Речник на българския език/Том 2/161-180

От Читалие
< Речник на българския език‎ | Том 2
Версия от 09:25, 16 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Нова страница: <pages index="RBE Tom2.djvu" from=161 to=180 />)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ВЕЯ`Ч м. Мъж, който отвява зърнени храни. Една жена се отдели от реда на веячите, взе гребло и загриба зърното. К. Петканов, СВ, 130. И вятър подухне ли тихо от запад, / веячът с лопата подхвърли зърната, / и плявата в миг отлетява на облак, / а долу червена пшеница се стеле. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6.


ВЕЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за отвяване на зърно. Веячна машина.


ВЕЯ`ЧКА1 ж. Веялка. Баща му беше кмет, а той учител, но се занимаваше покрай това с овощарство, .., правеше кошери, шкафове и машини веячки. Елин Пелин, Съч. II, 114.


ВЕЯ`ЧКА2 ж. Жена веяч.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЖИВЕ`Я СЕ. Вж. вживявам се.


ВЖИВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вживе`я се, -е`еш се, мин. св. вживя`х се, прич. мин. св. деят. вживя`л се, -а се, -о се, мн. вживе`ли се, прич. мин. страд. вживя`н, -а, -о, мн. вживе`ни, св., непрех. С предл. в. Вниквам дълбоко в нещо и го преживявам. Спомените бяха само спомени, колкото и да се вживяваше Дона в тях. Нямаше да се върне Велко при нея, нямаше да го види тя никога, нямаше да види и детето си. Д. Талев, И, 616. Но щом запя, той се вживя в песента и лицето му отново стана замечтано и скръбно, а очите му лъснаха от влага. И. Петров, НЛ, 228. Учителството му е дало възможност да се вживее в народния бит, да опознае своя народ — неговите добри и лоши черти, неговите творчески възможности. СбАСЕП, 7. Не е достатъчно актьорът само да запамети текста на една роля — той трябва да се вживее в нея, в цялата пиеса, в мислите на автора. Ст. Грудев, ББ, 44.


ВЖИВЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вживявам се. Това преобразяване на лицето на актрисата не е било някаква тайна, а само способност, която се е раждала от проникновеното, дълбоко вживяване в душата на героинята. Ст. Грудев, ББ, 48.


ВЖИЛАВЯ` СЕ. Вж. вжилавявам се.


ВЖИЛАВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вжилавя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. 1. Ставам жилав. — Трифоне, човек забравя, разбираш ли? Ако не забравяме, по-бързо щяхме да се прекатурваме. А тъй от преминалото се вжилавяваме. М. Яворски, ХСП, 129.

2. Диал. Ставам як, здрав, силен (Н. Геров, РБЯ).


ВЖИЛАВЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вжилавявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЗАИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който по еднакъв начин проявяват, изпитват, извършват двама или повече души помежду си, един спрямо друг. Той мечтаеше за едно дружество, което щеше да направи от цялото село едно общо, голямо и многобройно семейство, и, .., наред с труда и грижите, щеше да цари в него изговорът, взаимното доверие и любовта. Й. Йовков, Ж 1945, 104-105. В общото нещастие, което ни свързваше, чувство на взаимно състрадание ни караше по ред да отстъпяме място на всички пред спасителните отверстия, отдето само една глътка от пресен въздух можеше да проникне в измъчените гърди. К. Величков, ПССъч. I, 32-33. — Аз искам офицерите и в моя полк да живеят във взаимно разбиране и уважение… П. Вежинов, ВР, 214. — Накратко ще кажа, че по решение на нашия таен комитет аз ида при вас като при общоприет български вожд, да предложа съдействие и взаимна помощ. Ст. Дичев, ЗС I, 380. — Домашният живот е възможен само с взаимни отстъпки, със справедливи отношения между съпрузите. Ив. Вазов, Н, 93. // Който по еднакъв начин засяга или се отразява на двама или повече души. Взаимна изгода. Взаимна облага. Взаимна полза.

Взаимно училище. Истор. Светско начално училище, съществувало у нас през време на Възраждането, в което се е използвал взаимоучителен метод на преподаване. С подкрепата на други габровски търговци —.., той [Васил Априлов] открил през 1835 г. в Габрово първото българско взаимно училище .. Преподаването ставало на български език. Ист. X и XI кл, 123.


ВЗАИ`МНО. Нареч. от взаимен; един друг или един спрямо друг, един на друг, помежду си. Те се гледаха и двамата взаимно учудени от добрата си воля и готовност за помирение. Ив. Вазов, Съч. IX, 30. Недоверчиво се изглеждаха от глава до пети, сякаш взаимно измерваха силата на мускулите и плещите си. Й. Йовков, Ж 1945, 213. При тази декларация на посланиците на взаимно съперничещите си сили, .., се разкри възможност за дейно посредничество. Ст. Дичев, ЗС I, 205. После, когато чуха, че бе изгоряло цяло Дебрища, а нямаха никаква вест за Бориса, те и двамата замълчаха — дотам стигаха силите им, колкото да не подлютват взаимно раните си със страховете си и с лошите си мисли. Д. Талев, И, 601.


ВЗАИМНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: взаимен; взаимо-, напр.: взаимноизбирателен, взаимноосигурителен, взаимноприемлив, взаимнорегулиращи се и др.


ВЗАИМНОВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грам. За глагол, глаголна форма или залог — при който вършителят и получателят извършват две еднакви, едновременно извършващи се действия. В изречението „Цялата сутрин се бихме с брат ми“ глаголната форма „бихме се“ е взаимновъзвратна.


ВЗАИМНОЗАВИ`СИМИ само мн., прил. Книж. Които са зависими един от друг. Взаимнозависими величини.


ВЗАИМНОЗАМЕНЯ`ЕМИ само мн., прил. Книж. Които могат взаимно един друг да се заменят. Взаимнозаменяеми части.


ВЗАИМНОЗАМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Способност за взаимно заменяне.


ВЗАИМНОИЗГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи, представлява взаимна изгода, полза; взаимоизгоден. Взаимноизгодна сделка. Взаимноизгодна търговия. Взаимноизгодни отношения.


ВЗАИМНОИЗКЛЮ`ЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; противоположни. Взаимноизключващи се хипотези.


ВЗАИМНОПЕРПЕНДИКУЛЯ`РНИ само мн., прил. Книж. Които са един на друг перпендикулярни. Взаимноперпендикулярни диаметри.


ВЗАИМНОПИСА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Размяна на писма между две лица; кореспонденция. Ненамесените в делото лица са обязани да представят в първообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото, с изключение на частното им взаимнописание и на търговските им книги. ВП, 31.


ВЗАИМНОПРЕСИ`ЧАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които взаимно, един друг се пресичат. Взаимнопресичащи се плоскости.


ВЗАИМНОСИМЕТРИ`ЧНИ само мн., прил. Книж. Които са симетрични един спрямо друг, помежду си. Взаимносиметрични фигури.


ВЗАИМНОСПОМАГА`ТЕЛНИ обикн. мн., прил. Книж. Взаимоспомагателни. Бързото възстановяване на индустрията и разрастването на взаимноспомагателните групи в селскостопанските области дадоха възможност за откриване на работа в индустрията, а през същото време освободиха и роботна ръка в селските области ОФ, 1950, бр. 1724, 3.


ВЗАИ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Проявено разбиране, споделяне на чувствата, мислите, схващанията на някого от страна на един или повече души. Колко е страшна любовта, не намерила любов, колко е непоносим животът без взаимност. Елин Пелин, Съч. V, 69. Щом не можеше да я обича открито, да очаква взаимност, защо не можеше да запази скритата си обич чиста от всякакъв грях, от всяко греховно пожелание? Д. Талев, ПК, 711. Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките й жици щяха хармонично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност. Ив. Вазов, Съч. XI, 64. Отсега нататък Морозов имаше с кого да разговаря. Запълни се нуждата от човешка солидарност и взаимност. К. Ламбрев, СП, 23.

2. Рядко. Съответствие, хармония между две или повече неща. Наистина какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност, .. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко. Ст. Чилингиров, РК, 8-9. Пия наздравица за всякой що милей / за висшето добро тук долу на земята — / зарад взаимността на мислите с делата! П. П. Славейков, Събр. Съч. III, 174.


ВЗАИМНОУЧЕ`НИЕ, мн. няма ср. Остар. Взаимоучение. В началото на 1834 год. отец Неофит, .., задължен бе да иде сам в Букурещ, дето, като довършева своите преводи, съвременно да изучи и методата на взаимноучението. П. Р. Славейков, ГУ, 12.


ВЗАИМНОУЧИ`ТЕЛЕН,* -лна, -лно, мн. -лни, прил. Взаимоучителен. Взаимноучителен метод. Взаимноучителни таблици. Взаимноучително училище.


ВЗАИМО-. Първа съставна част* на сложни думи със значение: взаимен, напр.: взаимодоверие, взаимоизгода, взаимоопазване, взаимоуважение, взаимообвързващи се.


ВЗАИМОВЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Влияние, което два или повече предмети си оказват помежду си. Неведението, с което половин християнство се е отнасяло към другата му половина, .., липсата на взаимовлияния — всичко това свършва до кръстоносните походи. В. Мутафчиева, ИКМ, 61. Наблюдават се безброй взаимовлияния на текста върху мелодията и обратно. НК, 1958, бр. 13, 6.


ВЗАИМОВРЪ`ЗКА ж. Книж. Всеобща връзка на предметите и явленията, осъществяваща се в процеса на изменение на материалния свят; взаимозависимост, взаимообусловеност. Общите математически теории ни позволяват основно да разберем взаимовръзката на явленията. Матем., 1966, кн. 5, 2.


ВЗАИМОДЕ`ЙСТВАМ и ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. С предл. с. Намирам се във взаимодействие с нещо. Разтворената гасена вар взаимодействува с въглеродния двуокис от издишания въздух и бистрата варна вода се размътва. Хим. VII кл, 1965, 10. Голяма част от скалите взаимодействуват с водата при съприкосновение с нея. Измежду варовитите скали — варовиците и доломитите, .., постепенно се разтварят от водата. Р. Христов и др., Г, 162-163. Водата е взаимодействувала с карбидите и така са се образували въглеводородите — основното градиво на живота. Д. Пеев, ЖДП, 9-10. Електроните не си взаимодействуват или съвсем слабо си взаимодействуват с атомните ядра, т. е. с протоните и неутроните. ВН, 1958, бр. 2275, 4.


ВЗАИМОДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействам; взаимодействуване.


ВЗАИМОДЕ`ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Всеобща форма на връзка на телата или явленията, осъществяваща се във взаимното им изменение. Молекулите на веществата не само се движат, но и си взаимодействат, т. е. между тях се проявяват сили на взаимодействие. Физ. VII кл, 47. Литературата и животът се намират в постоянно взаимодействие. В духовно бедни епохи не могат да се явят велики художествени произведения. Ив. Богданов, СП, 164. Тези елементи [хелий, неон] не влизат в химическо взаимодействие с другите елементи — това са така наречените благородни газове. ВН, 1958, бр. 2127, 4. При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] с киселина се отделя хлор. Хим. IX кл, 1950, 48.

2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук. В. Мутафчиева, КВ, 105.


ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. взаимодействам.


ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействувам; взаимодействане.


ВЗАИМОЗАВИ`СИМОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Книж. Взаимна зависимост на предметите и явленията; взаимовръзка, взаимообусловеност. Като изучава природата и обществото, човек разкрива необходимата връзка и взаимозависимост на явленията. НТМ, 1961, кн. 11, 29. Тази взаимозависимост между проблемите — технология, организация и автоматизация на производствените процеси — налага те да се решават комплексно. ТД, 1971, бр. 7, 1.


ВЗАИМОЗАМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Способност, свойство за взаимно заменяне. Новата организация на заводите все повече се подчинява на стандартизацията и на принципа на взаимозаменяемост на машинните части. Маш. IX кл, 186.


ВЗАИМОЗАМЕ`НЯМ СЕ само мн., несв., непрех. Книж. Взаимно, един друг се заменяме.


ВЗАИМОЗАМЯ`НА, мн. взаимозаме`ни, ж. Книж. Взаимна замяна.


ВЗАИМОЗАЧИ`ТАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Взаимно зачитане, уважение между двама или повече души, зачитане един друг. Митрополитът на Влашко и Йоанициус не бяха пропуснали да създадат дух на някакво ефимерно равенство и взаимозачитане .. И все пак щеше да се наложи някой да взема пръв и сетне последен решения, другите да се подчиняват. Д. Добревски, БИ, 300.


ВЗАИМОИЗГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи или представлява взаимна изгода; взаимноизгоден. Взаимоизгодна търговия. Взаимоизгодни отношения между народите.


ВЗАИМОИЗКЛЮ`ЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път .., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие на отделни взаимоизключващи се етапи. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.


ВЗАИМОИЗТРЕБИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. в съчет с война — в който взаимно се убиват, унищожават. Взаимоизтребителна война.


ВЗАИМОИНДУКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. Който се отнася до взаимна индукция. Взаимоиндуктивен метод.


ВЗАИМОИНДУКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Коефициент на пропорционалност, който определя електродвижещото напрежение, индуктирано в един проводник при промяна на тока в съседен проводник.


ВЗАИМООБМЕ`Н м. Книж. Взаимен обмен. Йонният обмен се извършва между йони, които притежават еднакъв заряд. Този взаимообмен се извършва между йоните на разтвора и йоните на твърдото разтворимо вещество, което е в концгакт с разтвора. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 8. Напоследък се извършва засилен взаимообмен на информация между двете служби.


