Речник на българския език/Том 2/201-220

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 2
Версия от 09:25, 16 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom2.djvu" from=201 to=220 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

видяха в чудо и ни разпуснаха, за да успокоят духовете. Й. Вълчев, РЗ, 41.

Виждам се / видя се в небрано лозе. Обикн. в св. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Както тършуваше из чантата на майка си за гримовете й, така майката внезапно влезе и дъщерята се видя в небрано лозе.

Виждам се / видя се натясно. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, затруднено положение, при което съм принуден да постъпя по един или друг начин. „И мене ще кани“, говореше си гласно дядо Добри. — „Ама видя се натясно кметът, че гледа и нази да изяди. Не е вече турско, че да се шири той из село като читак…“* А. Страшимиров, А, 594.

Виждам си / видя си майстора. Разг. Обикн. в св. 1. Попадам (попаднах, ще попадна) на по-опитен човек от мене, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. — Той, като всеки чорбаджия, е гледал интереса си. — Гледал, ама ще си види майстора! — отсече твърдо Казакът и очите му притъмняха. Г. Караславов, СИ, 112. 2. За нещо, което трябва да бъде извършено (обикн. работа, дейност и под.) — попадам (попаднах, ще попадна) в много опитни ръце.

Виждам си / видя си сметките с някого. Разг. Изяснявам личните си отношения с някого, като търся отговорност за постъпките му. — Сеги ще се разправим .. — Ще си видим сметките с кожодерите! Й. Йовков, ЧКГ, 261-262. — Берекета ще оберат пак прекупчиите на данъците редом с лихварите чорбаджии — махна с ръка учител Петко. — До ще време да си видим сметките с тях! — сви вежди Нено. Д. Марчевски, ДВ, 58.

Виж му ума (акъла), че му крой шапка (калпак, кюляф). Разг. За глупав, несъобразителен човек. — Хората знаят колко струваш и с право си казват: виж му ума, че му крой калпак! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424.

Да ми види гъз<ът> път. Простонар. Грубо. Да се разходя, да се пошляя (употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа). Някой ходи някъде само да му види гъзът път, а не че толкоз голяма нужда е имало от неговото ходене там. Послов., СбНУ XXV, 33.

Да <му (ти)> се не види <макар>. Разг. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого или нещо. — Тюх, да се не види макар! биеше се отчаяно бащата. — Змия в пазвата си свих! .. Роднини! — Змии, змии! Усойници!… Хляба ти яде и гроб ти копае… Г. Караславов, СИ, 190. — Ловци излизат. Ще ми намерят бялката. — Да ти се не види и бялката и чудото… То барем да я хванеш, ами саде ходиш да мръзнеш и да плашиш животното. Елин Пелин, съч. IV, 242.

Да те видя на бял кон. Диал. Да се отличиш.

Да те видя на дървен кон. Диал. Да те видя в ковчег, да умреш.

Да ти видя гърба. Груба. Иди си оттук, махни се, върви си.

Де да видим. Разг. 1. За изразяване на закана, заплаха към някого. 2. За означаване, че някой очаква нещо да се случи, с отсянка на неувереност, съмнение. Решила съм това лято а го заведа на бани, .. Освен това и за пенсията му действам, но де да видим. Не признават труда на търговците от миналото. К. Калчев, СТ, 67. Цене гледаше със светнали очи, превърташе из ръцете си ту лъскава фасунка, ту цветна крушка и цъкаше с език. — Ще направим някоя беля, ама де да видим. Аз от бой не се плаша. В. Ченков, СНД, 180.

Де се е чуло <и> видяло. Разг. За нещо необикновено, което не е съществувало, не е ставало досега. — Де се е чуло и видяло един господар като мене да отстъпи пред едно просто селско момче? То трябва да загине! А. Каралийчев, ТР, 201. На дърво птичка свиреше, / свиреше и говореше: / де се е чуло видяло / живо със мъртво да ходи? Христом. ВВ II, 219.

Ела да видиш (виж) <чудо>. Разг. За нещо необичайно, необикновено, което ще стане като следствие от друго нещо. Цяла нощ не мигнаха двамата от вълнение. Те са додумваха как ще я [нивата] преорат издълбоко, ще изпръхне черноземът през зимата, па запролети ли се, като я изсадят с царевица, та ела да видиш чудо… Кр. Григоров, Н, 40.

Като има глава да види. Разг. За израз на примирение, когато се преживява нещо лошо, някакво нещастие. Днес ходих в града… но като има глава да види, то се ще види. С каква мисъл отивах, а пък що срещнах и патих! Ил. Блъсков, ДБ, 40.

Кога<то> (като) си видя ушите (тила) <без огледало. Ирон. Никога. — Картини някакви искал да види, та и той да рисувал такива работи. Ще нарисува, като си види ушите. Хаймана! В. Геновска, СГ, 17.

Кой накъде<то> (къде) види. Разг. Във всички посоки или в която посока се случи. Останалите живи хищници бягаха презглава, кой накъде види. О. Василев, ДГ, 112. В това коварно нападение загинаха много перущенци. Останалите удариха на бяг по селата — изпокриха се кой къде види. Г. Караславов, П, 35.

Където (накъдето, дето) ми видят очите. Разг. Без определена посока, където ми падне, където се случи; напосоки. Най-напред му мина през у ма да бяга накъдето му видят очите. Й. Йовков, ПГ, 70. — Утре заминавам!… — Къде? — Където ми видят очите… М. Марчевски, П, 294.

Не видях как. Разг. Много бързо, без да му мисля (от страх, уплаха и под.). Цъфнало калето като презрял пъпеш и заринало хич да не е шест хиляди турчуля. Не видял пашата, как вдигнал бял байрак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176.

Не виждам / видя бял ден; не виждам / видя бял свят. Разг. Водя много тежък живот, мъча се, тегля. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен!… Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. — Аз пък чиракувах. Баща ми рано се помина. Пребиха го в конака. Майка ми остана сама. Тя горката бял ден не е видяла през живота си! Д. Марчевски, ДВ, 85. Казаха, че било сменено правителството, но дядо Тома не обърна внимание на това .. „Всички са от един дол дренки!“* — викаше троснато той .. „Откак помня — казваше той, — все тия разбойници управляват и все лъжат, че щяло да дойде по-добро. Няма да видим бял свят при тях!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 203-204.

Не виждам / видя по-далеч<е> от носа си . Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Нека да ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите, ама за това се иска да ти работи пипето, а ти от носа си по-далеч не виждаш… В. Нешков, Н, 156. — А пък аз мисля, .., че тази вечер Берое е малко нещо кисел .. — Тъй е, когато не искате да видите по-далече от носа си! К. Петканов, В, 42.

Не искам да (го, я) видя, да (го, я) чуя. Не искам да поддържам връзки (с някого). Пенка не ще и да го види, не ще и да чуе за него. Т. Г. Влайков, Съч. I, 1925, 8.

Никакъв да се не види <макар>. Разг. Да умре. — Пък то… умря си детето, само дето им воня къщата като пор, никакъв да се не види макар… Шарлатанин! Г. Караславов, СИ, 18.

Ни (нито) се чувам / чуя, ни (нито) се виждам / видя. Разг. Изчезвам, не се знае къде съм. — Ама го взеха запас още преди да почне войната. И тъй се затри с войската — ни се чу, ни се видя… П. Вежинов, ЗНН, 52. — Няма ги — .. — сигурно са заминали натам, къде Балкана. Ни` се чуват, ни` се виждат тъдява… К. Калчев, УЧС, 29.

Око да види <и ръка да пипне>. Разг. Искам сам, лично да видя, за да се уверя, че съм сигурен в нещо. — Учена жена си, .., а яз едва се подписувам и искаш акъл от мене. Ама щом ме питаш, че ти кажем това, що знам от стари хора .. Требе сичко о`ко да види и ръка да пипне — само тогава че се изучиш добре. Е. Огнянова, НШ, 32.

Отиде, та се не видя. Разг. 1. Отдалечи се, отмина и не се върна. — През плетища, през дворище, отишел човекът, та се не видял. Й. Йовков, А, 68. 2. Изгуби се, свърши се, изчезна. — Винотооо, винцето-тригодишното отиде, та се не видя! — заплака отведнъж той и настави през сълзи: — Ти не знаеш ли, отче, какво нещо щеше да стане от него? Изтече, изтече безвъзвратно! Елин Пелин, Съч. I, 191.

Още коня не видял, крака размахал. Разг.; Още коня не видял, нозе (нога) замахал. Диал. Употребява се, когато някой преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.

През плет не съм (съм) виждал / видял нещо. Разг. Ирон. Нямам (имам) представа за нещо, не ми (ми) е познато нещо. — Дано барим някой от нас презплет да е виждал как се стягат бъчови. П. Тодоров, Събр. пр II, 243. — Вие можете да вярвате, .., и ние през плет поне сме видели какво е нещо литературата. Ив. Вазов, Съч. X, 25.

Сякаш червата си виждам. Разг. Изпитвам много неприятно чувство, отвращение при вида на някого, нещо.

Тебе гледа, мене вижда. Разг. Подигр. Кривоглед.

*То се е видяло. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край. Безмислени са усилията, които полагаш! То се е видяло.

Удари ме горния <праг>, та видях долния. Разг. Опомних се, след като получих заслуженото възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял). „Е — казваше мислено Гмуреца. — Удари те горния праг, та видя долния!“ „И аз сам не зная как стана тази работа с мене — отвръщаше с разкаяние и страдание бай Герго“. Ст. Даскалов, СЛ, 115.

Ще видим кой кум, кой <стар> сват. Разг. Употребява се като закана, че някой ще бъде наказан, отмъстен. — Мене никой не ме убива пък — обади се отзад дядо Минко. Велко скочи и стана прав. — И ти си чорбаджийско ухо! .. Какво мислите вий, все тъй ли ще върви? Е-хе! свърши се то! Ще дойде видовден, ще видим, кой кум, кой сват. Й. Йовков, ЧКГ, 46.

Ще видиш (да видиш) откъде изгрява слънцето. Разг. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе (употребява се като закана).

Ще има да видя. Разг. Ще имам големи неприятности, ще преживея лоши неща. — А тя… обича ли Ви? .. — Обича ме — призна Евгени .. — Това е Ваш личен въпрос и той не ме интересува .. но това с декларацията е опасна работа. Ако разберат, ще има да видите. Д. Ангелов, ЖС, 337.

— Друга (остар. пов.) форма: вижд.

ВИ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от виждам и от виждам се. При виждането на тоя величав паметник на благочестието и вярата на миналите векове аз изпитвам някое вълнение. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. За окото съществува разстояние на „най-добро виждане“. То е различно за отделните хора и най-често е около 25 см. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. — Винаги идваш за малко… Все бързаш… бързаш… Дано идното ни виждане бъде при по-добри обстоятелства. М. Грубешлиева, ПИУ, 214. Продавам хигиеничен тристаен апартамент. Виждане 10 до 12 часа.

2. Обикн. със съгл. опред. Схващане, отношение на някого (обикн. на художник, творец в дадена област на изкуството) към актуални въпроси, към естетически, философски и др. проблеми. Колкото несъвършени и да са неговите драматургически произведения, те са написани от автор с подчертана творческа индивидуалност, със свое художествено виждане. Н. Лилиев, СбАСЕП, 427. Той обърна внимание със зрелостта на творческите си виждания и с композиционната си сръчност. ЛФ, 1958, бр. 11, 3. С какво тънко психологическо виждане представя авторът детската привързаност! С, 1952, кн. 11, 190. — Какво лошо има в нейната симпатична слабост да доразвива по свое виждане впечатленията си от хората? Тарас, СГ, 117. Това е неговото виждане по този въпрос. △ Авторово виждане. Поетично виждане.

◇ До <скоро> виждане. Пожелаване за нова среща при сбогуване.

ВИ`ЖДАНИЦА ж. Диал. Среща, свиждане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ЖДВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Виждам. Една лисица, която никога не била виждвала лъв, случило ся еднъж да срещне. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 24. виждвам се страд., възвр. и взаим.

ВИ`ЖДВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Виждам се. Тая страна е от най-безплодните северни места, слънцето едвам три месяца в годината ся виждва. П. Р. Славейков, СК, 67.

ВИ`ЗА ж. Отбелязано на задграничен паспорт правителствено разрешение за право на влизане в една държава, за преминаване през нея и за излизане от нея. От легацията му отговорили, че не може да получи виза, преди да изтече срокът по договора му. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Кадир ефенди заповяда: — Вземи тескерето на Йордан Попйорданов ефенди от Велес и му издай виза за Швейцария. Аз го познавам, той е верен и добър поданик на султана. Д. Спространов, С, 59-60. Входна виза. Дипломатическа виза. Изходна виза. Транзитна виза. Туристическа виза.

— Фр. visa.

ВИЗАНТИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Жител на Византия, държава, създадена в IV в. в източната територия на Римската империя и просъществувала до средата на XV в. Осем дни край бреговете на Тунджа при Одрин се празнува царската сватба с игри и гощавки, каквито отдавна не се помнеха между българи и византийци. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Съединените българо-руски сили настъпили към Цариград. Византийците събрали много войска, съединили се с печенегите и прогонили Светослав от България. Ист. VI кл, 30-31. Българете, като не бяха добре със съседните си народи, а най-паче с византийците, .. бяха принуждени да държат редовна и постоянна войска по пределите на България. Д. Войников, КБИ, 23. Прен. За лукав, двуличен, хитър и подъл човек. Да се чудиш откъде се вземат .. в живота толкова византийци. Ст. Стратиев, ПП, 39. Защо ме измами? Византиец такъв!

ВИЗАНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Отличителни черти, характер, присъщи на духовната култура на Византия. Той [духът на византийската култура] се наложил с всичката си тежест и авторитет на вярата и църквата върху философия, наука, литература и изкуство .. Това е византизмът — сух, ограничен, лишен от въображение, смелост и полет на мисълта. Б. Ангелов, ЛС, 129-130.

ВИЗАНТИ`ЙКА ж. Жителка на Византия. Дойде ромейската княгиня в нашите земи, .. И повлякоха се по неин пример и подобие боляри, владици, свещеници… Нагиздиха те с бисери и сребро тялото си по подобие на византийката. М. Смилова, ДСВ, 83. На него падаше грижата да закара до Търново всички тия ракли и вързопи, пълни с придта на младата византийка. Ст. Загорчинов, ДП, 110.

Прен. За лукава, двулична, хитра и подла жена.

ВИЗАНТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до византиец и Византия. И от шубраците на брега се отдели сал с трима мъже, които говореха припряно по ромейски и се готвеха да минат на отсрещния бряг, където се тъмнееха византийски стражници. П. Константинов, ПИГ, 48. Столицата Плиска била превзета и опожарена. Крум поискал мир, но византийският император му отказал и продължавал да разорява страната. Ист. VII кл, 15.

2. Който е присъщ на духовната култура на Византия. Повечето храмове и дворци били строени в нов архитектурен стил, наречен византийски, в който господствували кръгли арки и куполи. Ист. VI кл, 33. Византийска живопис. Византийска литература.

3. Прен. Който се характеризира с лукавство, двуличие, хитрост, подлост. Демократ от пети до глава, той [Каравелов] не се отказваше да прибягва към византийски средства на борба, за да съсипе противника си. Пряп., 1903, бр. 87, 3. Ако си гладен, вода искай (гръцка, византийска политика.). П. Р. Славейков, БП I, 24.

ВИЗАНТИ`ЙСКИ нареч. 1. Само в съчет. По византийски. По начин, характерен за византийците, както е у византийците. Гостуваше в Константинопол, връщаше се оттам с назрели желания да преобрази преславския дворец по византийски. М. Смилова, ДСВ, 127.

2. Прен. Лукаво, двулично. Държи се византийски.

ВИЗАНТИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Византийщина. В това [двуличието] се състои именно „византийството“ в политиката на народняците, с което те така добре са се отличили досега и с което се готвят да управляват в бъдеще. в. Бълг., 1902, бр. 454, 1.

ВИЗАНТИ`ЙЩИНА ж. Постъпка, проява на лукав, двуличен, хитър и подъл човек; лукавство, двуличие, подлост, византийство. Имаше и [писмо], което съдържаше тайните наставления на Фенер към гръцките владици в България, .. тези инструкции бяха олицетворение на гръцка лукавщина и образец на византийщина. П. Р, Славейков, БП I, 24-25.

ВИЗАНТИНИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Насаждане на византийска култура, нрави и бит в чужда страна. Тези кадри били в количествено отношение достатъчно израснали, за да бъдат в състояние да изтикат и заместят византийските, заседнали вече в България, и по такъв начин да предпазят нашата страна от византинизация. Пр, 1952, кн. 5, 86.

ВИЗАНТОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по византология.

ВИЗАНТОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Съвкупност от научни дисциплини, които се занимават с историята, езика и културата на Византия. Богати съкровищници на византологията, откъдето може да се черпи изобилен материал за влиянията на византийската цивилизация върху българите и българската литература, представят двете периодически издания: Bysantische Zritschrift на K. Krumbacher .. и Византийский временник на А. Василевский и Регел. Б. Ангелов, ЛС, 163.

ВИЗАНТОЛО`ЖКА ж. Специалистка по византология.

ВИЗАНТОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до византолог и византология. Византоложки конгрес. Византоложки проучвания. Византоложки списания.

ВИЗИОНЕ`Р м. Рядко. Книж. Човек, който има видения, халюцинации.

— Фр. visionnaire.

ВИЗИОНЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Книж. Образен. Та и цялата тая дивна драматическа поема носи характер на импровизация, на нещо изляно .. в състояние на екстаз, близък до екстаза на библейските пророци, и с такъв мощен визионерен език, какъвто го има само в Библията. П. П. Славейков, Мис., 1894, кн. 9, 162.

ВИЗИОНЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Присъщ, характерен за човек, който има силно въображение, образно мислене. Друг е Райко Вардарски — по-буен, по-темпераментен. Има в него нещо визионерско, ораторско, ентусиастко, където се мерне, Райко обагря всичко с ярките цветове на бунта. ВН, 1955, бр. 184, 4.

ВИЗИОНЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Виждане на нещата, характерно за човек с образно мислене. Съвсем друго нещо е преценката на един поет-художник. У него няма догми, умувания, обоснования, а само спокойно визионерство или превъплътяване чрез образно мислене. П. Росен, СбАСЕП, 155.

ВИЗИ`РАМ1, -аш, несв. и св., прех. 1. Книж. Имам предвид, посочвам някого като доказателство, пример във връзка с дадено твърдение. Кенан трепна. — Може би визирате мен? — Не ви познавам! — каза непознатият. — Но това се отнася до всеки, който погазва чуждата свобода. П. Вежинов, ДБ, 281.

2. Спец. Насочвам око или оптически уред към дадена точка за точно определяне, измерване. визирам се страд. Той не се и криеше: беше се издал пред сътрудниците си и те разказваха навсякъде не само кой е авторът на статията, но и кои се визират в нея. М. Кремен, РЯ, 500.

— От нем. visieren.

ВИЗИ`РАМ2, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Поставям виза на паспорт. Взря с в печатите и след това вдигна лице към пътника: — Защо не ти е визиран паспортът? В. Геновска, СГ, 258.

2. Рядко. Заверявам документи, книжа и под. — А вие за какво чакате? .. За протокола?… — попита го червенокосият. — То отгде знаете вие? — Нали се навъртам постоянно тук? Е? Още ли не е визиран? Д. Калфов, Избр. разк., 118. визирам се страд. При срещата им преди заминаването, когато дойде да го помоли да се визира тескерето му, господин Кадир сам му подхвърли за швейцарските часовници, че би желал да има един от тях. Д. Спространов, С, 177.

ВИЗИ`РАНЕ1 ср. Отгл. същ. от визирам1 и от визирам се. Когато се изработва окомерна снимка на голяма и пресечена местност, визирането се прави от повече точки на стоенето. Геогр. VIII кл, 1965, 21.

ВИЗИ`РАНЕ2 ср. Отгл. същ. от визирам2 и от визирам се.

ВИЗИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до визиране с оптически уред. Визирна линийка. Визирна ос. Визирни линии.

ВИЗИ`ТА ж. Книж. 1. Официално посещение обикн. за гостуване. Искаха да ме водят на визити по къщята на гражданите, ала аз отклоних поканата: ако не посетиш всичките, ще станеш лош… К. Иречек, СбЦГМГ, 80. По настояване на майката Лора започва .., насила да ходи по визити, по журове, да посреща у дома безчислени гости. М. Кремен, РЯ, 315. Отидоха на 2 октомври и му направиха визита. След няколко дена патриархът, на минаване през Ортакьой, отби се и върна визитата. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 150.

2. Посещение на лекар за преглед на болен в къщи. Лекарят трябваше да направи няколко визити при пациенти. ◇ Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости, гостуване с часове. Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. К. Христов, СбЦГМГ, 276.

— От фр. visite.

ВИЗИТА`ЦИЯ ж. Лекарско посещение, обхождане на болните в болница по определено време на деня. И доктор Старирадев бе викал ура между неспирните операции и визитации из болниците в града, бе тичал, накуцвайки, да влее радостта си в общонародната и сигурно беше се приобщил към своя народ. Ем. Станев, ТЦ, 132. На една сутрешна визитация лекарите се застояха повече при него: мериха пулса му, .., ровеха болничния лист. Ив. Венков, ХкН, 98-99. Правя визитация. Минавам на визитация.

— От лат. visitatio ’посещение’ през фр. visitation или нем. Visitation.

ВИЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. В съчет. Визитна картичка. Картичка с напечатано собствено и фамилно име, често с означение на адрес, професия или звание, която се представя от притежателя при официално посещение, при запознанство или се изпраща за поздрав, честитка и под. Всяка Нова година редакторът на „Демократически преглед“ .. изпращаше визитните си картички с честитки и благопожелания. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 368. — Мистър Уилямс. Радвам се, че и вие сте на моето мнение. За всеки случай ето Ви моя адрес. — И Джим подаде на бай Михал визитната си картичка. Ал. Бабек, МЕ, 43. Веднаж един наш преселник ми каза да му се обадя по телефона, като ми даде визитната си картичка, на която беше отпечатан номерът му. Г. Белев, КВА, 136.

ВИЗИ`ТКА ж. Визитна картичка. Купувачът — (Връща се от вратата, на Загоров.) Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! (Дава визитка.) О. Василев, Л, 42.

ВИ`ЗИЯ ж. Книж. 1. Визуална образност. Негова [на Майкъл Джексън] е представянето на мелодията не само като перфектен звук, но и като невероятна визия. Д, 1998, бр. 195, 15. Клипът на това парче има черно-бяла визия. М, 1999, бр. 16, 8.

2. Прен. Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. Богатата метафоричност на образната визия, вроденият усет към характерологичното в детайла и обстановката, неповторимото усещане за българското създават сложната поетическа атмосфера. С, 1972, кн. 11, 247. Нова политическа визия е необходима за Европа. Дем., 1999, бр. 14, 5.

— Лат. visia.

ВИ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с даване на виза. Евросъюзът не изненада никого, като прегласува в петък решението си за негативния визов списък. Тр, 1999, бр. 70, 2. Предстои облекчаване на визовия режим за страните от Европейския съюз. △ Визови ограничения.

ВИЗО`Н м. 1. Малък бозайник от разреда на хищниците с ценна мека, кафява кожа, разпространен в Америка; американска норка. Mustela vison.

2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. Любомир разбираше от кожи и знаеше, че палтата от визон имат най-висока цена. П. Спасов, ХлХ, 371.

ВИЗУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се извършва със зрението, с гледане. Наред с непосредствените наблюдения с телескоп, т. н. визуални наблюдения през различни цветни стъкла (филтри), .. през 1956 г. за пръв път се приложиха и нови методи за наблюдение на Марс. ВН, 1958, бр. 2081, 4. При това състояние [на безтегловност] с продължителност до 40 секунди се оказа възможно .. визуално ориентиране в пространството. РД, 1961, б. 116, 3.

2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.). Н. Николов, М, 298.

— От лат. visualis ’зрителен’.

ВИЗУАЛИЗА`ЦИЯ ж. Книж. Подкрепяне, онагледяване на нещо, на някакъв факт чрез картинно изображение. Виртуалният модел се формира само от тримерни звукови сигнали. Не се използува никаква графика или визуализация. Основната работа се извършва от малък компютър. Н, 1997, бр. 227, 6.

ВИЗУА`ЛНО. Книж. Нареч. от визуален. Оценката на качеството на отливките [на рафинираната мед] се извършва визуално и чрез обективни изследвания. Ц. Цветков, М, 283. Телевизионната система, която се намира в кораба-спътник, дава възможност да се контролира визуално състоянието на космонавта. РД, 1961, бр. 116, 3.

ВИЗУА`ЛНОСТ*, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от визуален. Бешков е разговарял с някого за извлечените от него закони на сферическата перспектива, защото там е и неговата „сфера“, в която един испански благородник с шпага търси убежните си точки по обратния път на нашата визуалност. Ал. Гетман и др., СБ, 262.

ВИЗЬО`Р м. Спец. Приспособление към фотоапарат, кино– или телевизионна камера за наблюдение и точно определяне на тази част от пространството, която се обхваща от снимката (кадъра). Изведнъж станах, долепих око до визьора [на фотоапарата] и почнах да обстрелвам Галунка. Б. Болгар, ОП, 43.

— Фр. viseur.

ВИЗЬО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до визьор. Визьорен обектив.

