Речник на българския език/Том 2/381-400
пристойно, и с другари, и с учители. Ст. Младенов, БТР I, 331.
◇ Водя за носа някого. Разг. Пренебр. Подчинявам някого на волята си, карам някого да изпълнява всичките ми желания. Дешка наистина я беше яд за това, дето девер й беше мекушав и тя [жена му] го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост й се бяха сторили. Не смеят дума да й повърнат… Ст. Даскалов, БМ, 21. Младен вече не ме слуша. Хората го водят за носа, и той е станал… К. Петканов, БД, 175. — Чужди капитали, това ще рече чужди хора да ни водят за носа. В. Геновска, СГ, 246.
Водя началото си. Започвам съществуването си; възниквам, произтичам, произхождам. Между момчетата от двете махали съществуваше вечна вражда. Откъде водеше тя началото си, никой не знаеше. П. Проданов, С, 69.
Водя по нанадолнището някого. Разг. Принуждавам някого или ставам причина някой да започне да води неморален, безнравствен живот, да пропадне морално. Почувствах, че ми се разсърди, задето го обвиних, че ме води по нанадолнището на порока. К. Калчев, ДГН, 138.
Водя потеклото (рода) си. Произхождам (по род, народност, съсловие и под.). Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия. А. Гуляшки, ЗР, 18. Тоя род си води потеклото от един прост стопанин. Й. Груев, СП (превод), 35.
Водя се по акъла (ума) на някого. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. И бегълците свърнаха на юг, без повече приказки. Момчето крачеше до тях и си мислеше: „Защо винаги става така? Защо другите слушат Вели и се водят по акъла му?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96.
b>Водя сметка някому. Разг. Следя за поведението, постъпките на някого и му искам, търся отговорност.
Водя хорото (кервана). Разг. Стоя начело, разпореждам, командвам. — Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водиме хорото .. Бием целия отред. Знамето държим ние и сме решили да не го даваме никому. А. Каралийчев, НЗ, 149. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек. А. Каралийчев, СР, 13.
Всички пътища водят за Рим. Книж. Употребява се, за да се подчертае, че съществуват много начини за постигане на една и съща цел, на един и същ резултат. — Целта ни е обща .. Но средствата ни са различни. — Всички пътища водят за Рим. Д. Спространов, С, 205.
Кон водя, пеши ходя. Диал. Не се ползвам от това, което имам, обикн. от глупост.
Ни (нито) се водя, ни (нито) се карам. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Много съм опърничав, своенравен. Но какво да правя, когато характерът ми е отвратителен и аз ни се карам, ни се водя, както казваше баба, докато беше жива. Ем. Манов, МПЛ, 226. Пернат го някога дяволите и — ни се води, ни се кара пустият му даскал!… Т. Влайков, Съч. III, 230.
ВОДЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Течен. Ако разглядаме едно растение, щем съглядаме, че у него има и твърди, и капливи (водяви) вещества. Лет., 1873, 264.
2. Който има, който съдържа вода; воден, воднист. Храната бива толкова по-легка, .., колкото е по-каилава и по-водява. Лет., 1874, 56.
ВОДЯ`НКА1, мн. няма, ж. Болест, при която се събира, натрупва течност в тъканите и телесните кухини; воднянка. Народът много често лекува с отвара от царевична свила болки и възпаление на бъбреците и пикочния мехур, пясък и камъни в тях, а също и водянка. Сл. Петров, РКХО, 51. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха .. паралитици и болни от водянка, с подут корем и огромна глава. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32.
ВОДЯ`НКА2 ж. Многогодишно тревисто растение с плаващи по повърхността на водата закръглени сърцевидни листа, разпространено в застояли или бавнотечащи води, в блата и заблатени места. Hydrocharis morsus ranae.
ВОДЯ`САМ. Вж. водясвам.
ВОДЯ`СВАМ, -аш, несв; водя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Наливам се, напълвам се с вода, подувам се от вода. Водясала тиква. Водясала рана.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОДЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от водясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВО`ДЯ СЕ, -иш се, мин. се. -их се, несв., непрех. Диал. За крава или биволица — оплождам се, заплождам се. Особено много се усилиха надеждите на Панча, когато есента по Петковден юничето се води` и остана телно. Т. Влайков, Съч. II, 110. „Де гиди Ильо касапче, / къде си, Ильо, да додеш, / че имам крава ялова, / води са, олан не тели — / кравата да си заколиш!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 112.
ВОЕВО`ДА, -та, зват. -о, мн. -и, м. Остар. Войвода. И става воевода на чета, която години наред задава страх и трепет на враговете, поддържана от населението. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Той е вързан и коленичил и дига молебно ръце пред горделиво стоящия Асеня, подпрял се на меч, окръжен от храбри воеводи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Влашко се управляваше от един юначествен воевода, Михаила Храбрий. С. Бобчев, СОИ (превод), 113. Методий най-напред беше на военна служба и достигна до чин воевода. Р. Каролев, УБЧИ, 15. Войска без воевода се разпръснува и се изгубва като рой пчели без майката! Ст. Ботьов, К (превод), 182.
ВОЕВО`ДИЦА ж. Остар. Войводица; войводка, воеводка. — Май не била Хризотриклина, а Величка воеводица — настави някой. Ст. Загорчинов, ДП, 373.
ВОЕВО`ДКА ж. Остар. Войводка; воеводица, войводица. Във нейните стъпки, привидно тъй кротки, / отеква безстрашен, без сън и покой / вървежът на българските воеводки, / повеждали отбор юнаци на бой. Бл. Димитрова, Л, 270.
ВОЕВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Войводски. Ивайло се подава отдясно в богато воеводско рухо. Ив. Вазов, Съч. XXI, 78. Харамийските пищови, окачени на стената, напомняха неговия писан със злато и сребро воеводски силях. Ст. Сивриев, ПВ, 55. Воеводски град.
ВОЕВО`ДСТВО, мн. -а, ср. 1. Остар. Войводство. Подир падането на Ботева при Вола част от дружината му, .., под воеводството на ранения в крака герой Пера, бе фанала планината. Ив. Вазов, Съч. XI, 17. От Пиза да са упътим към Милано, .., като преминем през Парма, някогашна столица на воеводството Парма. С. Бобчев, ПОС (превод), 122.
2. Административно-териториална единица в Полша, съответстваща на окръг, област. Полското царство ся дели на осем воеводства. Ив. Богоров, ВГД (превод), 42.
ВОЕНАЧА`ЛНИК, мн. -ци, м. Началник, който командва войскова част или цяла войска. В началото на VI век двамина траки управляваха могъщата ромейска империя: Юстиниан велики и неговият военачалник Велизарий. А. Каралийчев, С, 42. Хората бяха или хиляда, или петстотин, а можеше да има и две хиляди. И най-опитното око на военачалник не би могло да ги преброи. А. Дончев, ВР, 184.
— Друга (остар.) форма: военнонача`лник.
ВОЕНАЧА`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до военачалник. Неговата черникава чаталеста брада беше докарана по брадата на генерал Гурко и даваше на бай Христа военачалнически вид. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. Военачалнически способности.
ВОЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е свързан с воин или с войска. Селският мегдан приличаше на военен лагер; цяла рота войници със зелени дрехи бяха завардили всички улици. А. Каралийчев, ПГ, 38. От градината долетяха звуците на военната музика, която свиреше „Травиата“. Д. Димов, Т, 80. Още от четвърти клас Митя беше решил да постъпи във военното училище. Г. Стаматов, Разк. I, 78. Пленникът наричаше Камен „господин поручик“, защото последният носеше офицерска куртка. Макар по нея да нямаше никакви знаци, от които да личи военният чин, Марин през целия разпит го наричаше все така. К. Ламбрев, СП, 335. Военен парад. Военен преврат. Военни власти.
2. Който е свързан с война, който се отнася до война. — Във военно време един войник е длъжен всичко да може… Ив. Вазов, Съч. XIII, 10. Главните военни действия се развили в Източна Тракия. Тук при селата Гечкенли, Селиолу, Петра и др. българските войски нанесли съкрушителен удар на турската армия. Ист. VII кл, 115. Военни планове. Военен кореспондент. Военна плячка. Военна история.
3. Като същ. военен м., военни мн. Военнослужещ. Инвалидът Начко .. раздаваше на вдовиците и сираците подарени от военните стари войнишки дрехи. Ил. Волен, НС, 66. Той беше съвсем побелял човек, прав още, висок и по всичко приличаше на стар военен. Й. Йовков, ВАХ, 92.
◇ Военно положение. Особено положение, въведено в страна или в отделни нейни части, при което са в сила военни закони и разпоредби с цел да се осигури държавен и обществен ред в условия на война, при стихийни бедствия или поради други извънредни обстоятелства. В цялата страна било въведено военно положение. Имало полицейски час, били сформирани военнополеви съдилища… Г. Караславов, ОХ IV, 551.
> Кой ти разбира от военна музика. Разг. Не заслужава толкова притеснение (обикн. за някаква грешка или пропуск, който е останал незабелязан).
Разбирам колкото магаре от военна музика. Разг. Ирон. Никак, нищо не разбирам.
ВОЕНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Пригаждам, приспособявам нещо за обслужване на военни нужди. Хитлер е военизирал икономиката на Германия преди започването на войната. // Преустройвам нещо така, че то да стане на военни начала, военизирам се страд.
— От рус. военизировать.
ВОЕНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от военизирам като прил. Който е пригоден, приспособен за обслужване на военни нужди. Военизиран отрасъл. // Който е организиран, създаден или се извършва, става на военни начала. Има стотици военизирани отреди, наброяващи в своите редици според най-скромни изчисления общо 45 хиляди души — всички въоръжени Тр, 1963, бр. 286, 3. Военизирани школи.
ВОЕ`ННО. Нареч. от военен. Народът ще воюва за своята свобода. И той трябва да има свои военно подготвени водачи. Ив. Унджиев, ВЛ, 194. Англия се сблъскала военно най-напред с Холандия — главния й търговски съперник. Л. Мелнишки, К, 54.
ВОЕННО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с войска или война, който се отнася до служба във войската, напр.: военноагресивен, военновъзпитателен, военноинженерен, военноикономически, военно-политически, военно-полицейски и др.
ВОЕННОАДМИНИСТРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до военна администрация. Военноадминистративен контрол. Военноадминистративни наредби.
ВОЕННОВРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който съществува, който става във време на война. Приказваше се само за някакви военновременни печалби, за натрупани милиони, но него това не го интересуваше. Г. Караславов, ОХ II, 579. Военновременна обстановка. Военновременен данък.
ВОЕННОВЪЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е свързан със, който е предназначен за водене на военни действия във въздуха. Дадена е заповед за сухопътните, военновъздушните и военноморските сили в цялата страна да бъдат в пълна бойна готовност. ВН, 1959, бр. 2594, 3. Военновъздушни бази. Военновъздушен флот. Военновъздушна техника. // Който е свързан с подготовка за водене на военни действия във въздуха. Най-после нашата въздушна школа стана военновъздушно училище. А. Станоев, П, 131.
ВОЕННОВЪЗПИТА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до възпитанието във военно училище или във войската. Във военновъзпитателната система на истинските велики пълководци стои грижливото, бащинско отношение към войника.
ВОЕННОИНВАЛИ`Д м. Лице, което е изгубило отчасти или напълно работоспособността си вследствие на нараняване или заболяване при участие във военни действия, по време на война. Баща й бил военноинвалид от Първата световна война. Г. Караславов, ПМ, 47. — В началото на войната военноинвалиди не влизаха .. в сражения. П. Вежинов, НС, 144.
ВОЕННОИНВАЛИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от военноинвалид. Семейството .. се прехранва с четиридесет декара земя, надничарска работа и с малка военно-инвалидна пенсия. Г. Караславов, ПМ, 47.
ВОЕННОИНЖЕ`НЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с инженерната подготовка и осигуряване на военните действия. Военноинженерна фабрика.
