Page:RBE Tom1.djvu/852

От Читалие
Версия от 10:56, 25 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


между си, за да наложат една истина, — едни я отричат, други я боготворят. Д. Немиров, Др., 51. Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията и`, в силата и`, макар и той понякога да хитруваше и да се отклоняваше, но пак със същото наивно и чисто простодушие, с което и боготвореше своята жена. Д. Талев, ПК, 326. Жена му не го обичаше — .. Единствената му дъщеря обаче боготвореше своя баща. П. Спасов, ХлХ, 334. боготворя се страд. Най-чудното е това, че почти у сичките старовременни народи са е уважавало и боготворило дървото. Знан., 1875, бр, 8, 119.

БОГОУБИ`ЕЦ, мн. -ййци, м. Остар. Книж. Убиец на Бога. Родителубийци ся казват тези, които убиват баща си и майка си;., и богоубийци евреите, които разп-наха Исуса Христа. Кр. Пишурка, МК, 456.

БОГОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоубиец.

БОГОУГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който постъпва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен. В една от тия килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156. В Ханаан живеяли тогава язичници, и евреите трябувало да ги изпъдят, зачтото Бог искал да направи тамо ново господство, в което да живеят само богоугодни че-ловеци. Г. Йошев, КВИ, 40.

2. Който се осъществява или се извършва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен, благонравен. След смъртта на угодника [Ив. Рилски] няколкото му горещи ученици и подражатели на негова богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата,.., постница, за да се приберат в нея. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. — То се вижда и отдавна е премислено: нужна ни е нова църква!.. — Ти недей така, Клименте — обади се наместникът. — Ще питаме и владиката, а той няма да ни спре за такова богоугодно дело. Д. Талев, ЖС, 126. Първото нещо, което человек трябва да пита, когато иска да върши някоя работа, е не колко ще спечели от нея, но дали тя е справедлива и богоугодна. ИЗ 1874-1881, 1882, 203-204.

3. Който е свързан с благотворителност, с материална помощ, оказвана на страдащи, бедни; благотворителен. Устроението на нашите училища не е работа на един човек. Всеки българин трябва да вложи в това богоугодно дело своята пара и труд. Н. Бончев, Съч., 81.

БОГОУБИ`ЕЦ

О Богоугодно заведение. 1. Учреждение, което изпълнява благотворителна или общественополезна дейност. Подобно и ако забележва в своето паство някои благочестиви стремления, като: трезвен живот, готовност към устройството на школи, черкви, болници и други богоугодни заведения, той одобрява таквози побуждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. В пътят си из селото, кръвожадните плячкаджии,.., спрели са около черковните стени и училището. Знаели тие отдавна, че стените на тие богоугодни заведения крият беззащитните жертви. 3. Стоянов, ЗБВ III, 338. 2. Ирон. Нощно увеселително заведение. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения.. Хр. Смирненски, Съч. III, 99.

БОГОУГОДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Богоугодничество.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГОУГОДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който живее според изискванията на християнската религия; праведник. Понеже Бог е наш отец, не трябва,.., да ся боим от него, както от един строг мучител, нито да мислим, че някой богоугодник трябва да го предумува да ни прии-ма. КТЕМ, 89.

2. Рядко. Благодетел, благотворител. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сг-радил. П.П. Славейков, Събр. съч. II, 62.

БОГОУГОДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена богоугодник; праведница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГОУГОДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоугодник.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БОГОУГОДНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоугоднически.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БОГОУГОДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Угаждане на Бога, като се живее според изискванията на християнската религия и църквата.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БОГОУГОДНО нареч. Остар. Книж. 1. Според желанията, волята на Бога. И преживя дни мирни с добрите деца, които беше възпитал богоугодно. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. Във второто прошение молим Бога да ся смили., и да ни даде напредък в всяка добра работа, та с това и тук на земята да поживеем богоугодно, спокойно и благополучно. Хр. Данов, ППК (превод), 103. Поклоните ся пред него [Бога] и помолите му ся, за да ви настави да преми

852

БОГОУГОДНО