ВИК, викъ`т, вика`, мн. вико`ве, след числ. ви`ка, м. 1. Силен и кратко звучащ глас, издаден от човек, обикн. при предизвикано внезапно душевно вълнение или чувство (мъка, радост, уплаха, болка и под.). И изведнъж Стела чу пронизителния като писък вик на Ружка, която дотича иззад камиона и стоеше пред самите му фарове. Ем. Коралов, ДП, 169. После, като се хвърли отчаяно на земята, припищя пак. И над селото отново проехтя тоя вик — грозен, зловещ и безумен. Елин Пелин, Съч. I, 132. И двамата разбойници, без да обръщат внимание на виковете му, блъснаха воденичаря до един стълб. Ив. Вазов, Съч. NNII, 22. Същият турчин дигна пушка и се прицели .. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик. К. Петканов, СВ, 216. Изведнъж той се втренчи към дъното на воденицата и от устата му се изтръгна вик на учудване. Ем. Станев, ЯГ, 41. Атиняните посрещнали победителя с възторжени викове. И. Михайловски и др., ОИ (превод), 57. // Силен, рязък звук, издаван от някои птици. Неочаквано над тях се зачуват викове на жерави. Й. Йовков, Разк. I, 36. В ниското, откъм тъмния дол, се зачу самотният и плачлив вик на бухала. Ил. Волен, МДС, 34. Уплашените птици летят бързешката по всички страни, като огласяват въздуха с пронизвателний си вик. С. Бобчев, ПОС (превод), 313.

2. Нещо изречено, извикано с висок, силен глас. В тоя миг се чу провлачен вик, някъде откъм Бояна, и макар да се викаше отдалеч, личеше, че човекът има добри гърди и добър глас. — Владиславе-е-е! А. Дончев, СВС, 100. — Хей! Много здраве!… Тоя вик се подзема от целия почти лагер. Й. Йовков, Разк. I, 37. — Браво! Браво! Чудесен глас! — разнасят се одобрителни викове. Св. Минков, РТК, 150. — Стой! Човекът се втрещи от тоя вик и застана като вцепенен зад вратата. Елин Пелин, Съч. IV, 113. Избухнаха нови гневни викове: — Светотатство! Светотатство! — Смърт на богохулника! Смърт на лъжехристиянина! Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. И „аллах!“ гръ-мовно въздуха разпра. / Върхът отговори с друг вик: ура! Ив. Вазов, Съч. I, 203.

3. Обикн. ед. Висок говор, шум от много гласове; глъчка, врява, виканица. Наизскачаха калугериците, забягаха по чардаците; изскокнаха гостите им подир тях, вдигна се вик, шум и неразбрана врява. Ив. Вазов, Съч. XXII, 152. И ето ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 118. Полето изведнъж оживя от викове, смях и шум. А. Гуляшки, МТС, 305. „Защо е това събрание? Що искате, панове?“ — рече войводата. Псувни и вик не му дадоха да говори. Н. Бончев, ТБ (превод), 27. // Разпра, караница на висок глас. — Ха! — хлъцна от учудване дядо Пейо. — Какво щеше да бъде, ако беше жива Антица? .. — Щеше да ви даде нивата .. — И щеше да я даде без вик, без олелия. Й. Йовков, ЧКГ, 264. Без да й подаде ръка, младият човек напусна бързо стаята и се отправи към къщичката, отдето идваха шум, викове и препирни. Ив. Мартинов, ДТ, 4. Прен. Зов, призив, повик. Трябва да се признае, че първият остър и дълбоко проникновен вик за опомняне беше не .. „Над враждуващите“ .. от Ромен Ролан, а „Огънят“ на Анри Барбюс, книга, която преди четирийсет години хвърли в света крилатите думи: „Никога вече война!“ К. Константинов, ППГ, 310. Един вик са чува днес навред, където има селения български извън нашето отечество: Под знамената! НБ, 1876, бр. 18, 70. Да си направиш страница в Интернет — това от години вече не е вик на модата, а необходимост. МТР, 2000, бр. 31, 9.

◇ Надавам / надам вик. Книж. Гневно, открито негодувам, протестирам срещу нещо или някого. Намерението на депутацията бе да се спре един ден в Будапеща, за да влезе в съприкосновение с маджарския политически свят, който пръв бе надал вик срещу руската политика. С. Радев, ССБ II, 505.

Родилен вик. Книж. Начален момент, началото на нещо. Звънтежът на габровския чук станал родилен вик на българската индустрия. Ив. Коларов, Е, 7.

ВИКА`ЛНИЦА ж. Минаре с викало. Египетският вицекрал позволи да ся съгради едно здание, което да представлява земята му .. Това здание представлява повече една тамошна джамия, както трябва; украсена с две викалници, минарета. Лет., 1874, 247.

ВИКА`ЛО, мн. -а, ср. Околовръстно балконче на минаре, откъдето ходжата приканва на молитва мохамеданите. Джамията е големичка, .. На северната й страна, .., се издига нещо като четвъртита кула от дъски. Това е минарето. Едно малко еркерче се подава навън — викалото. От това място по два пъти на ден, .., се проточва гласът на ходжата. Б. Несторов, СР, 89-90. До късно стояхме в градинката на едно кафене и гледахме високите минарета на Ахмедовата джамия, с пръстени — викала от мраморна дантела. А. Каралийчев, С, 34. Мелодичните гласове на ходжите екнаха от викалата на градските джамии. З. Стоянов, ЗБВ I, 185.

ВИ`КАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Издавам, надавам викове; крещя. Дядо Стойко до едно време вика, пъшка, па занемя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 188. Навън тичат, шумят и викат децата. Елин Пелин, Съч. IV, 165. Пазачът продължаваше да вика, но ненадейно млъкна, прекъсна последния си вик. К. Петканов, X, 71. Сички викаха за помощ, рогове и свирки пищяха на четири страни и няколко пушки са изгърмяха. З. Стоянов, ЗБВ П, 121. Викам до бога. Викам с цяло гърло. Викам като луд. Викам колкото ми глас държи. Викам колкото сили имам. Котката вика „мяу“, „мяу“.

2. Непрех. и прех. Говоря, казвам нещо с висок глас, за да бъде чуто. Той не говореше, а викаше, като че беше глух или говореше на глухи. Й. Йовков, ЧКГ, 171. Понеже детето не можеше да отвори вратата да влезе, то почна да вика — Дядо, отвори ми, дядо! Елин Пелин, Съч. III, 65. Сюлейман безумний сочи върха пак / и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ Ив. Вазов, Съч. I, 203. • Нар.-поет. Виком викам. А веднъж удари, дважди виком вика: / „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“ П. К. Яворов, Съч. I, 42. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202.

3. Непрех. и понякога с предл. по, върху. Изразявам гласно недоволство, възмущение от някого или нещо, говоря някому високо и сърдито; ругая, карам се, хокам. Залиташе и като махаше срещу сина си ръце и го гледаше със страшни очи, викаше: — Ка-а-ак! Ти ще ме учиш! Й. Йовков, ВАХ, 87. — И тебе ти се е завъртяла главата от страх — продължи да вика сърдито игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Вечерта Еньо се напи като никога. Той вика`, псува`, чупи` чаши, гърмя с револвера във въздуха и се заканва страшно на някого. Елин Пелин, Съч. III, 147. Викаха по изполичарите да вършеят по-бързо .., крещяха, биеха с пръчки. Т. Талев, И, 22-23. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрика: / — Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. // Разг. С предл. против, срещу, (диал.) въз. Негодувам срещу някого или нещо, говоря против някого или нещо. — Я го виж, пресече го един друг, работи, господине, по-изпоти се малко, па тогава викай против другите… Ив. Вазов, Съч. VI, 14. Сякога намираше причина да вика ту върху тогоз, ту върху оногоз от близоседите си или приятелите си, и тъй страшно, щото ако се случеше противникът насреща му, той би му изтръгнал гръцмуля иззад гърба. Ил. Блъсков, ПБ, 89. Всичкото село вика въз него. Н. Геров, РБЯ I, 193. Викаха срещу наредбата, но все пак я изпълниха.

4. Прех. Зова някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори. Чух, че някой си ме вика от тълпата: „Ламбро! Ламбро!“ Св. Миларов, СЦТ, 25. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, .., като викаха стоящите в салона повечето пъти по имената на селата им. К. Величков, ПССъч. I, 7. Преброяват ни и ни викат поименно. Л. Стоянов, X, 12. Влезе селският раздавач и съобщи, че Асен го викат по телефона от София. Д. Кисьов, Щ, 467. Викай Димитрово, .. Искай по телефона да ни пратят маски… А. Каралийчев, СР, 113.

5. Прех. Призовавам устно, писмено или по друг начин някого да дойде, да се яви някъде за нещо; повиквам, извиквам. — Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. Една зима той вика Елка да живее в града при него. Елин Пелин, Съч. III, 20. Само със знак на ръката си той го вика при себе си, отива с него настрана и нервно и разпалено му говори нещо. Й. Йовков, Разк. I, 81. Брат ми,… вика гърците да дойдат с войска в България да му помагат. В. Друмев, И, 44. Вика вълка да му варди овцете. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 70. Викам лекар. Викат го войник. Викат някого на разпит. Викат го на бис. Викам някого на дуел. // Прех. и с друго същ. с предл. на, за или със следв. изр. със съюзите да, та да. Разг. Каня, поканвам някого за нещо или да присъства на нещо. — Няма да те викам на сватбата си, хубаво да знаеш! Й. Йовков, АМГ, 16. — Властелят и боляринът ви викат на гощавка. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Той знаеше, че нея нощ миралаят няма да бъде вкъщи, — защото го бяха викали на зиафету някой негов приятел. Св. Миларов, СЦТ, 104. „Мамо ле, моя майчице! / Иди я викай, мамо ле, / та да ни доде на гости, / хармаган да й харижа.“ Нар. пес., СбБрМ, 187-188. Викат ме за кум. △ Викаше сестра си да й гостува. // Прех. Диал. Свиквам, събирам. Както вървяха, изведнъж дочуха като изпод земята песен. Да има седянка някъде, но тук наблизо нямаше момиче, което да вика седянка. Ст. Даскалов, МЧ, 57.

6. Прех. Разг. Изразявам гласно това, което мисля, което ме вълнува; казвам, приказвам. — И баща ми все тъй вика, че все ще мре, а пък ходи още и до ливадите, до нива и около къщи — все пъпли. Ц. Гинчев, ГК, 41. — И така му виках, и инак му се молих, не ще и да знае… Т. Влайков, Съч. III, 204. Ти му викаш косено, той ти казва стрижено. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 164. Докле имам две овце, всякой ми вика добър ден. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 300.

7. Прех. Разг. Произнасям дума, израз, звук и под.; казвам, изговарям. Детето вече вика „мамо“. // Прех. Разг. За птица или животно — издавам характерни звуци. Гарван стоеше на клонче и все викаше: Гра! Гра! Нар. прик., Христом. ВВ I, 52.

8. Прех. Разг. Само 3 л. мн. Разпространяват слух, мълва; мълви се, говори се, приказва се. — Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. III, 129.

9. Прех. Разг. На мнение съм; мисля, смятам. — Аз викам тука да спим — отговори Иванчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. — Виках да си дойде и батьо ти, та всички заедно да вечеряме… Г. Караславов, С, 6.

10. Прех. Разг. Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак. След десет години и ти ще си забрадиш косите с черна кърпа, ще спуснеш роклята си ниско до земята, ще скръстиш ръце, като за в черкова. Ще ти викаме „баба Хаджийка“. А. Каменова, ХГ, 16-17. За пръв път викаше на Кръстевица „бабо“, както беше прието да се казва на тъщата. Г. Караславов, ОХ I, 417. — Намерете една трева, която бабите викат омразно биле. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 110. • Викат ме (те и т.н.) — наричам се, именувам се, казвам се. Как ти е името? Как те викат? — попитаха детето. — Ристо! — отговори то. Ал. Константинов, Съч. I, 282. Аз бях толкова смътен [смутен] чтото забравих да попитам как го викат. (Превод) БКн, 1859, кн. 1, 88. Отде мя знаеш, познаваш, / че ме Дамяна викаха? Нар. пес., СбНУ XLVI, 28. викам се I. Страд. от викам в 4, 5 и 6 знач. Като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена. П. Р. Славейков, БП I, 11. Това бяха запасни солдати от ближното село К, които се викаха на обучение. Ив. Вазов, Съч. VII, 122. II. Взаим. от викам в 4 знач. Ще ни пущат! .. Издигнаха се гласовете, подеха се глъчки, приятели се викаха през главите на другите по име. К. Величков, ПССъч. I, 146. вика се безл. във вметнати изрази: дето се вика, то се вика. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина. — Право е. От пияния, дето се вика, и лудият бяга. Й. Йовков, Ж 1945, 44. — То се вика, работата се свърши. Ха оставете тия дреболии, момичета. Ние ще ги изчистим. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21.

