ка с войниците.? По лицето на войника се мярна за миг колебание, после чертите отново се втвърдиха. П. Вежинов, ВР, 242-243.
5. Прен. Нов. Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотс-тъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реван-шистки действия. ДТ, 1998, бр. 16, 2.
ВТВЪРДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втвърдявам и от втвърдявам се. Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес — втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура. Физ. X кл, 1951, 73‘
ВТЕГЛЯ. Вж. втеглям.
ВТЕГЛЯМ, -яш, несв.; втегля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. втеглям се, втегля се страд.
ВТЕГЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втеглям и от втеглям се.
ВТЕКА. Вж. втичам.
ВТЕКВАМ СЕ, -аш се, несв.; втекна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. Всякий народ славянский ще ръ-коплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужас-ната пропаст. ДЗ, 1867, бр. 5, 18.
ВТЕКВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втеквам се.
ВТЕКНА СЕ. Вж. втеквам се.
ВТЕЛЕСАМ. Вж. втелесвам.
ВТЕЛЕСАМ СЕ. Вж. втелесвам се.
ВТЕЛЕСВАМ, -аш, несв.; втелесам, -аш, се. Остар. и диал. 1. Прех. Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. Не ходи нощя, че ще си втеле-саш някоя беда. Н. Геров, РБЯ I, 173.
2. Непрех. Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелеса-ме. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С предл. на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). Е, газда Джу-ро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / не-потрошено? К. Христов, ПП П, 73. Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. втелесвам се, втелесам се страд. от втелесвам в 1 знач. втелесва се, втелеса се безл. от втелесвам във 2 знач. Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака. П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19‘
— Вер. от гр. теХесо ’давам, доставям, причинявам’ (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951, 366).
ВТЕЛЕСВАМ СЕ, -аш се, несв.; втелесам се, -аш се, се., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!“ К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.
— Друга (диал.)форма: втелясвамсе.
ВТЕЛЕСВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втелесвам и от втелесвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЕЛЕСВАНЕ^ ср. Остар. Отгл. същ. от втелесвам се; втеляване, втиляване.
— Друга (диал.) форма: втелясване.
ВТЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. — Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата. Ив. Вазов, Съч. IX, 95. — Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай! Ран Босилек, Р, 86. — Лукане, поразе-нико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захар ия, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани! Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. — Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе! — опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш. С. Чернишев, ВМ, 20. Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мра-чно художникът. — Това са берачки на лавандула. П. Вежинов, НБК, 137-138.
— Друга (остар.) форма: втилявамсе.
