг.
5. Диал. Обло дърво, което се върти около ос и привежда в движение чекрък, тепавица или воденица. Дервишите бяха клекнали пък под воденицата и гледаха вретената как се въртят и пръскат водата на сребърно колело. Ц. Гинчев, ГК, 194.
6. Диал. Стъбло, обикн. на житно растение. Юрталана нагази в низка пожълтяла царевица: — Тази е на Диня Дръндавелов, — обходи я той с ястребов поглед. — Не си натискал оралото, Диньо! .. Не пълнят хамбар тези вретена! Г. Караславов, С, 34. Георги на макя говори: / Есеници клас фрълили, / а пролетници — вретена, / това съм весел, превесел!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 435.

ВРЕТЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Вретенен. Вретеново масло.

ВРЕТЕНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Вретенообразен. За разлика от покаралата пшеница, ръж, овес покаралото просо има не снопче коренчета, а един вретеновиден корен. Бтн V и VI кл (превод), 126. От тях [рибите] в бързотечащите води могат да живеят само няколко вида, които са отлични плувци и притежават вретеновидно тяло. Б. Русев, ЖНР, 38. Вретеновидни мускули.
2. Прен. За женска фигура, тяло — строен и обикн. висок. Край него преминаваха момичета с вретеновидни тела и походки, заимствани от някакъв древен, еротичен танц. Л. Канов, ЧК, 38.

ВРЕТЕНООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който прилича, наподобява на вретено, който има форма на вретено; вретеновиден, вретенест. По форма клетките биват най-различни: сферични, цилиндрични, призматични, вретенообразни, зведовидни и др. Анат. VIII кл, 7. Вретенообразни бактерии.

ВРЕТЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от вретено (в 1, 2 и 6 знач.). Мама смирено ме прекръсти, .., смали пламъка на лампата и приклекнала на дъските, безшумно завъртя вретенцето между дългите жълти пръсти на ръката си. П. Михайлов, ПЗ, 5-6. Наклала Ненка седенкя. / До сека мома и момче — / до Ненка дори двамина: / един й дръжи вретенце, / други й дръжи клъбенце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 353. Мене ма, буле, излъга / ено ми черно циганче / за ена хурка писана, / за ено писано вретенце. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 72. Пролетниците са пуснали едни вретенца, да ти е драго да ги гледаш.

ВРЕТЕНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. и св., непрех. За житни растения — изкарвам, пускам стъбло, преди да изклася. Житата вретенят. Пущат тънки шила нагоре като малки гръмоотводи. В. Ченков, ЗХ, 141. — Когато привършихме с окопаването на кукуруза, за чистенето на плевелите беше вече късно: сушата спече земята, пшеницата започна да вретени… А. Гуляшки, СВ, 311. Сега те [нивите] бяха доста високички, зелени, гъсти и тъкмо вретеняха. Й. Йовков, АМГ, 208. Той спря до малкото мостче, .., не се върна обратно дома, а прегази реката и се упъти към близката наша нива, дето се люлееше току-що вретенила ръж, в чиито вълни се обаждаше пъдпъдък и над която играеха малки пеперуди. Елин Пелин, Съч. II, 32. Нивите вретениха, изкласиха, цъфнаха и завързаха зърно. К. Петканов, ОБ, 205.

ВРЕТЕНЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Вретеня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕТЕНЯ`ВАНЕ ср. Диал. Вретенене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕТЕНЯ`САМ. Вж. вретенясвам.

ВРЕТЕНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вретеня`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вретеня.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРЕТЕНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вретенясвам.

ВРЕ`ТИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Диал. Голяма торба; чувал, врещ, вреща, вреча. Призори Мехмед Синап и хората му поемаха планинските теснини .. Натоварени с пълни вретища жито се връщаха в своите орлови гнезда. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 205-206. И пред страноприемницата скоро се задонасяха кокошки, пилета, вързани за краката, .., вретища с хлябове. Ив. Вазов, Съч. XIII, 146.
2. Остар. Книж. Груба дреха, наметало от кълчищен плат, която хората в дълбока древност са носели обикн. при голяма скръб или при покаяние. Той ся облякъл във вретище и седнал да оплаква съдбата на народа си. ИЗ, 60. Казват, че Борис деня са явявал пред народа облечен по царски, а нощя са обличал во вретище и цяла нощ ся молял в черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 14. Тия слова стигнаха до Елемаг. И като хвърли болярското си одеяние, та надяна вретище, Елемаг се метна на гол кон и язди като луд до Охрид. А. Дончев, СВС, 161.

ВРЕ`ТЩИНКА ж. Диал. Торбичка. Сега нямам сито, за да пресявам брашното от триците. Но дойде ми на ум, че за това могат да ми послужат две вратовръзки, дебели от муселина .. Тях като взех, направих две вретщинки, които отредих за тази потреба. П. Р. Славейков, РО (превод), 73.

ВРЕ`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Врещя. Белуша вречи на двора и дърпа въжето. Мисли си за дъхава тревица. Г. Краев, СТ, 31. — Мало е, вчера се доби .. Се вречи, се пищи, не е задоено още. Сираче остана .. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Колко ти са дечицата? / — Пет на нива, пет на лозе / и петнайсет просо варят, / едно вречи, друго кречи, / едно сочи да се роди. Нар. пес., СбВСт, 791.

ВРЕ`ЧА ж. Диал. Вреща. Че (ще) са оправи, като въже във вреча. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 203.

ВРЕ`ЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вреча; врещене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕЧИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Врескало, врекало¹. „Младо радо до венчило, а охолно — до вречило!“ Ив. Вазов, Съч. XXV, 52.

ВРЕЩ, вре`щът, вре`ща, мн. вре`щове, след числ. вре`ща, м. Диал. Вреща.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЕ`ЩА ж. Диал. Вретище (в 1 знач.); врещ. Зави [Султана] с раздърпана вреща една стара, очукана пръстена тенджера, дигна я внимателно под мишницата си, боеше се да не я разплиска. Д. Талев, ЖС, 400. И събраха всичко, що намериха книжно, .., книги, ръкописи и пр., събраха ги и ги нагнетиха във вреща. К. Шапкарев, МЖБМ, 27. Починям да описуем къща в покъщина на наша Болгарска Македония .. Общи орудия: .., дисаги, вреща, сакуле, садило, ченгел, лопата. ЦВ, 1859, бр. 433, 3-4.
— Друга форма: вре`ча.

ВРЕЩЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от врещя. Тишината отново се наруши от печалните викове .. Не бе човек. Звуците напомняха ту врещенето на яре, ту мученето на теленце. Й. Радичков, ПЦ, 37. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога се появи на прага. Ст. Загорчинов, ДП, 48.

ВРЕЩЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. врещя`л, -а, -о, мн. вреще`ли, несв., непрех. 1. За коза — издавам рязък, пресеклив глас; вряскам, врякам. Врещеше козата, тропаха с копитата конете в обора, а в подземието ковачът Сотир удряше с млат върху наковалнята — все нещо се поправяше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. Козата се губеше между храстите, ярето тичаше подире й и врещеше, щом я загуби. К. Калчев, ПИЖ, 47. Една коза с превързан крак богобоязливо чоплеше по трънаците и врещеше нервно. Елин Пелин, Съч. II, 111.
2. Разг. За човек — издавам рязък глас, викам силно обикн. при изживяване на някакви чувства; вряскам, врякам, крещя. Децата тичаха наоколо и врещяха с всичка сила. // Разг. Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; вряскам, врякам. Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена, .., сопна й се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората! Ст. Марков, ДБ, 68. Мъничка девойчица, .. на влажний пол седешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло. С. Радулов, ГМП (превод), 181.
3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми? Ст. Марков, ДБ, 126. — Каквото и да направя, каквото и да кажа — все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!… П. Вежинов, НС, 237.

ВРИС, ври`сът, ври`са, мн. ври`сове и ври`сьове, след числ. ври`са и ври`ся, м. Диал. 1. Извор, където се налива вода. Животът на старците им изглеждаше по-значителен и по-съществен там, в Манастър, в горите, .., във врисовете, пресипани по полегатите склонове към морето. Н. Инджов, ПП, 129. Торнала мома на врис на вода. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 151. Пашовото сиво стадо, / мостове бе возлюляло, / врисове бе возмушило. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 119. Видели са сме, малеле, / на студените врисюве. Нар. пес., СбНУ XIV, 40.
2. Кладенец. Татко ми гърци убиха, / и го на врис фърлиха, / останахме сираци. Нар. пес., СбНП I, 151.
— От гр. βρύση ’извор, чешма’.

