чески доктрини, не е тесногръд националист, вярва предубедено само в културно-то и нравственото въздигане на народите. М. Арнаудов, Г, 38.
— Друга форма: въздвйгане.
ВЪЗДЙГАНИЕ ср. Остар. Книж. Въздигане. Истина е, че Раковски, Ботев и Каравелов много способствуваха и за въздига-нието на западналата българщина в Румъния. НБ, 1877, бр. 70, 271. Цели три години аз са мъчих да изкарам едно много трудно и сложно дело — въздиганието на една пър-вокласна астрономическа обсерватория в страна, дето нищо подобно дотогаз не е съществувало. Д. Витанов, НС (превод), 124.
— Друга форма: въздвйгание.
ВЪЗДЙГНА. Вж. въздигам.
ВЪЗДИМЯ. Вж. въздимявам.
ВЪЗДИМЯВАМ, -аш, несв:, въздимя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя нещо да започне да дими. Баща му, като бивш низам, мотика и орало не похващал, а само въздимявал чибука и пиел ракия и вино. Н. Хайтов, ШГ, 256. въздимявам се, въздимя се страд.
ВЪЗДИМЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от въздимявам и от въздимявам се.
въздих, мн. няма, м. Поет. Въздъх, въздишка. Твой всеки въздих ще намира / съчувствен отзив в мен. Ив. Вазов, БМ И, 146. Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се откъртва въздих. Бл. Димитрова, Л, 126.
ВЪЗДИХАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздишка. И со следното въздиха-ние той свършва своята бележка: „Ах, колко желая да събера няколко песни болгар-ски и да ги издам на печат!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. Подир тези думи, които станаха еще по-чувствителни от дълбоки въздихания, сиротата мома тоз час коленичи и падна в пазвата на злочестата си майка. БКн, 1895, кн. 1, 219.
— Друга форма: воздихание.*
ВЪЗДИШАМ, -аш, несв., непрех. 1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Людете се виждаха наоколо сгушени на тъмни купчини. Мокри и премръзнали, те стенеха, въздишаха, плачеха с глас. Д. Талев, И, 592. Той дълго време се разхождаше с наведена глава, мислеше и въздишаше, скрит от всички. Елин Пелин, Съч. III, 19. Петра почти нищо не хапна, беше скръстила ръце на коленете си, гледаше занесено пред себе си II оцг време на време изтежко въздишаше. И. Йовков, Ж 1945, 164. „Боли ли те?“ — питаше той състрадателно, като мислеше, че Матъо въздиша от болка. Д. Ангелов, ЖС, 60. — Боже Господи, къде ще е останало момчето ми! — въздиша тя. Ив. Вазов, Съч. VI,
128. • Обр. Глухо и тежко въздишаше оголялата гора. Д. Талев, И, 198. Градините повехнали скърбят / и в есенните сълзи потопени / те стенат и въздишат, и зоват / извърнали челата си към мене. Н. Лилиев, С 1932, 93. На тебе ти стига, че слънце зари, / че топлият вятър въздиша в клонака. Хр. Радевски, ВН, 64.
2. Прен. С предл. за, по. Копнея, жадувам за някого или за нещо. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, .. и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват. Елин Пелин, Съч.
IV, 29. А Камен? Той беше беден, но известен ерген в село — буен, немирен, личен .. Коя ли мома не е въздишала по него! Й. Гешев, ВТ, 60. Седим в кафенетата и въздишаме за Швейцария. Ал. Константинов, БГ, 89. Защо е този хленч? / Защо въздишат хората / по някаква романтика / изстинала? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 25.
3. Остар. Дишам. Обаче тя с магиите си му запазва живота, но пък той беше заша-матен и залисан, щото едвам въздишаше нечувствен. Ал. Дювернуа, СБЯ, 91. въздиша се безл. от въздишам в 1 и 2 знач. И тя с всички сили проклинаше фашистите, защото те бяха причина, дето от месеци в къщата им само се въздишаше и плачеше. Г. Караславов, Т, 69. Тогава ще узнаем ние ясно / лъжовния и суетен тоз свят / и често как въздиша се напразно. К. Христов, ПВ, 37.
— Други (остар.) форми: въздйхам и воздйшам.
ВЪЗДЙШАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздишам. Обливаше възглавницата си със сълзи и изпущаше въздишания. П. Р. Славейков, ЦП I, 19. Мор, мане, мор, мила мане! / Носих го, мане, топих го, / че ми венчето улете, / от моминско завиждане, / от ергенско въздишане. Нар. пес., СбГЯ, 159. Едни ся скривали в дълбоки места, а друзи влизали в големи реки с по една пробита тръст в устата си за въздишане и потая-ли ся там, доде дойдат неприятелете. Д. Войников, КБИ, 16.
ВЪЗДЙШКА ж. Дълбоко вдишване и издишване, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчасти въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов, БГ, 18. Ян Бибиян и Калчо, сгушени един до друг, гледаха мълчаливо своята далечна родина, която бяха оставили.. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Ян Бибиян, а от очите на Калча потекоха сълзи. Елин Пелин, ЯБЛ, 92-93. Вяра се събуди от своя унес. Огледа със замъглен от влага поглед околните гробове и глуха въздишка се изтръгна из дълбочината на гърдите й. Ив. Мартинов, ДТ, 274. Не беше ли това облекчителна въздишка след дълго и мъчително страда