ВОЕННОИНТЕНДА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до военен интендант или до военно интендантство. Военноинтендантска служба.
ВОЕННОИСТОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с историята на войни, военни събития, станали в миналото. Военноисторически архив. Военноисторически музей. Картини с военноисторически сюжети.
ВОЕННОЛЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Истор. Военнофеодален. За да се обезпечат материално, те [спахиите], .., успяват чрез насилия, грабежи и подкупи да превърнат част от военноленните си владения (спахилъци) в наследствени имоти. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
ВОЕННОМЕДИЦИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с военна медицина. Военномедицински институт. Военномедицинска комисия. Военномедицинска експертиза. Военномедицинска помощ.
ВОЕННОМО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан със, който е предназначен за водене на военни действия по море. Военноморска авиация. Военноморска база. Военноморски сили. Военноморски флот. // Който е свързан с подготовка за водене на военни действия по море. Военноморска академия.
ВОЕ`ННОМУ нареч. Само в съчет. По военному. По същия начин като военен или както е във войската. Той вдигна ръка и поздрави по военному. Ст. Дичев, ЗС I, 196. Ротата .. направи проверка по военному. Ем. Станев, ИК III и IV, 489. Стражарите мълчаха, изпънали тела по военному. П. Спасов, ХлХ, 122.
ВОЕННОНАКАЗА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до наказания за престъпления във войската или във връзка с войската и войната. Приписа ни [военният прокурор] подвизи на големи функционери, за да приложи най-строгата санкция на военнонаказателния закон — смърт. Сл. Трънски, Н, 7-8.
ВОЕННОНАЧА`ЛНИК, мн. -ци, лс. Остар. Военачалник. Като чуха гласа и думите на Магу, най-близките до „Светкавица“ военноначалници се изправиха и почнаха да подскачат. Елин Пелин, ЯБЛ, 107. Някакви посланици доите при Милоша: те били Георги Кантакузин, ..; главните военноначалници на хетерията. Ст. Ботьов, К (превод), 152.
ВОЕННООПЕРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който се отнася до, който е свързан с военни операции. В зависимост от съдържанието на тематическата си задача очеркът може да бъде битов, пътеписен, историко-биографичен, военно-оперативен. С, 1954, кн. 3, 129. Военнооперативен план.
ВОЕННООТЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Воен. Който се отнася до отчитане на задълженията на едно лице към въоръжените сили на държавата и до военната му квалификация. Военноотчетна книжка. Военноотчетна специалност.
ВОЕННОПЛЕ`ННИК, мн. -ци, м. Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен.
ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от военнопленник. Военнопленнически лагер.
ВОЕННОПОЛЕВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.
ВОЕ`ННО-ПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Военен и политически. Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Военно-политическа криза.
ВОЕ`ННО-ПОЛИЦЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Военен и полицейски. Военно-полицейска държава. // С изписване военнополицейски. Който се отнася до военна полиция. Военнополицейски моторизирани части.
ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е представител на войската в някакво отношение. Военнопредставителен ансамбъл. Военнопредставителен хор.
ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военнопрестъпници. КБЕ I, 544. По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпници. Г. Караславов, Избр. съч. III, 173.
ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до промишленост за военни цели. Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.
ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнореволюционен комитет. К. Митов, ПБ, 103. Военнореволюционна област.
ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързочен пост — телеграфен, телефонен и пощенски. К. Константинов, ППГ, 288.
ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Лице, което е на действителна военна служба; военен. Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части. Борба, 1919, кн. 2, 33.
ВОЕННОСТРАТЕГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. Партизанските части нападали всекидневно пътища, военностратегически и стопански обекти, вражески войски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веонностратегически съображения). П. Росен, ВПШ, 119. Военностратегически позиции. Военностратегически пътища. Военностратегическа база.
ВОЕННОСЪДЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. Военносъдебно право. Военносъбеден закон.
ВОЕННОУЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с изучаване на военно дело. Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.
ВОЕННОФАШИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. Военнофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.
ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който е свързан с военен феодализъм. Развитието на търговския обмен, .. и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на военнофеодалната спахийска система. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
ВОЕ`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. 1. Събир. Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот.
2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си. К. Константинов, ППГ, 320. Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дресировка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината… Д. Добревски, БКН, 40. Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя .. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци. Ст. Дичев, ЗС I, 359-360.ВОЖД, во`ждът, во`жда, мн. во`ждове и (остар.) во`жди, м. 1. Предводител на войска, племе, чета и др. Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който ги водеше на плячка и на грабежи. Й. Йовков, СЛ, 138. Общините [у антите и славините] се обединявали в племена, начело на които стояли племенни вождове. Последните ръководели предимно военните дела на племето. Ист. X и XI кл, 17. И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките. Н. Райнов, ВДБ, 44. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. / Вождът е Бенковски. Ив. Вазов, Съч. I, 174. Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.
2. Идеен или политически ръководител на обществена групировка, партия и др.; водач. На 6 февруари 1873 г. Васил Левски увисва на бесилката. Свободата изгуби своя апостол, .., народът — своя вожд. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Рун познаваше всяко нещо в живота на някогашните свои братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С II, 256.
ВОЖДЕЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въжделен. Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворчество, отколкото бедните и неучените человеци. Заради това нека ся грижим със сичка сила, вожделени ми деца, преимуществата си да почитаме. П. Кисимов, ОА I (превод), 56.
ВОЖДЕЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въжделение.
ВОЖДЕЛЕ`ННО нареч. Остар. Книж. Въжделено.
ВОЖДИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Политика на утвърждаване на един човек в ролята на непогрешим едноличен ръководител, вожд. В новата история на България има няколко ярки примера на вождизъм.
2. Стремеж на някого да се утвърди, наложи в такава позиция. Не съм политолог, но познавайки нравите български и генетичната обремененост с вождизъм, дълбоко се съмнявам [в създаването на обединена левица]. 24 часа, 2000, бр. 296, 11. Панчо Панайотов страда от остър хроничен вождизъм. ДТ, 2000, бр. 278, 2. Всички опити да се даде отпор на вождизма на партийния лидер бяха задушавани още в зародиш.
— Рус. вождизм.
ВОЖДИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вождизъм. Гражданското обединение „Св. Георги“ се задуши още при раждането си от вождистките амбиции на учредителите си. 24 часа, 2000, бр. 296, 5. Вождистки подход.
ВО`ЖДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от вожд. Волята вождова не бива да се кърши. Ст. Младенов, БТР, 333.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВОЗ, во`зът, во`за, мн. во`зове, след числ. во`за, м. Остар. и диал. 1. Возило, кола. И рече: „Мълчете си, пане, и никому не казвайте! Между казашките возове има и мой един воз; аз карам за казаците сичко, що трябва.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 38. Трудностите на похода са увеличавали от голямото количество слуги, жени и возове, които водели със себе си големците. Н. Михайловски, РВИ (превод), 113.
2. Количество товар, който може да се побере в една кола, каруца. На връщание у дома си той видял един воз дръва, разтоварени на улицата пред една къща. Й. Груев, СП (превод), 229. Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 465. Три дена е в гора седяла, / три воза дърва набрала. Нар. пес., СбВСтТ, 1036.
ВОЗ предл. Остар. и диал. Въз. А у дядови Славчови на отвода беше Ненко. Той бе седнал воз буерията и си приказваше полекичка с Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 158. Воз колене превързал ногавици от язовци. Елин Пелин, Съч. V, 84. През една нощ, казват, възкачили ся няколко гали воз стената, за да слезнат в Капитолия и отворят вратите. Г. Йошев, КВИ (превод), 101. В един лют декемврийский вечер Антуан ся върнал в свое жилище и седнал воз огъня. С. Радулов, ГМП (превод), 68. Па ся [Рада] метна на вран кон, / та отиде воз планина. Нар. пес., СбБрМ, 103. Кога ме мама родила, / у градина е влезнала, / .. / Воз топола е гледала. Нар. пес., СбНУ XIV, 28. „На ти, Стояне, таз китка, / дене я туряй вов пазва, /ноще я туряй воз глава, / да знаеш, маре Стояне, / азе ще да ся погода, / кога китката повехне.“ Нар. пес., СбБрМ, 186.
ВОЗ-. Остар. и диал. Въз-, напр.: возблагодарявам, возбранявам, возбуждам, возвисявам, возвращам, воздержание, воздихвам, воздишка, воздух, возлюбвам, вознаграждение, возсиявам, возголям и др.
ВОЗА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Возач. Ще почакам и после ще изляза на шосето, .. Все ще мине някой познат возар. Ив. Хаджимарчев, ОК, 361. На мост мома стои и надолу гледа, / а оздоле идат винаре, возаре. — Винаре, возаре, превезете мене, / превезете мене и по мене войно. Нар. пес., СбВСтТ, 643.
ВОЗА`Ч м. Остар. Човек, който превозва стока или пътници; возар. Днес ще возят снопи едному, утре другиму, .. Женската работа в това време в къщата е да наготви, .. и нагости доволно возачите. Ил. Блъсков, СК, 29. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Колата спря. Слязохме и, по указанието на возача, тръгнахме из една пътека между дърветата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`. Вж. возблагодарявам.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; возблагодаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възблагодарявам. Как можем .. да возблагодарим вас за всичките ваши милости!“ БК (превод), 31. Не отбягнувай и недей се отегчава за да возблагодариш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които са неповинни [цитат от К. Фотинов]. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 721. Радете, колкото можете, да бъдат благодарни от вас учителите ви, тогава и они ще радят да ви возблагодарят. С. Радулов, НД (превод), 114.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ несв.; возблагодаря се св., непрех. Остар. и диал. Възблагодарявам се. Тие [родителите] не спават, за да ви благодарят и воистина не ся возблагодаряват за друго нещо, освен когато ви мислят как сте благополучни. Е. Васкидович, ПП (превод), 92. Ти, който си добродетелен, возблагодари ся на художеството си и щастието си, за да не низведе и смути ума ти преполнението. А. Гранитски, ПР (превод), 100-101. Защо този големий добитък [слонът] не яде мясо, .., ами ся возблагодарява токмо с трева, която ся намира вред и никога не ся совершава. П. Берон, БРП, 101. Наяли се и возолагодарили му се. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 17.
ВОЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от возблагодарявам и от возблагодарявам се; възблагодаряване.
ВОЗБРАНЯ`. Вж. возбранявам.
ВОЗБРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; возбраня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. За това високо служение, което извършваха началниците на народа, всекий бе длъжен да им воздава голяма почест и совършена покорност, кога ти заповядаха или возбраняваха нечто во имя закона. С. Радулов, НД (превод), 55. Много добре, но такава сватба никой не може да я возбрани. П. Радов, КТБР, 82. Както облаците возбраняват солнцето от да свети, така и страстите возбраняват и потемняват словесността. А. Гранитски, ПР (превод), 107. Мнозина от тях можат и да превождат, ако не им возбраняваха житейските други попечения. Р. Попович, X, 78. Человеците със своето остроумие и изкуство измислиха средства, с които слободно преминуват тия бездни, които им ся виждаха, че са изкопани, за да ги возбранят. Е. Васкидович, ПП (превод), 19. возбранявам се, возбраня се страд. Светът да са не приучи в зло обикновение, защо като привикне, тогава само сос силата на правителството може да са возбрани. П. Радов, КТБР, 79.
ВОЗБРАНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от возбранявам и от возбранявам се; възбраняване.
ВОЗБУ`ДЯ`. Вж. возбуждам.
ВОЗБУ`ЖДАМ, -аш, несв.; возбу`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възбуждам. Тоя ся старае само да возбуди страх в господина си. Добрият колонист от ничто не ся бои; той счита себе безопасен между своите неволници, към които е бил всякога снизходителен и милостив. С. Радулов, ГМП (превод), 198. Тогава най-здраво положените началства не могат освен да паднат и с тяхното шумливо падение да возбудят веселие. Ч, 1871, бр. 13, 397. Бог да дава здравие, старание и терпение на сичките, които са заемат усердно с шелководството; и да возбуди ревност между учените да следат за шелководството. З. Княжески, ПРШ (превод), XI-XII. Треба на старите с тия [преводните] книги да возбудим вниманието, за да са поразбудят. Р. Попович, X, 70. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противникаот естеството на работата, която .. има свойството да возбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. возбуждам се, возбудя се страд.
