хване, ще го нареже на сто парчета.. Не знам по какъв начин това кръвожадно намерение стигна до ушите на баща му и той му тегли такъв бой, че три седмици след това Гурко спеше по корем. Ст. Стратиев, СВМ, 31-32. За мене ще бъде по-охолно в гроба, защото ще почива навеки моята посиняла от бой и изнемощяла снага. Ил. Блъсков, ПБ III, 31. Бой се забравя, дума не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52. Детето яде бой. • Нар.-поет. Бой бия някого. Хвърли си, Гинка, мъжкото дете, / не стига ли ти бой да тя бият /по бели ръце, по равна снага? Нар. пес., СбБрМ, 194.
2. Сбиваие между двама или повече души. Това беше един от най-честите детски спорове, които свършваха понякога дори и с бой. Елин Пелин, Съч. II, 120. Вчера сър-ненци и бистрщанц щяха да се избият. Голям бой беше. Й. Йовков, ВАХ, 66. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше допряла работата. Чудомир, Избр. пр. 118. Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе, но до бой не се е стигало... Кр. Григоров, Н, 136. Ченгел село е един чейрек далеч от града.., а какво става там? Ката ден по кръчмите боеве, кавги, дори и пуквание на глави. Ил. Блъсков, КУ, 24.
3. В съчет. с предл. с. При игри, забавления — замеряне с нещо. Отдолу откъм двора шумно се качват учениците, зачервени от боевете със снежни топки. М. Кремен, СС, 69. В средата на февруари почват големите тържества по случай пристигането на Негово Величество Крал Карнавал. Последният остатък от славата на Ница, традиционният блестящ ритуал, всяка година приготвян от рано и грижливо, с неизменна програма: шествия, бой с цветя, конски надбягвания, маски и награди. К. Константинов, ПЗ, 99. Мандолини и китари, / танци, смях и бой с конфети, / шумни, весели другари / и госпожици напети. Хр. Смирненски, Съч. П, 21.
4. Въоръжено сблъскване между войскови части; сражение, битка. На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджидимитровата чета при Върбовка. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. На север заечаха то-повни гърмежи, започнахд се ооеве към Черна, Дряново и Градско. Й. Йовков, Разк. I, 211. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа. Хр. Ботев, Съч. I, 16. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. В времето на московските бойове с турците той ходил с московците във Влашко. JI. Каравелов, Съч. И, 7. На бой всички не умират и всички юнаци не биват. Погов., П. Р.
БОЙ1
Славейков, БП I, 278. Влизам в бой. Въздушен бой. Морски бой. Настъпателен бой. Отбранителен бой. Ръкопашен бой. Неравен бой. • Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: / Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, но додох бой да са бия. На£. пес., Христом. ВВ II, 122. // Остар. Воина. Ний ще дигнем бой с гърците, ще земем Цариград. В. Друмев, И, 25. Юнашки народе, някога си господар на сич-кият свят, .. сега си ограничен само на еди-нът Иберийски полуостров, па и на него гражданският бой опустошава полетата. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1,2. Рано или късно трябваше да избухне бой със Сърбия. Т. Шишков, ИБН, 248. Италия отвори бой., против Австрия с цел да освободи едино-родците си от немските ръце. Г. Бенев, Лет., 1873,118.
5. Остар. и диал. За огнестрелно оръжие — начин на действие, сила, точност на стрелбата. Всеки боец притежаваше нова пушка, автомат или картечница със стотици патрони, обаче оръжието не беше простреляно и бойците не знаеха неговия бой. Сл. Трънски, Н, 564.
О Диря си (търся си, прося си) боя <със свещ>. Разг. Съзнателно правя, върша нещо нередно, с което сам ставам причина да бъда наказан. Ораторът започна да изброява престъпленията на новата власт, извършени за по-малко от три месеца.. — Дрънка си — каза изведнъж Кидерев .. Търсят си боя — проломоти той. Г. Караславов, ОХ П1, 377-378. Може ли насилствено да си просиш боя? Л. Петков, ГЦ, 94-95. За бой! Военна команда, при която изпълняващият заема положение за стрелба. Правя си устата като габровец за бой. Разг. Недвусмислено и грубо подсещам какво желая.
БОЙ2, боят, боя, мн. боеве, след числ. ббя, м. Простонар. 1. Височина на човек или животно; ръст. Леля Гена беше среден бой. Т. Влайков, СъчЛ1, 4. Ръжта е висока колкото боя ми. Й. Йовков, ВАХ, 196. Тя [Сивуша] беше пъргава, стегната крава; на бой беше средна. Ил. Волен, МДС, 190. Боят му бил твърде висок; мустаките му биле дълги, руси и рунтави. Л. Каравелов, Съч. И, 84.
Прен. Възможности на човек. В изкуството човек не може да излезе извън своята кожа. В изкуството той не е способен да надхвърли своя собствен бой. Е. Каранфилов, Б III, 111. Кидерев не го обичаше, защото му се струваше, че Чомбазов се е въз-гордял не според боя си, защото търсеше не обикновените сдружени земеделци.., а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, X IV, 209. Чак такива амбиции нямам. Аз си знам боя. Да завърша веднъж и да си гледам работата, стига ми. Ем. Манов, МПЛ 283-284.
БОЙ2
875
