Д. Талев, ГЧ, 166. — Баща ви си играй — това е празен шум. / Но харно е за вас пред волята му властна / да си дадете вид, че божем, сте съгласна. А. Разцветников, Избр. пр III, 190. „Я че ти викна да донесеш ручок, а ти че си траеш. Я тогай че рипна, че те божем заколя, па че зема една пищялка, че засвира и ти че станеш.“ Нар. прик., СбНУ XLV, 384.
3. За изразяване на несигурност, съмнение, предположение по отношение на това, което се съобщава; уж, божкем. — Та ти ли се намери да си чупиш главата из ония диви места? — Е, какво да се прави, отечествен дълг божем. JI. Стоянов, X, 155. Видял беше той една вечер как това момче я изпращаше след киното, ама откъде да му дойде на ума? Случайно е, рече си, комшулук, божем. JI. Михайлова, Ж. 92-93. Вдигала съм го [те-ленцето] на ръце, целувала съм го като чедо, че божем то ще ми оре, ще ми кара дръвца в къщи, па и на свети Иован на манастир някога ще ме отнесе с колата. Хр. Максимов, СбЗР, 63. // За изразяване на несигурност или недоверие при предаване на чужди думи, на чуждо мнение. Па захвана да я следи, да се кашля зад гърба и`, да се хвали, / че щял, божем, да я краде, или да ги пали... Елин Пелин, Съч. V, 108-109.
4. Като вмет. дума. За усилване, подчертаване на това, което се съобщава; божкем. Тя държала в ръката си два стръка здравец,.., и мислила да ги подаде Марину: нали, божем, първо изпраща млад юнак на път! Т. Влайков, Съч. II, 33. Ний при Сливница се бихме, /.. / Много рани придобихме, / .. / Нищо. Те са белег, божем, / че сме ходили с войска. Ив.Вазов, Съч. II, 170-171. „Попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам .. боже сме пусти комшии.“ Нар. прик, СбНУ XI, 108.
5. За ограничаване: а) При думи, които означават количество — за посочване най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; поне, божкем. Колкото за чистотата, съветувам да ся къпе детето през втората и през третята година бджем по един път на ден с хладка вода. И. Груев, КН (превод), 113. Не могат ли нашите доктори намери сегиз-тогиз свободно време, за да държат публични беседи пред общи събрания в читалищата или в училищата? Не могат ли да сторят те това божем един път на месеца? Ступ., 1875, Бр. 9-10, 68. Да би ся посрещнала божем една от тия големи нужди за народа ни, подписаната книжарница предприема да издава под имя Ле-тоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото. Хр. Г. Данов, Лет., 1869, III, Поп Богдан надума Добреви-ца да дохожда божем два пъти в седмицата, та да показва [в училище] на момичетата как да плетат, да шият и да ръбят. КН, 1873, 83. б) За означаване, че се из-
55 Речник на българския език, т. I ключват всички други възможности, освен една; най-малко, поне. Вънкашний му [на слона] вид няма да описваме, като предполагаме, че всякой го е виждал божем на картинка. Лет., 1871, 109. За добра чест, у града ся намери още един чловек, който ся вярваше, ако не на здравата мисъль а то божем на честността на Паллисси. И. Груев, СП (превод), 74. Росата е истинский божий дар, който през горящи и сухи дни божем колко-годе заменява дъжда. Лет., 1871, 100.
БОЖЕНЕЦ
БОЖЕНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Просяк, божек. Секи, който би го срещнал,.., би рекъл, че той е някой просяк. На краката му цървуле неощавени,..; на рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които си втикват ед-нострунната цигулка. Ил. Блъсков, ДБ, 7.
БОЖЕНЦЕ. Зват. Разг. Божичко; бож-ке. И колко голяма трябва да е била жаждата му за живот, че и сега, когато прекара такава черна и страшна нощ, той пак не искаше да умре.. „Дано., дано не дойдат, бо-женце!“.. — се молеше той.. дано не дойдат!... Д. Немиров, Б, 217.
БОЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до бог или е свързан с бог; божествен, божи. Както всички литературни видове, и тя [драмата] се корени в гръцкия фолклор и макар че е свързана с един божески култ, този на Дионис,... древният елин успя да развие средище, където се сблъскват и политически, и религиозни, и философски, и естетически възгледи и идеи. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Девойката остана неподвижна и нагло спокойна. Тя беше упоена вече от историческата си слава и не се дивеше, че сега й отдават божески почести. Ив. Вазов, Съч. XI, 164.
БОЖЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. божески; божествено.
БОЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свързан с Бог, с божество или който е даден, произхожда от Бог, от божество. Постепенно и бавно се откривашеu божественият образ на Спасителя. И. Йовков, Ж 1945, 93. Изкуството е дар божествен/за человешкий род и слава. Ив. Вазов, Съч. III, 243. Плътта е бренност, земна рожба, /но земен син ли е духът? —/Каква божествена заложба / насища видимия път? Т. Траянов, Съч. III, 24.
2. Който е присъщ, характерен за бог, божество; божи. В страната на звездния лотос, / където без власт е смъртта, / отшелник, с божествена кротост, / се моли за всички в света. Т. Траянов, Съч. Ill, 111. — Ти ме дари с божествено смирение, / превърна моята душа на храм. Н. Лилиев, СТ, 58. В любовта и съгласието ся заключава божествена сила, божествено всемогуще-ство. Д. Чинтулов, СбДЧ, 219.
865
БОЖЕСТВЕН