ВОЗБУ`ЖДАМ СЕ несв.; возбу`дя се св., непрех. Остар. Книж. Възбуждам се.
ВОЗБУ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от возбуждам и от возбуждам се; възбуждане. Аз дължа за возбуждането на желанието ми към живопиството на иконата, която видях, когато дойдох най-напред у вас. П. Бобеков, БВК (побълг.), 35.
ВОЗВИСЯ`. Вж. возвисявам.
ВОЗВИСЯ`ВАМ, -аш, несв.; возвися`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възвисявам. Сички плачеха от радост, а поповете, със сълзи на очите, возвисиха своите молитви към Бога. С, 1872, бр. 31, 244. Да го возвисим в собствените му очи и да му обясним, че и той може да направи големи добрини. С. Радулов, ГМП (превод), XX. возвисявам се, возвися се страд.
ВОЗВИСЯ`ВАМ СЕ несв.; возвися` се св., непрех. Остар. Книж. Възвисявам се.
ВОЗВИША`. Вж. возвишавам.
ВОЗВИША`ВАМ, -аш, несв.; возвиша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възвишавам. А дето мисли г. критик да покруси честта на издателя на Буквеницата, всуе ся е трудил, .., сега г. критик нито може му сниши честта, нито возвиши, минало времето му. БКн, 1895, май, кн. 2, ч. II, 316.
ВОЗВИША`ВАМ СЕ несв.; возвиша` се св., непрех. Остар. Книж. Възвишавам се. Гледайте най-после народите, между които живеете, на кой степен и на каква слава са возвишават сос учението и просвещението им разумно. Люб., СбПер. п I, 20. След малко ся возвиши благият Софроний на патришкий престол. Ч, 1871, бр. 12, 366.
ВОЗВО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя, возвождам. Очите му, които често возводеше към небето, изпущаха искри от радост. С. Радулов, НД (превод), 4-5.
ВОЗВО`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възвождам, возводя, възводя.
ВОЗВРАТЯ`. Вж. возвращам.
ВОЗВРА`ЩАМ, -аш, несв.; возвратя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Възвръщам. Ви ся стараете да возвратите на народа вехтата му словесна слава сос учението. Люб., СбПер. п. I, 38. Болгарете призваха от Видин Константина и го поставиха царя в Тернов. И имаше мир сос греците и им возврати Месемврия. Хр. Павлович, Ц, 50. возвращам се, возвратя се страд.
ВОЗВРА`ЩАМ СЕ несв.; возвратя` се св., непрех. Остар. и диал. Възвръщам се.
ВОЗГА`РА, мн. няма, ж. Диал. Неприятен, горчив вкус в устата; усещане на киселини в хранопровода. В устата му се повдигаше горчива и блудкава возгара, сякаш нещо отвратително се разлагаше в стомаха му. Елин Пелин, Съч. I, 134.
ВОЗГЛА`ВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възглавница???; възглаве. Готвила [Калина], та вечерале. / Па си остави млад Стоян / ножове на возглавето. Нар. пес., СбБрМ, 188. Егиди моме бре моме, / .. / Море ми дойде на соне — / на соне како на яве — / на тая ръка десница, / на това меко возглаве. К. Христов, СК, 58.
ВОЗДА`ВАМ, -аш, несв.; возда`м, воздаде`ш, мин. св. возда`дох, прич. мин. св. деят. возда`л, прич. мин. страд. возда`ден, св., прех. Остар. Книж. Въздавам. Нека воздадем благодарение на сичките тези родолюбиви подарители. Ч, 1871, бр. 12, 371. И воздадохме хвала Господу Богу, че удостои нашето село да стане начало на българското просвещение. П. Р. Славейков, ГУ, 16. А сам [Симеон] отиде на маджарете, и разори докрай сичката маджарска земля, и воздаде им отмъщение за направеното. Хр. Павлович, Ц, 32. — Благодарим ти приятелю, ти си человек достоен. Бог ще ти воздаде! — дорекла София. С. Радулов, ГМП (превод), 55. воздавам се, воздам се страд. Ако струваш добро, воздава ти ся добро за добро, но ако чиниш зло, знай, че ще ти ся отдаде по-голямо зло. А. Гранитски, ПР (превод), 78.
ВОЗДА`М. Вж. воздавам.
ВОЗДАЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздаяние, възмездие, отплата. Научава ни [учението] как са живели нашите праотци на первите векове, .., които са добре или зле поживели, какво воздаяние са приели добрите заради добрините си. Р. Попович, X, 27. Длъжни сме да почитаме Бога и за воздаянието, което възприимаме от него. Хр. Данов, ППК (превод), 15. Или злото биде, или доброто, нито едното, нито другото остава без принадлежащото воздаяние. А. Гранитски, ПР (превод), 56. Тоя „светейши воздушни мъченик“, както го нарича Евагрий, получил най-после своето воздаяние. С, 1872, бр. 32, 252-253.
ВОЗДВИ`ГАМ, -аш, несв.; воздви`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. воздви`гнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Защо да не прилежаем ся, братия, на това свободно и удобно време и училища да поставиме и да воздвигнеме. Люб., СбПер. п I, 23. Неговият [на великия курфюрст] син Фридрих I воздвигнал Прусия на кралевский степен в 1701 лето. Ив. Богоров, ВГД (превод), 186. воздвигам се, воздвигна се страд.
ВОЗДВИ`ГАМ СЕ несв.; воздви`гна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Сичките светила ся виждат, че изгряват на изток и ся воздвигат по небесний свод до една известна точка, от която ся виждат пак, че слазят към запад. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368.
ВОЗДВИ`ГНА. Вж. воздвигам.
ВОЗДЕРЖА`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; воздержа` се, -и`ш се, мин. св. -а`х се, св., непрех. Остар. Книж. Въздържам се. Треба да се потрудиме, доколкото е нам возможно, .. от велика ярост да се воздержаваме. Й. Стоянович, ДСС (превод), 40. Най-много от всяко друго треба да ся воздержават от раздразнителните ястиета. С. Доброплодни 3 (превод), 32.
ВОЗДЕРЖА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Въздържание. Други [младежи] чрез воздержацие са придобили на себе си слава и похвала. Й. Стоянович, ДСС (превод), 46. И сичката сеч се молеше в една черква и готова бе да я брани, доде тече в жилите й една капка кръв, макар че не щеше и да знае ни пост, ни воздержание. Н. Бончев, ТБ (превод), 24. Воздержание дава здраве, якост. С. Радулов, НД, 11.
ВОЗДЕРЖА` СЕ. Вж. воздержавам се.
ВОЗДИ`ГАМ, -аш, несв.; возди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. возди`гнат, св., прех. Остар. и диал. Въздигам. А там, дето владее любовта, там дето може человек да се радва и весели на сичко, без да му тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му, .., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му? К. Величков, НС, 54. Ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, .., то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дори и букурещките българе на Раковски. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. Аз ще привикам избиратели в полето Майско, и тамо наново ще воздигнеме народната правдина. Хр. Драганович, НБ (превод), 138-139. Хилона попитаха: що прави Бог? А той рече: високите събаря, а изпадналите воздига. П. Берон, БРН, 45. Тогава са они повервали, / че е било този честни кърста. / Воздигна го царо Костадина, / и по него царица Елена. / Направили той кула висока, / турили са първи честни кърста. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 8. воздигам се, воздигна се страд.
ВОЗДИ`ГАМ СЕ несв.; возди`гна се св., непрех. Остар. и диал. Въздигам се, издигам се, вдигам се. Ви го [слънцето] гледате сяко утро, че ся показува на изток, че ся воздига на небо, и то до пладнина. Е. Васкидович, ПП (превод), 4. Воздигнаха ся против него [Колумб], и мало остана да го върлят в морето. Е. Васкидович, ПП (превод), 51.
ВОЗДИ`ГНА. Вж. воздигам.
ВОЗДИХА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздихание. Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са понудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти. Р. Попович, X, 121.
ВОЗДИ`ХВАМ, -аш, несв.; возди`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Въздъхвам; воздъхвам. Тога Мортагон воздихна от серце и рече: блажен е, който се намери онова време [при второто пришествие] от десна страна. Хр. Павлович, Ц, 30. Па да видиш черни очи под тънките вежди, / че воздихнеш, па че кажеш: / Боже, дай премежди / какви сякаш на глава ми, / ама я що сакам — / речи, боже, и оно да стане!" Елин Пелин, Съч. V, 108. Ка я виде [Вида] дете Джамгруица, / ка я виде низ сърце воздихна, / ка воздихна за сабля се фана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 50. Я застани, орле кръстато, / я застани с душа да воздихнем, / да воздихнем, нещо да ти кажем. Нар. пес., СбНУ III, 96.
ВОЗДИ`ХНА. Вж. воздихвам.
ВОЗДИ`ШАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Въздишам. „На майка си са е изметнала“, говориле мъжете и воздишале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян. Л. Каравелов, Съч. VII, 50. О, Ваше величество! аз непрестанно за вас воздишах и плачех. Хр. Драганович, Нб (превод), 138.
2. Дишам. На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша. П. Берон, БРП, 113.
3. Дъхам, мириша. На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш! Нар. пес., СбНУ XIII, 29.
ВОЗДИ`ШКА ж. Остар. и диал. Въздишка. Пцета млъкнат, месец спре се на небото, / и заплакват звездички, ангелски очички, / и воздишките човешки се залутат из селото. Елин Пелин, Съч. V, 110. Кога чиляка нужда постигне, кога видите мъка, вие щете сичките сокровища на света да дадете за една християнска воздишка. Н. Бончев, Р (превод), 111.
ВО`ЗДУХ, мн. няма, м. Остар. и диал. Въздух. Училището е направено на добро място, има си градинка и воздухът е чист. С, 1872, бр. 34, 270. Там още нямало тия широки и просторни улици, .. нямало ни сточни вади, къде да ся втечат нечистотии, кои развалят воздух с вредни изпарения. С. Радулов, ГМП (превод), 63-64.
ВОЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Въздушен. Хлорът е тяло воздушно с цвят жлътозелен и дъх лют и задушителен. Ч, 1871, бр. 8, 246.
◇ Градя воздушни кули. Остар. Книж. Градя въздушни кули. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да са нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път. Знан., 1875, бр. 14, 220.
ВОЗДЪ`ХВАМ, -аш, несв.; воздъ`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Въздъхвам; воздихвам. И тя търпи, горката, — гние, ала търпи. Да речеш за нящо да земе да натякне или да воздъхне — това го нема у нея. Т. Влайков, Съч. II, 187. — Стано, Стано, нещастна е твоята бедна главица! — казах аз и воздъхнах. Л. Каравелов, Съч. V, 205. —Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 14. Тя воздъхна тежко и хвана ма за ръката, като ми каза: — Не плачи, любезний ми Живко. П. Бобеков, БВК (побълг.), 13.
ВОЗДЪ`ХНА. Вж. воздъхвам.
ВОЗЕ`ЛНИЦА ж. Диал. Возилница. — Прощавай, бай Марко, пиян съм, като возелница… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81. „Либе ле, Стано, либе ле, / я овляз в ладни зивници, / в зивници под возелници, наточи вино червено.“Нар. пес., СбНУ, XLVI, 216.
ВО`ЗЕНЕ ср. Отгл. същ. от возя и от возя се. По плавното возене и по тропота на конските копита Васил разбра, че е в шейна и че пътува занякъде. Ив. Планински, БС, 15.