ВРИ`ЧАМ, -аш, несв.; врека`, врече`ш, мин. св. вре`кох, прич. мин. св. деят. вре`къл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. вре`чен, св., прех. Диал. 1. Обещавам, обричам нещо или някого. Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“ Г. Караславов, С, 71. А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. — Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да й зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!… Ст. Загорчинов, ДП, 86. вричам се, врека се страд.

ВРИ`ЧАМ СЕ несв.; врека` се св., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. Иконописецът се разкайваше най-искрено, .., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща. Кр. Григоров, И, 21-22. — Прости ме, Хадър ага, .. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред вездесъщаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа. Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. — Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Й. Йовков, Б, 111. — Теб, Росано, теб обичам! — врича й се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная! Тарас, СГ, 60. Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот. Ст. Даскалов, ЗС, 77.

ВРИ`ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вричам и от вричам се. Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с вричането си остана. Н. Хайтов, ДР, 216. Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха. П. Славински, ПЗ, 200. Той [Стойко] се досещаше защо правят всичко това, макар че старите нищо не му казваха. И беше сигурен, че вричането не е отдавнашно и че не е за някакво измислено от майка му боледуване на Алекси. Г. Караславов, С, 81. С вричане са стока не свършва. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 136.

ВРОГОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от вроговя се като прил. Който се е превърнал в рогово вещество. При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра. Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите. Ц. Пешев и др., ФБ, 27.

ВРОГОВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вроговя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Спец. Превръщам се в рогово вещество. Епидермата има характер на многопластова рогова епителна тъкан. Всякога се състои от няколко пласта клетки с различна форма, които проявяват жизнена дейност в дълбоките пластове, а към повърхността умират и се вроговяват. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.

ВРОГОВЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от вроговявам се. На тия места на кожата, където епидермата достига по-голяма дебелина, тя се разпада на редица добре разграничени пластове, които се отличават по формата на своите клетки и по степента на тяхното вроговяване. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.

ВРОГОВЯ` СЕ. Вж. вроговявам се.

ВРОДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който съществува от рождение; природен. Вродена дарба на психолог и дълга търговска опитност бяха научили татко Пиер да разпознава веднага и безпогрешно основните качества на хората. Д. Димов, Т, 57. Не само хубост, и вродена интелигентност имаше в тая българомохамеданка. Б. Несторов, АР, 202. — Един вроден талант, .., все трябва да се изучава, да се упражнява. Елин Пелин, Съч. IV, 118. Но тия черти в характера му се уравновесяваха от вродено благородство на сърцето. Ив. Вазов, Съч. XIV, 61. Вроден порок на сърцето.
— Друга (остар.) форма: врожде`н.

ВРОДЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вроден.
— Друга (остар.) форма: врожде`ност.

ВРОДЯ. Вж. вродя`вам.

ВРОДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вродя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане свое, присъщо; вселявам, внедрявам. И жаждата заветна за покой / не я ли малодушие в мен вроди, / пропъдило съзнането, че прави / неволята чловеците велики!… П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 5, 338. вродявам се, вродя се страд.

ВРОДЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вродявам и от вродявам се.

ВРУК, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Горещ, жежък, врял.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРУ`КВАМ СЕ, -аш се, несв.; вру`кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се. Как борбата са свършва, сички са врукват, земат юнака, който е надвил, на ръце, дигат го нагоре, за да го види сичко сборище. Ил. Блъсков, ЗК, 173.

ВРУ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вруквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРУ`КИ`НА ж. Диал. Горещина, жега. Има едни и на студ траят и на врукина. Т. Панчев, РБЯ(д), 61. Ем боса, ем гологлава / по тия вруки врукини, / по тия тежки камене. Т. Панчев, РБЯд, 61.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРУ`КНА СЕ. Вж. вруквам се.

ВРУ`ЧА. Вж. вручавам.

ВРУЧА`ВАМ, -аш, несв.; вру`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Връчвам. Кучарът й вручи писмо, което я задължаваше да плаща на ближния касиерин на княза количество на пари колкото бяха доволни за прехраната на старите. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 116. А като влезе в Йерихон, .., приказа притчата за богатия, който като вручи на десетте си слуги по една мнаса, след връщането си награди сякого според достойнството му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 154. На следующия ден, на Арахангеловден (8 ноемврий 1204), кардинал Лъв тържествено помаза Йоана на българското царство, като му тури на главата царската корона и като му вручи скиптрът. Р. Каролев, УБЧИ, 41. вручвам се, вруча се страд.

ВРЪ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Диал. Само в съчет. Връбна неделя. Връбница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЪ`БНИЦА ж. Християнски празник — неделята преди Великден, когато в църква се раздават върбови клонки на богомолците; Цветница. Николчо Сираков се изправи всред стаята, до самата масичка с пръстената ваза, в която стърчаха донесените от черква върбови клончета — защото днес беше Връбница. Ст. Дичев, ЗС II, 336. От едната страна на иконостас била втъкната върбата от Върбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82.

ВРЪВ, връвта`, мн. върви, ж. 1. Няколко усукани в едно дебели нишки от коноп, вълна, памук и под., с които се връзва нещо. Яката от конопената му риза се държеше привързана на врата с две дебело вплетени бели, конопени върви. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Като сянка минаваше и монах с продълговата плоска шапка и с бяла връв през расото наместо колан. Й. Вълчев, СКН, 298. Разкрои [бащата] цървулите. Проби им внимателно дупчици с длетото. Наниза им върви с едно дряново шило. Затегна хубавичко вървите и цървулките бяха вече готови. Г. Русафов, ИТБД, 118. Младежите излязоха с брадви още сутринта да изострят колчета, .., пък девойките останаха да обходят домовете да насучат върви за лесите. Ил. Волен, МДС, 166.
2. Наниз от дребни еднородни предмети (чушки, мъниста, пари и др.). Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки. М. Яворски, ХСП, 55. — Да оставим вървите с гъби и да идем за малини — казах аз. Ст. Загорчинов, ДП, 166. Дядо Лулчо Алтъна, бе се оженил на младото си време за сираче, което му донесе връв алтъни. Ил. Волен, МДС, 141. Разтлал сив козяк на земята, стар каракачанин, .., продава върви маниста. К. Константинов, ПЗ, 14.

3. Диал. Върволица, керван. Тене ле, до мой бащица! / .. / Идат си купци за жито, / четири върви камили, / още четири катъре. Нар. пес., СбНУ II, 74.
◇ Пъпна връв. Анат. Шнуровиден орган, който съдържа кръвоносни съдове и свързва плода с плацентата по време на бременност.

ВРЪ`ВКА ж. Диал. Не много дълга връв за връзване. Тръгвам след него и аз и кой знае защо се прехвърляме сега у тях, като мъкнем, разбира се, и шейната за връвката й. Д. Бозаков, ДС, 44-45. От смущение аз дърпах връвката на обувката и я скъсах, без да искам. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 48.

ВРЪВЧА`НКА ж. Диал. 1. Дълга връв за цървули. Тя изряза двата цървула и после взе да дупчи по краищата с вретеното — правеше места за връвчанки. Й. Вълчев, РЗ, 35.
2. Само мн. Цървули с такава връв, по която се отличават от овчарските (Т. Панчев, РБЯд).

ВРЪВЧИ`ЦА ж. Умал. от връв (в 1 знач.). Отпред на челото си конят носеше нанизани на кожена връвчица едри сини мъниста. Ст. Сивриев, ПВ, 130. Едно увиснало, вързано с връвчица тенекено газениче се кандилкаше на вратата. А. Каралийчев, ЛС, 35. Горе, на баира, той отвърза кучето и прибра връвчицата във външното отделение на чантата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 472.

ВРЪЗ, връ`зът, връ`за, мн. няма, м. Диал. Плод на овощно растение, току-що оформил се и още неузрял; завръз. Крушите и ябълките бяха вече прецъфтели. Богат връз се гушеше в новия едва разперил се листак. Т. Харманджиев, КЕД, 145. Имаме дърво ябълка / в нашата горна градинка, / девет е годин станало / цвят цъфти, връз не завръзва. Нар. пес., СбГЯ, 101.
— Друга форма: враз.