ВЗАИМООБРА`ЗНО нареч. Рядко. Заемообразно. И започна търсенето на жито − .., навсякъде, където тя знаеше, че може да се почука. Брашното искаха взаимообразно. Н. Каралиева, Н, 140. И аз мисля още утре да заминеш за дезесето, да ни отпуснат семе за посев, взаимообразно. Ст. Даскалов, СЛ, 27.


ВЗАИМООБУСЛОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Взаимовръзка, взаимозависимост. Взаимообусловеност на явленията.


ВЗАИМООСИГУРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до взаимно осигуряване. Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса приема влогове. К, 1926, бр. 86, 4.


ВЗАИМООТНОШЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обикн. мн. 1. Отношение, създало се в резултат на взаимодействие между две или няколко вещества, сили, явления и под. Като едно от най-големите обобщения в химията периодичният закон и периодичната система на Менделеев са от основно значение за разбиране взаимоотношенията между елементите и тяхното диалектическо единство. Хим. XI кл, 17.

2. Взаимно отношение между лица, организации, държави, класи. И най-ученият съдия може по-малко да разбере особеностите на еснафските взаимоотношения от най-простия еснафин. Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. И образът на Елена става възела на конфликтните взаимоотношения в пиесата. И. Остриков, ППА, 60. Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се уплитам в тях. К. Калчев, ПИЖ, 59. Най-често животинският свят служи на писателя само като външна форма за разкриване на обществени взаимоотношения. ЛФ, 1956, бр. 48, 2.


ВЗАИМОПО`МОЩ, -щта`, мн. -и, ж. Книж. Помощ, която си оказват взаимно, един на друг лица, организации, държави и под. По този начин върху принципа на балканската взаимопомощ и солидарност Каравелов изнася косвено идеята за дунавска федерация. Ив. Унджиев, ВЛ, 156. — В раздела „нравствени ценности“ всички пътници пишат: .., взаимопомощ и състрадание. Й. Попов, ИЖП, 54. Така например особено характерни за българския народ са сърдечността, дружелюбието, взаимопомощта и най-вече гостоприемството. Мор. пр VIII кл, 14.


ВЗАИМОПРИТЕГА`ТЕЛНИ само мн., прил. Книж. Които взаимно, един друг се притеглят. Взаимопритегателни сили.


ВЗАИМОСВЪ`РЗАНИ само мн., прил. Книж. Които са свързани един с друг, помежду си, взаимно. Изпаряването на вода в атмосферата и образуването на облаците са две взаимосвързани явления.


ВЗАИМОСВЪ`РЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ср. Книж. Качество на взаимосвързани. Убедително, вълнуващо и органично се преплитат националната гордост с историческата взаимосвързаност на мечти и съдби у двата .. народа. Ив. Спасов, БС, 10.


ВЗАИМОСПОМАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. мн. Които се подпомагат помежду си; взаимноспомагателни.

Взаимоспомагателна каса. Доброволна организация, имаща за цел да оказва парична помощ на своите членове със средства, набирани предимно от вноски на членовете й. Оставаше ми да намеря парите. Мъжът ми е учител по физкултура в техникума. От тяхната взаимоспомагателна каса взехме петстотин лева. Н. Антонова, Н, 59.


ВЗАИМОУНИЩОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Взаимно унищожение. Колкото повече хората опознават действието на ядрената енергия върху живия организъм, толкова повече ще нарастват и силите на мира, които няма да позволят тя да бъде употребена за взаимоунищожение. Вл. Андреев, АЕ, 62.


ВЗАИМОУЧЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Учение, преподавано по взаимоучителния метод.


ВЗАИМОУЧИ`ЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който се отнася до училище, в което се преподава по взаимоучителния метод.


ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Учител, който преподава по взаимоучителния метод; алилодидактик.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан с определена система на обучение, използвана през Възраждането, характеризираща се с това, че по-напредналите, по-добрите ученици помагат на учителя в процеса на преподаването; алилодидактически, взаимноучителен. Априлов и Палаузов добре разбирали, че модерното училище преди всичко се нуждае от модерна методика и затова изпратили високо начетения българин Неофит Бозвели в Букурещ, за да изучи взаимния начин на обучение ( .. ) и да състави взаимоучителни таблици и граматика на българския език. Й. Радичков и др., ГСП, 113. Явно беше, че ще затворим училището за два дни, раздадохме домашни упражнения, впрегнахме и взаимоучителната метода. Д. Бегунов, ЧОД, 55. Взаимоучителен метод. Взаимоучително училище.


ВЗАИМОУЧИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от взаимоучител.

— Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЗАИ`МСТВАМ и ВЗАИ`МСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Книж. Заимствам. Прамайката на изкуството е самата Природа. Заедно със своите стихии Дъжда, Слънцето и Вятъра — тя е негова първа свещенослужителка. И те не са еклектици, взаимствували от асировавилонското, гръцкото и египетското изкуство, защото от тия изкуства тогава нямало нито помен. Н. Стефанова, РП, 89.


ВЗАИ`МСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от взаимствам; взаимствуване, заимстване, заимствуване.


ВЗАИ`МСТВУВАМ. Вж. взаимствам.


ВЗАИ`МСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Заимствуване, заимстване, взаимстване. „Глухотата направи моята биография не много интересна — пише по-късно Циолковски, — понеже тя ме лиши от общуване с хората, от наблюдения и взаимствуване“. Матем., 1965, кн. 1, 1.

ВЗАХАРЯ` СЕ. Вж. взахарявам се.


ВЗАХАРЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; взахаря` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Захаросвам се. Сладкото се е взахарило.


ВЗАХАРЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от взахарявам се; захаросване.


ВЗБУНЯ` СЕ. Вж. взбунявам се.


ВЗБУНЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; взбуня` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Разбунтувам се. Увещаха велможите княз Ивана, .., да поиска от народа престола .. Ала народът дочу — и хареса метежа. И взбуниха се тълпите: — свой цар искаха. Н. Райнов, КЦ, 42.

2. Развълнувам се. Чъртаят се сребърни линии / по взбунено тъмно море. Н. Лилиев, ПН, 26. В студений мрак задуха тежък вятър. / .. / Тогава се показа в мрака светла ръка — аз всичко чувствувах, ала / не виждах нищо — и посегна тя / към мене — и като че ли сърце ми / преста да бий и укроти се мойта / кръв взбунена. К. Христов, ПХ (превод), 29.


ВЗБУНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от взбунявам се.


ВЗВЕРЯ`. Вж. взверявам.


ВЗВЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; взверя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Правя някого да заприлича на звяр, унищожавам човешките му качества; озверявам (Ст. Младенов, БТР), взверявам се, взверя се страд.


ВЗВЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; взверя` се св., непрех. Остар. 1. Ставам като звяр, изгубвам човешките си качества; озверявам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Разлютявам се, разярявам се като звяр (Н. Геров, РБЯ).


ВЗВЕРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от взверявам и от взверявам се.


ВЗВОД, взво`дът, взво`да, мн. взво`дове, м. 1. Воен. Войскова единица, която е съставна част на рота, батарея и др. По-късно цялата тълпа войници се строи на взводове и потегли през Витоша за София. К. Петканов, МЗК, 269. По същото време Бойко бил назначен за подофицер на тежкокартечен взвод, а другите за командири на отделения. Сл. Трънски, Н, 481. Майорът се обърна и изкомандува на един взвод войници да застанат по дължината на оградата с пушки в ръце. В. Геновска, СГ, 275. Взводът зае още един ред къщи и продължи да се промъква напред. В ляво и дясно другите взводове на ротата бяха също влезли в селото и сега фланговете пламтяха. П. Вежинов, ВР, 7. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Д. Димов, Т, 79.

2. Само членувано и обикн. ед. Разг. Войниците от тази единица. — А знаете ли вие, че аз мога ей сега да ви арестувам? — изкрещя Каулбарс. В това време, .., в двора изскочиха няколко взвода, командувани от българи. С. Радев, ССБ I, 399. В неделя цял ден взводът се весели.Взводът възнегодува.

— Рус. взвод.


ВЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до взвод. Казаха ни да преминем във взводни колони и да се прикрием в гората. Й. Йовков, Разк. II, 111. Когато стана съвсем очевидно, че немците ще контраатакуват, той събра в заслона взводните командири. П. Вежинов, ВР, 16. Ротният командир и след него четирмата взводни офицери минават покрай нас. Л. Стоянов, X, 24.

2. Като същ. взво`ден (взводния<т>), обикн. членувано м. Командир на взвод. Бай Марин и другарят му са от първия кадър на полка, участвували са в сраженията при Люле Бургас и Чаталджа, и взводният храни към тях особено благоволение. Л. Стоянов, X, 11. — Ами такова, господин поручик, взводният каза, че ако се вдигне мъглата, могло да се захване бой… Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Всяка сутрин взводният прави проверка дали е почистено оръжието… Кр. Григоров, Н, 94.


ВЗГЛЯД, взгля`дът, взгля`да, мн. взгля`дове, м. Остар. Книж. 1. Възглед. — Това значи, господин Груев, да имаш мироглед, .. Да имаш здрави убеждения и взглядове. Д. Талев, ГЧ, 266. Може би възхищението на представителите към сяко нещо, което имаше за цел да спомогне на святото дело, подействува на Соколовите взглядове. З. Стоянов, ЗБВ I, 422-423. Удивляваше ме с правдивите взглядове, които изказваше по всичките предмети, за които ставаше дума в дългите ни разговори. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 563.

2. Вид, изглед на нещо. Това село по веселото си местоположение, по пъстрия си взгляд привлича множество любопитни хора. Лет., 1869, 129.

— Рус. взгляд.


ВЗЕ. Диал. Съкр. инф. от вземам. Не мога взе пари назаем.


ВЗЕ`МА. Вж. вземам и взимам.


ВЗЕ`МАМ и ВЗИ`МАМ, -аш, несв.; взе`ма, -еш, мин. св. взех и (диал.) взема`х, прич. мин. св. деят. взел и (диал.) взема`л, прич. мин. страд. взет, св., прех. 1. Поемам нещо с ръка. Онбашият взе карабината на игумена, прегледа я внимателно, като всеки страстен стрелец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. В същия миг дотърча Нона, засмя се, поблагодари на Галчева, задето беше стоял при коня, качи се и взе юздите. Й. Йовков, ЧКГ, 13. Божаница вземаше шишето и жадно пиеше. Елин Пелин, Съч. III, 23. След това гостенките една по една оставиха ръкоделието си и с грациозни движения почнаха да взимат от сладкишите и да пият престорено на ситни глътки чая си. М. Грубешлиева, ПП, 27. // За животно — поемам нещо с уста (обикн. храна). Примамваше сърните и тъй мило им говореше, че те идеха при него и взимаха хляб от ръката му. Елин Пелин, Съч. IV, 84. // С предл. на и същ. ръце, колене, плещи, гръб и под. Вдигам някого или нещо и го задържам до или върху себе си. Бенко се пресегна, напипа краката му [на Джери], стисна ги здраво и внимателно го изтегли нагоре. После го взе на ръце и го занесе в стаята. Ал. Бабек, МЕ, 193. Той вземаше на колене малкия Захаринчо и дълго го милваше. Елин Пелин, Съч. III, 22. Най-после победоносни викове се разнесоха: псето бе хванато .. Един от кучеловците бързо го изтегли из халката, взе го на гърдите си, за да го понесе. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Срещу хляб и месо Песоглавецът почна да пренася хората през реката, като ги вземаше на плещите си по няколко изведнъж. Елин Пелин, Съч. IV, 31. // Разг. Обикн. с предл. за, под и същ. ръка. Хващам, улавям с ръка някого. Тогава бабата го [момиченцето] взела за ръка, .., превела го през гората и го завела в колибата си. Христом. КМ II, 174. По заповед на чиновниците две заптиета го взеха веднага под ръка и го заведоха в конашкия затвор. К. Величков, ПССъч. I, 37.

2. Разг. Поглъщам, поемам определено количество от нещо (обикн. лекарство, отрова, храна и под.). На обед ще ме хване треската — рече тя. — О, значи, ти си болна от треска!… Лекарства вземаш ли? Д. Димов, Т, 485. Трябва да е взел стрихнин в силна доза или цианкалий. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. Ние казахме по-рано, че през време на поникването семето не взима нищо из почвата: последнята служи само като основа, гдето да се натрупват другите елементи. Г, 1906, бр. 6, 93. Вечер тя често взема приспивателно.

3. Завеждам, отвеждам или водя някого със себе си някъде. Същия ден пашата заминал за Пазарджик, като взел със себе си чорбаджиите. З. Стоянов, ЗБВ III, 302. След сватбата свирците, които бяха от друго село, взеха и Скореца със себе си и тръгнаха по сватби из околните села. Елин Пелин, Съч. I, 223. Тя се отби при Рада да я вземе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 160. Преди да тръгне с Минча, той гледаше на жена си като на добиче: нито на пазар я вземаше, нито на гости излизаше с нея. Г. Караклавов, Тат., 222. През тази късна заскрежена есен баща ми реши, че може вече да ме вземе със себе си на „едър лов“. Т. Генов, ДОД, 37. // Откарвам някого. На тоя час ладията беше на оня бряг и селянките чакаха нетърпеливо да се повърне, за да ги вземе. Ив. Вазов, Съч. XI, 5. Автобусът не ни взе. // Отнасям, понасям или нося нещо със себе си. С тая цел вземах със себе си освен картите и три-четири съчинения, които съставляват всичката литература за Рилската планина. Ив. Вазов, Съч. XV, 5. — Защо не взех пушката — мина му на ума. Елин Пелин, Съч. III, 156. От землянките войниците вземаха само това, което можеше да се носи: въжета, платнища, стойки. Й. Йовков, Разк. I, 68. Помня, че имаше хурка на пояса си, но не предеше. И защо ли я беше взела? Й. Йовков, ВАХ, 100. — Вземай пушката и Зъмка и върви, пък аз ще остана за малко да укротя тия бясове — каза дядо Мирю. Ем. Станев, ЯГ, 24.

