Константинов, ПР, 50. Никога не е било по-очевидно, че духът на войската зависи от пламъка на една идея,.., от стремежа към една възвишена цел. М. Кремен, РЯ, 248. Величието на духа на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така ском-бинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. Възвишено изкуство. Възвишена любов. Възвишена жертва. Възвишени чувства. Възвишени стремежи.
3. Като същ. възвишеното ср. а) Това, което се издига, извисява над обикновеното със своите нравствени и духовни качества. — Човекът затова е човек, да живее с бъдещето, с възвишеното... Кр. Григоров, Р, 98. Животът на героя на тази трагедия е богат и разнообразен. Той представлява постоянния стремеж към по-възвишеното и по-далечното. Б. Шивачев, Съч. I, 138. Аз май се разбъбрих повече за мен и за моите сиви и твърде далеч от възвишеното занимания. П. Незнакомов, ЖВ, 34. Природата на детската душа е такава, че .. много лесно се ентусиазира от прекрасното и възвишеното. НК, 1958, бр. 6, 3. б) Изк. Естетическа категория, характеризираща явления в действителността и изкуството, в която се разкрива грандиозност на възможностите и безкрайност на перспективите на развитие.
ВЪЗВИШЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Част от земната повърхност, която се издига не много високо над околната местност. Търново .. е същински предпланински град. Този тип градове са разположени край речните корита в последните възвишения на планинските гънки. П. Делирадев, БГХ, 78. Колата се заизкачва по някакво сенчесто възвишение, мина по един каменен мост .. и се озова пред старинен замък. Ал. Бабек, МЕ, 218-219. Хоризонтът е запречен с висок планински бряг. Грамадни хълмове и — чудни скалисти възвишения, покрити със зеленина. Б. Шивачев, ПЮА, 40. Построена на малко възвишение, тя [сградата] власт-вуваше над парка. Ст. Стратиев, ПП, 107. Руската равнина е изпъстрена с ниски, плоски възвишения. В северната й част във вдлъбнатините между възвишенията са разположени много езера. Геогр. VI кл, 11.
2. Остар. Книж. Специално издигнато място, пригодено за заставане нависоко. На главното тържище пред двореца .. бяха направени възвишения, на които кралят се качваше доволно често, за да хвърга на народа монети и драгоценни неща. Знан., 1875, бр. 13, 198.
3. Само ед. Остар. Книж. Възвисяване, въз-вишаване. Работи, за да достигнеш до точката на своето умствено, нравствено и веществено възвишение и ти ще да заприличаш тогава на народ и ще да бъдеш достоен за почит и за уважение. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 2. После смъртта на Симеона България са запряла на пътя кам своето възвишение и развитие. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 11. Благодаряха на някои мютю-сарифи, каймаками и мюдюри и искаха тях-ното възвишение, защото биле показвали извънредна деятелност в преследванието на немирниците. 3. Стоянов, ЗБВ I, 95. Ако понижението на цените [на кафето] усилва употреблението, то, наопаки, употреблението са не умалява така нагледно, когато след време са възкачат цените, разбира се, ако само това възвишение на цените да не бъде твърде силно. Знан., 1875, бр. 12, 188.
ВЪЗВИШЕНО нареч. Книж. По такъв начин, че да издигне някого над всекидневното, обикновеното и да го изпълни с високи нравствени подбуди. Величков говореше постоянно възвишено, благородно. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Аз чувствувам, че лицето ми има важно и съсредоточено изражение. Не може и да бъде иначе, когато човек се готви да посети някаква бележитост, която буди комай религиозен екстаз и настройва душата възвишено... Стр. Кринчев, ЗР, 369.
ВЪЗВИШЕНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Възвишение (в 1 и 2 знач.). Вие захващате да мечтаете за балканските зелени гори с техните прохладни върхове и с бистрите и бързите речици и потоци, или за доспатските възвишености с техните елхови гори, из които ехти пение от безконечно множество птици! Л. Каравелов, Съч. VIII, 106. Къде изгрев слънце, като се изкачиха на една възвишеност, обърнаха се да видят идат ли бежанци отзад. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 32. Из съхранив-шите се досега древни индийски поеми са види, че индийците някога си са населяле възвишеността Памера, — която е най-ви-соката местност на земното кълбо. Знан., 1875, бр. 12, 180. Платихме по 25 цента и влизаме в един голям салон, около който са издигнати естради; на тези възвишености са наредени масички и при всяка маса седи по една „хубавица“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,45.
ВЪЗВИШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от възвйшен. — Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си. Това на наш, поетически език се нарича любов, душевна възвишеност .. Може да е глупаво, но е възвишено. Ив. Вазов, Съч. X, 84. Изящността на формата е така необходима в поезията, както и възвишеността и богатството на мислите и чувствата, които трябва да изражава. К. Величков, ПССъч. VIII, 36.
ВЪЗВИШИНА ж. Индив. Възвишение (в 1 знач.). Натам се откриваше малка полянка с лека възвишина, зад която се слу