ВОЗИ`ЛКА ж. Диал. 1. Само ед. Возене, возитба (Н. Геров, РБЯ). 2. Возило. — С файтон съм дошел да те взема, .. „Истина е значи, че попът ще го забере към Заара. Виж каква возилка докарал…“ Г. Манов, КД, 129.
ВОЗИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Возилница. — Не току-тъй болярин Добрил вчера ни прати два возилника червено ланско, „за царя, за утре“. Ст. Загорчинов, ДП, 366.
ВОЗИ`ЛНИЦА ж. Диал. Огромна бъчва за вино или голяма длъгнеста бъчва, която може да се превозва с кола; возилник, возелница. Майсторът имаше голямо лозе. Пълнеше по три возилници. Т. Харманджиев, КЕД, 231. Жена му между другите приготовления преди гроздобера наклала насред двора огън под голям котел с вода, за да запарва возилницата. Т. Харманджиев, КВ, 143. Дойдоха две кола с по една возилница вода, и като ги пуснаха върху огъня, димът престана, като остави само пара на мястото си, която се дигаше .. от пепела на пожарището… Ц. Гинчев, ГК, 297.
ВОЗИ`ЛО, мн. -а`, ср. Превозно средство, обикн. волска кола, каруца, автомобил и под. Покрити с чергила коли се плъзгаха в мъглата като бъчви, натоварени върху невидими возила. А. Каралийчев, СР, 34. Денят си отиде бързо, но не падна изведнъж мрак, а виделината постепенно се стопяваше и Димо се силеше да гледа местата, през които минава голямото черно возило начело с окадения и димен локомотив. Г. Манов, КД, 138. И всичките им моторни возила, и цялата им военна техника падна в ръцете на северокорейските патриоти. Г. Караславов, Избр. съч. III, 26. Важен практически въпрос при използуването на летящите возила над сушата е как да се премахне облакът от прах, който вдига въздушната струя. НТМ, 1961, кн. 3, 4. Шопът изшътка на кончето си, дръпна дизгините и закова возилото си на място. ВН, 1960, бр. 2639, 4.
ВОЗИ`ТБА, мн. няма, ж. 1. Возене, превозване на снопи, сено и др. Натъкмиха колите, приготвиха ги за возитба и тръгнаха из далечния кър за снопи. К. Петканов, БД, 88. Нейде нататък сред оголената равнина се мержелееше волска кола, натоварена със снопи. Някой беше свършил жътвата и започваше возитба… Ст. Марков, ДБ, 255. В голяма част от околията возитбата на снопите започва едва сега. ОФ, 1950, бр. 1820, 2.
2. В съчет. със съм или с предлог по. Времето, когато се превозват снопи, сено и др. Сред класовете на снопите свирят щурци, докарани от нивята по возитба. А. Каралийчев, ПС III, 102.
ВОЗИ`Я, мн. няма, ж. 1. Диал. Возене, превозване. Периферията не само помагаше при работата ( .. ) с возия на тухли, пръти (главно приятелите и роднините), но даряваха и майсторите и им даваха по един обяд. Ив. Хаджийски, БДНН II, 72-73.
2. Разг. Начин, качество на возене — (характеристика на лек автомобил по отношение на качеството на возене).
ВОЗЛА`ЗЯМ, -яш и -иш, несв.; возля`за, возле`зеш, мин. св. возля`зох, прич. мин. св. деят. возля`зъл, -зла, -зло, мн. возле`зли, св., непрех. Остар. и диал. Изкачвам; възлазям. Под нисък и влажен свод находил ся возход по стълба, .. Въже, продянато в железни брънки, помагало да возлазиш по нея. С. Радулов, ГМП (превод), 66. Кога хортуват [болните], .., кога возлазят някоя могила или стълба, обладават ся тутакси от трудно дихание. С. Доброплодни, З (превод), 9.
ВОЗЛИ`ЗАМ, -аш, несв.; возля`за, возле`зеш, мин. св. возля`зох, прич. мин. св. деят. возля`зъл, -зла, -зло, мн. возле`зли, св., непрех. и (рядко) прех. Остар. и диал. Възлизам. Нана Личковица още отвънка из прозореца видя, че доктора прегледва детето, и дорде возлизаше въз слъбата, слушаше се, че за нещо зе` да бъбре. Т. Влайков, БСК I, 503. Пътеката е утъпкана и няма да повредиш ничто, ако преминеш през лозята; .. Старецът ся увери на думите и .. возлезе на пътеката. С. Радулов, НД, 74.
ВОЗЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възлияние. Подирват трупа на хероя и с песни и возлияния — .. — тържествено погребват останките му на онзи скалист връх на брега на морето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 149. Ужасното мучене на жертвите, които падаха под свещения нож, са чуваше доро до ближните гори. Кръвта, която дигаше пара, течеше насякъде и едно отбор вино служаше за возлиянията. Н. Михайловски, ПТ (превод), 182.
ВОЗЛЮ`БВАМ, -аш, несв.; возлю`бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възлюбвам. Возлюбил ближнаго, прощавал на врага своего, помагал бедному и покой давал странному… Т. Влайков, Пр I, 174. Всички, кои чуха тая работа, возлюбиха Марка и станаха с него приятели. С. Радулов, НД, 121. возлюбвам се, возлюбя се страд. и взаим.
ВОЗЛЮ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Възлюбен, възлюблен. Но когато да коленичи на гроба на едного от мучениците на возлюблената си Полша, камъкът ся разтваряше и неговият мрак ся озаряваше от усмихванието на жена. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 41. — Где е моята возлюблена Геновева? П. Тодоров, МГ (превод), 68.
ВОЗЛЮ`БЯ. Вж. возлюбвам.
ВОЗЛЯ`ЗА. Вж. возлизам и возлазям.
ВОЗМЕ`ЗДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възмездие. Късайте сега един другиго: то е достойното за вас возмездие. Хр. Ботев, КК (превод), 27. Аз вече получих единственое возмездие, което желаях: ти си благополучна. С. Радулов, ГМП (превод), 1857, 77.
ВОЗМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Възможен. Жалният този случай сичките доведе в отчаяние освен Колумба, който .. опази сичкото присъствие на духа си и употреби сичките средства за возможното спасение на кораба. П. Кисимов, ОА I (превод), 54.
ВОЗМО`ЖНО нареч. Остар. Книж. Възможно. Славяните не можали да търпят чужда власт над себя си; никак не е била возможно да ги уговарят, за да служат или да са покоряват. З. Княжески, ВИ, 8. Разнообразието на естествените тела е твърде голямо и не би било* возможно на никой человек, .. , да запомни всичките едно по едно. В. Берон, ЕИ, 2. Последните дни на месяц декемврия помагаха на неприятеля да направи това нападение, доколкото возможно му беше. ЦВ, 1855, бр. 257, 13.
ВОЗМО`ЖНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Възможност. Атил бързаше да стигне на тия полета, за да има от ония страни возможност за здраво и безопасно дръпвание, ако би да го пристигнат и ударят римлянете. Г. Кръстевич, ИБ, 376. За да ся удовлетвори по возможност такъва потребност, предлага ся тук преведено на отечествений язик описание. С. Радулов (превод), IX-X.
ВОЗНАГРАДЯ`. Вж. вознаградявам.
ВОЗНАГРАДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вознаградя, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възнаградявам, възнаграждавам. Помежду мнозина неблагодарни ще ся найде и с благодарно сръце чловек, достойн за твоето благодеяние.. Благословията на един такъв чловек ще тя вознагради за неблагодарност на десят други. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Боже! ако вознаградяваш тъй, както ти наказваш, каква ли награда заслужава дядо Никола?! У, 1870, бр. 2, 25. вознаградявам се, вознаградя се страд.
ВОЗНАГРАЖДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение. Съдът определя вознаграждение за сторените чрез престъплението или простъпката вреди и загуби. ВП, 123.
ВОЗНЕНАВИ`ДЯ. Вж. возненавиждам.
ВОЗНЕНАВИ`ЖДАМ, -аш, несв.; возненави`дя, -иш, мин. св. возненавидя`х и воз-ненави`дох, прич. мин. св. деят. возненавидя`л, -а, -о, мн. возненавиде`ли, прич. мин. страд. возненавидя`н, -а, -о, мн. возненавиде`ни, св., прех. Остар. Книж. Възненавиждам. Сама Мария, новата българска царица, за която Палеолог се надаше, че ще да държи негова страна при българский двор, много е возненавидяла вероломния си уйка. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 29. Не е возможно родители да накажат или да возненавидят без причина чадата си. С. Радулов, НД, 113. По времени болгарете возненавидоха Петра и изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 53. возненавиждам се, возненавидя се страд. и взаим.
ВОЗНЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възнесение (във 2 знач.). Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на „пещ-пещ-пещице“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 55.
ВО`ЗРАСТ, -тта`, мн. -и, ж. и м. Остар. и диал. Възраст. Те преживяха тъй до петнадесетата си година и в тази возраст Невенка беше станала толкова хубава, щото секой, който я виждаше, ся чудеше. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 419. Така от ден на ден с неговата возраст расло и усилювало ся и онова гнусно чувство — склонността да краде. А. Хаджоглу, ББ, 69. Нека ни бъде позволено да поговорим повече за гимнастиката, която е занемарена и в европейските училища, но която е много потребна в детский возраст, когато тялото расте и формирува се. Н. Бончев, Съч. I, 95. Но защото потребно е школата да се усили и да получи силни ученици, трябва да изнамерите някое средство .. да се подканят момчетата да се учат поне .. до 20-годишен возраст. П. Р. Славейков, ГУ, 31. Като разгледва сичкия ход на човеческия живот, от детската му люлка и до юношеския возраст, доктор Ескирос обърща своето внимание и на университетското образование. Знан., 1875, бр. 13, 203. Добиха едно дете .. За два месеци порасте за десет години возраст. Нар. прик., СбНУ III, 203. Защото умрял много стар, древните писатели казват, че живял три человечески возрасти. БКн, 1859, април, кн. 2, ч. I, 224.
ВОЗСИЯ`ВАМ, -аш, несв.; возсия`я, -я`еш, мин. св. возсия`х, св., непрех. Остар. Книж. Възсиявам. Комаха`й две хиляди години става откак е возсияла Христовата благодат, елинството от Болгария йоще не може да са изтреби. Р. Попович, X, 49.
ВОЗСИЯ`Я. Вж. возсиявам.
ВО`ЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. — Да не мислите, че съм длъжна цял живот да ви возя на кабриолета си? Й. Йовков, ЧКГ, 22. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано, дето някой път ни вози снопе и сено, вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с едри биволи. Т. Влайков, ПР I, 115-116. По пътя си дружината настигаше мнозина закъснели селяни, които возеха дърва, зелена трева за добитъка или се връщаха от работа. К. Ламбрев, СП, 128. Искахме да използуваме още веднъж колата, за да отидем до село Брезе, но шофьорът категорично отказа да ни вози по-нататък: шосето е море от кал. Н. Стефанова, РП, 97. Ние повикахме един стар лодкар. Той .. заяви, че е готов да ни вози по езерото. Ив. Вазов, Съч. XVI, 179. Файтонджията свиркаше с уста и подвикваше гальовно на конете: — Дий, чортушки, дий, гълъбчета… Знаят душичките, че возят негово благородие и бързат… Д. Добревски, БКН, 41. // Движа, придвижвам количка, шейна, кола и под., като ги тегля или бутам. Тръгнах по шосето, намерих в дефилето едни мъже, те возеха колички, пълни с камъни и пръст. Сл. Македонски, ЕЗС, 45. Пленните царе били длъжни да возят торжествената му колесница. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 21.
2. За превозно средство — натоварен съм с хора или неща, които придвижвам от едно място на друго. А смисълът? Смисълът е в смешното поклащане на фургона — тази подвижна къща, която вози сеячи. С. Северняк, ИРЕ, 152. возя се страд. — В средата им [на колите] върви кола, покрита с пъстра черга и ся вози от пъстри черни млади даначета. Ил. Блъсков, ИС, 64-65.