4. Разг. Обикн. за органи на властта — отвеждам насилствено, против волята му някого; арестувам. — Взимат ме нощеска от къщи, току-що се върнах от вас и ме закарват на конака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. На полянката остана само Ленко. Той гледаше като замаян и не знаеше какво да прави .. Къде откараха чича Марина? А ще вземат ли и стринка Минка? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 214.

5. Разг. Само 3 л. мн. в съчет. с войник, (в) запас, в казармата и под. Повиквам, призовавам някого да служи като войник. — Та и какъв ергенин съм аз, двайсет и петата година навърших вече — каза той, .. — Вие бяхте деца, когато нас ни взеха в казармата. Г. Караславов, ОХ I, 400. Дадох клетва, обаче скоро я наруших. То стана след освиркването на Фердинанд, .. и аз отново трябваше да бягам в странство, за да не ме вземат войник. М. Кремен, РЯ, 64.

6. Получавам, придобивам, снабдявам се с нещо срещу заплащане; купувам. На ъгъла той спря, почака реда си пред будката и взе вестник, но не го разгърна. А. Наковски, МПП, 72. — Добре сте вие там във финансовото министерство .. И въглища за зимата ще ви дадат, .., и разни неща на изплащане можете да вземате. Св. Минков, РТК, 100. Някога той държеше в ръцете си цялата околия, а сега държеше само едно малко кафененце на главната улица и вземаше на кредит по двеста грама кафе от Киркор Маркарян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. — И една кутия Томасян трето — добави Спасуна. — Ще ги платиш ли? — Кога съм взимала на вересия, бре? Д. Димов, Т, 265-266. „Катран и върви / бре, мъжо, взе ли от пазаря?“ П. К. Яворов, Съч. I, 45.

7. Получавам, приемам нещо, обикн. пари по различен повод (за положен труд, при продажба и др.). Казваха, че било мостра и ако я харесат фабриките, тогаз щяла да почне истинската работа, а дядо Моско щял да вземе милиони. Й. Йовков, ВАХ, 77. Триесет лева ми е заплатата на месец, ама само десет вземам, ония прихващаме на сметка. Елин Пелин, Съч. I, 121. Ако не успее днес да вземе аванс срещу някое бъдещо стихотворение, ще отиде да вечеря при нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 175. Нейните думи означаваха, че мъжът й взима подкупи. П. Спасов, ХлХ, 373. Ти не постъпи като повечето експерти, които окрадоха фирмите си, вземаха двойни комисионни и натрупаха капитал. Д. Димов, Т, 645. // Обикн. с количествени наречия. Искам да ми се заплати за извършена работа или при продажба сума, чийто размер е определен от мене. — Много ми взе ти, дяволе! Толкоз пари за двадесет километра! Елин Пелин, Съч. I, 46. — И ти ли искаш малко да ти вземе? — сопна се дядо Руси не на шега … Свекър ти е червясал от пари. Й. Йовков, СЛ, 82. На вратата ни спира братът, слага къс хартия, за да си запишем имената, за да ги спомене в молитвата си. Благочестивият старец обаче ни предизвести колко пари взима за всяко име и тогава фана да записва. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Той сам му натъпка торбата с каквото трябва, не му взе нито лев и го изпрати с очи, като някакъв горски цар. Ст. Даскалов, БМ, 48. За тази рокля шивачката ми взе повече.Отказвам се от поръчката. Ти вземаш много. // С отвл. същ. Приемам, получавам нещо (обещание, съвет, благословия и др.), обикн. което съм поискал. На тръгване тя намери сгодна минута да повери безпокойството си на свещеника и взе обещание от него, каквото разбере за Цонкината мъка, да й съобщи писмено. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 94-95. — Иди, иди, чедо — каза отец Григорий, — а утре намини благословията ми да вземеш за път. Ст. Загорчинов, ДП, 230. — Знаеш, аз говоря с този… Лазар Ковача, а той ме гледа така… съвсем недоверчиво и ми се подсмихва, като че иска да каже: „От такава буболечка съвет не вземам“. Д. Ангелов, ЖС, 138. Башибозуците и черкезите биле взели позволение от пашата, когото уверявале, че черквата е пълна с московци и сърби, да я превземат до половин час време. З. Стоянов, ЗБВ III, 290.

8. Разг. Обикн. в ритор. въпр. в съчет. с откъде, отде (отгде). Намирам нещо, което ми е необходимо.— Искаха бира. Отде ще им вземем бира? Й. Йовков, Разк. II, 24. Можеш ли да намериш за детето някаква дрешка? — попита той [Костов] внезапно. — Отде да я взема? Д. Димов, Т, 489.

9. В съчет. със същ. място, служба и под. Бивам назначен да работя някъде, заемам някаква служба. Млад беше още, старите чорбаджии не му даваха път, но той беше още по-упорит и сполучи да вземе място в общината още на първия избор. Д. Талев, ЖС, 122. Изненадан и възхитен, Кръстю го слушаше и вече си правеше сметка дали след като свърши войната, Въкрил не би могъл* да вземе някаква служба? Та такъв отворен и отракан мъж рядко ще се намери и между ония, които са завършили гимназия. Г. Караславов, ОХ I,424.

10. Разг. Приемам някого при себе си да живее или на работа, служба. Елка и Захаринчо той взема при себе си. Елин Пелин, Съч. III, 68. Освен домашната прислужница обаче взеха на квартира и една далечна своя роднина от провинцията. Г.Караславов, Избр. съч. II, 459. Отпосле го взе хаджи Петър, селският чорбаджия, да му върши някои негови работи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. Накрая [Митруш] попадна на влекача „Бенковски“. Взеха го огняр. Д. Добревски, БКН, 33. — За него ли питаш? — Да, генералът иска да го вземе на работа. Д. Димов, Т, 12. — А каква работа ще върши? — Ще го вземем в разузнаването. Като мой помощник. П. Незнакомов, МА, 57. — Ще те вземем на заплата. Ще купуваш, ще надзираваш складовете, ще товариш шлепове, когато му дойде времето — ще има работа. П. Спасов, ХлХ, 96.

11. Разг. Придобивам правото да ползвам нещо срещу заплащане; наемам. А близо половин милион селски стопани нямаха никаква земя. Те работеха като ратаи или вземаха земя под аренда. В. Дойков, НС, 40. Баща му, старият воденичар Иван Трифонов, от дълги години вземаше под наем воденици и с това си вадеше хляба. Г. Караславов, ОХ I, 409. // Ангажирам някого да извърши някаква работа срещу заплащане. Баща му обичаше да мечтае как ще ожени сина си — ще вземат двама гайдари от Пателеница и Батак, .. ще го венчаят в голямата пазарджишка катедрала. Д. Добревски, БКН, 157.

12. Разг. Отстранявам, махвам, отнемам част от нещо, като по този начин намалявам размерите и променям формата му. — Но ела да ти вземе берберинът брадата. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. — Извинете, господине, станало е недоразумение. Бръснарят, господин Пингов, е разбрал, че искате да ви вземе повечко брадата. Д. Спространов, С, 19. Помнеше само, че [солта] беше голям и ръбест отломък и че овчият език най-напред взе всички ръбове на отломъка, крупата сол се заглади. Й. Радичков, ВС, 90. Взех малко роклята отстрани.

13. Разг. Насилствено отнемам нещо от някого; обсебвам. — Че как те е пуснал баща ти? И пременена, с алтъни, .. Аз ще ги взема. Й. Йовков, СЛ, 8. Бащата бил скътал / пари. / Синът ги надушил, / вземал ги насила / и после баща си затрил. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36. // Тайно отнемам нещо от някого; крада, открадвам. — Обраха ме, обраха ме! Слушайте, хей! .. Да ми върнете парите! .. Петстотин жълтици сте ми взели. Елин Пелин, Съч. III, 58-59. Тя не знаеше какво е кражба. Ами ако сега наистина намерят парите у тях? За пръв път тя се усъмни в мъжа си. Кой друг ще му бръкне в чекмеджето, помисли тя, както мислеха и хората. И ако ги е взел, де ли ги е оставил? Ст. Даскалов, БМ, 42.

14. Разг. Завладявам нещо със сила; покорявам, завоювам, превземам, завземам. Всичко ни ставаше вече ясно. Безредното отстъпление на първите ни дружини, .., критическата минута, когато, още малко усилие — и турците са щели да вземат височините над селото. Й. Йовков, Разк. II, 147. — Ние търсихме да се срещнем со Сулейман паша. Взехме Стара Загора и минахме в полето надолу — … — а срещу нас безбройна турска войска. Д. Талев, ПК, 687. — Кой се бие? — Кой още не знаете ли? Войската с масловци .. Два пъти я взимат вече нашите и я отстъпват. Кр. Велков, СБ, 100. Взехме ний Тива свещена, славния град Етионов. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 17.

15. Разг. Придобивам, спечелвам (власт, награда и под.) след проявено надмощие в борба (обикн. политическа) или при спортно състезание. Той му обясни, че те си имат партия, .. че те се организират, защото само организирани, дисциплинирани и стегнати ще вземат властта. Г. Караславов, СИ, 127. Метне се на коня си, повлече петте стотин души дисциплинирани избиратели, .., разтласка, разпсува, сплаши противниците, и вземе избора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. С тая последна победа ние се класирахме на пето място в турнира — по-добре, отколкото на олимпиадата в Хелзинки, на която взехме седмо място. П. Вежинов, ДМ, 72. — Но днес ще взема първенство в стрелбата, / награда най-голяма ще спечеля. Д. Стоевски, ВТ (превод), 151.

16. Разг. Оженвам се, омъжвам се за някого. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе .. Нима никой не вижда, че Найден не е предишният? От сватбата насам не са го видели в кръчма да влезе. К. Петканов, ОБ, 201. Магдалина казала: — Ще взема оня, който ме изведе на върха на Самодивските скали. Елин Пелин, Съч. I, 106-107. — Аз чух какво ти каза баща ти… Да не си ме вземал, че съм била богатска дъщеря, щяла съм да ти искам какво не. Й. Йовков, Б, 81.

17. Разг. В съчет. със същ. изпит, матура и под. Успешно издържам. Той разправи колко умна била и как взела всичките си изпити с отличие. Д. Кисьов, Щ, 306. Боян още не бе взел последните си изпити и постоянно й разправяше, че усилено учи. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за Медицинския факултет. Д. Димов, Т, 20.

18. Разг. В съчет. със същ. автобус, влак, трамвай, самолет и под. Качвам се на някакво превозно средство. Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Елин Пелин, Съч. IV, 193. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол… Ем. Манов, БГ, 19. На връщане не взе трамвай. Искаше да походи. М. Грубешлиева, ПИУ, 227.

19. Прех. и непрех. Разг. С обстоят. пояснение. Изминавам, преминавам известно разстояние, път обикн. по определен начин или за определено време. Той е сиромах човек, назначен отскоро, още не е спечелил за кон и затуй разстоянието от града до тук и обратно, по трийсет километра насам и нататък, го взема пеш. Й. Йовков, ПГ, 74. Той кимна на постовия пред бившето полицейско управление, който му застана мирно, и изтича по стълбите, като вземаше стъпалата по три наведнъж. Ем. Манов, ДСР, 64. Сръчната и опитна шофьорка умело вземаше завоите, загледана устремено напред. К. Калчев, СТ, 29. И изведнъж сякаш виждам сред зеленината, .. — паметник .. После колата взима с леко свистене завоя и видението изчезва. П. Вежинов, НС, 55. Пътят до там беше три часа, той го взе за девет. Й. Йовков, ВАХ, 192. Да бяхме здрави, до вечерта можехме да стигнем в Кюстендил, но ние едва взимаме по два километра в час. Л. Стоянов, X, 125.

20. Разг. В съчет. със същ. път, посока и обикн. следващо нареч. или същ. с предл. за, към. Тръгвам, насочвам се към определено място или в определена посока. Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци, па взеха пътя за насам… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. Няколко минути по-късно, преоблечен в окъсани селски дрехи, .., Кондарев благополучно се измъкна по дола и взе пътя към града. Ем. Станев, ИК III и IV, 347. Теодосий се поспря на това място, сякаш се двоумеше кой път да вземе, ала в това време му се счуха два гласа, които приказваха отвъд стената. Ст. Загорчинов, ДП, 277. // Непрех. Разг. С предл. по, през. Тръгвам, насочвам се, за да мина през някъде. — Васко, заминавай, аз ще излича всички следи .. Вземай по ракитака. З. Сребров, Избр. разк., 36. Излязох от Княжево към 9 ч. и взех през боровата гора. П. Делирадев, В, 265. Лазо погледна след него и взе по една пряка и стръмна уличка надолу към воденицата. Ил. Волен, МДС, 134. — Аз ще взема тук през ливадите — по-пряко. Елин Пелин, Съч. II, 164.

