Page:RBE Tom2.djvu/712
II, 33. И не очите му виждаха, а пламналото му въображение рисуваше кошмарната картина: в блесналата светлина лежат двамата по гръб с разперени ръце. В. Андреев, ПР, 166. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница. Елин Пелин, Съч. II, 119-120. Дълго, жадно гледах след нея: сън ли беше това или някое прекрасно желано привидение, плод на моето въображение?.. Не, не беше сън! Чу дно момиче! П. Михайлов, ПЗ, 198-199. Милица, естествено надарена с богато въображение,.., си представяше вече умствено картината на наводнението. Ив. Вазов, Съч.
IX, 132. Богато въображение. Игра на въображението. // Способност за създаване на нови образи въз основа на вече съществуващи, способност за творческо претворяване. Вълнението му се предаде на чувствителния поет, чието добро сърце и ромейска гордост бяха засегнати, а поетическото му въображение отекваше на тъжните новини, като му рисуваше картини на ужас и унищожение. А. Дончев, СВС, 34. Най-широко приложение обаче резбата намира при изработването на потопите — най-подхо-дящо място, където майсторите могат да разгънат своето творческо въображение. Й. Радичков и др., ГСП, 122.
2. Мисъл, представа, образ, несъответства-щи на действителността. — Ти право каза, че ти се чини: ни алея, ни столче не се види. Едно въображение. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 39. — Стани, стани, брате! Не строй въображения от себе си и от своите подобни. Брат съм ти и раб, и данник и на всички преподобни, живущи во Христе. Не лежи ничком пред последния от последните, а пред господа само. Ст. Загорчинов, ДП, 216. И аз като тебе вярвах преди, че има самодиви, и ся страхувах: но като познах, че сичко това е пусти въображения, престанах да вярвам и да ся страхувам. В. Друмев, НФ, 27. Часто ся той [пътникът] огледва наоколо, гибелни мисли и въображения едно от друго по-страшни ся въртят в неговата глава. Ил. Блъсков, ИС, 99.
— Друга (остар. книж.) форма: воображение.
ВЪОБРАЗЯВАМ СИ, -аш си, несв/, въобразя си, -йш си, мин. св. -йх си, св., непрех.
1. Мислено си представям нещо. Въобразявам си, че пътувам из долината на Инн, в тиролските Алпи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35-36. Често замижавам и се пренасям в края на тоя XX век и искам да си въобразя какво има да види той и какво ще предаде в наследство на другия. Ив. Вазов, Съч. XI,
70. • Обикн. в пов. — при подчертаване на някакво чувство, породено от нещо неочаквано. Разхожда се той разсеяно и — въобразете си какво нещастие! — при завоя на една алея изпъква отпреде му цяло семейство роднини. Ал. Констонтинов, Съч. I,
278. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни, чело-веци, за да ся учат. У, 1871, бр. 8, 114.
2. Мисля, предполагам нещо, което се оказва в действителност противоположно на очакването ми. Колко много се различаваше животът в София от онова, което си въобразяваше! Д. Димов, Т, 90. Намери протокола за Кириловото назначение и му го показа. — Виж, че не съм го назначил сам, както ти си въобразяваш, а управителният съвет! Ст. Марков,ДБ, 407. // Внушавам си, втълпявам си нещо, което в действителност не е така. — Той си въобрази, че аз съм издал сделката, и ме обиди. Ако бях направил това, немците щяха да арестуват и вас. Д. Димов, Т, 546. В празнични дни излизаше на разходка, но скоро се връщаше пак в стаята си. Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго. Св. Минков, РТК, 40. Основателят на манихейст-вото е Манес.. Той си въобразил, че неговото назначение и признание е — да очисти от заблужденията християнството. Р. Каролев, УБЧИ, 91.
3. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. В съчет. с много, какво, кой знае какво. Имам високо мнение за себе си, считам се за повече, отколкото съм в действителност. — Много си въобразява — каза Ваня — мисли, че само той милее за България. Г. Стаматов, Разк.
I, 94. — Голям маняк си бил ! — избухна той внезапно. — Кой знае какво си въобразяваш за себе си. П. Вежинов, ВП, 33. Не си въобразявай, че си кой знае какво.
— Други (остар.) форми: въображавам си и вооб-ражавамси (книж.).
ВЪОБРАЗЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от въобразявам си.
— Друга (остар.) форма: въображаване.
ВЪОБРАЗЯ СИ. Вж. въобразявам
си.
ВЪОБЩЕ нареч. Изобщо. — Ти си се разтревожила, нервите ти са обтегнати и въобще в теб напоследък се забелязва нещо такова... особено... П. Незнакомов, БЧ, 37. Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогава Америка се представяше като някаква нова Ханаанска земя. Г. Белев, КВА, 278. Помня добре как жените въобще се отнасяха към него със съжаление и го окайваха. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. Но колкото хубавица и гиздосия и да е българката въобще, то балканската жена е като трендафил посреди голямата градина. Л. Каравелов, Съч. И, 27. Богомил-ството е една от забележителните ереси в християнската черкова и има голямо значение в живота на християнството въобще. Р. Каролев, УБЧИ, 19.
— От рус. вообще.— Друга (остар. книж.) форма: вообще.