ВО`ЗЯ СЕ несв., прех. Движа се, придвижвам се с помощта на автомобил, влак, кола, каруца, шейна, лодка и др. Само който се е возил в селска каруца с железни шини по изровен чакълест път, може да разбере нашата мъка. К. Калчев, ПИЖ, 84. За пръв път се возеше на автомобил и когато излязоха на шосето, струваше й се, че напуска мочурището, и тръгва по нов, равен път, без падини и препятствия. Ст. Даскалов, СЛ, 129. Стрелях на стрелбището, люлях се на люлка и се возих на лодка в езерото. П. Незнакомов, СНП, 164. Два коня теглеха диканята, на която се возеха две деца. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 43.
◇ Возя се на нечия кола. Действам, постъпвам според желанието, съветите или волята на някого. — Не се вози на женска кола. Мене слушай. Жени — много! П. Велков, СДН, 196. Който се вози на чужда кола, далеч няма да отиде.
ВО`ИН м. Книж. Ритор. Лице от състава на някаква войска, което е въоръжено и подготвено да води бой, което воюва; войн, войник. А там, по стръмния път, що води към балканите, — като змия се гърчеше безкраен низ от воини, покрити с мед и желязо. Н. Райнов, ВДБ, 29. До същото това място .. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени воини. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Кон изправя се, изцвили, и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Хр. Смирненски, Съч. I, 75.
◇ Паметник (гроб) на незнайния воин. Място, което е определено за почитане паметта на загиналите по време на военни действия граждани на държавата, за които не се знае къде са погребани и къде е лобното им място. Народът се върна от бойното поле с празна душа. В гроба на незнайния воин лежи и идеалът на живите. К. Петканов, В, 23-24.
ВО`ИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Ритор. Войнски. От два дни в ниската и мрачна тронна зала във воденския царски дворец се съвещаваха и решаваха великите боляри с кавхана и царя, също и първите воински началници на царството. Д. Талев, С II, 147. След като бяха изпълнили назначението си воинско и бяха задържали турците, .., ромейските воини се прибираха сега към Силиврия и другите вътрешни крепости. П. Константинов, ПИГ, 47. Останалите на свръхсрочна военна служба имат богат воински опит.
ВО`ИНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Войнствен. В Долнокрайската махала се стичаха по-воинствените мъже в селото, подбираха си колове и със светнали очи чакаха края на сговора. А. Страшимиров, ЕД, 96-91. Войводата, с ръка опряна на пушката, стои прав, неподвижен, .. В това войнствено положение и с голямата брада той прилича на бурски генерал… Ив. Вазов, Съч. XV, 156. На лихи прадеди войнствения бяс / го с други пориви смениха времената. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 86.
ВО`ИНСТВЕНО. Нареч. от войнствен; войнствено. Всички бяха войнствено настроени при това известие. Ст. Младенов, БТР I, 333.
ВО`ИНСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Войнственост. Тяхната малко комична воинственост, тежките ръждави кримки и кръстосаните патрондаши ни караха да се усмихваме. Й. Йовков, Разк. II, 111. Това се улесняваше и от психозата на шовинистична войнственост, която бе обзела за съжаление и част от населението. К. Константинов, ППГ, 238.
ВО`ИНСТВО, мн. -а, ср. Войнство. Туй царство [на българите] е дигало безчетно воинство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити .. царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И тая вечер децата на учителя Младенов се бяха първи озовали на полесражението на „Змейова могила“, гдето от месец вече се водеха ожесточени бойове между младото войнство на двете селски махали. Ц. Церковски, Разк. III, 13. Войнство българско в доспехи нови свети! / Ридаят всички и целуват им нозете. К. Христов, ЧБ, 112. Де оставят славните негови [на затрития народ] победи, с които ся е показал храбър във воинството и с които е устрашавал неговите съседи? Д. Попов, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 77. Те вече били унищожили няколко римски воинства. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 327.
ВОИ`СТИНА нареч. Остар. Книж. Наистина. Тогава монархът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, господи, ти си велик!“ Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. — Воистина, твърдиня непристъпна може да стане манастирът, ако врази ни нападнат — с треперлив глас добави игуменът. Ст. Загорчинов, ДП, 368. Началата и предписванията на международното право са воистина добри и изрядни. Ч, 1870, бр. 2, 50.
◇ Воистина възкресе! Рел. Употребява се в деня на Възкресение Христово (Великден) и през следващата го седмица като (в) отговор на поздрава „Христос възкресе!“
ВОИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Воин. Той беше строг, безмилостен рушител / на мъртвината в живите ни дни — / за бъдещето смел и горд воител, / да зида зид натрупал съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 166. Или зловещият воител Ханибал / не ни е шепа прах чрез вятра завещал? К. Христов, Избр. ст, 236. Сичките герои и славни воители, великите царе и законодатели, реформаторите и господарствените хора, като звезди от първа величина, са достъпни за погледите на народа. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 10.
— Рус. воитель.
ВОИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от воител.
ВОИ`ТИЯ, мн. няма, ж. Истор. Данък владичина. Дойде в Трявна терновският владика, който иска воития третий пут, и от поповете зе по 56 гроша помощ. СбНУ III, 382.
— От гр. βοήϑεια ’помощ, съдействие’. — Друга форма: войти`я.
ВОИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Дълга дървена или метална греда на рало или плуг, към която са прикрепени другите му части и която служи за теглене. Танчо в това време стягаше ралото, като пригласяше ново воище. Кр. Григоров, ТГ, 27. Видимо изморен, непознатият приседна на воището и все тъй оглеждайки се наоколо, заразпитва. Ст. Марков, ДБ, 486.
ВОЙ1, во`ят, во`я, мн. няма, м. Проточен, провлачен рев, който издават някои животни (вълк, куче, чакал и др.). Нощем, в бялата тишина, която бе легнала сякаш върху цялата земна твърд, се чуваше само гладният вой на вълците. Д. Талев, С II, 278. Кучетата виеха и вятърът разтягаше воя им, та го правеше по-страшен. А. Дончев, ВР, 173. После се повдигна страшна глъчка — див вой на чакали. Й. Йовков, СЛ, 132. Лисицата издава особено лаене. Нейното лаене е бързо…, като в повечето случаи завършва с хрипкав вой. П. Петков, СП, 25. // Силен проточен вик на човек, като израз на радост, възторг или болка, мъка, негодувание, протест и под. С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Гласовете им [на жените и оплаквачките] се сляха в пронизващ див и печален вой, който предизвика гримаса на досада у някои от официалните лица, непознаващи местните обичаи. Д. Димов, Т, 298. Успя да се провре между двете девойки, които току-що си бяха купили билет, и — ха — да се намести на самата каса. Вдигна се общ вой, една ръка се протегна и хвана дебеланкото за рамото. А. Мандаджиев, ОШ, 30. // Силен проточен звук от сирена, снаряд, силен вятър и др. Влакът фучеше из нощния мрак и сливаше шума си с бесния вой на веявицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 7. Тишината в широката студена стая сякаш ставаше по-дълбока от тоя жаловит вой на вятъра. Д. Талев, СК, 65. В тоя миг отново се дочу далечният приближаващ вой на снаряда. П. Вежинов, ВР, 59. Скоро над крайбрежния булевард се понесе продължителен вой на сирени. Ал. Бабек, МЕ, 271. Сирената [на парахода] издаваше тревожни сигнали, нейният пронизителен, зловещ вой раздираше въздуха и зовеше за помощ. Д. Спространов, С, 338.
ВОЙ2 частица. Диал. При обръщение, обикн. с удвоено лич. местоим. във вин. Ой. „Вой та тебя, Марко, вой та тебя, / Марко, сейменино, / вчера умря, Марко, вчера умря / мома Маруда!“ Нар. пес., СбВСт, 380.
ВОЙВ`ОДА, -та, зват. -о, мн. -и, м. и (нар.-поет.) ж. 1. Истор. Водач, предводител на хайдушка дружина или въстаническа чета през време на османското владичество у нас. Никой не знаеше нищо от миналото му, .. , освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Тримата оцелели войводи — .. вървяха заедно, следвани от четниците, които бяха останали живи. Д. Талев, И, 580. — Комуто пък не е по сгода това, що рекох, да си търси нова дружина и друг войвода. Ст. Загорчинов, ДП, 329. Пеят за Индже млада войвода; как води дружина от триста мина; как гората и планината плаче, за Индже, за да я отърве от хайдути. Й. Йовков, СЛ, 144. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода! Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Разболял ми ся йе млад Стоян, / млад Стоян, млада войвода. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 58.
2. Остар. Военачалник. Туй царство е дигало безчетно войнство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар. Н. Райнов, ВДБ, 18. Днес народът мене познава намясто цар, а войската тебе за главен войвода. Д. Войников, РК, 64. По Батая срещаме за българский цар Тревеля, чловек великодушен и достойн войвода на блъгарските войски. ВИ, 117. Откак ся е .. зора зазорило, / от тогаз е .., войска провървяло, / кон до коня, .., юнак до юнака; / .. / войвода им .. сам цар Иван Шишман. Нар. пес., СбБрМ, 78. // Разш. Предводител, водач. Исус Навин, поставен още от Мойсея за войвода на еврейский народ, обладал Ханан. ВИ, 10. Повел е войвода, / войводо, войводо, / се моми и момци, / .. / та ги завида / на голяма нива. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205.
3. Истор. Титла на висш сановник в някои средновековни славянски държави, управител на град или на по-голяма административно-териториална единица. Всички чиновници и местни управители ся избирали само от природни българи. Освен началниците на войската, наричали са ся войводи и управителите на градове и крепости. Д. Войников, КБИ, 22-23. Стоя [Методий] за кратко время войвода, в една славенска провинция. X. Йоанович, Ц, (превод), 3. // През XV и XVI в. — титла на управителите или принцовете на васалните на Османската империя княжества Влахия и Молдова. Власите имали някога държава — днес си имат войводи, ако да им ги помазва Диванът; .. Пък ние какво, а? Нищо си нямаме ние, ще рече — не сме и имали никога. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. До 1716 година във Влашко и в Молдова се назначаваха правителе местните първенци, които са известни на нас под името войводи и господаре. ПСп, 1876, кн. 11-12, 32. Размирила са йе Влашката земя, / Влашката земя и Богданската, / размирил ми я йе Михал войвода. Нар. пес., СбНУ II, 142.
4. Остар. и диал. През време на османското владичество — българско название на каймакамин, аянин или мюдюрин; управител. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. Дойде заптие в общината и повика всички общинари при войводата — каймаканина, както го наричаха турците. Д. Талев, ЖС, 130. — Леле Яно, леле пиле, / ти ли любиш войводата, / войводата от конака. Нар. пес., СбНУ XLVI, 168. Понеже Т.-Пазарджишката кааза, по наредбата на старите войводи (управители) ся дели на три колове: .., затова описваме селата на секи кол. Ст. Захариев, ГИСО, 24.
— Друга (остар.) форма: воево`да.
ВОЙВО`ДИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Войводов. Като че ли не трябва Лаванската графиня да се смята за честита, когато войводината унука намира избора й достоен за завиждане. Ч, 1875, бр. 14, 13. „Море сватове, сватове, / скоро ме дома водете, / на войводини дворове — / защо се вали войвода, / че има чардак от сребро.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 182.
ВОЙВО`ДИЦА ж. Диал. 1. Жена на войвода; войводка. Пил Богдан вино червено / на Стамбол, на Ени кула, / на войводово коляно. / Войводица го питаше: / — Богдане, кара Богдане, / .. / откак си тръгнал по хайдутлук, / колко си бащи почернил, / колко си майки разплакал? — Войводице ле невясто, / ти си ма право попита и аз право ще ти кажа. Нар. пес., СбАИ, 265.
2. Жена войвода (в 1 знач.); войводка. (Ст. Младенов, БТР).
— Друга (остар.) форма: воево`дица.