ВИ`КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Наричам се, назовавам се, именувам се, казвам се. Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.

ВИ`КАМ СИ несв., непрех. Разг. Мисля; казвам си. — Оня ден, знаеш, си мисля за тебе и си викам: какво ли прави Божанка? Св. Минков, РТК, 132.

◇ Викам като луд. Разг. Много силно, много високо викам. — Е, леко си се резнал с ножа. Не си се заклал! Какво викаш като луд!

Не едно (на едно) куче викат Шаро (Караман). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се обажда или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. — Пак седна на масата без да си измиеш ръцете, Мими! — Мих ги, бе мамо! — Този път е за братовчедка ти. Не на едно куче викат Шаро.

ВИ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от викам и от викам се. В това време телефонът издрънча. Главите на всички се обърнаха към това място, дето телефонистът, сврян в храстите, се опитваше да улови с продран от викане глас шума на другия край на жицата. Ив. Мартинов, ДТ, 171. — Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Д. Димов, Т, 231. Чува се викането на ходжата от джамията. Т. Влайков, Пр I, 113. — Ще седна, ще кажа… Сърцето ми ще изхвръкне цял ден, знаеш ли? За какво те вика прокурорът? — То не беше от прокурора викането — рече тежко Петър. Кл. Цачев, ГЗ, 64. Той викаше и махаше с ръка повече от другите; но от чукането и викането на работниците се не чуеха думите му. Н. Бончев, ТБ (превод), 32.

ВИ`КАНИЦА ж. Разг. Викане, викове на много хора едновременно; глъчка, врява. Виканицата се чу в дома на поп Антония. Попадията първа отиде на помощ. Т. Харманджиев, КЕД, 150. На това хоро се бяха заловили само отпускарите .. Пристигнаха жените им, нападнаха ги с тежки думи, но те не обърнаха внимание на женските виканици и продължиха да играят. К. Петканов, МЗК, 48.

ВИКА`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Църк. 1. В православната църква — епископ, помощник или заместник на митрополит.

2. Именуване на папата в Римокатолическата църква в ролята му на заместник на Исус Христос; видим глава на църквата.

3. Папски наместник в отдалечена област. Групата [българи за уния с католическата църква], тръгнала към дома на апостолическия викарий архиепископ Павел Брунони. Т. Жечев, БВ, 127. Още на 18 декември 1860 г., когато една група български първенци начело с Д. Цанкова отидоха в дома на папския викарий монсиньор Брунони и му заявиха, че ще признаят за в бъдеще папата като глава на Христовата църква, руското правителство се стресна. С. Радев, ССБ I, 102.

4. Свещеник, помощник на пастора в протестантска църква.

— От лат. vicarius.

ВИКАРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн -и, прил. Църк. Който се отнася до викарий; викарски. Матей току-що бе поел за четвъртото си заточение, затова писмото се прие от викарийския епископ Ананий, който временно го заместваше. Вл. Свинтила, СЗЗ, 408.

ВИКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Викарийски. Бореше се [Захарий] за окончателното прогонване на Дели Матея и за въвеждането на нов владика българин. Затова се обтегнаха отношенията им с Анания, викарския епископ, който бе против Матея, но бе и против това, владиката да бъде българин. Вл. Свинтила, ССЗ, 426.

ВИКА`Ч м. 1. Човек, който в определен случай има за задача да вика, за да сигнализира за нещо. А другите пет-шестима ловци, кой тук, кой там — всички бяха вече заели удобни позиции. — Уааа!… А-а! А-а! — продължаваха викачите. Д. Калфов, С, 4. Чечето беше като нас — политзатворник. Но колективът му възложи да бъде викач, че бе гласовит… Писмо ли до някого пристигне, колет ли се получи или някому на свиждане дойдат, викачът е, който ще обади за радостта. Застанал на „колелото“, той тържествено се провиква, та целият затвор закънти. М. Кюркчиев, ВВ, 26. Пожарът бил същинско бедствие .. Чест камбанен звън, безредна стрелба и задъхани викачи вдигали на крак всичко живо да гаси. П. Мирчев, К, 149.

2. Човек, който приканва или съобщава, разгласява нещо на висок глас; глашатай. А дотогава бях селски кехая. Бяха ме избрали нашенци заради това, че имах едно гърло, та като викнех от общината на нашето село, чак в другото отвъд баира чуваха: можеха двете с един викач да минат, ако искаха. Пл, 1969, кн. 6, 17. Хан Татар изпрати в селото викачи да съобщят, че иде с ордата си. Д. Яръмов, БП, 35.

ВИ`КВАМ, -аш, несв.; ви`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ви`кнат, св. 1. Непрех. и прех. Викам (от 1 до 6 знач.) веднъж или няколко пъти. Тя отваряше малката вратичка и оттам викваше: „Захари, я ела какво ще ти кажа!“ Й. Йовков, ВАХ, 26. Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец .. / Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. „Против теб е викнал сичкият град“, казал каймакаминът и махнал с ръката си. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Защитникът извлече Митре в коридора и треперящ от яд, викна му отчаяно. — Животно! Елин Пелин, Съч. I, 99. Вечерта, преди да тръгне, Войка го викна при воденицата и много плака. Елин Пелин, Съч. I, 94. А напред като бехте викнали Младен, та Младен! На` ви го сега и Младен! Т. Влайков, Съч. III, 206. — Па като ни викнеш на една тлака, скоро ще се приготви сичкото. Т. Влайков, Съч. II, 94. Чу, че някой му викна на име и се обърна. • Нар.-поет. Вик виквам / викна. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала, глас пуснала: / Ура-вара, девет брате, /.. / я припкайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.

2. Прех. Диал. В съчет. с песен — Започвам да пея; запявам. — Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Някои от момите викват весела песен. Т. Влайков, Пр I, 268.

3. Прех. Диал. Със съюзите да, та и в съчет. с гл. пея, смея се, плача означава, че действието, изразено от тези глаголи, започва да се върши. Виквам да пея — започвам да пея. Мнозина от синджира ни викнаха да пеят бунтовни песни. З. Стоянов, ЗБВ III, 163. Виквам да се смея — започвам да се смея. Като им разказа работата, те викнаха да се смеят. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 131. Виквам да плача — започвам да плача. Викна Делчин, викна та заплака: / „Бог да бие тица кукувица“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. виквам се, викна се страд.

ВИКЕ`Л м. Диал. Кърпа, забрадка за глава. Жените бяха в широчки, пригодни за работа новички рокли, някои препасани с престилки, пребрадени с бели викели, да ги пазят от слънцето. Кр. Григоров, ПЧ, 126.

ВИ`КИНГ, мн. -ги, м. Обикн. мн. Староскандинавски (главно от Норвегия и Дания) морски търговец, воин пират и завоевател в Западна Европа през VIII — XIII в. Тук, в новата родина [Исландия], .., норвежката литература достигнала небивал разцвет. Това било епохата на викингите — морските разбойници, които имали едномачтови кораби с драконов нос, .. С корабите си те бродели из просторите на Атлантическия океан, .., и всявали страх и ужас у жителите на Европа. С. Кюпрюбашиев, И, 75. Когато се заговори за корабоплаване, в съзнанието ни изплуват финикийските мечоноси ладии, плъзнали по Средиземно море, представяме си фрегатите на великата испанска армада, платноходите на норвежките викинги. Б. Трайков, ВО, 53.

— Норв. viking ’човек от залива’.

ВИКИ`НГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до викинг. Вторият роман .. описва живота на „суровата“, мъжествена норвежка аристокрация, чиято старинност се губи до времената на викингските крале. О. Василев, ЖБ, 262.

ВИКИ`Я ж. Диал. Чаша за ракия или за вино. Заиграло юнакоо сърце, / како вино во стребрена чаша, / как ракия во злата викия. Нар. пес., СбБрМ, 461. Потекол е силен Дунав пороит, / понесол е злата чаша викия, / полна рамна руйно вино цървено. Нар. пес., СбБрМ, 460.

— От гр. βικίον ’стомничка’.

ВИ`КНА. Вж. виквам.

ВИКНЯ` ж. Диал. Караница, кавга. Кадански почти затича към вратника от страх жена му да не продължи викните си и да събуди любопитството на съседите. К. Петканов, ДЧ, 18.

ВИКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има силен глас и може да вика високо; гласовит. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала глас пуснала: / "Ура-вара, девет брате, / .. / я припкайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.

ВИ`КОМ нареч. Диал. С вик, с викане. Към майката щерка, към щерката майка / се спуснаха виком веднага — / со плач се те живи пригърнаха двете; / и паднаха мъртви пред прага. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 54. • Нар.-поет. Виком викам. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се, майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202. Подир иде негов тейно, / виком вика, тичом тиче: / Стой почакай, мой мил сине“. Нар. пес., СбНУ I, 14.

ВИКО`НТ м. 1. В Стара Франция, в Англия и някои други страни — титла на благородник, по-низша от граф и по-висша от барон.

2. Лице с такава титла.

— Фр. viconte.

ВИ`КОТ, мн. няма, м. Диал. Виканица, глъчка, врява; викотия. Размесиха се людете, зашумяха, .., общият шум се превърна в гръмка врява и викот, женските гласове остро пресичаха ръмжещото буботене на мъжете. Д. Талев, ГЧ, 192. Когато фунията изгоря до сантим, той я духна и под одобрителния викот на сватбарите почна да се кланя на всички страни. И. Петров, НЛ, 101.

ВИКОТИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Викот.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИКТОРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до епохата, през която е царувала кралица Виктория в Англия — XIX в. Викторианска епоха. Викториански стил.

ВИКТОРИ`НА ж. Специално организирано между група хора забавно състезание за проверка на знания в някоя област или на общата култура, на което трябва да се отговаря бързо и изчерпателно на зададените въпроси. Литературна викторина. Концертна викторина. Спортна викторина.

— От лат. victoria ’победа’, през рус. викторина.

ВИКТО`РИЯ ж. Остар. Воен. Нашивка с формата на латинската буква „V“, отличителен знак в хитлеристката армия. — Разпръсвай се, сега ли намерихте време да мрете? Газим до колене в смъртта! — замахна с проклятие фелдфебелът ръка в дълъг ръкав с купчина виктории над лакътя. Д. Вълев, 3, 142.

— От лат. victoria ’победа’.

ВИ`ЛА1 ж. Дълъг, гладък прът с два или повече дървени или железни зъба накрая за прибиране на сено, слама и под. По-нататък из нашарена с дълги откоси ливада, .., берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряждат позасъхналото сяно. Т. Влайков, Съч. III, 2. Ала най й харесваше ей това — жените да й пренасят с дългите двоянки и троянки вили, тя да ги поема и настила покрай себе си. Ст. Даскалов, ЕС, 15-16. Косачете, по бели ризи, пристъпеха наред, и до всякого се показоваха редове зелена окосена трева. По-нататък, бераче, с песни събираха с вили сеното на купи. Д. Манчев, БЕ II, 93. Зела е вила на рамо, / отишла сено да бере. Нар. пес., СбНУ IV, 57. Вили очи ти изболи. (Клетва).

◇ Вдигам / вдигна (дигам / дигна) на вили и мотовили (кокили) (на вили-<на> мотовили) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. — Щом й кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат пред нея на вили-мотовили. К. Петканов, X, 63. Пък и зевзеци — еша им го няма. Ще вземат и такъв кюляф ще му скроят… Нали ги знаеш — ще го направят за мезе на устата, та мало и голямо да го дигне на вили и кокили. Ст. Чилингиров, ПЖ, 97.

Едни на вили, други на могили. Диал. За несговорни хора. На вили и могили. Разг. Неподредено, разхвърляно е. На гостите си да заколиш пиле, / я пък прасенце .. Па на вили и могили / във къщи да не е. К. Христов, ЧБ, 84. Ще ни дойдете на гости, ама след седмица, че сега ремонтираме и у нас е на вили и могили.

С вила орехи събирам. Разг. Върша безполезна работа.

ВИ`ЛА2 ж. В народните поверия — митично женско същество, което обитава горите, изворите, реките и пр. и бди над хората, които са далеч от дома си; самовила, самодива. Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата, .., избягали нанякъде .. А по-рано всяко старо дърво, .., всеки дълбок вир, като оня под скалата до Аароновия дворец, имали я горска вила, я русалка, и вещи хора можели да ги викат и да говорят с тях. А. Дончев, СВС, 121. И да видя как живеят / либни змейове в грамади, / как си вилите люлеят / хоро в росните ливади. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.

ВИ`ЛА3 ж. Къща извън града, обикн. с просторен двор или градина за почивка през лятото. След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето. В. Геновска, СГ, 237. Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София, която струваше милиони, за американската му кола, за вилите му в Чамкория и Варна. Д. Димов, Т, 260. Пред тях се издигаше бяла двуетажна вила с градинка и красива желязна ограда. Цв. Ангелов, ЧД, 242.