ВРЪЗ предл. Диал. 1. За посочване на място, върху чиято повърхност се намира, върши или на чийто фон се проявява нещо; върху, на, въз. Под кунустаса, връз стар асър, е постлана шарена, поизлиняла от времето черга. Т. Влайков, Съч. II, 207. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. Й. Йовков, ВАХ, 143. Те се смълчаха и продължиха да се клатушкат връз морните коне. А. Христофоров, А, 180. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии. Д. Спространов, С, 218. Той свърши и сложи крак връз крак, готов да слуша. Ст. Дичев, ЗС I, 120.
2. За посочване на мястото или обекта, към чиято повърхност се насочва действието отгоре надолу; върху, на, въз. Бръчков с бързината на мълнията дигна пушката, .., и я свали със страшна сила връз главата на неприятеля. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Райка, щом чу отговора на дяда си отзади` вратата, .., припадна й и, без да сети как, спусна се в килера, тръшна се връз ковчега .. и захълца със задавен плач. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 132.
3. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; въз, нагоре, по. Вълчицата прегази реката, няколко пъти се спира отсреща и без да бърза, тръгна по една пътечка връз баира. Ем. Станев, К, 34.
4. За посочване на обекта, срещу който е насочено някакво действие; срещу, върху, въз. В Кюселерския боаз три пушки изгърмели връз него. Ив. Вазов, Съч. XII, 60. // За посочване на лицето, срещу което се проявява лошо отношение. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните, и думи неприветни / като светкавици се мятаха връз тях. П. П. Славейков, КП III, 34.
5. За посочване на нещо, на основата на което се създава, изгражда, оформя друго нещо; върху. Аз извадих из пазвата тескерето си и го погледнах. То беше извадено връз друг човек, на мое име. Ив. Вазов, Съч. VII, 147. За първи път се уплаши от християнството, което пред тая схлупена, но бликаща живот обител му се представи като някакво неизкоренимо растение. Търгай, търгай от земята, а то пуска повече филизи и се укоренява и в най-каменливата почва и дори връз основите на най-силни крепости. Й. Вълчев, СКН, 346.
6. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за означаване на наличие, съществуване, натрупване на голямо количество еднакви предмети на едно място; върху, въз. Виждал ли си му старите потури. Кръпка връз кръпка са. Кр. Григоров, ТГ, 23. — Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата й, слугини, рокли връз рокли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, 3, бр. 5420, 2. От три години писмо ми пише, писмо връз писмо: Ела ми на гости, баджанак, ела ми постой неделя-две, да видиш каква къща съм си направил и как съм се нагласил. Чудомир, Избр. пр, 252. Всичко през последните три часа стана тъй бързо, че впечатленията са се запечатали в паметта ми не последователно, а в някаква бъркотия, като снимки, нащракани от неопитен фотограф една връз друга. Б. Райнов, ГН, 13. // За означаване, че множество от еднакви предмети или хора се струпва в надпревара на едно място; върху, въз, след. Налитаха [косовете] един връз друг, кълвяха се, та перушина хвърчеше. М. Кюркчиев, ВВ, 129.
7. За посочване на обекта, към който е отправено или съсредоточено действието при глаголи, съществителни или глаголни изрази като: а) Работя, мисля, говоря, разисквам, споря, двоумя се и под.; върху, на, въз. Подвоихме се тогаз връз това: дали ще да е навремно да изнесем на бял свят тогизка епизод или ще бъде по-добре да го спрем и да се смълчим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 87. б) Действам, упражнявам влияние (надзор, насилие) налагам се и под.; върху, на, над, въз. Властта на архимандрита, що чувствуваше да се налага връз всяко негово желание и връз всяка помисъл за действие, .., вече години наред го подтискаше. Ст. Дичев, ЗС I, 67. в) Критика, подигравка, подбив, проклятие и под. Според нас е очевидно, че то [поведението] може да се обясни само с положението, което заемаше редакторът му и което го караше да постегва юздите на критиката връз делата на „силните“, за да не се проявява с всичка, .., сила и енергия. Д. Благоев, ЛКС, 89.
— Други форми: враз, вроз.

ВРЪ`ЗВАМ¹, -аш, несв.; въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. 1. Съединявам, кръстосвам и стягам краищата на въже, връв и др.; правя възел, завързвам. На предницата двамата гребци, чиито лица едва личаха в нощта, връзваха и развръзваха въжа. Ст. Загорчинов, ДП, 420. — Бъди спокоен, — заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Връзва, развръзва, псува, проклетисва, най-после седна отново на сандъка. Елин Пелин, Съч. I, 50. Той хубаво се изми .. После грижливо, .., върза малката си черна връзка. Д. Спространов, С, 111-112. Жената я облече в хубави дрехи, върза на косите й бяла кордела. М. Грубешлиева, ПП, 97. Връзвам наниз от жълтици. △ Връзвам скъсани нишки. △ Връзвам връзките на обувките си. △ Връзвам на възел. △ Връзвам на клуп.
2. Увивам нещо, обикн. в кърпа, като съединявам краищата й във възел. А колкото храна изкарваха от нивите, я продаваха и баба Вида връзваше парите в кърпа. Ил. Волен, ДД, 52. Върза [войникът] всичките си пари в престилката на вещицата, метна вързопа на гърба си, пъхна огнивото в джоба и се запъти към града. СВ. Минков, СЦ (превод), 32. — Какво ли ще да е да има чивяк двайсе такива жълтици? — запита след малко невястата, като връзваше своите седем зърна в старото кърпе. Т. Влайков, Съч. II, 119. Приготвената за слугата особена вечеря, .., вързват я в една кърпа — бохча и, заедно с една чутура пълна с вино, оставят я на страна. К. Шапкарев, Р, 28.
3. Стягам нещо с връв, въже и под. в едно цяло, във вид на вързоп; правя вързоп. След два-три месеца ще жънем. Миналата година ми дадоха сърп и паламарка. Тази година брат ми, .., ще ме научи да връзвам снопи и да складирам кръстци на дълги редици. К. Калчев, ПИЖ, 138. И цялата тази тълпа от измъчени хора, .., сега работеше трескаво, .. Пожълтели и мършави пръсти сортираха бързо отровните листа, нареждаха пастали, връзваха денкове. Д. Димов, Т, 33. — Ставай и връзвай багажа, а аз, докато не се срещна с него, нищо нема да пипна. Сл. Трънски, Н, 214. Божан сега бе в стихията си. Съблечен по риза, .., той се хвъргаше да връзва снопите, като върху скъпоценна плячка. Елин Пелин, Съч. III, 49. Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Връзвам китка.
4. Поставям или прикрепвам нещо върху друго и го пристягам, като съединявам краищата с възел, за да се държи. И понеже за Коледа вече ми са ушили нови чиширчета и аз ще да съм се бил научил да ги вдигам и връзвам и да си навивам поясчето, изпращат ме пак на школото. Т. Влайков, Пр I, 209. — Ако се изкачиш на върха му [на дървото], ще видиш една дупка, по която можеш да се спуснеш надолу до самите корени. Аз ще ти вържа едно въже за кръста, за да мога да те изтегля, щом ми викнеш. Св. Минков, СЦ (превод), 29. Мъжът влязъл в къщи, вързал шарена престилка, .. и се заловил за работа. Ран Босилек, ВП, 90.
5. Присъединявам, закрепвам нещо към друго с връв, въже и под.; привързвам. На другата година, когато им се роди дете, връзваха шарената люлка ей на онзи ниския клон. Ст. Марков, ДБ, 507. Научила се бе да меси хляб, да готви чорбица, да донесе вода от извора долу, край пътеката, да връзва и отвързва кучетата. Д. Талев, И, 309. — Прибрали се да нощуват и вързали мечката. Ама дивеч нали е, мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. Й. Йовков, ВАХ, 72. Той върза лодката за кола и скочи на брега.
6. Стягам някого с въже, краищата на което съединявам на възел, за да му отнема възможността да се движи, да действа; завързвам, увързвам. — Представи си ти да те хванат от четири страни, да те вържат като разбойник… Л. Стоянов, X, 116. Върза ми [Митю Гълъба] ръцете и краката, простря ме на земята и почна да ме налага с волска жила. А. Каралийчев, НЗ, 25. Останалите затворници вързаха с въжета за ръцете. К. Величков, ПССъч. I, 39.
7. Разг. Увивам кърпа, плат около рана, болно място и съединявам краищата във възел; превързвам. Съгледачът заповяда да пренесат ранения злодеец в стаите горе и да му вържат раните. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 184. Трети беше си вързал главата, че го боли уж зъбът. З. Стоянов, ЗБВ I, 391. Една [самодива] му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч., 1929, 17. Боляло Калинка гърло, боляло, / боляло. Свекърва й го вързува, / вързува със блага билка разгонка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. Пуста се пушка отпъна, / йодари Радка в сърцето. / Радка бе хитра, разумна — / бели си кръпи дереше, / люти си рани връзваше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 147.
8. Прен. Разг. Ставам причина някой да не се чувства свободен, самостоятелен в действията си, като обикн. правя дълго време да бъде зает с нещо или да има ангажимент към някого. Кръстан се позасмя нервно и без да го [Петко] поглежда отвърна: — Вързала ме беше една работа, затова не дойдох. И. Волен, МДС, 53. — Гледайте, та му намерете и невяста да го вържете вече в село — да се не губи като досега. Т. Влайков, Съч. II, 9-10. Тогава се заговори по селото за Кузмановия зет — да стане даскал в Дебрища. Заговори му и сам Кузман, но отдалеко, да не помисли зетят, че той иска да го върже за себе си, пък и кой ще ти се съгласи лесно да дойде от града в село. Д. Талев, И, 383. Тончо повдигна глава, .. и пак с потулен глас измънка: — Женски болести, де да знам! — Знаеш ти, много добре знаеш! Ами гледай да я вържеш с дете, че стига е бесняла! Ст. Даскалов, СЛ, 34.
9. Печат. Разпределям печатарски текст от шпалти върху страници. Не мога да прибавя повече текст, защото са вързали вече страниците.
10. Прен. Само св. Простонар. Осигурявам, обезпечавам определена сума (заплата, пенсия и под.) за извършена работа. Натириха го, а пенсия не му отпуснаха, що пари потроши за гербови марки, додето най-после се намери един добър чиновник и му върза най-малката пенсия, колкото да не умре от глад старият народен учител. А. Каралийчев, СР, 13. На мен не двесте, — сто и петдест рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 20. — Че аз каквито съм жертви правил, пенсия трябва да ми вържат. Ив. Вазов, Съч. XIX, 32. Настани го в канцеларията — да си седи на сухо, да върже някой лев, — пък той взе, че напусна на втория ден. Не можел да седи на едно място! Н. Нинов, ЕШО, 38. Като се върна, султанът му върза голяма заплата, но той твърде малко са ползува от нея, защото след две години умря. С. Бобчев, СОИ (превод), 103.
11. Прен. Жарг. Изкарвам, получавам някаква оценка при изпитване. А аз, който най-много се страхувам от зоологията, винаги връзвам шестак. Г. Краев, Ч, 197. Моят син ми направи критика, че не съм му помагал по трудово обучение; .. Но как да му помогна? Навремето, по ръчен труд едва връзвах тройката. Ст, 1965, бр. 1006, 1.
12. Прен. Жарг. Карам някого да приеме нещо невярно, неотговарящо на действителността, за истина; лъжа. Върза ме, че ще дойде у нас, а той отишъл на кино.
13. Диал. Придирям на някого, недоволствам, сърдя се на някого заради нещо казано или направено от него. — Не ставай сега и ти такъвзи — на майка си да вържеш. Искала да те изпъди… — то от неразбория! П. Тодоров, Събр. пр II, 241. връзвам се, вържа се. I. Страд. от връзвам. II. Възвр. от връзвам (в 6 и 7 знач.). Вързах се здраво за клона и започнах да бруля орехите. △ Вързах се с шалче през устата, за да не дишам студения въздух.

