ил изпращаше войската от свещеници, както се изпраща кораб, натоварен със съкровища. А. Дончев, СВС, 826-827. Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. Диал. Война. На царо му се отворила работа — некой други цар отворил войска (война) спротив него. Нар. прик., СбКШ, 31. „Брат ми има от сабя белег, / че е посечен от люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ,
125. На войска сабя са не заема. Послов., П. Р. Славейков, БП 1,280.
О Нередовна войска. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души. Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327.
войскАр, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Войник, воин. Отдавна боледуваше султа-новата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката й е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. И. Вълчев, СКН, 71. Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари,.., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат. 3. Стоянов, ЗБВ П1, 290-291*
ВОЙСКАРИН, мн. войскари, м. Остар. и диал. Войскар. Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскаюин да стане! У, 1870, бр. 3, 47. Вечерен паоа здрач. Един ранен войска-рин, /млад, снажен българин, се там подига тежко. Ив. Вазов, Съч. V, 21.
ВОЙСКАРКА ж. Остар. Жена вой-скар. „Тук има, царю, войскарка, / що пее ноще на Лазар“. Нар. пес., СбБрМ, 156.
ВОЙСКАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от войскар; войнишки, военен.
— Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи. Ив. Богоров, КП, 1875, 31. Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи. НБ, 1876, бр. 36, 142. На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на сьмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън. Ил. Блъсков, ИС, 72-73. Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина. Ив. Момчилов, МПЗ, 26. На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата. Др. Цанков, ТМ (превод), 218. Войскарско обучаване. Войскарски живот.
ВОЙСКАРСКИ. Остар. Нареч. от прил. войскарски; войнишки. Той непрестанно са оглед ваше в огледалото,..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка. Ч, 1875, бр. 2, 87.
ВОЙСКАРСТВО, мн. -а, ср. Рядко. Остар. Войска. Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко,.. В новото войскарство са написаха все млади момци. С. Бобчев, СОИ (превод), 14.
ВОЙСКАРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от войскар; войниче. Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / „Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря.“ Нар. пес., СбБрМ, 124.
ВОЙСКАРЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Остар. Множество от войскари; войска. Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприци-озността на характера му всички около него [Мурад] треперяха. С. Бобчев, СОИ (превод), 120.
ВОЙСКОВИ, -а, -о, мн. -й, прил. Който се отнася до войска. Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части. К. Петканов, МЗК, 269. В селото пристигнаха първи войсковите началници. А. Каралийчев, ПГ, 165. Войскови подразделения. Войсково съединение. Войскова болница.
— От рус. войсковой.
войтия, мн. няма, ж. Истор. Воития. Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и ембати-кията си и почти никога не стъпваше в селска църква. А. Христофоров, А, 64.
ВОКАБУЛА ж. Остар. Книж. Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст.
— От лат. уосаЬиюш ’название, име, дума’.
ВОКАБУЛАР, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Книж. Кратък речник към учебник, христоматия или друга книга.
— От лат. УосаЬи1агшт ’речник’.
ВОКАЛ м. 1. Езикозн. Гласен звук; гла-сна. В българския език има шест вокала.
2. Разг. Певец, вокалист в попгрупа. Добрият вокал прави половината популярност на групата.
— От лат. уосаНз ’гласен, гласов’ през фр. уоса1.
ВОКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Муз. Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина. Т, 1955, кн. 11, 44. В оркестъра се забелязват увлечения в медната и