21. В съчет. със същ. вид, форма, характер и под., обикн. с някакво определение. Приемам, придобивам друг вид, изменям се по някакъв начин. Умилението изчезна от лицето на отец Никодим. Той взема строг вид. Елин Пелин, Съч. IV, 43. Най-сетне след общите фрази разговорът взе по-конкретна форма. Д. Димов, ОД, 32. И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност, вземат призрачните контури на далечен мираж, на загадъчно видение. Й. Йовков, Разк. II, 184. Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни. П. Незнакомов, МА, 30. И ако работите не бяха взели скоро един обрат, който не се чакаше ни от нас, ни от турците, колцина от нас щяха да се върнат да видят пак майките си, жените си? К. Величков, ПССъч. I, 40-41.

22. Прен. Разг. С обстоят. пояснение. Възприемам, схващам нещо по някакъв начин. Вълчан се обижда, но взема работата на шега. Й. Йовков, Ж 1945, 107. — Вие сте просто кълбо от възбудени нерви. И никакви драми днес. — Драми ли?… Какви? .. — Просто ще вземате нещата от смешната им страна. Д. Димов, Т, 682-683. Баранов, който взе думите на Гогов като намек за негодността на полицията, го погледна с присвити, зли очи. X. Русев, ПС, 40. Царю, / не вземай думите ми за обида: / пусни ме — виждаш сам, да си отида, / така ще бъде по-добре за нас. Г. Райчев, ЕЦ, 30. — Кой е този господин, например? — попита градоначалникът, като още не знаеше как да вземе Беровичовите думи. Ив. Вазов, Съч. IX, 161. — Уплашил ли си се, или пък… — Както искате го вземете. Д. Кисьов, Щ, 295.

23. С предл. за. Възприемам, смятам някого или нещо погрешно за някакъв или за някой друг, нещо друго. Понякога ме обхващаше желание да тръгна самичка, да се изкача до хълма, да надникна там… Но какво би казали хората — ще ме вземат за луда. Г. Райчев, Избр. съч. I, 158. Който идеше отвън и гледаше непобутнатите крайни къщи, щеше да вземе града за цял и невредим. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. Отзад косата й беше подстригана високо и всеки би я взел за момче, ако не бяха нежните женствени черти на лицето й и тънкият й звънлив глас. К. Калчев, ЖП, 43. Пуснали ромеите вълк в кошарата, а овчарите го взели за куче. А. Дончев, СВС, 169. Кончето му — едно от онези дребни добичета, дето ги яха най-вече раята и отдалеко ще вземеш за магаре — ситнеше пъргаво под лекия товар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 15. — Ами хубаво гледай, да не вземеш Керванджийката за Зорницата! Й. Йовков, ВАХ, 23.

24. В съчет. със същ. решение, участие, поука и под. означава извършване или осъществяване на действието, което се съдържа в значението на съществителното: Вземам решение — решавам. Поради голямата си обич към нея [Росинка] и постоянния страх, че може да бъде разкрита и арестувана, Евгени бе взел решение, след като се оженят, да я отклони от политическата борба. Д. Ангелов, ЖС, 268. Вземам участие — участвам. Арестувани били много други сеновчани, които взели участие в нападението на чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 302. Вземам връзка — свързвам се. Пълничкият, с много бели ръце приятен полковник стои в студената щабна стая, слуша разсеяно как разпалват малката тенекиена печка и чака телефонистът да вземе връзка с щаба на дивизията. П. Вежинов, ВР, 110. Вземам поука — поучавам се. – Деца сте вий, деца! Живота ще очука / и вас, — тогава вий ще вземете поука /от него. П. П. Славейков, Съч. III, 293. Вземам преднина (аванс) — изпреварвам. Той скоро взе преднина над гонителите си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131. Състезателите от белгийския отбор [колоездачи] атакуваха силно и заминаха напред, като постепенно взеха чувствителен аванс. ВН, 1958, бр. 2131, 3.

25. С предл. под и в съчет. със същ. наблюдение, покровителство, ръководство. Започвам да извършвам действието, което се съдържа в значението на съществителното. Илия Саваков телефонира лично на кметовете и полицейските участъци в Подгоровския, .. и Свиленишкия райони незабавно да пръснат секретни постове .. и да вземат под наблюдение всички горски пътеки, овчарски къшли и преходи. Д. Ангелов, ЖС, 374. На Ванко изведнъж се стори, че нейната къса история за уволнения й баща е някак си особено трогателна, .. и с неочаквано рицарско великодушие я взе във въображението си под свое покровителство. Кр. Велков, СБ, 36. Веднъж Стан намина у лелини си Петкини и поръча пак на старата да идва по-често у тях и да наглежда Елка .. Появи се и стринка й Витаница. Те взеха младата невяста под своите майчински грижи: съветваха я и утешаваха. Г. Райчев, Избр. съч. I, 147. Когато узна за изпъждането на малкия си приятел от родната къща, бай Михал дълго мисли за неговата съдба .. И той реши да прибере Бенко при себе си, да го вземе под своя закрила. Ал. Бабек, МЕ, 25.

26. Разг. Със съюз да и следв. гл. означава начало на действието, изразявано от втория глагол: почвам, започвам. Кирияк Стефчов размени няколко поздравления с глава, ..; кръстоса крака и взе да гледа намусено — високомерно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68. — Този човек не ми се харесва твърде — каза дядо Гено на Сарандовица — много взе да пие. Й. Йовков, ВАХ, 22. — Кум Милен е човек весел, ще ни срещне царски — взе да мечтае Стойчо. Елин Пелин, Съч. I, 39. Започна се висок и непринуден говор. И аз отново вземам да си играя, да се закачам, да се смея. Т. Влайков, Пр I, 71. Затвори, че взе да става студено. П. Тодоров, И I,135.

27. Разг. Обикн. в пов., със съюз да, че и следв. гл. За подканване да се извърши действието, изразявано от втория глагол; хайде. Еньо разбра, че там нейде ще е скътал парите си. — Че вземи да си купиш, едцо палто! — посъди го строго Еньо. Й. Йовков, ЖС, 9-10. И на, вземи, че бръкни, когато щеш, в кесията й — злато с шепа, моля ти се. Ал. Константинов, Съч. I, 203. — Добре бе, свате, — казва старият учител, — щом смяташ, че парите не са всичко на тоя свят, вземи, че прибери ти младите при себе си и ги гледай! Св. Минков, РТК, 171.

28. Разг. Със съюз че, та, да и следв. гл. За подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известна неочакваност на това действие. Бае Ноно Колев, позастарял вдовец, тих, сбутан човечец, който си живееше там на края сам за себе си, взе че се ожени повторно. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Откъде знаеш какво си е намислил оня… Виж, на цяло село ергените търчаха по щерка му, а той взе, че я даде чак в Еново. Г. Караславов, С, 17. — Намерил си бях едно момиче и тъкмо да направим сватба, взеха та ме арестуваха. М. Грубешлиева, ПИУ, 75. — Бе, оня, даскалът от Сърнино, Баташки ли е, .., да вземе да застреля дъщерята на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 24.

29. Разг. Обикн. в пов. За внасяне на по-голяма убедителност при посочване на нещо като пример в определен случай; например. Вълчан не е предишният. Жертвува, помага. Ето, да вземем вършачката,… Може да се каже, че той я докара само със свой добитък. Й. Йовков, Ж 1945, 153. Но представете си друго: вървите по улицата и настигате един господин .. Или, най-после, вземете друго. Седите в кафенето, в най-шумното и прилично кафене в града. Г. Райчев, Избр. съч. II, 14-15. — В старогръцките градове дори цивилното население е било заставяно да носи еднообразно облекло. Вземи Спарта. Прическите на жените са все еднакви… от много свобода. М. Грубешлиева, ПИУ, 26. Ами да вземем например мене. По-рано аз бях един крайно деликатен и възпитан човек. П. Незнакомов, СМ, 38. вземам се и взимам се, взема се. I. Страд. от вземам и взимам. И цялата търговия трябвало да се вземе от наши търговци. Тогава щели сме да станем господари на стопанския живот. Д. Спространов, С, 82. Пътят от Бургас до Малко Търново се вземаше тогава за цели два дни. К. Константинов, ППГ, 349. Една пътечка кривуличеше едва забележимо нагоре и спираше до някакви струпани камъни, които при легналия здрач можеха да се вземат за развалини на кула. Ст. Загорчинов, ДП, 30. — При обмисляне на някой въпрос всеки трябва да се изкаже спокойно и искрено. Обаче вземе ли се решението — ще се слуша думата само на командира. X. Русев, ПС, 130. II. Взаим. от вземам и взимам в 16 и 23 знач. — Аз зная, че вие се вземахте по любов и ти беше тъй щастлива. Ив. Вазов, Н, 34. — То лошото ще се мине, Павле! И ний ще си се вземем и ще си заживеем наедно, ще си се обичаме. Й. Йовков, Б, 111-112. —Ако се имат, ако се обичат, да се вземат — отвърна Кръстю, като помисли известно време. — Аз това знам. Г. Караславов, ОХ I, 197. — И на яве, и на сън все Христо ми е пред очите. Знаеш, как се взехме с него, с каква драгост и милост. К. Петканов, X, 102. Взимаха се един друг за безтелесни духове, залутани из облаци. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 33. вземам си и взимам си, взема си. Възвр. от вземам и взимам в 6, 11 и 16 знач. — Да свърша изпита — и ден не стоявам тук. Ще си взема в града квартира. Ц. Церковски, Разк., 124. — А като свърши войната, ще ти доведа и снаха. — То, да свърши веднъж, другото е лесно. Вземай си, която щеш. Д. Адгелов, ЖС, 155.


ВЗЕ`МАМ СЕ и ВЗИ`МАМ СЕ несв.; взе`ма се св., непрех. 1. Разг. В съчет. с откъде, отде (отгде) във въпрос, изр., с което се изразява недоумение. Появявам се, идвам някъде. — Ами ти откъде дойде, Гого, ти откъде се взе, чичовото? — обърна се той към Гого нежно и благодарствено. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 290. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк .. Отде се взе тоя народ, това чудо! Елин Пелин, Съч. II, 34. Но ето долу на улицата, над която пожарният дим хвърляше страшната си сянка, се показа мома. Малко живи хора бяха останали в селото, отгде беше се взела тая жена. Й. Йовков, СЛ, 125. Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ВН, 1958, бр. 2082, 4.

2. Разг. Със следв. (елиптично) изр. със съюз та, че. Внезапно тръгвам за някъде като реакция на нещо. — Цял ден се моли, не се вдигала права, говорят. Или ще се вземе, та в манастира над Цепино, който тя сама издигна в памет на баща си и на майка си. Ст. Загорчинов, ДП, 357. Блокадата поседя и си замина, аз се взех веднага, та в Керкезката гора и гледам — стомната си седи. Й. Радичков, ББ, 44. Тя седна, та присади разровеното садиво, .., затърни, дето бяха проровили прасците, и се взе, та при дядо Върбан. Ст. Даскалов, СД, 195-196. Вземам се, че отивам във Варна.

3. Рядко. Смятам се, мисля се за някакъв. Види се, той ме взе за голям лъжец или умопобъркан; а аз се взех за най-нещастния дурак на света. Ив. Вазов, Съч. IX, 176.

4. Остар. Със съюз да и следв. гл. или с предл. за. Заемам се да извърша нещо, захващам се с нещо. Ако ли ние се взехме да отговорим, то е с намерението да обърнем вниманието на българското учителство, че прокараната в дописката тенденция — .. — е тенденция не само безосновна, но и прокарана с умисъл. Пряп., 1903, бр. 6, 3. Един из действителните членове на „Дружеството“ ми каза да разгледам с внимание „Периодическото списание“ и аз се вземах за работа. Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗК, 86. Видяла желката орела, / че на високо си хвърчи; / да му се моли тя се взела: / — И мене, орльо, научи! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 281.


ВЗЕ`МАМ СИ и ВЗИ`МАМ СИ несв.; взе`ма си св., непрех. Само в съчет. със сбогом, довиждане. Сбогувам се с някого. Когато Павел си взе сбогом и тръгна, тя заплака и сълзи обилно потекоха по страните й. Елин Пелин, Съч. III, 64. Йосиф си взе сбогом с Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Ето и аз сега плача, господи, .., ала не с живи души е раздялата ми, а от бездиханни места и вещи си вземам сбогом. Ст. Загорчинов, ДП, 498. Елисей чувствуваше, че трябва да каже още нещо, но не знаеше какво − .. и си тръгна, без да си вземе довиждане. И. Волен, МДС, 154.

◇ Взел-дал. Разг. 1. За човек — напълно негоден за работа, много съсипан, изнемощял, остарял. Това е от мене… ти ги [банкнотите] скътай… на мене може и да ми не потрябват вече — наблегна той многозначително. — Аз съм взел-дал… нали ме виждаш. Г. Караславов, ОХ I, 446. Ние, старите, имаме опит, но сме взели-дали — новото ще го построят младите. ОФ, 1950, бр. 1750, 2. 2. За нещо — напълно похабен, негоден, изхабен, износен. Къщата е взела-дала вече.

Взел съм клечка да бия мечка. Диал. Ирон. Върша нещо неразумно, необмислено.

Взел съм приликата на някого. Диал. Приличам напълно на някого.

Взел съм си двете пари. Разг. Не струвам вече за нищо, не ме бива никак.

Вземам (взимам) / взема акт от нещо. Остар. Книж. Съобразявам се с нещо; имам пред вид. Многобройните депутации, които се явиха пред представителя на царя да му изразят народното желание, получиха само отговор, че Русия взима акт от тяхното заявление. Ив. Вазов, Съч. XXV, 70. Новото правителство в лицето на г. Данева, министър-председател, заяви тържествено, че взема акт както от речите на ораторите по договорите, тъй също и от вота. Бълг., 1902, бр. 451, 1.

