Page:RBE Tom1.djvu/890

От Читалие
Версия от 08:05, 25 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


университет. Болонска школа в италианската живопис. Болонски псалтир. О Болонска креда. Специален вид креда, която се произвежда в Италия и се употребява като примес в печатарските мастила.

БОЛТ болтът, болта, мн. болтове, след числ. болта, м. Къса цилиндрична метална пръчка, която има глава на единия край и нарез за навиване на гайка на другия и служи за свързване на отделни части на машини и др. Работниците се изкачиха по напречните железа и започнаха да завиват болтовете. Кл. Цачев, СШ, 135.

— Англ. bolt.

БОЛТА ж. Остар. Голям магазин, обикн. за продажба на едро. Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката, с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която си държаха копринените платове, които донасяха от Хин-дустан (Индия). Ц. Гинчев, ГК, 333. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други. Д. Манчов, БЕ, 56.

— От нт. през схр. bolta (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. — ГСУ, 1960, 184-185).

— Ел. Мутева, РБЦ (превод), 1852, 24.

БОЛТАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Остар. Притежател на болта; тежък търговец.

БОЛТОВ, -а, -о, мн. и. Прил. от болт. Болтов крепеж. Болтова конструкция. Болтова фабрика, Болтово отделение.

БОЛТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от болт. Състави списък на инструменти — от най-простата бурмичка, от болтчето — до най-сложния апарат. А. Гуляшки, МТС, 292.

БОЛУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля, болея, болявам. Раковски в онова време беше малко поза-старял .. и болуваше от охтика. П. Хитов, МП, 67. Бог им даде седумдесет болки, / се-думдесет и седум болести: / болувале още три години. Нар. пес., СбБрМ, 28.

БОЛЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има болки, който е болен. Има едно болнаво дете. Т. Панчев, РБЯд, 30.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БОЛШЕВИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Бол-шевизиране.

— От рус. большевизация.

БОЛШЕВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св. прех. Правя някой или нещо (обикн. партия, организация) да възприеме теорията и практиката на болшевизма, болшевизирам се страд.

БОЛШЕВИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Възприемам теорията и практиката на болшевизма.

БОЛШЕВИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср.

БОЛТ

Отгл. същ. от болшевизирам и от болшевизирам се.

БОЛШЕВИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Разработена от Ленин теория и тактика на революционното пролетарско движение и на революционното преобразуване на капиталистическото общество в социалистическо.

— От рус. большевизм.

БОЛШЕВИК, мн. -ки и (простонар.) -ци, м. Привърженик и последовател на болшевизма. — Знам аз какви ученици му трябват на този къдравия, твоя учетел: той ще ви направи всички болшевики, цяло село го приказва! Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. Тя [държавата] е, която е разделила народа на бедни U богати. Богатите са белязаните.. Така е било и в Русия. Днес обаче, работите били съвсем други — народни. Болшеви-ците турили ред. К. Петканов, МЗК, 282.

— От рус. большевик.

БОЛШЕВИ`П1КИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от болшевик и от болшевизъм. Болшевиш-ка теория. Болшевишки вестник.

БОЛШЕВИ`ШКИ. Нареч. от прил. болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.

БОЛШИНСТВО, мн. няма, ср. Мнозинство. Земеделците, занаятчиите, дребните търговци и работниците, които съставляват грамадното болшинство от нашия народ — ето грешниците, които трябва да изплащат греховете на безпримерния грабеж и разорение. Г. Кирков, Избр. пр, 86-87.

— Аз съм юрист и мога да ви уверя, че само едни избори ще определят на чия страна е болшинството. В. Геновска, СГ, 27.

— От рус. большинство.

БОЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. Диал. 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 20.

2. Като същ. болкият м., болката ж., болното ср., болките мн. Човек, който е за окай-ване, за съжаление; горкият. Тетка ти, болката, й юмреле пет деца! Т. Панчев, РБЯд,30.

БОЛЯ ж. Остар. и диал. 1. Болест. Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред. Ил. Блъсков, СК, 20. Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага? Нар. пес., СбБрМ, 432.

2. Болка. Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа. ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.

БОЛЯ, -йш, мин. св. болях, прич. мин. св. деят. болял, -а, -о, мн. болели, несв. 1. Непрех. За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка.

890

БОЛЯ