— Лат. villa през рус. вилла или нем. Villa.

ВИ`ЛАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Собственик на вила3 или на вилно място. Виладжиите не чакат. Строят. Защото вилното място си е тяхно. Диал., 1999, бр. 28, 11. Кой продаде мраморните плочи от надгробните паметници за стъпала на виладжиите? Дем., 1990, бр. 48, 4.

ВИЛАЕ`Т м. 1. В Османската империя и днешна Турция — голяма административна единица, управлявана от валия. Империята се разделяла на провинции, вилаети, с представителство на населенията. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. За да задуши всеки опит за въстание, управителят на Дунавския вилает Мидхат паша подлага на жесток терор областите, през които минават четите. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. В това отношение Бейтула бей далеч надминаваше пашата, защото беше прочут в целия вилает като жесток джелатин. М. Марчевски, П, 42. По новите преобразования Турция административно се дели на двайсет и една области (вилаети). Ив. Момчилов, МПЗ, 28.

2. Остар. Земя, край, място. Болецата му каза: „Аз познавам много добре баща ти, и дядо ти ми е садил лозето над Голямата чешма… Когато бяхме на вилает, той всеки петък носеше от Лясковец и ми продаваше слама за конете.“ Ц. Гинчев, ГК, 335. Какво съм либе залибил на този чужди вилает. Ст. Младенов, БТР I, 301.

3. Остар. Родно място, роден край. Дай ми, боже, здраве, живот, / да си пойда на вилает, / че си иде ден Великден, / ден Великден, ден Гергьовден: / сички майки в черква ходят, / в черква ходят, Бога молят; / моя майка дома седи, / дома седи, мене жали. Т. Икономов, ЧПГ, 11.

— Тур. vilâóet. — Други (остар. и диал.) форми: виляе`т, вилея`т, велеа`т и велея`т.

ВИЛАЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вилает. Дългата зала в съдебната зала бе застлана с червено сукно. Зад нея се бяха наредили съдиите — членове на Битолския вилаетски съд. Д. Спространов, ОП, 370. Тук [в Русе] има вилаетска печатница, в която са печати званичният вестник Дунав и много други книги. С. Бобчев, ПОС (превод), 70.

ВИЛА`НИ само мн. Истор. Различни категории на феодално зависими селяни в западноевропейските страни през Средновековието.

— От лат. villanum.

ВИЛА`Р1 -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който прави или продава вили за сено.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИЛА`Р2 -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Щърба, шута вила. Тая вила е вече вилар.Т. Панчев, РБЯд, 52.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИЛА`РИН, мн. вила`ри, м. Диал. Вилар1.

— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИЛА`РКА ж. Диал. 1. Жена, която прави или продава вили за сено.

2. Жена на вилар1.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до вила3. В здрача зад прозорците на вагона се мяркат дърветата на вилните райони. Влакът идва все по-близо и по-близо към града. К. Кузов, ПВС, 123. Вилна зона. Вилно място.

ВИ`ЛИЦА ж. Прибор за ядене с три-четири зъба за набождане на храна. Тя избра най-крехкия къс месо, забучи го на вилица и го поднесе към устните на учителя. К. Петканов, ДЧ, 263. Стражарят донесе стол, на който сложи чинията, парче хляб и една вилица. Ем. Станев, ВТВ, 44. Обедът продължи до късно. Но ето че тракането на чиниите и вилиците затихна. А. Каралийчев, НЧ, 23.

ВИЛИ`ЧКА1 ж. Умал. от вилица. Имало една масичка с бяла покривка; на нея били сложени седем малки панички, до всяка паничка — по една лъжичка, едно ножче, една виличка и една чашка. А. Разцветников, СН (превод), 8. Като набучи на виличката половин доматче, сдъвка го бавно. Г. Караславов, С, 68.

ВИ`ЛИЧКА2 ж. Умал. от вила3. Има за какво да се гордеят чехите със земята си .. Малки вилички в гористите хълмове .., прекрасни площадки с пейки за почивка, кокетни ливадки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 226.

ВИ`ЛКА ж. 1. Техн. Устройство в телефонен апарат, обикн. с раздвоени краища, върху което се поставя телефонната слушалка и чрез което се включва и изключва линията. Генералът сложи слушалката върху телефонната вилка, после отново я вдигна и поиска .. бърз разговор с военния министър. П. Вежинов, ВП, 45. Никой не се обаждаше. Тя започна да трака тревожно по вилката на телефона. П. Стъпов, ГОВ, 161.

2. Техн. Машинен детайл с раздвоен край, който обикн. захваща друг детайл, предимно при мотовилков механизъм.

3. Остар. и диал. Вилица. Хаджи Павли .. ядеше с вилката на Михалакя Алафрангата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Момчета! Донесете паници, ножове и вилки! Н. Михайловски, ПА (превод), 64.

— Рус. вилка.

ВИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до вилка (във 2 знач.). Вилков механизъм. Вилкови товарачи.

ВИЛКООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има форма на вилка (в 1 и 2 знач.). Вилкообразен лост.

ВИЛКООБРА`ЗНО. Книж. Нареч. от вилкообразен; с форма на вилка. Те [редоливните машини] се състоят от две части: едната по-малка, наречена клинова пластинка .. Горният край на малката част завършва вилкообразно с две уши. Г. Върбанов и др., НТ, 108.

ВИЛНЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вилнея. Зимата нахълта студена и снеговита и се държа такава зла почти до последния ден на март. През цялото нейно вилнеене не отидох нито веднъж към нашите и затова, щом затрептя пролетното слънце — веднага се напътих натам. Д. Калфов, Избр. разк., 287.

ВИЛНЕ`Ж м. Книж. Жестоко и безогледно извършване на масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; вилнеене. — Някой тук преди време ме убеждаваше .. че размирието из земите ни не било повече от вилнеж на разбойници по пътищата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. Най-старите исторически спомени у нашия народ .. се отнасят към края на XIII в. и началото на XIV в. — епохата на татарските нашествия и вилнежи в България. Б. Ангелов, ЛС, 45. Селските бунтове по десетъка, потушени с кръв, вилнежът на изборните шайки, увеличаващото се данъчно бреме, безправието, .. създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17.

ВИЛНЕ`Я, -е`еш, мин. св. вилнях, прич. мин. св. деят. вилня`л, -а, -о, мн. вилне`ли, несв., непрех. 1. За вятър, буря и под. — проявявам се с много голяма сила, стихийно; бушувам. Придошлите потоци понесли камъни и дървеса, Бучумската река отвлякла пещите, потопила селото, .. Цял ден и цяла нощ вилняла бясната буря. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Разчитахме, че бурята ще стихне, снегът ще престане. Но тя вилня до късно вечерта и когато поутихна, беше настъпил мрак. П. Стъпов, ЧОТ, 117. Цяла неделя вилня този пустинен циклон. Ст. Марков, ДБ, 216.

2. Прен. За болест, епидемия и под. — разпространявам се в широки размери, като повалям, унищожавам, изтребвам масово. Зловещо и тежко се носеше медният звън от камбаните на Петропавловския манастир, в чиито гробища погребваха чумавите. Месец вече вилнееше страшната напаст между хората. П. Константинов, ПИГ, 67. Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата. Г. Белев, КВА, 279. Шумът и глъчката, които достигаха до ушите, напомняха за новия живот, който кипеше тук, на същото това място, дето само преди няколко дни бе вилняла смъртта. Ив. Мартинов, ДТ, 264.

3. Прен. Жестоко и безогледно върша масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; върлувам, беснея. Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък, та палеха и горите, за да няма къде да се крият комитите. Д. Талев, И, 608.

4. Разг. За дете — играя буйно, шумно; беснея, лудувам. Окол децата играят, вилнеят. Ив. Вазов, БМ II, 27.

ВИЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Вилообразен1, вилоподобен. Виловидна форма.

ВИЛООБРА`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който прилича на вила за сено, който има форма на вила за сено; вилоподобен1, виловиден. Селската лястовица се познава по вилообразната опашка и по ръждивооранжевото си гърло. Ст. Дончев, ПНД, 25. Вилообразна форма.

ВИЛООБРА`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. За постройка — който е като вила, къща за почивка; вилоподобен2. Ние летяхме към север. Вдясно вилообразни къщички с лозници по стените и градини, в които играят деца. Г. Белев, КВА, 102.

ВИЛООБРА`ЗНО. Нареч. от вилообразен1; като вила за сено. Характерен признак за сърната са рогата й, .. Те са разклонени вилообразно и на горния си край имат най-много три върха. П. Петков, СП, 45.

ВИЛОПОДО`БЕН -бна, -бно, мн. -бни, прил. Вилообразен1, виловиден.

ВИЛОПОДО`БЕН2, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. За постройка — който е като, прилича на вила, къща за почивка; вилообразен2. Красивият му център [на Берковица] и вилоподобните къщи на отделните квартали напълно хармонират с живописната околност. Отеч. 1978, кн. 6, 19.

ВИ`ЛУШКА ж. Остар. и диал. Вилица. Ами досега учили ли сте се на нещо? — Не. мене ми са чини, че сте са учили, напр. да пълзите, да ходите, .., да ядете, най-много с лъжица и вилушка. Р. Каролев, РМЗ, 35. Нашата нога, на която работата не е да събира ябълки или да държи вилушка, има също пет пръсти. Превод, У, 1871, бр. 1, 265.

ВИЛЯЕ`Т м. Остар. и диал. Вилает. Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя, но повечето, докъм хиляда и петстотин души, бяха все люде от трите македонски виляета. Д. Талев, И, 633. Банко ще да та проводи, / да види татко и мама / какво съм либе залибил, / на тойзи пусти виляет. Нар. пес., СбБрМ, 389.

— Други форми: вилея`т, велеа`т, велея`т.

ВИ`МЕ, мн. -та, ср. Млечен орган у женско бозайно домашно животно (крава, овца и др.). Баба Нягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото й напращяло виме и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 65. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога се появи на прага, .. Пълните й вимета виснаха надолу. Ст. Загорчинов, ДП, 48. По двора ходят кокошки, десетина голи розови прасенца и майка им с провесено до земята виме с щръкнали цицки по него. Д. Талев, С, 239. Кравите на бай Матей, .., се размърдаха, някои лениво станаха, .., и синджирите им нетърпеливо подрънкваха, сякаш искаха да известят на краваря, че големите вимета пращят от мляко…, че е време да се дои. Цв. Ангелов, ЧД, 211.

ВИ`МЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от виме. И ги изглеждаше [теленцето] сериозно, като не им казваше: „Чудя ви се на ума, приятели! Хич, ядвам ли аз от вашето ястие, додето си имам маминото вименце, пълно със сладко, топло млечице?“ Хр. Максимов, ЗР, 41.

ВИ`МЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За женско бозайно домашно животно — който е с голямо виме. Виместа крава.

ВИ`МПЕЛ м. 1. Дълъг, тесен, раздвоен на края флаг, който се вдига на мачтите на военен кораб по време на плаване и служи като признак на национална принадлежност. Стотелов се надява, че екипажът ще се побои от ескадрата. Ще упорствува .. И тогава направо .. Вимпелът във водата, на мачтата червено знаме. Д. Добревски, БКН, 179.

2. Кутия или чувал с дълга, ярка лента, която служи за спускане на земята на писма, вестници и др. от самолет.

3. Металическа сфера с герба на някоя страна и специален надпис, която с космическа ракета се изпраща на чуждо космическо тяло или се поставя в изкуствените планети и междупланетните автоматични станции. На 14 септември 1959 година на повърхността на Луната беше изпратен вимпелът с герба на СССР. Матем., 1965, кн. 1, 4.

— Хол. wimpel през рус. вымпел.

ВИНА` ж. 1. Постъпка, действие, което нарушава законни наредби, норми на поведение и под. и има лоши последствия; провинение, грешка. — За мюдюрина още снощи си каза думата народът: няма мюдюринът вина пред народа. Никой не се оплака от него. Д. Талев, И, 518. Коста, моят Коста, дигна ръка и ме удари! .. Да, аз разбрах, че той беше накаран от другите, но нима това смекчаваше вината му пред мене? Д. Немиров, КБМ, 1947, 42-43. — Но за Бога, каква е моята вина? — Тук вина няма — има само любов. К. Петканов, В, 71. Не съществува на света вина .., която да не е достойна за прощение. А. Гранитски, ПР (превод), 73.

2. Отговорност за извършено провинение. Не се тревожете, работата не е толкова страшна… Аз, така да се каже, поех вината върху себе си. П. Вежинов, ВР, 249. Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си. М. Марчевски, П, 262. В дълго писмо до „милия си другар“ Климент от 17 септември 1875 г. той [Стоянов] сякаш е угадил съмненията и укорите му в приведеното по-горе писмо до Пеев и е взел върху си дял от общата вина за изоставането на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 264. — Да, виж ти, виж! И през ум не ми мина, че някой от трамвая е виновен. Но ето, вие поемате вината върху себе си. П. Стъпов, ЧТ, 14.