ВОЙВО`ДКА ж. Диал. 1. Жена войвода (в 1 знач.); войводица. Бояно, млада войводко! / Била Бояна войводка, / била е девят години. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ I, 146.
2. Жена на войвода; войводица. Войвода им кай: / Че ой си ви вази, / се моми и момци / и кърпи-подевки, / коя жа остане, / остане, пристане, / войводка да стане? Войводо, войводо, / аз ща ти остана, / остана, пристана, / войводка жа стана. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205.
— Друга (остар.) форма: воево`дка.
ВОЙВО`ДНИЦА ж. Остар. и диал. Седалище на войвода (в 4 знач.); войводство. Чак след залез, .. портите на конака се отвориха, оттам на белия си кон излезе Хъзър бей, .. След това пак тъй бавно и тържествено се прибра във войводницата. Д. Рачев, СС, 199. Юмер бей, още като дойде в Търново, огледа войводницата — така тук наричаха конака — и разбра, че тия варосани одаи, .. непрекъснато ще му напомнят за това, че е временно в Тирнова. Д. Мантов, ХК, 49.
ВОЙВО`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на войвода, който принадлежи на войвода. Злоческо мина откъм войводова страна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 77. Войводова майка / хален пош развръзва, / жлътици провира. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33. Войводови порти / отворени беха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33.
2. Като същ. войводови мн. Домът и семейството на войвода. „Подръж ми, боже, душата / до войводови да ида, / че войвода ми са фалеше, / че има къщи сарайе.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. Одиле са моми / и лазарувале — / ред си ми йе дошло / и до войводови. Нар. пес., СбНУ XLVI,* 33.ВОЙВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на войвода или е свързан с войвода. Той седи подплеснат на една ръка о масата, облечен в своето хайдушко войводско облекло — колчаклии потури, чепкен, отдолу подплатен с алено сукно, с чохен джамадан и черно астраханено калпаче, нахлупено чак до самите вежди. П. П. Славейков, Избр. съч. VI (2), 162. Сурова сила и решителност светеше в погледа на войводата, пък иначе той беше слабичък, дори дребен, външността му не казваше нищо за неговата войводска слава, Д. Талев, ГЧ, 271. Тогава България беше свободна, а изгорелият войводски дом на Трапезица — пълен с честита челяд… А. Каралийчев, В, 157. Научила се Марийка / често за вода да оди / на войводското кладенче, на хайдушкото вардище. Нар. пес., СбВСт, 141.
— Друга (остар.) форма: воево`дски.
ВОЙВО`ДСКИ нареч. По същия начин като войвода, по начин, присъщ на войвода. — Отваряйте вратите! — заповядал той войводски и стражата опънала двата каната да назад. З. Стоянов, ХБ, 306. Началникът на стражата, Ворчо войвода, си сучеше мустака по войводски около портата. З. Стоянов, ЗБВ II, 9.
ВОЙВО`ДСТВАМ и ВОЙВО`ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Действам като войвода, имам власт на войвода. Едва двадесетгодишен [Слав Грашев] войводстваше на чета, после участвува във въстанието като местен ръководител. Д. Фучеджиев, Р, 229. Боляринът беше свой човек, още дядото на дядо му войводствуваше по тия земи, не притискаше осенчани чак толкова, че да го намразят. А. Гуляшки, ЗВ, 9-10.
ВОЙВО`ДСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от войводствам; войводстуване.
ВОЙВО`ДСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Власт, положение, дейност на войвода. През същата нощ други петдесет души четници под войводството на Велко Скорнев влязоха долу в селото и се настаниха по разни къщи в чаршийската махала, за да бъдат по-близо до помещението на заптиетата. Д. Талев, И, 504-505. Той не бива да бърза с калугерството, защото „войводството са лесно сменя, но калугерството — мъчно“. Н. Хайтов, ШГ, 150. Мирчо Бояни думаше: / „Бояно, млада войводо! / Халал да ти е войводство.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 122.
2. Истор. Административно-териториална единица, управлявана от войвода (в 3 знач.). Сяко господарство или княжество, ако него е управлявал някой от царска кръв, са е подразделяло на уреди (войводства). НБ, 1876, бр. 12, 47. На българския цар остана само югоизточната страна на Панония, защото тя принадлежеше на войводствата му във Влашко, Трансилвания и Молдова. Д. Войников, КБИ, 108. // Разш. Област, окръг.
3. Остар. и диал. Седалище на войвода (в 4 знач.); войводница.
— Друга (остар.) форма: воево`дство.
ВОЙВО`ДСТВУВАМ. Вж. войводствам.
ВОЙВО`ДСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от войводствувам; войводстване.
ВОЙВОДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Действам като войвода; имам власт, положение, служба на войвода; войводствам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОЙВОДУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от войводувам; войводстване.
ВОЙН, во`йнът, во`йна, мн. во`йни, м. Книж. Ритор. Воин. Войната следва йоще, / опасна, тежка, зла. / Враг врага маломощи; /тук войни, тамо вожди / легнали по поля. Ив. Вазов, Съч. I, 105. Свалете си оръжието, храбри войни: / войната свърши — днес е ден велик! М. Петканова, С, 123. „Нашето щастие са изгуби; водачът е убит; войните гладуват, ний не знайме що да правим.“ Н. Михайловски и дл., ОИ (превод), 217. • Обр. Слава, слава пеем днес, / вечна слава вам [на Кирил и Методий] и чест, / ние вием днес венци / вам, о войни и светци! А. Разцветников, ЩТ, 37.
ВОЙНА` ж. 1. Въоръжена борба между две или няколко държави, народи, племена или между обществени групи вътре в държавата. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, гдето тя мине. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. Всеки ден почти се чуваха глухи, като че подземни топовни гърмежи. Войната продължаваше и никога тия гърмежи не са звучали тъй зловещо и тъй болезнено жестоко. Й. Йовков, Разк. I, 47. Случи се така, че тоя ден се завърнаха от Цариград и последните съгледвачи, .. Донесоха те вест, че в империята бе започнала междуособна война. Д. Талев, С II, 162. Моли се, буле, на бога, / дано се война обяви, / батьо на война да иде. Нар. пес., СбВСт, 417. Отивам на война.
2. Прен. Разг. Остър конфликт, безкомпромисна борба между отделни лица или групи. Между тях [Гроздан и Вълчан] отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове, .. Да разкаже дългата история на тая отколешна война — Гроздан нито можеше, нито имаше време. Й. Йовков, Ж, 1945, 14-15. Какво имат те [чиновниците] — натъпкани сардели в тесни чужди стаи, в непрекъснатата война с хазяи и съквартиранти, без слънце, въздух и вода? Г. Стаматов, Разк. II, 156. И през силната работа* Гърмодолеца и Брязка често бяха във война. Той посягаше и на бой, а тя ставаше още по-упорита. Ил. Волен, МСД, 93-94.
3. Прен. Активна и безкомпромисна борба за премахване или унищожаване на нещо. За да можем .. да се спасим от тоя враг на човечеството [туберкулозата], трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството. Елин Пелин, Съч. IV, 254. Той не забравяше, че дружеството беше обявило война на пиянството. Й. Йовков, Ж 1945, 83. От тоя ден Гороломов обяви война на редакцията и я поведе с успех. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Той беше войнствен и смел / и без да мисли надълбоко, / на всяка низка земна цел / отвори сам война жестока. Д. Дебелянов, ЗлП, 25.
4. Диал. Войска. — А война колко има? — .. — Във военно време може да има един милион храбри солдати! Ив. Вазов, Съч. VIII, 66. Имаше публикуван и изпита на някого си поп Иван, така също комита, комуто било възложено да командува народната война. З. Стоянов, ЗБВ II, 49. — Ами че за какво ли ще да е пък тая господжа? Нема има во войната и жени? Т. Влайков, Съч. II, 150. Село, село, пусто село, /откак си се заселило, / война не бе минувала, / минувала, кондисвала, / вчера война пристигнала, / пристигнала, кондисвала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 462-463.
◇ Балканска война. Истор. Войната, в която участват България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция (1912-1913 г.).
Втора световна война. Истор. Войната (1939-1945), която водят всички държави срещу хитлерофашисткия съюз на Германия, Италия и Япония.
Гражданска война. Полит. Въоръжено стълкновение между гражданите вътре в една държава, което има политически или социални причини. Военният смут във Варна, вироглавството на Маринова в Ловеч нямаше ли да повлекат и други протести във войската, .. При тая перспектива на гражданска война сърцето на Груева замираше. С. Радев, ССБ II, 32.
Кримска война. Истор. Война между Русия и коалиция от Турция, Англия, Франция и Сардиния в периода от 1853 до 1856 година за надмощие в Близкия Изток, която е повод за българите да се надяват на освобождение от османско владичество.
Кръстоносна война. Истор. Остар. Кръстоносен поход. Във времето на кръстоносните войни европейците заеха от Изток много нови познания. Пч, 1871, кн. 4, 54.
Маневрена война. Воен. Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. Маневрената война е типична за съвременните условия и се характеризира с бързо изменение на обстановката и непрекъснато развитие на бойните действия.
Междусъюзническа война. Истор. Войната през 1913 г. на България с бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния.
Първа световна воина. Истор. Войната (1914-1918), която водят двете групировки на германо-австрийския блок и на Антантата и въвличат и останалите държави.
Студена война. Полит. Стратегия на напрежение между военно-политическите блокове на Запада и Изтока в периода 1946-1990г. В Брюксел се намира командуването на военнополитическия съюз НАТО. В Москва пък Варшавският договор .. С края на студената война започнаха да се рушат стереотипи в мисленето и поведението на отделните страни в двата края на континента. Ф, 1990, бр. 1, 5. Световният съвет на мира възглави борбата за забрана на атомното оръжие, .., за край на студената война, .., за мирно съвместно съществуване между държавите. Истор. IX и X кл, 231.
> Война на нерви. Разг. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника.
ВОЙНИГА`Н м. Истор. Войник (в 3 знач.); войнук, войнуган. Под свода на портата яздешком влязоха двамина конника, облечени в предълги кожуси и с високи рунтави калпаци. Не можеше да се разбере калугери ли са или някакви войнигани. Д. Рачев, СС, 277.
ВОЙНИГА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от войниган; войнишки, войнугански. Войнигански селища.
ВОЙНИ`К, зват. -ко и -че, мн. -ци, м. 1. Лице от състава на една войска с най-нисък чин. Най-сетне офицерът бе излязъл от скривалището си и пребягваше от войник на войник — викаше, подканяше, ругаеше и риташе войниците с прашния си ботуш. Д. Талев, И, 451. Покойниците, — това са офицери и войници от полка. Й. Йовков, Разк. I, 29. Селянинът прескочи оградата и се хвърли върху Владкова, прегърна коленете му и целуна желязото на пушката. — Войниче, ще умра от радост! К. Петканов, ОБ, 107. Прост войник. // Лице, което отбива военната си повинност, изпълнява задължителна военна служба. Наскоро след сватбата Павел отиде войник. Елин Пелин, Съч. III, 18. Дадох клетва .. обаче скоро я наруших. То стана след освиркването на Фердинанд, .. и аз отново трябваше да бягам в странство, за да не ме вземат войник. М. Кремен, РЯ, 64. — Къде е мъжът ти, булка? — запита Морозов. — Войник го взеха, Сребрьо, запас… К. Ламбрев, СП, 59.
2. Разш. Военно лице изобщо; воин. Покорителят на Европа [Наполеон], .., великият стратег и войник, малкият корсиканец с големите намерения сякаш се прислушва в гърма на последната битка. Ив. Мирски, ПдЗ, 14. Страхът пред скандала възтържествува над ония здрави човешки чувства, които одеве поставиха тъй високо пред очите му майора, като човек и като войник! Ив. Вазов, Съч. X, 32. От чисто духовна на тема той изведнъж преминава в политиката, прави възторжен и лцрич§н апотеоз на българския войник. Й. Йовков, Разк. I, 33. Войник не е волник. Погов. Войник трапеза не знае. Погов. • Обр. Този човек също като нас е бил през целия си живот войник за народното добруване. Той построи новото училище, основа нашата кооперация. А. Каралийчев, НЗ, 122-123. На всички им е мило при раздялата. Но те са войници на труда, те не трябва да сантименталничат. Г. Караславов, ПМ, 109.