ВРЪ`ЗВАМ СЕ несв.; въ`ржа се св., непрех. 1. Разг. Сам ставам причина да не съм свободен, да се заема с някаква работа или да се лиша от самостоятелност. Още повече й се тревожеше сърцето, като си помислеше, че през цялото лято, когато най-много пари може да изработи с кърските работи, тя се връзва се` дома да седи. Т. Влайков, Съч. II, 115-116.
2. Разг. Обикн. с предл. с. Имам нещо общо с друг или с друго нещо, съответствам, подхождам на някого или на нещо. Той бе запомнил онзи замислен и тъжен израз на лицето й там, на скалите, а след това — високия, предизвикателен, весел смях. Едното никак не се връзваше с другото. Е. Манов, БГ, 69.70. — Напълнял си малко. Нищо, пълнотата ти отива. По-рано бе прекалено изфинен. Финесът и ти… това, знаеш, много не се връзва. Б. Райнов, ГН, 99. Кафявата вратовръзка на едри бели капки се връзваше чудесно със светлобежовия костюм.
3. Прен. Жарг. Приемам нещо невярно, не отговарящо на действителността, за истина; лъжа се. Тя разказваше живо и увлекателно за многобройните пътешествия, които била направила досега. Компанията я слушаше с интерес, хората се връзваха и вярваха всяка нейна дума. △ — Защо се връзваш, нали знаеш какъв е лъжец.
◇ В кърпа връзвам / вържа някого. Разг. Накарвам, принуждавам някого да ме слуша, да ми се подчинява. Пък и тук, у село, веке си имаме човек на место! Ето ви бай Михал. Него ще изправим пред них. В кърпа ще ги върже всинца, стига вие [селските управници] да се изправите като гора зад него. П. Здравков, НД, 156.
В кърпа да го вържеш. Разг. Много хубав, чудесен. Я го гледайте каква е юначина, в кърпа да го вържеш. З. Стоянов, ЗБВ III, 71.
В кърпа <ми> е <вързан>; имам го в кърпа вързан. Разг. Непременно ще се осъществи, ще се спечели, ще стане нещо. От тоя миг това село го имаш в кърпа вързано. Ив. Вазов, Съч. VI, 213.
Връзвай / вържи го накъсо. Разг. Говори кратко и за най-същественото, по същество.
Връзвам / вържа двата края. Разг. Едва успявам да преживявам, да живея с оскъдни средства. — Ние сме, кажи-речи, сиромаси хора, трудно връзваме двата края. Г. Караславов, ОХ I, 209.
Връзвам / вържа в девет (три) възела. Разг. 1. Пестя, живея със сметка. — Ние сме беден народ, денонощно трябва да работим и в девет възела да връзваме припечеленото. К. Петканов, В, 135. 2. Много усърдно пазя, крия нещо (обикн. спестени пари). Пък беше стиснат, стиснат до немай къде; парата в девет възеле вържеше. Ил. Блъсков, ПБ I, 8.
Връзвам / вържа езика някому. Разг. 1. Ставам причина някой да не смее да говори или да загуби способността си да говори. Тук очитавелите никополски бегълци бяха пребледнели — ужасът връзваше езика им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. 2. Попречвам на някого да говори, заставям го да мълчи. — Но хората по нас, знайш .., не можеш да им вържеш езика… Ив. Вазов, Съч. VIII, 24.
Връзвам / вържа кънките. Разг. Напивам се така, че залитам при ходене. Така бяха изчислили всичко, че щом някой изпиеше виното, веднага идваше редът му и той си наточваше отново… Хората ни гледаха и мислеха, че … вече сме готови, вързали сме кънките и имаме видения. С. Стратиев, СВМ, 84-85.
Връзвам / вържа накъсо. Разг. Действам решително и бързо, ликвидирам бързо нещо.
Връзвам / вържа ръцете на някого. Разг. Ставам, съм причина някой да не работи, да не действа; спъвам някого в работата му. — Децата, да, но все пак те ни връзват ръцете. Аз просто съжалявам моята другарка. Тя е лекарка, .., а те й отнемат цялото време. Н. Каралиева, Н, 58.
Връзвам си / вържа си езика. Разг. Съзнателно не проговарям, не казвам нищо, обикн. за да премълча, да прикрия нещо, или преставам да говоря; млъквам, замлъквам. Те се сърдят, негодуват, роптаят .. Младен им обяснява, че така е нередно, че другояче не може. Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство. Някои се сепват и връзват езика си. Т. Влайков, Съч. III, 191.
Връзвам си / вържа си коня (конете) с някого. Разг. Живея с някого в сговор, в разбирателство. — Дошли сме да се жалваме — въздъхна Митьо Ганин. — Какво, пак ли не си връзвате конете със съюзниците? В. Нешков, Н, 229.
Връзвам / вържа с памучен конец нещо. Диал. Сговарям се за нещо, но не го извършвам както трябва, сигурно, солидно.
Връзвам / вържа червен гердан на шията. Разг. Заколвам (животно). — Тази вечер касапинът му [на агнето] върза червен гердан на шията. Н. Каралийчев, НЗ, 18.
Връзвам / вържа черна кърпа <на главата> на някого. Разг. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. Майка му примираше от страх за него и често му подвикваше: — Синко, ще ми вържеш черна кърпа на главата с твоите лудории! Ем. Коралов, ДП, 9.
Вържи попа да е мирно селото. Разг. Казва се за човек, който трябва да бъде обуздан, да не своеволничи. — Махай го оттук да сме спокойни. Нали знаеш приказката — вържи попа, да е мирно селото. П. Вежинов, ЗЧР, 68.
Вързана ми е главата. Диал. За омъжена жена — не смея да си позволя интимност с чужд мъж, не смея да кръшкам, да шавам.
Вързан в езика. Разг. Който не може, не умее да говори, да се изразява добре.
Вързах магарето. Диал. Заспах.
Вързах си магарето. Диал. Подредих си работата.
Езикът ми е вързан на възел. Разг.;
Връзвам си / вържа си езика на фльонга. Жарг. От силно смущение не съм в състояние да говоря, да кажа нещо. Очите му мътнееха от уплаха, а когато отвори уста, изглеждаше, че езикът му е вързан на възел — не може да каже свястна дума. В. Мутафчиева, ДСВ I, 113.
Езикът ми се връзва / върже. Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, да проговоря, поради силно психическо преживяване или вследствие на тежко заболяване. По едно време той току скочи, погледна я, искаше да каже нещо, но не можа: езикът му беше се вързал. Й. Йовков, ВАХ, 180.
На две ясли <си> връзвам коня. Разг. Извличам облага от две страни. — Твойта е добре… На две ясли връзваш коня. Ганьо прекарва длан през очилата си. — За сиромах човек една партия е малко. Ст. Сивриев, ЗСБ, 247.
Не връзвам / вържа кусур някому. Разг. 1. Прощавам недостатъците, слабостите на някого или на нещо, не му придирям. — Такава дързост, момко, не бих простил другиму… Ама ти спечели сърцето ми със своето юначество и не ти връзвам кусур. Г. Манов, КД, 82. 2. Употребява се, когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Да вървим да хапнем! — обади се жената. — Само ще ви моля да не ми връзвате кусур… П. Вежинов, ЗНН, 150.
Не ми връзвайте махана. Простонар. Употребява се, когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Влизайте, влизайте, не ми връзвайте махана, акд съм малко нескопосан за високи гости! Й. Вълчев, СИН, 254.
Не мога да вържа две на едно. Разг. Не съм способен, не съм годен за някаква работа.
Не мога да вържа цървулите (обувките, обущата) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого. Мериносът, кай цървулите ми не може да върже. Но аз, съм му благодарен… и на рогите му две големи свещи ще запаля. Н. Хайтов, ДР, 26.
<Още> не мога (не зная, не умея) да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Още не умее да си върже гащите, а тръгнал да оправя света. Др. Асенов, СВ, 130.