3. Причина с някакви последствия. — Сега вече всичко е ясно — казвах си аз, — вината не е във Владимировата новина, а в първия сняг и Новата година. Тия три мънички обстоятелства така се свързаха и преплетоха в моя еднообразен живот, че аз не мога да намеря де свършва едното и де почва другото. Г. Райчев, Избр. съч. I, 8-9. Опита се [Велика] да подкара ралото, но то се плъзна по замръзналата земя и се удари в краката на воловете. Помисли, че вината е в добитъка, върна ги и още веднъж опита. К. Петканов, МЗК, 112-113.

◇ Отекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-тежко наказание.

Смекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-леко наказание. Никакви смекчаващи вината обстоятелства за тези опасни за обществото елементи на бунта! Т. Генов, Избр. пр, 124. — Коя вещица? .. — Оная от вашия град, дето съсякла мъжа си на стотина парчета… — Осъдиха я… При смекчаващи вината обстоятелства… Др. Асенов, СВ, 125.

> По вина на някого. Като неприятно, лошо последствие от постъпките, действията на някого. В душата й се вгнезди смътно подозрение, че той умря по нейна вина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. — Чакай, не кипвай… за тебе нищо не казвам. Нали сам виждаш, че това, което стана, не е по твоя вина? Ст. Чилингиров, ХНН, 190.

Хвърлям / хвърля (стоварвам / стоваря) вина<та> върху някого. Несправедливо обвинявам някого в нещо. Освен това върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си и канеха ме, .., да кажа какви са били оръжията и колко. К. Величков, ПССъч. I, 9. — Как вървят вашите работи? — О, и моите не вървят, моторът нещо се е повредил, а механикът иска върху мене да стовари вината. М. Грубешлиева, ПИУ, 86.

ВИ`НАГИ нареч. 1. Всеки път, във или при всеки случай; всякога. Какво би могъл да каже Велко за учителката? Винаги когато биваше заедно с нея или си мислеше за нея, беше му радостно. Д. Талев, И, 233. Но, както винаги това се е случвало, така и тоя ден, Златан чорбаджи закъсня в града. К. Петканов, БД, 5. Едничката му на св. Спиридон почивка бе, .. когато вдигаше очи да погледне навън през малкото прозорче прекрасната картина на божия свят, която винаги го умиляваше. Елин Пелин, Съч. IV, 20. Нейко заставаше винаги на онази страна, на която натежаваше общественото мнение. Й. Йовков, Ж 1945, 83. В тях [писмата и документите] великият патриот и революционер [В. Левски], .., е винаги и всякога в пълно съгласие с фактите, с истината. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Сутринта винаги е по-мъдра от вечерта. Послов. // Постоянно, без изключение. Той беше винаги пръв в дружески увеселения и комитетски съзаклятия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Той [въдичарят] ходеше на риба винаги сам. Д. Калфов, КР, 11. Разцъфтяла се бе наоколо разкошна пролет и навред кипеше нов, млад живот. Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зелена, по-весела. Д. Талев, И, 628.

2. По или във всяко време; всякога. — На баира винаги има вятър. Елин Пелин, Съч. I, 170. Много пъти отпосле аз имах случай да слушам тоя чуден шум… защото Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи. Й. Йовков, Разк. П, 77. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой… Всечасно ми е сочела пътя на борбата… Ст. Дичев, ЗС I, 214. За гренландците лятото няма нощ; винаги слънцето са види на небосклона. С. Бобчев, ПОС (превод), 281.

3. Неизменно, без промяна; всякога. Да минеш тая линия на постоянното равноденствие, дето денят е винаги равен на нощта, значи — да се намериш под друго небе, под други съзвездия. Св. Минков, ДА, 43. Говори с гръдния си, винаги ласкав и топъл алт. Др. Асенов, СВ, 9. Туй оръдие [компасът], което посредством една магнитна игла показва винаги север, е дало дързост на пътниците да оставят бреговете и да са спущат по вси направления на морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 276.

4. През всички времена; всякога. Животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. Елин Пелин, Съч. IV, 72-73. — Само децата и кучетата лесно познават добрия човек и скоро се сприятеляват с него. Така си е винаги! Й. Йовков, Разк. II, 45. — Остава сега да бъдеш честита. Ти ми казваше, че си такава, нека бъдеш винаги, сестро. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 58.

ВИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави, произвежда или продава вино. — Ще ви почерпя от нашето вино. Моят* мъж се слави като най-добър майстор винар в цялата махала. В. Нешков, Н, 219. Старото вино се изпиваше и започваха вече да идат колата на преславските винари. Й. Йовков, ВАХ, 6. Отдолу идат винари, / винари вино носеха. Нар. пес., СбВСт, 666.

ВИНА`РКА ж. 1. Жена, която продава вино. Не съм винарка, / вино да му [на турчина] точа, /нито съм хлебарка, хляб да му давам. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. Виното не го бива, ама винарката я бива. П. Р. Славейков, БП I, 71.

2. Жена на винар.

ВИНА`РКИ, мн., ед. (рядко) вина`рка ж. Диал. Малки мушички, които се въдят при ферментиране на вино, плодове и под.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951

ВИНА`РНА Вж. винарница.*

ВИНА`РНИЦА ж. Помещение, където се произвежда или съхранява вино; винарска изба. Половин ден електрическият влак бяга с бързина деветдесет километра в час само през лозя. Каменните хладни винарници се намират сред самите лозя. А. Каралийчев, С, 80-81. Кооперативната фурна беше изкарала бели хлябове със зачервена кора, виното от общата винарница искреше в медниците. А. Каралийчев, НЗ, 121.

ВИНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до производство и продажба на вино. Селото бе на висок бряг, винарско, тежките снаряди бяха открили избите с огромни бъчви. П. Вежинов, ЗЧР, 53. Винарска изба. Винарска промишленост. Винарски магазин.

2. Който се отнася до винар. — А в миналото ние комай и винарска слава имахме. Н. Каралиева, Н*, 167.

◇ Винарско грозде. Грозде, от което се прави вино.

ВИНА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Производство на вино. Винарството в България е добре развито.

2. Занятие, поминък на винар. Основният поминък на жителите на Мелник е бил винарството. △ Населението от тази част на страната се занимава с лозарство и винарство.

3. Дял от селскостопанската наука, който се занимава с въпроси, свързани с производството на вино. Земеделско училище по лозарство и винарство.

ВИНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от винар; млад винар. Винари, лепи вардари: / яз некюм вино, ракия, / тук сакам бело винарче. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 302.

ВИ`НДИ мн. Истор. Венеди; венети, венди. Славенете са били известни на гръко-римските писатели под име славене, анти и винди. М. Дринов, ППБН, 18-19.

ВИ`НЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Винен. Развила се, развила се / бела лоза винева. Нар. пес., СбНУ X, 104.

ВИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вино, или на вино, който съдържа вино. Петър не го слушаше вече. Слушаше шуртенето на винената струя и се губеше подир радостни мисли. К. Петканов, БД, 25. Сред зашеметяващия шум, който пълнеше натежалия от пушеци и винени изпарения въздух, Станкул се навечеря. Ст. Марков, ДБ, 340. Групата има солиден винен запас, който ние сме качили на парахода в голяма, добре амбалирана каса. П. Вежинов, ДМ, 5. Кара ме да съблека ризата си, за да изпере виненото петно. След това щял да го поръси с талк. К. Калчев, ДНГ, 121. Угостиха ни с разнообразна и вкусна вечеря .., заяк с винен сос, пушен бут от сърна, печено прасе и фрукти. Ал. Константинов, Съч. I, 258. Винен оцет. Винен спирт.

2. Който по своите качества е подходящ и е предназначен за произвеждане, добиване на вино. Лозите се запазват от студовете зиме чрез загребване — покриване на главините на винените и десертни лозя с купчина рохка пръст. А Винено грозде. Винен сорт.

3. Който е предназначен за вино или е свързан с производството и продажбата на вино. Взе винената чаша, дигна я пред очите си и се усмихна: — червеното вино е благословено. К. Петканов, ДЧ, 80. Като се загорещи, .., той се премести в една приземна стая, преддверие на дълбоки зимници и винени изби. А. Дончев, СВС, 588. Винена бъчва. Винена бутилка. Винен склад. Винена индустрия.

4. Който има цвят на червено вино; тъмночервен, виненочервен. На главата й имаше килнато винено фесче с провиснал копринен пискюл до лицето. М. Грубешлиева, ПИУ, 283. Зад големия дворец са се прострели градини със сенчести дървета, отрупани с яркочервен и винен цвят, фонтани и мраморни беседки. Т. Кюранов, АП, 79. На вратата се показа Иван Сърмов. Ярка винена лента се спущаше през рамото му, .. на лентата с едри букви беше написано: ударник. М. Марчевски, П, 295.

5. Като същ. винено ср. Тъмночервен цвят; виненочервено. Носеше блуза във винено.

◇ Винена кал. Спец. Утайката, която се събира на дъното на бъчвата при съхраняването на младото вино.

Винена киселина. Хим. Органическа киселина, която се намира в гроздето и оттам преминава във виното.

Винен камък. Хим. Сол на винената киселина, която кристализира като отпадъци по стените на бъчвата след източване на виното.

Винена лоза. Сел.-стоп. Лоза, от гроздето на която се добива вино.

ВИ`НЕНИЦА ж. Диал. Сорт червено грозде, от което се прави вино; виненка. Казват, че тук имало лози от двеста-триста години. Древни чукани, които раждат мискет, памид, виненица. А. Каралийчев, ПД, 151. — Сивойне ле, булне ле, / къде отиде, Дойне ле? / — Той си отиде, булне ле, / да си търси лятото, / ново лято, старо лято, / нова зима, стара зима, / жълто жито и пшеница, / черно грозде виненица. Нар. пес., СбВСт, 180.

ВИ`НЕНКА ж. Диал. Виненица. Той продължаваше да изнася на пазар ранозрейка и чауш още преди Богородица, а после да пълни бъчвите си с виненка и да го продава, както преди. Ст. Даскалов, СЛ, 160.

ВИНЕНОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят на червено вино; тъмночервен, винен. Пътниците оставиха конете си в един хан близо до Марно поле, отърсиха праха от дрехите си, попристегнаха виненочервените си пояси и тръгнаха из града. В. Геновска, СГ, 30-31. Започна да вади от раклата празничните си дрехи — черната кадифена пола, тъмносиньото кадифено елече с двата реда седефени копченца, бяла копринена блуза с много дипли отпред, виненочервена забрадка. Ст. Цанев, МБ, 37. В ония тежки дни Асен напечата книгата си „Жертвени клади“ .. Книгата си младият поет напечата с виненочервени букви. А. Каралийчев, С, 209. Виненочервени знамена.

2. Като същ. виненочервено ср. Тъмночервен цвят; винено. Роклята й беше във виненочервено.

ВИ`НЕРВАЙС, мн. няма, м. Смлян, пречистен варовик, който се употребява в производството на бои, паста за зъби и др.

— Нем. Wienerweiss.

ВИНЕ`ТКА ж. Малък орнамент за украса на отпечатана или ръкописна книга, поставян в заглавието, в началото или края на страница, или на отделни глави, първоначално във форма на лоза или лозови листа. Тя [книгата] е написана с черковнославянски букви на пергамент и е украсена с винетки и художествено нарисувани главни букви. НТМ, 1961, кн. 5, 1. В музеите на София, Ватикана, Лондон и Москва се пазят книги с образци на миниатюрни илюстрации, винетки и заглавки. Й. Радичков и др., ГСП, 132. Списанията бяха издавани сравнително луксозно („Библиотека“ излизаше в подвързани с платно книжки, „Художник“ — на гланцирана хартия, с много репродукции, винетки и с разнообразен шрифт). К. Константинов, ППГ, 122.

— От фр. vignette.

ВИНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до падежа на прякото допълнение. Винителна конструкция. Винителна функция.

◇ Винителен падеж. Падеж, свързан с изразяването на обекта, непосредствено засяган от глаголното действие, в който стои обикновено прякото допълнение, а също и някои предложни изрази; акузатив.

ВИ`НКЕЛ м. 1. Пресовано желязо с ъглов профил; ългово желязо. Неусетно се намери пред Керановата порта. Предишната бедност бе потънала в бързо натрупани богатства, които личаха в желязната ограда със зелена боя; ..; в цветята пред стълбището, подшити с мозаична пътека под асма на винкел. Д. Вълев, Ж, 106.

2. Техн. Уред за измерване на прав ъгъл. Работата е улеснена със заместването на отвеса с винкел и предварителното приготвяне на дървени рамки за очертаване на вратите и прозорците.