3. Истор. През време на османското владичество у нас — привилегирован човек от местното население с определени задължения към турската власт; войниган, войнуган, войнук. Тия села са били задължени да дават войници на султана. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. В раята имало някои прослойки, които изпълнявали специални задачи. Такива били войниците, които ходели да служат в обоза на войската по време на поход. Ист. X и XI кл, 100. Войници се пишат / из войнишко село / и ний ще се пишем / на букова шума. / Горо льо зелена, / ти Стара планино. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
ВОЙНИКЛЪ`К, мн. няма, м. Разг. Военна служба. Той беше служил във военна амбулатория. Там си беше изкарал войниклъка, като помагал на фелдшерите. Г. Белев, ПЕМ, 37. Симо, синът на бай Илия, се върна от войниклъка в края на есента. Кр. Григоров, Н, 5.
ВОЙНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от войник; войнишки. Войникова жалба за дом оставен. Ст. Младенов, БТР I, 334.
ВОЙНИКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Служа военната си служба, войник съм. Заразпитва ме отгде съм, що съм и като чу, че съм „казанлъклия“, припомни си за града, в който е войникувал. Ст. Станчев, НР, 160.
ВОЙНИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от войник. Една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. — Ще струпаме манлихерките на един куп и войничетата ще си отидат да си гледат работата на село. Д. Кисьов, Щ, 32. Върнаха паметника на войничето, дето атакува с гол щик враговете на отечеството. Ст. Цанев, МБ, 326. И не зная парещата болка в мен от какво е по-силна: от потъмнелите очи на мъртвите войничета или за момъка с туристическите обувки, който е на път за отвъд. П. Дертлиев, ДП, 93. Жали, моме, да жалиме, / хей, моме, — / ти за мене, аз за тебе, / хей моме! / Че аз отивам младо войниче / в Орхане. Нар. пес., СбНУ XLVI, 207.
ВОЙНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Войнишки. Дето войническата слава е най-голяма, там хората са диваци. Лет., 1874, 111. Техните царе славили ся по юначество и по войнический дух. Й. Груев, КВИ (превод), 70. Когато Злоческо свършеше войническата си длъжност, .., той ся затваряше в стаята на войводата и ся стараеше да изучи своето художество. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 76.
ВОЙНИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Рядко. Военна служба; войниклък. Отдавна се познаваме с бай Симеона, още от войничеството — в една рота бяхме. Хр. Максимов, СбЗР, 40.
2. Остар. Военно изкуство. И никой не може да са надпреваря с тях ни по скотовъдство, ни по войничеството, ни по занаятите. У, 1871, бр. 12, 189.
ВОЙНИ`ЧКА ж. Умал. от война. — Ти помисли, падре, за тия скучаещи немски барони и графове, които правят войнички от скука и енергията, скрита в тяхната дива ревност към честта им на рицари. Д. Добревски, БИ, 161-162.
ВОЙНИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от войник; воински. Поп Върбан има сурово и енергично лице на фелдфебел и сега дори, под златните черковни одежди виждат се тежките му войнишки чизми. Й. Йовков, Разк. I, 30. Всяка сутрин на затворниците се раздаваше по половин войнишки хляб. Д. Талев, ПК, 707. — Ако успеем да проагитираме добре войнишките маси, те после сами ще направят каквото трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. — Личеше, че е простичек селянин, смазан и убит духом от непривичната войнишка дисциплина. Т. Влайков, Съч. III, 22. Войнишка служба. Войнишка чест. Войнишки живот. Войнишка униформа. Войнишка раница. Войнишки ред. Войнишки строй.
— Друга (остар. и диал.) форма: войни`чки.
ВОЙНИ`ШКИ нареч. Само в съчет. По войнишки. По същия начин като войник. Пред мене стоеше напет военен и козируваше по войнишки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 33. — Тъй вярно, господин фелдфебел! .. Никола отговори правилно и точно по войнишки. Й. Йовков, Разк. I, 28, Стражарите .. изпълниха заповедта сляпо, по войнишки. Ст. Ботьов, К (превод), 56.
— Друга (остар. и диал.) форма: войни`чки.
ВО`ЙНО, само нечленувано, мн. (рядко) -вци, м. Нар.-поет. Гальовно име, с което девойка нарича своя любим, а млада съпруга — своя млад съпруг. Овчар стои между две девоки, / една либи, а другата мами. / Първата му дума и нарежда: / — Либи, войно, и от брат не бой се, / я ще брата лесно преговорим! Нар. пес., СбНУ XLI, 394. „От чужбина войно връща се честито!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78. „Стани, стани, войно юнак! Кон ти цвили — вода жаден.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 429.
ВО`ЙНО нареч. Остар. Военно, по военному. Маркиан отговори, че не ще да му плаща дан, както му ся обещал Теодосий; но че ако седи мирен, ще му проважда дарове; ако ли го плаши с война, то и сам ще войно да го посрещне с оръжия и с войни, не по-малко силни от неговите. Г. Кръстевич, ИБ, 352.
ВОЙНОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Лице, което желае война. Тангра беше войнолюбец, обичаше битките, насърчаваше лозарството, покровителствуваше шумните празници и веселата любов. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Той ненавиждаше военщината и грабителските походи на японските войнолюбци. Св. Минков, ПК, 4.
ВОЙНОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който желае война, който се стреми към война. Шефовете на Пентагона и войнолюбивите среди в САЩ полагат всички усилия, за да подновят шпионските полети на самолети. ВН, 1960, бр. 2742, 3.
2. Който е израз на желание за война, на стремеж към война. Войнолюбива политика. Войнолюбив дух. Войнолюбиви планове.
ВОЙНОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Желание за война, стремеж към война.
ВОЙНОПОДПАЛВА`Ч м. Книж. Лице, което подготвя или започва, подпалва война.
ВОЙНОПОДПАЛВА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с подготовка или започване, подпалване на война. Войноподпалвачески планове.
ВО`ЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Ритор. Който се отнася до воин; воински, войнишки. Необичайна и чудновата беше и стаята: .. Под мъждукащия светилник всичко не можеше да се види, а имаше и рафтове, и тъмни пезули, препълнени с всякакви дрехи, оръжия, войнски доспехи и съдини. Ст. Загорчинов, ДП, 267. — Най-святата длъжност .. на всеки честен патриот е да спаси отряда си от смърт и позор и да не позволи на страхливите да напуснат поста си и да опозорят войнското звание! А. Каралийчев, ТР, 159. С много патриотична гордост и приповдигнат героичен тон Паисий говори за войнските добродетели на българските царе и за техните победи над врага. Лит. X кл, 90. Войнски дълг.
2. Остар. Който се отнася до война; боен, военен. Гръцките жени живели скромно, уединено и прилежно прели и тъкали, а мъжете им ся занимавали във войнски игри. Г. Йошев, КВИ (превод), 56. Алфонс Хенрикез, .., като победил при Урик пят мавриски царя, в 1139 лето, на войнското поле го направили крал. Ив. Богоров, ВГД (превод), 206.
ВО`ЙНСТВАЩ и ВО`ЙНСТВУВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се стреми към война, който подготвя или предизвиква война; войнствен. Войнстващи милитаристични кръгове.
2. Прен. Който се бори активно, упорито и непримиримо в името на някаква идея, за постигане на някаква цел. Войнствуваща посредственост. Войнстващ публицист.
ВО`ЙНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява склонност, стремеж към война, сражение или бой, борба; войнствен. Слабият Смилец,.., сега се заместяше от войнствения татарски хан, кален в многогодишните бащински си войни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 66. Щърковете наглед са кротки и мирни птици, но заплаши ли ги някой — няма по-дружно и по-войнствено хвъркато племе от тях. О. Василев, ДГ, 69. Народе, с подвизи безбройни, / кълнем се с трепет във гърди: / ще бъдем ний чада достойни / на наште войнствени деди! А. Разцветников, С, 8.
2. Който е присъщ на воин или на човек, проявяващ склонност, стремеж към война, сражение или бой, борба; войнствен. Аз и сега виждам върху нервния, неспокоен кон внушителната и войнствена фигура, строгото лице, пламнало от непристорен гняв и широкия жест на ръката, която сочеше на юг. Й. Йовков, Разк. II, 98. На другата сутрин Любомир Василев се събуди във войнствено настроение. Денят беше определен за завоюване на Леа Коен. П. Спасов, ХлХ, 370. Не плашете се от тоя / войнствен вид и шлем фригийски. Ив. Вазов, Съч. IV, 126.
3. Който е свързан с желание, стремеж или призив към война или борба; войнствен. Той беше започнал службата си тъкмо в онова бурно и войнствено време, когато карабините често пукаха по пътеките, които водеха към границата. Й. Йовков, ПК, 179. — Цариград е наш — започна той [Люцкан]. — Кръстът ще победи полумесеца. Ще победи… Войнствената му реч съвсем не отговаряше на безпомощната му фигура. Й. Йовков, ПК, 71.
4. Остар. Който се отнася до война; военен, войнствен. Те [диваците] представиха около 10 подобни сцени — сватбени, траурни, войнствени, религиозни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 47-48. Ежедневните ожесточени войни, .., дивите пирувания после окончанието на боевете и д. т., са занимале постоянно въображението на северните жители и създавале са войнствен рай и кръвожедни богове. Зн, 1875, бр. 8, 118.
ВО`ЙНСТВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Войнствен. Българите били народ храбър и многоброен, .. Дето ще рече като войнственен народ. ИБН, 99. Син му Циаксар, цар още по-войнственен, нападнал на сама Ниневия и щял да събори този град, за да отмъсти за бащината си смърт. Н. Михайловски, РВИ (превод), 19.
ВО`ЙНСТВЕНО. Нареч. от войнствен; войнствено. Трети [работник] уверяваше войнствено, не щял да дойде на площада, но искал да вземе от къщи бастуна си. Д. Димов, Т, 281. Ето я и Мургата — вързана най-накрая; ..; рогата й — къси, яки и заострени — войнствено са издадени напред. Ил. Волен, МДС, 191. И тая година се обяви обща мобилизация за щурм на жътвата, както войнствено се изразяваше Марко Велков. И. Петров, НЛ, 248.
ВО`ЙНСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на войнствен; воинственост. Тази експлоататорска класа [спекулантите] се засили с нови елементи, .. забогатели през войната, — един нов елемент на войнственост, чиято професия стана продължението на войната с всичките нейни облаги за тия хиени. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 3.
ВО`ЙНСТВО, мн. -а, ср. 1. Събир. Множество от воини, всички военнослужещи като едно цяло; войнство. Ето и Враца — Диарбекира на българските офицери, град, в който нашето войнство, не знам защо, не намира твърде радушно гостоприемство. Ал. Константинов, Съч. I, 220. Освен търговеца на брашна, на вечерята беше поканен и адвокатът Кантарджиев, който днес бе поздравил царя от името на запасното войнство. Ем. Станев, ИК I и II, 265.
2. Остар. Книж. Войска, армия; войнство. Той иска нему да дадат да управлява войнството, на което Варнава скланя, и ето той повежда войската и разбива неприятеля. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. Към селата Боровица и Извоз скалите се превърнаха в цяло войнство: връхлитаха ни причудливи рицари, тромави коне, .. Въображението заработи трескаво. Ст. Станчев, НР, 7. Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.
◇ Небесното войнство. Книж. Ангелите. Тъкмо през това лято небето щяло да се разпука и от него на земята щяло да се изтърси небесното войнство и да порази неверните агаряни, върли грешници… Д. Рачев, СС, 284.