ВРЪ`ЗВАМ², -аш, несв.; въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. За растение — давам, раждам плод. Тихо мина по коридора, отърка се в клоните на лимона, който в бирено буре връзваше зелени дребни плодове, и натисна бравата на вратата. Д. Кисьов, Щ, 422. Тя [крушата] цъфтеше всяка пролет, но не връзваше. Кр. Григоров, Н, 124. Нашенци гледат той [Манчо Киров] да се засмее през май или юни, когато налива зимнината и връзва летнината. Г. Краев, Ч, 56. — Да знаеш, мамо, да знаеш / каква съм съня сънувал: / че съм ябълка посадил — / три пъти тя е цъфтяла, / цъфтяла, а не връзвала — / сега е, мамо, връзала / на връха златна ябълка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.
◇ Връзвам / вържа кокал (кост). Диал. Наедрявам, пораствам, заяквам. Пък и свидно й беше да го замъчи от много малък. Нека позаякне, да порасне, кост да върже и тогава да работи. Кр. Григоров, ПЧ, 24.
Връзвам / вържа лой. Диал. Напълнявам, ставам дебел.
Цъфнал съм и съм вързал. Разг. Ирон. Намирам се в лошо положение, не са ми в ред работите.

ВРЪ`ЗВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от връзвам¹ и от връзвам се. Ръководството на стопанството научи едва вчера от вестниците за един скоростен метод за връзване на снопи и реши да го постави за приемане от кооператорите в навечерието на жътвата. И. Петров, НЛ, 249. Раковски посочи с ръка побития в пясъка кол за връзване на лодки, който отстоеше на четири-петстотин метра. Ст. Дичев, ЗС I, 214-215. Вестникът, който бил на самоиздръжка, .. се печатал в най-нехигиеничната печатница. Редакторите били задължени да дежурят при връзването и коригирането на страниците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 118.

ВРЪ`ЗВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от връзвам².

ВРЪЗВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до машина за връзване на снопи, до сноповръзвачка; връзвачен. Връзвателен апарат. Връзвателен вал. Връзвателен механизъм. Връзвателна платформа.

ВРЪЗВА`Ч м. Мъж, който връзва снопи по време на жътва. Герган се славеше в Мечи дол за добър жътвар и майстор връзвач на снопи. К. Калчев, ЖП, 164. Когато жътварката нахвърли два-три реда ръкойки, връзвачите станаха. И. Петров, НЛ, 255. — Трябва да има и връзвачи. Ако духне някой вятър, ще отнесе ръкойките. К. Кръстев, К, 81.

ВРЪЗВА`ЧЕН -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Връзвателен. Връзвачна маса. Връзвачна ос.

ВРЪЗВА`ЧКА¹ ж. 1. Жена, която връзва снопи по време на жътва. Малкото Смолнишко поле, което до преди няколко дни беше оживено от ритмичното и шумно тракане на жътварките и веселите подвиквания, бодри песни и смях на връзвачките, сега е глухо и безлюдно. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
2. Работничка в производството, чиято работа е да връзва, да завързва нещо. Обучени бяха 10 дъскорезни работници, 4 майстори-банцигари, 4 връзвачки на летви и 7 мебелисти. РД, 1950, бр. 113, 3.

ВРЪЗВА`ЧКА² ж. Машина за връзване на снопи; сноповръзвачка. Снопите падаха бързо, като от връзвачка. ОП, 418.