Вземам (взимам) / взема акъла (ума) на някого. Разг. 1. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно, трезво; лишавам някого от разум, правя някой да оглупее или да обезумее; побърквам. — Бях се зарекла на тоя ден да не похващам работа, ама де-де. Накара ли те дяволът, заслепи те, та не виждаш… И акъла ти вземе, и ума ти изпие… Кр. Григоров, ОУ, 52. — Защо се увлякохме в тази дяволска мина? Тя най-напред ни взе ума, а после ни изяде. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 450. 2. Правя някой да се смае, слиса от голяма изненада, страх или възхищение. Прекият ми началник жъне успех след успех. — Важното е — казва той — номерът да бъде блестящ, да им вземем акъла! Номерата ги изпълнявам аз. В. Сотиров, ЛНП, 59. 3. Правя някой да се влюби силно в мене; увличам по себе си някого. — Ефендим — севда! Взела му е ума една гяурка. И каква мома е. Й. Йовков, СЛ, 35. Сестрата на байрактаря му взела акъла. М. Марчевски, П, 30.

Вземам (взимам) / взема акъл (ум) от някого. Разг. Уча се, поучавам се от някого или се съветвам с някого. Ей го Калчо, комунист стана, в кооперативното някакъв големец .. Ала в миг нова мисъл се загнездваше в главата му… Не каниха ли го още в началото… Но от прост акъл Наке не взема… Кр. Григоров, Н, 46. — Аз не толко, че ми е отребвало да взема ум от тях, ама ха рекох да видя, като какво ще кажат пък те… Ст. Даскалов, БМ, 22.

Вземам (взимам) / взема балкана. Разг. Забягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин.

Вземам (взимам) / взема висок мерник. Имам големи изисквания, стремежи, цели. Обади се огнярът. — Агата [прозвище на майстора] се нае да извози 800 тона .. — Много висок мерник вземате! Ив. Бурин, НП, 39-40.

Вземам (взимам) / взема връх над някого или над нещо. Получавам надмощие над някого или над нещо; побеждавам, надделявам. Анадолецът вземаше вече връх над вълка. Й. Йовков, АМГ, 29. Несъмнено бяха се измамили ония, които мислеха, че енергията и решителността на отца Ивана вземат връх или поне биха могли, .., да вземат връх над кротостта и добрината на Асеновия брат. К. Величков, ПССъч. VIII, 78.

Вземам (взимам) / взема в ръце <те си>; вземам / взема в свои ръце. 1. Нещо. Заемам се изцяло с някаква работа, започвам изцяло да се разпореждам с нещо, да ръководя нещо. Юрталанката беше проста, глупава и несръчна жена, та за Севда не беше трудно още от първите дни да вземе цялата къщна работа и уредба в ръцете си. Г. Караславов, С, 89. Много ще те моля, татко, да вземеш черковните и книжовните работи в свои ръце, за да не загаснат пламъците на славянското просвещение. А. Гуляшки, ЗВ, 420. 2. Някого. Подчинявам някого напълно на волята си, накарвам някого да ме слуша напълно. Пред директора на училището и пред училищното настоятелство Борис каза, че отива да се лекува в Битоля и те му разрешиха две недели отпуск. А щом се яви в четата, Гьоре Павлев веднага го взе в ръцете си. Д. Талев, И, 256.

Вземам (взимам) / взема въздух. Разхождам се на открито. Хайде днес на кино (..). Хайде утре на почерпка. „Пък може и само да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем“. Б. Болгар, Б, 36.

Вземам (взимам) / взема върху себе си (отгоре си) нещо. Разг. Помислям, че нещо казано (обикн. неприятно, оскърбително) се отнася до мене и се засягам; обиждам се от нещо. Ти си бил за плашило на турците, ама на: останал си да плашиш българите. — Кажи му де, кажи му: за бостанско плашило на врабците. Някои от младите взеха тия думи отгоре си и се обадиха в един глас: — Та ние да не сме врабчета? Ст. Чилингиров, ХНН, 163.

Вземам (взимам) / взема върху (на) себе си нещо. Съгласен съм да нося отговорност, да отговарям за нещо. Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си. М. Марчевски, П, 262. — Фармасонин ли си, срещу Коледа да блажиш? И аз да взема този грях на себе си? Ив. Вазов, Съч. XII, 61.

Вземам (взимам) / взема <малко> вятър. 1. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря. — Да излезем да вземем малко вятър, извика Хаджият. Ив. Вазов, Съч. VI, 76. 2. Диал. Започвам да имам високо мнение за себе си (Н. Геров, РБЯ).

Вземам (взимам) / взема главата на някого. 1. Лишавам от живот някого, отнемам живота на някого; умъртвявам, убивам. Ако не смогне до залез да я изоре — царският палач ще му вземе главата! А. Каралийчев, МО, 7. Та турци се люто Стояну заканят / на халост главата му млада да вземат… Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 50. 2. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно, трезво, лишавам някого от разум; побърквам. В къта легнал Росин татко, / .., / пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / „Дъще взеха ти главата / кладенците и хората“. П. К. Яворов, Съч. I, 36.

Вземам (взимам) / взема гората. Разг. 1. Забягвам в гората и ставам хайдутин или партизанин. 2. Забягвам нанякъде, запилявам се някъде. Деверът го [младоженеца] поведе след жаловитата гайда към момини двори, а той съвсем се е загубил .. Иде му да рипне, да земе гората. П. Росен, ВПШ, 161-162.

Вземам (взимам) / взема дете от майка. Диал. Изпечен крадец съм.

Вземам (взимам) / взема дирята на някого. Диал. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам.

Вземам (взимам) / взема дните на някого. Диал. Отнемам живота на някого; убивам, премахвам.

Вземам (взимам) / взема дума от някого. Разг. Получавам обещание от някого.

Вземам (взимам) / взема думата. Изказвам се на събрание, заседание и под. Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.

Вземам (взимам) / взема думата на някого. Получавам съгласието на някого. — Може ли тъй?… Ами какво ще каже жената вкъщи? .. — Откога, другари, вземате думата на жената? Вие не смятате жената за равен човек, а сега — какво щяла да каже жената… Б. Несторов, СР, 78.

Вземам (взимам) / взема думата от (из) устата на някого; вземам (взимам) / взема <го> от устата на някого. Разг. Изпреварвам и казвам нещо, което друг в момента е смятал да каже. — Само че, да ти кажа правичката, свато, мене сватба не ми се прави. Илийко го удари по коляното. — Взе ми думата от устата! И защо ще дигаш дандании? Г. Караславов, Избр. съч. I, 336.

Вземам (взимам) / взема душата на някого. 1. Лишавам някого от живот, отнемам живота на някого; умъртвявам, убивам, премахвам. — Животно, кретен! Искаш да ти вземем душата ли, не ти ли е мил животът? РД, 1965, бр. 227, 4. 2. Пленявам, омайвам някого с красотата си. Първите звуци зашумяха като дълбока и продължителна въздишка и полека-лека загаснаха, .. После отново по-тъжно и по-високо се подеха, падаха на сърцето, взимаха душата и като вълшебни и дивни сънища я унасяха и увличаха в своите леки вълни. Елин Пелин, Съч. I, 27. 3. Разг. Измъчвам някого с непосилен труд.

Вземам (взимам) / взема <един> душ. Изкъпвам се с вода от душ обикн. набързо, за кратко време. Па, помислих си, и аз ще се възползувам от случая, ще взема един душ. Ал. Константинов, БГ 12. Бодърствувах и от време на време отивах в банята, за да взема студен душ. П. Вежинов, ДМ, 86.

Вземам (взимам) / взема живота на някого. Разг. Лишавам от живот някого; премахвам, убивам някого. Заслужавам смърт, вземи ми живота. Ив. Вазов, Съч. XX, 49.

Вземам (взимам) / взема залъка (хляба) <от устата> на някого. Разг. 1. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. В това време селяните пъшкаха от непосилен труд, бързаха час по-скоро да приберат хляба с една потайна въздишка, че тая година ще бъде последната на робство, че повече няма да им бъркат по кошовете и вземат залъка им от устата. Ст. Даскалов, БМ, 52. 2. Отнемам възможността на някого да работи и да се издържа.

Вземам (взимам) / взема за почест. Воен. Заставам мирно, като държа оръжието си по определен начин, за да изразя уважение, почит към лице или по повод на някакво събитие. Дежурният поручик, разпознал колата му, притича до него и му рапортува. Юнкерите-часови взеха за почест. Д. Ангелов, ЖС, 583.

Вземам (взимам) / взема за своя сметка нещо. Смятам, че нещо казано, написано, се отнася до мене.

Вземам (взимам) / взема за чиста монета нещо. Книж. Смятам нещо за пълна истина.

Вземам (взимам) / взема здравето на някого. Разг. 1. Чрез побой, изтезания, подлагане на глад и под. разболявам някого, изтощавам организма на някого. — Моят мъж ме преби. Здравето ми взема. Господ душата му да вземе! Елин Пелин, Съч. II, 146. 2. Преуморявам някого прекалено много чрез непосилна, изтощителна работа или голямо напрежение при постигане на нещо. — Ти знаеш ли как коси Петко? — унася се Калошарски в спомена си. — Млад, па силен. Здравето ни взема. И на другия ден пак. Ст. Даскалов, СЛ, 49. — Аз съм преуморен от текущи задачи - .. Тия заседания ми взеха здравето. Вече ми се причуват гласове. Й. Попов, БНО, 117.

Вземам (взимам) / взема <и> дрехата (ризата) от гърба на някого; вземам (взимам) / взема <и> шапката (калпака) <от главата> на някого; вземам (взимам) / взема <и> праха от цървулите на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства.

Вземам (взимам) / взема инициатива<та> (почин<а>). Книж. Пръв предлагам или предприемам нещо. И действително, най-напред дядо Йоцо взел инициативата да се постави кръст на върха на Милин Камък. З. Стоянов, ХБ, 363. С решението на тоя въпрос не биваше да се избързва. Нека самите поробени племена вземат почина в ръцете си. А. Гуляшки, ЗВ, 114.

Вземам (взимам) / взема кривия път. Разг. Започвам да върша лоши, непозволени, нечестни работи; ставам неморален, нечестен.

Вземам (взимам) / взема курс на (към) някъде. 1. За моторно превозно средство — насочвам се, тръгвам в някаква посока. Самолетът се издигна, известно време кръжа като ястреб над Букурещ и взема курс на запад. Г. Белев, КР, 33. Лодката взе курс към високия каменлив бряг на Галата. А. Каралийчев, НЧ, 62. 2. За политически групировки, партии и под. — ориентирам се, насочвам се към извършване на някакви действия за постигането на определена цел. След преврата на 9 юни 1923 година [комунистическата партия] взема курс на подготовка на въоръжено въстание, което избухва на 22 срещу 23 септември 1923 година. С, 1951, кн. 5, 163.

Вземам (взимам) / взема майсторията (майсторлъка) на някого. Разг. Изучавам занаята, умението на някого и ставам изкусен майстор като него.

Вземам (взимам) / взема мегдан. Диал. Изпреварвам някого или нещо в някакво действие. Много ли са, малко ли са враговете, те [преследвачите] не знаят и докато се щурат да чакат ли главните сили или да вървят напред — хайдутите вземат мегдан по пътя за Персенк. Н. Хайтов, ШГ, 158. Я пък това знам: рано ли засееш, тегли зърното влага, корени се дълбоко и взема мегдан преди студовете. Затова ми раждат нивите. Н. Хайтов, С, 20.

Вземам (взимам) / взема мерки. Книж. Погрижвам се за извършването на нещо, което е важно и неотложно. Правителството е взело мерки за възстановяване на съобщителните средства. К. Странджев, ЖБ, 106.

Вземам (взимам) / взема мюждето. Разг. Пръв съобщавам някаква радостна, приятна вест. Ний в уплашването си и захласа си — продължи майката, забравихме, че Мавридата сявга придружаваше баща ви на път, и когато той се завръщаше и приближаваше до село, тя се спущаше пред него и дохождаше да ни извести, че си иде господарят й да вземе мюждето. Ив. Вазов, Съч. XII, 58-59.

Вземам (взимам) / взема мярка. Определям размерите, необходими за изработването на нещо (дрехи, обувки или някакви други предмети) чрез мерене. Тогава жената нежно, меко и властно му каза да й вземе мярка за нови обувки. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Той [Стоян] се спря пред една абаджийница, .., примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Майсторът взе мярка за библиотеката.

Вземам (взимам) / взема мярка<та> (мяра) на някого. Разг. Справям се с някого, като го наказвам сурово, отстранявам го от някъде или го погубвам. Михаил Меркулов бе успял вече да разкаже на Недялка, че новият началник го уволнил .. — И неговата песен скоро ще бъде изпята — каза Меркулов, .. — Станкулов и на него ще му вземе мярка, и то много скоро. М. Марчевски, П, 281. Насила смъкнаха мъжете от каруците и ги натикаха в стаята на началника. — Вашата няма да мине — развика се той. — Ще ви взема мярката! В. Геновска, СГ, 131.

Вземам (взимам) / взема на босия цървулите. Разг. Ирон. Нищо не получавам, не придобивам. — Ха, престорило ти се е, чичо Семо! Какво щат крадци в моя двор? Ще вземат на босия цървулите! Д. Ангелов, ЖС, 137. Нека да ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите. В. Нешков, Н, 156.