Христовото (христолюбивото) войнство. Книж. Вярващите християни или служителите на християнската църква. После обед сичкото казанлъшко христолюбиво войнство го занесло на гробищата и закопало го между неговите деди и прадеди с голямо тържество. Л. Каравелов, Съч. VII, 74. Екзарше! Помисли, че ще доде ден, когато цялата ти духовническа пасмина ще дава отговор за тези противонародни работи на христовото войнство. Обуздай владиците си и твоето духовенство. НБ, 1876, бр. 53, 207.
ВО`ЙНСТВАЩ и ВО`ЙНСТУВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се стреми към война, който подготвя или предизвиква война; войнствен. Войнстващи милитаристични кръгове.
2. Прен. Който се бори активно, упорито и непримиримо в името на някаква идея, за постигане на някаква цел. — Вие [Бешков] сте войнствуващ карикатурист и член на Националния съвет за защита на мира? Ал. Гетман и др., СБ, 160. И почти всякога той [Жинзифов] не е безстрастен коментатор на исторически събития и литературни произведения, а войнствуващ публицист, който в остра полемика отстоява своите тези. ВН, 1964, 3882, 4.
ВО`ЙНСТВУВАЩ. Вж. войнстващ.
ВОЙНУГА`Н м. Истор. Привилегирован човек от местното население с определени задължения към турската власт; войник, войнук, войниган. Козма се хвалел с панагюрци, че били „войнугане“ и не допускале в града си — .. — да стъпва турски крак. Те се събирали в Панагюрище със стотици и потегляли към Цариград да служат на султановите конюшни. Хр. Бръзицов, НЦ, 18.
ВОЙНУГА`НСКИ, -а, -о, мн. и. Истор. Прил. от войнуган; войнишки, войнигански. Войнугански семейства. Войнугански корпус.
ВОЙНУ`К, мн. -ци, м. Истор. Войник (в 3 знач.); войнуган, войниган. За половин година оставяха войнуците ниви и лозя, добитък и деца, отиваха на ангария. В. Мутафчиева, ЛСВ 1, 71.
ВОЙСКА` ж. 1. Организирана и обучена въоръжена сила на една държава, предназначена да пази сигурността й и да води военни действия; армия. — Та сега си имаме българска войска? — пита той и трепери от щастие. Ив. Вазов, Съч. X, 100. Самото въстание според плана на Раковски трябвало да се проведе по следния начин: революционната войска се организирала в Сърбия. Ив. Унджиев, ВЛ, 49. Ред години той е прекарал во войската на свръхсрочна служба като унтерофицер. Т. Влайков, Съч. III, 296. — Тъкмо руският народ ще тръгне да се бори за нас. Войската нали е от народа… Царят ще даде команда и народът ще тръгне. Д.* Талев, ПК, 208. Една голяма галска войска премина в Италия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 357. // Обикн. мн. Отделни подразделения от тази въоръжена сила, имащи определено предназначение. Въздушни войски. Инженерни войски. Ракетни войски. Сухопътни войски. Танкови войски.
2. Събир. Множество от войници, воини. Цялата равнина бе почерняла от войска. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. Много войска имаше по това време в Ловеч, по улиците навсякъде се виждаха солдати. З. Стоянов, ЗБВ III, 69. Те бяха посърнали, бледни и гледаха гъмжилото войска с плахите очи на дивеч, внезапно попаднал в примка. Й. Йовков, Разк. II, 109-110. През есента войната се отвори, / изпълни се града с войски и шум. Т. Харманджиев, П, 7. • Обр. Самуил изпращаше войската от свещеници, както се изпраща кораб, натоварен със съкровища. А. Дончев, СВС, 826-827. Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. Диал. Война. На царо му се отворила работа — некой други цар отворил войска (война) спротив него. Нар. прик., СбКШ, 31. „Брат ми има от сабя белег, / че е посечен от люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125. На войска сабя са не заема. Послов., П. Р. Славейков, БП 1,280.
◇ Нередовна войска. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души. Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327.
ВОЙСКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Войник, воин. Отдавна боледуваше султановата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката й е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. Й. Вълчев, СКН, 71. Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари, .., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат. З. Стоянов, ЗБВ III, 290-291.
ВОЙСКА`РИН, мн. войска`ри, м. Остар. и диал. Войскар. Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскарин да стане! У, 1870, бр. 3, 47. Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин, / млад, снажен българин, се там подига тежко. Ив. Вазов, Съч. V, 21.
ВОЙСКА`РКА ж. Остар. Жена войскар. „Тук има, царю, войскарка, / що пее ноще на Лазар“. Нар. пес., СбБрМ, 156.
ВОЙСКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от войскар; войнишки, военен. — Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи. Ив. Богоров, КП, 1875, 31. Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи. НБ, 1876, бр. 36, 142. На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на съмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън. Ил. Блъсков, ИС, 72-73. Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина. Ив. Момчилов, МПЗ, 26. На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата. Др. Цанков, ТМ (превод), 218. Войскарско обучаване. Войскарски живот.
ВОЙСКА`РСКИ. Остар. Нареч. от прил. войскарски; войнишки. Той непрестанно са оглед ваше в огледалото, ..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка. Ч, 1875, бр. 2, 87.
ВОЙСКА`РСТВО, мн. -а, ср. Рядко. Остар. Войска. Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко, .. В новото войскарство са написаха все млади момци. С. Бобчев, СОИ (превод), 14.
ВОЙСКА`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от войскар; войниче. Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / „Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря.“ Нар. пес., СбБрМ, 124.
ВОЙСКА`РЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Остар. Множество от войскари; войска. Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприциозността на характера му всички около него [Мурад] треперяха. С. Бобчев, СОИ (превод), 120.
ВОЙСКОВИ`, -а, -о, мн. -й, прил. Който се отнася до войска. Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части. К. Петканов, МЗК, 269. В селото пристигнаха първи войсковите началници. А. Каралийчев, ПГ, 165. Войскови подразделения. Войсково съединение. Войскова болница.
— От рус. войсковой.
ВОЙТИ`Я, мн. няма, ж. Истор. Воития. Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и ембатикията си и почти никога не стъпваше в селска църква. А. Христофоров, А, 64.
ВОКА`БУЛА ж. Остар. Книж. Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст.
— От лат. vocabulum ’название, име, дума’.
ВОКАБУЛА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Книж. Кратък речник към учебник, христоматия или друга книга.
— От лат. vocabularium ’речник’.
ВОКА`Л м. 1. Езикозн. Гласен звук; гласна. В българския език има шест вокала.
2. Разг. Певец, вокалист в попгрупа. Добрият вокал прави половината популярност на групата.
— От лат. vocalis ’гласен, гласов’ през фр. vocal.
ВОКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Муз. Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина. Т, 1955, кн. 11, 44. В оркестъра се забелязват увлечения в медната и ударна групи, което заглушаваше вокалната партия. Т, 1954, кн. 1, 60. Творчеството на Дворжака засяга всички области на вокалната и инструментална музика. БНТ, 1941, бр. 223, 1. Вокална техника Вокална група. Вокално произведение. Вокална продукция. Вокален рецитал.
2. Езикозн. Който се отнася до гласните звукове в езика. Вокална система. Вокална хармония.
ВОКАЛИ`ЗА ж. Муз. 1. Музикален откъс, който се пее само върху гласни звукове, предимно а. Дори в операта тя [каватината] е трябвало да притежава повече простота от арията, имала е само една част и е избягвала повторенията на текста и вокализите. В. Йонова и др., Б (превод), 157.
2. Вокална творба (упражнение или етюд) без текст, която се изпълнява върху гласен звук и е предназначена главно за развитие на вокалната техника.
— От фр. vocalise.
ВОКАЛИЗА`ЦИЯ ж. 1. Муз. Пеене на вокализи; пеене без текст. В тия сонати гласовата партия е лишена от думи и певецът е обречен само на изразителна вокализация. К, 1927, бр. 116, 2.
2. Езикозн. Преход на съгласен или полугласен звук във вокал. Вокализация на еровете.
3. В стенографията — начин за графическо предаване на гласните в думата чрез различни промени в изписването на съгласните.
— От фр. vocalisation.
ВОКАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Муз. Изпълнявам вокализи; пея без думи, само на гласни звукове.
ВОКАЛИЗИ`РАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Езикозн. За съгласни и полугласни звукове — превръщам се във вокал.
ВОКАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Система, съвкупност от гласните звукове в даден език и техните свойства и отношения. Вокализъм на българския език.
ВОКАЛИ`СТ м. Изпълнител на вокална музика; певец. Моята гледна точка е, че операта е преди всичко театър и че певецът не може да бъде само вокалист, а трябва да е и актьор. НК, 1977, бр. 26, 4. Пеят я [началната ария] само бележити вокалисти, които има какво да покажат там от своите ценни гласови качества и от своето високо певческо изкуство. БНТ, 1941, 213-214, 6. // Преподавател по пеене, който се занимава с постановката на гласа.
ВОКА`ЛНО. Нареч. от вокален (в 1 знач.). Особено голям успех пожъна артистката Надя Афеян, която създаде един — вокално и сценически — завършен образ на Амнерис. ВН, 1952, бр. 2, 4.
ВОЛ*, во`лът, во`ла, мн. воло`ве, след числ. во`ла, м. Скопено мъжко говедо, което се използва за впрягане. Млад и гиздав селянин спрегнал своите сиви волове и отива на полето да оре. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Едно малко момченце водеше воловете за юларете им. Т. Влайков, Съч. II, 73. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Елин Пелин, Съч. II, 154. Огрее слънце и чак тогава / за отдих спреш, / а свят се вий — / и пак поглеж: / Дий… / Дий, воле, дий. П. К. Яворов, Съч. I, 39.
◇ Видяла жабата, че (как) коват (се кове, подковават) вола (кон), и тя вдигнала крак. Разг. Ирон. За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. — Учил, ама недоучил — викаха всички .. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак… Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. II, 259.
Гледам като вол. Разг. Грубо. Гледам втренчено, тъпо.
Надула се жабата да надмине вола. Разг. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му (от Езоповата басня за жабата, която искала да стане голяма колкото вола и затова се надувала, докато накрая се пукнала).
Работя като вол. Разг. Работя извънредно много, прекомерно. Аслъ той работи като вол само за насъщния… Л. Стоянов, X, 124.
Стоя (дремя) като вол на празни ясли. Разг. Пренебр. Стоя без да върша нещо, без да зная какво да правя.
Тегля като вол. Разг. Мъча се, измъчвам се с тежка, непосилна работа. Пенчо е ерген, / но не е учен, / .. / ходи гладен, гол, / тегли като вол. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 329.
Тегля се (опъвам се) като вол на жегла. Разг. Проявявам голямо упорство, инат. Тая баба, на която Домна носеше името — от нея беше взела и нрава. Така поне я окачествяваше баща й, кметът, когато дъщерята се теглеше „като вол на жегла“. Б. Болгар, Л, 13.
Търся под вола теле. Разг. Проявявам неоправдана, прекалена придирчивост. — Е, брат — възмути се от моето лицемерие касиерът, — стига де! Аз поне не съм от ония, дето търсят под вола теле. На курорт тия работи се случват. П. Незнакомов, СНП, 20.
ВОЛА`Н1 м. Автомобилно кормило; кормило. Андрей седна до волана, колата пусна кълбо синкав дим от ауспуха и леко се понесе по асфалтираното шосе. В. Ченков, ПС, 85. Шофьорът сяда, след миг моторът бумти, .. Едрият, поприведен мъж натиска педалите, върти волана. Г. Крумов, Т, 52. Из пътя Ванката накара шофьора да спре и сам седна зад волана. Л. Дилов, ПБД, 122.
— Фр. volant.
ВОЛА`Н2 м. Набрана ивица от плат, пришита обикн. на женска дреха за украса. Ния облече широка тъмночервена вълнена рокля с два волана от тъмночервена коприна. Д. Талев, ПК, 170. Фотина се въртеше
