държане крещеше: „Мразя ви! Да бих могъл, с капка вода бих ви удавил.“ П. Вежинов, ЗЧР, 69. Вир вода. Разг. Съвсем мокър. „Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурятя не секваше ни за миг.“ Н. Райнов, КЦ, 100. Крачолите на панталоните му бяха вир-вода. Б. Обретенов, С, 183. Влизам / вляза (стъпвам / стъпя) в огън и <във> вода. Обикн. за някого, за нещо. Разг. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или за нещо. -Ей на — си мислеше той, — тези момчета вече са готови в огън и във вода да стъпят, пред нищо да не се спрат, само да рече човек да ги поведе. Г. Дръндаров, ВЗ, 49. За вас всичко бих направил / влязъл бих във вода и огън. Ив. Вазов, ИГП (превод), 67. Вода газя, жаден ходя. 1. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, с което съм в непосредствен контакт, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази — / през вода да гази, / жеден-мо-рен ходи. К. Христов, Кр, 33. 2. Диал. Съвсем съм се забравил. Вода за воденицата на някого; вода за нечия воденица. Разг. Довод, аргумент или факт в полза на някого.
— Поработят, освидетелствуват бременността си и хайде широк живот за сметка на фабриката.. „Вода за моята воденица — рече си. — Ще се махна...Три месеца са ми сигурни... В София никой не ме знае.“ Б. Болгар, Б, 61. Върви ми (тръгва ми / тръгне ми и др.) <като> по вода. Разг. Върви ми много добре, успешно, благополучно. Пред краката им [на войниците] плискаха котли с вода, да им върви по вода. А. Дончев, СВС, 758. Вървя (тръгвам / тръгна, минавам / мина и др.) <като> по вода. Разг. За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. Поразмек-на се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде й бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене.
— Ха, добър ти път, всичко по вода да върви... Кр. Григоров, Н, 134. — А пътуването ти дотука как мина? Благополучно или със затруднения? Мина леко като по вода, защото бяхме в подводница. П. Михайлов, МП, 19. — Пътят ми не беше от-тука, но кривнах нарочно, за да те видя и да ти се похваля. Моята работа се оправи..
— Много се радвам, че твоята работа е тръгнала като по вода. А. Каралийчев, НЗ, 156-158. Вървя (ходя) по водата на някого. Разг. Неодобр. Изпълнявам безропотно желанията на някого, подчинявам се напълно на волята му. — И у нас е така. Росе-то все по водата ми ходи — слуша ме. К. Петканов, БД, 162. — Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Каквото кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, НЛ, 185. Гола вода.
1. Разг. За храна — който е рядък, без мазнина или разреден. Чорбата е гола вода. А Млякото днес е гола вода. 2. Диал. Съвършено, напълно мокър. Дядо Костадин умря от простуда. Отиде на работа в Ел-нъзач, върна се мокър — гола вода, легна и не стана. К. Петканов, X, 26. Гола вода. Жарг. 1. Който не притежава необходимите качества, не отговаря на очакванията, изискванията. Филмът е гола вода. 2. Който е в крайно тежко положение и е напълно безпомощен. — Нашето физкултурно дружество е бедно.. Ние сме гола вода..: при нас футболният отбор рита на обществени начала. Г. Друмев, УКР, 16. Как се забърках в тази история. Сега съм гола вода. Докарвам / докарам (донасям / донеса, нося) вода от девет .кладенци (чешми, дерета). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. — От девет кладенци вода ще си докара и пак туй дето е рекъл да го направи — ще го направи. П. Тодоров, Събр. пр II, 217. Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател на стопанството, той., би му донесъл от девет дерета вода, за да го накара да се откаже от думите си. Н. Каралиева,
Н, 165. Дръпва ми се / дръпне ми се водата. Разг. Слисвам се, същисвам се. Еле на четвъртата нощ [кравата] се отели. Като го погледнах с осем глави, водата ми се дръпна, не знам какво да правя. И. Петров, ЛСГ,
30. Жива вода2. Разг. Съвършено мокър. Людете бяха побягнали кой както е сварил и бяха жива вода. Д. Талев, С II, 279. Зная (научавам / науча) на вода нещо. Разг. Зная (научавам) много добре, отлично, без грешка нещо. А утре вечер — театър и елха. Всичко е готово. И ролите се знаят на вода. И сцената е нагласена. М. Кюркчиев, ВВ, 52. сИзлизам / изляза> отгоре като зехтин (масло) над вода<та>. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам някого, все се смятам за прав. Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Де да видим накъде ще избие! Д. Марчевски, ДВ, 65. Излизам / изляза (измъквам се / измъкна се) сух от (из) водата. Разг. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена от мене нередност, престъпление и под., оставам ненаказан. — Всеки знае, че фалшификацията беше истинска, но всеки се преструва, че вярва обратното. Сякаш че го почитат още повече, че е умял да излезе сух из водата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 26. — Войната е страдание за победените — измъкна се дипломатично Ту-дор,-.. — щом като си се измайсторил да излизаш сух от водата, ти си достоен да ми бъдеш помощник във външната политика! А. Гуляшки, ЗВ, 481. Изпих си водата. Диал. Нямам вече значение, отживял съм, не се държи на мене. — Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние,.., да правим на публиката удоволствие с различни зрелища. Елин Пе