Вземам (взимам) / взема навътре (надълбоко) нещо. Разг. Проявявам голяма чувствителност към нещо; силно се засягам, обиждам от нещо. Спряха се пред широко разтворените порти и Дамян кротко забеляза: — Моят старец е остър човек, не вземай надълбоко думите му. К. Петканов, ДЧ, 13.

Вземам (взимам) / взема на гърба си (на плещите си) нещо. Разг. Наемам се с извършването на нещо, на някаква трудна задача или работа; нагърбвам се с нещо. — Не се плаши от хорските думи. Чичо ти Апостол взе вече на гърба си всички грижи и работата добре ще потръгне. Д. Немиров, Б, 57.

Вземам (взимам) / взема на душата си някого. Разг. Наемам се да се погрижа, да помогна на някого, на когото съчувствам, към когото съм разположен благоприятно. — Е, Атанасе… загинахме… — въздъхна, едва ли не проплака един от селяните ..: — Богоя ни я нареди тая работа! И ако трябва да го [Богоя] стисне за гърлото — той трябва да го стисне, макар да му е шурей. Той Атанас, взе най-напред на душата си тия люде. Д. Талев, ПК, 568-581.

Вземам (взимам) / взема на зъб (око) някого. Разг. Настройвам се враждебно към някого и проявявам лошото си отношение към него; искам да му напакостя или да го погубя. Не стига дето него гонеха така, ами и цялото му домочадие взеха на зъб. Имаше момичка, току-що беше се наперила, ама остана без дружки — нито едно момиче не рачи да тръгне с нея. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 282. Турците го бяха взели на око. Той беше отдавна възбудил враждата им против себе си поради мъжествеността, с която беше изпълнявал своята длъжност като владишки наместник в Пазарджик. К. Величков, ПССъч. I, 139.

Вземам (взимам) / взема на (за) мезе някого; вземам (взимам) / взема на подбив (присмех, смях) някого. Разг. Постоянно подигравам някого, присмивам се на някого. Частниците са ни взели на мезе. Хо-хо, казват. Хи-хи! Изорахте ли? А. Гуляшки, МТС, 44. И еничаринът се заизмъква от човешкия кръг изпод подигравките. Щом си отиде агата, хората се смълчаха, вече нямаше кого да вземат за мезе. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 110. — Не обичам подигравките. — Какви подигравки? Аз ти говоря сериозно! — Стига, стига… И ти като другите ме взе на подбив. Цв. Ангелов, ЧД, 92-93. Цяло село го е зело на присмех. П. Тодоров, И, 120. — Пфу, сякаш съм дете. И козарчетата ще ме вземат на смях!… Ама хич ти — сама простря към мене ръце: .. Как да се не вдетениш. П. Тодоров, Събр. пр II, 309.

Вземам (взимам) / взема на игра нещо, някого. Разг. Отнасям се несериозно, пренебрежително към нещо или към някого.

Вземам (взимам) / взема на мерник (мушка, прицел) някого или нещо; вземам (взимам) / взема мерника на някого; вземам (взимам) / взема на мушката <си> някого или нещо. Разг.; Вземам (взимам) / взема на нишан някого или нещо. Диал. 1. Прицелвам се, за да убия, застрелям някого или да унищожа нещо. Той [Стоян] знаеше, че преди години беят е убил двама селяни от чардака на кулата — тъй, взел ги е „на нишан“, както си вървели по пътя. Д. Талев, ЖС, 11. Като се наведе над мерника, взе на прицел средния танк. П. Вежинов, ВР, 144. 2. Нарочвам някого и започвам да го преследвам, тормозя или да си отмъщавам. Това е Ралчовата банда, дето ме взеха на мушката по-рано заради овците! — давеше се от вълнение Тончо. Ст. Даскалов, СЛ, 73. И за пръв път Николина разбра, че Петко е взет на прицел и попаднал в дълбок водовъртеж. Нему наистина трябва да се подаде ръка, докато не е късно. Ст. Даскалов, СЛ, 286.

Вземам (взимам) / взема на ум нещо. Разг. Решавам да извърша нещо; наумявам си.

Вземам (взимам) / взема от гърлото на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го лишавам от най-необходимото. — Как ще крада, бре Танаско, .., когато всичко по списък ми се отпуска, .. Пък и нали е грехота, нали е срамота да взема от гърлото на близките си. Г. Караславов, ОХ II, 79.

Вземам (взимам) / взема от дума (приказка). Разг. Обикн. с отриц. или в ритор. въпр. Вслушвам се в съветите на някого, съобразявам се с тях. Опитаха се да я укротят, но тя не вземаше от дума, продължаваше да бие животните и да кряска, колкото й глас държи. К. Петканов, ОБ, 142. Димо. Защо не му кажеш, да му събереш ума. Андроница. — Ти му кажи! Димо. — Ти си му майка. От мойта приказка той ако вземаше… П. Тодоров, Събр. пр II, 223-224. Свърти се в къщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и моето сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума!* Г. Караславов, Избр. съч. II, 453.

Вземам (взимам) / взема от малко. Разг. Лесно разбирам, схващам нещо или се убеждавам да извърша нещо. — Бе тя е всичко разбрала, гледай си работата — каза Слав. — Тя от малко взема нашата баба. Й. Йовков, ПГ, 171. — Осъдят ги, подържат ги в затворите или ги пуснат под гаранция, и пак метежи. Този народ не взема от малко. Ем. Станев, ИК III и IV, 493.

Вземам (взимам) / взема отношение. Книж. Изказвам своето мнение по определен въпрос. — Е, ти на какво мнение си? За мене ли ще гласуваш или за кучето? .. — Довечера, като докладват и разберем как е работата, ще взема отношение и аз. Ст. Даскалов, СЛ, 84.

Вземам (взимам) / взема от улицата някого. 1. Прибирам при себе си някого, който е бил напълно изоставен, без никакви средства и подкрепа, за да се грижа за него или да го отглеждам, отхраня. 2. Оженвам се за някого, който е бил крайно беден или е бил с лошо поведение, неморален (обикн. за жена).

Вземам (взимам) / взема очите (окото). Разг. 1. Обикн. на някого. Много се харесвам на някого, смайвам, пленявам някого с хубостта си. — Същата си е, гиздава, пременена — .. — То не е само до премяна. Хубава е. На такава и чул да й сложиш, пак ще ти взима окото. К. Петканов, ПИГ, 158. Но тънката ли Ганкина снага взе очите му или пък сочните й уста го примами, лепна се той веднъж за нея и не се отлепи. Ст. Даскалов, МЧ, 90. 2. За нещо с много ярки тонове, ярки шарки или силен блясък — въздействам силно на зрението; премрежвам погледа, заслепявам. Широки ливади и вълнуващи се ниви вземаха очите с блясъка на прясната си зеленина. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Цялото небе, разделено на две от една огромна дъга, която взе очите на всички с ярките си цветове. А. Каралийчев, С, 265. Шарките на покривката вземаха очите. 3. На някого. Отнемам възможността на някого да вижда, да преценява нещата правилно. Немотията трябваше ум да им даде, а им взела и очите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 316.

Вземам (взимам) / взема под внимание нещо. Книж.; Вземам (взимам) / взема във внимание нещо. Остар. Съобразявам се с нещо, имам пред вид нещо. — Слушай! — .. — Ти трябва да помогнеш. Иди при Саваков, моля те! Той не може да не вземе под внимание ходатайството ти! Прокурор си най-сетне. Д. Ангелов, ЖС, 144. Не аз, а управителният съвет го назначи, като взе във внимание* неговото заявление. Пряп.*, 1903, бр. 16, 4.

Вземам (взимам) / взема под козирог. Остар. Козирувам. — От името на офицерския корпус при Софийския гарнизон, .., обявявам ви дуел .. И майорът взема отново под козирог. Ив. Богданов, СП, 187. Бръмбазъков, важен и напет, мина покрай нея, взе деликатно под козирог и също тъй деликатно поклати глава. Ст. Чилингиров, ПЖ, 100.

Вземам (взимам) / взема под крилото си някого. Започвам да закрилям някого, да се грижа за някого. Тръгнах с бойна карабина в нощ дълбока от дома. / Взе ме моята родина под крилото си сама. Мл. Исаев, ЯД, 14.

Вземам (взимам) / взема някаква поза. Заставам по някакъв (начин, заемам някакво положение. Той стана, взе театрална поза, направи лице на трагик и с голяма афектация задекламира пак из „Макбет“. Й. Йовков, Разк. I, 193-194. Тържествено изгледа, стана прав, / миг поза взе, като пред фотограф. К. Христов, ЧБ, 165.

Вземам (взимам) / взема позиция. Книж. 1. При военни действия — заемам мястото, откъдето ще водя бой. Дори шестнадесета дивизия бе върната малко назад и като възви фланга си, взе позиции край Драва. П. Вежинов, ЗЧР, 214. 2. Заемам, застъпвам определено становище по даден въпрос. — Мисля да вземем такава позиция; няма да одобряваме тази история, но и няма да пресичаме бойния дух на нашите хора, а? Ем. Манов, ДСР, 299.

Вземам (взимам) / взема правия път. Разг. Изоставям лошите си навици и започвам да живея почтено, да водя морален живот; поправям се.

Вземам (взимам) / взема пред вид нещо. Съобразявам се с нещо. — Прочее, господа съдии, съдете и мислете! Вземете пред вид и двата закона: божия, .., и човешкия. Елин Пелин, Съч. I, 197.

Вземам (взимам) / взема пример от някого. Книж.; Вземам (взимам) / взема интифа (терк) от някого или нещо. Простонар. Поучавам се от някого, от нещо и се старая да постъпвам като него или да правя нещо по такъв начин; подражавам. Ама човек беше той, дядо поп Никола: даваше, като е за общо добро, че и хората пример вземаха, та даваха. Ц. Церковски, Съч. III, 265. Дошъл бе „да вземе интифа“ от тукашните нихилисти, събрани около редакцията на новия журнал „Съвременний показател“. В. Геновска, СГ, 288. Той [Влад] не можеше дори да се възхити без ирония. Навярно би казал: — Нищо не е научила тая майсторица [на халището] от сивите блокове, които ние строим! Поне в магазина да бе влязла да види какви басми се продават — да вземе терк от безвкусните шарении! Бл. Димитрова, ПКС, 359-360.

Вземам (взимам) / взема присърце нещо. 1. Заемам се усърдно с нещо, действам енергично и с готовност за осъществяването на нещо. — Ние горещо вярваме, че руският посланик в Цариград ще вземе присърце дипломатическата защита на въстаналия роб… Ст. Дичев, ЗС II, 516. 2. Изживявам дълбоко нещо, силно се тревожа от нещо. Златан се приготви да й каже утешителни думи, да не взема всичко присърце. К. Петканов, БД, 138.

Вземам (взимам) / взема пусия. Простонар. Правя засада; завардвам. — Войводата не е войвода, ако не знае да пази момчетата си .. Където и да иде, пусия ли ще вземе, .. — гората да бъде зад гърба му. Й. Йовков, СЛ, 179-180. Вземам (взимам) / взема становище. Книж. Изказвам мнението си, изразявам някакво отношение към даден въпрос. Всеки знае, че вие сте довереник на Коен, а в същото време се показвате пред хитлеристите като антисемит .. — Клюка!… — извика Барутчиев .. — Аз имам връзки с немците, но не взимам никакво становище към отношенията им с евреите. Д. Димов, Т, 125.

Вземам (взимам) / взема страна. Не стоя неутрален, присъединявам се към едно или друго мнение, становище. — Страна не взимам аз! Не искам да зная на кого е тая нива. Й. Йовков, ЧКГ, 137. Иконописецът смръщи нос, Христо Сребърница се позакашля, а другите мъже сведоха очи или пък пресегнаха към чашките. Мнозина от тях като че не искаха да вземат страна и отбягваха да срещнат погледа на митрополита. А. Христофоров, А, 80.

Вземам (взимам) / взема страната на някого; вземам / взема нечия страна. Присъединявам се към някого, подкрепям, защищавам някого, обикн. при спор. Говориха и други от велможите .. и се виждаше, че всички взимаха страната на кавхана. Д. Талев, СП, 148. Чиновниците не вземаха открито противната страна, но те така аргументирано възразяваха на шефа си, че той започна да подскача като ужилен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 212. — Грехота е, момчета, не мъчете сиромаха — взе страната му един старец. Ц. Церковски, Съч. III, 205.

Вземам (взимам) / взема страха на някого. Разг. 1. Наплашвам някого; създавам страхопочитание към себе си у някого. — Вие там, в града, сте си добре, по-тихо е при вас. А тука — сам се оправяй в тъмното. Ако не им [на опозиционерите] вземеш страха, ще почнат да ни трепят един по един… Ем. Манов, ДСР, 303. 2. Рядко. Боя се много от някого. Той се чувствуваше неловко под пронизителния поглед на Огнянова, комуто беше взел страха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119.

Вземам (взимам) / взема сърцето на някого. 1. Накарвам някого да ме обикне силно; спечелвам напълно някого. — Аз трябва да кажа, че не само на мене, но и на всички тука Петко взе сърцата ни, изрази онова, което ни е вълнувало толкова години, а не сме се решавали да го кажем. Ст. Даскалов, СЛ, 314. 2. 3а занимание, работа и под. — силно привличам някого, завладявам някого. Вярно било, дето казват, че като ти вземе някоя работа сърцето, не можеш лесно да се откъснеш от нея. Л. Александрова, ИЕЩ, 158.

Вземам (взимам) / взема урок от нещо. Поучавам се. Ний им препоръчваме да вземат добър урок от случая [загубените от тях избори] и да помнят, че много години още техният грош не ще минава на пазара. Бълг., 1902, бр. 466, 3.

