Page:RBE Tom2.djvu/668
ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствам и от възпрепятствам се; възпрепятствуване.
ВЪЗПРЕПЯТСТВУВАМ. Вж. възпрепятствам.
ВЪЗПРЕПЯТСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствувам и от възпрепятствувам се; възпрепятстване.
ВЪЗПРЕТВАМ, -аш, несв.; възпретна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Запретвам1. Онуфрий възпретна широките ръкави на расото си и пое картите. Елин Пелин, Съч. II, 143. После пчеларят възпретна крачолите на панталона си. Готвеше се да подкопава брега, да го срине и унищожи гнездата на пчелоядите. Ем. Станев, ЯГ, 23. Берое спокойно събу ботушите си, възпретна доче-ните си бричове и като хвърли куртката, седна под една дърво. Д. Кисьов, Щ, 187. възпретвам се, възпретна се страд. и възвр.
ВЪЗПРЕТВАМ СЕ несв.; възпретна се св., непрех. Диал. Запретвам се. Баба Мариница се беше възпретнала да покаже своето готварско изкуство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161-162. Заключих се тая сутрин здравата, пратих домашните из града и се възпретнах да пиша. Елин Пелин, Съч. IV, 172. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Чудомир, Избр. пр, 101.
О Възпретвам / възпретна ръкави. Диал. Залавям се усърдно и усилено за работа; запретвам ръкави.
ВЪЗПРЕТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възпретвам и от възпретвам се; запретване1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЗПРЕТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който възпреща-ва; забраняващ. Който с внимание изучава черковната история,.., той ще види, че от Константина Велики насам светската власт е употреблявала повечето свои въз-претителни и наказателни закони срещу ересите и въобще срещу противниците на господствующата религия. ПСп, 1876, кн.
11-12,67.
ВЪЗПРЕТНА. Вж. възпретвам, въз-претнувам и възпрятам.
ВЪЗПРЕТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възпретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Всеки от нас е държал меч,.., и носи по някоя рана на снагата си (възпретнува ръкава си). Ив. Вазов, Съч. XVIII, 17. възп-ретнувам се, възпретна се страд. и възвр. ВЪЗПРЕТНУВАМ СЕ несв. (остар.); възпретна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.
ВЪЗПРЕТНУВАНЕ ср. Остар. Отгл.
същ. от възпретнувам и от възпретнувам се; възпретване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗПРЕТЯ. Вж. възпрещавам.
ВЪЗПРЕЩАВАМ, -аш, "есе.; възпретя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Забранявам1. Отхвърлиха молението му,.., и тъй пак му възпретиха входа в пристанището. П. Кисимов, ОА I (превод), 132. За тая обич искал Бог от человеците да му ся покоряват. Заради това той им възпретил да не ядат от плода на някое дърво, което показувало и добро и зло. Г. Иошев, КВИ (превод), 1-2. Струва ни се, че ако князът допуща и не възпрещава на тези бандити да бият и убиват хората,.., то тези същите убийци с помощта на Начевича .. и нему
— князю ще извикат един ден модното „долу“. С, 1894, бр. 1487, 3. възпрещавам се, възпретя се страд. Отсега тия и други подобни злоупотребления се възпрещават. СбНУ XXXIII, 27.
ВЪЗПРЕЩАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпрещавам и от възпрещавам се; забраняване1.
ВЪЗПРИЕМА. Вж. възприемам.
ВЪЗПРИЕМАМ, -аш, несв.; възприема, -еш, мин. св. възприех, прич. мин. страд. възприет, св., прех. 1. Получавам възприятия от нещо. Той възприемаше света с цялата сила на сетивата си, изпълнен с най-добри предчувствия за деня. 3. Сребров, Избр. разк., 146. Кольо се спря на шосето, защото не се решаваше да тръгне и не вярваше още, че е спасен.. Сетивата му отново започнаха да възприемат външния свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 524. В душата му изникваха за всичките тези познати места впечатления, усещания още от детството му и той и днес ги възприемаше и им се радваше с тези свежи детски впечатления, с тези детски усещания, като че отново ставаше дете. Ил. Волен, МДС, 212. Ниагара е пред мен!.. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри,.., невъзможно е музикантът.., да възпроизведе звуково величава симфония... И все пак тя е пред нас и ние я възприемаме с всичките си сетива. Г. Белев, КВА, 118. Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук. Физ. X кл, 1951, 18.
2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят. Г. Караславов, Тат., 137. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там,.., от чисто сърце дава обет. Т. Влайков, Пр I, 134. Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, раз