— Нем. Winkel.

ВИ`НКЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е направен от винкел; винкелов. После Веско погледна железния телефонен стълб и още същата минута се хвана за винкелното желязо и ловко се покатери нагоре. А. Михайлов, ДШ, 35. Винкелни конзоли.

2. Техн. Който се извършва с винкел; винкелов. Винкелни измервания.

ВИ`НКЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Винкелен. Винкелово желязо. Винкелова рамка.

ВИ`НО, мн. вина`, ср. 1. Само ед. Спиртно питие, получено от ферментирал сок от грозде. Започнаха да обядват. Трапезата скоро се покрие хляб, с гозби и чаши с червено вино. Й. Йовков, ПГ, 44. Султана изнесе вино и ракия… Гостите пиха. Д. Талев, ЖС, 70. Там беше брат му Петър, точеше вино от голямата бъчва за сватбарите. К. Петканов, БД, 24. Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забрава / туй, що глупци вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч., 1929, 14. Седнали са до трима юнака, / вино пият, вино и ракия, / изпили са трийсе мери вино. Нар. пес., СбНУ XXVII, 122. Млада жена, старо вино. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 270. Старо вино, стар приятел, дръж ги. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 132. Хубава жена, хубаво вино — достове много. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 198. Бяло вино. Маврудово вино. Мелнишко вино. Мискетово вино. Отлежало вино. // Само мн. Различни видове от това питие. Дядо поп се намери в стихията си, като риба в морето, и изреди потънко качествата на вината от всичките лозя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 133. През кръчмата се изпревървяваха ..: търговци на жито, на кожи и на разни вина и ракии. К. Калчев, ЖП, 26. — Какво има за пиене? — Нося една каса от моите испански вина. Д. Димов, Т, 204. Дните ми минуваха в изобилие от сякакво благо; най-скъпи гостби и скъпи вина ми бяха храна. Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Склад за вина. Производство на вина. // Ед. и мн. Разг. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша. Насядат околовръст и вечерят сладка вечеря; налапат са, пият си по две-три вина и прекръстят са. Ил. Блъсков, ПБ II, 29. Поръчаха си по едно вино. △ Почерпиха ги по едно вино с малко мезе.

2. Само ед. Разш. Обикн. със съгл. опред. Спиртно питие, което се получава от ферментирал сок на различни плодове, от мед и под. На отрязаното място към стъблото се прикрепва глинен съд и в него се стича палмов сок. Бял и гъст като мляко, сокът ферментира и от него се получава силно палмово вино, наречено „набиз“. П. Цолов, Т, 18. — Ходил съм на много тропически острови, но никъде не съм пил такова кокосово вино като на островите Килинг. М. Марчевски, ОТ, 53. Като изстискват сока от тези плодове [бананите], добиват един вид вино. С. Бобчев, ПОС (превод), 227. Плодово вино. Ябълково вино.

◇ Безалкохолно вино. Неферментирал гроздов сок.

Женско вино. Разг. 1. Неферментирал гроздов Сок. 2. Вино с нисък градус.

Мъжко вино. Разг. Кисело вино с по-висок градус.

Сладко вино. Разг. Непрекипяло вино.

> Бодни (побий) пръчка — пий вино. Разг. За нещо, за което се предполага, че бързо и лесно ще стане, но всъщност не е така.

Руйно вино. Нар.-поет. Червено, хубаво, пенливо вино, вино, което се пени, пуска искри. — А бре лудо, та па младо, / я намини на меана, / да си пиеш руйно вино. Нар. пес., СбАИ, 28.

Хваща ме / хване ме (лови ме) виното. Разг. Лесно се опивам, напивам.

ВИНОБЕ`Р, мн. няма, м. Диал. Гроздобер; виноберма.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИНОБЕ`РМА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Гроздобер; винобер. През нощта владиката, за да избегне от свирепите башибозуци, .., бе се скрил в един селски хамбар под една шарапана (дълъг съд, в който берат и тъпчат грозде по виноберма). Лил., 1884, кн. 7, 33-34. Мина виноберма и всички лозя са / обрани и вече прибрани, / а нашите, братко, какво още чакат? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52. У понеделник бе Кръстовден; / виноберма доде. / Виноберма ся захвана, / лозята обраха. Ц. Гинчев, ДТ, 107.

ВИНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Виновен. Виноват, страшно, непоносимо съм виноват, скъпи приятели, че досега не Ви се обадих! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 401. — Господин майор, виноват! .. — Какво има? .. — Забравих да ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37. Но зверовете ли бяха по-добри от хората, или сами те бягаха от Обрада, той се връщаше цял-целеничък при мълчаливите и виновати погледи на селяните. Ст. Загорчинов, ДП, 74. Младен забележи удивлението ми, и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви сме господине, нали знаете? Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. — Но и ти си виновата, .., защото не си ги [парите] върнала точно на уреченото време. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 34.

— От рус. виноватый.

ВИНОВА`ТО нареч. Остар. Книж. Виновно. Воловарчето бързо подхвана двата края на торбичката, обърна я с устието надолу и като я изтърси, погледна виновато Морозов и тихо произнесе: — Имах едно парченце, бате Сребрьо, но го изядох… К. Ламбрев, СП, 47. Вместо него той съгледа Василев, пристъпи нерешително и виновато към него и прочете декрета на един дъх. Кр. Велков, СБ, 136.

ВИНО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се е провинил в нещо, който е извършил някакво престъпление. — Ти остави да я грабнат агарянците? Ти не умя да запазиш дъщеря ми? .. — Болярино, виновен съм. Ив. Вазов, Съч. XIV, 118. — Прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло .. Но съм виновна, та ме е срам. Елин Пелин, Съч. III, 140-141. В себе си Кръстьо се чувствуваше виновен, но инак и пред жена си дори не признаваше, че е сгрешил. Г. Караславов, ОХ I, 3. — Нищо чудно няма в това, че двама мъже се бият. Но те развалиха празника на всички ни и са много виновни пред нас. К. Петканов, В, 110. — Признава подсъдимия за виновен и го осъжда по силата на чл. чл. .. да изтърпи най-високото наказание. Б. Райнов, ДВ, 279. Мъжкото население, виновно и невинно, в синджири докарваха в Пазарджик, в Пловдив и в София. Г. Бенев, БК (превод), 57.

2. Който изразява чувство, съзнание за допусната вина, за извършено провинение — Не се сърди, побратиме, — каза той с виновна усмивка. — Сприхав съм станал. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Марина се беше промъкнала в къщи и гледаше от прага гузно и с някакво виновно изражение. Г. Караславов, ОХ I, 203.

3. Който е причина, който предизвиква да стане нещо неприятно, лошо, неуспешно. Той нямаше намерение да се кара с тях. Какво му бяха виновни хората? И те са слуги тука за парче хляб. Ст. Даскалов, БМ, 266. Те [селските и занаятчийски маси] са мечтали за благоденствието на масите и не те са виновни, че обективните условия на дребното производство са били най-благоприятната почва за развитие на капитализма. Г. Бакалов, Избр. пр,* 114-115. Това, тъй казано, представлява само чорбаджиите виновни в неуспеха на нашите обществени работи. П. Р. Славейков, ГУ, 64.

4. Като същ. обикн. виновният м., виновната ж., виновните мн. Виновник или виновница (в 1 знач.). Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата. Й. Йовков, Ж 1945, 243. Погледни, моля ти се, порядъка в стаята си, тия начервени угарки, тая смет по пода… и продължавай да твърдиш, че аз съм виновната. М. Грубешлиева, ПИУ, 173. Бихме могли евентуално .. да предизвикаме безредици, .., да арестуваме виновните. В. Геновска, СГ, 26.

◇ Виновно поведение. Юрид. Всяко действие, което умишлено или по непредпазливост е довело до престъпление.

ВИНО`ВНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който има вина за нещо, който се е провинил в нещо или е извършил някакво престъпление. В чуждите вестници подробно описваха атентата. Публикуваха дори първите разпити на виновниците. В. Геновска, СГ, 107. — Искаме да бъдат дадени под съд виновниците за военната катастрофа, които напълниха с гробове долината на Вардар и македонските чукари! А. Каралийчев, НЧ, 33. Не беше трудно за никого да се досети кои бяха виновниците и на това злодеяние. Й. Йовков, Ж 1945, 232. Тогива Кортес състави военно съдилище, дето виновниците ся представиха и изповядаха вината си. П. Кисимов, ОА II (превод), 11.

2. Разг. Човек, който е причина за нещо (случка, събитие и под.). Кметът на града дигна тост в чест на новоназначения областен директор, виновник за тържеството. Последва тост за народната войска и вечерята започна. Д. Ангелов, ЖС, 220. От старото гевгирено кубе, построено от султан Селим II, виновникът за издигането на монументалната джамия в Одрин, вече няма следа. П. Делирадев, В, 309. Той [Стамболов] беше главният виновник на Заарското въстание и въобще един от хероите в 1876 година. З. Стоянов, ЗБВ I, 168.

ВИНО`ВНИЦА ж. 1. Жена, която има вина за нещо, която се е провинила в нещо или е извършила някакво престъпление. Долавях какво говорят само от време на време, .., но разбрах, че татко смята мама виновница за случилото се. Ст. Христозова, ДТСВ, 33. Започнаха да се чуват клетви, .., докато всичко се превърна в един ужасен вой за отмъщение на блудницата — виновница за страшната участ, която ги бе сполетяла. П. Константинов, ПИГ, 70. Тя беше виновница за всичките му беди. Зарад нея напусна бащината си къща. А. Гуляшки, МТС, 190-191.

2. Разг. Жена, която е причина за нещо (случка, събитие и под.). „Виновницата на тържеството“ също танцуваше с млад кавалер. Г. Караславов, Т, 30. • Някои си маджарски вестници говорят, че Сърбия е най-главната виновница във восточните волнения. С, 1872, бр. 46, 364.

ВИНО`ВНО нареч. Като виновен, като провинен, с чувство за вина. Мъжът нямаше с какво да се оправдае, гледаше настрана и мигаше виновно. Г. Караславов, Избр. съч. П, 33. — А, ти ли си, Йордане, влез, влез. — Прощавай, вуйчо Петре, улисан в работа, не можах да намина — виновно отговори Орце. Д. Спространов, С, 74. От дюкяна пък, .., се чу строгият глас на татя. Той мъмреше калфата, който виновно се оправдаваше. Ст. Чилингиров, ХНН, 10.

ВИНО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Наличие на нечия вина, на извършено провинение от някого. Бяха изловили много души по това убийство, между уловените беше и братът на другаря ми .., но и след едногодишни изследвания, виновността му не беше се доказала. К. Величков, ПССъч. I, 47. Зафана се съдебното дирене. В него се установи по неоспорим начин виновността на обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Когато ние молим патриарха да опрости владиците ни, то припознаваме и тяхната виновност, и патриаршеската власт. С, 1872, бр. 46, 368.

2. Чувство, съзнание за вина, за извършено провинение. — Ами ти не хапна нищичко, бре Динчо? — изуми се старицата и в погледа й блесна виновност за това, че в такъв важен момент бе забравила да нахрани чедото си. Г. Караславов,ОХ IV, 298. Какво да ти кажем — вдигна рамене клисарят и кротко, с някаква виновност в очите погледна Робева. Д. Спространов, ОП, 103. Тя му се усмихваше и нейната усмивка изразяваше примерно очакване и виновност, които го смутиха още повече. Ем. Станев, ИК III, 167.

ВИНОГРА`Д м. Остар. Книж. 1. Лозе. Библията приказва за Ноя, че като излезнал из ковчега .. садил виноград, и начнал да прави вино. Г. Йошев (превод), 1861, 8. Родосто или Текфур-даг .. обиколен с хубави градини и винограде. Този град биде превзет от русите на 1829. С. Бобчев, ПОС (превод), 65.

2. Индив. Постройка, къща в лозе, в която се държат съдове и други необходими потреби за лозарство. А по някои си градища имат по лозия си увеселителни домове и виногради… Виноград ся зове собствено оная къща, коя е в лозе съзидана и в коя си имат сички съсъди и потребни оръдия за виноделие. Г. С. Раковски, П I,74.

ВИНОГРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Прил. от виноград. И растяла благодатната виноградна лоза, оплодотворяема от дъждовете на Зевеса. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92. Человеци ся насадили виноград, тъпкали гроздието, предали виноградний сок на възскис. Ч, 1871, бр. 8, 228.

ВИНОДЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Лозарство. Поминуват ся със земеделие, скотовъдство, виноделие. ВИ, 11.

2. Винарство. От събрания капитал на това дружество по` оная година са проводили троица ученици у някое си земледелческо училище в Европа, за да ся учат един на земледелие, друг на скотовъдство, а трети на лозарство и виноделие. Хр. Данов, Лет. 1869, 133. Българи вобще не употребляват прихитрения във виноделие си, както да варят вина, да ги размесят с разни отровни вещества. Г. С. Раковски, П I,75.

ВИНОПИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Книж. Човек, който пие много вино, който пие вино до напиване; винопийца. — Чуваш ли? Хей! Куций чорт, донеси полвин ока вино, на юнашка вересия! — вика един от винопийците. Ил. Блъсков, КУ, 62-63. Той наливал все харно вино, затова и настръвил в своята кръчма всички винопийци от Диваково и от околните села. КН, 1873, кн. 4, 9-10.

ВИНОПИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от винопиец. Един ден Пенчо са събра със своята винопийска дружина. Ил. Блъсков, ПБ II, 93.

ВИНОПИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Пиене на много вино. Празнуванието на народния ни ден, Св. Кирила и Методия, и на други светли и радостни дни, не трябва да е с винопийство. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 53-54.

2. Страст към пиене на вино (Ст. Младенов, БТР I).

ВИНОПИ`ЙЦА м. и ж. Остар. Книж. Винопиец. И наклеветиха го, че беше ядлив и винопийца. КТЕМ, 197-198.

ВИНОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Кръчмар. Една работа мисли пияницът, а друга винопродавецът. ВУХБ (превод), 56. Нашите винопродавци, тези що ги наричаме кръчмаре, сичките, речи, са хора съвсем безчовечни. Ил. Блъсков, ПБ II, 87.

ВИНОПРОДА`ВНИЦА ж. Остар. Книж. Кръчма, механа. След това се чу едно дрънкание, .., като че някой влачеше една верига по бъчовите в зимника на винопродавницата. Превод, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 347. Тук са те лутаха, там зяпаха, най-сетне се вмъкнаха в една винопродавница, коя бе току-речи накрай града. Ил. Блъсков, ЗК, 63.

ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек или предприятие, фирма и под., производител на вино.

ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до произвеждане на вино; винопроизводствен. Винопроизводителен център. Винопроизводителни предприятия.

ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена или фирма винопроизводител.

ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от винопроизводител.

ВИНОПРОИЗВО`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до производство на вино; винопроизводителен. Винопроизводствен център.

ВИНОПРОИЗВО`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Производство на вино. Не всеки лозарски район развива и винопроизводство.

ВИНОТЪРГО`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Търговец на вино. Алаверата и Андониади-Чирпанлъ са главните винотърговци на града и те ще ти купуват гроздето. Н. Хайтов, А, 39. ---- ВИНОХРАНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Склад, хранилище, в което се държи вино. В близост до основните сгради ще има добре обзаведена лаборатория, .., спиртоварна с винохранилище и спиртохранилище. ВН, 1959, бр. 2516, 1.

ВИНОЧЕ`РПЕЦ, мн. -пци, м. Прислужник, който поднася вино обикн. на царска или болярска трапеза. Някой от виночерпците поднесе им вино. — Хай да е жив царят! Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. Кракра не пожела да слезе от коня си, та оръженосците стояха до конете и крепяха на вдигнати ръце обърнат щит с хляб и месо, а виночерпецът държеше роговете и меха. А. Дончев, СВС, 165. В тази темница бяха затворени още двама затворници на египетския цар, .., Единът беше негов виночерпец, сиреч, който му наливаше да пие. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 159.

ВИНОЧЕ`РПИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която поднася вино в кръчма, гостилница. Насядали около една голяма и най-хубава трапеза на гостилницата, за шетачка и виночерпица имаха Жуанита. Н. Михайловски, ПА (превод), 41.

ВИ`НПРОМЕЦ, мн. -мци, м. Разг. Работник във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). Те [ръководителите на паровата станция] .. упорито се въздържаха да дават редовно .. пара на „Винпром“ .. През най-студените зимни дни не даваха на винпромци пара дори и за отопление. НД, 1963, бр. 163, 4.

ВИ`НПРОМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свързан с „Винпром“, който е произведен във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). — И на нас ни омръзна химията .. Затуй ли, сине майчин, си го ударил на лалугери, защо не плюскаш бройлери и винпромско вино? К. Колев, ТЕ, 51.

ВИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Предназначен за вино; винен. Ние избираме златната среда и пращаме братчето на Искра да купи три бутилки бяло вино, .. Искра прибира пепелта и угарките от масичката и след малко донася вински чаши. Ем. Манов, МПЛ, 12-13.

ВИ`НТ, ви`нтът, ви`нта, мн. ви`нтове, след числ. ви`нта, м. 1. Цилиндричен или конусен машинен елемент с резба по повърхността, който служи за подвижно или неподвижно разглобяемо съединяване на части или за предаване на движение и сила, преобразувайки въртеливото движение в праволинейно. Гроздан преглеждаше колата, намазваше засъхналите оси, пристягаше винтовете. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Дълго време Камен затягаше винтовете на апарата. К. Ламбрев, СП, 201. Няколко купчинки с непотребни винтове, гайки и най-различни други части заемаха централната част на масата. П. Проданов, С*, 6.

2. Техн. Част от двигателен механизъм на кораб, която се състои от лопатки, разположени по винтова линия и закрепени върху повърхнината на цилиндричен вал; витло. Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. И под нея се върти не перка, а винт. Б. Трайков, ВО, 10. Петоперчестият винт [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма. Н. Антонов, ВОМ, 143.

◇ Безконечен винт. Техн. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене.

— От нем. Gewinde ’нещо навито’ през рус. винт.

ВИ`НТЕР м. Спец. Уред за крайбрежен риболов, който се състои от няколко мрежи с конусовидна форма, опънати на обръчи и вмъкнати една в друга. Аз напипах във вира до върбалака един винтер — нарочно приготвен кош за ловене на риба, която, щом влезе в тоя кош, вече не можеше да мръдне оттам. Д. Калфов, КР, 67. Лодката се провира в лабиринта от каваци и камъш из разлива и спира леко и безшумно, сякаш сама знае, че тука има заложен винтер. Станьо Василев с опитна ръка изважда обръчите и в мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. С. Северняк, ОНК, 113. Симеон, за да ги подразни, каза на Петърчо: — .. Ще идем само двама. Зная един винтер, пълен с риба. Вчера видях горския като го оплете и го постави под върбите в дълбоката вода. М. Марчевски, МП, 79.

— От рус. ве`нтер през рум. wintir. — Друга (диал.) форма: ве`нтер.

ВИ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от винт. Винтовите съединения се монтират лесно и затова са удобна свръзка за взаимно неподвижни части. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Мутин отново взе винтовия ключ. Ст. Марков, ДБ, 204. Винтов нарез. Винтова резба. Винтов механизъм. Винтови машини. Винтова преса. Винтова пружина.

◇ Винтова линия. Техн. Права линия, която е разположена около цилиндър или конус и е наклонена спрямо основата му.

ВИНТО`ВКА ж. Лека бойна неавтоматична пушка. — При зелена ракета ще залегнете в очакване, а веднага след червената — атака! Като лягате — пазете цевите на винтовките и автоматите! С. Северняк, ВСД, 159. — Аз в полка стрелях с руска винтовка. Един руснак ми отстъпи пушката, колкото за опит. П. Вежинов, ЗЧР, 46.

— Рус. винтовка.

ВИНТО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до винтовка. Винтовъчен затвор.

ВИНТООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на винт (в 1 знач.). Винтообразна повърхнина. Винтообразни пирони.

ВИНТООБРА`ЗНО. Нареч. от винтообразен. Този [перков] вентилатор се състои най-често от едно колело с перки, които са разположени винтообразно под определен ъгъл към плоскостта на въртенето и на еднакво разстояние една от друга. Р. Ранков и др., М, 128.

ВИНТОРЕ`З м. Техн. Инструмент за рязане на винтове.

ВИНТОРЕЗА`Ч м. Специалист, който работи с винторез.

ВИНТОРЕ`ЗЕН -зна, -зно, мн. -зни, прил. Техн. Който служи за рязане, нарязване на винтова резба. Винторезна машина. Винторезна дъска. Винторезен автомат.

— От рус. винторезный.

ВИ`НТЧЕ мн. -та, ср. Умал. от винт. Старицата гледа яките му ръце, които уверено опипват ту френския ключ, ту разхвърлените бурмички и винтчета пред него. Й. Стоянов, ПД, 95-96. Николай бързо се изкачи в таванската стаичка и се зае да довършва парната машина. Отново я заоглежда, заопипва. Проверяваше всяка част, всяко винтче. П. Проданов, С, 81.

ВИНТЯ`ГА ж. Къса горна туристическа дреха от непропусклив плат. Той беше в брезентова винтяга, в клин панталон и туристически обувки. Кр. Григоров, И, 130. Аз я запитах дали е запазила стария ми костюм и една винтяга, с която аз ходех на екскурзия. К. Калчев, ДНГ, 32. Носех винтяга, пък тази дреха, нали е импрегнирана, държи винаги топло. А. Гуляшки, ЗР, 288.

— От нем. Windjake.

ВИНТЯ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Прил. от винтяга. Винтяжен плат.

ВИНТЯ`ЖКА ж. Умал. от винтяга. — Ако заплиска дъжд — който от вас има винтяжка, яке, да сваля и да загръща момичетата. А. Гуляшки, Л, 401.

ВИНТЯ`КЕ, мн. -та, ср. Рядко. Винтяга. Върху моряшката си фланелка бе наметнал едно брезентово винтяке модел „началото на века“. Ем. Манов, МПЛ, 256. Въпреки дебелия пуловер и винтякето сутринта .. се събудих от студ. Д. Калфов, ИТШ, 27.

— Нем. Windjake.

ВИ`НЦЕ` мн. няма, ср. Умал. от вино. — Сложих им вечеря: имахме пиленце и яйца и много добро винце. Ив. Вазов, Съч. XII, 15. — Дойчине, това одринско винце било много пивко — само се разлива в гърлото! К. Петканов, ЗлЗ, 175. — Не съм гладен, ама ако почерпите, пийвам едно винце. Й. Йовков, ВАХ, 73. Хаджи Генчо опече на жаравата едно парченце месо, налее си малко червено винце. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Кой винце си попива, на леда си поспива. Погов. Ст. Младенов, БТР I, 300.

ВИНЦО`К мн. няма, м. Шег. Винце.

ВИНЧ, ви`нчът, ви`нча, мн. ви`нчове, след числ. ви`нча, м. Техн. Механизъм, състоящ се от стоманени въжета и барабан за повдигане и преместване на тежести. С негова помощ преместиха по-добре винча, завъртяха ръчката .. и всички жени учудено ахнаха, като видяха как неимоверната тежест на локомобила започна да се подига от една щолкова малка и слаба наглед машина. Й. Йовков, Ж 1945, 125.

— От англ. Winch.

ВИ`НЧЕСТЕР м. Уинчестер. — Януле, гръмни де с винчестера, нали казваш, че биел далече. Ем. Станев, ИК III и IV, 452. Въстаниците разполагаха с кремъклийки пушки и пищови, с долнокачествен барут за тях, с ятагани и сатъри, с различни ножове, даже и касапски. А турците бяха въоръжени с леки винчестери, шнайдерови игленки и белгийски евзалии. Г. Караиванов, П, 23. Предводителят на черкезката банда, .. дохождаше чак до нашата линия, изпразваше своя винчестер и пак се завръщаше в редовете на неприятеля. З. Стоянов, ЗБВ II, 88-89.

— От англ. собств.

ВИ`НЧЕСТЕРКА ж. Простонар. Винчестер. Много усилия употреби Гонсалви, докато го накара да пипне винчестерката. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Срещу винчестерките и „белгийските“ [с които били въоръжени турците], които „удряли“ на 1000 крачки, въстаниците запрягали допотопни кремъклии и чифтета, що „изхарчвали джепането“ едвам на стотина-двеста разкрача. При това на стотина души въстанали са падали едвам десетина пушки. Н. Хайтов, П, 314.

ВИ`НЧЕСТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. прил. Който се отнася до винчестер; уинчестерски. Конница черкезка от дясна и лява страна се появила, която след къси маневрирания открила огън от конете, захучели винчестерските куршуми! З. Стоянов, ХБ, 350.

ВИ`НЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до винч. Винчова мачта.

ВИНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Приписвам на някого вина, смятам някого за виновен, намирам вина у някого; обвинявам. Той знаеше, че в душата си тя го вини и му се сърди, .., а му се искаше тя да разбере, че той с нищо не се е провинил пред нея. Г. Караславов, ОХ IV, 446. Обърна се и потърси очите на момчето — на тоя хром другар, когото, .. бе винил в себе си, като виновник за неговото залавяне. Ем. Станев, ВТВ, 58. Веднъж Георги .., започна да го вини, че лъже хората. В. Геновска, СГ, 219. виня се страд. и възвр. Вън от обстоятелството, че се винеше погрешно баща ми вместо мене, всичко друго беше известно

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/201-220&oldid=11003“.