Вземам (взимам) / взема хляба <от ръката> на някого. Разг. Отнемам възможността на някого да работи и да се издържа.

Взема ме (взима ме) / вземе ме вятъра. Разг. Разведрявам се. Филип стана от столчето си. — Къде? — Ще се разходя, бай Ставри, да ме вземе вятърът. Ем. Манов, БГ, 55.

Взема ми / вземе ми главата. Диал. Обикн. с отриц. 1. Лесно разбирам, схващам, възприемам. 2. Лесно се съгласявам, не проявявам упорство, инат. Васил Каишев дръпна Велко за рамото и му се усмихна. — Добре дошъл и не се ядосвай! От сутринта се разправям с тях, но главите им не вземат. От нашето село не са много — десетина семейства се готвят да бягат. К. Петканов, П, 103-104.

Взема ми се / вземе ми се акъла (ума). Разг. 1. Преставам да разсъждавам разумно, оглупявам или загубвам разсъдъка си; обезумявам, побърквам се, полудявам. — Позна ме, синко, ще рече, не си ме забравил — .. — Ти каквото си прекарал при безбожните поганци, и умът ти може да се вземе, да забравиш, щото е било отнапреж. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 130. 2. Смайвам се, слисвам се от голяма изненада или възхищение. Голямо нещо е това науката ей, взе ни се ума, като слушахме от другоселците какви чудеса правели тия младоци. ВН, 1965, бр. 4305, 4. 3. Силно се изплашвам или разтревожвам. — Добре ще бъде да ви вземат наистина за татари. Извикай на вардачите високо няколко думи на татарски, та съвсем да им се вземе умът! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. 4. Обикн. по някого. Влюбвам се в някого, увличам се по някого. — Ти дойде. Като те видях, умът ми се взе, и аз… на`… пристанах ти, а истината скрих. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 332.

Взема ми се / вземе ми се дъхът. Изпитвам силно вълнение, чувство на страх или удивление при вида на нещо. Дотича, улови / дебелий дънер тя, лице изви — / и взе й се дъхът: че на върбата / човек бе скрит… К. Христов, ЧБ, 50. — Долу — .. — днес турихме вратата ..: страшно нещо стана, дъх да ти се вземе! Като щръкнали от двете й страни ония гъсти остри колци по десетина аршина високи. В. Мутафчиева, ЛСВ, 605.

Вземам се (взимам се) / взема се в ръце. Книж. 1. Мобилизирам се, овладявам се, активизирам се, за да извърша нещо. Обезпокоих се, когато Жорж реши да работи върху научните ми открития вместо мен. Самият аз всеки ден възнамерявах да възобновя заниманията си и все отлагах. Сега се взех в ръце и пристъпих към изучаването на Жорж. Г. Величков, НУ, 187. 2. Съвземам се, възстановявам се от нещо преживяно. Ти тръскаш глава, мъчиш се да се отървеш от обърканите мисли, от кошмарите, които пъкат непрекъснато и те замайват, пречат ти да се вземеш в ръце. Др. Асенов, ТКНП, 299.

Вземам си (взимам си) / взема си бележка. Книж. Поучавам се, имам пред вид как да постъпя при дадени обстоятелства, обикн. след критика, укор или отказ за нещо. И тъй, утре чакам пост пред вилата си… А по всичко това, което говорихме, аз си вземам бележка. К. Велчев, ЖП, 445.

Вземам си (взимам си) / взема си бележки (бележка). Записвам си, отбелязвам си това, което ми прави впечатление. Борис говореше спокойно, ясно, почти без прекъсване. Костов кимаше с глава и си вземаше бележки. Д. Димов, Т, 130.

Вземам си (взимам си) / взема си беля на главата; вземам си (взимам си) / взема си беля<та>. Разг. Обикн. с нещо, с някого. Имам неприятности от нещо*, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. — Тази вечер той ще спи при мене. Нали ще останеш при мене, Маринчо? .. — Ще си вземеш беля на главата, Ноне. Някой път се буди посред нощ, ще ти развали съня. И. Петров, НЛ, 244. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, леля му, .., че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 50.

Вземам си (взимам си) / взема си главата (очите). Разг.; Вземам си (взимам си) / взема си мъглите. Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. Останах съвсем сам, взех си очите от мъка, тръгнах по света. К. Петканов, П, 32. Ламбо скръцна зъби, изгледа зверски противника си и си взема мъглите нагоре из планината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146.

Вземам си (взимам си) / взема си гроша (двете пари, петте (петтях) пари). Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си.

Вземам си (взимам си) / взема си грях <на душата>. Разг. Извършвам някаква осъдителна постъпка или престъпление спрямо някого, прегрешавам спрямо някого, който е невинен. И нанесе с нея [палката] силен удар по голите стъпала на стареца .. — Пожалете ме, господ да ви пожали! Стар човек съм, не вземайте грях на душата си! Д. Ангелов, ЖС, 166. Мисля, че ще си взема грях на душата, ако започна да го подозирам.

Вземам си (взимам си) / взема си дрипите (дърмите, партакешите, партушините); вземам си (взимам си) / взема си чуковете. Простонар. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. Ето това означава, .., хладнокръвно да отровя водата. Какво, според теб да си вземем чуковете и да изчезваме… Д. Фучеджиев, Р, 199-200.

Вземам си (взимам си) / взема си думите назад. Отказвам се, отричам се от това, което съм казал (при несправедлива обида, критика към някого). — Уличници! Безсрамници — развика се Берое и дигна пестник… — Вземи си думите назад! К. Петканов, В, 207. — Не ми трябва да разбирам и не съм взимал никаква тетрадка. Моля ти се да си вземеш думите назад, защото ще ти потърся сметката. Ст. Даскалов, ЗС, 300.

Вземам си (взимам си) / взема си дъх<а>. Разг.; Вземам си (взимам си) / взема си солук<а>. Простонар. Отдъхвам си, отпочивам си за кратко време след усилена работа, голяма умора или вълнение. Милка с мъка прекрачи прага на обора. Опря се на вратата да си вземе дъх, но остри игли се забиха в гърдите й, присвиха я на две. К. Петканов, ОБ, 234. „Стойте! — заповяда боляринът, кога наближихме, вземете си дъх, сега вече ще вървим полека.“ Ст. Загорчинов, ДП, 300. Но винаги когато биваше близко до следите, Селим — изтощен и изнемогнал — падаше обезсилен на земята и се примъкваше в прикритието на някоя падинка, за да си вземе дъха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 416. — Те… идат! — гърдите го стискаха от умора, .. — Чакай малко! — .. — Вземи си солук! Дайте една глътка ракия, бе! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 624. Към десет и половина отворихме по бира и приседнахме, както рече Тормоза, „да сме си вземели солука“. В. Пламенов, ГШ, 39.

Вземам си (взимам си) / взема си майната. Диал. Грубо. Направям нещо, което съм си намислил, макар и да няма полза от него.

Вземам си (взимам си) / взема си пътя. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някакво място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. — Ама и в манастира стана като у поп Евтимий: уловиха ме и като ме набиха здравата, изгониха ме. И аз си взех пътя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 163.

Вземам си (взимам си) / взема си таралеж в гащите. Разг. Съзнавам, че греша, като приемам при себе си някого на работа, да живее или предприемам обща работа с човек, който непрекъснато ми създава големи неприятности.

Вземам си (взимам си) / взема си хляба в (на) ръката (ръцете). Разг. Ставам годен, способен съм да се издържам, сдобивам се с професия, от която печеля и ставам напълно самостоятелен. — Хвани се на работа! Ей на, хаджи Пени ще те вземе, че занаят да научиш и хляба си в ръката да вземеш. Д. Немиров, Б, 124.

Вземам си (взимам си) / взема си шапката. Разг. Пренебр. Отказвам се от нещо, изоставям нещо или някого и си отивам, напускам нещо или някого (обикн. за служба, работа). — Не, не, това не може да продължава повече така. Или ще се създадат условия за работа и за творчество, или ще си взема шапката оттук. П. Незнакомов, ХР, 134.

Вземат ме (взимат ме) дяволите. Разг. Изпадам в силно раздразнено състояние, силно се разгневявам; ядосвам се, разсърдвам се много. — Море мен като ме вземат дяволите, аз ще намеря хора, дето не в околийския ви комитет, ами в Централния ще идат! Ст. Даскалов, СЛ, 132.

Вземат ми се (взимат ми се) очите. Разг. 1. От нещо. Не мога да видя, да разгледам добре обикн. някакъв плат поради яркостта на багрите му. 2. Обикн. по нещо, по някого. Много харесвам нещо, възхитен съм от нещо (обикн. за нещо, което не мога да имам, да купя или което желая да имам).

Вземи единия, та удари другия. Разг. Пренебр. Които са с едни и същи недостатъци; еднакви са, приличат си по недостатъците си. Тя се разтревожи, но не забрави изсипаните зърна. Занарежда с тих глас огорченията си от бащата и сина: — Вземи единия, та удари другия. Да остане на тях, всичко ще опропастят. К. Петканов, ДЧ, 37. Те там си правят оглушки за сеитбата. — А бе как няма да си правиш оглушки — въздъхна човекът с ушанката — семечистачните ни машини… вземи едната, че удари другата. ВН, 1960, бр. 2657, 4.

Взе (си) двете пари от нещо. Диал. Завърши безславно някаква работа, отиде си посрамен. Той вече си зе двете пари от кметството, че .. още .. го хвалите! Ил. Блъсков, КУ, 38.

<Взет> от улицата. Разг. За човек — случаен, несигурен, на когото не може да се вярва или да се разчита.

Взех-дадох. 1. Разг. Съвсем съм изтощен, съсипан, свършен. — Турската империя е една гнила държава, а ако българският народ въстане цял, тя взе-даде! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 34. 2. Диал. Нямам повече работа с някого или някъде.

Давам / дам маслина <за> да взема тулум<че>. Диал. Постъпвам така, че с малко спечелвам голяма печалба, имам много облаги.

Дръж босия, та (че, и) му вземи опинците (цървулите); дръж голия да му вземеш дрехите. Разг. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи, да се вземе нещо от някого, защото и той го няма.

Дявол да го вземе; дявол го взел. Разг. 1. Възклицание за изразяване на раздразнение, досада, възмущение, яд изобщо, без конкретно да са отправени към някого или нещо. Изведнъж раздразнение и яд сбърчиха цялото му лице. — Дявол да го вземе — извика той. — Туй не било злато! Й. Йовков, Ж 1945, 185. — Не виждам вече дявол да го вземе! С тия очила вече не мога да си служа — заговори той. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. 2. Възклицание за изразяване на недоумение, изненада или удивление, възхищение. Дявол да го вземе! Че то устни — устни ли са? — Корали! Ал. Константинов, Съч. I, 48. 3. Възклицание за изразяване на решимост за някаква постъпка. — Чудо ще направя, дявол да го вземе! Елин Пелин, Съч. I, 141.

Дявол да (ще) те вземе; дяволите да (ще) те вземат; дявол те взел (взема, взима); дяволи те взели (вземат, взимат). Разг. 1. Възклицание за изразяване на негодувание, възмущение, яд по отношение на някого или нещо. — Николаке! — изрева призеленял от ярост бай Мичо, — ще те вземат дяволите! Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. Извинявайте, .., ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. — Вино! Кой посмя да донесе тук вино?! — изкрещя войводата .. — Аз! .. — Ах! Дявол да ви вземе! — разгневи се още повече Бенковски. Д. Динков, ЗБ, 114. 2. Възклицание за изразяване на удивление, изненада, възхищение от някого или от нещо. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино — здраве му кажи! Какъв ти херес, какъв ти портвайн — нектар, да го вземе дявола. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Залюля се пъстро хоро на върха на планината, .. Ех, че хоро ли пък беше, дявол да го вземе! Не зная на другите участвующи и присъствующи там как подействува, но колкото за мене, .., считам са и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там. З. Стоянов, ЗБВ II, 109-110.

<Иди> да си вземеш парите от даскала, <който те е учил>. Ирон. Не знаеш, грешиш; твърдиш неверни неща, макар да мислиш, че много знаеш. — Не отърва… Трудове много, а печалбата никаква… — Ти да идеш да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Чу ли? .. — вика дядо Хаджи. Ц. Церковски, Съч. III, 247.

Мътната да (ще) те вземе; мътните да (ще) те вземат; мътните те взели. Простонар. Обикн. във 2 и 3 л. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение от някого или нещо. Какво е станало? Какъв е този човек със заморения кон? .. Говорете, мътната да ви вземе — завика ядосано Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 425. Вятърът, .., отново задуха. — Казвам — от пъклото иде! — викна майсторът. — От самата геена огнена, мътните я взели! А. Гуляшки, СВ, 73. 2. Възклицание за изразяване на възторг, възхищение от някого. Пък един кръшен глас имаше, да я вземат мътните, като се засмее, къщата се тресе. И. Петров, НЛ, 60.

Не вземам (взимам) от добро. Разг. Казва се за опърничав, твърдоглав, неразбран човек, който може да бъде ръководен, управляван само с принуда, чрез насилие.

Не вземам (взимам) от нищо. Разг. Не променям поведението си, не се вразумявам и продължавам да се държа, както преди, въпреки предприетите мерки срещу мене. Где има овес прегазен, где има царевица ошмулена, .. — все той и козите му вътре .. Бре, глобяваха го, бре, бой яде от стопани, не взема от нищо и не взема! Чудомир, Избр. пр, 22. Ни от предумвания, ни от молби, ни от плачове на отчаяната млада невеста, от нищо не взе… Ив. Вазов, Съч. VII, 131.