ВРЪ`ЗКА ж. 1. Къса връв или тънка ивица от плат, кожа, лико и под., която се използва за завързване, увързване на нещо. Тя отвърза връзките на престилката си, свали я и с пресъхнало гърло каза: — Не го познавам. М. Грубешлиева, ПП, 179. Славча запряха долу в зимника, като удвоиха връзките му и заключиха добре отвън вратата. Ив. Вазов, Съч. VII, 59. По празниците нямаше с какво да се облека и обуя — нямах дори връзки за разхлопаните си обувки, ами им нанизах дебели конци. Ил. Волен, МДС, 18. Тя се наведе внезапно и остана назад, като почна да стяга връзката на обувката си. Д. Димов, Т, 413. Уплашений грък стоял вързан пред него, но той със сабята си срязал връзките му. П. Р. Славейков, СК, 156.
2. Разг. Вратовръзка. Константин Златев, .., носеше раиран панталон и палто меланж с отворена жилетка, мека колосана яка и черна копринена връзка с диагонални бели ивици. Д. Ангелов, ЖС, 217. Евстати оправи възела на връзката си, който се беше разхлабил. А. Гуляшки, МТС, 163. Поставил съм най-хубавата си връзка папион — от японска коприна, тъмносиня, на бледосини и бели райета. Д. Калфов, Избр. разк., 334. // По време на тоталитарния режим в България — червено или синьо триъгълно парче копринен плат, което се носи около врата, завързано отпред на възел, част от униформата на пионерите и чавдарчетата. На тротоара бе застанало високо слабичко момиче с две дебели, лъскаво черни плитки отпред и нова алена пионерска връзка върху бялата си блузка. П. Вежинов, СО, 99. През площада минаваха пионери с червени връзки на гърдите. М. Марчевски, П, 104.
3. Няколко еднакви, еднородни предмета, свързани заедно. Живка стана, отвори едно от чекмеджетата на бюфета и извади от там връзка с ключове. П. Вежинов, СО, 118. Цял ден продължава тая стрелба, а привечер ловците влизат тържествено по улиците с тежки връзки пъдпъдъци. Ем. Станев, ЯГ, 32. — Вземи сега пък тез, Йошка, — каза Манолаки, като извади из един плик връзка търговски писма. Й. Йовков, ЧКГ, 88. Две малки момчета дойдоха при мене и оставиха на нара по една връзка банани. М. Марчевски, ОТ, 191. Връзка лук. Връзка репички.
4. Простонар. Вързоп, пакет. Дяконът, с връзка дрехи и вечеря под мишница, мина напред през заспалия двор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Ала секи път тя ще види ту някоя жена с някаква връзка под мишница или без връзка, а с цедилник на рамо, ту някой мъж със сгърнати в пояса или в джебовете ръце. Т. Влайков, Съч. II, 148. Навлякох едно дебело палто, припасах револвера, напълних джебовете си с патрони, увих в една връзка във вид на книги цървулите и навущата, .. и тръгнах. К. Величков, ПССъч. I, 134.
5. Анат. Здрава съединителна тъкан, която свързва отделни органи или части от скелета на човек, животно или птица. По своето устройство скелетът на гълъба прилича на скелета на влечугите, .. Ключиците срастват и образуват вилка, която се свързва с гръдната кост посредством еластична връзка. Зоол. VII кл, 99. Ставни връзки. Нервни връзки.
6. Нещо, което обединява отделни хора или групи от хора, като създава общност, взаимно разбирателство, вътрешно единство между тях, прави ги близки. — Между другарите по борба съществуват връзки безкористни и по-силни от чувствата, които свързват например един брат и една сестра. А. Гуляшки, Л, 280. Имаха си те, майката и любимият й син, свой отделен живот, отделна своя връзка и Ния се почувствува сама срещу тях двамата. Д. Талев, ПК, 348. Народите или правителствата на славянските земи бяха поискали да вземат живо участие в братския праздник и по тоя случай да засвидетелствуват още по-тържествено своята кръвна и духовна връзка с велика Русия. Ив. Вазов, Съч. XI, 61. Той не ги [войниците] обичаше, той мразеше тяхната животинска грубост, но все пак чувствуваше, че го свързва с тях неразривна връзка — преживените заедно кръв, ужаси и страдания. Г. Райчев, Избр. съч. II, 44. Намериха се на полето, .. Старата връзка между човека и земята се събуди с нова сила в гърдите им. К. Петканов, МЗК, 231. Децата са връзката между родителите.
7. Отношение между две неща, което създава взаимна зависимост, обусловеност. Бледосивите очи на Мария трепнаха отново с кух, безпомощен израз. В тоя миг у тях липсваше всякакво съзнание за причинна връзка. И Борис почувствува пак тревожната пукнатина на мисълта й. Д. Димов, Т, 146. Диалектическа връзка. Логическа връзка. Връзка между теорията и практиката. // Последователност, системност, съгласуваност (на мисли, изложения и др.). Мислеше си нещо, но без ред, без връзка. Спомняше си за Радуша, за Яна, за живия си син. Но най-често като че виждаше пред себе си баба Въла. Й. Йовков, ЖС, 123.
8. Поддържане на взаимни близки отношения между лица; контакт. Той държи връзки само с брата си и това аз виждам от едно писмо, което Юлиус ми даде да прочета. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 20. Наредих на Симеонов да не я изпуска из очи и да държи непрекъсната връзка с мен. Й. Демирев и др., ОС, 73. Три дни прекарахме на тия голи и пустинни височини .. Забравиха се всички други грижи, нямаше никакви връзки с други свят и други хора. Й. Йовков, Разк. II, 181. При хладнокръвно размишление той би пак видял, че е смешен, .., да иска от нея да прекъсне всички връзки със света и миналото си. Ив. Вазов, Съч. XII, 191. // Поддържане на отношения между лица, които участват в някакво общо дело, борба и под.; контакт. — Само че съм загубил всякаква връзка. В къщи при нашите вече не мога да отида, нелегалната ми квартира е разрушена, а никого не мога да срещна. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. От няколко дни в града имаше провал .. Младенов не се тревожеше за това: връзка държеше само с едного, с когото не си знаеха имената. X. Русев, ПЗ, 153.
9. Контакт, свързване с някого, обикн. посредством телефон, телеграф и под. Пълничкият, с много бели ръце, приятен полковник стои в студената щабна стая, ., и чака телефонистът да вземе връзка с щаба на дивизията. П. Вежинов, ВР, 110. Той [Баташки] седна зад бюрото си и ослушан тревожно в пеенето на „Интернацинала“??? и шума, който идеше отдолу, влезе във връзка по телефона с другите фирми. Д. Димов, Т, 278. На горния етаж на тази сграда бе салонът на телефонистките, които даваха връзка с поисканите номера. П. Мирчев, СЗ, 83-84. Най-после телефонът иззвъня и майката грабна слушалката .. Дадоха връзка и жената почна да говори. Л. Станев, ПХ, 150. // Техническа възможност за осъществяване на такъв контакт. По това време все още нямаше нощна телефонна връзка с малките населени места, съобщението е било изпратено само до някои по-големи войскови части. П. Вежинов, ЗНН, 103.
10. Обикн. със съгл. опред. Превозно средство, с помощта на което се осъществява или улеснява контакт между хора, населени места. Исландските кораби осигуряват редовна рейсова връзка с Великобритания и някои пристанища на континента, като Копенхаген, Ротердам, Хамбург и Антверпен. Св. Кюпрюбашиев, И, 99. Автобусна връзка. Въздушна връзка. Железопътна връзка.
11. Лице, което осъществява контакт между отделни части на някаква организация, обикн. по време на военни действия. — Дявол мъж, що брашно отнесе в шумата! .. Сега той е най-добрата ни връзка в този район. З. Сребров, Избр. разк., 23. — Той даваше кратки, бързи нареждания и връзките му летяха от място на място. Ем. Коралов, ДП, 121. — Тъй значи, Юсиф ага! Заговорничи под носа на султана. Той ще да е връзката между недоволните везири и принца… В. Мутафчиева, ЛСВ I, 67.
12. Обикн. мн. и със съгл. опред. Взаимно общуване между хора, изразено в роднински, приятелски, делови и под. отношения. Роднински връзки го свързваха с най-силните търновски фамилии. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. Симо и сам взе да спохожда младежите, за да възобнови връзките си с тях. Кр. Григоров, Н, 9. Той бе инструктор-отчетник на всички рилски хижари и приятелски връзки го свързваха с пазача. А. Христофоров, П, 12. Едни [от еснафите] дори го заплашваха със саморазправа, от която той с основание се боеше, защото добре виждаше, колко са разхлабени вече професионалните връзки между еснафите. Ст. Чилингиров, ХНН, 188. Дипломатически връзки. Икономически връзки. // Любовни отношения, любов. Връзката между сестра му Катерина, каквато я познаваше — .. — и резбаря, какъвто го виждаше и сега, не изглеждаше никак чудна и беше пр своему естествена. Д. Талев, ЖС, 372. Йоргов е срещал много хубавици и с не малко от тях е имал мимолетни или по-трайни връзки, но нито една не го е поразявала така [както Хаваджиева]. Г. Караславов, Т, 7-8. До вчера тя имаше връзка с Йосифа, днес с Галчева. А пък е годеница и мислеше, че не лъже, когато казваше, че обича годеника си. Й. Йовков, ЧКГ, 208.
13. Само мн. Близки отношения и познанство с влиятелни лица, на чиято подкрепа, покровителство може да се разчита. Всъщност всичко бе уредено от Веселин Петров, неговия бивш съзатворник и настоящ колега от редакцията на вестника, който използува своите широки връзки. Ем. Манов, ДСР, 278. В тоя спор Редингота прояви желязна неотстъпчивост, като използува връзките и влиянието на сина си в министерствата. Д. Димов, Т, 219. Сам Токата нямаше нищо против тоя веселяк, .. Освен туй, тоя рошав дърдорко — .. — може да излезе човек с връзки и да ти докара бела на главата. Й. Йовков, ПГ, 124. Какво бъдеще ще създаде на децата си, ако не върви с времето и обществото? С връзки и познанства всичко става на тоя свят… Ем. Станев, ИК III и IV, 398. // Ед. и мн. Разг. Близко или познато лице, с помощта на което може да се постигне някаква цел, да се осъществи някакво намерение. Намерих една връзка (бащата на моята приятелка), която ще ми уреди да си намеря квартира.
14. Това, което свързва, обединява в едно цяло частите на еднородно нещо. От връзката на думите в изречението произтича съгласуването им, според случая, по род, число, лице и пр. Л. Андрейчин и др., БГ, 221. Черновръшко високо плато. То образува връзката между Резньовете, Черен връх и Скопарник. П. Делирадев, В, 82. // Техн. Приспособление, което споява, скрепява частите на нещо. Той тръгна към комбинираната преса да помогне на машиниста Сандо Младенов, който пробива дупки на връзки за конструкции. ВН, 1960, бр. 2607, Околовръстните вертикални стени са с дебелина около 1 см и имат хоризонтални вдлъбнатини, които служат за здрава връзка между тухла и ребро. РД, 1959, бр. 257, 2. Зидарийна връзка.
15. Хим. Съединение на валентните електрони на елементите в двойки, които принадлежат едновременно на външните орбити и на двата атома. Атомна връзка. Валентна връзка. Химична връзка.
◇ Гласови (гласни) връзки. Анат. Две еластични ленти, обвити със слизеста ципа, разположени на вътрешната повърхност отстрани на гръкляна, които от издишната въздушна струя трептят и се получава звук, глас.
> Във връзка с. Разг. По повод на, по причина на нещо. Очите му [на Динко] пак се отвориха — студени, замрежени и безразлични към всичко, което не бе във връзка с боя. Д. Димов, Т, 599.

ВРЪЗКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Неодобр. Човек, който има много връзки, познанства с влиятелни хора, които използва за постигане на целите си. Той е голям връзкар — как иначе би започнал работа в такава престижна фирма, без да има никакъв стаж. △ Фирмата се напълни с връзкари, които нищо не вършат, а другите опъват заради тях.

ВРЪЗКА`РКА ж. Разг. Неодобр. Жена връзкар. — Ти нея не я мисли — тя е връзкарка и трудно ще я уволнят.

ВРЪЗКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е свързан с използване на връзки, познанства. Отпусна се държавна поръчка на нелегитимни висши училища, защото сме връзкарска държава. 24 часа, 2001, бр. 24, 4.

ВРЪЗКА`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Проява на връзкар. Защо свикнахме със странни категории и „норми“ на поведение — с връзкарството, уреждачеството, задните вратички, обиколните пътища? Как младият човек ще повярва в силите си, че сам може да постигне това, което иска? Диал., 1989, бр. 48, 3. Уважавам го, защото си е пробил път със собствени сили, а не с връзкарство.

ВРЪЗМА` ж. Диал. 1. Вид мрежа, торба, в която слагат сено или слама, когато ги товарят на кон (Ст. Младенов, БТР).
2. Връв (Ст. Младенов, БТР).
3. Керван, върволица. Осма вечер вечеряхме / осум гярми волове; / .. / Десетата вечеряхме десет вързми камили, / единаесета вечеряхме / единаесет кони крастави. Нар. пес., СбБрМ, 419.

ВРЪ`ЗУВАМ!¹, -аш, несв. (остар. и диал.); въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. Връзвам¹. Дойде време за жетва, и ние се качихме да я ожнеме. Нашите жният, язе връзувам снопето. Нар. пес., СбНУ XLV, 382. връзувам се, вържа се страд. и възвр.

ВРЪ`ЗУВАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. Връзвам².

ВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от връзка (в 1, 2, 3, 4, 6 и 13 знач.). Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, .. Кумата е облечена във вишнева копринена рокля с лъскави металически копчета и с безброй панделки и връзчици, а кумът — в жакет и нови лачени обувки. Св. Минков, РТК, 126. Последен дойде Таки Брашнаров .. Беше хубав, висок и строен тъмноок мъж, .. За разлика от повечето преспаници той се обличаше „ала франга“, с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Все още понякога си служеше със старите, отживели времето си методи на ръководство и администриране все още някакви връзчици го теглеха към стария начин на ръководене и към старите методи на работа. Ив. Мартинов, М, 74. — Не я изпускай от око. Все някога може да ни притрябва една връзчица с началника на гарнизона. К. Кръстев, К, 117.

ВРЪН и удвоено врън-врън. Междум. За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. След това вълната се изпира, влачи .., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 66.

ВРЪНКА`ЛО, мн. -а, ср. 1. Разг. Човек, който много врънка (в 3 знач.).
2. Диал. Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Диал. Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд).

ВРЪ`НКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Разг. За вретено — издавам еднообразен шум при предене. Пинтезката остави в полата си вретеното, което врънкаше досега, уж че не се бърка в Петровите работи, облиза посинелите си устни и престорено се засмя. И. Петров, НЛ, 143.
2. Диал. За котка — издавам звук, подобен на този при предене с вретено; мъркам, преда (Т. Панчев, РБЯд).
3. Прех. и непрех. Разг. Непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден. Веднъж, .., тя подхвърли на татка: — И вашите протести помогнаха, колкото вятъра. Само дето врънкахте хората да подписват книжките ви! Д. Бозаков, ДС, 62. — Ти ще ми станеш ли поръчител?… Да миряса жената, че всеки ден ми врънка и подсмърча… па не мога да търпя женски сълзи… тровят ми душата. Т. Харманджиев, КВ, 438. Днес у баджанакови си, утре у кръсничини си, в други ден у побратими и там закисваше по цял ден, да врънка хората: „Дайте ми туй, дайте ми онуй, купете, донесете, яде ми са, пие ми са“. Ил. Блъсков, ПБ II, 61. Стига си ме врънкал!

ВРЪ`НКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от врънкам.

ВРЪНЧА`, -и`ш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Бръмча. Мухата врънчи. Т. Панчев, РБЯд, 62.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРЪНЧЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от врънча.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.

ВРЪСТ, връ`стът, връ`ста, мн. няма, м. Остар. и диал. Ръст, бой. Речните брегове толкова са плодоносни, щото тревата преминува и человеческий връст. Ив. Богоов, ВГД (превод), 259. Жените имат среден връст, .., валчесто лице и малък нос. БО, 1846, бр. 1, 2.

ВРЪСТ¹, връстта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Възраст. Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха .. Те имаха също момче и момиче на тяхната връст, които също дружаха с децата на Междалиите. Ст. Даскалов, БМ, 9. Момчето беше моя връст, а момичето по-малко. Г. Белев, ПЕМ, 99. Вий паднахте с кураж и слава / във най-цветущата си връст. Ив. Вазов, Съч. I, 56. Помня, мойко, / помня, не забравям, / връст детинска, / палави години. Ц. Церковски, Съч. II, 252. На връст баба, на работа похаба. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 280.

ВРЪСТ², връстта`, мн. връ`сти, ж. 1. Диал. Дял, част от нещо. Там, с варакосани изпъкнали бразди, / потонът е кръстом на четири връсти / оделен. И всяка връст, с бои особни, има / особен изглед: пролет, лято, есен, зима… П. П. Славейков, КП ч. III, 13.
2. Остар. Книж. Жанр. Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружествений [социален] роман, защото само романът е кадърен да извади насред дружествений [обществен] живот, .., нещо, което не стои толкоз във властта на никоя друга връст от поезията. Ч, 1870, бр. 3, 82.

ВРЪСТ³, връстта`, мн. връ`сти, ж. Остар. Книж. Верста. За големи разстояния, както напр. от едни град до друг, употреблението на аршина или метра щеше да е несгодно; по това в такива случаи употребляват по-голяма единица, както напр. километър, връст, миля и пр. В. Груев, НПГ, 7.

ВРЪ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е минал юношеска възраст. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело трябва да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал, .., а неговите по-връстни ученици са говорили в черква или при разни тържествени случаи, училищни изпити, праздненства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90. — Чух еднаж, че княз Бенеамин дошъл в Свещения дворец .. — Ала не посмях да напусна Гинекея, защото бях връстна мома и пазех нравите на царското семейство. Н. Райнов, ВДБ, 101.

ВРЪСТНАКИ`НА ж. Диал. Връстница. Старите хора го тълкуваха като лош знак, а Великините връстнакини изпочупиха езиците си да лъжат, че Ивана напълнила устата на Дима с пръст. К. Петканов, МЗК, 144-145.

ВРЪСТНИ`К, мн. -ци, м. Мъж, който е на еднаква възраст с някого, нещо. Спомних си моите години и разбрах, че съм връстник на поета. К. Калчев, ДНГ, 71. Те бяха връстници със Стефан, заедно пасяха козите, заедно тръгнаха на школото. Н. Тихолов, ДКД, 101. Макар връстници, високият ръст, гъстата, синкавочерна брада и тоя гърлен, дълбок глас предаваха на нишкия дякон вид на по-възрастен. Ст. Дичев, ЗС I, 99. На кръщавката пък, дядо Божил докара теленцето и го хариза на внука си. — В един ден са се родили, връстници са. Кр. Григоров, Н, 141. • Обр. Изправен срещу къщата и неин връстник по години, голям трендафилов храст пролет разпръскваше багрите на цветовете си и ароматът им срещаше госта още на пътната вратня. М. Яворски, ХСП, 8. Тези младежи са връстници на свободата.

