чевски, ДВ, 66. Войниците, гладни, сякаш са висели на въже, юрнаха се с баките към кухнята. Г. Краев, Ч, 100. Мятам, метвам / метна (окачам, окачвам / окача) въжето някому. Разг. Обесвам някого. И всички стигнаха до Мангалчето.. Едни разправяха, че ще го осъдят много тежко, можело дори да му се метне въжето. Г. Караславов, Тат., 188. Мятам си, метвам си / метна си (нахлузвам си / нахлузя си, окачам си, окачвам си / окача си, премятам си, преметвам си / преметна си, слагам си / сложа си, турям си / туря си) въжето <на врата (шия-та)>. Разг. 1. Обесвам се. Снахите ме изпъдиха, бях решил да си метна въжето на шията и да увисна на върбата в Пенчината ливада, но ми досвидя. Кр. Григоров, Н.
139. Но веднъж тя му заплака: — До гуша ми дойде! Иде ми да си метна въжето! Ил. Волен, ДД, 27. 2. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — злорадствуваше Къньо Бесарабски,.. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199. 3. Заемам се с опасна работа, с рисковано дело, и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдьо, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата! Йв. Вазов, Съч. XIV, 69. Намазвам / намажа (омазвам / омажа, облажавам, облажвам /облажа) въжето. Разг. Бивам обесен. Сестрите на падишаха бяха готови да се изядат без сол една друга, а мъжът на по-старата, след като бе довел баджанака си до изгнание, сам намаза въжето поради доносите на другия... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 272. — Но какво сега? — възрази в недоумение Кънчев.
— Нищо — какво. Ще омажат [заговорни-ците] въжето. А. Страшимиров, Съч. I, 191. Откачам, откачвам / откача (отървавам / отърва) въжето. Разг. Спасявам се от обесване. Вечерта след прочитането на смърт-ната присъда Борис легна след проверката и до зори мисли. Какво можеше да се направи, за да отърве въжето? Този въпрос човъркаше упорито и дълбоко мозъка му. Г. Караславов, Т, 105. — Имаш още възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите? Г. Караславов, Избр. съч. X, 201. От кол и <от> въже. Разг. Пренебр. Всякакви хора, всякаква сбирщина, сган (обикн. за обществено вредни хора, събрани отвсякъде, без подбор). Синапът влязъл в село към пладне. Хората, що водел, били сякаш от кол и въже — дрипави, изпосталели, очите им лъщели като на гладни вълци. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 424-425. — Не ми е познат, ефендим, отговори той на агите. — Русчук е голям град, пълен с различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, принадлежи и негова милост. 3. Стоянов, ЗБВ III, 146. Отървавам / отърва от въжето някого. Разг. Спасявам някого от обесване. — Какво ще има?
Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена!.. Нека я вземе, нека я отърве от въжето. Й. Йовков, А, 145. Плета си въжето. Разг. Върша някаква опасна работа, заради която ще пострадам тежко или ще загина. — Не ще дума, той е турил малките сополковци да леят куршуми... Всичките на работа вече! Всичките си плетат въжето! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20. Свалям / сваля (смъквам / смъкна) от въжето някого. Разг. Избавям, спасявам някого от непосредно застрашаваща го смърт, от обесване. — Аз съм адвокат и с устата си кръвник мога да сваля от въжето. Ив. Вазов, Съч. XII, 7. Стягам / стегна въжето около шията на някого или на нещо. Разг. Правя положението на някого или нещо още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. — Досега връзките ни бяха напълно лоялни... — Аз се надявам, че и в бъдеще ще останат такива. ("Но сега вече ще почнем да стягаме въжето около шията на „Никотиана“.) Д. Димов, Т, 356. Стягам / стегна въжето около шията си. Разг. Сам правя положението си още по-нетърпимо, лошо, опасно, излагам се на смъртна опасност, гибел. — Бе Драгуле, бе момче, защо стягаш въжето около шията си? Ще ви смажат, всинца ви ще изколят, ще изгорят къщите ни заради вас! П. Стъпов, ЖСН, 156. Турям / туря (слагам / сложа) въжето на шията на някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам някого под властта си, заробвам някого. Богдан и Добра се венчаха
— втората голяма изненада на селото.. — Хитруша Добра — оплете чужденчето, тури му въжето на шията! К. Петканов, X,
83. Увисвам / увисна на въжето. Разг. Бивам обесен. — Дано не се върне вече. И какво ще се върне — ще увисне на въжето. Й. Йовков, А, 137. Ала понякога човек греши, / и гледаш — справедливо да реши — / убиецът е волен под небето, / невинният увисва на въжето! Ем. Попдимитров, СР, 175.
ВЪЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се извършва с помощта на въже или е предназначен за въже. Пълненето на смеси-телния барабан се извършва с помощта на подемен кош, окачен на въжета. Въжетата се навиват на въжевите барабани, задвижвани чрез въжена предавка между барабаните. Д. Хирстов, СПМ, 325. Булдозери с механично (въжево) управляване. Д Багер с въжево или верижно предаване.
ВЪЖЕИГРАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Ходене и танцуване по опънато въже. Той беше съдържател на арената,.., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. IV, 23.
ВЪЖЕИГРАЧ м. 1. Цирков артист, който ходи и играе по опънато въже. В средновековието — ония карнавали, празници,.. не минавали без всякакви фокусници и палячовци, без въжеиграчи. Г. Величков, НУ, 104. Любовта на нашия народ към цирковото изкуство има стари и яки корени