Не си вземам (взимам) / взема сбора назад. Диал. Устоявам на това, което съм обещал или твърдял, не се отказвам от това, което съм обещал.

Нямал си дявола работа, та взел да си баца децата. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой постъпва глупаво, неразумно.

Сън не ме взема. Разг. Не мога да заспя. Тя си легна рано, както и всичките им домашни, но сън не я вземаше. Ц. Гинчев, ГК, 365.

Ще (да) имам (има) да вземам (взимам). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. 1. Няма да бъде така, както за мене е изгодно и както съм се надявал, няма да стане така, както искам. — Виж ги [тухлите] как са се наредили като войници. Ще ги харесат хората, ще искат и на тях да направим. Ама ще имат да вземат. Не продаваме майсторлъка си. Кр. Григоров, ОУ, 58. — Да си направи самокритика — предложи предпазливо някой. — Да имаш да вземаш! — кресна му разгневеното момче. Цв. Ангелов, ЧД, 15. 2. Отстъпвам по качества, красота и под. пред някого или нещо, стоя по-ниско в сравнение с някого, с нещо. В барчето на хотела аз се запознах с един японец .. Дори му изпях песента „Садила й мома, край море лозе, със бяло грозде ..“ и му обясних, че японците ще имат да вземат с тяхната прословута източна образност. С. Северняк, ВСД, 8-9.

Яйце да вземеш от него, и то жълтък няма. Разг. Много е стиснат, голям скъперник е.

— Друга (простонар.) форма: зе`мам, зи`мам.


ВЗЕ`МАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вземам и от вземам се; взимане. — Кои в случая бяха наказаните? .. И за каква вина? Неправилно вземане на завоя? Б. Райнов, ТП, 14.

2. Обикн. мн. Пари, които човек, финансова организация, предприятие, фирма и под. имат да получават; взимане. Хаджи Павел, с една внушителна авторитетност, почна да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Т. Влайков, Пр I, 105. Заемодавците прибягнаха до съда за събиране вземанията си. СбЦГМГ, 114. Банки щяха да фалират, защото нямаше да могат да изплатят влоговете на дребните вложители, а нямаше да могат да събират и вземанията си от ония индустриалци и търговци, на които са раздали парите. П. Спасов, ХлХ, 25-26.

Вземане-даване с някого, имам (нямам). Разг. Делови, приятелски, интимни и др. взаимоотношения, връзки с някого (имам, нямам). Пантелей реши, че трябва да вложи част от своите пари в такава фирма, която има вземане-даване преди всичко с немския пазар. А. Гуляшки, ЗР, 40. Нарзанов имаше вземане-даване с баща й. Видя я, хареса. В една от сделките Вероника влезе наместо ефектив. Г. Стаматов, Разк. II, 92. — Аз го съветвах често да няма вземане-даване с политиците и да внимава със стачниците… Д. Димов, Т, 471. Христофор беше сменил пътя си. Слизаше от трамвая на предната спирка, минавеше през странични улици, удължаваше разстоянието до в къщи, само и само да няма никакво вземане-даване с Домна, да се заличи от нейния живот. Б. Болгар, Б, 58.

— Друга (простонар.) форма: зе`мане.


ВЗИ`ДАМ. Вж. взиждам.


ВЗИ`ЖДАМ, -аш, несв.; взи`дам, -аш, св., прех. Вграждам нещо в зид. Освен множеството нови окопи и ровове, телени мрежи и оръдейни гнезда те правеха и своеобразни бункери: поради липса на бензин взиждаха в земята танкове и самоходни оръдия, като на повърхността оставаха само куполите им със стърчащите оръдейни цеви. П. Славински, ПЩ III, 291. Надясно от вратата беше взидан в стената облицован с шперплат гардероб. Г. Белев, КНА, 72. Край планинския път ненадейно / забълбука старинна чешма. / За добро някой снажен горянин / беше взидал чучурите тук. О. Василев, П, 88. взиждам се, взидам се страд.


ВЗИ`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от взиждам и от взиждам се. По-горе аз вече отбелязах общата идея на нашите народни песни за взиждане живи хора в основи на сгради. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 177.


ВЗИ`МАМ. Вж. вземам.


ВЗИ`МАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взимам и от взимам се; вземане. След това започна, .., да разкройва платното на стрина Бойка, като при всяко взимане на ножиците суеверно ги почукваше по ръба на масата. И. Волен, РК, 68. От всичките европейски държави само България и Турция не взеха участие в санитарния дрезденски конгрес, който отмени карантината в холерно време и постанови взимането други мерки за борба със страшната гостенка. Ив. Вазов, Съч. XII, 91. Хаджи Куман. — На кой ум се намерих да му дам толкози парици да потроши в Елада. Хаджи Андрея. — Ти ще си прибереш взимането до косъм. П. Тодоров, Събр. пр II, 339.

— Друга (простонар.) форма: зи`мане.


ВЗИ`РАМ, -аш, несв.; взра, взреш, мин. св. взрях, прич. мин. св. деят. взрял, -а, -о, мн. взре`ли, прич. мин. страд. взрян, -а, -о, мн. взре`ни, св., прех. В съчет. с очи, поглед и обикн. с др. същ. с предл. в. Гледам продължително, напрегнато и внимателно с устремен поглед към нещо или някого, за да открия, забележа или разпозная някого или нещо. Боян дълго взира очи, докато се увери, че е наистина тя. М. Грубешлиева, ПИУ, 196. Гюргя изтръпна: в мрачината й се стори, че пред воловете вървеше нейният Сивчо със звънец на шията. Тя взря плахо очи: той е, не е той; той, не е той. Г. Райчев, В, 24. Трети път те сбогом за раздяла / си вземаха, а пък, все в него поглед взряла / и сложила ръка на рамото му, тя / го спираше. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 50-51. Пред тая кръв и рани страховити / тъй силно бях покъртен от печал, / че сълзи идеха ми на очите. / Но вожда ми каза: Защо си взрял / очи в тез сенки обезобразени? / И в другите долини си видял /клетници, кои будят съжалене. К. Величков, Ад (превод), 235.


ВЗИ`РАМ СЕ несв.; взра се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Гледам напрегнато, внимателно и продължително в някаква посока, за да забележа или за да разгледам по-добре нещо или някого. Чичо Горан .. гази наведен из реката и търси пиявици. Той върви бавно .. и се взира в нежно милвания от струите кадифен пясък по края. Елин Пелин, Съч. II, 72. Часът беше дванадесет, а лодката все още не пристигаше .. Колкото и да се вслушваха, колкото и да се взираха в мрака — всичко беше напразно. П. Вежинов, ДБ, 82. А хартията беше покрита с червени и черни букви .. — Гръцко писмо изглежда да е — рече Нистор, като се взираше в буквите. Ст. Загорчинов, ДП, 332. — Доде ли си подпоручика? — каза тя и се взря във войника, като искаше преди всичко по лицето му да прочете какво има. Й. Йовков, ЧКГ, 288. // За очи — спирам се напрегнато, внимателно и продължително в някаква посока, за да забележа или за да разгледам по-добре нещо или някого. Опрял гръб [Желязко Савчов] върху бъчвата в мазето, очите му се взираха, ръцете трепереха, нагаждаха тайните белези върху двата рабоша. Г. Алексиев, РН, 28. Всяка вечер стотици очи се взираха напрегнато в ръцете му, следяха движенията му, напрягаха се, за да открият със злорадо доволство измамата. Р. Балабанов, ТБК, 31.

2. Прен. Внимателно наблюдавам, проучвам с цел да опозная и преценя явления, хора и под. Бай Ганьо, взирай се по-дълбоко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки! Ал. Константинов, БГ, 85. Писателят постоянно се взира в живота, в човека и търси смисъла на съществуването. БР, 1930-1931, кн. 4-5, 133. Но невеста, който търси — / харно да се взира, / че веднъжка челяк либи / и веднъж избира. Ив. Вазов, Съч. IV, 6.


ВЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от взирам и от взирам се. След дълго взиране, намерих само капка кръв, вече доста размита в мокрия край реката сняг. Н. Попфилипов, РЛ, 109. Падна ми се да бъда един от разузнавачите. Пълзяхме по двойки .. Очите ме заболяха от взиране. Кога най-после ще открием патрул? Все си мислех, че сме сгрешили и че само нахалост хабим сили и търпим мъки. Д. Жотев, ПМИ, 119. Той също се приближи досам стъклото на своя прозорец, да я види по-ясно, да вижда всяка черта, всяка промяна по милото лице. Колко време продължи това взиране през стъклата, през още пустата улица? Д. Талев, ГЧ, 257-258.


ВЗИСКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. с предл. към, в. Който има високи изисквания към някого по отношение на неговите качества или действия, или по отношение качествата на нещо. Трезвен в мислите си и взискателен към себе си, Василий признаваше неопитността си. А. Дончев, СВС, 672. Към яденето господин главният експерт на „Никотиана“ беше толкова взискателен, колкото към облеклото, автомобилите или приятелките си. Д. Димов, Т, 86. Петър и по-рано беше припрян и взискателен в работата си, но сега стана по-нервен, неспокоен и придирчив. И. Петров, НЛ, 148. — Искам само да ти кажа да бъдеш по-взискателен към стрелочниците. Трябва да ги стегнеш. М. Марчевски, П, 222. Строг към себе си в изпълнението на обществените си служби, той беше също така взискателен и към подчинените си. Бълг., 1902, бр. 454, 2.

2. При който са проявени високи, строги изисквания. Взискателен подбор.

— От рус. взыскательный.


ВЗИСКА`ТЕЛНО. Нареч. от взискателен (в 1 знач.); с високи изисквания. Лена, която се отнасяше взискателно, дори придирчиво към хората, също го приемаше сърдечно и приятелски. Ем. Манов, ДСР, 429.


ВЗИСКА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от взискателен. Един от характерните белези на човека със силна воля е голяма взискателност към себе си. Псих. X кл, 156.


ВЗЛОМ, взло`мът, взло`ма, мн. (рядко) взло`мове, след числ. взло`ма, м. Книж. Разбиване на врата и под., за да се проникне в помещение (обикн. за кражба). В углавното отделение на окръжния съд в град С… се бяха разгледали вече три дела. Дойде ред на четвъртото, .., кражба с взлом. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Миналия ден бе открито, че в кабинета по физика липсва пръскачката за лозе — един от уредите за упражнения. Нямаше никакви признаци за взлом, вратата бе отключена с шперц. Т. Харманджиев, КВ, 274. В Денвер — нов вариант на полицейски скандал. Този път хора в униформа, опирайки се на подкрепата на закона, са извършвали кражби с взлом, ограбвали са магазини и банкови каси. РД, 1961, бр. 318, 3.

— Рус. взлом.


ВЗЛО`МАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до взломаджия. В автомобила на съучастниците на крадеца полицаите открили взломаджийски инструменти.


ВЗЛО`МАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който извършва кражби, престъпления с взлом. Взломаджии разрязали с оксижен метална каса е офис на фирма. Д, 1993, бр. 295, 2.


ВЗЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. За кражба, престъпление — който е извършен с взлом. Това бяха крадци с изискан вкус и посягаха само на злато. Бяха извършили над сто взломни кражби, но ние им попречихме да извършат повече. Черемухин, Ст, 1957, бр. 1179, 1.


ВЗОР, взо`рът, взо`ра, мн. взо`ри, след числ. взо`ра, м. Поет. 1. Поглед. Острият му взор пробягна по раззеленелите поля с кипнали от цвят самотни клонести дървета, проследи набраздените коларски пътища и достигна по тях синевината на небето. Ст. Дичев, ЗС I, 463. Впрочем положението на Русия, твърде мътно в тоя момент, твърде безпокоително, отвличаше взора на Александър III от малкото княжество. С. Радев, ССБ I, 317. Преваля пладня. Задух страшен. / И всеки дигне взор уплашен, / с ръкав избрише си челото / и дълго гледа към небото. П. К. Яворов, А, 46. Ти помниш ли поне един моряк / не хвърлил жаден взор далече, / там дето в гаснещата вечер / дъхът на тропика се чувства? Н. Вапцаров, Избр. ст, 32.

2. Прен. Само мн. Очи. И му продума [на Ахил] тогава Атина със сините взори. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 13. — Отгде ме познаваш, отче? — отправи той отново трескави взори към мене. П. Спасов, ГЛЗЗ, 63. О девствена бледност, коси позлатени! / И тия води, де луната лъчи — / с два взора горящи, искри отразени. Т. Траянов, ББ, 19.

— Рус. взор.


ВЗО`РЕ нареч. Диал. 1. В сутрешните часове; сутрин, за`ран.

2. Рано сутрин.

3. В зори, призори.

4. Утре; зара`н. Взоре по пладне. Н. Геров, РБЯ I, 122.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЗРИВ, взри`вът, взри`ва, мн. взри`вове, след числ. взри`ва, м. 1. Избухване на леснозапалителни вещества, обикн. предизвикано с цел да се разруши нещо; експлозия. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението й огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод копитата на бясно препускащите коне. Й. Йовков, Разк. II, 219. Взривовете зачестиха, сляха се с оръдейните залпове, небето побеля от дим. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. В този момент на две-три крачки от Морозов и Камен избухна ръчна граната. Взривът оглуши въздуха, вдигна нагоре пръст и камъни, които се изсипаха върху главите им. К. Ламбрев, СП, 253. Сякаш това беше някакво надпяване — бомбените взривове се състезаваха