ВРЪСТНИ`ЦА ж. Жена, която е на еднаква възраст с някого, нещо. Колко се беше променила тази жена!… Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата й съвсем побеляла. Кл. Цачев, СШ, 53. Нона трепна и го погледна, като чу да нарича майка й по име, като да му беше връстница или близка. Й. Йовков, ЧКГ, 178. Невенка беше излязла от тях, като каза на майка си да я потърсят у съседката й, дето имаше приятелка връстница. Ив. Вазов, Съч. XXV, 37. • Обр. — Погледнете внимателно моята вехта къща. Тя е връстница на черквата „Свети Марко“. А. Каралийчев, В, 161. Връстница на свободата.

ВРЪСТНИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Дете на еднаква възраст с друго дете. Хрумванията й в детинските игри будят учудване не само у нейните връстничета, но и у възрастните. Ст. Грудев, ББ, 37. В този час, в общата детска зала, заедно с другарите си връстничета, едно русокосо момиченце пълзеше по пода. Г. Райчев, ЗК, 93.

ВРЪСТНИ`ЧКА ж. Връстница.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРЪТ и удвоено врът-врът. Междум. Разг. В сказ. функция: а) Въртя уред дълго време без прекъсване в една посока. Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига. Т. Влайков, Пр. I, 165. Взе хурката, седна на едно столче пред огнището на приказка с мене и… врът-врът — запреде. К. Величков*, ПССъч. VIII, 252. б) Повторено в съчет. с насам… натам — движа се на една или друга страна, в различни посоки или ходя, отивам тук или там, на различни места. Врът — насам, врът — натам! — и при всяко мръдване на опашките люспите им просветваха в седефен блясък като дъгички, всяка люспа — отделна дъгичка. П. Бобев, ГЕ, 47. — Албена знае само да тури китка на главата си и да тръгне из махалата — врът насам, врът натам, ха-ха-ха, хи-хи-хи — и туй то. Й. Йовков, А, 54.

ВРЪ`ТВАМ, -аш, несв.; връ`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. връ`тнат, св., прех. 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората. К. Петканов, БД, 46. Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ. Ст. Волев, МС, 165. Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето й, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри. Д. Талев, ПК, 21.
2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело. Ем. Манов, ДСР, 113. Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него [Левски] очи, спря ги върху лицето му и занемя. Ст. Дичев, ЗС II, 147. Искаше му се да види океански параход, да врътне варката към него и да го приветствува. С. Чернишев, ВМ, 19.

ВРЪ`ТВАМ СЕ несв; връ`тна се св., непрех. Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето. Ил. Волен, МДС, 56-57. — Знам — отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата. Т. Харманджиев, Р, 68. Момъкът дълго стои облегнат на вратата, с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая. К. Константинов, СЧЗ, 31. Валентин удари задните спирачки, предницата на колата се врътна в полукръг и преди колелата да увиснат над пропастта, колата наново полетя по стръмнината. Д. Кисьов, Щ, 175.
◇ Врътвам / врътна <шамар> един. Разг. Удрям шамар; зашлевявам. — Я млъкни! — обади се злобно капитанът. — Я млъкни, че като ти врътна един!… П. Вежинов, ДБ, 235.

ВРЪ`ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врътвам и от врътвам се. — За мене инженерът беше малък бог, който с врътването на една ръчка сриваше балкана. В. Ченков, ЗХ, 49. В тоя миг вратата се отвори едновременно с врътването на ключа. М. Грубешлиева, ПИУ, 279.

ВРЪ`ТКА ж. 1. Разг. Ръчка, дръжка, с която нещо се върти или се включва и изключва. Прекъсвач с врътка. Превключвател с врътка.
2. Диал. Въртележка за сукане или навиване на прежда. Стана се върна при рудана и сложи нова прежда на врътките. К. Петканов, СВ, 40.

ВРЪ`ТКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За неспокоен човек — който се движи, върти постоянно на една или друга страна; врътлив, връцкав.
2. За работа — при който се хабят много сили и време; сръткав.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВРЪ`ТКАМ, -аш, несв., прех. Въртя, обръщам нещо бързо и енергично около една точка в една или в различни посоки. Той отвори очи, засмя се, кимна накъм вратата: там стоеше кротко младата овца и връткаше опашка. Н. Нинов, ЕШО, 109. Пристъпи той [Гаврил] към Кривия горун, разгледа внимателно дупката на хралупата и почна да врътка заканително глава. 0. Василев, УП, 24-25. Около него радостно връткаше опашка едро, жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Елин Пелин, Съч. III, 11. връткам се страд.

ВРЪ`ТКАМ СЕ несв., непрех. 1. Въртя се около една точка ту в една, ту в друга посока. — До тия ли момчета опряхме да ни ранат — обади се един от дошлите като на сватба зяпачи, потурите на когото едва се държаха на изпосталелите бедра, а дънцето му енергично се връткаше наляво-надясно при всяко пристъпване. К. Кръстев, К, 76.
2. Диал. Движа се, ходя бързо в определено място, в различни посоки без определена цел; поврътвам се, повъртам се. После те останаха сами с Ния в малката стая. Ния се връткаше из стаята, не бързаше да подреди леглото. Д. Талев, ПК, 225.

ВРЪТЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За неспокоен човек — който се движи, върти постоянно на една или друга страна; връткав, връцкав.
2. Който се старае и може да избегне с хитрост да не извърши нещо, което му е неизгодно, неприятно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРЪ`ТЛЯК¹, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Водовъртеж, въртоп; въртолия. Къпането при върбите беше опасно. Там реката тече бързо, издълбава дъното и образува много врътляци.

ВРЪ`ТЛЯК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място в косата на човек, където космите растат във вид на кръгче. Светлите му косици, подстригани високо, почти до самия врътляк, му придаваха особено решителен и самоуверен момчешки вид. Цв. Ангелов, ЧД, 143.

ВРЪ`ТЛЯК³, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пъпка по тялото, причинена от опарване с коприва или от ожилване на оса, пчела и под.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник…, 1971.

ВРЪ`ТНА. Вж. врътвам.

ВРЪТНЯ` ж. Диал. Работа, при която се хабят много сили и време. Каква би тая врътня, загубихме целио ден. СбНУ XIV, 192.

ВРЪХ¹, върхъ`т, върха`, мн. върхове` и (рядко) върхи`ща, след числ. въ`рха, м. 1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо (покрив, кула, дърво и др.). Горе, на самия връх на кулата, един човек, който изглеждаше да е в униформа, .., размахваше голям чук и удряше с него по камбаната на часовника. Й. Йовков, ПГ, 10. С тъпани и гайди момичетата изведоха „вай ду ду ла“ чак до баирчето при ветрената мелница, от върха на която се съобщи радостната вест. Елин Пелин, Съч. I, 172. Под високите върхове на елите, .. гъста и непроницаема тъмнота лежеше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 23. Отвъд полето още тъне в призорна мъгла, из нея тук-таме се мяркат върхове на купи сено и тополата, щръкнала на брега. П. Тодоров, И I, 6.
2. Най-високата част от планина, земно възвишение, която се издига и обособява над билото. На север, в кръгозора се дигаха високи върхове, покрити с паша и тъмни дъбрави. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. Обърнете се наляво: там се простират цели редове планини, със своите голи и снеговити върхове, които достигат до облаците. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Настъпило бе хладно, закъсняло утро с ниско, облачно небе и само над далечните планински върхове на югозапад светлееше тясна, сребристобяла ивица. Д. Талев, ЖС, 31. Премръзналият утреник излитна нагоре. После сви към земята, смете мрачината от планинските върхища и я отвя надолу към равните тракийски полета. О. Василев, 33, 5. Още от върха на баира аз видях, че бае Васил беше спрял талигата насред пътя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Ке те носат, Нешо, на върх на планина, / под бука голема, под сенка широка. Нар. пес., СбБрМ, 378.
3. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Най-висшата, крайна, пределна степен в проявата на нещо; кулминация, апогей. Вълчан беше на върха на славата си. Й. Йовков, Ж 1945, 148. Късно вечерта на 4 юли

Речник на българския език/Том 2/461-480

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Инструменти