кост ни е доставила Америка. Г, 1906, бр. 21-22, 319. Попови въшки. Диал. Овчарска торбичка.
ВЪШКАВ
758
въшльо
> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза).
Разг. Ирон. Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.; Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.
ВЪШКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Въшлив. Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета — ще видиш въшкави и дрипави господиновци. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му. А. Каралийчев, НЗ, 132. Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен. Г. Стоев, Зав., 122. — Е — казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, — не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? — Изяде си късмета — вика Перо. Д. Вълев, Ж, 58.
О Въшкав с (от) пари. Разг. Неодобр.; Въшкав с мангизи. Жарг. Неодобр. Който има много пари; много богат. — Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм? К. Митев, ПБ, 347. Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар. Д. Цончев, ЧС, 149.
ВЪШКАВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Въшльо.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪШКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Пренебр.
1. Разг. Въшльо. — Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар! Г. Крумов, Т, 147. — Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях
— изказа съмнение началник-щаба. Сл. Трънски, Н, 614.
2. Диал. Въшкарник (в 1 знач.).
ВЪШКАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пренебр. 1. Разг. Въшлива дреха или място, където има въшки. Да надникнем в банята: „въшкарник“ — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек. А. Каралийчев, ПГ, 197.
2. Диал. Въшльо, въшкар. Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба. И. Петров, МВ, 182.
ВЪШКАРНИЦА ж. Диал. Пренебр.
1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд).
2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪШЛА ж. Разг. Пренебр. Въшлива жена; въшливка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). Джена настръхна, надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш! К. Петканов, ДЧ, 110.
ВЪШЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въше.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪШЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична. П. Вежинов, ВР, 44. Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник — .. — мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 176.
Прен. Руг. За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. — Старо, къде ще разпънат кожите ни? — обърна се той към Коритаров.
— Кому е притрябвала въшливата ти кожа? X. Русев, ПЗ, 28. — Ти го спасяваш! — Ти го спасяваш! — шепнеше му тя. — А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване. Г. Караславов, Избр. съч.
VI, 273.
ВЪШЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшльо.
ВЪШЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въшлив; малко, до известна степен въшлив.
ВЪШЛИВКА ж. Разг. Пренебр. Въшла.
ВЪШЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на въшлив. Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена. ВН, 1952, бр. 172, 4.
ВЪШЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек; въшливец, въшкар.
